1956 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

януари

Новата година е мъглива и намусена като асистентката ми насреща, която се кара с мъжа си постоянно. Посрещнахме я доста весело в читалнята, но тази сутрин се оказа, че сме дали две жертви - секретаря, който си навехна крака при игра по маси и печки и културно-просветника, който изглежда бе погълнал повече вино.

* * *

Получих честитки от много редакции, а двама млади стихотворци ми пожелават, щото "новата година да изтрие ръждата от перото ми". Другаде ръжда няма ли?

15 януари

Ходих си в село. Там треска ги тресе по електрифициране на селото, намерили са стълбове, делегации ходят в София и пр. Ще помагам и аз, разбира се. Трябва им рейсова кола до града. Ще ходя да се моля и за това. Бащината къща е почти срутена. Дърветата из двора - изсъхнали, навсякъде старост и разрушение.

* * *

Годишни отчети, планове за бъдеща дейност, годишни, тримесечни, месечни и т.н. - да ти пламне главата!

24 януари

Снощи имахме предгодишно заседание. Лошо вървят работите ни. Прочетоха проектолистата. Непознати хора и на мене, и на "Искра". Някога настоятелите излизаха из средата на проявилите се самодейци. Сега листата я пишат в Градския комитет на партията, а там няма ни един искрист. Исках един настоятел да бъде архитект или инженер - отговорник по строежа - мънкат, смятат, че няма нужда. Лошо вървят работите в "Искра". Съвсем некадърния режисьор си го харесват. Диригентът [е] безкрайно мързелив. Назад върви "Искра".

* * *

Пак ме писали в листата на новото Настоятелство. Ох, настоятел съм избран за пръв път през 1926 г., а сега е 1956. Какъв... амортизиран настоятел съм аз вече!

1 февруари

Сняг вали. Това е кажи-речи първият сняг в града, от който се чувствуваше нужда. Трябва да отида в село "при избирателите". Какви жестоки хора! За такава работа ли съм аз? Кога съм правил политическо събрание? Защо ме мъчат на стари години?

* * *

Марко Бехар, карикатуристът, разгледа картинната галерия и хареса най-много пейзажи на Анг[елуца] Октавиян.

* * *

Трябваше да ида наново в село "за да изслушам болките на избирателите" и да донеса в ОНС "поръченията им". Закара ме с колата си секр[етарят] на Окол[ийския], комитет на партията Келчев. Той слезе в Павел баня, а мене ме откараха за Турия. Аз, обаче, не съм влизал с кола в село, та слязох на 1,5 км далеч от него и пристигнах пеш. Вместо политическа реч, им говорих за историята на нашето село и накрая се разговорихме малко по "нашенски". Болките им знаех и ще се помъча някои да намаля, не да отстраня, но да видим.

14 февруари

През време на избора не ходих в село. Даже един от главните ми подхвърли, че само аз съм стоял в града. Казах му, че не съм бил и не ще стана изборджия. Въпреки това ме избрали хората и нямало никакви задрасквания даже. Такива имало в Средногорово, Дунавци и др. Подробности не знам. След това ходих в ОНС. Говорих с Влаев. Той обеща да се отвори воденичката в село и до април да се уреди рейсово съобщение.

16 февруари

Утре имам сказки в ДИП "Г. Кирков" и в градската лектория на Д[имитровски] С[ъюз] [на] Н[ародната] М[ладеж], а вдругиден - в с. Шипка. Вчера говорих пред пионерите в училище "Отец Паисий" и децата ми подариха една хубава книга за спомен. Сърцето ми бие лошо и не ми дава обедната дрямка, каквато имах досега. Кога ли ще пукна някъде, изпълнявайки годишния си претрупан план!

23 февруари

През тия дни написах радиосказка за Иван Милев - художника и Васил Левски в Казанлък. Пратих статия в[ъв] в. "Септември" за народните носии в К[азанлъш]ко. Пред профгрупата изнесох беседа за Левски като човек и революционер, направих плакат за "Вечер на любовната лирика", имах 4-5 събрания, една сесия и прочетох "Изгубената родина" [от] Вилис Лацис. Утре трябва да замина за София - заседание на С[ъюза] [на] Н[ародните] Читалища, а до обед днес трябва да изпратя заплануваната втора статия на в. "Септември".

5 март

Бях 10 дни в София. Първо на читал[ищна] конференция и после се ровихме из архивите на Народ[ната] библиотека и Академията на науките, държавния архив и пр. Намерихме доста интересни материали за миналото на нашия край, които трябва да се съберат, проучат и чак след това може да се мисли за написване историята на К[азанлъш]ко. Видях се с Щъркела. Най-после му дали дворно място към "дъновистите". Ще си прави къщурка. Ходих в Национ[алната] худож[ествена] галерия. Тия типове искат да ми вземат двете, изпратени за изложбата картини на проф. А. Митов и Г. Митов. Казах им, ако искат да видят скандал невиждан, да не ми ги пращат. Св. Минков ходил в Москва по случай чествуването на Достоевски и за да си получи хонорар някакъв. Накупил стоки и ги пренесъл тук. Една вечер гледах "Дон Карлос"¹ - хубаво театро, но изгледах само половината, защото е в 24 картини и трае 5 часа. Къде са тия нерви? Бях и на Стършеловата вечер, която безспорно е много по-добра от нашите едновремешни "барабански" спектакли.

* * *

Гостува ни К. Кисимов² с[ъс] своите декламации. Мене лично той не ми действува, въпреки прочувствените тук-там добре подчертани пасажи. Само "Кочо" от Вазов ми хареса повечко. Беше на обед у дома. Замина си предоволен.

17 март

Викаха ме в Градс[кия] народен съвет по естетич[еския] вид на града. С години ги уча какво да направят, за да изглежда по-приличен нашият град. Пиша и докладвам, ама като никой не чувствува и не вижда нищо...

20 март

Украса на паркове, пътища, изходни пунктове и пр. с[ъс] статуи (фигури, групи, сърни, елени и т.н.). Всичко да става с местни средства, разбира се. Това е едно окръжно, с което се занимава специална комисия. Докладва го н[ачални]к-отдела "Култура", който също представи и проект за това. Проектът му беше на всеки км по шосетата по една статуя. По пътя за Габрово (из Балкана) да има сърни, елени (а Мильо Кръстинов добави сериозно на "Мечите камъни" да се направи от бронз една голяма мечка)... В последната сесия се изнесоха данни за лошото състояние на нашите пътища. През по-голямата част от тях не можело да мине ни вършачка, ни комбайн, а имат предвидени средства за поправка само на 2,5 км шосе за цялата година. А ний ще ги украсяваме с бронзови паметници, които ще струват стотици хиляди единия!

* * *

Нима тия хора не виждат, че не сме дорасли дотам, че да пазим паметници, пръснати по полето? Че тия сърненца и елени из балкана, възсядани от козарчета и воловари, в кратко време ще останат без уши, без рога и след това ще бъдат катурнати в урвата?

Впрочем, те няма да се направят. Това е само фантазия на прости хора. Нямат първо пари.

* * *

Всичко измислили, само за възрожденците не се сетили, за първите борци за свобода - хайдутите като Генчо Къргов³ от Гурково, Пеньо Чернеолу⁴, Христо Патрев⁵ и пр.

* * *

И да шават, и да мърдат, ще се избистрят времената, и ще се направи паметник на К. Бозвелиев - първия социалистически деец тук у нас.

* * *

Гледах пиесата "Съдът на майката"⁶, играна от нашите любители. Каква лоша постановка, какъв негоден режисьор! И само аз протестирам, само аз го не ща - всички мигат и го търпят.

27 март

Бяхме няколко дни в София на семинар. Мисля, че нищо не научихме от него. Ходихме, обаче, на "Дама Пика"⁷ и ако не друго - постановка богата видяхме. Бяхме и на... "Вещици"⁸ с Иван Димов. И тази пиеса, според мене, е зле поставена. Всички действуващи лица страдат от истерия или имат висока температура. Димов пък засече на едно място, забрави текста сякаш. Изложбата на Ал. Стаменов не струва. Той е човек без талант. Васка Емануилова⁹ също, както е събрала всичко по-важно, ни убеждава, че не е направила нещо значително.

29 март

В. "Правда" дава статия против култа към личността. Отнася се до Сталин... "Непритежавайки лична скромност, той не само не пресече тези славословия и възхвали по негов адрес, но всячески ги поддържаше и всемерно поощряваше. С течение на времето този култ към личността придобиваше все по-порочни форми и причини сериозни щети на делото..."

Пита се: Ами по това време вий къде бяхте и какво правихте бе, другари от ЦК? Или чак когато умря, забелязахте това?

* * *

Чета "Тил Ойленшпигел"¹⁰, чета "Индията" на Неру¹¹, четох "Рибар" (4-томното му издание) и то само вечер, и нощем при безсъние.

* * *

Трябва да се тръгне по селата за събиране [на] материали. Защото ний само с културно-масова работа се занимаваме от известно време. Написах статия "Казанлъшко около Априлското въстание". Снощи изнесох сказка пред работниците от кооп[ерация] "Красин", а на 26 т.м. пред военно поделение 75610.

3 април

Няма заплати. Държавата не могла да събере средства. Казват, че никой не внасял данъци, понеже почти всички влязоха в ТКЗС. Има нещо тревожно, нещо прибързано и [в] това масово принудително навлизане в кооп[еративните] стопанства. Ако не се организира и насочи правилно, ще се явят много неприятности.

* * *

"Царете не се раждат, те са плод на универсална халюцинация."

Б. Шоу

* * *

Съветите са като рициновото масло - лесно се дават, но мъчно се приемат.

* * *

Кучето е единственото създание, което обича тебе повече от себе си.

* * *

"Всички неща, които аз обичам или са неморални, или нелегални, или пък причиняват затлъстяване."

Алекс Уулкот

11 април

На път за Шипка днес, 11 април, премина югослав[ска] парламентарна делегация начело с Моша Пияде (пи и яде) (Моша пи и яде, а наш Буко преяде).

14 април

Слухове много. Вдругиден камарата ще бъде свикана и ще се решава съдбата на Червенков, който издигнал личността си в култ. Култ към личността вече няма да има, но към личността Червенков, а към Г. Димитров у нас, към Ленин в Русия - може. Нищо не разбирам от тази работа. Тези отвратителни политически машинации. Спомням си, напр[имер], миналата година в репертоара на нашия хор имаше песен някаква за Червенков и по негово нареждане я махнаха. Вярно е, от друга страна, че тия водачи станаха специалисти в[ъв] всички посоки. Вълко, напр[имер], разбира от живопис, литература, спори с езиковедите, а по-старите от него в[ъв] всички социалистически страни си издават "съчиненията" - всички са писатели, мислители, икономисти, главнокомандуващи и т.н. Каква епоха!

Сега се говори, че щял да го замести Антон Югов, че Славчо Трънски¹² щял да вземе вътрешното министерство, че в[ъв] връзка с това била дошла югослав[ска] парламентарна делегация и пр. Някои очакват даже федерация с Югославия. Аз лично нямам нищо против и ще помагам на това, па и за една федеративна Европа.

* * *

Розите в Казанлъшко измръзнали понеже януари беше топъл и те почнали да се развиват, а след туй дойдоха студове.

19 април

Политическите промени станаха така, че все едно нищо не е станало. И вместо Червенков - дойде Югов, размениха си местата. И това се наричало нов курс. Който иска да вярва.

* * *

Бях в село. Сякаш голямо нещастие е сполетяло след образуване на ТКЗС.

- Взеха ми нивите, воловете, колата - всичко ми взеха.

- Абе, сега минах край нивата ти, стои си на мястото и никой не ти я взел. Воловете у вас и колата били у вас...

- Подигравай се, подигравай. Вий ни вкарахте в тая геджура¹³, па се скрихте след това и си гледате кефа, а ний се чудим какво да направим.

* * *

Също като в "Разораната целина" на Шолохов. Секат плодни дръвчета, колят и продават добитъка, предават негодното, а здравото крият... Здрави нерви иска, за да доведеш този хаос в порядък. Яка им душа на ръководните другари!

* * *

Вчера идваха в музея двама индийски художници. В София има открита тяхна художеств[ена] изложба. Модернисти под западно влияние.

25 април

Ходих в с. Конаре, което е присъединено към нашата околия. Бедност и на почва, и на всичко. Малко българско село, но не дало ни революционер в миналото, ни партизанин... Хвалят се само, че дали 7 попа в турско време. Униние след образуване [на] кооп[еративното] стопанство. Всички псуват, че най-бедните - най-много. Чудна частнособственишка психология. Из дворищата им - също купища от изсечени плодни дървета.

Вечерта отидох в Гурково, където изнесох сказка "Първи борци за свобода в Казанлъшко". Спах у Аврамови, учители - много мили хора, много чисти и трудолюбиви.

* * *

Срещам един нашенец, преселен в града и влязъл в ТКЗС.

"Как е?" - питам го. "Лошо, лошо - казва. - Гоня ги по цял ден да ми дадат работа. Кой пие, кой плаща - не се знае. Навред бъркотия."

6 май, неделя

Хем Великден, хем Гергьовден, но у дома няма ни печено агне, ни червено яйце. Отиват си традициите, забравят се хубавите стари празници, умират заедно с нашето поколение.

9 май

Днес получих писмо от познатите китайци, които ми гостуваха преди месец. Изпращат ми и колет с 5 книги - китайски хумор и сатира. Учтиви и внимателни като китайци. Получих и картичка от Варшава, от писателя Ян Шпева и жена му, които също бяха у дома на гости една вечер.

* * *

За моята жена може да се каже: Ще умре от прекалени грижи за благоденствие.

3 юни

Все по-рядко почнах да записвам бележки и впечатления тук - уморих ли се, повече ли съм зает? - Изглежда и двете. Включихме се в съревнование (защо ми трябваше) и сега всички сили са напрегнати в постигане количество за сметка на качеството, защото съревнование тъкмо това значи.

* * *

Кочо Щъркелов прави изложба в Пловдив. Отбих се да я видя. Има 5-6 чудесно технически изпълнени, лирични и... малко кухи, празни пейзажа от Рила и манастира.

6 юни

Едно малко кърлежче ухапало жена ми за шията и се появява тиф (кърлежен тиф), за който не съм чувал. Сега лежи в болницата с 40 градуса температура. Само това трябваше. Тя има кръвно налягане и не особено добро сърце. Ще издържи ли 10-15 дни на тази температура, когато при това е и на 61 години?

Това се казва "малшанс". Току-що бяхме изпратили сумите за екскурзията до Москва, която Писателският съюз устройва и всички документи, за които тичах два дни.

Боя се много за нея. Спорили сме, карали сме се, но...

7 юни

Срещнах се с д-р Гербеев. Опасява се за сърцето й, което не било много в ред. Д-р Попов също казал,че може да издържи, ако сърцето й не направи нещо. Тя, обаче, била все още бодра. Снощи ми поръча да пиша на братята й Асен и Витан и на братовчедите й д-р Бойкикиев и д-р Дим. Мишев. Аз, обаче, на първите двама писах още онзи ден. Съобщих и в Съюза на писателите, че не ще можем да участвуваме в екскурзията до Москва и пр.

* * *

Температурата според Гербеев можела да продължи до 25 дни, а най-малко до 18. Днес е седмият ден.

* * *

Вчера гостува в музея Кузмина, ст[арши] науч[ен] сътрудник по изкуствознание, и цял ден почти й разправях и показвах картини.

8 юни

Снощи Мара е била по-добре. Според д-р Паранджилова и петната по тялото й поизбеднели. Сутринта бях при нея. Все още е бодра.

10 юни

Процесът е прекъснат, няма вече температура и всичко сочи подобрение и оздравяване. Страховете на скептиците не се оправдаха пред силата и ефикасността на антибиотиците.

На нея, и на мене още повече, е нужна дълга почивка някъде далеч от Казанлък, дето никой да не ме безпокои.

14 юни

Тя ще напусне болницата след 4-5 дни. Да видим какво ще препоръчат лекарите, защото горещините настъпиха.

16 юни

Пазителката на гробницата Мария Белчева, която всъщност изпълнява писарска длъжност в отдел "Култура" при ОНС, от няколко дни преписва на машина някакъв труд, преведен от немски от Г. Дочев по моторното дело. Това и е възложено от П. Калайджиев - сега и[зпълняващ] дл[ъжността] секретар на ОНС, понеже той има мотоциклет.

* * *

Забравих те, мой бележнико, рядко се сещам за тебе. Зает съм много, мноого...

Жена ми напусна болницата, но е слаба и капризна. Аз след работа, ако нямам заседание, имам сказка някъде из у кварталите.

* * *

Отдавна не съм отбелязал какво съм чел, защото чета разкъсано, повече вестници и списания, и рядко друго, а пиша незначителни статийки из провинциалните вестничета и то защото сме били в съревнование с останалите музеи. Борбата е кой да получи едно триъгълно байраче 30 см дълго и 10 см широко.

5 август

Жена ми от няколко дни е в Мъглиж, асистентите ми отидоха в отпуск и аз през "горешляците" посрещам гости и изнасям "екскурзоводски" беседи. Досега посетителите на музея достигнаха до 30 000, нещо, което не е било никога.

* * *

От М[инистерс]твото на културата ми бяха съобщили, че щял съм да бъда изпратен в Букурещ, в[ъв] връзка с културната спогодба, но... друг отишъл вместо мене. Като бяхме на семинар в Бургас, Коцев ми каза, ако съм желаел, можел съм да замина с някакъв ансамбъл. Изругах го и казах, че въобще не желая да ме пращат където и да било.

* * *

Турийци, които се дърпаха много от ТКЗС и ме псуваха, че го защитавах, сега били първи в коситба, жетва, вършитба. Те са най-работни от западните селяни и вярвам, че ще успеят, особено ако се заловят здраво за розопроизводството и животновъдството.

* * *

"На Гьоргя и на двамата Ивани
отдавна вече Лилиев се кани
сърдечно да благодари, поне, -
да им яви, от тях че е доволен,
че им изпраща днес другаря Волен,
а утре - театралното турне.

За себе си какво да им обади? -
Освободен от всякакви доклади
той сладко дреме в своя кабинет
и не сънува никакви награди,
и не изпитва никакви наслади,
че някога и той е бил поет. "¹⁴

* * *

Моите помощници са в отпуск. Сам съм и доста посетители има. Уморявам се. Сърцето не ми харесва. Не мога да спя повече от 4 часа. От два дни пък едни болежки под кръста - лумбаго ли ще е, що ли?

* * *

Посети музея художникът Борис Денев с[ъс] семейството си и група познати. Остарял, останал без зъби, с побеляла коса. Най-печалното е, че не рисувал, както разправя жена му. Написал само още един учебник по перспектива. Заведох го и до гробницата и остана много доволен.

* * *

От няколко дни ме споходи нова болест - лумбаго. Отпред тумбако, отзад лумбаго - тръгна тя...

* * *

Според новия закон за пенсиите от този месец нататък ще получавам половин пенсия, щом съм на работа. Тези, които пък имат над 1000 лв. заплата, не ще получават никаква пенсия.

* * *

Моника Митева, млада журналистка, дошла да се срещне с Чудомировите герои. Дрън-дрън ярина...

* * *

В София бях в[ъв] връзка с плана за преустройство на отдела "Национ[ално]-освоб[одителни] борби". Отгде намериха толкова тъпи хора да ни одобряват плановете и да ни командуват. М[инистерст]вото на културата било пълно с такива, казват.

* * *

Дадох нещо за "Лит[ературен] фронт" на Божидар Божилов. Той отиваше в Пловдив на панаира да си купува лека кола.

* * *

Гледах изложба от прекрасни репродукции на френски художници Пикасо, Матис, Дерен, Брак¹⁵ и пр. Как ли са я допуснали поклонниците на социал[истическия] реализъм?

* * *

Гецов, талантлив нашенец, артист в Народния театър напуснал жена си с малко дете. Разбира се, щом е артист и то талантлив - правилото е такова. Сашо Попов за шести път се оженил, бидейки талантлив диригент.

* * *

"Моята специалност е да бъда прав, когато другите са криви." (Шоу)

* * *

"Зоологическата градина е място, приспособено за животни, да наблюдават привичките на хората." (Ол. Хорфорд)

15 септември

Гости, гости от Монголия, Румъния, Русия, немци от двете Германии, французи - все с гости се разправяме.

* * *

Бях в с. Милево по закупуване [на] сукмани и др. ТКЗС-тата не вървят. Много труд - малко доход. "Какви бяха тия "фондове" - казва един кооператор, - та се не напълниха..."

17 септември

Бях в Шипка по събиране [на] инструменти от ножарство и свиркарство. И там плачат от ТКЗС. "Не може да си купим цигари - казват, - а работим като роби."

Обиколих занаятчийските работилнички. Те заслужават по-дълбоко проучване. Шипка се учи от Габрово, а не от Казанлък.

11 октомври

В София случайно попаднах на една маса с двама млади поети - безработни. След малко дойде трети, Усин Керим - циганинът-поет, за когото писаха толкова хубави неща. Той бил женен, с деца и гладувал. Миналата година идва в града и му устроихме четене в циганския квартал. Тогава работеше по "дърводобива" в Чепеларско някъде.

* * *

Псуват, ядосват се, ругаят правителство и стършелите, и Никола Ланков, и много комунисти-писатели, които срещах. В. Чертовенски казва: "Срам ме е да си отида в Лясковец. Какво да им кажа, когато получават по 1 лв. трудоден." И мене също не ми се отива в село. И мене ме е срам.

* * *

Ламар ми подари I том от Найден-Геровия речник¹⁶. Аз имам трети том. Дорде съм жив, може би ще ги набавя всичките.

* * *

Моята статийка "Апел" в "Лит[ературен] фронт" прошумяла много. Получили много писма в редакцията, каза ми Славчо Васев¹⁷.

* * *

В София посетих художника Ненко Балкански, който е започнал два портрета на жена си много добре. След това минахме край новостроящата се къща на Кочо Щъркелов, който е успял вече да окачи на комина и един металически щъркел. След това видяхме Дечко Узуновата къща, която също не е довършена, пихме кафе у Илия Петров, който се е обзавел отлично и се прибрахме в центъра.

27 октомври

Жена ми прави изложба в Ст. Загора. Тук - железари, електричари, скулптори, художници и... опънати нерви. Натоварили сме се с работа като камили и ни е крив целият свят. Аз написах статия за "Лит[ературен] фронт", за "Стършел", за "3ем[еделско] знаме", остава да напиша за "Работн[ическо] дело" и за не знам още кой, защото предстои Седмица на музеите и паметниците на културата. Научни трудове не написах, но популяризиране на музейното дело съм направил, може би най-много от всички.

* * *

Нашите самодейци решили да образуват естрадна група "Не съм от тях". Снощи бяха при мене, запознаха ме с репертоара си. Много наивности и момчешки хрумвания. Те и не подозират колко трудна е тази работа.

* * *

Идваха и от Град[ския] к[омите]т на Б[ългарската] Комунистическа] Партия] да ме питат за състоянието на читалище "Искра". Казах им, че е плачевно. Трябва да се махне секретаря, касиера, председателя и новото Настоятелство да не го гласят там, в партията, от хора, които не знаят вратата на "Искра", а от самодейците, които живеят живота на "Искра" и ги боли за него.

* * *

Докато съревнованието се отчита по количество, без да се мисли за качеството, то ще си остане безсмислица.

* * *

Преди в Полша, сега в Будапеща - големи бунтове и безредици против властта. И у нас се чувствува недоволство. Хората мизерствуват, ТКЗС са зле, а държавата е ненаситна - граби, граби... Има села, където открито и непрестанно се говори против управниците.

28 октомври

Суха есен. Земеделците засяха, без да е валял дъжд. Слънчеви дни, сиромашко лято, дето му казват. Днес мина през града ни белгийски журналист, след това румънски, след това група от Харманлийско... В Унгария безредиците продължават. Голяма сила още е католицизмът. В неговото име много кръв се е проляла и още ще се лее. Както в неговото, така и в името на комунизма.

Да си дойде жената, че да послушам радио. Аз съм от ония патици, които не знаят ни един номер на чужда станция и слушат само София.

2 ноември

Дълго време пушеше, най-после пламнаха пожарите. По-напред в Унгария, а след това в Египет, католицизмът се надига срещу комунизма, а след него си показа рогата и колониализмът. Разсъдъкът е помътен. Ако се замъгли съвсем, тежко на народите, "за благото" на които се вършат тия безобразия. Русия като че ли е склонна да отстъпва и добре прави. Моментът е крайно критичен. Дано, дано настъпи просветление.

* * *

Чета "Илинден" от Д. Талев - добър писател. Изпратих статии за "Лит[етарурен] фронт", "Стършел" и "Земеделско знаме". Бяха ми поискали по случай Седмицата на музеите (11-18. ХI.). Искат ми още 5-6 редакции, но не съм машина.

7 ноември

Ден на Октомврийската революция. Влажно, роси. Аз пък съм на пост, макар че е празник. В неделя трябва да открием новия отдел на музея, а тия, които са пазарени да правят това, оставили само аз да се притеснявам и измъчвам, а те пет пари не дават. Васил Стоянов - художникът, е едно безотговорно момче, един недисциплиниран софийски хъшлак, който просто ни вбесява с[ъс] своето нехайство.

* * *

Русите жестоко потушават бунтовете против болшевизма в Унгария. Англичани, французи и евреи настъпват из Египет - почна да се показва главата на новата война. Тази сутрин съобщиха, че уж военните действия били спрени. Вчера Булганин отправи послание с много остър тон като намекваше за "ракетната техника".

26 ноември

Има арести тук-там. В София изселвали тия, които нямат столично жителство и подозрителните. Западната пропаганда разправяла, че по нашите пристанища имало вече съветски войски, готови да потушават евентуални бунтове.

В Унгария изглежда все не е утихнало още. Стачки имало около Суец. Каквото взеха англ[ичаните] и фр[анцузите] го държат здраво и не се оттеглят. Тито балансира между Изток и Запад. Неру (Индия) - също. Дано падне един дълбок сняг, че да си поналегнат парцалите поне през зимата.

* * *

Ходих на сказки в Дъбово, Долно Сахране и Павел баня. Салоните препълнени бяха. Разболях се, обаче.

* * *

Изпратих "Спомени" от Рисувалното училище през 1906 год. Щели да издават сборник по случай 60 години от откриване Художествената академия. Получих благодарност и похвала от "Стършел" за изпратените бележки "Посетители и гости", по случай Седмицата на музеите.

28 ноември

Снощи поднесох на Никола Филипов¹⁸ писмо от Съюза на писателите и дар от 500 лв., по случай 80-годишнината му. От нашето семейство му поднесохме 1 шише вино, баница и ябълки. Трогна се, горкият, много и призна, че в момента нямал 1 лев. Обеща да даде нещо за музея ни.

* * *

Определеният срок за съревнование между музеите по културно-масова работа привършва този месец. Тази година работихме изключително напрегнато и аз лично чувствувам голяма умора.

10 декември

От музея взеха 4 картини ("Ахинора" от Ив. Милев, "Зима" от А. Октавиян и "Автопортрет" и "Етюд" от 3. Желев) за цветно репродуциране, след което ще бъдат отпечатани в сп. "Наша Родина". Дойдоха с кола и обещаха да ги върнат пак с кола. Получи ги худож[никът] Величко Койчев.

* * *

Една мръсна бележка се появи в "Работн[ическо] дело" от 8 т.м. против мене от Институт по история на БКП, по повод статията ми в "Лит. фронт" "Големите и малките". Пратих опровержение.

* * *

Музеят е отличен като окръжен първенец. Представен съм бил и за награда от М[инистерст]вото на културата.

* * *

1. Мързеливият се поти при ядене, а трепери от студ при работа.

2. Времето хвали вечер, а сина си - кога му порасне брада.

3. Слоницата носи малкото си по-дълго време, но затова ражда слон.

4. Истински глух е този, който не иска да чуе.

13 декември

Снощи изнесох сказка пред група офицери на тема "Първи борци за свобода в Казанлъшко", а вечерта в РКС¹⁹ пред 100 души - на тема "Казанлък в миналото".

* * *

Четох Куприн²⁰ и много ми харесва. Започнах романа "Корени" от югославски[я] писател Чосич, струва ми се, и чувствувах като че ли наистина копая корени.

* * *

Не ме трогна и "Моята тайна" на Вежинов, печатана в последната книжка на сп. "Септември"²¹, както и стиховете на Исаев²². По-емоционални са на Джагаров²³.

* * *

В Унгария все още е неспокойно и изобщо в атмосферата се носи миризма на барут.

Аз лошо спя, по няколко пъти през нощта ставам, ушите ми ужасно пищят, пръстите все изтръпнали - отвратителна старост. Вървя по улиците и деца свирят с уста, пискат, а на мене ми иде да ги наплескам. Спомвам си, обаче, че и аз съм правил същото на тази възраст и отминавам, сърдит на себе си. Лесно се дразня, избухвам и после съжалявам. Ако не се изморявам толкова, може би по-малко раздразнителен ще бъда. Трябва, трябва да си отида у дома на почивка вече. Смешен станах с тези констатации само.

* * *

От Института по история на БКП бях извикан по телефона, за да уредим "недоразумението". Аз и без това отивах в София. Извикаха ме в Института и пред 10 души Ангел Грамчев призна, че е взел от музея въпросните документи. За да стане това, се намесил Българанов²⁴. След 3 дни излезе опровержение. То беше усукано, завъртяно, но накрая признават, че са сгрешили и ми се извиняват.

- Преви ли им врата? - ми каза Орлин Василев.

- Пила коза вино и излязла да се бори с Вълка - ми рече Ангел Каралийчев.

Всеки случай, и единият, и другият се чудят как са се решили да се извиняват, когато това изобщо не било в навиците им.

* * *

Бях у Бешков. Заварих го с[ъс] съвършено скъсан кожух, а под него друг - без ръкави. Веднага заговори и то увлекателно, разбира се. Не бил чел нищо от новата руска литература, защото не харесвал старата.

- Кажи ми с героите на кой от най-големите им автори би живял в една стая два-три месеца?

- С всичките жени на Тургенев - му казах аз.

Васил Иванов - художник, мой ученик от гимназията, направил си една колиба при дъновистите и там живее, а жена му, балерина, си живее в столицата. Чудни, лирични работи, които си рисува по памет. Купих 2 за музея. Той подари още една и на мене отделно 2 мънички. Сюжетите си черпи от околността, виждаш пейзажите край колибата му и из градината наоколо.

* * *

Ненко Балкански. Брутален, зле възпитан, интригант и... даровит.

* * *

Щъркелов пак гладува. Мъчно се справя с живота.

26 декември

Напред и все напред, защото върнем ли се назад Боян Болгар трябва да се преименува в Боян Афуз Али.

* * *

"Господ ще ми прости греховете - това му е работата."

(Хайне)²⁵

* * *

"Ако мъжете знаеха какво жените мислят, биха били 20 пъти по-дръзки."

(Алфонс Кар)²⁶

БЕЛЕЖКИ

1. Постановка на Кръстьо Мирски в Народния театър. [обратно]

2. Константин Кисимов (1897-1965) - драматичен артист и рецитатор. [обратно]

3. Генчо Къргов (1789-1883). [обратно]

4. Пеньо Чернеолу (ок. 1800-1867). [обратно]

5. Христо Патрев (1848-1876). [обратно]

6. От Е. Феличев. [обратно]

7. Опера от Пьотр Илич Чайковски (1840-1893) по едноименно произведение на Пушкин. [обратно]

8. "Салемските вещици" от Артър Милър (1915). [обратно]

9. Васка Емануилова (1905-1985) - скулпторка. [обратно]

10. От Шарл дьо Костер (1827-1879) - белгийски писател. [обратно]

11. Джавахарлал Неру (1889-1964) - индийски държавен и политически деец Чудомир чете книгата му "Откриването на Индия" (1946). [обратно]

12. Славчо Трънски (1914) - антифашист и военачалник, политически деец и писател. [обратно]

13. От тур. бъркотия, неразбория, беда. [обратно]

14. Писмо от Николай Лилиев до ст[аро]загорските му приятели Георги Илиев, Иван Х[аджи]христов и Иван Мирчев. Писано, струва ми се, през 1955 г. (Пояснението е на Чудомир). [обратно]

15. Пабло Пикасо (1881-1973), Анри Матис (1869-1954), Андре Дерен (1880-1954) и Жорж Брак (1882-1963). [обратно]

16. "Речник на бьлгарский език", в 5 тома, 1895-1904 г. [обратно]

17. Славчо Васев (1906-1990) - писател и журналист. [обратно]

18. Никола Филипов (1876-1959) - литературен критик и учител, казанлъчанин. [обратно]

19. Районен кооперативен съюз. [обратно]

20. Александър Куприн (1870-1938) - руски белетрист. [обратно]

21. Кн. 12, декември 1956 г. [обратно]

22. Младен Исаев (1907-1991) - поет. [обратно]

23. Георги Джагаров (1925) - поет, драматург и политически деец. [обратно]

24. Боян Българанов (1896-1972) - политически и обществен деец. [обратно]

25. Хайнрих Хайне (1797-1856) - немски поет и публицист. [обратно]

26. Алфонс Кар (1808-1890) - френски писател. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.