1960 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

14 януари

Ето я 1960 год[ина] или моята 70-та година, която навършвам в края на март. Дано е по-спокойна, поне! През изминалата имах доста неприятности. Написах в[ъв] в. "Народна култура" статия "По украсата на нашите селища", която предизвикала остри нападки против мене от страна на завеждащ отдел култура при Г[радски] Н[ароден] С[ъвет]. Заканвал се публично и секретарят на О[колийския] К[омитет] Балкански. Прости хора, свикнали да им се усмихват, да им се боят и да ги хвалят!

* * *

Бях в София два пъти. Разгледах юбилейната худож[ествена] изложба много пъти. Гледах "Вуйчо Ваньо", "Дървеница"¹, "Криво седи, право съди"² и пр.

* * *

Научих, напр[имер], че Кръстьо Белев не пишел книгите си сам, а друг му ги пишел и че сам той бил доста неграмотен. Божидар Божилов пък разправи, че романът "На живот и смърт" от Д. Ангелов в първата редакция бил невъзможен. Върнали му го и му дали напътствие как да го оправи. Сега е награден с Димитровска награда.

* * *

Бях една вечер с Д. Талев и Ем. Станев, друга с Веселин Йосифов, трета - с млади поети и пр.

Предадох ръкопис "Roza damascena" на сп[исание] "Пламък" и щял да излезе в[ъв] февруарската книжка или мартенската. За тази статия получих творческа командировка.

Вчера пратих на в. "Септември" - Ст. Затора нещо за Филип Тотю Хвърковатия.

* * *

Готви ми се скромно чествуване. Казаха ми, че съм бил награден и с "Кирил и Методий" I ст[епен].

15 февруари

Сняг като никога. Казват, че навред из България навалял. Дано се отрази добре върху бъдещата реколта.

* * *

Нямам сведения от София и се безпокоя за новото издание на "Избрани".

* * *

В нашия град са предприети големи строежи на жилищни блокове около центъра. Най-после едно разумно нещо! Дали ще могат да спрат растежа на града на длъж и на шир, не ми е известно.

Статията за Филип Тотю излезе и получих хонорар 75 лв.!

Нови симптоми на скорошно пътуване към "оня свят". От няколко дни след всяко клепване и двете ми очи започват да трептят, като кога ни "играе окото". Това се случва, кога съм вън от къщи и продължава няколко минути.

* * *

Лошо спя. Изтръпват ми ръцете и краката, ушите пискат, тъпо главоболие и т.н., а ми се работи, чете ми се, рисува ми се.

25 март

Чествуването се обръща на официално и тържествено. Отгде дойде това нареждане не знам, но или е от София, или от Окръжния к[омите]т в Ст. Загора. Избран комитет, напечатали покани, афиши, накупили подаръци... Дръжте се, мои нерви похабени!

* * *

От 3-4 дни съм обсаден от журналисти. От "Стършел", "Литер[атурен] фронт", "Труд", "Септември" - Ст. Загора, "Искра" - Казанлък и пр. Искат разкази, интервюта, карикатури, портрети... Дръжте се, нерви!

* * *

Щели да дойдат от Съюза 10 души. Ще изнесе доклад Ангел Тодоров, който някога не харесваше моя хумор, че не съм пишел като Георги Кирков(?). Приветствие от първия секретар Караславов. И други приятели щели да дойдат неофициално. От Ст. Загора очакват 15-20 души.

* * *

Как не обичам да ме пъчат пред публика, как мразя подобни дандании! Как ще дочакам 27 март!

* * *

Преминат ли тия излишни тържества, ще избягам нейде далече в тихо място, дето няма хора.

1 май

Ровя писмата и телеграмите по случай чествуването ми - повече от 200. Познати и непознати, трогателни излияния. Това е най-милото от празника. Аз действително съм бил популярен писател! Това са доброволни, непоискани приветствия, някои от които просто ме насълзяват, като ги чета.

* * *

Подаръците също са много, но най ме трогна печеното агне и ракията от моите турийци. Приветственото слово от Петко Кацаров³ също беше много мило. За моето село аз ще направя още нещо, ще им се отплатя. Подариха ми и агне, което аз не приех.⁴

Поздравиха ме и пионерчета от Пазарджик, ученици от Копривщица ми донесоха албум и ми написали стихотворение, има телеграми, подписани само от "българин" или "почитател".

* * *

Аз, какъвто съм вързан, не съм отговорил на никого. Не отправих благодарност и чрез някой ежедневник.

* * *

Орденът не бил "Кирил и Методий", а "Червено знаме".

20-30 май

Десет дена гост - на в. "Стършел". Трогателно внимание. Настаниха ме в хотел "Балкан", разхождаха ме до Витоша, след това бяхме в Благоевград, Банско, Разлог, Сандански, Мелник. Най-после банкет с речове от Челкаш, Хр. Радевски, Радой Ралин и пр. Чувствувам се много задължен и не знам как ще се наплатя.

* * *

На 1 юли изпратих жената на екскурзия в Съветския съюз. Завърна се много доволна от организацията на "Балкантурист" и от всичко видяно. Тя беше от скептиците по отношение на Русия, ама сега вече не е.

* * *

Продължават да ми пишат и поздравляват. Завчера получих писмо от Израел. Някакво семейство, преселено от Пловдив, "лягало и ставало" с Чудомир.

* * *

Преди да заминем за София, дадохме по 5-6 картини за изложба от местните казанлъшки художници. Устройват я от "Искра", но ни председателят разбира нещо от живопис, ни секретарят и нищо не излязло. И нищо не е купено.

"Roza damascena" е отпечатана в майската книжка на "Пламък". Препечатаха я в[ъв] в. "Искра", а щели да я препечатат и в "България днес". Така ми каза редакторът Тодоров.

27 юни

Готвим се за 20-дневно летуване във Варна от първи юли.

Като бях в София, Дмитрий Марков от Москва ме увери, че през 1961 г[одина] е запланувано от "Госиздат" един том мои разкази. През същата година ще излезе един том и на немски език.

* * *

Изпратените "Бележки на провинциалиста" в "Стършел" бяха отпечатани миналата седмица. От Варна може би ще им пратя други.

* * *

"...Ако видиш смет, натрупана на улицата, кажи тогава: днес на пазара имаше много риба, или пък: ако завее вятър, ще вали дъжд, или вятърът ще утихне, ако завали. Или нещо подобно. Или пък нищо не казвай, сине мой, и за нищо на света не говори за мръсотиите, които се изпречват. Защото, сине мой, човекът е така създаден: той може да понася по-лесно самите мръсотии, отколкото думите, казани за тях."

(Мултатули)

юли, Варна

Дойдох на плажа, за да се уверя, че съм съвсем излишен там.

* * *

Навред все това: Изядохме си воловете-връстници във вид на телешко.

* * *

- Стига си ми говорил за писателство! Какви по-хубави професии има!

- Например?

- Например пенсионерството.

* * *

Стоя на високия бряг и гледам бушуващото под мене море, а другарят ми току дрънка:

- Ти - казва - си главата, ти си водачът на хумористите у нас.

- Ох, ако аз съм овенът-водач на стадото хумористи, веднага бих скочил в морето, ако знам, че стадото ще ме последва

* * *

          И вълни приспивни,
          и бурни водни плясъци,
          дъждове проливни и
          слънчеви блясъци.
                              Бани
          с дъждобрани.
          Гащи опестени,
          четвърт сутиени,
          безброй голотии
          и срамотии.
Приказни хотели
          изплели
          дантели.
Сред паркове безкрайни -
                              пони,
                    фраулайни,
Марженки и Райни.
И до Йохан - Герги
със торба и черги,
с гумени опинци
и дамаджана с винце.
          И той като хората
          дошъл с кикимората...
До слона - мъник,
ваза до ибрик,
грозота до шик -
карма-карашик.
          Тъй, в райско блаженство
          и строго многоженство,
          живуркат двукраките
          батьовци със каките.
          Сред слънчеви блясъци
          и бурни водни плясъци
          на "Златните пясъци".

                    (Поезия на дребно)

"Поначало прогресивен, изкуството му (на П. Младенов) носи определени белези на революционност в нашето развитие."

(Ал. Стаменов - "Литфронт", бр. 24 от 16.VI.1960 г.)

Остоич пък в "Народна култура" нарича изкуството му "прогресивно".

И двамата го възнасят до небето, а акварелите на П. М[ладенов] тъмни, черни. От тях вее песимизъм, тъга, самотия. Може би е "прогресивен", защото 5-6 пъти е рисувал само калкани.

* * *

От 20 септември до 12 октомври бях в Германия. Хубава германска земя, без буци земя, културно обработена, с тлъсти пасища и крави, крави, крави! А какви пътища! И как топло ни посрещаха "студените" немци, с какво внимание и с колко подаръци ни отрупаха писателите!

Нещастният Берлин, как тежко е пострадал! Ний отседнахме в хотел "Адлон", който е между Райхстага и Райхканцлерството, от което няма ни следа. Цялата околност е пустиня. Бранденбургската врата също е била унищожена и наново изградена. "Унтер денлинден" - прочутата улица, е просто жалка. И музеите също са били почти разрушени и наново възстановени.

Ходихме в Дрезден, Лайпциг, Ваймар, Ерфурт, Потсдам, Рощок и пр. - Все така топло посрещани и изпращани.

10 декември

Предстои чествуване 100 год[ини] на казанл[ъшкото] читалище и аз - момиче за всичко - написах 5 статии, участвувам в украсата, в литер[атурната] вечер, в подг[отовката] на програма за тържеств[ената] вечер и пр.

Чествуването ще стане на 27 декември.

Младите художеств[ени] критици наричат изкуството на Щъркелов "самодоволно" и го отричат, от което следва, че са за "самонедоволното" изкуство.

25 декември

По случай 100 год[ини] читалище в Казанлък изпратих статии в[ъв] в. "Искра" с две рисунки, в[ъв] в. "Септември" - Ст. Загора, в "Земеделско знаме", "Отечествен фронт" и сп[исание] "Читалище". Утре пък ще участвувам в литерат[урното] четене. Помагах и в устройване [на] изложбата.

* * *

В София се видях с Орлин Василев. Побелял. Живее в[ъв] Враца с жена си, сина си и снахата. Кани ме на гости. Видяхме се с Веселин Йосифов, Младен Исаев и пр. Ходих и у Щъркелови. Той още се разправя с болната си дъщеря.

* * *

Юбилейната изложба на Дечко Узунов е едно хубаво събитие. Голям художник за нашите мащаби, смел, силно чувство за колорит, свое виждане и свой стил. Почти всичко е откупено.

* * *

Иван Богданов⁵ представил в Съюзното издателство един етюд върху моето творчество. Щял да се печата под редакцията на Борис Делчев. Поиска да му изпратя по-важното, което съм печатал от 1944 г[одина] досега. Изпратих му заглавията (и къде са се появили) на около 60 статии и др[уги].

* * *

Моята жена, която навършва 66 год[ини], под влиянието на годините почна съвсем да изветрява. Двадесет и повече години ме мъчи да се преселим в София и като не успя, решила да си купи лека кола, като използувала името ми и без мое знание писала писмо от мое име до Челкаш, който да нареди така, че да й дадат по-скоро. След като открих това, разбира се, скарахме се здравата. Сега пък, без мое знание отишла при адвокат да й уреди документи по осиновяване на сестриното и момче, 18-годишно. За да стане това, обаче, трябвало и моето съгласие. Възпротивих се като пълна безмислица. При живи и здрави родители - и двамата на работа - що за осиновяване? Що за глупост? Ако иска да го издържа и [му] помага, какво й пречи. Или пък да направи завещание след смъртта и да получи всичко нейно. Склероза, склероза и глупост в голяма доза.

Очаквам слепващата глупост. Нащрек съм. Сега се готви да ходи в София.

* * *

За втори път, пак съм награден с[ъс] златната значка на Читалищния съюз. Преходен период, всичко може да се случи.

29 декември

Досега не сме почувствували зимата. Времето е сравнително топло. От два дни се вижда сняг на балкана. Мъча се да рисувам, но не върви. Много сме остарели и в техника, и в разбирания и не можем да се отървем от Мърквичка, Ангелов и пр.

* * *

Статиите ми за миналото на читалище "Искра" излязоха в[ъв] в. "Отеч[ествен] фронт", "Септември" (Ст. Загора), "Искра" (Казанлък) и "Земеделско знаме". Изпратил съм и в сп[исание] "Читалище".

* * *

Местните горгорбашии ме критикували, че не съм дружал с комунисти. Интересни хора, те бягат като от чума и се страхуват да се спрат и поговорят с безпартиен или фашист, а осъждат мене! Преходен период! Период на много глупости и недоразумения!

БЕЛЕЖКИ:

1. Сатирична пиеса от Владимир Маяковски (1928). [обратно]

2. Естрадно-сатиричен спектакъл от Нейчо Попов и Енчо Багаров. [обратно]

3. Петко Кацаров (1909-1991) - учител, икономист, племенник на Чудомир. [обратно]

4. Последното изречение Чудомир е добавил по-късно. [обратно]

5. Иван Богданов (1910-1992) - литературен историк, критик и библиограф, очеркист. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.