1953 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

2 януари

Днес съобщих писмено на Настоятелството, че след Общото годишно събрание, освобождавам службата уредник на музея и не желая повече да бъда избиран за член на Настоятелството. Освен старостта и здравето ми, напущам поради недоразуменията си с председателя П. Калайджиев, който според мене е вманиачен човек. - Мисли, че всичко разбира и стана причина нашата художествена самодейност (театър, оперета, хор и пр.) да падне на много ниско ниво. Как ще погледнат другите на това, не зная.

* * *

Новогодишната вечер излезе доста добре. Обикновено е била по-лоша.

* * *

Чета една популярна книга по минералогия и много ми е интересна. Изготвям и годишния си отчет, който трябва да бъде по-пълен и по-прегледен като последен отчет.

* * *

Много мъчно ще преживявам с тази малка пенсия, но ще се мъча чрез рисуване, писане да изкарам по нещо още.

4 януари

"... Преходен период, ще се помъчим малко, ще потърпим лишения." Откак съм се родил, периодът е все "преходен" и все трудности преодоляваме. В началото, от буржоазен строй към социализъм, след това от социализъм към комунизъм - хай, да му се не видят преходните периоди макар, кога се не свършиха!

Аз съм вече в "преходния период" между живота и смъртта и няма да се оправят работите.

19 януари

Пак ходих в София и купих четири картини: портрет на дете от Иван Мърквичка (чудесна работа), портрет на В. Коларов от Сергей Ивойлов, "Предаване зърнодоставки" от К. Денчев и един офорт от Павел Вълков. Много скъпи картини, но хубави. Дадох 30 хиляди за четиритях.

Отбих се в КНИК. Не дават да се издума за моята оставка. Щели да назначат още един, който да се грижи за паметниците на Шипка, а зиме ще работи в Казанлъшкия музей.

26 януари

Моята помощничка е пак в отпуск. Готви се да вземе и останалите предмети от държавния си изпит. Ще отсъствува до 17 февруари. Това добре. Аз по-добре работя сам. Ще захвана историческите си материали. Ходих си в село. Ядат, пият и... псуват властта заради нарядите. Събрах разни видове турийски тъкани. Ще обиколя още няколко отдалечени от културата села и ще събера цяла колекция.

* * *

Четох за втори път "Майка" от Горки. Да четеш такъв голям автор е удоволствие. Колко време съм изгубил да чета романите на посредствени руски писатели!

* * *

"... Изкуството принадлежи на народа. То трябва да пуска своите най-дълбоки корени в самата сърцевина на широките трудещи се маси. То трябва да бъде понятно за тези маси и обичано от тях. То трябва да обединява чувството, мисълта и волята на тези маси, да ги повдига... "

Ленин

31 януари

Изтъркули се и този месец в тичане по паспорти и непрекъснати събрания и заседания. От заседания не може човек да... се почерпи някоя вечер. Мъча се да работя върху събраните материали за историята на нашите села и все някак не върви. Огромна материя и не мога да я туря в ред.

* * *

Прескочих до с. Тъжа за тъкани. Събирам видове тъкани из околията. То ще бъде нов и интересен отдел за един краеви музей. Ще обходя по-отдалечените села, където са се запазили стари тъкани, характерни за селището. Беше хубав слънчев ден и балканът покрит с[ъс] сняг. Най-хубавият балкан в нашия край беше незабравим! Било Атанасовден, та имаше много селяни да се клатушкат пияни из улиците.

* * *

От Централния съвет на Съюза на читалищата ме пращат в Чирпан да проведа годишните събрания на Окол[ийския] съюз и градското читалище. Отговорих на главния секретар, че не ще мога. Мина ми времето за такива дълги и трудни пътувания, сега само из околията и то при хубави дни.

13 февруари

Извикаха ни на "национално съвещание" в София преди 3-4 дни. Два дена и половина ни инжектираха и обработваха, 64 оратори говориха и най-после свършихме, капнали от умора. Впечатлението ми е, че КНИК е едно нищо. Че нашата Мара Сукманджиева там - съвсем не е за там и т.н. Между другото, една непозната за мен, чиновничка в КНИК, ме покани да съм напишел комедия, макар едноактна. "Ако искате - казва, - може и да ви контрактуваме." Аз, обаче, "не съм от тях". Ако не съм сигурен, че ще мога да направя нещо, не бих приел никакви условия, а да напишеш комедия, това не е шега работа.

23 февруари

Днес дойде от София пом[ощник] зав[еждащ] музеите при КНИК - Мих. Райчев и капит[ан] Минков от военно-историческия отдел при М[инистерст]вото на народната отбрана и ми обраха отдела "Освободителна война". Взеха ми турската раница, пощенската кутия, патронния сандък, сабята на Паница, 3 снаряда, които им трябвали за новия музей, който гласели сега - музей на бълг[аро]-съветската дружба. И баба знае да прави музей така!

Ах вий, дето бъбрите само за децентрализация, а трупате всичко в столицата!

* * *

Днес дойде завеждащата музеите при КНИК - София и ми разказа, че Рубен Леви (главният на КНИК) не можал да се противопостави на военните и им разрешил да вземат всичко, каквото си искат. Тя одобри работата ни и обеща да ни бъде в услуга. Само тя ли е обещавала?

1 март

Студено. Прехвърква сняг. Градският комитет на партията решил цяла седмица музеят да бъде отворен безплатно. Това би по случай Освобождението (3 март). От друга страна пък, ни се фиксира една доста голяма сума за постъпване от вход.

Писах в София в "Бълг. фотография" за около 40 снимки от строителни обекти из околията - не се обаждат. Писах на капитана, който взе музейните предмети, да ми изпрати документ - не се обади, но аз няма да го оставя. Исках копия на две неща от Народ[ния] музей, по всичко изглежда, че и тях не ще получа.

* * *

... Пък ти, сватя, извинявай, прощава че с тия пусти събрания и заседания не можахме нищо да оплетем и ушием, и ви даваме момиче без чеиз...

Снощи, към 9 ч., почина Йосиф Сталин. Днес участвувахме в митинга по случай смъртта му. Говори Червенков от София и ний слушахме по радиото. Градът е покрит с черни знамена (6 март).

За Русия и руския народ делото на Сталин е огромно, но то не е само руско, а общочовешко дело. Затова сред малкото съзвездие от великани на човешкия дух неговото име ще блести особено ярко.

13 март

Бяхме на "семинар" в Ст. Загора. Ст.-Загорският уредник Д. Николов - млад нахалник - изнесе доклад на тема "Състояние и задачи на музеите в окръга". Разгледахме и неговия отдел "Освободителна война" с 15 илюстрацийки и 16 огромни обяснителни текстове... и си дойдохме.

17 март

Клемент Готвалд - м[инистъ]р председателят на Чехословакия - умря също преди два дни. Западната радиопропаганда изкарва, че русите са го отровили, като ходил на погребението на Сталин. Та толкова ли са глупави да го повикат в Русия, за да го уморят. Какво им струва да сторят това в Прага, напр[имер]. Там, около него, няма ли руси? Отвратителни интриги.

23 март

От три дни съм болен от грип. Лошо ме хвана. Изглежда, че е обхванал града. Че няма и слънцето да го прогони. Аз само на него вярвам...

* * *

Американското радио съобщавало за саботажи в голям мащаб из нашата страна запалени големи мелници, стопанства и пр. Студената война започва да става топла, даже гореща, ако е вярно.

6 април

Новото руско правителство освободи евреите-лекари, обвинени, че бавно умъртвявали видни болшевики, между които и Жданов¹, като обвини някаква жена-лекарка, която ги била наклеветила. Не ми харесва цялата тази история и с нейното начало, и с нейния финал. Тя говори за несигурност.

* * *

Ходих на язовира при Копринка. Расте бързо, работи се здраво. Там и най-големият скептик ще повярва, като види направеното, че работата не е шега. Дано съм жив с лодка да отида до Павел баня и от "Аязмото"² да погледна напоеното Ст.-Загорско поле.

* * *

Трябваше на 6 т.м. да бъда в София на Пленума на С[ъюза] [на] н[ародните] читалища, но не се чувствувах здрав, та не отидох.

Получих писмо да дам писмени обяснения защо не съм ходил на събрание в квартала, където депутатката от Гр[адския] народ{ен] съвет давала отчет. Отговорих, че съм бил на друго събрание.

11 април

Ходих в с. Ръжена, Кънчево и Розово. Една разходка пеш, от която съм доволен. Донесох доста материали за музея. Селяните пак се надяват за дъжд. Отдавна не е валяло.

26 април

Първият приятен пролетен ден. Трябваше да отида до някое село, но съм дежурен. Асистентката ми отиде с децата от археолог[ическя] кръжок на разкопките при с. Копринка.

* * *

Прословутите железни врати на стълбището за музея се поставят вече. Те бяха "запланувани" редица години в годишните отчети, но едва сега ги направиха. Повече от година чакам завод 13³ да ми направи 8 шкафа за археолог[ическия] отдел. Да полудееш от бюрократизъм.

* * *

Миналата вечер излязохме с жената и решихме да вечеряме на бюфета при "Розариума". Пълно с хора, всички маси заети, а само двама келнери, та публиката се обслужва сама. Седяхме с жената до кухнята, догдето получим по 5 "гумени" кебапчета, след това седяхме и чакахме край тезгяха, за да получим по една малка бира и т.н. Просто почивка и удоволствие!

* * *

Всички в България от 10 дни "украсяват" учреждения и пр. за Първи май. Никой с друга работа се не занимава. Украса пък значи - колкото се може по-претрупано и по-шарено да е.

* * *

Първи май мина традиционно - с манифестацията, с "ура"-та и накрая хапване и сръбване. Денят беше хубав.

2 май

Все повече се забелязва безпаричието у хората. Голямата част от чиновниците едва дочакват датата на плащане заплатите. Аз непрекъснато раздавам взаем на по-дребните наши служители. Налага се намаляване цените поне на хляба и някои продукти от първа необходимост. В спестовните каси, казват, почти нищо не постъпвало.

9 май

През есента ще се чествува 30-годишнината от Септемвр[ийското] въстание през 1923 год. По този случай се мъча да си спомня нещо, но дявол да го вземе, нали съм аполитичен човек, спомените ми са така само зрителни и повърхностни! Ако бях към едната или другата страна, щях да зная повече неща. Аз и сега, напр[имер], не мога да повярвам, че Тодор Юлиев е бил комунист от по-голяма класа и че в малката му книжарничка са се раздавали инструкции, брошури и пр. С Бончо Шанов⁴ пък играехме често на табла на терасата до Казиното и знам, че той просто избяга и се укри, за да го не арестуват. От дома си в "Кулата" просто е поел нагоре по реката към Енина - Крън. Той, всеки случай, беше активен комунист, често говореше в клуба, по събрания и митинги. Доколкото си спомням, престрелката почна първом с енинци. Там имаше войскова част с поруч. Гайтанджиев, но имаше и "шпицкоманди", както ги наричаха. Това бяха млади чиновничета от Народната банка, които тогава се смятаха за най-важните чиновници. Това си го спомням, защото моят шурей Асен си дойде надвечер съвсем прежълтял от страх и напрежение от там и разправяше, че било много страшно (тогава убиха Гайтанджиева). След това се чу престрелка към Крънската кория⁵. Последва заповед всички запасни да се явят в казармата. Отидох и аз, но с други няколко учители: Йонко Илиев, Манол Чернев, седяхме настрана и не се явихме пред началство. Видяхме, всеки случай, партията на широките социалисти под строй да пристига в двора на казармата, в услуга на властта. По едно време ме забеляза Петранов и ми поръча да се явя при него и да взема участие в караулната служба, но аз пак не отидох, а се шляехме из града. Откъм Ст. Загора се зададе малка артилерийска част, мина през площада и застана на северния край на града. След като даде няколко изстрела, пушечните гърмежи намаляха и после престанаха. Вечерта ни изпратиха патрул по посока на с. Копринка. Освен горните учители, си спомням и много подплашения Петко Хр. Стайнов. Всички бяхме запасни офицери. Близо до Тринговото лозе чухме някакво изсвирване и, както вървяхме през една нива, залегнахме. Аз забелязах, че сме много на открито, затова прибегнах напред до синура. Надигнах глава и видях на 100-150 крачки един овчар [да] си пасе овцете из лозята и [да] им подсвирва. Смяхме се доста на нашето геройство. Като се надвесихме над селото, някой предложи да влезем вътре, но повечето нямаха кураж, защото из селото се чуваше ужасен кучи лай и беше неспокойно. Върнахме се на другия ден, понеже почнаха да пристигат арестувани селяни и пак ни потърсиха за караул. Някой от нас получил нареждане да сме отидели в Борущица да обискираме братя Вангелови, ако се не лъжа, и да ги арестуваме. Тръгнахме 5-6 души, обискирахме съвсем повърхностно къщата, но никого не арестувахме, понеже ги нямаше. Тъкмо се чудехме какво да правим, от охраната на линията докараха и ни предадоха един човек, който бягал за Северна България. Оказа се, че бил известен комунист от Ветрен, д-р Марков, зъболекар - един кротък, тих човек. Някои го познаваха и разговаряхме из път с него. Предадохме го на Окол[ийското] управление. Той сега живеел в Бургас. Спомням си, когато почнаха да прииждат под строй арестуваните въстаници откъм Шипка. Един от тях, доста стар, беше препасан с[ъс] стара "калъчка". Върху му се нахвърли Антон Мирчев и му удари няколко юмрука. Имаше подвикване оттук-оттам, но твърде рядко. Закараха ги в джамията до старото Окол[ийско] управление, но там се напълни с хора. Почнаха в гимназията да ги карат. За няколко дена се образуваха такива мръсотии, че се чувствуваха чак до нашата къща. От любопитство, пък и като учител, аз влизах 2-3 пъти в гимназията. Видях Велко Захариев, пребит от бой от кмета в селото. Той лежеше в коридора, аз мушнах вестници в ръцете на някои познати, които с очи ме запитваха как се развиват събитията. По едно време арестуваните ги преместиха в спиртната фабрика на М. Папазооглу, сега старчески приют. Аз тогава чувах името на Иван Ганев, чиято къща бе съборена. Чувах името на Ангел Арнаудов, но за някаква дейност на Юлиев и Шанов нищо не знаех. Когато бяхме в двора на казармата, се коментираше, че тя била тъй слабо защитена, че можели 10 души да я превземат и се смяташе, че това е голяма грешка на комунистите. За действията на групата откъм Средногорово - Розово почти нищо не чух. Най-силният и опасен напор тогава идеше откъм Енина.

22 май

Студена, дъжделива пролет. От няколко дни опразваме археологическия] отдел на музея, за да поставим новите шкафове. Голямо главоболие. От 10-15 дни новият асистент се върти като патка в мъгла и няма никакво отношение към музейното дело. Утре пък ми искат доклад за книгата по случай Седмицата й. Искат ми и очерк за новия казанлъшки лауреат Д. Анчев.

* * *

Чета спомените на Станиславски⁶. Колко труд е нужен за да станеш талант!

5 юни

Новите шкафове-витрини най-после са готови, но с много дефекти. Разтурихме археолог[ическия] отдел и кога ще го подредим наново, и аз не знам. Искат ми карикатури, плакати и пр. по прибиране, реколтата, викат ме при разкопките до дън язовира, трябва да се ходи в Ямбол на семинар, в Мъглиж за музейни материали и пр. Не е лесна работа да строиш социализъм.

10 юни

На разкопки съм при язовир "Копринка". На разкопките, по всичко изглежда, може прекрасно и без мене, но проф. Д. Димитров да би могъл да събере там всички археолози из страната. Валят дъждове, влага, липсва храна.

* * *

Завод 13 все още не монтира шкафовете. Направени са с много и груби грешки. От София се обадиха, че ще ни пратят стъкла около 30 кв.м и от Ст. Загора - 5-6 кв.м. Тематико-експозиционен план ми искат тези, които нищо не разбират от тази работа и пр.

25 юни

Викат ме в София на Пленум. Читалищният съвет се сеща за такива работи веднъж в годината.

2 юли

Моята статийка "Без история" в "Литературен фронт" раздвижи доста другарите от КНИК, коментирали я дълго и... решили музеят ни да стане "научен институт". Разбира се, не статийката е причина за това. Не остава нищо, освен да се стегнем здраво и го направим достоен за новото си име.

* * *

Немска някаква писателка идвала на гости в България и на връщане занесла армаган на домашните си 3 л олио и една цинкова кофа. Това ми разправя Борис Ангелушев и си обяснява последните инциденти в Източен Берлин. Слушам го и не ми се вярва. Трябва да са глупци русите там, за да ги продоволствуват тъй зле. Така ли се спечелва студеното немско сърце?

6 юли

Днес за пръв път оставам сам в канцеларията. Двамата ми помощници ги няма - единият е на разкопки при язовира, а другият ще бъде около 20 дни в Шипка, та ми дойде на ум за бележника. Това лято се откри война срещу диканите - това примитивно средство за вършитба. Колко им [е] мъчно на селяните да се разделят с тях и какви причини не измислят! В нашето село, обаче, което е най-консервативно, само 20-30 човека са отказали да си служат с вършачката.

* * *

В града ни от няколко седмици няма лук. Няма и зарзават още и опашките са страшни.

21 юли

Вторник. 3 лв. пиперки, а лук почти няма. Купих си 3 лв. кг зарзали. Изобщо, скъпотия. В Халите пък с[ъс] седмици няма месо или, ако има, е лошо, замразено, безвкусно. Храним се повече с домати и сирене.

Климент Цачев, млад поет, бе в Казанлък да прегледа и съкрати по възможност поемата на Алеко Пламенов. Той имаше за задача също да се мъчи да ме активизира, но е слаб за тази работа. Подари ми и сборника си "Първи сноп". Добре скалъпени, но непочувствувани, неизживени песнички. Писани, за да се харесат и да са в тон с нарежданията.

Политиката съвсем я не следя. Повреди ми се радиото, което и без това не обичам да слушам.

В сп. "Новая Болгария", кн.13, ми напечатали поискания очерк за лауреата, инженер Д. Анчев.

1 август

Мирише на НЕП (нова иконом[ическа] политика). Намалени са данъците на някои умишлено претоварени данъкоплатци, освободени били от затвора всички осъдени по зърнодоставките земеделци, пуснати са и някои концлагеристи. Говори се за снижение трудовите норми, за подобрение и поевтиняване [на] хляба, за даване по-голяма свобода на някои частници-занаятчии и пр.

* * *

Вършитбата в околията върви мудно, машините често се повреждат, селяните мъркат и пр.

В града, обаче, е предал един 3 000 снопа, без да е декларирал 1 декар посята площ. Ето защо е дошло задължението всички да вършеят там. Проверка!

* * *

От 7[-ми] до 16[-ти] бях в Копривщица. Интересен градец, интересна околност, но както навсякъде, слаби грижи към културните ценности, никакви здравни грижи, никакво чувство за естетика и пр. Прости хора ръководят управата му.

* * *

Идва в музея младият писател Никола Маринов. Кротък човек с добри светли очи. Подари ми романа си "Завод 17". Не съм чел нищо от него. Прочетох "Кръщене", разкази и пр. от Ивайло Петров. Хубаво, непресторено разказва, но, струва ми се, че в първите няколко, не 7-8 год[ишно] дете си спомня, а запасният подпоручик Ивайло Петров си спомня всички тия неща, а ги приписва на детето.

* * *

"Изпитание" е друг сборник разкази от унгареца... [Пейтер Вереш]. Също много просто, а много майсторски и чудесно написани разкази.

28 август

Идва проф. Димитров и ни магьоса, та решихме моята асистентка да иде още един месец да му помага в разкопките. Аз пък ще тегля каиша сам, защото другият мой асистент го не бива за нищо. След разкопките пък, тя ще иска едномесечен отпуск, разбира се.

Напоследък си дойдоха почти всички концлагеристи от нашия край, освен силно провинените бивши окол[ийски] началници и пр.

2 септември

Заседание на Настоятелството. Председателят Калайджиев предлага да се изкърти надписа над сцената "Изворът на щастието се състои в съгласието" и да се направи друг, "подходящ за времето". Аз се противопоставих, както се противопоставих на прекръщаване читалищата. Не им се вижда хубаво читалищата да се казват "Пробуда", "Светлина", "Напредък", "Просвета" и пр., а ги кръщават на имената на нашите революционери. В Турия напр. от "Нов живот", става на "П. Волов". Защо? Чест ли правим на Волов, като кръщаваме едно читалище, което раздава годишно 20 книги за четене и на което никой не знае кой му е председателят? Кръстиха също Химитлии - Ясен⁷, а на 2 км до него е с. Асен. Хрумнало му на някого нещо и хоп - готово!

Вестник "Правда" носи заглавието си още от основаването и никой не се сеща да го промени, макар че буквите са в един отдавна остарял стил. Така са всички големи европейски вестници и списания.

16 септември

Следобед заседание [на] библиотечната комисия, а след това заседание на Настоятелството. Уморен съм и съм болен, и... все напущам службата, и все стоя още. Новият асистент си подаде оставката, асистентката Табакова очаква мъжа и да се завърне от военна служба тия дни и кой знае къде ще ги завее вятърът на живота и нуждата. Все още нямам истински заместник, на когото да предам музея и да съм спокоен, че работата ще върви.

* * *

През тази година (64 по ред) започна да ми капе косата и сега е вече старчески оредяла. Болките, които имах в рамото, се оказа някакъв костен израстък, който притиска ставата и причинява болки. Въртоглавието някак си поутихна, но силно ми пискат ушите и стомахът става все по-непослушен. С една дума, настъпиха годините на пълен "дъртизъм"... И все търсим нещо изгубено с жената, все забравяме кое къде сме сложили, та понякога и очилата си, които висят на носовете ни.

23 септември

Асистентът Тодор Ячев, който постъпи преди няколко месеца, напусна и замина за София. Той не беше за музейна работа човек.

Днес се навършват 30 години от въстанието през 1923 год. Издадени са сборници, печатат се спомени и все по-ясно става, че "Мъглиж бе пръв", и той възпламенява цялата страна. Проектираните тържества, обаче, не се състояха.

26 септември

Радиото току-що съобщи, че умрял Д. И. Полянов, един социалист наистина, но не и поет. Той ни поднасяше римувани политически статии и лозунги с почти никакъв поетически и художествен огън. През моето студентство, обаче, твърде много го декламираха по социалистически вечеринки и сам често излизаше да си ги декламира. С онова тънко свое, почти женско, гласче и с онази самодоволна усмивка, кога го аплодираха, мене ми бе тягостно да го слушам и гледам. Пък беше и брадат тогава, с широка черна връзка, с големи чорлави коси. Картинка от тази епоха! (1907-1912).

* * *

Днес говорих с П. Калайджиев за евентуалното ми напущане. Той пак сочи за заместник Богдан Богданов. Аз нямам нищо против, освен това, че иска да си почива, идвайки в музея, а тук не е върбова сянка.

* * *

Разговарях с Гълъбов, уредник [на] музея в Бургас, по моите материали за историята на селата. Той препоръчва да застъпя и топонимията им, което не е лошо. Той хареса събраното и каза, че не е написано сухо, а се чете с удоволствие.

29 септември

Бях в Ст. Загора при откриване къщата музей на Гео Милев. Твърде скромна от съдържание, но е подредена с вкус. Без да ща, присъствувах на една сцена между брата и сестрата на Гео. Братът иска да се сложи в кухнята софра (паралия), а сестрата се сърди и казва: "Как може това, като никога не сме се хранили така, а на маса?" Брат й настоява, че тъкмо тъй са се хранили и даже седна на мястото, дето си стоял постоянно. "Ето тук седях аз - казва - и наоколо се нареждахме седем души." Но сестрата не е съгласна. Тя не ще да се знае, че така просто са живели някога - суета!

8 октомври

Завърнах се от София - Пленума на С[ъюза] [на] н[ародните] читалища. Занимавахме се с художест[вена] самодейност и др. Видях се с приятелите Светослав Минков, Каралийчев, Ламар и пр. Почерпихме се, пошегувахме се... Някои от тях писали против Тито, сега се чувствуват зле; други писали по-рано хубави работи за него, се чувствуват сега много добре и т.н. Напоследък сме в някакви търговски преговори с Югославия и имало нареждане нищо да се не пише против Тито. Ходих и в Съюза на писателите, но не видях почти никого. В Съюза на художниците е един хаос административен - не ти е работа! Бях и в КНИК - същата каша. Отбих се в Народния музей, говорих с Миков и Герасимов. Търсих да си купя палто - пардесю, но в цяла София има само 2 цвята плат за пардесюта. Само в Халите има голямо разнообразие от стоки - обратното на нашите Хали, гдето няма нищо, освен крака и шкембета. В София бе много студено.

10 октомври

От няколко дни вали и нервите ми едва издържат. Страдам от безсъние. Чета "Септемврийци" от Коралов, но не може да ме заинтересува.

15 октомври

Имам някакъв костен израстък в рамото, който притиска ставата и ми причинява болки.Три пъти вече му правя облъчване с рентген в Ст. Загора и все не минава. Утре ще ходя пак.

28 октомври

Улиците пълни с уволнени войници. На вид с образование, но повечето пияни и всички псуват безобразно. Гледам ги и си мисля - ако не беше тази дива възраст, едва ли опасността от война тъй често ще се надвисва над главите ни.

* * *

Мъча се да дочета "Септемврийци" от Коралов⁸. Богат сюжет наистина, но малък писател го разработва.

9 ноември

Прочетох "Щастие" от Павленко⁹ вот хубава книга, макар че Воропаевото здраве не му позволява да върши такива чудеса, ако е жив човек, разбира се. Но и Островски¹⁰ от "Как се каляваше стоманата" е също тъй сякаш невъзможен в живота... Герои на революцията, няма какво, - приемам ги. Сега чета Гладковата "Повест за моето детство" - също добра, но върви тежко...

* * *

Завчера на 6-ти донесох от с. Габарево около 60 глинени съдове от селищната могила, върху която е построено училището, великолепна колекция!

28 ноември

Гости, гости - чехи, поляци, немци. Днес пък от БАН са дошли двама да разглеждат архивата на Бозвелиев. Вчера бяхме на разкопките в "Севтополис". Видяхме плочата с надписа и други неща. Проф. Димитров ще прекара и зимата тук, и ще копаят.

7 декември

Все същото - гости, гости, работа и друго нищо. Сега пък правим регистрация на "паметниците на културата" в околията. Обходих няколко села и пак ще ходя.

Завчера почина "кумата Берта"¹¹, моята кума и героиня. Дойдоха синове, дъщери, дойде и съпруга й... Животец! Малкият й син ми гостува с жена си - 4-5 дни, след това дойде братът на жена ми - Витан и т.н. Предизборен плакат правим с диаграми. Дадоха ни ги от партията и ги рисуваме безплатно.

* * *

Чудно нещо, колкото по-усилено електрифицираме страната си, толкова по-тъмно става.

9 декември

Получих писмо от Съюза на българските писатели, с което ме канят да присъствувам на съвещание, което се урежда на 2 декември с дневен ред: "Обсъждане въпроса за по-активно участие на писателите в "Стършел". Писмото пък носи дата 27 ноември 1953 г.

16 декември

След 4 дни ще имаме избори за депутати. Между тримата кандидати на правителството е и проф. П. Стайнов. Защо ли? - И аз не знам. Петко може да бъде всичко, но не и комунист.

Моята асистентка е умна, но доста разсеяна и някак без център. Все още не знае и не може да се залови здраво с един от отделите, все още като че ли не се чувствува музейна работничка. Аз все още нямам истински заместник, а трябва да си вървя.

21 декември

За втори път през този месец, по заповед от партията отивам с група екскурзианти-чужденци да ги водя на "Св. Никола"¹² и да им обяснявам как са се развивали боевете за освобождението ни. И двата пъти беше студ ужасен, но вчера имаше снежна буря, та едва не загинах. Гостите, млади хора, хич не им идва на ум, че аз съм на 64 години. Казвах им още в града: "Балканът е цял в мъгли - нищо няма да видите." И тъй излезе. След като с големи усилия се качихме горе, видяхме само гъста мъгла и нищо друго... Казах им десетина думи и хайде пак назад. Гостите бяха руси и китайци, а първите - чешки писатели. И друг път съм казвал: "В тоя град аз съм едва ли не "момиче за всичко".

23 декември

Починал в София бай Стефан Ватов - един от най-старите и предани членове на "Искра". В миналото, когато даваха представления любителите, участвуваше той, жена му и цялата му мебел в къщата като реквизит. С години са се подвизавали те на сцената и никога не е ставало дума за хонорари, възнаграждения и пр. 80-годишен, бай Стефан умря от гръдна жаба. Тази сутрин (23.ХП.) осъмнахме с хубав сняг и меко време. Обичам снега. Градът изглежда тогава по-малко грозен и по-малко хорски мутри виждам, понеже са забулени с вдигнати яки, шалчета...

* * *

С голяма мъка прочетох "Повест за моето детство" от Гладков. Уморително и не се разбира кой разправя - детето, чипото хлапе Федя, или дъртия Гладков.

Чета "Чингиз Хан" от В. Ян¹³ ли беше, що ли? Също в началото избива на фантасмагория, но по-късно интересно става като история.

27 декември

Макар бегло видях строящия се Димитровград. Водиха ни и в химкомбинат "Сталин"¹⁴. Грандиозно нещо, сякаш не по мярката на нашата малка страна. Видяхме незначителни отделения - работилници, леярни - за другото не е наша работа. Бяхме на семинар там музейните работници от три окръга.

* * *

През това време починал бай Иван Скордев - учител по музика, композитор и пр. Не знам колко струва музикалното му творчество, но той беше твърдоглав, опак човек, с чувство за превъзходство и беше инат като коза.

29 декември

Вчера умря Ангел Арнаудов - водачът на въстанието през 1923 г. Този волеви човек беше доста прост, доста лаком (шипчени говорят лошо за него), но някога на Кенали¹⁵ прояви учудваща храброст, като сам с[ъс] своята картечница отби няколко французки атаки. Разпитвал съм го често за въстанието, но моето впечатление е, че е командувал само тия, които са били при Крънската кория, а какво е ставало на изток към Мъглиж, или на юг към Бузовград - не му е било известно. Изобщо главнокомандуващ револ[юционните] войски в Казанлъшко според мене не е имало. Липсвала е всякаква здрава връзка.

* * *

На 30 декември, в 12 ч. и 25 минути, бе пробит тунелът в Средна гора, през който Тунджа ще минава, за да пои Ст.-Загорското поле. Той е дълъг 6 км и 297 метра. Ето, това чудо могат да направят само комунистите. А ний само недостатъците им виждаме и мърморим.

БЕЛЕЖКИ:

1.философията, литературата и изкуството. [обратно]

2. Хълм край Стара Загора, днес парк. [обратно]

3. Днес "Капрони" - АД . [обратно]

4. Бончо Шанов (1896-1923) - деец на Комунистическата партия, организатор на Септемврийското въстание в Казанлъшко. [обратно]

5. Масив от стари орехи край с. Крън. [обратно]

6. Константин Станиславски (1863-1938) - руски театрален педагог и режисьор, актьор и теоретик на театъра. [обратно]

7. Днес Ясеново. [обратно]

8. Емил Коралов (1906-1986) - белетрист. [обратно]

9. Пъотър Павленко (1899-1951) - руски съветски белетрист. [обратно]

10. Николай Островски (1904-1936) - руски съветски политически и военен деец, писател. [обратно]

11. Берта Франц Бочарова (1887-1953) - австрийка. [обратно]

12. Днес връх Шипка. [обратно]

13. Василий Ян (псевдоним на Василий Янчевски, 1875-1954) - руски съветски белетрист. [обратно]

14. Днес Стопански химически комбинат. [обратно]

15. Село в Македония, при което през октомври 1916 г. българските войски водят кръвопролитни сражения срещу французи и сърби. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.