1957 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

януари

Посрещнахме я като стари хора с едно приятелско семейство. Хапнахме, сръбнахме, поклюкарствувахме и като ни се додряма, си легнахме.

* * *

На 1-и януари светна електричество в с. Турия и аз, като съветник и избраник на селото, бях отведен там от предс[едателя] на ОНС и секр[етаря] на ОК на БКП. Имаше малка лоша литературна програма и приветствия от нас. Между другото казах, че се съгласих да бъда кандидатиран в с. Турия, ако електрифицират селото и ето това стана. Имаше вечеря - свинско с едро рязано зеле и мътно вино. Прибрахме се в града в 11 ч. вечерта.

7 януари

Все тази моя оставка! Министерството настоява да остана, моите помощници - също. Предлагат в краен случаи да остана като хоноруван сътрудник, за да не скъсвам с музея и същевременно да контролирам младите.

* * *

79 години от погрома на турската армия при Шипка - Шейново. Ще се чествува и в двете села. Училищният инспектор Шанов написал доклад - дълъг, глупав, скучен. Извикаха ни да го обсъдим и не го харесахме. Сега уредникът при музея Ем. Цанов, който му бе написал историческата част, ще го довърши и нататък. Нима нямат ни един човек за такава малка задача?

* * *

Поисках 3 месеца домашен отпуск, през който да туря в ред събраните от толкова години материали за миналото на нашия край. Обещаха ми, че ще дадат. От Министерството се обадиха, ако нещо се дърпат, да им пишели писмо.

* * *

Тия дни много хора измряха в нашия град. Некролози, некролози. Някога не ми правеха впечатление, но сега, види се, мисълта ми често е там.

* * *

Написах статия в "Искра" за историята на театъра в Казанлък, и подлистник "Победата" от Немиров-Данченко им дадох, че нямаха материал редакторите.

12 януари

Вдругиден ще дойдат от редакцията на сп. "Септември" за обсъждане [на] списанието. Нашите от лит. кръжока обмислят въпросите, които да й зададат. Мисля си и им казвам: "Питайте ги от колко души се състои персоналът на редакцията, от 25 или от 30 души?" Едно време С. Бобчев¹ десетки години редактира литер[атурно] списание сам, д-р Кръстев - също², а сега в[ъв] всяка редакция има по една рота лапачи.

Друг интересен въпрос би бил: "Защо изчезна късият разказ из литературните списания?" - Да не е защото един дребен сюжет като се разтяга, разтяга, става на повест, на роман и се получават десеторно повече пари...

* * *

Бракът е едно скучно угощение, при което най-напред се изяжда десерта.

* * *

С плач идва човек на тоя свят и с хъркане го напуща.

* * *

Снощи Настоятелството на "Искра" имаше заседание с дневен ред назначаване [на] секретар. Градският комитет на партията посочил Елена Генкова - една историчка, проста, зла и нетактична, която ще се провали скоро. Само аз и Хр. Енев се обявихме против. Партийците послушно гласуваха за нея.

* * *

Старият негоден секретар си намерил работа в месоцентралата. Там, при добитъка му е мястото.

18 февруари

На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо - Щъркела. Баща му Георги е бил майстор-обущар, а майка му - баба Мария - произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци. Когато се трепеха македонците, царят го скрил в двореца Ситняково от михайловистите, защото се канели да го убиват. Там той нарисувал около 20 картини.

- Какво искат от Вас тия хора? - казвал Борис. - Малко ли е туй, което дадохте за България.

* * *

За Вапцаров. "Упорито беше като малко още - казва Щъркелов. - Речеш му: "Иди кули кутия цигари." - а то не ще; речеш му: "Купи вино или ракия." - пак не ще..."

В машинното отделение беше стипендиант. Царят, който беше приятел на баща му, го настани там.

* * *

Всяка жена си измисля по една болест за всеки случай - не се знае, може да потрябва някога.

* * *

Дора Габе се беше запретнала да пише роман, чиито герои комунисти и партизани са от едно ямболско село. Тя ходи там, събира материали и пр. Срещнах я в[ъв] Варна и я питам как върви романа.

- Остави се! - казва. - Зарязах го.

- Защо?

- Ами че едни от героите ми се отказаха от партията, други ги изключиха, трети са в затвора за злоупотребления. - Остави се...

16 април

Бях досега в домашен отпуск. Подредих и преписах събраните исторически и други материали из околията, и те забравих, бележнико мой, съвсем те изоставих. А имаше какво да споделя с тебе.

* * *

Конгреси правихме на Отеч[ествения] фронт, сляхме читалищния съюз, дано му прелее кръв, съревновавахме се, но резултатът още не ни е съобщен, понеже М[инистерс]вото нямало пари за предвидените награди. Изложби видях, с писатели се срещах...

Тия дни беше празникът на детската книга, та идва тук Ран Босилек, чете си творбите, задаваха му стереотипни въпроси, за които имаше предварително готов отговор. Тегли им една педагогическа благословия (нали е бил учител!) и си отиде по живо и здраво.

След него дойде Ивайло Петров. "Обсъждаха" "Нонкината любов". То едно обсъждане - ум да ти зайде. Добре направи момъкът, че почти нищо не им каза, с което да задоволи третокачественото им любопитство.

* * *

В "Искра" уволниха един негоден секретар и назначиха друг негоден (Елена Генкова). За председател остана Никола Драков - също негоден. Ако не е библиотеката, и музеят "Искра" не чини грош сега.

Минаваха китайци, монголци, ирански писател-хуморист, френски филмови дейци и пр., и пр.

22 април

Снощи съобщиха вестниците, а и [по] радиото се обадили за резултатите от съревнованието на музеите през 1956 г.

Първа награда получава нашият музей, втора търновският и трета пловдивският. "Индивидуален първенец" е наша милост с 800 лв. награда. Най-после!

* * *

Получих писмо от Писателския съюз. Съобщават за екскурзия до Москва, но да се отговори и внесат парите до 23 т.м. Писмото получих на 23 следобед.

8 май

Бях в София да видя изложбата и купя нещо, ако харесам. Много е слаба тази година съюзната изложба, много баласт е допуснат, а изхвърлили работите на проф. Б. Митов, Руска Маринова, Щъркелов, Кожухаров и пр. Графиката също не е добре представена. Картината на Венев, която вдигна шум из вестниците, нищо не струва. Тук-там и у скулпторите ще се намери нещичко по-добро.

* * *

Една вечер гледах "Иванко", поставена от Г. Стаматов. Сега така поставят пиеси, че да не може да си ги познае и сам авторът. Цели действия прибавени, за да се подчертае "силата на народните маси", да се изтъкне народа, както е модата.

Гледах и хубава изложба на унгарския плакат. Хванаха ме здраво и сключих договор с библиотека "Стършел" да ми издадат една книжка с 10 стари фейлетона, невлезли в книгите ми.

Изглежда, че издателството на бълг[арските] писатели ще преиздаде сборника ми "Избрани произведения" в скоро време, понеже е съвсем изчерпан.

Редакторът на в. "Народна култура" Сашо Обретенов ме моли за разказ, Андрей Гуляшки - също за сп. "Пламък", от "Наша Родина" се чудят как да откъртят от мене нещо и пр., и пр. Какъв глад за къси разкази!

* * *

Хубава е София през май! Затова и жената не си дойде с мене, а остана да поскита и да се посуети из нея.

* * *

Една вечер бяхме на ул. "Добруджа" с Дим. Димов. Каза ми, че не пишел нищо, освен някакви учебници из тяхната ветеринарна област. "Тютюн" бил вече преведен на руски и скоро щял да се яви и на езика на Южните републики руски.

12 май

Панаир, на който всяка година пивниците се увеличават. Невъзможно твърди и жилави "кърначета" и суджучета. И цигани, цигани, цигани...

* * *

24 май (Кирил и Методий) Все по-тържествено се празнува този ден, все по-организирано. Миналата вечер, напр., група ученици от гимназията с двама преподаватели са дошли у дома да ни поздравят и напълнили къщата ни с цветя.

* * *

В[ъв} в. "Искра" турийци изказват благодарност, загдето им подарих половината от двора си в село (17 дек) за построяване на културен дом.

* * *

Много посетители на музея и много гости-чужденци, а месец май е тъй дъждови, че омръзна вече.

* * *

Обработвам няколко разкази, печатан между 1933 и 1939 г., но не влезли в книгите ми, за да издадат една книжка от библ[иотека] "Стършел". Искат ми го до 15 септември. Ще се помъча и сам да си го илюстрирам.

30 май

Завърнахме се от семинар в Хасково. Глупаво, безсмислено. Само губене на време. Вместо него трябва практически занятия.

* * *

Излезе статия за худож[ествената] галерия в сп. "Наша Родина" с цветни репродукции.

* * *

В[ъв] в. "Народна култура"³ пък отпечатаха спомените ми от Рисувалното училище.

* * *

В[ъв] в. "Искра" дадох статия за търговията с розово масло преди.

* * *

Силна градушка е била почти цялата ни околия. На музейните помещения има 28 стъкла строшени.

3 юни

Получих писма от читатели, с които ме хвалят за "Спомените", поместени в "Народна култура". Чудна работа, аз не ги харесвам и писах на Обретенов, че ги изпращам само защото съм му обещал, и че няма никак да се сърдя, ако не ги помести.

* * *

Поради болестта "детски паралич" в града ни, няма вече групи екскурзианти, както по-напред и си отдъхнахме малко. Сега подреждам архивния отдел в "кръглото помещение", където ще е защитено от пожари. Наредя ли и него - отивам си.

* * *

Едва вчера малко и днес повечко, слънце ни пече, та почувствувахме, че е юний. Чувствува се липсата на плодове и зеленчуци.

6 юни

Вчера ходих в с. Ръжена, за да проверя една селищна могила. Южно от Тунджа не е бито от градушка и посевите са много добри.

Музеят, поради болестта "детски паралич", не се посещава, както преди това. Забраната, обаче, скоро щяла да бъде отменена.

* * *

Няма месо. През горещините ни предлагат пак свинско. Днес енинци продаваха агнешко по 16 лв. кг. Спекуланти като енинци! 16 лв. е една работна надница.

11 юни

Един непрокопсан брат на жена ми дойде на прехрана у дома за неизвестно време. Да не беше поне пернат, както и да е, а то... От този род аз едва понасям един само, а станаха двама.

* * *

Казано е някъде в писанието: Не се облягай на облигации от държавния заем.

* * *

Подреждам музейния фонд в кръглото помещение.

24 юни

Горещините започнаха. Моите сътрудници са на Столетов връх. Там се харчат луди народни пари за тържествата през август по случай 80 год. от Освобождението. Толкова пари се прахосват за ненужни неща и не по силите на държавата, че просто ме е яд да отида там. Всички алчни софиянци (скулптори, архитекти, бояджии, художници) лъготят прости и наивни шефове, и те дават пари, опразват държавното съкровище, пилеят.

* * *

Прави се стълбище, по което едва ли някой ще мине, за повече от милион лева от спасителния дом до паметника. В[ъв] вътрешността на манастира тук-там има подкожушени орнаменти и вместо да се поправят само тия места, изстъргва се целия храм, за да се направи отново и да се глътнат десетки хиляди грешни левове.

* * *

Моите сътрудници са на върха. Правят разкопки на лагери, землянки и пр.

26 юни

В такива дни, забелязал съм, че колкото по под дебела сянка стои човек, повече се оплаква от горещината.

Празните казанлъчанки от една седмица се оплакват, че не можели да спят, да ядат, че се чудели къде да се дянат.

- Идете на жетва, ако искате да ви е хладно - казвам им аз.

* * *

Не пиши с цифри никакви цени в разказите си, че е тъй нестабилен лева и тъй се мени валутата. Преди 20 год. съм писал, [че] 1 кг прости бонбони стрували 60 лв. Сега ще купиш 6 кг за тези пари.

30 юни

След като приключи съревнованието между музеите в страната през декември 1956 год., търтеите и негодниците от М[инистерст]вото на културата едва вчера съобщиха, че пращат човек да ни предаде наградите и преходното знаме като музей-национален първенец.

* * *

Тази сутрин посетих мой сродник-умопобъркан. Той, Нено Митев от Турия, беше трудолюбив и много честен човек, но много прост и много привързан към имота си. Като образуваха кооп[еративното] стопанство в село, той не влезе вътре, а накупи ниви в града и се изсели. И тук, обаче, се образува кооп[еративно] стопанство и нивите му се включиха в него. Частникът не можа да издържи. Влезе в стопанството, но с разстроени нерви. Там пък се настаняват мръсни бюрократи и престъпници, които крадат от трудодните на кооператорите, крадат от продуктите, лъжат и пр. Не стига това, но го обвинили, че задигнал снопите от нивата си и ги бил закарал в село и честният, и чувствителен Нено Митев почва да страда от силно главоболие, получава лек удар и се побърква. Кротка лудост. Изпращат го в Раднево в отделение за душевно болни. Той бил най-кроткият и буйните луди почнали да го бия да го хапят, да го душат, та едва не умрял. Прибрали го пак вкъщи. Заварих го в обора, застанал по долни гащи, мокри, стои с часове и си приказва за синори, за наряди... Така не можа да понесе и Атанас Милчев, и умря също от мъка.

Вчера пък един друг луд срещнал бедна жена, която отивала да копае. Взел мотиката от ръцете й, пухнал я в главата, след това пухнал учителя-пенсионер Кятипов, след него пухнал Ганчо... файтонджията при ОНС. Двамата мъже умряха, а жената още била жива. Кятипов оживя.⁴

9 юли

Бях в столицата. Опекох се от горещини. Ще ми преиздават сборника от разкази. Издателство "Български писател" иска да изпратя ръкописа. Видях пак изложбата, ходих в М[инистерст]вото на просветата и културата. Посетих Щъркелов, който изнемогва, горкият. Бях у проф. Дечко Узунов. Отбих се случайно и в Дома на старите артисти и пр., който е пълен с бездарности. Там, напр[имер], е Иван Арнаудов - поет и апаш под една премяна, там е и глупейшият "тенор" Христо Златов, нашата Анна Антонова, артистка "типичка" Мила Савова, симпатичният специент Дюлгеров, полуумният художник "Желио" Тачев - букет маниаци, угоени като шопари и все съскащи, интригуващи и недоволствуващи, а колко даровити млади хора гладуват. Почти всички имат пенсии за "лични нужди", а квартира, храна, осветление, отопление - от държавата.

3 август

Миналата седмица посетих набързо Габрово, Търново, Севлиево, Троян и Троянския манастир. В Търново ходих на Царевец, където се правят разкопки на царския дворец. Каква варварска постройка, завита и усукана с тъмни зали... Да не е миналата му слава (и то каква слава!), бих изселил този град. Що ще на тоя бряг с една единствена напечена улица с лоша вода...

Троян ми хареса. Той не бил нависоко, само 400 м, а какъв въздух, каква прекрасна околност, която ми напомня на родното ми село. Троянският манастир, изписан за 3 години от Захари Зограф, е също с богата околност и Черни Осъм ме приспа веднага. Случайно бях на гости на владиците врачански (Паисий), русенски (Михаил) и търновския - Иларион. Играхме табла и натупах двамата. Търновският не играе. Той позира и често в речта си употребява французки изрази. Смята се за красавец.

Паисий казва: "Като бях млад, вървях си бързо като млад човек, а старите владици ме мъмрят: "По-бавно - казват, - по-тежко, като владика трябва да пристъпяш, а не като калугерче." Най-натурален е калоферецът Михаил. Гостиха ме постно с обикновена скромна вечеря. Каниха ме на своя знаменит курорт "Зелениковец", но аз бързах и сега съжалявам, че не можах да погледам летуващи владици.

Пътят [от] Троян през балкана за Карлово ми много хареса, особено хубавата почивка на "Беклемето"

* * *

Никоя жена със самочувствие, че е красива, не може да се задълбочи и напредне в никоя област на науката и изкуствата - не й остава време. А колко малко са тия, които не се смятат за красиви!

11 август

Трескави приготовления за чествуването 80 год. от Шипченската епопея. Току хвърчат комисии от архитекти, скулптори и лапачи на командировъчни. Днес в града събират бригади "за почистване" на Столетов връх. Такива бригади са по-необходими след тържеството, мисля аз.

* * *

Г[радският] Н[ароден] С[ъвет] свика всички художници и самодейци и им възложи да нарисуват маса портрети, плакати, лозунги и пр., но... безплатно. Това ако не го е наредил новият секретар П. Калайджиев...

* * *

Катастрофите с мотоциклети станаха тъй обикновени явления у нас, че вече почти не им обръщаме внимание. Казват, че най-голям процент били тия, при които зад ездача стои чужда жена.

* * *

Не можах да разбера защо на много места из България няма олио по магазините.

20 август

Накарай мързеливия на работа, та на ум да те научи. - Това рационализаторите дали не са мързеливци? И колкото повече рационализации нали толкова повече безработица ще се появи - неразбирьош!

* * *

Лесно ви беше на вас, майките, по-рано. Сега, обаче, децата се раждат качени на велосипеди.

24 август

Чествува се 80 год. от Шипченската епопея. Големците от града ни с леки коли закараха балдъзите и бабите си, а от нас никой не е поканен. Ний с жена ми нарисувахме 6 портрета на генералите и др. безплатно. Ст.-Загорският, габровският, казанлъшкият вестници издадоха специални броеве с наш материал. Радиото изнесе две беседи мои на тази тема и сума сказки изнесохме преди тържеството...

Среща ме секретарят на Град[ския] съвет и ме пита ще ходя ли на Шипка.

- Пеш не мога - казах му аз.

- А, малко са камиони! - кай, метна се на градския "Зис"⁵ ли, "Дрис" ли и отлетя.

* * *

Жена ми отиде на почивка в Обзор. Преумори се да ме мори, та отиде да си отдъхне.

Отдъхвам си и аз.

* * *

Днес градът е безлюден. Всички са на Балкана. Ще има треперене нощес. Леките коли, обаче, са пълни с дебели одеяла, палта и пр.

27 август

Чествуваме 80 год. от подвига на Шипка. Мина в добър ред, спокойно и... някак студено, официално. Незапомнено много хора. Аз отидох с рейсова кола (5,50 лв.), а се върнах с леката кола на един близък човек. Стоях там в неделя 3-4 часа, но не можах да влеза и видя преустройството в паметника. Които от народа са пренощували там, треперили дорде изгрее слънцето.

* * *

"И най- бледите мастила са по-добри от най-добрата памет."

* * *

"Не връзвай обувките си в бостан и не си поправяй шапката под плодни дървета, за да не будиш подозрения."

(китайски)⁶

30 август

Отива си намръщен август. Много ни измори той с тия тържества и гости. Сега пък се задава септември, ще почнат да идват по паралелки учащите. Тия дни изнесох няколко сказки, написах радиобеседа за Педагог[ическото] училище, сега пиша за Бозвелиев, роден на 1 септември 1862 г.

7 септември

Дневнико мой, знаеш ли, че навърши вече 5 години?⁷ Пет бурни години, а аз толкова малко неща съм отбелязал, толкова малко неща видял и почувствувал...

Започнал съм те с "Той и тя" от Жорж Санд и съм нарекъл героите болни хора. Сега чета "Светлинка живот" от Ерих Мария Ремарк и бих казал: "Луди, бесни хора!"

* * *

Хубава си татко... вино!

12 септември

Религиозни демонстрации. Пристигнал е патриархът на руската църква Алексей с всички наши владици и патрици. Днес ще служат литургия в храма-паметник на Шипка. Хилядно множество от цяла България се стича натам. Вчера само през музея минаха 7-8 групи от баби, водени от свещеник.

В същото време околийската лекторска група урежда из селата антирелигиозни сказки.

* * *

Изобилие на дини тази година. Вече гроздето наводни пазара, а грамади, купища от дини стоят още. Цената им падна на 30 ст. кг.

Няма олио в страната. Изнесли са го, види се. Ще накарат хората да почнат да се запасяват пак, защото от известно време и сирене няма по пазара.

* * *

Велко Захариев, който беше обвинител при Народния съд сега е лишен от адвокатски права. Отнели и пенсията на Ненко Славов, също адвокат - по-стар от мене. Един лекар бил лишен от права, че не се справил с диарията, която върлуваше из града напоследък. Иван Широв - учител по музика - също бил уволнен (Казанлъшка хроника).

13 септември

Върволици от православни баби, водени от свещеници, продължават да посещават музея. Много от тях се кръстят пред трите стари икони в худож[ествената] галерия.

17 септември

Бях в село. Присъствувах на общото събрание на кооп[еративно] стопанство. Отчитаха второто четиримесечие. Големи успехи.

- У нас - каза между другото председателят - трудно е да се изтъкнат първенци, понеже всички еднакво добросъвестно работят. Тук няма загнили неща, защото има обществен контрол.

Даже и най-старите, които постоянно мъркат и не одобряват вечер по кръчмите, сутрин преди всички се явяват на работа.

Стопанството ще изнесе тия дни за продан към 30 тона сливи и при по-малко засята площ са получили 50 тона зърно повече. Много добър е бил и персоналът при вършачката.

* * *

Вчера имаше силна буря с градушка и проливен дъжд. В града бил убит от гръм един капитан. Той щял да си строи къща, правил си тухли и се бил качил на "коптора" отгоре.

"Аз никога не съм убивал човек, но доста често съм чел некролози с удоволствие." (Кларънс Дарлоу).

* * *

"Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем." (Бен Франклин)

* * *

"Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките." (Марк Твен)⁸

* * *

"Прекалено дългата почивка е ръждясване." (Уолтър Скот)⁹

* * *

"Не е ли печално, че желанието надживява с толкоз години възможностите?" (Шекспир)

* * *

"Дарвиновият човек, каквито и добри маниери да е научил, си остава само една бръсната маймуна." (У. Гилбър)

* * *

Едно е утешително в модерната живопис, че нещата не могат да бъдат тъй грозни, както са изобразявани.

29 септември

От един-два месеца вестници и списания пишат и възнасят художника Ненко Балкански по случай 50-годишнината му. Повечето го изкараха едва ли не правоверен комунист и то гениален. Че е даровит - това е факт, но че не е никакъв комунист - също е факт. Неговата "Ятачка" не е никаква ятачка, а просто е разрешил една задача с лежаща фигура - рекурсив. Ненко е един способен шмекер, какъвто рядко се среща. Учил съм го 4-5 години, познавам го и само с евреин може да се сравни по своята безскрупулност, нахалство и двуличие, и цялата тази аларма е организирана от самия него.

И аз харесвам неговата "Перачка", но никога няма да харесам автора й.

* * *

Получих писмо от нашенчета, отишли доброволно в мините на УССР - Сталинска област, гр[ад] Доброполе, с което ми искат разказите, за да си устройвали забави и да си спомняли за България. Изпратих им две книжки и едно любезно писмо.

7 октомври

Минават, заминават гости - наши и чужденци. "Ха, Чудомире, до гробницата, ха, из музея." - по цял ден се въртя да обяснявам, да развеждам...

* * *

Ходих пак в О[колийския] Н[ароден] С[ъвет]. Моля ги да ускорят въпроса с музейния персонал, а те:

- Почакай още малко. Търсим. Потърпи и не се притеснявай... До Нова година поне...

8 октомври

М[инистерст]вото на просветата и културата съобщава, че за музея ни има отпуснати 3 скулптурни творби, 2 живопис и 2 графични, които трябва да идем и получим. Утре вечер (9-и) заминаваме с жената, която пък участвува в една изложба.

9 октомври

Грипът, обаче, който е обхванал цяла Европа, попречи. Жената се разболя и отиването се отложи.

10 октомври

Хубав слънчев ден. Още няколко такива и грипът ще се пръждоса по дяволите. Горката медицина, колко е безпомощна!

17 октомври

Бях в София. Получавах картини и скулптурни творби от Националната галерии. Ходих и в Съюза на писателите в[ъв] връзка с преиздаването на "избраните" ми съчинения. Търсих Св. Минков, но бил болен Някаква злокачествена екзема имал по ръцете. Негов приятел ми разказва:

- Как да няма екзема, като не признава никакъв зеленчук, никакъв зарзават и яде само консерви!

* * *

Присъствувах на Йовковото чествуване. Насила ме замъкнаха в президиума, даже. Говори Пондев, но той е многоглаголствуващ критик. След него Динеков¹⁰ каза нещо, но интересен и остър беше Коста Костантинов¹¹. "Дребни по ръст хорица - каза той - искаха да развенчаят Йовкова, но напразно..."

Научих, че Г. Караславов бил един от тия, дето не признавали Йовкова. Това дали не е от професионална завист?

* * *

Искат ми една книга "Спомени". Липсвало мемоарна литература и ме включили като един от авторите. Предлагат ми, даже, договор да сключа.

Кочо Щъркелов мизерствува. Живее все още в къща с[ъс] стаи без врати и подове.

* * *

Близки до правителството ми казаха, че Вълко Червенков бил зле болен (може би рак) и се лекувал в Русия.

* * *

Иван Рачев, бившият секретар на Върховния читалищен съюз, признава сега, че сливането на Съюза с Отечествения фронт нанесе голямо поражение на читалищното дело. Това сега признава и Н. Кондарев. Ах, вий слепци, нали ви го казвахме още тогава, когато готвехме това сливане! Ний, старите, идеалистите, ви го казвахме, молехме ви да не го правите...

* * *

"Прекалено дългата почивка е ръждясване."

Валтер Скот

"Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките."

Марк Твен

"Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш назаем."

Франклин¹²

26 октомври

Склероза, нищо друго. В бележките си за Захари Желев¹³ в последната книжка на сп[исание] "Наша родина" съм писал, че професор му бил Феличе Карена, когато той е по-млад от Желев. Склероза. Тук, в музея, имам от него портрет на бащата на професора му и на гърба преди 15 год[ини] съм писал, че баща на професора му е Джакомо Гроссо. Как съм сгрешил, просто не мога другояче да си обясня, освен със - старческо оглупяване. Щом го прочетох, видях грешката и писах в редакцията, ама "Качаалъръм бен Сана"¹⁴, както би извикал Алеко.

* * *

Като лежах от грип преди десетина дена, температурата ми надмина 39 [градуса] и аз, както бях облечен в червен анцуг, рекох да си напиша некролога и сочиних следното:

Във спортен екип
умря от грип.
        Архип -
хип - хип...
        Ни око му трепна,
        ни някого пожали
        сал котката погали
        и тихо прошепна:
        Ах ти, грип,
        Ах ти, тип.
Да бях поне дочакал
                        резняка.

Хип - хип...

Това се случи на 8 октомври 1957 г[одина].

2 ноември

Гост ми е К. Щъркелов. Заведох го да рисува в Шипка. Много е доволен, защото около манастира е симфония от багри. Нещастен е, обаче, Щръкльо. Атмосферата в дома му е непоносима.

* * *

Нашите големци все още бавят - уреждането [на] въпроса с музейния персонал. Хикс отсъствувал, У бил болен, не можели да се съберат, нямало подходящ човек...

ноември

На 3 ноември проведох вечер на родния край в с. Голямо Дряново при препълнен салон.

9 ноември

Още един имен ден изпратих. Той беше слънчев и весел. Дано е на хаирлия!¹⁵

Щъркелов си замина, като нарисува три хубави пейзажа - двата от Шипка (с манастира) и един от нашия "Розариум", който подари на мене. Отпътува за Варна.

10 ноември

По обед дойде у дома млад човек и ме помоли да отворя в 2 ч[аса] музея, вместо в три, защото група от 800 души пазарджиклии искали да го посетят. Съгласих се и отворих, но вместо 800, не дойдоха нито 8 души. Всички отишли на мач между техния и нашия тимове. Не дойде в музея и този, който дойде да ме вика.

13 ноември

Христо Лалев - казанлъчанин, поправяше керамиката в храма на Шипка. Горе, на върха, нашите големци от О[колийския] Н[ароден] С[ъвет] от предвидените суми за ремонт на паметниците построиха къща уж за пазача, а нашите горгорбашии си правят любовните срещи там. Между другото, решили да си направят и камина, та Христо Лалев разправя, че толкова пари струвала тази камина, с колкото един сиромах може да си построи къщурка. "На мене - казва - дадоха 6 000 лв., за материали към 2 000 и т.н."

А пазачът разправял: "Каквито неща съм видял аз в тая къща нощно време - не ти е работа!"

14 ноември

Пуснатият на 4 октомври от русите първи спътник на земята още я обикаля, като се гонят с ракетата, която го изхвърли. Вторият с кучето също продължава да се върти около това проклето кълбо, наречено земя. За добро ли, за зло ли, но все ми се струва, че от тези факти много запалени глави на Запад поизстинаха и дрънкането на оръжие позаглъхна.

Какви ли изненади ни готви още близкото бъдеще! Щастливи са тези, които имат по-дълъг живот! Аз, обаче, който вече не мога да ида и до Бузлуджа, нямам никаква надежда да пия кафе на Луната.

* * *

"Когато ми омръзне животинското у хората, аз отивам при животните, за да диря там човешкото."

Джек Лондон

"Никоя порядъчна пчела не чака за съвет от дървеницата как да събира мед."

Хъбард

Нашите добродетели в повечето случаи са замаскирани пороци.

* * *

Където обожаването на слънцето е задължително, изучаване [на] астрономия е престъпление.

* * *

О, той беше много щедър. Ядеше бонбони и шарените книжки раздаваше на бедните деца.

"Обичай ближния си, но остави жена му на мира."

Анон

"Ти повишаваш гласа си, вместо да засилиш доводите си."

Джонсън¹⁶

"Културата е онова, което вашият касапин би имал, ако беше хирург."

Мери Пийл

"Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час."

Липцин

"Най-празният от нашите дни е оня, който не сме се смели нито веднъж."

Шамфор¹⁷

23 ноември

На северния край на града построиха квартал сякаш е войнишки лагер - тъй еднакви са всички къщурки. Сега тук-там из центъра строят едни триетажни кооперативни домове, съвсем еднакви. Ех, скучен град ще стане Казанлък, ако все така продължава да се строи!

Вечер на въпросите и отговорите устроихме в с. Тъжа. Бях сам и 350 посетители. "Никога не е имало толкова публика за сказка от десетина години." - ми казаха познати от селото.

26 ноември

От Съюза на писателите съобщават, че "Балкантурист" устройва екскурзия до Цариград, Пирея, Крит, Неапол, Малта и пр., като молят документите да се представят най-късно до 27 т[ози] м[есец], а писмото го получаваме на 26 по обед. Това е сторено, защото на Съюза били определени само 10 места, които сигурно са били заети, преди да ми пратят писмото.

28 ноември

Излязла е от печат 11-а книжка от библиотека "Стършел" с 13 мои фейлетони, писани преди 20 години. Дошъл човек от издателството и тръгнал да го разпространява из училищата. Среща ме позната учителка и ми иска още екземпляри, понеже за нейния клас не достигнали. Досрамя ме и едва я убедих, че аз не се занимавам с търговия.

Издателството отпечатало 50 000 бройки и, види се, се бои да не би да останат, а те че ще се продадат и че ще има материален успех, не се съмнявам, но лично аз от тази далавера не ще имам голяма полза - нито морална, нито материална.

1 декември

Много е студено. Сняг има до самото село Енина, а един северен вятър реже.

Днес забелязахме пак кражба на стар револволвер в музея. Развинтили са 6 винта и го задигнали. Това са обикновено двама младежи - единият ни следи и дава знаци, а другият отвинтва и краде. Досега това са били все ученици.

* * *

Вчера изпратих статия "Междуселски шеги и закачки в Казанлъшко" за сборника на музеите, който ще издава М[инистерст]во на просв[ета] и култура и две бележки до "Литфронт".

Починал е Иван Пенков, който миналата година лежа тежко болен. Той беше интересен човек - весел, духовит, от ония, дето помнят всички вицове (аз ни един не помня) - който имаше обща култура и направи доста за театралната ни декорация и приложното ни изкуство въобще. Не живееше добре с богатата си и грозна жена, покръшнуваше, поради което си имаше неприятности с правилниците, законите и моралистите.

"...По стар навик аз си попийнувам, устройвам скандали и всичко припечелено през деня, изобщо взето, щедро разхарчвам през нощта. С две думи - "Черна песен" (това стихотворение в пълно събрание на съчиненията си мисля да назова "Балада на черното пиянство").¹⁸

А Ангел Тодоров се мъчи да опровергава това в едно от литерат[урните] списания.

3 декември

Вчера се срещах с председателя на ОНС Влаев в[ъв] връзка с музейния въпрос. Халтави хора, не се интересуват от културни проблеми. Влачат, мънкат.

* * *

Пил е слабо вино, та не може да го държи..

* * *

Ненаситен като попски дисаги.

14 декември

Завърнах се от София, където уреждах сметките си с издателство "Профиздат". Книгата ми "Избрани" още не беше излязла, но до към 25 т[ози] м[есец] ще бъде готова. Не харесвам корицата, правена от Поплилов.

Срещах се с[ъс] Серафим Северняк¹⁹ и др. младежи-писатели, почерпихме се, пошегувахме се. От книжката ми "Панаир" харесват 4-5 работи, което е право. Това са "Пепел от цигарите ми", както казва Пелин, голи "Отпадъци", както бихме се изразили по-съвременно.

* * *

Ходих в отдел "Изобраз[ително] изкуство" при БАН. Иван Пенков не послушал лекарите, погулял си, отишъл до Чамкория (Боровец), а то било високо за сърцето му, и умрял. Трябва да събера материал за биографията му.

* * *

Гледах изложба на френската книга - сензация за София. Маса народ се трупа да гледа, да се учи и... ако може - нещо да открадне.

23 декември

        През тази година
може да получи
кой каквото иска,
стига да се включи.
И като устиска
в борбата за хаир.

                        Чудомир

Увиснал ми беше на главата един от стършелите и цял ден стоя, докато не му изкалъпих ей този недоносек за новогодишния им брой.

27 декември

Открихме новия салон на "Искра". Много е хубав и удобен. Програмата, както винаги, беше претрупана и трая до 10,30 ч[аса].

* * *

Беше и Павел Спасов - автор на "Бунтовна песен". Беше на обед у нас и дълго разговаряхме. И той бил на концлагер заради своя "великобългарски шовинизъм". Работили заедно с Д. Талев, Славчо Красински, Д. Симидов²⁰ и пр. Славчо бил жестоко бит и последствията се появяват. Той е зле с[ъс] здравето (виждах го наскоро).

За Боян Болгар ми разправя, че си пишел сам критики в[ъв] в[естник] "Мир" под името "Д-р" не знам кой си. "Голям търговец е - казва - и твърде безскрупулен."

30 декември

Прибирам си багажа полека-лека. Утре ми е последният ден в музея. Нямам представа как ще живея без него, но повече не можеше и не биваше да се стои. Трябва да знаеш кога да се оттеглиш - това е най-трудното.

БЕЛЕЖКИ:

1. Стефан Бобчев (1853-1940) - политически и обществен деец, юрист, академик, дългогодишен редактор на сп. "Българска сбирка". [обратно]

2. Отнася се за сп. "Мисъл" (1892-1907). [обратно]

3. Бр. 18 от 24 май 1957 г. [обратно]

4. Последното изречение Чудомир е добавил с молив по-късно. [обратно]

5 . Широко разпространена по това време марка съветски автомобили. [обратно]

6. Тези китайски пословици Чудомир вече е записал в дневника си на 16 септевмри 1955 г. [обратно]

7. Отнася се за петата по ред тетрадка, започната през септември 1952 г. [обратно]

8. Марк Твен (1835-1910) - американски писател и публицист. [обратно]

9. Уолтър Скот (1771-1832) - английски белетрист. [обратно]

10. Петър Динеков (1910-1992) - литературен критик и историк, фолклорист, академик. [обратно]

11. Константин Константинов (1890-1970) - писател и преводач. [обратно]

12. Тези мисли на Скот, Твен и Франклин са вече записани от Чудомир на 17 септември 1957 г. [обратно]

13. Захари Желев (1868-1942) - художник-портретист. [обратно]

14. От тур. - Каква полза, като ти се вайкам. [обратно]

15. От тур. - на добро. [обратно]

16. Бен Джонсън (1573-1637) - английски драматург. [обратно]

17. Себастиян Шамфор (1694-1773) - английски писател и държавен деец. [обратно]

18. Сп. "Изкуство", кн. 9, 1946 г., стр. 600; писмо от Д. Дебелянов до Николай Лилиев (пояснението е на Чудомир). [обратно]

19. Серафим Северняк (1930-1988) - белетрист и публицист. [обратно]

20. Димитър Симидов (1898-1984) - писател и преводач. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.