1954 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

януари

Честита Нова година! Искаха насила да кажа нещо на новогодишната вечеринка. Писали ме в афиша, въпреки че им отказах. "Ще напишеш нещо на бърза ръка и ще го прочетеш." - казва Калайджиев. Охо, ако така се пишеше "на бърза ръка" хумор! Не отидох и на вечеринката. Тъй си кукувахме вкъщи с жената до 11 ч. в[ечерта].

Четох "Чингиз Хан", сега чета "Емилиян Пугачов" от Шишков¹. На исторически романи ми тръгна.

Вместо прасе си купих за 20 лв. един петел и с него посрещнахме Новата година.

11 януари

Трябваше да бъда днес в Пловдив на семинар, но отиде само асистентката. Уморен съм. В сряда трябва да бъда в Ст. Загора, а следната неделя, на 23-ти, в София - на Пленум. Хвърчащият холандец има склероза и всякога не ще може да хвърчи вече.

Писах остро писмо до д[иректо]ра на книгоиздателство "Български писател", който преди година и половина ми поднесе лично договор за преиздаване сборника ми и досега не е сторил нищо.

* * *

След като получихме писмо от Академията на науките да не пущаме никого в гробницата, вчера (10 ян[уари]) П. Калайджиев е развеждал някаква немска културна делегация.

29 януари

Утре вечер годишно събрание на читалището. Общо то е в упадък. Днес бях в съда - вещо лице по едно попско дело. Отвратителна попщина, простаци в раса! Чета романа "На живот и смърт" от Д. Ангелов. Действието се развива по нашите краища - Ст. Загора и Средногорието. Доста добре фабулирано, но твърде обикновен език. Прочетох и "Гост герой" от майстора на стиха Валери Петров, също и "Пет звезди" на Багряна. Чета и новия роман на Ем. Станев, печатан на части в сп. "Септември"². Мъчно се чете, обаче, при тая липса на електричество. Запалвам две малки петролни лампи и така си "вадя очите".

Тази зима е една от най-студените. От много години не се помни такава. Липсват и дърва, че като няма и осветление шегуват се така: "Слънчево отопление, лунно осветление, дочени мъже, басмени жени - ето това е социализъм."

Ходих преди няколко дни в София, за да купя нещо от Общата худож[ествена] изложба на Съюза, но закъснях и всичко по-добро бе продадено. Тази година изложбата е по-слаба от миналата, но има чудни графики от Даскалов³. Н. Балкански е направил хубав портрет на Сталин. Има и невъзможни неща, допуснати само че са на актуални теми. Храних се в новия ресторант под новата опера на ул. "Врабча". Много хубаво!

1 февруари

Снощи се конституира (или конструира) новото Настоятелство на "Искра" с председател П. Калайджиев, подпр[едседател] Ник. Драков и т.н. Аз, разбира се, съм пак избран за 28 или 29 път. Има 5-6 нови хора, дано те дадат тласък на работата, защото сме твърде много замрели, особено в художествената самодейност, лекционната просвета и организационната си работа.

3 февруари

От два дни - студ и сняг, незапомнени от много години. Днес, 3-и януари⁴, е най-студеният. Преспи има даже в нашето малко дворче. Сняг има над 30 см и вихрушки, а няма дърва, ни въглища в складовете.

5 февруари

От няколко дни влак от София не е пристигал, та не сме чели вестници. Разправят, че вълци кръстосвали около близките села. Днес пече студено слънце и снегът не мърда. И в този студ, през ден почти, профгрупата има събрание, и от 1 ч. сл[ед]об[ед] до 2 ч., т.е. да няма почивка.

Съобщават, че нов държавен заем ще бъде обявен тия дни. Чиновници, гответе по една заплата!

16 февруари

Заемът мина. Записах едномесечна заплата (700 лв.). Готвихме тия дни изложба от самодейците в околията. Сносна е, но не е открита една десета от самодейците. Колко по-добри, но по-скромни има! Чета Неруда⁵.

Утре заминаваме в София за Национ[ална] конференция на музейните работници.

22 февруари

Пак ходихме в София на Национално съвещание. Учи ни на музейно дело човек, който нищо не разбира от това. София трепери от студ. Студени са без въглища и хотели, и кафенета, и всичко.

Св. Минков, който е редактор в издат[елството] на българските писатели ми каза, че запланували ново издание на книгата ми през 1955 год. И това е нещо, макар че тя бе запланувана да излезе в началото на 1953, а не видя бял свят и до днес.

26 февруари

От два дни пече слънце и снегът намалява.

8 март

Пак сняг, влага и кал. Четох "Подземно течение" от Алберт Малц. Хубав роман. Завладява. Започнах след това "Път" от Ст. Ц. Даскалов и го завърших. Глупав писател! Снощи четох статии от Белински⁶.

Утре ме викат в Ст. Загора, за да обсъждаме в. "Септември"⁷. На другия ден имаме пък семинар на музейните работници. Пратих в "Лит. фронт" статия по повод том I от "Приноси към историческата география на Тракия" от Пав[ел] Делирадев. Много грешки е допуснал бай Павли. Написах и друга статия за "Регистрация паметниците на културата". Писах и трета за опазването им, която предадоха по радиото.

* * *

Назначен е нов асистент при музея - мъжът на асистентката ми, Емил Цанов - завършил история.

Като се върна от Ст. Загора в няколко лекции ще запозная децата с историята на гр. Казанлък. Стопли ли се малко, тръгвам по селата.

Аз все напущам и все не се решавам, а на 26 т.м. навършвам 64 години.

* * *

Попитали Пижо какво прави Вуте, а той отговорил: "Кине муде, кърпи дупе." На Вуте ми прилича нашата държава - няма дърва, няма осветление, няма въглища и влаковете спряха, няма пари, а ха, държавен заем, ха, членски вноски за седем организации, ха, абонамент за вестник...

* * *

Не се чуват вече: великият, гениалният. Култът към тия неща си отиде в историята. Нашият хор, напр., готвел песен за Червенков. Дойде нареждане, обаче, да се махне от репертоара. Също и русите не превъзнасят Маленков. Нов курс.

23 март

Днес започвала пролетта, а е много студено и сняг валял нощес на балкана. Завчера ходих в с. Горно Сахране по събиране материали за историята на селото.

* * *

В брой 61 на в. "Новини" (вечерни) от 13. III.1954 год. има статия "Преустройство на музейното дело" от Р. Рачев - н-к сектор "Музеи" при М[инистерст]во на културата. В статията на няколко места хвалят нашия музей.

27 март

Наново паника от слухове за обезценяване на лева. Миналата седмица, след като всички си накупиха каквото им не трябва, правителството ги успокои, че това било вражеска пропаганда. Не се мина много и днес пък описват стоките в магазините. Казват, че ще имало намаление на тях, но и на лева. Иначе, много спокойно си живеем.

* * *

Стоките са намалени чувствително, паникьорите... клетите!

* * *

Ходих в Енина и си направих малка археологическа карта на селото с крепостта, могилите, старото селище, манастирите, "Св. Параскева"⁸ и пр. Трябва такива да имам за всички села.

2 април

Някакви позиви ли, що ли, били пуснати из нашите села. Самолет летял през нощта и ги пуснал. Чува се, че избягалите зад граница анархисти от Павел баня си били дошли, престрелка се водила из Тракийската гора с тях, землянка с припаси била открита и пр. Казват, че много селяни от Павел баня и др. били арестувани. Сегашната власт мълчи по тези въпроси и от никъде не можеш да узнаеш.

* * *

В "Литературен фронт" е напечатана моя статия на тема "За паметниците на културата", а в "Стършел" - една закачка по повод на един подлистник в "Земеделско знаме".

4 април

Дъжд, студ, неприятно време. Не ми се чете.

9 април

Още е студено, а няма дърва. Днес идваха при мене сътрудници на "Стършел" - Ем. Робов и Т. Пиндарев. Увещават ме да им сътруднича редовно. Секретарят на Окол[ийския] народен съвет пък ме пита не искам ли да отида за десетина дена на язовира..., за да напиша нещо, де! Ако не е тъй студено, бих се съгласил.

* * *

Шадраваномания. Един има в градината на читалището, друг с рибки има на 50 крачки пред ОК на БКП, трети е само на 20 крачки от втория, пак пред ОК на БКП и сега, на 100 крачки от него, на пазарището, правят четвърти. При това водата не е достатъчна за града и през лятото в горните етажи не тече.

2 май

Великден прекарах в болницата. Възпаление на апендикса. Разболях се още в София, но нали съм невежа в това отношение, свивах се 3-4 дни, докато попаднах в болницата. Първите топли дни.

14 май

В "Лит[ературен] фронт" П. Зарев предъвква нещо за хумора и сатирата у нас, като разбира се, сочи и Гогол. "Епохата, бай Пантелее, епохата! Наторена е била тогава литературната руска нива, та заедно с Гоголя се родил Белински и Пушкин. А сега, да речем, ти си Белински, а Пушкин е Лальо Маринов.

* * *

Може би съм писал за П. Калайджиев - н-к отдел "Наука, изкуство и култура" при Окол[ийския] народен съвет и председател на читалището. Много спречквания съм имал с него и много неприятности. И той е от ония малки хора, които - качени нависоко - започва да им се вие свят. При всички случаи, когато има нужда от жури за оценка на худож[ествена] самодейност, худож[ествени] изложби и литературни състезания, слагал е мене в журито и при всички случаи той винаги се е намесвал в решението на журито и е променял неговото решение. Напоследък правихме изложба с работите на художниците-самоуци. Дойде в последния момент и наложи да бъде одобрена една лоша картина на Йордан Кърков (защото е партиец). Изпратена в Ст. Загора, обаче, и там тя е отхвърлена, въпреки опитите да бъде наложена чрез партията.

- Като знаеш толкова много, като разбираш всичко, защо избираш жури; защо ти е колективен метод на работа, като не слушаш никого и правиш каквото си искаш?...

Той е виновник за лошото състояние на театър, на оперета, на хор и оркестър. Хем не разбира нищо, хем ръководи. Да е само той!

17 май⁹

От една седмица съм под силна депресия. От "Работническо дело" се обаждат по телефона и искат за 24 май да им напиша статия за революционното движение в околията, от "Народна младеж" искат статия за читалището, от "Септември" - Ст. Загора искат статия за картинната галерия, от нашия в. "Искра" искат спомени за вестника, който съм редактирал много години. На туй отгоре, дойде председател на Ловно-рибарския съюз да ми иска разкази. Казвам му: "Абе човек, никога не съм ходил на лов, а за риба - само в халите." А той не ще и да знае.

Като бях в София преди месец, специално ме каниха в редакцията на "Отечествен фронт" да ме правят кореспондент с редовна заплата. Стършелите ми предлагаха автомобил да ме закарат в редакцията, Никола Ланков казва: "Дай ми един разказ за "Наша родина"¹⁰. Ще ти платим 1000 лв. хонорар." За какво съм им потрябвал на тия хора, не ми е известно. Да съм голям писател - не съм. Дали защото мълча и не печатам, дали друга някаква цел се гони...

Ето днес, към 11 ч., от ОК на партията идва човек да иска статията за "Работническо дело", запланувана била, трябвало да се напише.

16 май

Неделя. Имахме гости в музея 22 археолози от София. Водих ги на гробницата, като оставих половината в музея да ги разведе асистентката ми Табакова. Кога се върнах, що щеш! Всички витрини разтворени и всеки грабнал съдове и ги носи да ги фотографира. Седем души бяха награбили материали... Разкрясках се, развиках се, стана малък скандал. Аз не им вярвам на тия хора. Крадливи са. Не че са престъпни, а са увлечени в специалността си и видят ли нещо от техния бранш... Освен това, аз имам двама млади асистенти, които трябва да се опитват да проучват тия предмети и те да ги обнародват. Асистентката ми Табакова прояви голяма нехайност и негодност и на нея се карах доста.

18 май

Още две писма получих с искания за статии и разкази. Едното е от Богомил Нонев за сп. "Наша Родина", а другото от "Славянски комитет в България"¹¹. Оттам пък ми искат очерк за Розовата долина и то с(ъс] срок до 25 т.м., когото, казват, "нашият куриер ще мине да вземе". Толкоз!

19 май

Гост - гръцки журналист-комунист. Кой е той, не знам. Буден човек, бил на концлагер, емигрант е, изглежда, и малко ми се вижда мистериозен.

* * *

На автора на романа "На живот и смърт" Д. Ангелов писах писмо за езиковите му грешки и несъобразности като: на стр. 6 и 7 думата "Евгени" се повтаря 13 пъти, на стр. 10 думата "площада" - 7 пъти, а думата "немски" - 6 пъти. На стр. 112 "Евгени" се повтаря 9 пъти. На стр. 138 и 139 се повтаря изразът "Не може да повярваш, че тази голяма мома..." На друго място: "Хазайката дошла."; "Стоеше изправена до чешмата и пълнеше с вода..." (с боза ли?) и т.н...

* * *

Опитах се и не можах да напиша исканата от "Работническо дело" статия. "Много е историческа, каза младежът от ОК на БКП, трябва да е по-политическа и по-бойка." Ех, не мога по-бойка, пишете ми двойка и ме оставете. Какъв журналист съм аз, та сте ме захванали от 7-8 места изведнъж?

* * *

Написах бележка "За езика" в "Стършел". Не знам защо се хареса толкова много, че много души ме поздравиха и получих 11 писма от читатели из цялата страна.

В съвещанието по повод писмата и оплакванията, Червенков бе резолирал едно в смисъл, че никой не трябва да насилва селяните-частници да вършеят с машина. Това го казах в моето село, но ме извикаха в ОК на партията и ме пратиха да опровергая това, което съм казал, защото зле се използувало от опозицията. Ходих, разбира се.

* * *

- Асистентката ми е в една болезнена бременност и от два месеца не е на работа, а ще продължи и година. Не ми върви на сътрудници.

* * *

В мене все повече се усилва "Вертитото". Мога спокойно да се нареча въртоглав. Мъчително нещо!

* * *

Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говорят само това, което са добре премислили!

19 юли

От десетина дни работници правят стълбище за тавана на музея, където ще бъде складът. Други пък чукат в археологическия отдел, а мене ми се вие свят и съм сам.

* * *

Искат ми статии от няколко места, но не мога да работя.

* * *

Разкопките при с. Копринка са вече наводнени от язовира. Преди 2 дни бях там, минахме с лодка до тях и само една част бе потънала. Сега всичко било под водата.

* * *

"Да се пише без гняв за вредното, значи да се пише скучно."

(Ленин)

* * *

Чиновник - отвратително нещо. Толкова много пъргави, работливи, честни и акуратни дребни занаятчии и търговци, като станаха чиновници се обърнаха на лентяи, айнаджии, злоупотребители...

21 юли

След като ни мота толкова време, едва в последния момент, когато тракийското селище при с. Копринка бе почти наводнено, проф. Д. Димитров прати хабер да приберем за нашия музей каменната колона и капитела, 8 долиуми и два камиона дялани камъни. Това му се откъснало от сърцето и то като заплатим за превоз към 1 000 лв., а сме му дали 200 000 лв. стари пари за разкопките.

24 юли

Заминавам на съвещание на музейните работници в Пловдив, след което отивам на почивка в Княжево. Искам да се прегледам основно за своето "вертито" и тогава ще видим какво ще правя.

* * *

Уморен съм много, а няма где да си почина.

* * *

Глупаво съвещание. Невежи хора! Набрулих ги здравата, па каквото ще да става. Дават ни за пример Пазарджишкия музей, а той е такава нелепост, такова нищо, че да те досрамее за 40 хилядния град.

9 август

В София, след като видях, че "почетният дом на просветните работници" в Княжево е едно безобразие (по 10-12 кревата в училищните стаи), реших да бъда прегледан подробно в ИСУЛ (Институт за специализация и усъвършенствуване на лекари). Да си късаш главата. Безредие, както навред. Имаш ли си свои, за 2-3 дни - готово; нямаш ли - за 15 дни няма да бъдеш прегледан, па ако щеш да имаш идеални документи и неотложни нужди. Освен познатите болести, откриха ми и един израстък в хранопровода, който се пълни от погълнатата храна, преди да иде в стомаха, там загнива, предизвиква уригвания, киселини, повръщания и пр. Значи още една болестчица си имам, да ми е жива и здрава.

* * *

Срещнах се с бай Стилиян Чилингиров, който живеел до ИСУЛ. Той получил удар и лошо говори. Искали да му съборят къщата (за да строят блок). Той писал писмо до Червенков, който му дал среща и му обещал това да се промени. "Хубаво, ама след месец дойдоха други - кай, - и искат да ми я режат 2 м навътре за разширение на улицата. - кай."

Въпреки удара е запазен старец. Малко самонадеян, малко славолюбив и глуповат ми се види. Пишел спомени за групата около сп. "Мисъл". "Гонят ме - кай, - че съм бил фашист, а кой е кръстникът на Смирненски - аз! Казваше се Измирлиев, а аз му рекох: "Не така, а Смирненски." И той ме послуша." Приписва си заслуги.

Светослав Минков лежал болен от сърце. Не, не можах да го посетя. Сега научих, че той редовно, всяка вечер от 6 ч. нататък, изпивал най-малко по 2 бутилки вино. Забранили му да пуши и пие, та казвал с тъга: "Лишиха ме от най-любимите ми неща. Голяма мъка изпитвам вечер, кога наближи 6 часа. Голяма мъка!"

* * *

Аз получих едномесечен отпуск по болест. От 1 август ще отида в село. Там най-добре почивам. Почвам да си налагам да не ходя всеки ден по два пъти в музея, а да почивам. Засега у дома е тихо и спокойно. Примирие, но като в Корея...

2 октомври

На работа съм от вчера. Реших да подредим археолог[ическия] отдел на всяка цена. Може би след това ще се разболея, понеже не съм оздравял напълно. Няма и да оздравея.

"... Миражите, които се показват за миг пред жадните очи, са безсилни да спасят човечеството. Партийните програми не ни дават утеха; там няма ни дума за любовта и за истинското добро. Всички тия паметници на красноречие довеждат до умора, до разкъсване. Дори и най-добрите от тях разкриват пред вас перспективата на нова борба, нови кръвопролития - и това в туй време, когато нашият век е опиянен от престъпления и умора. Човешката личност, дето и да обърне поглед, е смачкана, презряна, принесена в жертва на ненаситни, враждебни богове."

Жорж Дюамел¹²

(Из предговора на "Любовните приключения на Понсо" - библ. за всички № 9 - издателство -"Игнатов" - София)

* * *

Бомба някаква избухна преди две седмици в село Турия и разкъса една жена. Излезе любовна история с автор кмета на селото, Минко Михалев Кабаджов. Ето ти малък човек на голям пост! Преди него друг млад партиец удари с пистолет в главата един свой съселянин и го направи инвалид. А комунистите в село са само няколко души.

Преди да се открие атентатора говорих с един селянин. "Ха, кой ще е! - Кметът, кой. Кои разполагат сега с оръжие, кой се кичи с парабели и бомби и кой нощем скита из село - той и неговата тайфа. Сигурен съм, че е той, ама нищо няма да му сторят - тъй ще претупат работата. Язък за жената." И като помълча малко, продължи: "Тъй ще ни избият до един. Я, Марко от Александрово. - Не застреля ли посред бял ден човека и си е свободен. Ами Слави от Габарево не изби ли сума свят и се разхожда свободен... "

Стана ми мъчно, наведох глава и отминах...

* * *

Видяхме се с Атанас Далчев. Между другото, стана дума за Николай Райнов и той е на мнение, че от литературното му творчество нищо няма да остане, че всичко е кухо, празно, външно, фразьорско...

9 октомври

В музея - огромна работа. Археолог[ическият] отдел сега се подрежда, стълбище се прави, дюлгери коват горе на тавана и правят склад - тичай за дъски, за лагери, за дявол знае какво, а асистентът ми е в отпуск, служителката също, а асистентката бременна в последния месец... Само аз съм здрав и годен за хамалска работа.

* * *

Казват, че "рационализаторът", който измислил да се дращи кибрита само от едната страна на кутията, получил голяма награда. Аз бих му ударил 100 пръчки по голия задник.

* * *

Бях напечатал в "Стършел" преди няколко месеца бележка "За езика". Снощи бях на цирк и хумористът им ми каза: "Хубаво нещо, научих го и го изпълних няколко пъти, но главните ми забраниха да го изпълнявам."

Така си и мислех, че няма да им стане добре от тази бележка. Па като рекли: "Пиши, пиши! Дай разказ, дай фейлетон!..." "Ти с тая си бележка се яви като стършел в тяхната редакция." - каза ми дебеличкият хуморист от цирк "Глобус".

13 октомври

Партията се заинтересувала най-после за "Искра" и прави обследване. Изпитваха ме най-вече за председателя Калайджиев, колективно ли работи с Настоятелството, на какво се дължи лошото финансово положение, за художеств[ената] самодейност и пр. Останах с впечатление, че той не ще бъде вече председател. И с право, К[алайджиев] изгърмя всичките си патрони и повече не може да даде. Той замрази до голяма степен дейността на читалището и не можа да стори това само в библиотеката и музея.

Това добре, но не виждам заместника, не виждам топлия човек с голяма обща култура...

* * *

[На] таванските стаи са с камъш направени стените и то не е правилно. Трябваше с тухли, но се побояхме да натоварим плочите с още тежести, защото основите на цялото здание са разслабени: първо от разрушената стена за фоайето на библиотеката (там половината виси в[ъв] въздуха) и от измисления "малък салон" в зимника, който според архитектите с една единствена колона и то без сводове, разслабва още повече зданието. Майстори на тази работа са Петър Калайджиев (който настоя да се правят стаите с камъш) и Хр. Енев - единият председател, а другият подпредседател на "Искра".

22 октомври

Завърнах се от Пленум на С[ъюза] [на] Н[ародните] Читалища в София. И на този съюз изглежда ще му турят кръст и читалищата ще се командуват от общинските съвети. Посетих Нац[ионалната] худож[ествена] галерия, подредена в бившия дворец. Лошо, тъмно, неестетично. Едно крило е етнограф[ския] отдел и той е зле подреден. Прибързано, небрежно. Посетих изложбата на Ат. Михов (юбилейна 75 год.). Техн[ическа] ловкост, празно, кухо. Бях на опера в новата сграда. "Кармен" е едно слабо представление.

2 ноември

Вчера минаха оттук група писатели, които били в Чирпан при откриване къщата музей на П. Яворов. Дора Габе е вече дебела баба. Каква красавица беше! Багряна е тоже баба, но по-тънка. Водих ги на гробницата, в музея, някои стари къщи разгледахме, имаше и млади писатели и критици, които аз за пръв път виждах.

4 ноември

В Бургас бях в[ъв] връзка с уредбата на музея. Там уредникът Гълъбов бе подредил вече техния, та отидох нещо да науча. Лоша наредба, креслива, плакатна. Надписи и карти заемат 2/3 от изложбената площ, а оригиналните експонати 1/3. Според компетентите трябва да е обратно. Мъчно за разбиране и ориентиране от посетителите. Досега колкото нови уредби видях в София, Пловдив и пр., все се чувствува липсата на вкус в художественото оформяване.

* * *

Нашенецът Гецов¹³, току-що завършил театралната школа, бере лаври в Бургаския театър в "Живият труп"¹⁴.

16 ноември

Получих писмо от Св. Минков. Иска в новото издание на избраните ми съчинения да вмъкне още няколко разказа. Нямам нищо против. Иска и портрет да сложи. Това не е нужно, въпреки че ми мирише на реабилитация. Поправям тия няколко разкази и намирам много грешки. Освен това, вече са доста остарели, но няма как - трябва да излезе сборникът, който бе заплануван преди две години и повече и срещу който съм получил доста внушителен аванс.

23 ноември

След 10 год. упорство, трябваше най-после и аз да дам изявление (да се изкажа по повод съветската нота за колективна сигурност на Европа). Написах го много общо, като излезе в "Отечествен фронт" - не можах да го позная. Напълно променено и преиначено. Дадох го на Никола Ненов Драков, кореспондент на БТА. Оттам бе получил ултиматум да се изкажа. Не съжалявам за друго. Позицията ми за мир си е моя и стара, но безкрайно шаблонно, неграмотно и просташко вестникарски написано и даже половината думи не са мои. По този повод получих и анонимно писмо, пълно с ругатни.

* * *

На 22 т.м. в Ню Йорк починал Вишински¹⁵. Ний бяхме на семинар в Пловдив за "научна квалификация на музейните кадри".

6 декември

Предстои Конгрес на читалищата на 27 и 28 т.м. Искат ми радиосказка за първите читалища в околията, а отгоре (СНЧ), пред радио София, друго изказване в[ъв] връзка с конгреса. Завчера пратих на в. "Септември" - Ст. Загора статия за хайдутството у нас (в Казанлъшко), на 18 т.м. имам сказка пред военните, а след това пред гражданството за историята на града. Де, бре Митре! Стискай зъби и сецай!

* * *

Снощи научих случайно, че кръжецът "Живо слово" в София, в който членуват най-добрите ни артисти, готвел една "Чудомирова вечер". Ако това е вярно, ще бъде много весело. Впрочем, вече е реабилитиран най-големият фашист и шовинист, поетът Кирил Христов.

* * *

У дома е тъжно и скучно. У дома е тежко да се стои.

10 декември

Пратих в[ъв] в. "Септември" - Ст. Загора статия "За една стара песен" с[ъс] съдържание от Ст[аро]загорското въстание (1875). Написах и дадох за радиосказка "Първи читалища в Казанлъшко". Искат ми една карикатура за новогодишния брой на "Искра" - "Количество и качество".

* * *

От няколко дни на мястото на моята асистентка, която има отпуск поради бременност, е назначен временно Илия Балкански - художник.

20 декември

Бях в София на Пленум (С[ъюз] [на] Н[ародните] Читалища). Срещнах се между другото с Павел Вежинов, който ще дойде в града ни в неделя, в[ъв] връзка с обсъждане книгата му "Следите остават". Бях в издателството. Ще издадат един том мои работи след Нова година с предговор от П. Пондев.

21 декември

Снощи имахме заседание в[ъв] връзка с Конгреса и пр. Градският комитет написал рецепта, или по-скоро издал декрет, с който да съживи худож[ествената] самодейност. Умрял кон не рита.

* * *

Както предвиждах, казвах и я молих да не ги праща, картините за Общата изложба, изпратени от жена ми не са одобрени. Как не си знае силите и мястото тази одъртяла вече жена!

БЕЛЕЖКИ:

1. Вячеслав Шишков (1873-1945) - руски съветски белетрист. [обратно]

2. Отнася се за романа "Иван Кондарев". [обратно]

3. Димитър Даскалов (1927) - скулптор, професор. [обратно]

4. Грешка на Чудомир, месецът е февруари. [обратно]

5. Вероятно Ян Неруда (1834-1891) - чешки поет, белетрист и фейлетонист. [обратно]

6. Висарион Белински (1811-1848) - руски литературен критик и публицист, философ и естет. [обратно]

7. Седмичен вестник, орган на ОК на БКП, ОНС на депутатите на трудещите се и на ОК на ОФ - Ст. Загора. [обратно]

8. Църква "Св. Параскева" - археологически обект в с. Енина от втората половина на XVII в. [обратно]

9. Чудомир е сгрешил датата. Вероятно текстът е писан на 15 май. [обратно]

10. Месечно обществено-политическо и литературно-художествено списание, излиза от 1954 г. [обратно]

11. По това време Славянският комитет в България издава месечното списание "Славяни". [обратно]

12. Жорж Дюамел (1884-1966) - френски писател, академик. [обратно]

13. Стефан Гецов (1932) - драматичен артист, роден в Мъглиж. [обратно]

14. Драма от Лев Николаевич Толстой. [обратно]

15. Андрей Вишински (1883-1954) - руски съветски политически деец, сподвижник на Сталин, юрист и дипломат, академик. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.