1958 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

1 януари

Дъжд вали, тъжно, начумерено. Снощи бяхме в мой съученик - лекар и в разгара на "веселието" той изчезна. Потърсих го и го намерих в една стая легнал и лекар му прислушва сърцето.

На тази възраст - такива са нашите радости и веселби. Пихме шипково вино (за друго не ни бива).

* * *

От днес, 1 януари, съм свободен вече от служба, но още не съм предал музея.

* * *

От София Михаил Райчев ми пише, че се работело да ми се отпусне народна пенсия, но аз не вярвам това да стане. Партийният ми ценз не е голям. По-добре беше да бях останал като хоноруван сътрудник. Това искаха и моите помощници, защото инак моята дейност - сказки, статии, радиобеседи не могат да ги отчитат, а без тях дейността изобщо ще спадне много ниско.

10 януари

От известно време чувствувам болки от дясната страна, в областта на черния дроб. Предизвестници.

* * *

Предаването на музея върви бавно, понеже залите не са отоплени и не може да се работи продължително.

19 януари

Едва вчера получих три тома от моите "Избрани съчинения". Не са лоши по външен вид.

В "Стършел" пък отпечатали интервюто, което взе от мене В. Чертовенски преди десетина дена.

Днес ходих в с. Овощник, поканен да участвувам в чествуването [на] 50-год[ишнината] от основаването на читалището им.

* * *

Мъчно ще мога да предам музея до края на месеца. Има още много, много предмети да се описват.

24 януари

Почина Илия Бешков. Скоро бях при него. Спеше в хола. До простото му легло - широк стол с много лекарства. Той - облечен в кожена жилетка, върху нея кожено палто. От сърце се оплакваше. Аз все го мислех за [х]ипохондрик¹, малко позьор и хитруващ събеседник. Безспорно е пък, че беше много даровит.

25 януари

Снощи спаха у дома професорите-художници Г. Богданов, Борис Иванов и с тях Калчо Йорданов. В хотела нямало място, та ги прибрах у дома и спаха върху две кушетки.

* * *

Емилиян Станев ми пише да му пратя разказ или фейлетон за "Литфронт", защото се чувствувала голяма криза за такива.

* * *

Една бележка за театралните традиции на нашия град е отпечатана в "Народна младеж". Имам и благодарствено писмо за нея от редакцията.

* * *

Видиш ли просяк да пуши, не му давай милостиня.

* * *

Всеки глупак може да създаде един лош закон и всеки друг глупак ще го съблюдава грижливо.

* * *

Човек, който обича да преяжда, копае своя гроб с[ъс] зъбите си.

* * *

Идеите са като брадите - мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.

* * *

Дяволът бил бащата на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.

* * *

"Господ ни е дал хляб, колкото да не мечтаем за торта."

(мексик[анска] поговорка)

* * *

Сребролюбието е най-мизерната от всички любовни афери.

* * *

Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.

* * *

Той пишеше буквата Г винаги главна (Гарга, АнГел), защото думата Господ започвала с нея.

20 февруари

Направихме опис на музейното имущество и според моето грубо пресмятане възлиза на 36015 предмети. Ще го дадем да се напише на машина и ще се простя окончателно с музея.

- Снощи се състоя годишното събрание на читалището. Помолих ги предварително да не ме пишат в листата на новото Настоятелство, защото ми тежи този товар вече и нервите ми не издържат - след всяко заседание аз не мога да заспя до късна нощ.

* * *

Човекът ми прилича на старите бакърени тенджери. Отдалеч като я гледаш, е бляскава, светла, калайдисана; приближил ли я и вдигнеш похлупака, ще видиш калая опадал и се показва червена отровна вътрешност; обърнеш ли я наопаки, дъното почерняло от сажди пък.

25 февруари

Научих, че в София другарите от М[инистерст]вото още не били представили документите за отпущане на народна пенсия. Това щяло да стане по-късно. Творческите съюзи били дали много добри сведения за мене.

7 март

Колкото пъти съм ходил в София, случва се все същото - пристигам като Чорбаджийски, а се връщам като Сиромашки.

* * *

Кочо Щъркелов гладува. Защо така жестоко постъпиха с този човек? Една малка пенсийка поне не можеше ли да се отпусне. Какви му са греховете? Че се познава с цар Бориса ли? Какво е виновен, че рисуваше хубави акварели и ги купуваха богати хора, министри и царе?

* * *

Събрание в Съюза на писателите по въпроса за късия разказ, който едва ли не е изчезнал. Много приказки се изприказваха, но не се разбра кой ще го напише. Той бил мощно оръжие на партията, понеже бил актуален, четял се от много хора, целенасочен бил, но... няма кой да го пише. Един разказ, казват, се плаща 200 лв., а като го разтеглиш, надуеш - става роман, хонорарът на който те осигурява най-малко за една година. Лауреатите и партийците се тулят зад исторически сюжети като "Момчил" на Орлин Василев, "Обикновени хора" на Караславов, Емилиян Станев се крие зад зайци и лисици, а кой ще го пише? Трудно е, между другото, най-вече и за това, че няма сюжети с положителна тематика.

Вечеряхме в клуба на журналистите с Талев, жена му и Ем. Станев, който повечето мълча, и др[уги]. Талев бе в добро настроение и се смя много на моите шеги и закачки.

- Ей, откога не съм се смял тъй много - казваше той.

Направи ми впечатление, че не знаеше какво да си поръча за ядене. Гледа листа и пита жена си какво ще му препоръча. Донесоха му туй, то се оказало тлъсто, не за него и почна да се сърди на жена си, че не могла да му избере подходящо ядене.

Той много се измъчвал от язва в стомаха и наскоро бил опериран. Оттогава, може би, е станал тъй капризен. Из път, като се разделяхме, ми каза:

- Пиши, хей, не се оставяй, нали виждаш, че сегашните, които работят в тази област, ги не бива. Пиши, защото и то като всеки занаят, се забравя.

* * *

Изпратих на Щъркелов 650 лв. Като бях у тях, му дадох 350, но за колко ще му стигнат?

21 март

Тук гостуваха артистите от столичните театри - казанлъчани. Беше една рядко хубава вечер сред даровити и мили хора - Илия Йосифов², Любо Кабакчиев³, Богданов⁴, Мъников⁵ и пр.

* * *

Изпратих преди няколко дни статия "Бегът" на Ангел Каралийчев. Съюзът щял да издава сборник за Освободителната война.

март

Завчера получих запис от 222 лв. с печат от "Работническо дело", а там нищо не съм пращал. Да не би да е за горната статия?

* * *

Написах писмо до Настоятелството на "Искра", в което изтъкнах всички грешки и опущения, които се вършат там.

31 март

Приказките за някаква "чиста водородна бомба" са като построяването [на] стол за умъртвяване с пружина и тапициран с кадифе.

* * *

Лекувай настинката, ще мине след седмица; остави я без лекуване, ще трае седем дни.

* * *

Пази страховете за себе си, но винаги споделяй с другите куража си.

* * *

Нашата църква, изглежда, има идеята, че хората нямат полов живот, докато попът не разреши това.

* * *

Където има брак без любов, там има и любов без брак.

* * *

Той е добър човек за своето място, само че още не е изкопано.

2 април

Ходих си в Турия. Неразбории, кавги, несправедливости, мънички хора - дребни айнаджии и егоистчета. Предадох на председателя на ТКЗС Димитър Милев моята офицерска мушама да я даде на Кооперативния овчар, който по цял ден е на дъждове и ветрове, а той я обсебил и идвал с нея да се курдисва в града, даже.

Дворът ми разграден, из него кучета, прасета, гаменории - не ми се гледаше и си дойдох.

* * *

Изпратих детски спомен в "Септемврийче", статия за Дядо Никола в "Септември" - Ст. Загора и друга ("Новомахленската чета") - в "Балканско знаме" - Габрово. В "Литературен фронт" излязоха бележките ми "Портрети"⁶.

10 април

Годишно събрание на Писателския съюз. Ред. Дисциплина. Решението било на всяка цена да мине мирно и тихо, за да се не използуват дрязгите в Съюза от враговете. През цялото време в Президиума стояха секр[етарят] на Партията Живков⁷, Ганев⁸, Аврамов⁹, а на вечерята присъствува Ц[ентралният] К[омитет] [в] комплект, начело с Югов. Един-двама млади се... поизпуснаха, но Караславов и Радевски стояха като "два лъва гневни", готови да се хвърлят върху всеки, който посяга на "съюзното единство".

* * *

Запознах се с Валери Петров. Направи ми впечатление на състарено момче.

Поканиха ме в редакцията на "Стършел", където бях посрещнат с овации от 30 стършели, стършелчета и за голяма радост от няколко стършелки. Всичката дунанма¹⁰ беше, за да им стана сътрудник.

* * *

Пихме кафе с Владо Василев, който е силно разстроен нервно, а пуши ли, пуши. Дойде и Д. Талев, който имал двама сина и по-младият също се опитвал да пише. Пратил му анонимно разказ и той му отговорил.

Запознах се и със семейството [на] Климент Цачев - Станка Пенчева, които били досега в Русе и се преселили в София. Ангел Каралийчев имал кръвоизлив и пие само лимонада. Също и Светослав Минков.

Една вечер бяхме с Ивайло Петров, който ми разказа, че първоначално искал да постъпи в Художествената академия. Не се чувствувал добре в София. За Емилиян Станев каза, че бил "лъжливото овчарче". Каралийчев пък каза, че същият не знаел какво "плямпа". И аз съм на такова мнение.

* * *

В[ъв] в[естник] "Септември" - Ст. Загора ми отпечатаха статия "Дядо Никола". Казаха ми, че изпратеното разказче "Петачето" ще излезе в следния брой на в. "Септемврийче". Той е първият ми опит [за] писане за деца.

* * *

Първи май, облачен и влажен, премина твърде скучно, така както всички празници минават за стари хора като нас.

Работата ми не върви. Отвикнал ли съм да пиша, оглупял ли съм, но не ми върви.

Лошото в повечето бракове е това, че докато жената е по природа майка, мъжът е по природа ерген.

* * *

Ние имаме много учители по мъдрост, но къде е мъдростта?

Няма лекарство за раждане или смърт затова нека се порадваме на промеждутъка.

* * *

Дните може да изглеждат дълги, но годините са кратки.

27 май

Снощи бяхме на концерт, устроен от учениците на Илия Йосифов, който мина блестящо. Нашите глупаци от управата, обаче, лошо го бяха разгласили (към 10 и половина ч[аса] в същия ден афишите още не бяха отпечатани), та салонът беше полупразен. Казват, че за това имал вина и Буко Давидов - алчен като евреин.

* * *

Екскурзията до Русия се отлага за няколко дена. Какъвто съм късметлия, може и да не [се] състои.

10 август

Месец юлий 1958 г[одина] ще остане незабравим за мене. Видях руската земя, видях Москва, Ленинград, Киев, посетих столицата на Армения - Ереван и пр., пр. Дълбоко съм благодарен на Писателския съюз, загдето ми даде тази възможност да се нагледам на Третяковската галерия, музея "Пушкин", Ермитажа, да видя Кремъл, Петерхов, Царско село, Ясна поляна и т.н. Тези впечатления не са за моето перо. Слаб и неподготвен съм да обхвана всичко и да го предам.

* * *

Записахме се да посетим и Букурещ, но поради политическите събития (революцията в Ирак, окупацията на Йордания и Ливан) се отложи до неопределено време.

* * *

Пенсиониран, усамотен вкъщи, аз твърде рядко те разгръщам, бележнико мой. Много малко имам вече за отбелязване в страниците ти.

Изпратих пътни бележки "Из съветска Армения" в[ъв] в. "Народна култура".

24 август

Бележките не излязоха. Трябва да съм сгрешил в генералната линия.

Гостува ми няколко дни К. Щъркелов. Преди това цял месец помага на Ал. Божинов да изработят стенописите в ресторанта на хотела горе, на шипченския балкан. Божинов, който е над 80 г[одини], оглупяващ и склерозиращ, бил станал невъзможно капризен.

- Едва го изтърпях - казва Щъркелов, - но трябваше да му помогна, защото сам не би се справил.

От години наблюдавам този човек как изветрява и губи мярка за възможностите си. Заловил се да илюстрира "Под игото".

- Защо "Под игото"? - го питам. - За тебе по-подхожда да илюстрираш "Чичовци", напр[имер] - а той се сърди.

Сега пък стенописи! Да видели как се правят стенописи. Вятър работа! Никой не ги харесва и това още повече го нервира.

Изобщо трябва да се мре, преди склерозата да ни е опустошила.

28 септември

Получих некролог за смъртта на карикатуриста Ал. Добринов. Нещастният, беше се запретнал да печели много пари през Цанково време и рисуваха дневно по няколко политически карикатури, и те му изядоха главата.

- Ела, бе, ела, какво си се забутал в провинцията! Ела, че ний с Каменов не можем да смогнем. Пари се печелят, хей!

- Такива печалби не ща - казах му. - Карайте, но му мислете.

20 ноември

Бележките за Армения бяха отпечатани, но няколко пасажи премахнати. Познал съм, значи, че още не съм се научил да пиша, както искат.

* * *

Пратих и в "Стършел" "Из стария бележник", но и там цензурата премахнала няколко мои мисли и осакатила изпратеното безобразно. Няма да им пращам вече. Там се наводнили редакторчета полуграмотни, а и подплашени да не би да сгрешат, те се престарават.

* * *

"Пиши - кай, - както си пишеше и не бой се!" Така ми говореше един партиец - виден литератор.

Ха, пиши де! Ха пиши, както си пишеше...

21 ноември

"Овациите губят своята цена, като си спомним, че терминът произлиза от латинската дума ОВИС, което значи овца."

Анон

* * *

"Бедата в повечето опери е, че в тях има премного пение."

(Клод Дебюси)¹¹

* * *

"Ако смехът е забранен на небето, аз не бих желал да ида там."

(Мартин Лутер)

* * *

"Единствената причина за омразата между две жени е мъжът."

(Ла Брюйер)¹²

* * *

"Първата и най-лошата от всички измами е самоизмамата."

(Филип Бейли)

* * *

"Във всяка изповед има нещо, което си остава прикрито."

(Волтер)

* * *

"Ако музиката е наистина "езикът на ангелите", то модерната музика ще да е на пелтечещи ангели."

(Анон)

* * *

"Някои хора биха изглеждали много по-добре, ако нямаха глава."

(Уелс)¹³

* * *

Главата на агронома Х е пълна с изкуствени торове и пак му окапала косата.

Аз

Мъжът започва да дири ум в жена си, чак след като е опитал всичко друго у нея.

"Национализмът е детската болест - шарката на човечеството."

Айнщайн¹⁴

Проведохме Седмица на музеите и паметниците на културата. Всеки ден имах сказки, написах няколко статии и плакати, правих надписи и събрах доста музейни материали.

* * *

Всяко дърво си има и червея да го яде. Посред нощ да съмне, посред нощ ставам. Гаргата моли бога да мрат конете. Жадна мечка и росата ближе. Сгърчил се като коза на дъжд.

(Народни)

* * *

Получих писмо от Боян Дановски, който сега бил директор на Сатиричния театър в София, с което ме кани да напиша нещо за театъра му.

Колкото и да поевтиняват обувките, гъските все боси ще ходят.

Мъжът трябва всякога да е по-стар, по-висок, по-тежък и по-грозен от своята жена.

БЕЛЕЖКИ:

1. Страдащ от хипохондрия (потиснато състояние на духа, безнадежност). [обратно]

2. Илия Йосифов (1912-1993) - оперен певец, тенор. [обратно]

3. Любомир Кабакчиев (1925-1986) - драматичен артист. [обратно]

4. Борис Богданов (1927) - оперен певец, тенор. [обратно]

5. Добрин Мъников (1930-1985) - оперен певец, бас-баритон. [обратно]

6. Бр. 14 от 3 април 1958 г. [обратно]

7. Тодор Живков (1911) - политически и държавен деец, водач на БКП, председател на Държавния съвет на НРБ. [обратно]

8. Димитър Ганев (1898-1964) - политически и държавен деец, по това време секретар на ЦК на БКП. [обратно]

9. Рубен Аврамов (1900-1987) - политически и държава деец, професор, по това време завеждащ отдел "Наука, образование, изкуство и култура" при ЦК на БКП. [обратно]

10. От тур. - пушилка. [обратно]

11. Клод Дебюси (1862-1918) - френски композитор, диригент, пианист и музикален, критик. [обратно]

12. Жан де ла Брюйер (1645-1696) - френски писател, академик. [обратно]

13. Хърбърт Уелс (1866-1946) - английски писател и публицист. [обратно]

14. Алберт Айнщайн (1879-1955) - немски физик, професор. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.