1955 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

януари

За пръв път Новата година посрещнахме в клуба при ОК к-т служащите при ОН съвет. Твърде глупаво и скучно. Вечерята получихме към 11 ч., а сладкишът едва през 1955 год.

* * *

На 1 януари вечерта избухна пожар в салона на читалище "Искра" от тавана (едни казват от комина било, други от късо съединение, а трети - вражеско дело). Изгоря целият салон, канцелариите, репетиционната зала, а пострада много музеят и библиотеката, защото бяха изнесени в близките домове и в паниката повредени, изпочупени и изгубени. Така започна Новата година. Дано не продължи все така.

6 януари

Разчистваме, проветряваме, туряме в ред музейното имущество. Делегация изпратихме в София да търси материали, средства и съдействие от властта за бързото възстановяване на "Искра". Аз съм много разстроен. Никога не съм плакал така, както при този пожар.

В библиотеката е също така хаос. И нашите книги, тефтери, папки ги търсим из техните купища книги. Комисия от Държавния застрахователен институт проверява загубите и проучва причините за пожара. Изпратихме делегация в София, която да иска помощ.

7 януари

Изпратената делегация в София се върнала с добри вести. Отвсякъде ги посрещнали с[ъс] съчувствие и обещание, че "Искра" ще бъде възобновена и разхубавена още тази година. Имало надежда да получим към 2 милиона за реставрирането й.

* * *

Коледните дни са работни дни. В града не се чувствува празникът, но в селата, казват, си било по старому. Третият ден на Коледа (Стефановден) се пада в неделя. Един мераклия ми дума: "Първите два дни ни вързаха на работа, ама в неделя ще се натряскам като коледар."

* * *

Мина скучната, дъждовита и мрачна Коледа. Все още разчистваме развалините и откриваме по нещо. Изкърпваме пробити картини, повредени скулптурни творби и пр. Нямам никакво друго време, а от "Литер[атурен] фронт" се обаждат и искат разказ, от "Народна младеж" - статия за хумора. Това сякаш ми е грижата сега! Моята асистентка вече 7 месеца отсъствува поради майчинство.

13 януари

Вчера погребахме Пенка Ив. Скордева (жена на композитора). Тя пазеше папка с творбите му и ми искаше 4 000 лв. да ги продаде на музея. Лакома габровка, не успя да ги обърне в пари и си замина за оня свят... без папката.

* * *

Заинтересувани наследници, обаче, ще я задигнат и кой знае къде ще я пропилеят. Ходих при кмета да го предупредя, че трябва в музея да остане, но...

Защо откак съм жител на тоя град, на кметското кресло сядат все негодници?

17 януари

Днес идва в музея П. Стайнов - народен представител. Осведоми се за пожара и малко ни поохлади горещите глави. "Ако - казва, - искате голям театър да строите (с 800-1000 места), то ще ви трябват 10-12 милиона и строежът при сегашните условия ще трае 3-4 години. Друг е въпросът, ако искате да възобновите старото положение - тогава ще стане по-скоро и с по-малко средства." И прав е човекът, защото не е само да се вдигне сградата, а иска много средства и за обзавеждане.

* * *

Папката с[ъс] събраните творби на Скордев била намерена. Съобщиха ми, че днес ще я предадат, но още не са сторили това. Аз събрах интересна архива от бащата на Скордев и малко негови ръкописи и писма.

23 януари

Тази зима няма зима. Едва нощес падна малко сняг, но е меко времето. Все още кърпим и притягаме нашите музейни "експонати". Получих писмо от БАН - отдел "Музика", че щели да дойдат да вземат "Сиромахкиня" от Емануил Манолов, "да я препишели и фотографили", което значи да я паранджосат. Написах остро писмо до П. Стайнов, завеждащ този отдел, и му казах, че не ще им дам нищо, докато аз съм уредник. Който иска да проучва, преписва и фотографира - да заповяда тук.

* * *

Скордевите творби са при мене в музея. Получих писмо от БАН да им изпратя "Сиромахкиня" от Манолов, "да я препишат и фотографират", което значи да я задигнат. В[ъв] връзка с това писах едно люто писмо на П. Стайнов, завеждащ отдела. Прилагам приблизително съдържанието му.¹

1 февруари

Картинната галерия я подреждаме исторически, като излагаме в началото икони от първите ни зографи. Писах писма и търся рождените дати на Станчо Лисицов и поп Васил. През този месец ще възстановим отделите "Освободителна война", картинната галерия и, може би, "Археологическия отдел". След това се качвам на тавана да туря в ред "Архивния отдел" и след туй ще си отида. Дали не станах смешен с това "ще напусна", "ще си отида"? Какво да правя, обаче, като все още нямам заместник, който да поеме напълно работата от мене.

* * *

Получих запис от 260 лв. за препечатан от сборника ми разказ в[ъв] в. "Вечерни новини" и друг от 140 лв. за препечатана от в. "Искра" карикатура в[ъв] в. "Стършел". Какви са тия луди хонорари, бе джанъм?

2 февруари

Три дни гъста мъгла лондонска, едва днес следобед грейна слънце. Дано се усмихна и аз след толкова тревоги и умора. "Атанас гелди и аз гелди."² - Хайде, дано е на добро.

* * *

Слабо Настоятелство, съвършено слаб за поста си председател Никола Ненов Драков, а ни предстои възстановяването на "Искра", събираме подписка, активизираме членовете и пр. Съвсем е замряла и худож[ествената] самодейност. Ще трябва в новото Настоятелство да се потърсят опитни хора, които разбират от строеж, да има един архитект и пр. Платените служители - секретар, касиер и пр. страдат от сънна болест, сякаш не ги боли, не са "искристи"...

* * *

На 4 февруари привършиха шперплатовата облицовка в археолог[ическия] отдел, за която се заплати 3 600 лв., а за двете леки стенички в картинната галерия - 400 лв., без кеневира.

* * *

Илия Петров илюстрирал "Хайдут Сидер и Черен Арап" от Козлев³ и Сидера го обул с "ногавици" от козя кожа, каквито носят само козарите, за да им предпазват дрехите като ходят из гори и храсталаци. Сидер юнак, обаче, е биволар ("руси биволи") и се движи по Дунавското равно поле. - Защо му са такива атрибути бе, бай Илия?

7 февруари

Нов държавен заем. Половин чиновническа заплата искат и половин пенсия. Записах 500 лв. и за опожарената "Искра" 400. Заемът бил за подобрение земеделието в страната.

10 февруари

Маленков подал оставка и на негово място поставили маршал Булганин...⁴, Маршал Аденауер⁵, маршал не знам кой си... маршализираха се президентските места и това много ми мирише на война.

* * *

В музея - стъклари, бояджии, електричари, дърводелци. - Как не полудявам - не знам.

14 февруари

Дъжд и влага. Очаквах художника, който ще оформи археолог[ическия] отдел - не дойде. Не дойдоха и бояджиите. Дърводелецът за 12 дена работа, и то с по 5-6 часа дневно, иска 825 лв. Колко лоши, невъзпитани хора!

* * *

Четох "Спартак" от Хауард Фаст. Хубава работа, много по-хубава би била, ако към края не отслабва.

* * *

"... Малкият пръст на дясната му ръка имаше дълъг нокът, с който той често бъркаше в ушите си, а по-рядко чистеше с него зъбите си..."

17 февруари

Годишното събрание на читалището мина твърде оперетно. Чувствува се липсата на ръководство. Новата листа нищо добро не обещава. Аз исках да влезат по-опитни хора, които разбират от строеж, от домакинство, но аз исках, а друг нарежда. "Искра" ще куца занапред с двата крака. П. Калайджиев, за когото съм се изказвал много пъти недобре, не е в Настоятелството вече, а той, въпреки лошите си качества, познава поне живота на читалището в[ъв] всичките му отдели.

* * *

Изнесох сказка в с. Енина на 18 т.м. Салонът препълнен. "Омръзнаха ни политически сказки, бе! Ела да ни поговориш за друго нещо..." Задаваха ми много въпроси и продължи 2 часа. Старци, жени, учащи се - много народ. "На другите сказки не се събират и 30 души." - ми казва учителят Ст. Нонов.

19 февруари

На 26 януари са изпратени стъкла за витрините на музея от Държ[авно] снабдяване "Сталин", но и до днес не са получени. Асистентът лично е проверил в "Сталин", че са изпратени. Световни рекорди по бързо пътуване.

* * *

Прочетох през тия безсънни нощи "Белият пламък" от Собко⁶. Доста добър роман, макар по тезис направен.

* * *

Хиляди контролни органи, критика, самокритика, строги закони. Никога не е имало такава безотговорност и толкова лошо изпълнение [на] служебния дълг, както сега.

* * *

Чета статии и писма на Гогол. Как го разбирам, без да съм религиозен като него... И защо ли е религиозен този гениален човек?... Епохата ли е причината?

26 февруари

Аз все още чакам художника-оформител на археолог[ическия] отдел и той все продължава да лъже, че тръгва, че нощите на дни ще обърне, но ще спази срока... А срокът е до 1 март!

* * *

Днес мина оттук главният архитект на Републиката Марков. Посети изгорелия салон на "Искра", идва в музея и обещава, обещава. Културен дом щяло да стане тук, че десетки зали ще има (за физкултура, за шахмат, за репетиции, изложбени, музейни, та чак и стрелбище). Слушам го и не мога да се наслушам. Обещава като Такев преди избори едно време.

2 март

Събрание-митинг за събиране подписи за мир. Получих нареждане да се изкажа и аз. Нареждането получих от ОК на БКП, а ме подсетиха от 5 места. Най-после поискаха да го прегледат и чак тогава да го прочета. Трябваше да се изкажат в полза на мира и архиерейският наместник, и ходжата, и една майка, и накрая едно дете "пионерче", изгубило баща си през войните. Имаше нещо оперетно в тази нагласена работа. Имаше нещо комично в тая сериозност.

* * *

Търсените от толкова време стъкла били предадени погрешно на Нармаг (народен магазин вм[есто] народен музей). Не ми върви и туй то. Нармаг продал половината.

8 март

"Ден на жената, ден на жената, ама нямам 3 лева да си купя хляб - ми дума нашата прислужничка Пенка. - Какъв празник ще празнувам и аз не зная!"

Художникът най-после пристигна и почна работа. Нармаг също ни предаде една каса стъкла. Дано потръгне работата, че не ми останаха нерви вече. Остава да боядисам таванските помещения, да наредя и тях, и... да си вървя вкъщи. Станах за смях пред себе си с това напущане [на] службата, но сега вече сигурно ще си отида, защото повече не мога. Иска здрави нерви да служиш сега, иска широко сърце, а аз ги нямам.

* * *

Миналата вечер гледахме "Героите на Шипка" - руско-български филм. Винаги, кога се снеме на филм някой хубав, класически роман, напр[имер], или някое велико събитие, почти винаги не ме е задоволявал. Другояче, по-добре, по-художествен, по-героично съм си го представял. И този филм не ми хареса, освен в някои моменти само. В разискванията пак се казаха толкова много глупости, толкова излишни неща, че не изтърпях докрая и си отидох.

* * *

Комисията по възстановяването на "Искра" мина и, по всичко изглежда, ще остане само фасадата, а другото ще се събори до основи и ще се направи по-широк салон и по-удобна сцена, като се съобразяват с отпусната[та] сума от 1 400 000 лв.

10 март

Снощи ми бяха на гости всички роднини, живущи в града. Много бях радостен да си видя близките - все млади хора, добри, честни и все такива неопределени политически като мене, а служат на днешната власт.

* * *

Получих писмо от София, че сборникът ми бил отпечатан и даден на подвързия. Бил 27 коли с предговор, портрет и пр. Пише ми Асен Михайлов, който е нещо като технически редактор в издателството "Български писател".

14 март

В "Лит[ературен] фронт" Лозан Стрелков е написал статия за "героите-схеми", която ще направи много силно впечатление сред литературните среди. Той пипва на най-болното място.

* * *

Вчера, 13 март, е починал Христо Загоров на 72 год. Той беше интересен шипченски тип, духовит и весел. Починал от рак в белия дроб.

29 март

Бях в София по приемане тематично-експозиционен план на археолог[ическия] отдел. Повикаха ме да защитя каузата на муз[ейните] и библ[иотечните] архиви, които искат да отнемат с[ъс] закон за държав[ния] архив в областните градове. Не ми се разправят просто дивотиите, които всеки ден съчиняват отгоре. Областните архиви се управляват от съвсем неподготвени за целта хора. В Ст. Загора струпали камари от такива и не знаят какво да правят и от где да почнат. Искат при това да вземат и нашите, които са подредени и готови за научно използуване.

Излезе най-после и сборникът ми от 27 коли⁷. Както винаги не много добро издание с доста грешки.

* * *

Получавам добър хонорар и мога да напусна музея вече. Две години ще имам по 1000 лв. месечно. Повече не искам.

* * *

Видях се с Дим. Димов, автора на "Тютюн". И той не си харесва "Лила", но... "Особено има там на едно място един диалог, чудя се как съм го написал. При друго издание обаче твърде малко ще променя. Дотегна ми да ми се месят отстрани."

* * *

Емилиян Станев пък една цяла вечер ми разправя за разни еленски типове. Св. Минков пък смята, че никога България не е била тъй объркана и никога по-безотговорни хора не са я управлявали. Ангел Каралийчев е практичен и тактичен. Пий умерено, приказва предпазливо и върви по равното.

* * *

Петър Пондев ми написал един предговор, дълъг, дълъг, провлачен, но искрен. Аз най-много се боях да не напише поръчан предговор за реабилитация. Щеше да ми бъде много обидно.

* * *

Началник-служба "Култура" при О[колийския] Н[ароден] С[ъвет] П. Калайджиев заповяда писмено да монтираме машината (печатницата), с която се печатал "Работн[ически] вестник" в Казанлък. Твърде обидно и нечестно писмо, с цел да си умие ръцете. Отговорих му смело и подчертах горната си мисъл. На 28 т.м. той пазарил 10 цигани и след като изпочупи стълбището, качи машината горе, като унищожи единия отдел "Освоб[одителна] война". Сега той прилича по-скоро на склад, отколкото на музей. Този "преходен" период е пълен с такива герои и понякога ми се струва, че от началствующите лица сякаш никой не е на мястото си.

* * *

За първи секретар на ОК на БКП бил назначен Христо Келчев. Дано той поне е що-годе на мястото си. Буден е, завърши висша партийна школа и ми се струва, че ще се различава малко от другите. Дано.

Преди три дни навърших 65 години.

Много години, а колко малко нещо съм направил!

* * *

Паметна плоча: Проект на П. Калайджиев.

Тук "и на няколко места из селото" летува между годините 1... и 1... Гео Милев⁸.

8 април

Завърнах се от София. Бях на семинар глупейши. Видях "Вяра" на Тодор Генов. Добра пиеса, а защо зъб не обелват за нея? Една вечер забелязах Св. Минков, качен на уличен автомат, мери теглото си. "Какво правиш?" - питам го. "Остави се - казва, - вече съм 106 кг и все нагоре качвам. Цяло нещастие". Георги Караславов се е ошибал като шопар и трябва да е над 120 кг, Камен Калчев - също, Н. Фурнаджиев - бременен в осмия месец. Грижите на партията ще станат причина да се обезобразят линиите на писателите ни.

Видях Людмил Стоянов и Мария Грубешлиева⁹, разбира се, в Руския дом на ул. "Добруджа". Там се хранят. Ст. Ц. Даскалов пък си купил нова лека кола, Божидар Божилов има също кола и т.н. Изобщо, преходният период е чудесен за хората на изкуството.

16 април

Комитетът за културни връзки с чужбина - София иска с писмо да му изпратим портрета на В. Коларов от Сергей Ивойлов, за да го носели някъде извън граница. Музейните правилници обаче не позволяват да се изнасят от сградата му никакви предмети, Постановление 1608 също изрично забранява изнасяне на худож[ествени] произведения без разрешение на Мин[истерския] съвет. Объркана държава. Кой каквото му скимне, това прави. Аз, обаче, не дадох портрета, защото преди няколко години ми искаха друг (на Н. Балкански) за изложба в Париж, която не се състоя и след това 2 години го дирих по тавани и зимници из софийските музеи и учреждения, докато го открих в плачевно състояние. Варвари!

20 април

През февруари, март до 20 април съм изнесъл 17 сказки из фабрики, предприятия и Оф организации. И това ако не е читалищна дейност - здраве му кажи!

Все още подреждаме археолог[ическия] отдел. Дано го приготвим до 1 май, че да си отдъхна.

24 април

Ново намаление цените на стоките без хляба, олиото и др. Намалението на някои е доста чувствително. От вчера времето вече е пролетно.

* * *

Прочетох романа "За свободата"¹⁰. Добросъвестен хроникьор-историк, че след това писател. Той бил млад, може би да се оправи. Дали не е от панагюрските Дичеви?

30 април

Открихме отдела "Казанлъшкият край до падането ни под турско робство". Присъствуваха представители на М[инистерст]вото на културата, д[иректо]ра на Пловдивския музей, на Карловския и пр. Отделът е сравнително добре подреден и се хареса. Предложени сме били даже за някаква награда. На 1 май почивахме, но на 2 имахме над 600 души посетители.

* * *

Мима, прекрасното 14 год. дете на нашите близки д-р К. и Ал. Паранджилови, е на смъртно легло. Какво неизмеримо нещастие и какво безсилие на лекарите-родители да се борят с болестта!

12 май

Ходихме в София делегация по възстановяване на салона "Искра" и толкова трудности срещахме, че просто да се отчае човек. Един каже едно, друг друго.

В книгоиздателство "Бълг[арски] писател", след като изчислиха хонорара за сборника ми и ми дадоха бележка, решили че ми е много и го намалили с 8 000 лв., и вместо 25 - пращат ми 17 000. Такава държава! Такава объркана държава! Да съм се месил поне в работата им, да съм претендирал за нещо...

* * *

Научих, че тук от ОНС ни предложили за награди по случай откриване новия отдел при музея. Това станало по почин на новия подпредседател Влаев¹¹. Едно внимание към музейните работници, което е добър признак.

17 май

Имаме много посещения на музея, най-вече учащи. Тук през юний ще се състои семинар на муз[ейните] работници. Ще бъде обсъден музея. Искат и доклад от мене за практиката ми по събиране [на] материали.

Мима д-р Паранджилова е към подобрение.

23 май

Вчера в Мъглиж бе открита плоча на Гео Милев, че бил летувал някога в село. Плочата е сложена на къща обаче, която е строена много време след летуването на Гео, а той идвал и живял в други къщи, които са още здрави. Преходен период! - Изобретение на П. Калайджиев - началник отдел "Култура" при ОНС:

"В този дом и на други места в Мъглиж е летувал от 1905-1912 г. поетът-революционер, певец на Септемврийското въстание Гео Милев - 1895-1925 г."

1 юни

Изпратихме и м[есец] май - дъждовит, настръхнал, студен. Изнесох 8 сказки из предприятия и Оф-организации. Приготвих екскурзоводска беседа за картинната галерия и сега готвя друг доклад за семинара през този месец.

* * *

През юлий ми е почивката, а от 1 септември съм вече у дома на пълна почивка и пенсия от 440 лв. месечно. Предупредих и шефове, и помощници, но чувствувам, че не ми вярват. "Как ще се разделиш с музея - думат, - как е възможно това?"

* * *

"Царската чешма"¹² на площада, направена от Фердинанда Кобургготски през 1908 г. имаше на четирите си колонки в ъглите по едно релефно Ф. След 9-ти септември буквите бяха изчукани през една като Ф стана на О и се получи ОФ (Отечествен фронт), а надписът с металически букви от западна страна също бе махнат и дълго време мястото стоя празно. Сега през май 1955 сложиха нов "На тоя площад бяха обесени" и пр... - История!¹³

* * *

Надписи, надписи - нямам нищо против, но чешмата си е един чист и определен стил, а новият надпис е съвсем в мръсен и неопределен стил. Това, обаче, не дразни никого и никой в 30 000-ия град Казанлък не вижда това. - Преходен период!

* * *

Началникът на отдел "Култура", който е в дъното на тия недородици, сега пък прави паметник на Цвятко Радойнов и купил едно копие от бюста му (5 [-то] под ред) от гипс, та от него тук в града да отлеели бронзов (?). - Преходен период! Не стига това, а гледал пиедестали в София из градините и сам по тях си начертал един, човек[ът]. Пък че си няма хабер от хармония, от пропорции и т.н. хич не го е грижа. Преходен период!

Да се не чудим, че понякога културата на човечеството пристъпва като смахната - една крачка напред, две назад.

13 юни

Посрещахме патриарх Кирил¹⁴. Редакцията бе мобилизирана и улиците бяха пълни с бивши величия, стари моми и баби. Понеже дадох материал за историята на града и манастирите на архиер[ейския] наместник и владиката, получих покана за обеда в Девич[еския] манастир. Интересна гледка - среща между две крайности, макар че асовете-комунисти отсъствуваха, заместени от секретари и "заместители". Ловко и дипломатично се изказа Алеко Андреев, още по-ловко му отговори патриарха. Ст.-Загорският митрополит дрънка цял час почти, а след това едно владишко ядене - "ум да ти зайде". Хайвери, риби, риби, зелен фасул (никъде го няма по нас още), сладкиши, вина, някакви "квасове" с лимон - чудесии! Аз лично, който обичам да си похапвам, се отказах от три порции, а владиците около мене изплюскаха всичко, що им се поднесе. Сливенският владика, който беше срещу ми, си посръбна доволно много. "Ела - кай - в Сливен, ама кога аз съм там, та да видиш..." През един надясно от мене след като гаврътнахме по 4-5 чашки някой току се обаждаше: "Де оня глас, бай Павле, де оня глас" (цитат от мой разказ). После научих, че бил Пимен, на когото съм гостувал преди 7-8 години в Бачковския манастир, но той тогава беше слаб.

Между другото, имаше черен хайвер. Един от владиците разправяше, че този не бил хубав. Наскоро ял пак, но бил чудесен. А аз за пръв път ядох черен хайвер и... не ми хареса. Хапнах си сьомга-хайвер и ми беше по-вкусен. Прислужва персоналът от ресторант "Москва"¹⁵, а през цялото време калугерките пееха отвън в коридора. Представителят на прогресивното човечество, бай Алеко, си похапна доволно много, а Мара Попова ми рече след няколко дена: "Още не мога да огладнея както трябва!"

29 юни

От 25 до 28 юни в града ни се състоя семинар на музейните работници от Южна България. Темата беше събирателската работа на музеите. Аз изнесох малък доклад из опита ми като дългогодишен уредник на музей, който се посрещна едва ли не с овации. След това ходихме на язовира, на връх Столетов и пр. Обсъден бе и археологическият отдел, който също бе одобрен от всички почти единодушно. Представителят на М[инистерст]вото на културата Паунчева, след като ме поздрави, каза, че този бил най-добре проведеният семинар досега.

* * *

На 26 бе осветен паметникът на Цв. Радойнов в Крън. Нещастна културо! Завеждащ отдел "Култура" при ОНС купил бюст гипсов и от него да се отлеело в завод 10 бронзов, направил си чертежи от пиедестали в Борисовата градина в София и поръчал на каменарите тук. А буквите за надписа? "Ний - рекли му от завода - имаме едни готови." За стил, за единство, хармония - никой не мисли. Бръмва радиото, разпращат се покани, че на тази дата и пр., но в завода сгрешили нещо при отливането и бюстът не бил готов. Окачват тогава бюста от гипс и тържеството започнало, открили го значи, открили го и тъкмо привършват, като лиснал един дъжд, примесен с град - "Отиде гипсовият герой." - си рекли представителите на родната култура и т.н...

* * *

Аз си отивам вече. Напущам музея и се питам имам ли добър заместник? Ще се справи ли с големите задачи, които предстоят? - Едва ли.

2 август

Почивката ми свърши и започвам отново работа. Бях в Русе и Сталин. Русе с[ъс]старите виенски къщи (с много орнаментика и глупава скулптура), с хубавия площад и с още по-хубав Дунав. Бяхме "добре дошли гости" и моята племенница Марето Драганова. Не бях минавал и по линията Русе-Сталин. Лудогорието ми се видя бедно, изгризано от гъсеници, с мизерни турски селца и почти без кооперативни зем[еделски] стопанства. В Сталин гостувах на Кочо Щъркелов. Никой не може да посреща приятел както него. Две седмици минаха в пълна почивка, в приятна обстановка от мили хора.

Сега, като се завърне от отпуск моята асистентка, ще почна предаването на музейното имущество. Главните тук, особено началник отдел "Култура", нещо кроят пак, ама де да видим.

* * *

Модата на големите, просторни магазини, изглежда премина и сега наново ги преграждат на две, на три по-малки. Непрестанно местят учреждения, канцеларии и пр. Тъкмо свикнеш и знаеш къде да ги търсиш, и ги преместят. От 10 год. не можаха да си намерят постоянно място. За да си купя пък 10 гвоздея трябва да ходя на другия край на града, защото само там се продават такива.

8 август

Отгоре все още няма нареждане да започнем изгорелия на 1 януари салон на читалището - все още умуват нещо, а листата почнаха да капят и есен иде.

* * *

Буби, нашето беззъбо, сляпо и едва движещо се от старост куче, днес умря на 16-годишна възраст.

* * *

Необичайно кишава година. Няма ден да не превали. Сутрин е слънчево време, към обед се заоблачава и след това започва да вали. В Добруджа снопите поникнали по нивите, а и у нас невъзможно е да вършеят хората. Още отсега се чувствува, че брашно изобилие няма да има.

* * *

Напечатаха ми статия в "Литературен фронт"¹⁶ - "Художествени галерии". - Може началствата да се поразсърдят, но аз така мисля и съм прав.

* * *

В музея идва Ал. Теодоров - Балан¹⁷, придружен от сина и снаха си. Бодро, свежо старче на 96 години (между нас казано, и малко поизветряло). "Дойдох - кай - да вида твойта как Сийка, пък и тя да ме види." В музейната книга написал: " Недочува, недовижда, а иска още да се учи." Наметнат бе с[ъс] сива пелерина и тока с[ъс] значка отпред. Била за почетно гражданство на столицата. Единият му син (военен) бил убит, а придружаващият го лежал дълго в затвора и сега секретарствувал на баща си. Снахата е културна жена.

* * *

Посети музея и младият френски писател Жан Пиер Шаброл - автор на романа "Последният куршум".

16 август

Днес започна събарянето на сцената, за да се построи новият салон и сцена. До 1 септември трябва всичко да бъде разчистено и да почне строежът. На добър час!

19 август

Повреди се бравата на вратата от Тракийската гробница. Купихме нова за 11,60 лв. За поставянето и кооп. "Трактор" ни взе 95,30 лв. С кооперативен поздрав, другари!

* * *

Вчера ходихме на крепостта при с. Манолово. Около нея (южно) е имало голямо селище, което трябва да се проучи.

* * *

Режисьорът Сашо Стоянов ми разправя следния столичен виц. Чудомир умрял и се явил пред Св. Петър:

- Какво искаш?

- Искам да вляза в рая.

- Не може!

- Защо?

- Защото си хуморист.

- Ами ония от "Стършел" какво правят там?

- Те не са хумористи.

През седмицата ходихме в с. Николаево, на крепостта и в завод "Ленин"¹⁸. Ще трябва да се иде в откритото селище, западно от Мъглиж, където има една част от колона - съща като тази от Севтополис.

27 август

Моят някогашен хазаин в Казанлък Христо Илиев Леков, който събира и нотира народни песни за околията, и който е проучил добре Манолов¹⁹, а търси и проучва времето на Кирков (1887-88)²⁰, твърди, че "Работнически марш" не е от Киркова, а от Макс Кегел, а "Дружна песен" също е превод от немски. "Виж, казва, сборника "Работнически песни" от 1919-1923 г."

Той обеща да изпрати за музея всички записани песни из нашия край.

септември

На 12 септември подадох оставка.

16 септември

Премина през Казанлък Хруцки²¹ - жив участник от Освободителната война - старец на 101 година. Бодър, прав и пред ядене редовно си поглъщал по 50 гр. ракийца. Устроиха му в[ъв] военния клуб тържествено посрещане.

* * *

"Последният куршум" от Шаброл ме увлече и аз с удоволствие я прочетох. Чист, честен човек е авторът (защото той изглежда автобиографичен роман). Такова впечатление ми направи и при идването му в Казанлък. Особено хубаво се смееше. Рядко хора се смеят от все сърце.

Започнах "Сред народа" от Крум Григоров - колко постно, колко плитко... Може би защото едновременно чета и очерците на Салтиков-Щедрин.

* * *

Напоследък "Литер[атурен] фронт" печата съвсем слаби разкази. Каква оскъдица от този жанр!

Напечатах в "Отечествен фронт"²² бележка под заглавие "Пазарен ден". Снощи някой я прочел пред радио "Казанлък". Осмивам ТКЗС-етата и техните сергии и продавачи.

* * *

Мина през града пом.-м[инистъ]рът на културата Грозев. Увещават ме да остана още в музея. Аз не искам. Ще видим и от това какво ще излезе.

* * *

"И най-бледите мастила са по-добри от най-добрата памет."

"Не връзвай обущата си в бостани, не си поправяй шапката под плодно дърво, за да не будиш подозрение."

Китайски пословици

* * *

Аз се готвя да си прибера партушината вече от музея. До 1 октомври въпросът трябва да се разреши.

28 септември

Вчера на 24 при копане основите на новата сцена на "Искра", там където беше някога казиното, на 80 см под нивото на земята, са били открити гробове с около 20 скелета - предимно на млади хора. Такива "богатства" често се откриват из "нашата земя хубава". Тя е богата с такива находища. Тези вероятно са от турско робство още, а може би е било и гробище някога, когато градът е бил на изток от читалището.

* * *

Вчера бяхме в Ст. Загора при откриване археологическия отдел на музея. Августа Траяна²³ им дала доста богат материал, но нямало човек с вкус и разбиране, да ги подреди.

5 октомври

И Министерството на културата, и Пост[оянното] присъствие на ОНС ми казваха да "постоя още малко" в музея и понеже по този въпрос не сме на едно мнение с П. Калайджиев (той иска да назначи на мое място един, а аз искам друг), ще трябва да "постоя" още, макар че крайно време е да си отивам. От ОНС не са се обадили още дали са разгледали оставката ми и какво са решили.

8 октомври

Днес човек от Национ[алната] галерия - София дойде и взе една картина от А. Митов и друга от Г. Митов (голото дете в черно) по случай посмъртната изложба, която ще им устроят в София. Да видим кога и в какъв вид ще ни ги върнат. Предадохме ги на Д. Димов - художник.

* * *

ОНС[ъвет] решил да остана още малко в музея като си подготвям заместник. Няма как, то се разбра, че там ще се мре - в музея.

* * *

Вали, влага, мрачно, нервно...

27 октомври

Мителберг, френски карикатурист, идва в Казанлък с жена си, минаха още много гости - посрещаме, изпращаме... Завчера мина 50-тата комисия по обследване паметника на Столетов връх²⁴ става ли за музей или не и чак сега решиха,че не става. Поръчали, обаче, отоплителна инсталация, купили голямо количество корк за изолация на влагата, който бил долу в костницата и започнал да гние... Ех, майко Българийо, свободна, но винаги зависима от негодни управници!

* * *

На 25 октомври започна наливане бетон в основите на салона "Искра" - ако се задържи хубаво време ще може да се стигне до първа плоча до зимата.

14 ноември

При копане на помийната яма за Кооп[еративен] дом, източно от гимназията на дълбочина 1 м се откриха купища кости. Дали не е това "братска могила" от кърджалийско време? Тази част на града е била запалена през 1877 год.

* * *

Днес за 40-ти път изнесох пред служащите на "Наркооп" сказката "Казанлък в миналото". Довечера заседание на читалищн[ото] Настоятелство, утре вечер лак сказка в един Оф-блок и т.н. Завчера ме викаха в "Завод 13". Помолих ги да ми пратят превозно средство, отговориха, че нямали и аз не отидох. Вчера говорих в ДИП "Г. Кирков"²⁵.

25 ноември

Изнасям вече новата сказка "Първи борци за свобода в Казанлъшко - хайдути". Първом я изнесох пред историческия кръжок на I гимназия. Ходих в с. Тъжа като жури по преценка художеств[ената] самодейност на западните села. Вчера пък, съвещание по културно-масовата работа из околията. Снощи излезе спец[иална] литературна страница в[ъв] в. "Септември" - Ст. Загора на литературния кръжок "Чудомир" в Казанлък. Общо не е лоша. Преглеждам една пиеска на един млад автор от с. Шипка. Обобщих и преписах събраните материали за с. Тъжа.

Много ли съм мнителен не знам, но не мога да си обясня защо младите лит[ературни] работници в града кръстиха кръжока на мое име. Защо е тази ласка и гова внимание, с какво го заслужих?

29 ноември

Вече никой не пътува с[ъс] свои средства, а на държавни. Ако има работа, напр[имер], в София - измисли си или предизвика командировка. Ако е за един ден - никой не го пише един, а два - за да получи повече пари. Даже и тези, които заверяват командировъчните, те гледат и се чудят, ако настояваш да се впише само един ден.

Ето, моят асистент е от 4-5 дни в София по уреждане прословутия музей на връх Шипка. За тази цел е ходил вече 5-6 пъти в София. Сега ни вика двамата с другия асистент да отидем и "защитаваме" "тематичната структура" на "раздела" "Национално-осовобод[ителни] борби". След това ще ни викат да защитаваме "тематичния план" и т.н. А държавата е бедна, бедна, най-бедна! Не съм изразходвал 1/3 от предвидения годишен бюджет, а не ми дават стотинка за габари и пликове да си купя за музея. Лошо върви финансово, лошо. Сега са пуснати стоки с намалени цени, та дано се сдобият с малко средства.

Понякога си мисля: многовековното робство не е ли същевременно признак и на това, че сме си народ, който не може сам да се управлява? (Дано ме не чуе някой патриот!)

6 декември

Ходихме в София да защитаваме тематичната структура на отдела "Революционни борби". Работата мина леко, одобриха я с малки забележки. Гледах пиесата "Таланти и поклонници" от Островски и не ми хареса ни пиесата, ни изпълнението. След това бяхме на Скопския "Танец"²⁶, който също е една доста дилетантска работа. Изложбата на Урумов²⁷ - лоша, кални тонове, зле отрязани пейзажи. Юбилейната изложба Кършовски-Зидаров²⁸ - също слабовата работа. Кършовски според мене е слаб в[ъв] всяко отношение, Зидаров, пардон Кръчмаров - също. София студена, мъглива, мръсна.

21 декември

Починал е Крум Кюлявков. Той бил с 2-3 години по-млад от мене. Напоследък ходеше да се лекува в Хисаря. Много работлив, но децентриран човек. Не се залавяше за едно нещо, което да усъвършенствува, а се хвърляше и на поезия, и на разкази, драми, комедии. По едно време беше директор на Худож[ествената] академия и пр. Аз мисля, че име на литератор едва ли ще остави, но изглежда като партиец е бил ценен. Прочутата му "Никодим"²⁹ ми мирише на нещо чуждо, най-малко силно влияние.

29 декември

Добре ще ме посрещне новата 1956 г. както изглежда, по мед и масло ще ми върви. Преди два дена ме вика секретарят на Ок[олийския] комитет на партията Хр. Келчев и ми каза, че съм бил определен за кандидат-съветник в с. Турия (по-рано бяха депутати). Казах му, че ми е невъзможно да изпълнявам тази задача, че не мога да правя политически събрания, да агитирам и пр. Показах му и кардиограма, че имам болно сърце и т.н. "Ний - казва, - от тебе нищо не искаме. Няма да правиш събрания, няма отчети да даваш. Искаме само, когато имаме сесия, да има човек, който да застъпва културно-просветни въпроси." Казах му, че не обичам да бъда фигурант, че, поел веднъж задължение, аз трябва да го изпълнявам добросъвестно, но той остана непреклонен. Някой ми каза, че голяма част от съветниците щели да бъдат безпартийни (такава била политиката на партията). С една дума, пишат ме в листата, за да си повдигнат авторитета, а моя да го понижат. Това е подаръкът за Новата година. Да ми е честит!

* * *

Славка Славова, рецитаторка, изнесе вечер на Горки. Чудесно. Разбрано, прочувствувано, предадено, фигура, глас, ръце. - Ах, тези ръце, няма да ги забравя колко красота и живот имаше в тях!

* * *

"Искра" расте, строи се и през декември. Бетонната плоча на салона е готова, скоро ще залеят и тази на сцената. Дано наесен имаме хубав салон!

* * *

Какво направихме за музея през изтеклата година? Много. Преустроихме археолог[ическия] отдел, направихме таванските стаи и наредихме склада, като подредихме картините и оръжието на скари и пирамиди. Архивния отдел подредихме в груба класификация. Купихме бюро за архивния отдел. Картотеки направихме на фотосите, тематична структура на нац[ионално]-освоб[одителните] борби в Казанлъшко направихме и т.н. Като се има пред вид, че музеят бе изнесен на улицата през време на пожара и отново подреден и преустроен и че асистентката ми дълго отсъствува, може да се каже, че добре сме поработили.

БЕЛЕЖКИ:

1. Всъщност Чудомир така и не прилага съдържанието на това писмо. [обратно]

2. Популярен израз в Казанлъшко за успешно изкарана зима - "Атанасовден дойде и аз дойдох (оцелях)". [обратно]

3. Никола Козлев (1824-1902) - възрожденски книжовник и учител, поет и белетрист. [обратно]

4. Николай Булганин (1895-1975) - руски съветски държавен и политически деец, председател на Министерския съвет на СССР. [обратно]

5. Конрад Аденауер (1876-1967) - немски политичеси държавен деец, от създаването на ГФР (1949), федерален канцлер. [обратно]

6. Вадим Собко (1912-1981) - украински съветски белетрист. [обратно]

7. Второ издание на "Избрани произведения", съставители Св. Минков и Ем. Петров. [обратно]

8. Вж. по-долу записаното на 23 май. [обратно]

9. Мария Грубешлиева (1900-1970) - поетеса, съпруга на Людмил Стоянов. [обратно]

10. От Стефан Дичев (1920). [обратно]

11. Петко Влаев (1912-1975) - казанлъшки обществен политически деец, първи секретар на ГК на БКП (1962-1975). [обратно]

12. Известна е повече като "Лъвовата чешма" и е построена не в 1908, а е 1903 г. [обратно]

13. Чешмата е вече възстановена в първоначалния й вид (1990). [обратно]

14. Патриарх Кирил (светско име Константин Марков Константинов, 1901-1971) - историк, доктор по богословие (1927), академик (1970), патриарх на Българската православна църква (1953-1971). [обратно]

15. Ресторант в центъра на Казанлък. [обратно]

16. Бр. 32 от 11 август 1955 г. [обратно]

17. Александър Теодоров-Балан (1859-1959) - езиковед, литературен историк и библиограф, професор. [обратно]

18. Днес Електропорцеланов завод. [обратно]

19. Емануил Манолов, който е автор на музиката за "Работнически марш " на Г. Кирков. [обратно]

20. Чудомир е допуснал грешка. Кирков живее и работи в Казанлък от 1897 до 1899 г. [обратно]

21. Константин Хруцки (1854-1956). [обратно]

22. Бр. 3434 от 15 септември 1955 г. [обратно]

23. Име на Ст. Загора от римско време. [обратно]

24. Тогава името на връх Шипка. [обратно]

25. Държавно индустриално предприятие за производство на конопени изделия и технически тъкани, днес "Севт" - ООД. [обратно]

26. Ансамбъл за македонски песни и танци от гр. Скопие, гастролирал в зала "България" на 27 и 29 ноември и 1 декември 1955 г. [обратно]

27. Петър Урумов (1895-1978) - живописец, пейзажист. [обратно]

28. Преслав Кършовски (1905) - график, живописец и сценограф, Васил Зидаров (1905-1963) - скулптор. [обратно]

29. Балада със сюжет от антифашисткото въстание (1923). [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.