1952 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

2 януари

Четох романа "Тютюн" от Дим. Димов и на едно място срещнах израза: "На човек, страдащ от артериосклероза, не трябва да му се противоречи" и изтръпнах. Напоследък аз съм много сприхав, карам се, зъбя се и склерозата ми напредва, разбира се. Димов е лекар (макар ветеринарен) и не го е казал току-така.

Този писател е даровит, може да фабулира добре, но тук, особено към края на романа, на много места е загазил в едни измислици и неправдободобия, които значително отслабват интереса към книгата.

* * *

Сега ми съобщиха, че моят другар и съученик Нанчо Пройков, бивш началник на пощата, е умрял. Нанчо страдаше от захарна болест и нещо сърцето... Но на добър час, другарю, няма да се мине много и ще те намеря на "оня" свят. Има много признаци за това.

Завчера идва в града професорът-историк Данов, който, между нас казано, има незаконно дете тук в града. Но си намислил под предлог да прави проучвания в музея, уж, и цял ден се мота тук. Като се мръкна, отиде да си върши работата, за която бе дошел.

* * *

Нова година у дома мина като най-обикновен ден. Вечеряхме, почетохме и легнахме. Като никога получих честитка от секретаря на Писателския съюз Хр. Радевски. Това пък какво ли значи?

* * *

Онзи ден ме изненадаха с една неприятна новина. С писмо бившето издателство "Хемус" ми пише, че издателство "Наука и изкуство", което беше поело сметките му, ми било платило хонорар 40 000 лв. в повече, които трябвало да върна. Хубава работа! И то написано с такъв тон, сякаш съм бръкнал в касата им и съм измъкнал тия пари. Никога не съм знаел колко имам да вземам, а съм си поисквал по-малка сума и накрая те сами ме повикаха, за да доизплатят сметката ми. Какъв е бил този счетоводител, който прави такива грешки?...

* * *

Най-хубавите ми часове са били тия, в които съм чел някоя хубава книга, но като всички хубави неща хубавите книги рядко се намират.

9 януари

Днес получих цяла пенсия от 9 750 лв. Според новия закон такива като мене, преминали 60 год[ини], получават цяла заплата и цяла пенсия, ако са на служба. Това лично за мене е много изгодно, но ми е непонятно защо се прави. Дали за да се завърнат на работа ценни специалисти, дали това е поради липса на чиновници - така или инак - признавам си, че ми е някак срамно да получавам повече от 25 000 лв. на месец, макар че ако искаш да живееш човешки, такава сума не е голяма.

* * *

Прочетох книгата "Иван Иванович" от една нова руска писателка¹, чието име в момента не си спомням, и ми хареса. Сърдечна, човешка книга, независимо от чисто пропагандния характер в някои места. Добре е преведена от К. Константинов.

* * *

Почина завчера Боян Шинев Чомаков, стар учител от Шипка, който написа доста интересни неща из миналото на Шипка. Боян ми беше единственият помагач в издирвание миналото на нашите селища и работи до последните си дни. Някои тетрадки, даже, които му дадох, за да ги прегледа отново, останаха у тях. Него ден аз бях зле и го изпратих до гробищата, но не бях напълно с ума си. Причината бе остро спречкване с жена ми.

Как мечтая за тих спокоен живот вечер у дома си на разговор с разбран човек!

Обади ми се с едно пиянско писмо Кочо Щъркелов. Гуляли срещу Коледа някъде из варненските локали и се сетил за мене.

12 януари

Два дни съм инфлуенчев. Пазих стаята, както се казва, и четох, разбира се. "Подвижната станица"² е нещо като всичките съветски романи. Някъде си има нещо. Пристига Х и иска да го раздвижи това нещо, да го уголеми, да го направи полезно за народа. Както му е редът, няколко души му пречат (кулаци, саботьори и пр.), но другарят Х преодолява пречките и работите завършват с щастлив край. Хубаво написано, грамотно, има даже отлични места, но все същият, все същият сюжет.

Сега чета "Кули" от индийски писател³, но не струва.

* * *

Днес почти целия ден е бил при мене в музея Дечко Мандов - даровит художник, който заболя нещо и не можа да даде туй, което обещаваше. Сега е 66-годишен и кажи-речи не може повече да се очаква нещо от него.

- Тръгнах - кай - да поскитам по нашите места. Удуших се в София и... много почнахме да се караме с жената - кай. - За нищо се караме. Месо си купя, не го харесва, дърва да насеча, не ги харесва, не мога да разбера каква е тази работа. Дали не е, защото не мога вече да я...

* * *

Всички очаквахме за Нова година премахване купоните за хляба и понижаване цените на платовете, а вместо това се говори за нов държавен заем от 11 милиарда лв. Почва се и нова подписка за подпомагане [на] Корея, а също събиране на облекло.

22 януари

Ето януари си отива почти, а зима няма, сняг няма, а посевите не били много добре, казват агрономите. Не са добре, а посевната площ е увеличена с 10 000 дек[ара] и изобщо посевният план е напрегнат. Особено пък ориенталският тютюн, който сега разхвърлят между населението и памука. Нашите селяни не са подготвени за отглеждане [на] тютюн, но ще се учат. За в бъдеще околията ни се очертава като скотовъдна и фуражна. "Фураж! Фураж - викат агрономите, - че добитъкът ни едва доживява до пролет. Така не се гледа добитък - казват. - Това е варварство!" Миналата година (1950) са били засети 2 300 декара с тютюн, 1951 - 7 500, а тази година - още повече. Студено е у нас, а тютюнът е южно растение, инвентар нямат хората и условията в сушилните били ужасни.

Посевен план! "Добре - казват селяните, - ама и изкупвателен трябва! Защо не изкупват произведеното. Какво прави Районният съюз?..."

* * *

Чета "Антична история на Гърция и Рим" от проф[есор] Мишулин.

* * *

"В[ъв] всяко явление се намират "остатъци от миналото", основите на настоящето и зачатъците на бъдещето."

Ленин

"Един от съвременниците на Перикъл⁴, като се възхищава от Атина, казва: "Ти си наистина дръвник, ако не си видял Атина; магаре, ако си я видял и не си се възхитил; ако пък си я напуснал по свое желание, ти си камила."

Из "Антична история..."

"Съветският историк-марксист знае прекрасно, че възникването на историята още в дълбоката древност се е свързвало не толкова с желанието да се даде точна картина на миналото, колкото с[ъс] стремежа да се възпеят делата на боговете, подвизите на царете и героите, божествения произход на управниците, силата на властта и богатството."

* * *

"Божеството е завистливо и човешките нещастия доставят наслада на боговете."

Херодот

* * *

Чета романа "Мъртвите остават млади" от немската писателка Анна Зегерс⁵. Даровит писател, заграбва големи платна, но не ги свързва добре помежду си и четецът се напряга и се уморява да следи разните нишки и герои. Иначе върви добре.

* * *

От първи февруари ми е назначена помощничка, завършила история - Гергана Пенчева Табакова, която от 4-и почна работа.

* * *

Отчетно годишно събрание на ОНС. Колко много време се губи в приказки! Какво разкарване на хората! Кой когато му скимне, издава заповед: "Да дойдат кметовете!" "Да дойдат секретар-бирниците!" "Да дойдат председателите на текезесетата!" Десетина от най-будните хора из нашите села непрекъснато сноват до града, сноват и псуват.

6 февруари

Сега се научавам, че моята помощничка Гергана Пенчева Табакова е назначена заради следните високи качества: отстъпила си квартирата в София на Христо Келчев, който, понеже следва там тригодишен висш партиен курс, завел си и жената в София и я настанил на работа. Сериозният кандидат мъж е отхвърлен затова. Назначената има да взема още изпити и след някой ден ще иска отпуск, за да иде в София.

- Защо се смееш, читателю?

17 февруари

"Мъртвите остават млади" - роман от Анна Зегерс, е един хубав роман, който аз прочетох разкъсано, та ми се ще още веднъж да го прочета. Като мъж пише тая жена и колко е умна!

"...Тук (на нашия континент) никога не е било особено весело. Хората тук са опитвали току-речи всичко, което могат да опитат хора. И пак са поставяли всичко под въпрос. Тук е било изграждано всичко, което може да си помисли човек - и пак е разрушавано из основи и после наново изграждано..."

"Колко тънка е кожата на това животно, човека! Колко тънка е тъканта на всичко онова, което той е научил от няколко хиляди години насам! Само съвсем отгоре..."

* * *

Мъгли, ситен дъжд вали. Зимата сякаш си отива, без да има сняг.

20 февруари

От няколко дни читалищното ни кино, което издържаше всички отдели, стана държавно и "образцовата" ни "Искра" остава да виси в[ъв] въздуха. За правилния й живот са нужни най-малко 2 милиона лв. Защо това не стана, преди да бъдат одобрени бюджетите, та да се предвиди тая сума в общинския или в този на Околийския народен съвет?

Моята помощничка е доста подготвена и добросъвестна. Дано така продължава. Повечето архивни материали са турени в ред в кратко време. Напразно се пошегувах с нея преди няколко дни в дневника.

* * *

Чета една популярна книга за произхода на Вселената и човека и се убедих, че съм бил много прост човек - колко неща не съм разбирал правилно. Това са статии от видни руски специалисти, написани на най-разбран език и ми разкриват един свят, с който аз изобщо не бях се занимавал. Много съм доволен. След това ще потърся да прочета нещо за вътрешната анатомия на човека, която също не познавам, както трябва, защото в Художеств[ената] академия учихме една особена, която дава външните форми.

* * *

Вали хубав сняг и е топло, и приятно. Ще ми се да прескоча до село или до някои села, запланувани да бъдат посетени. Сега поне не съм сам и има кой да стои в музея.

5 март

Бях за няколко дни в София по проучване устройството на музея. Декорираха ме и с ордена. Събраха ни над 50 души учители и читалищни дейци, дръпнаха ни едно слово (което подпредс[едателят] на президиума Кир. Клисурски едва сричаше) и ни накичиха. След това един от наградените ни дръпна една дълга стереотипна реч и... хайде всеки у дома си!

- Дава ли някаква рента този голям орден? - пита ме един.

- Дава - казвам, - дава. Докато го чаках тук три дена, похарчих 5 000 лв. и 2 500 пътни, та 7 500 лв. рента ми даде още в първите дни.

Аз ходих в София и в[ъв] връзка с прекратяване доходите на читалището. От Съюза на читалищата нехаят. "Пет пъти - казват - търсим да се срещнем с пом[ощник]-м[инистъ]ра на финансите Луканова и все не можем да я намерим."

Отрязани са жестоко бюджетите на повечето културни институти като музеи, Академия на науките и т.н. Отложиха за неопределено време и годишната изложба на Съюза на художниците.

В столицата се строи усилено и в широки размери. Завеждащата отдел музеи при КНИК Силяновска плямпа, както казват софиянци, на едро и иска неща, които са невъзможни, и приказва неща, които не съществуват.

* * *

Днес отпътува за София, за да вземе последния си изпит моята помощничка. След това щяла да се омъжи и ще дойдат двамата тук след 12 дни.

13 март

Срещнах се с наши турийци и Петър Мандьов разправя, че лятос, като жънел на нивата, допило му се вода, взел стомната и тъкмо наближавал извора, гледа в един храст - свил се заяк.

- Крачнах една крачка, гледам - заяк, пристъпих леко - още един заяк! Няма време за мислене, ама си рекох: "Ще остана без вода днес, ще прежаля стомната, ама довечера ще ям заяк." Дигнах я, замахнах тъй силно, че устата й изсвири като арсенал и туп! Тупнах я, ама в камъка. Заякът офейка, стоманата - на сол и ни месце, ни водица...

17 март

Тези дни сви един студ, сняг, ветрища. Едва днес пекна слънце. Вчера ходихме в Дъбово. Щяха да се състезават театралните колективи на няколко села, но не излезе нищо. Интересът към това е изветрял, пък нищо не се прави за успяването му. Трябват режисьорски кадри, да се научат на грим, декори да се направят. С пр... боя не става.

27 март

На този ден през 1890 г[одина] майка ми е направила голяма грешка, като ме е родила.

Градът е нападнат от грип. Болен съм от 5 дни и в[ъв] връзка с болестта ми, не знам, но повторно ми се появи "Вертито" (тежко главовъртене). Мъчно ходя, болят ме всички стави, а главата ми е просто разбита кошница. Грипа донесох, изглежда, от Борущица, където бях изпратен в[ъв] връзка с художествен[ата] самодейност.

Отгоре искат дейност и сочат грамадни суми предвидени, а тук казват: "Нямаме пари."

2 април

Снощи имаше митинг против употребата на бактериологични средства в[ъв] войната с Корея и един от ораторите бях аз. Речта ми, която трая 5-6 минути, се тълкува различно - едни я харесали, други я намирали "даскалска", но едно е вярно, че не е по клише.

* * *

Вчера и днес имаме истински пролетни дни. Толкова е топло, че и пардесюто тежи.

21 април

Тези дни ходих в Осетеново, Манолово, Търничене по събиране исторически и др[уги] материали за музея. В Манолово поисках да разгледам черквата, която се помещава в една стара къща и заема една стаичка. Интересно е, че между многото най-прости книжни икони има и една... портрет на митрополит Стефан, още по-интересно е, че те до септември 944 [година] не са имали църква и всички обреди са ги извършвали под един красив, голям, кичест дъб сред селото.

Вчера се провеждаха прегледи на художествената дейност в средните училища. Имаше добри постижения като хора на техникума, "Снаха", играна от гимназиите, балета на Гавазова от Девическата гимназия и пр.

24 април

Бяха на гости у "стършелите" Ганчо Краев и Чертовенски⁶. Между другото, ги водих и в с. Турия да видят Лъжлив Съби и пр. Почерпихме се доста. Млади момчета, добри, на добра работа, изпратени с пътни и дневни и пр., из България си обикалят, пишат си очерци и никой ги не разпъва на кръст по всички посоки като нас тук в провинцията.

* * *

Преустройваме отдела "Освободителна война" при музея. Трябва, налага се да се подреди така, каквито са сегашните разбирания. Много пъти ни правиха бележки за това. Даже и руският пълномощен м[инистъ]р ми посочи един ден, че не Александър II освободил България, а руският народ. Това е вярно, но вярно е и другото - че не Сталин строи социализма в Русия, а руският народ, т.е. ако едното не е вярно, и другото не е.

* * *

Да се направи по-прегледен и да се поставят повече обяснителни надписи - това е нужно, обаче.

* * *

6 май (Гергьовден)

Хубав слънчев Гергьовден, но няма агнешко месо, няма закичени домове, ни кантари по площадите. Месо, впрочем, има, но по 500 лв. к[ило]гр[ама] и никой го не купува. Денят е неофициален. В селата, обаче, ще да го празнуват още, защото днес на пазара имаше много малко хора оттам. Чувствува се нужда от дъжд. Много малко порося онзи ден, а земята е жадна.

11 май

Нова монетна реформа! Принципът е държавата да прибере всички пари. Тези, които наредбата е заварила в джеба ти, ще ги размениш с нови 100 лв. за 1 лев, а спестяванията, които съм правил 30 години, понеже са над 200 000 лв., срещу 100 лв. ще получа 1 и половина лв. С една дума - занапред никакви спестявания! "Каквото изчукаш, го изпукаш" - така, както правеха русите, когато бяха тук.

Днес всичко е затворено. Нищо, даже семки се не продават. От утре 12 май започва смяната на парите.

* * *

Още един принцип е спазен. Който работи, ще е добре, а който вече не може да работи, въпреки желанието си? С тези малки пенсийки ще може ли да се живее?

* * *

Най-скъпи са вълнените платове и кожените изделия. Хлябът също не е евтин. По-рано за 800 гр[ама] брояхме 30 лв., сега за 1 к[ило]гр[ам] - 2,40 лв. Има общо въздържане от покупки. Хората не им се вярва, че с толкова малко пари ще могат да изкарат месеца. Получи се и друго нещо. Докато в Нармаг сиренето е 13 лв. к[ило]гр[ама], завчера на пазара поради голямото предлагане спадна на 9 лв... Брашното също се продаваше 5 лв. к[ило]гр[ама] вместо 6 лв. По този път може да се пооблекчат гражданите, но спадане пък на селското производство как ще се отрази върху и без това ръмжащите против властта селяни?

22 май

Тези дни валяха обилни дъждове, но времето след това застудя, падна сняг и тази сутрин имаше даже и по полите на балкана.

Завчера, в събота и неделя, посетих селата Асен и Скобелево. Посевите са добри. Там няма ТКЗС, не е имало и партизани преди 1944 г[одина]. Това са сбирщина селяни от габровските колиби, македонци, тракийци и пр., слабо засегнати от новото време.

25 май

Вчерашният Св. св. Кирил и Методий мина много скучно, без никакви паради и манифестации поради лошото време. В "Искра" се събрахме служащи, активисти и Настоятелството. Почерпихме се, хапнахме по един сандвич и толкоз.

Не мога да разбера тази просташка, ориенталска демагогия. Ако ни дадяха да разберем, че държавата вследствие икономическата блокада, вследствие въоръжаването и пр. има нужда от още жертви, щяхме да ги дадем от сърце, а те се напъват да ни уверяват, че монетната реформа ще направи живота по-евтин и хората - по-богати. Защо ни смятат за малоумни тия хора? За външна консумация ли са тия благодарствени телеграми от реформата? Може ли да се скрие едно такова преобразование?

* * *

Получих писмо от директора на книгоиздателството "Български писател", че художественият съвет решил да се преиздаде моят сборник разкази. Получих предложение и от сп[исание] "България"⁷, предназначен за чужбина, да напиша статия за розите и розобера.

Чета "Съветски хумор" - издат[елство] "Стършел". Преди това четох един слаб роман от китайски писател, казваше се "Село..."⁸, не мога да го налучкам това име на селото, кръстено на местния чорбаджия кулак.

1 юни

Завчера мина директорът на книгоиздат[елство] "Български писател". Подписахме договор и ми даде 2 000 лв. аванс. Седя и се чудя дали това не е в[ъв] връзка с "поевтиняването", дали не са решили да подпомогнат някои хора от интелигенцията? Или това е новият дух, който се носи из нашия литературен живот? Преди 5-6 дни имаше една положителна статия в "Работническо дело" (представете си) и то от Ангел Тодоров (въобразете си), а снощи получих "Литературен фронт", който изцяло е посветен на Пенча⁹. След него ще получат амнистия Яворов, П. Тодоров, Йовков, Г. Райчев, та може би и издаването на моя сборник да се яви поради тази причина.

* * *

Снощи изпратих проф[есор] Д. Димитров, който подготвя разкопките на Копринка през това лято.

13 юни

Стотина старци пенсионери висят пред спестовната каса от няколко дена, за да получат мизерната си пенсийка. За да запазят ред, те са дошли в 3 ч[аса] през нощта и ще я получат към обед. Като стари и недъгави, те са наклякали по тротоарите, насядали по стъпала на магазини, по корнизи на прозорци и витрини. Жалка - картина, обидна за държавата. Не може ли да им се облекчи положението на тия хора? Всички ли ще обременим? И те чакат пенсията си за месец май.

Чета доста скучните "Китайски разкази". Прочетох и пиесата "Любов" от Орлин Василев. Насочено изкуство.

18 юни

Ходих в Пловдив на "музейна конференция", уредена от Областния народен съвет, който писал до Окръжните съвети да ни съобщят, а те забравили. В събота попитах по телефона в Ст. Загора и те: "Веднага тръгвайте!" - казват. Тръгнахме ний, но дорде стигнем, конференцията приключила. Почнали в петък и в събота, в 4 ч[аса] се сбогували. Оправия ориенталска! Разгледахме, всеки случай, музеите и картинната галерия, която кой знае защо е боядисана като еврейска спалня в синьо.

* * *

Видях Борис Ангелушев, който се възмущава от начина, по който се постъпи с критиците по повод романа "Тютюн"¹⁰.

- Не може така: чаат! Изведнъж - без критики, без дискусии по въпроса...

Между другото, ми разправи случай, когато преди няколко години са били на Хр. Радевски на гости. Бил там и Жендов (преди разрива), дошел и Червенков, и, между другото, Жендов подигравателно казал за командировката на Любен Белмустаков в Русия: "Да пращате него да учи живопис или история на живописта, все едно че пращате глухоням да учи музика." Жендов излезе прав. Белмустаков се провали.

* * *

В неделя посетили музея Ангел Тодоров и Н. Ланков, питали за мене и посетили гробницата. Съжалявам, че не можахме да си поговорим с Ангел Тодоров.

"Този, който вая образа на Буда, не му се кланя."

"Който гледа небето от кладенец - малко вижда."

"В хартия огън не можеш да завиеш."

"Пази миналото, но знай и новото."

(Китайски)

21 юни

Сесия на Окол[ийския] народен съвет. Разисквания по цели, задачи и пр. на О[течествено] ф[ронтовската] организация. Изказах се и аз: "Събранията на Оф организации не се посещават и присъствуващите не вземат участие в разискванията поради това, че докладчиците са съвсем слаби. Не се държи на това как ще се изнесе доклада, а само да мине, често пъти той е уводната статия на "Работническо дело" или пък готов отпечатан, но непрегледан предварително, затова и лошо прочетен. В нашата квартална организация имаше и хирурзи, и акушерки, педагози, естественици, художници, литератори - всеки от които би изнесъл из своята област добър доклад, но тях никой ги не кани."

Главният секретар на Око[лийския] К[омитет] на к[омунистическата] п[артия] не бе доволен от тази моя критика и аз за последен път се убедих, че да се критикува отгоре надолу е лесна работа, но отдолу нагоре не само че не е лесна, но и не се препоръчва и е... опасна.

* * *

Имах разправия и с П. Калайджиев, който иска да създаде работа на една партийка и току измисля нещо за преписване на машина. Сега иска Бозвелиевите дневници да се препишели, да се похарчат няколко хиляди, когато самите оригинали са винаги на разположение.

24 юни

Профгрупно събрание. Доклад на тема "Социалистическа държавна собственост и нейното опазване". Един от групата, който е и съдебен заседател, потвърди, че 80% от повредите и пакостите, нанесени над държавната соц[иалистическа] собственост, са [на] партийни членове, а не [на] врагове. Той се казва Гущеров и е директор на кино "България".

* * *

Аз имам 2 месечен отпуск, неплатен, за довършване материалите по история на околията ни. За целта Съюзът на писателите ми отпуща 2 000 лв. Ще поработя един месец в западния край и един - в източния, който ми е по-малко познат. Тази командировка я издействуваха някои приятели от Съюза, на които се оплаках, че съм се обърнал на канцеларски плъх и не мога да проуча новото в нашите села. Ще посетя няколко ТКЗС из околията и ще се помъча да напиша нещичко.

* * *

Приятелите от Съюза правят всичко, за да ме накарат да почна да пиша или казано поновому - да ме активизират, но дали ще успеят? Аз все се каня да почна да пиша и все не почвам.

* * *

Всички чиновници от "Искра" са на "жътварска бригада". Само ний старите с Коста Ненов пазим читалището. Такива бригади ще се правят на няколко пъти, докато се прибере реколтата.

15 юли

Летувам в Павел баня. Няма никакви гости, освен гърци и гръцки деца. Съвсем не ми е ясно защо ги задържат тези хора и каква политическа цел се гони. Казват, че такива имало у нас над 60 000. Възрастните, може би, са провинени в нещо пред властта, а децата? Населението зле тълкува това, мисли, че само стоят, и народът ни ги храни, и негодува.

* * *

Четох "Земя Кузнецка" от Волохин¹¹ и "Жетва" от Галина Николаева. Главните герои - Робов и Василий, както всички герои от съвременните романи на русите, нито ядат, нито спят, нито имат време за капка радост от работа.

"Жетва", всеки случай, е по-добър роман от "Земя Кузнецка".

* * *

"Отредът излиза" - роман от английския писател [Роберт Гринвуд] е стегнат хубав роман, по-добър от горните. Прочетох го с удоволствие.

23 юли

Прибрах се пак в Казанлък. Моите "курорти" са толкова бедни, толкова неудобства имат, че бърже дотегват. Павел баня сега е наводнена с комари (Какъв израз "наводнена с комари!"), че не може да се стои. Освен това селата, които ми предстои да посетя, са по-близко до града, отколкото до Павел [баня]. Твърде малко научих за ТКЗС-тата, въпреки че ходих с тях и на жетва даже.

24 юли

24 юлий е, а в града ни още няма пиперки и домати. Какво правят тези хора, та ни оставят без продукти в най-трудния за храна сезон?

От три месеца съм поръчал шкафове за музея при кооп[ерация] "Мебел" и все още не са ги калкулирали и не са започнали работа. Това на саботаж ли прилича, на бай Ганьовски мързел ли?

* * *

В с. Турия "нашенците" не признават ни нова власт, ни ТКЗС, ни агрономи, ни нищо!

Накарали ги да засеят "зимен фий" около 200 декара. Засели го, поникнал, кога поглеждат - не е никакъв фий, а оная проклета трева, която никне по синурите и се казва "глушина", и която никакъв добитък не яде и не можем си изчисти нивите от нея никога.

Разправят ми това, подиграват ме, а аз сумтя, потя се и не знам какво да им кажа.

- Не знаете ли, не ви ли казаха защо го сеете? - питам. - Може да е за семето, може да е само за наторяване на тия ниви по тревополната система.

- Не знаем - казват. - Кой да ни разправи?

Отивам в Павел баня, срещам се с агрономи, питам ги, а те:

- Колко пъти - казва - се мъчихме да устроим събрание, да им изясним някои неща - не идват, защото ги било страх да не ги накараме да образуват ТКЗС.

А зимния фий сме го поръчали да го засеят заради семето само, не за друго, макар че, силажиран, той е една от най-силните фуражни храни.

1 август

В[ъв] връзка с моите проучвания на селата на 30 и 31 юлий ходих първо на "разкопките при "Копринка", след това се качвахме на крепостта при "Гюрля", оттам аз отидох в с. Горно Черковище (Морозово) и вечерта спах в с. Средногорово. На другия ден (31) рано тръгнах оттам бос и към 8 и половина часа пр[еди] об[ед] бях вече в града. Всичките докторски диагнози за сърце, за ниско кръвно налягане, за вертиго и пр. отидоха по дяволите. Пък кой знае?

Два дни преди това ходих до Хаджидимитрово и през Крън се върнах в града и пак пеш, разбира се, и пак бос.

* * *

В неделя ходихме на баните при Овощник, къпахме се в Тунджа, полежахме, починахме и вечерта с рейса се завърнахме. Научих, че решили да ме освободят от председателството на комитета за мира поради слаба дейност, види се. Имам неприятности с квартирантите. Едно невъзпитано офицерче, едно нахално човече, едно ревливо бебе точно под работната ми стая и т.н... все причини, за да не пиша, а?

1 септември

Изгоря складът на Вакуумната фабрика преди 2-3 дни. Казват, готови стоки имало много, захар няколко тона и пр. Казват още, че ст[аро]загорската пожарна команда се явила при пожара преди нашата.

Почина и бай Кръстьо Сарафов, един от най-големите артисти у нас. Ний бяхме добри познати отпреди 30 години. Знаменит шмекер, от една страна; от друга, аз не знам друг артист тъй добросъвестно да си разучава ролите като него. Всяка сутрин го виждах в Борисовата градина, всред тишината, да учи, ръкомахайки, заканвайки се с пръст и пр. Скрит зад шубраките, обичах да го гледам как повтаря, как не обръща лист дълго време. Ний имахме и малки любовни авантюрки с него, които трябва да отбележа някъде.

* * *

Ново понижение [на] цените - това поне за мене бе изненада, колкото и незначително да е. Цената на хляба, всеки случай, е поносима, стига той самият [да] бъде подобрен и стане поносим от стомасите ни.

* * *

Въпросът с шкафовете за музея може да послужи за сюжет на гоголевска творба. Колко некултурно племе!

5 септември

Днес съм пак сам в канцеларията. Помощницата ми замина в едномесечен отпуск, за да се готви за държавен изпит и някак си се чувствувам по-добре. Свикнал с[ъс] самота повече от 20 години, нейното присъствие сякаш ми пречеше.

Приготовления и украса за 9 септември.

септември

Четох "Той и тя" от Жорж Санд¹². Случайно ми попадна и си рекох след толкова съвременни романи да прочета и един от тази епоха, още повече, че описвала в него любовта си с Алфред дьо Мюсе¹³. Умувания, психологически усуквания, болни хора... Едва го прочетох.

* * *

Докато за героите от руските съвременни романи се питам: кога ядат и кога спят тия хора, винаги заети в работа, тук ти се ще да узнаеш отгде вземат средства за съществувание тия художници, които непрекъснато скитат из чужбина, или, ако са в Париж, само хленчат, сантименталничат, правят се на луди и не захващат никаква работа.

13 септември

Лека инфлуенца с[ъс] стомашни разстройства върлува по нас и у мене. Суша, суша - изгоряхме за дъждец. Защо ни залюбиха тия суши, защото почнахме да се борим с тях ли?

17 септември

Излязла е от печат като партийно издание книгата на Луначарски¹⁴ за изкуството и литературата, но струва стари пари 1 000 лв. - Лошо, лошо, другари, поне книгата да не е тъй скъпа!

* * *

Ходих си в село. И друг път съм отбелязвал колко тежки им се виждат всевъзможните наряди. Пъшкат хората и проклинат, понеже сушата попречи и на млякото, и на картофите, и на гроздето. В[ъв] Ветрен един от ТКЗС-ето ми разправяше онзи ден, че членовете редовно отсъствуват от работа. "Нямат си парици - казва, - а деца имат ученици в града и трябва да им купуват учебници, дрехи и бягат от ТКЗС-ето, за да спечелят отвън (от гора, от друго) по някоя надница, за да издържат децата си." Защо държавата не подпомогне по-щедро ТКЗС, а ги поставя в такова положение, че всеки член гледа как да се откопчи и излезе като частник? Толкова ли е бедна? Сигурно, щом отне приходите на читалищата (кината) и нищо не им даде срещу това.

Никога не са се продавали тъй лоши спиртни напитки у нас. Ни бира, ни вино, ни ракии - това са просто отрови. Защо ли е така? Ако искат да ги ограничат, така ли е най-правилно да се постъпи? Никога келнерите не са били тъй неуслужливи, тъй бавни и тъй груби. Изобщо всичко се струпва върху гърба на купувача, на този, който дава парите. И докога ще има опашки, никой не знае... Изброяват, че сме имали разни видове хляб, а този който е в най-голямо изобилие е лош, а за да получиш по-хубав, трябва да висиш с часове на опашка, защото се продава само на едно място. От известно време няма и сирене в града, а за кашкавал и дума да не става. Тези неща, обаче, ги има в другите градове и по всичко изглежда, че тук има много некадърници или пък вредители, които измъчват гражданството.

19 септември

Минаха през града на път за язовира критикът Пенчо Данчев¹⁵ и писателят Тодор Генов¹⁶. След студения душ, който му направиха от ЦК, Данчев е станал тих и скромен, а Тодор Генов е все тази зодия. Сръбна доста ракия и доста глупости изприказва.

* * *

Купих си "Изкуство и литература" от Г. Плеханов¹⁷, издание на партията, но 39 лв. цена е безобразие!

23 септември

Най-после дъжд! Тих, продължителен и напоителен, след който ще навличаме пардесютата или пуловерите.

* * *

Готвим се за панаира. Довечера събрание на колектива на художниците - искат изложба да се направи по случая. Изложба - да, но отгде да се вземат картини и то на съвременни теми?

* * *

Литературен конкурс имаме, освен това и аз съм председател на комисията, която ще разглежда творбите. Творби колкото щеш и на съвременни теми, само че художествени липсват.

И изложба ще има за панаира. И в това жури съм. Колко прости и колко дребнави са моите колеги по палитра! Искам да журирам тревите, звездите... не, да ги съзерцавам само.

30 септември

Изобщо българите могат да се разделят на две категории кривогледи - едните кривят очи към Изток, а другите към Запад. Едните ни лъжат непрекъснато, че трудът е песен, че животът е евтин, че има пълна свобода и пр., а другите от осем години разправят, че "след три месеца" американците ще обявят война на Русия, че ще настъпи райско време тогава и т.н.

* * *

Изложбата на нашия колектив е наредена и понеже не достигнали картините, Калайджиев ги накарал да донесат миналогодишните си работи. Сега половината табла почти са излагани миналата година. И това е нова мода културна дейност. Общо изложбата е също така слаба.

* * *

Паника породи слуха, че ще има ново обезценяване на лева. Говори се за нов държавен заем, който щял да бъде обявен тия дни. Магазините са препълнени с купувачи.

... Обувките ми са от най-проста, необработена кожа, зимно време пропущат влага, а лятно време се свиват като цървули и стягат. Чорапи не можеш да носиш повече от 2-3 дни и се скъсват. Долното бельо бързо се надупчва като решето. Костюмът ми е от някакъв дреб, или от разнищени парцали. Дорде го облечеш и променя цвета си, а ръбове на панталон - това е мечта. Шапки няма и ходим гологлави, или с безобразни каскети, връзки също няма почти. Кърпя и преправям старите си ризи, защото новото е лошо или недостъпно. Летните обувки са с гума, а са по-тежки от зимните и държат по-горещо. Ходим с[ъс] сандали. Изобщо бедност, бедност!

* * *

Паниката на пазара продължава и правителството мълчи. Пристигат каруци с кревати, гардероби, жените се покатерват по тях, заграбват по някой креват и не го дават никому, юргани, дюшеци и одеяла... Един пък от Крън купил цяла каруца прозорци и врати, за... да ги продава по-късно.

"Щом властта мълчи, значи вярно е, че ще обезценяват наново лева" - казват си хората и купуват, купуват. Пред спестовната каса опашка от около 200 души, в пощата също - чакат ред, за да си изтеглят влоговете и да ги обърнат в стока. Някои, като си изтеглят спестяванията, разкъсват си влоговата книжка и я захвърлят още в коридора на касата. А вечер кръчмите са пълни, пият отвратително вино и още по-отвратителна ракия.

5 октомври

Сега беше при мене учителят от с. Ръжево Конаре - Пловдивско, с прочутото ТКЗС. Учителят е нашенец (Бургуджиев) и разправя: "Вярно е - казва, - че почти цялото село е в кооп[еративното] стопанство, но работата не върви, пари нямат хората, за цигари пари нямат и трудоденът им тази година ще го плащат към 8 лв." "А вярно ли е - питам, - че от многото поене почвата била измита и не давала плод?" "И това е вярно, има такива площи - казва. - Едно е да вали дъждец, друго е с помпи да тече денонощно вода из нивите."

* * *

Нощува у нас девойка от Сливен. И там електричеството било ограничено до определено число киловати. Това било обща мярка. Защо? Денонощният труд в заводите ли, електрифицираните нови села ли намаляват енергията, но животът става все по-труден и по-труден. Ето, не могат да си смелят хората брашно, та ходят в други околии. Безредие ли е, какво е? Разбира се, ако носиш ракия или вино на мелничаря ще ти смели навреме. Докога опашки за месо, риба, хляб, зарзават, кой спъва нормалния живот, докога ще бъдат измъчвани хората?

7 октомври

Нов държавен заем. Дадохме по една заплата. - Да видим дали ще стигне. Слуховете говорят, че щели да вземат от влоговете. Всичко е възможно. Обръгнах и не се тревожа, както мнозина. По ме плаши поскъпване на продуктите за храна. Сирене се не вижда, кашкавал. Едно пиле като сврака струва 15 лв., пиперът е 4 лв. - Това не ми хареса. А заемът - това ще си е всяка година по един данък.

* * *

Юлиус Фучик¹⁸ - обикновени, младежки, малко превзети репортажи.

10 октомври

От вчера непрекъснато вали дъжд. Най-после сухата земя ще се напие здравата. Дано водните електроцентрали позасилят своята дейност, та да си не трошим краката вечерно време по тия грапави наши улици.

* * *

"... Към хората трябва да се отнасяме така, както към мастодонтите или крокодилите. Нима можем да се гневим заради рогата на едните и челюстите на другите? Показвайте ги, правете от тях плашила, поставяйте ги в стъкленици с[ъс] спирт - ето всичко, но не произнасяйте над тях нравствени присъди. И пък и самите кои сте, вие, дребни жаби?"

Флобер¹⁹

"Като притеснява другите, мъдрият става глупав."

Еклезиаст

"... А Ренан²⁰ искаше силно правителство, което "да заставя добрия селяк да изпълнява нашата част от труда, докато ние се предаваме на размисъл"...

18 октомври

Панаир. Бях в комисия по оценка за най-добра уредба щандовете на нашите ТКЗС-та. Шарена гайда писана... Килими, портрети, цветя (даже и изкуствени) и след това експонати на производството. Добре, но другите членове на комисията харесват тъкмо тази шарения и аз... се измъкнах и си отидох.

* * *

Бях в село на гроздобер. Една нощ варих ракия и тъй ми хареса тази нощ, през която не мигнах! Тъй интересно се разговаряхме с казанбашиите. А на гроздобер не бях ходил може би [от] преди 40 години. Не е весело обаче. Искат им наряди, а не им доставят щайги. Сами трябва да отидат в Габарево за щайги, да дойдат в село, да ги напълнят и след това пък да ги откарат в Павел баня и предадат гроздето. Ангария, неразбория.

22 октомври

Пътувам из околията. Бях в Паничери²¹ и Юлиево. Ходих и в Елина за материали по историята на селищата в околията.

* * *

"МТ Станция", роман от Андрей Гуляшки - сносно написан по модел от руските романи. Героят, както се е простудил обаче, както не спи и не яде, ще умре, преди да свърши задачата, за която е изпратен, ако не му прави "литературни" инжекции от време на време самият автор. Диалогът не е много добър.

29 октомври

Комисията, която щеше да. преглед а и оцени работите от литературния конкурс я свиках за тази вечер в 6 ч. И двамата писмено отговориха, че ще дойдат, а сега е 6 и 45 и няма никого. Четвъртият член от комисията, който е от Ст. Загора и на когото също съобщихме, също го няма. Любопитно е, че и нашите редовни събрания на Настоятелството на читалището, където бяхме най-редовни, също не могат да се състоят и три пъти се отлага последното. Дотегна им на хората, омръзна им да нямат една вечер свободна. В селата още по-трудно е да свикаш събрание. Просто не идват.

* * *

Пита ме председателят на градската организация на ОФ Тотка Минчева желая ли да бъда избран за депутат при ОНС? Казах, че.не желая. Стар съм, болен съм и не ще да мога да бъда полезен. Сега поне ме питаха, а преди, когато ме избираха, не ме пита никой.

* * *

Преди няколко дни пък се карахме с председателя на "Искра" Калайджиев по въпроса за честите събрания, които се правят само за количество, нужно при съревнованието, за сметка на качеството. Окончателно съм решил да напусна работата след годишното събрание.

* * *

"Железният светилник" - роман от Дим. Талев. Има на много места необосновани неща и авторови "уйдурми", но пък в замяна на това има глави, които вълнуват. Дано при другото издание ги избегне, та да имаме един хубав роман.

* * *

Моята "командировка" приключва на 22 т. м. Събрах доста материали, особено за историята на социализма в околията.

* * *

Ганьо Сомът - Алековият герой, е живял в м[ахала] "Кулата" - Казанлък срещу Руевия²² дюкян, ул. "Радецка". Мехмед ефенди Пачароз имал розоварница на края на града (гдето е чифлика на Анастасоолу, после на Чолев обор и плевник). Ганьо Сомът е бил варач на розоварницата. Пачарозът е имал съдружник от Цариград Гаспар - французин, който е завел Ганя Сомът на изложението в Чикаго. Ганьо бил "ачигьоз", отворен човек, хитър и духовит. (Разправя Енчо Енчев от "Кулата"). Енински произход²³.

* * *

... Зоолозите допускат, че на света съществуват милион и половина [вида] животни и над 500 000 [вида] растения...

... Ние живеем в облаци от дребни живи същества: бактерии, коки, спирали, микроскопични гъбички и пр.

... Има форми от живота, които не се нуждаят от въздух... Някои бактерии и пенфузории²⁴ живеят даже в сублимат...²⁵ Животът се приспособява към горещина и студ. Една темпер[атурна] разлика от 450 градуса още не убива някои видове живот.

* * *

Земята е станала почва, като е преминала през стомаха на милиони дъждовни червеи, след като са я наторили изгнилите листа, след като са я преработили бактериите. Върху всеки хектар от почвата и ливадите в 1-2 пръста дебел слой се намират около 200 кг микроорганизми. А 300 милиарда бактерии тежат само един грам. Даже и познатият влажен мирис на земята произлиза от бактериите, които живеят в нея... А варовитите планини, острови и цели страни се състоят изцяло от безброй много микроскопични черупки на някога живи същества. Париж е построен върху камък, образуван от раковинките "кореноножки". Полуостров Флорида (Сев. Америка) е от отломки от корали и раковини...

* * *

Кладите на инквизицията не могли да изгорят непокорната човешка мисъл...

* * *

... Апер открил първата консервна фабрика в света и забогатял бързо...

Пастьор открил, че в 1 куб.м въздух в Париж има 12,5 хиляди микроорганизми, а в 1 грам пръст от гробищата парижки - 19 милиона.

Изчислено е, че числото на клетките в човешкото тяло е около 325 трилиона...

* * *

...Амебата яде, като обвива бавно, или като вмъква в себе си през което и да е място късчета храна и после изхвърля несмлените остатъци, също от коя да е точка, а се размножава, като се дели на две...

* * *

По света, напр[имер], има толкова мравки, колкото са всички останали животни на сушата.

6 декември

Завърнах се от София. Изложба на Съюза на художниците най-после се откри без каталог и цени. Ганьовски неуредици. Прогрес, обаче, има, особено [при] младите живописци и скулптори. Зле са Илия Петров и Дечко Узунов. Цените са просто нескромни.

* * *

Срещнах Светослав Минков. Пращат го на предизборна агитация в Сталин²⁶. Неохотно отива. Челкаш се оженил и освободил кръчмите от присъствието си... временно. Орлин Василев ми даде билети за "Любов" и приятелски ме наруга, че не пиша. Видях и Ангел Каралийчев, Емилиян Станев, Ламар... "Любов" е една от добрите наши пиеси, въпреки че този писател (Великов) е неясен образ, както и художника, който е просто гротеска. Пък и тези "бригадири" с[ъс] своята кратка и не особено полезна история... Другата пиеса "Младостта на старите" от Горбатов не ми хареса. Ни пиесата, ни играта на младите артисти.

* * *

Правихме избори за народни съветници. Тихо, спокойно, весело, радостно и бързо. Влезеш, подадат ти бюлетината, отбиеш се в тъмната стаичка, ако искаш да задраскаш някой кандидат, връщаш се, пущаш ги и толкоз! И времето беше хубаво, та гласуваха 99 и не знам колко на сто.

* * *

Моите прословути шкафове, които се правят ето вече цяла година, не са още готови. След няколко месеца, сега чак ми казват, че им липсвало ъгловото желязо, та писали в Ловеч преди 15 дни, но още не го получили. Стахановска работа, но по български. Негодници!

19 декември

Купих картина "Димитровград" от Вл. Мански²⁷. Днес дойде от София Денчев²⁸, асист[ент] в Худож[ествената] академия, да ми предлага картините си. Той казва, че комисията по откупуване картини за Националната галерия още не била минала. След нея ще можем и ний да си купим. Кога ще е то, като месецът изтича, а сумите, предвидени в бюджета, след това не могат да се използуват? Още едни негодници!

* * *

Викат ни пак в София. Този път от Съюза на читалищата. От две години не са свиквали Пленума и сега се сетили. Аз мислех, че изобщо съюз на читалищата не съществува вече. Едни хлапета командуват там, които хабер си нямат от читалищно дело. Сега ни викат на края на годината да ни кажат какво са направили и ний да го одобрим. Искам да се откажа и от този пост.

* * *

Петър Калайджиев му хрумнало да отчужди протестантската църква до "Искра" за нуждите на музея. Той е пълен с такива зелени идеи. От София му казват, ако доброволно се съгласят те. Вика ги в музея (три баби) - не щат и не щат. Аз мисля, че тия неща с хрумвания не стават, а с М[инистерств]о на вероизповеданията - с държавен акт.

25 декември

На Пленума в София ний обвинявахме Постоянното присъствие, то нас обвинява и се разделихме приятелски. "... Честна, безпощадна критика." - казват отгоре, а започнеш ли да им показваш грешките, те веднага ги стоварват на нас... Така ще продължава още много, мнооого...

Ходихме на "Волният вятър"²⁹ в Музикалния театър. Като го гледах си мислех: Вятър го вее нашия "Волният вятър", който го играем с любителската ни трупа! Защо ли се гаврим с изкуството. Каква ли полза от това и за любители, и за публика.

"Семейството на Тарас" - нова руска опера³⁰. "Миш-маш" - казва за нея Петър Райчев. Мене, обаче, ми харесаха отделни сцени и музиката, макар и съставът да не беше от първостепенни артисти. Имаше и отлични декори. Райчев, види се, е свикнал с класическия репертоар и всяко малко отклонение за него е мъчносмилаемо.

* * *

Чирпанци и пазарджиклии - бабаити, юнаци... Един чирпанлия се качва в[ъв] влака, влиза в едно препълнено купе и изревава: "Сторете едно място, бе!" Свиват се хората, направят му място уплашени, а той търси да си закачи антерията. Като не намира где, изважда из пояса си един голям гвоздей и започва да го забива в стената с глава. Удря той, блъска, но гвоздеят спира и не ще да върви повече. Пак блъска с глава, но гвоздеят се подкривява и не ще. Кога надзърнат в съседното купе, що да види. Един пазарджиклия заспал и главата му опряна там, дето се показал гвоздеят.

21 декември

Ходихме на семинар в Ст. Загора. Всеки месец ще се събират музейните деятели да се учат. И кой ще ги учи - те самите. Ще си изготвят по един доклад и ще го прочетат. А литература за това? Няма. Или по-право има само една книга, една единствена, която имаме всички, всички сме я чели. Нея ни сочи КНИК от София.

31 декември

Бележнико мой, трябва да си честитим новата 1953 година и какво да си пожелаем? Много ти е проста хартията, другарю мой, дано се подобри изобщо тя у нас, че не може да се пише с мастило върху й. Друго? - Дано само весели и щастливи мисли слагам върху нея и... дано не изстине ръката ми поне още до една година.

* * *

Маса селяни из Ст.-Загорско, Чирпанско, па и из нашата околия, кръстосват селата и закупуват маслото, за да посрещнат държавните наряди. Вчера (вторник) не можах да си купя масло, защото нямаше на пазара. Пресрещали ги още вън от града и го купуват. Днес и двамата ми зетьове пристигнаха с[ъс] съставени актове и ще ги затворят, защото няма никъде масло. Единият дължал 200, а другият 300 кг мляко. Хубава Нова година ще празнуват!

* * *

"Искра" можа да отдели само 400 лв. за почерпка на своите самодейци. Нещо като чудото в Кана Галилейска с 2 хляба и 3 риби ли беше, как беше...

БЕЛЕЖКИ:

1. Антонина Коптяева (1909-1981). [обратно]

2. Чудомир е сгрешил заглавието. Става дума за романа "Плаващата станица" от Виталий Закруткин. [обратно]

3. Мюлк Радж Ананд. [обратно]

4. Перикъл (ок.490-429 пр.н.е.) - древногръцки оратор, политик и военачалник. [обратно]

5. Анна Зегерс (псевдоним на Нети Райлинг, 1900-1983). [обратно]

6. Ганчо Краев (1909-1977) и Васил Чертовенски (1910-1979) - хумористи. По това време и двамата са на работа във в. "Стършел". [обратно]

7. Сп. "България" (1948-1954) - орган на Дирекцията по печата, излиза на български, руски, немски, френски английски и испански езици. [обратно]

8. "Село Лицзячжуан" от Чжао Шу-ли. [обратно]

9. Пенчо П. Славейков. [обратно]

10. От 8 до 10 февруари 1952 г. СБП организира обсъждане на романа "Тютюн". В докладите на П. Зарее и Ем. Петров и в останалите 23 изказвания преобладава пълното отрицание. В това време Д. Димов разполага с положителна оценка за романа от В. Червенков, за която премълчава. На 16 март в. "Работническо дело" публикува унищожителната статия "За романа "Тютюн" и неговите злополучни критици ". [обратно]

11. Чудомир е сгрешил името на автора. Авторът на този роман е Александър Волошин (1912-1978). [обратно]

12. Жорж Санд (псевдоним на Аврора Дюпон, 1804-1876) - френска писателка. [обратно]

13. Алфред дьо Мюсе (1810-1857) - френски поет-романтик. [обратно]

14. Анатолий Луначарски (1875-1933) - руски съветски обществен и държавен деец, литературен критик и писател, академик. [обратно]

15. Пенчо Данчев (1915-1989) - литературен критик, историк и теоретик, професор. [обратно]

16. Тодор Генов (1903-1988) - белетрист, драматург, публицист, литературен критик и журналист. [обратно]

17. Георгий Плеханов (1856-1918) - руски теоретик и пропагандист на марксизма. [обратно]

18. Юлиус Фучик (1903-1943) - чешки антифашист и писател, популярен с книгата "Репортажи, писани с примка на шията". [обратно]

19. Гюстав Флобер (1821-1880) - френски белетрист. [обратно]

20. Ернест Жосеф Ренан (1823-1892) - френски философ и филолог, историк на религията. [обратно]

21. Днес Горно и Долно Паничерево. [обратно]

22. Руйо Руев - бивш кмет на града в либерално време (Пояснението е на Чудомир). [обратно]

23. "Енински произход" е добавки, направена от по-късно и се отнася за Ганьо Сомът. [обратно]

24. Вероятно "инфузории " - клас едноклетъчни животни. [обратно]

25. Живачен двухлорид - силно отровно вещество Употребява се за дезинфекция. [обратно]

26. Днес Варна. [обратно]

27. Владимир Мински (1914-1982) - живописец, пейзажист. [обратно]

28. Койо Денчев (1920-1984) - живописец, плакатист и илюстратор, професор (1972). [обратно]

29. Оперета от Исак Дунаевски (1900-1955) - руски съветски композитор и диригент. [обратно]

30. От Дмитрий Кабалевски (1904-1984) - руски съветски композитор, педагог и обществен деец, доктор на изкуствознанието. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.