|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1951 ГОДИНА Чудомир
В отпуск съм от 15 дни. Лежа, седя и чета. Прочетох "Страната на златните плодове" от Амаду1, "Бандата на Тъкър" от Уолфърт2, четох Питигрили3 (преведен от Орлин Василев, представете си), четох и Чехов, а сега чета "Моето поколение" от Горбатов4. Помъчих се да се рисувам, след като с години не бях пипал палитра. Излезе нещо, което напомня на мене, но технически е много, много измъчено. Получих и новото издание на моя сборник разкази, доста просто издание и доста небрежно направено.
Пленум на Върховния читал[ищен] съвет. Нямаха време да го свикат през 1950, та чак през 1951 - значи всяка година на другата година се свиква. Повърхностен доклад на глав[ния] секретар Кондарев. Критиката му бие все долу, а горните слоеве не закача. Взех аз думата и казах, че генералите трябва да ходят по-често при войниците си, защото ги не познават. Гановски се разсърди, финансовата отчетност мъглява. Заменянето [на] Кондарев с Филчев несполучливо. Критика и самокритика, но нас не закачайте! Това ми е впечатлението от заключителните думи на председателя Сава Гановски5. * * * Надникнах в художеств[ената] изложба на Съюза, посветена на Г. Димитров и видях стотина портрети негови, които едва напомнят за Димитров. Лошо, много лошо. Не може да бъде другояче, щом искат за 3 месеца да се подготви Димитровска изложба. Това е излагане на изложителите, а не на картините им. * * * Седят на една маса група писатели, между които и Св. Минков. Седят и пият вино, но Слави отпива само по една глътчица и то с големи паузи. - Защо така, бе Слави, да не си болен нещо? - Абе, каква ти болест, пие ми се като на поп, ами отсреща ме гледа секретарят на кварталната организация. * * * - Каква трагедия, каква трагедия е, братко, ти поне знаеш. Издадох "С[ъс] ски по планините" и нали сме си хора от старото време, писал съм на едно място "колко е приятно горе в студовете да си сгрееш я подсладена ракийца". Че като ме подхвана онова ми ти ново поколение, че като ме заподиграваха, че като зацитираха тоя пасаж, сякаш кой знае какво престъпление съм извършил. Така ми се оплакваше една вечер Лальо Маринов (Ламар) в дома на журналистите.
Отпуската ми изтече и аз съм пак на работа, но краката ми треперят и ми се вие свят. Аз се трових през отпуската си от някаква храна. Моите черни дробове, жлъчки и бъбреци изглежда не работят добре, а аз сам не ги облекчавам, а напротив - ги претоварвам. За трети път ми се случва подобно нещо, но първите два мислех, че са от пушенето. Затова и престанах да пуша. Изглежда обаче, че трябва да се живее "диетично" и по старешки. Да, другарю шестдесетгодишнико! * * * Чета за пръв път "Какво да се прави" от Чернишевски6 и го харесвам. * * * Идва в града ни Дечко Узунов като делегат на Националния комитет за мира в София по случаи една конференция. Добър, интересен чашкаджия, но някак незадълбочен. Той едва ли чете някаква литература изобщо.
Мъгла. Влага. Настроението ми е лошо. Сутринта рисувах портрет на Ленин до 10 часа. След това подготвях пратка от афиши и брошури за комитета за мир по селата. Следобяд рисувах пак, дежурих при киното, а довечера имаме събрание с колектива на "Искра". Искат ми доклад за вечер, посветена на Горки, искат ми лекции по история на изкуството пред курсистите, искат ми доклад за пред кръжока на литработниците, за комитета за борба за мир. За, за, за... а аз искам... почивка! * * * Светослав Минков е издал сборник разкази и фейлетони "Колет от Америка", но такова лошо издание, сякаш е правено в негово отсъствие. Минков също не може да пише както преди. Нещо го спъва или пък му е пресъхнало изворчето. Освен първия разказ, другото е измислено и насила хумористично. Интересно, аз имам разказ "Генчовисти и Пенчовисти" и той има такива герои Генчев и Пенчев. * * * Чета "Астрономия за народа".
Провеждаме съревнователни вечери между читалищните самодейни колективи. Бях жури в Мъглиж. Има напредък. Народът се увлича и взема участие, но все се чувствува нужда от репертоар. Имаше няколко отлични народни певици и майстори на акордеон - няколко лингури от с. Ягода. Една баба от Мъглиж пя, а един дядо игра ръченица.
Готвим се за годишно събрание. Председателят на читалището е изготвил доклад, в който поименно ни брули всичките настоятели и чиновници и след като ни брули, най-после съобщава, че "Искра" и в двете годишни съревнования е излязла национален първенец. Утре отивам пък в Шипка. Пак жури в съревнование, пак безсънни нощи и студуване и накрая или шипчани, или енинци ще ни псуват цяла година.
Бях на село. Доколко са против коопериране на земята, сочи следната приказка, която ми разправиха. Американец, руснак и българин тръгнали да видят панаира в Пловдив. Насред моста на Марица се изпречило едно магаре, рита, хвърля чифтета и не ги пуща да минат. Американецът го заплашил с атомна бомба, руснакът - с катюша, но то не искало да знае, най-после българинът извадил едно тефтерче и рекъл: "Чакай да го запиша в нашето ТКЗС, че да го науча." Като чуло това, магарето хукнало да бяга и освободило пътя. * * * Настоятелството се конструира. По мое желание подпр[едседателското] място се зае от енергичния Христо Енев, който ще я върши по-добре от мене. Аз, може би, през годината ще се оттегля съвсем, стига да си намеря заместник. Почина наскоро дядо Коста Бозвелиев - един от първите социалисти и кооператори в България. Той завеща библиотеката и архивите си на читалище "Искра" и аз се рових из книжата му. Хубав човек, прекрасна душа, човечен, честен и... суетен. Всички българи са такива. И Левски, и Ботев все фотографии, все пози, все черепи и ножове... Та и бай Коста всичко отделено, нагласено, подписано, само да дойде биографът или историкът и да почне. Не го укорявам. Това, изглежда, е човешка черта. Само констатирам. * * * Сега си обяснявам неговата "изключителна памят", с която се славеше. Той е записвал от най-ранна възраст всичко по-важно и има 17 дебели тетрадки-дневници, които непрекъснато използуваше, пишейки своите спомени. * * *
Анатол Франс
Баба Марта започна с виелици и дъжд, след това го обърна на сняг и сега е студено като през декември. Цъфналите минзухари и кокичета са затрупани. Въпреки всичко, акцията за пролетно засяване е започнала и се провежда най-усилено. Читалището пък почна акция за събиране книги за библиотеката. Културна просия, един вид.
Музеят и гробницата бяха посетени от известния руски художник Феодор Решетников - млад, мил човек, който с голям интерес разгледа всичко. * * * Подарих на библиотека "Искра" 80 тома разни книги. Това го пиша, за да се похваля и да докажа истинността на писаното горе за Бозвелиев. * * * Околийска конференция на читалищата (годишно-отчетна). Подадох заявление да не ме вписват вече в листата на бъдещата управа и е уважено. Не мога да понасям назначените хайлязи в Съюза. Едно време работата вървеше без тях, а сега са трима и нищо не работят. От 51 читалища само 12 имат читални. Нищо не е отчетено горе в С[ъюза] [на] Н[ародните] Ч[италища]. Отгде ще вземете пари за тези хрантутници, питам. От самите читалища, казва. Нов данък ще им наложим. И това ако не е градеж на социализъм! П. Калайджиев е корав като речен камък и каквото измисли, смята го за незаменимо.
Шестдесет години минах, още няколко дни навършвам 61 и колко много съм си мечтал да се освободя от работа, да се пенсионирам, да си седна у дома в стаята с библиотеката и да си чета, да пиша, да рисувам. И тъкмо въпросът с пенсията се уреди, тъкмо се гласях да си подам оставката, пристига квартирната комисия и ми взема работната стая. Че няма къде да прибера тия 3 000 книги, бюро, кушетка... Оставих всичко, както си е, и толкоз. * * * Изтръпналите ми по два на крак пръсти, ето вече 2-3 години, болките в шията, в ставите, тъпото главоболие и пищенето на ушите - това сигурно се нарича на прост български език старост. Затова, види се, кога започна да разправям за тези свои болки на приятелите лекари, ме гледат с едно безразличие и никой никакво лекарство не ми препоръчва. Аз все си мислех, че това повече е неврастения, отколкото старост, но май че не ще да е тъй. Всеки случай, старостта е едно от най-лошите неща на тоя свят. * * * Не мога да се владея вече и избухвам при всяка неправда, при всяко безобразие. Това е лошо, защото тези продукти се срещат на всяка крачка у нас и то в страшно изобилие. * * * Кошмарът на войната тегне на човечеството и не само аз съм станал такъв сприхав. За мене лек няма, дано за по-младите го измислят. Впрочем, той отдавна е измислен и се казва МИР. Но не се намира никъде сега.
Гражданите са под силното впечатление на премахването [на] купоните за вълнени, памучни изделия и обуща и увеличението [на] заплати, пенсии и пр. По всичко изглежда, че не е на добро, защото всички тия стоки ще се продават много по-скъпо, отколкото когато бяха с купони. Довечера в 6 часа щял да дойде човек от Ц[ентралния] К[омитет] на Б[ългарска] К[омунистическа] П[артия] да разяснява тези въпроси. Тази сутрин една жена, спряла се пред витрината на Наркооп, гледа някаква басма и вика: "Е, боже, вчера на същата басма висеше картонче, на което пишеше, че метърът струва 200 лв., а сега - 700 лв." Трябва да не е политично да се обясня на народа, че държавата има нужда от средства, защото всякакви други залъгалки и извъртания са безполезни. Никой им не вярва. * * * Дошлият от ЦК човек устрои снощи събрание и говори дълго за реформата, като обеща, че в най-скоро време цените ще се намалят още веднъж, че нарядните цени били неестествено ниски, че сегашните били нормални и т.н. * * * Цените са намалени с 10-15-20-30 % от свободните цени, а са много по-високи от нарядните и увеличените заплати не могат в никакъв случаи да помогнат. Ще помогне само "търпеж и кърпеж", както казва народната пословица. * * * Ако не са тия заплахи от война, ако не са тия военни психози, как хубавичко ще си живее човечеството! "Бог може да бъде извинен само с това, че той не съществува."
Студено и облачно. У дома бадемът е цъфнал, също и дрянът. Поработих из градината и си приготвих няколко платна. Искам да порисувам тази пролет, ако не се случи нещо. Тези дни изнесох доклад пред литкръжока на тема "Социалистически реализъм". Написах друг за Горки, който ще изнеса на 27 т[ози] м[есец] и трети "Борба за мир", който също трябва да се изнесе в някои от кварталните клубове или пък в село.
Някаква тайна радиостанция се обаждала вечер между 5-6 часа. Казвала се "Горянин". Някой предполага, че е тук, у нас, а други, че е близо до границата ни. Между другото, завчера говорили и на литературна тема, та споменали и моето име... Нямало това, нямало онова, нямало свежият и не знам какъв хумор на Чудомира и т.н. Има си хас да ми докарат някоя пакост тия тайни говорители. Същия ден от редакцията на местния в[естник] "Искра" ми искаха да напиша едно изказване срещу подпалвачите на войната и аз, понеже бях болен, отказах им. Представям си, ако второто е имало връзка с първото, какво може да ми се случи. Хай, да ви се не видят и фронтовете, и партизанщината, и дяволите!...
В събота ходих в с. Енина да образувам комисия за събиране материали по съпротивата. Вечерта се върнах и в неделя вечер от 8 до 2 [и половина] ч[аса] бях жури по оценка [на] окол[ийската] самодейност на читал[ищните] колективи. 48 номера минаха. На другия ден от 9 ч[аса] до 1 ч[аса] журито определя наградите. От 3 до 5 [и половина] събрание на комитета за мир. От 6 [и половина] часа до 7 [и половина] доклад в блоковия квартал на тема "Борба за мир". В същите тия часове имах събрание с литкръжока, но нямах физическа възможност да бъда и там. Днес е вторник и писах до обед доклад до Съюза на читалищата за дейността ми през първото тримесечие на 1951 г[одина]. Следобед от 4 ч[аса] имам пак събрание в Окол[ийския] комитет на партията в[ъв] връзка с акцията за събиране подписи под обръщението на Световния съвет на мира и т.н., и т.н. Никому да не е чудно, ако умра, заседавайки някъде. * * * Околийското събрание на читалищните колективи отбелязва значителен напредък. Читалища, които спяха досега, се пробудиха, а будните като в Енина и Шипка дават постижения, на които може да завиди и градът, даже.
Изнесох доклад за мира в с. Шаново. Интересни въпроси ми зададоха. Селото е будно, с уредено читалище. Събрах и исторически материали и взех няколко стари икони, между които и една Богородица от Папа Витан8 от Трявна. Селяните се боят от избуелите и изкласили ниви, че ще налягат и искат да ги косят.
Тодор Боров9, Иван Пенков и пр. бяха в Казанлък, разгледаха гробницата, почерпих ги по една сливовица у дома и между разговора Боров каза следните неща:
Преди много години Боров ходил в Байлово, разгледал родната къща на писателя и в неговата стая, вече полусрутена, намерил няколко любовни писма, писани с молив. Прибрал ги той, ходил в Германия, върнал се и един ден, като бил на работа в не знам кой крайдунавски град, пристигнали Пелин и Балабанов. Боров ги посрещнал и между другото показал едно от писмата на Пелина. Той се зачудил, взел го от ръцете му, прочел го, след това го накъсал и хвърлил в Дунава. * * * Една вечер се случих с още двама в дома на Васил Коларов. Единият от нас, между другото, направи бележка, че хората са просто претрупани от работа и са крайно уморени. - Да - каза Коларов, след като помисли. - Едно поколение ще бъде пожертвувано. Не може другояче. Проф[есор] Иван Пенков добави: "Действително, ако ме попитат какво съм правил последните няколко години, ще кажа: "Заседавах!"
Днес започва акцията по събиране подписи под обръщението за пакт между Великите сили. Слънчево, но хладно време. Имам квартирант - майор. Настани се на кушетка в работната стая. Изглежда разбран човек. Пък и военните са тъй заети, че сигур рядко ще се виждаме. Каза, че няма да заключва стаята и когато ми трябват книги или друго нещо, ще мога да влизам и си вземам.
Жена ми е болна. Д[окто]р Попов каза, че има разширение и на аортата на сърцето. Моята помощничка се кани да си ходи в отпуск. Какво поколение! Няма 6 месеца, откак е дошла и си издействува две отпуски и една командировка. Не може да даде една минута труд вън от служебното си време и да направи три крачки вън от чертите на града, [а] иска да й платят пътни и дневни. ...Се в тоя дух на мисли: вестник "Искра" се редактира от трима платени редактори, в Окол[ийския] читалищен съвет са назначени още трима чиновници, а ний с Г. Дочев редактирахме 20[години] в. "Искра" без пари и управлявахме Ок[олийския] чит[алищен] съюз също без пари. Най-много се викаше против чиновничеството, а сега не знам изобщо дали има в града ни 100 души, които да не са чиновници? В неделя и понеделник - деня ми за почивка, съм назначен жури за оценка дейността на самодейните колективи в[ъв] фабрики и предприятия.
Бяха тук 40 студенти-историци с проф[есор] Дим. Димитров. Дойде и реставраторката при Народ[ия] музей | Недкова. Подплашили ги нещо от М[инистерския] съвет и дошли да прегледат гробницата и да докладват. По цял ден сновах с тях. Гробницата си е добре и те знаят това, но дошли, за да се покажат силно заинтересовани. Разбира се, пътни, дневни. Моята помощничка замина днес в отпуск. Тя служи 6 месеца, два пъти беше в отпуск и един - в командировка. - Нови хора
Балканът побелял от сняг и студен фучи. Не ще е добре на овошките. * * *
Миналата година на 25 април съм писал в дневника: "Днес напуснах тютюня, докога ли?" А ето година и два дена и още не съм го пропушил. Това говори добре, но за геройството ми ли, че съм издържал, или за страха от тютюнопушенето, вредно за здравето. Пак приготовления за Първи май пак рисуваме ударници, украсяваме витрини, пишем лозунги и т.н., а на първия ден на Великден трябва да бъда на конференция на литкръжоците в Южна България - тъкмо на Великден намериха да я правят.
Снощи се завърнах от Ст. Загора. Конференцията мина вяло. Неподготвени, не им е ясно нищо. Няколко младежи-ученици само си почесаха езиците и това е. Видяхме се с Иван Х[аджи] Христов10 и Ив. Мирчев11 посръбнахме си, разбира се, та още малко щяхме да идем и на владиката на гости, даже.
Преди Първи май са извършени арести в града на хора, според моя преценка, които са враждебно настроени към властта. Самият празник мина, както и миналата година в читалнята на "Искра" доста весело. Добре, че се свърши виното, иначе, може би, щяхме да прекалим. Моят квартирант имаше гости - жена му и двете му деца. Вечерта пък с тях. Мили хора. * * *
М. Арцибашев12, "До крайния предел"
Толстой
Горки
Много често превалява дъжд. Земеделците са се омърлушили. Нивите са налягали. От утре почва панаирът в града, вече са издигнати много парцаливи бараки, люлките се люшкат, дойде и циркът. Няколко души от управата му идваха при мене и ме молят да им напиша нещо весело. "Нямаш представа каква оскъдица от такива материали" - казват. - Знам, знам - си мисля, - та и русите се оплакват от същото. Хумор е то, не е речи по площадите - мъчно нещо е.
На съревнование в София между най-добрите читалища в България - Казанлък, Лом, Коларовград, Враца, Плевен. Читалищният съюз се управлява от хлапета. Отчитане [на] съревнованието - безобразие. Заговори от всички против нас, защото сме били неколкократни първенци. Въпреки всичко, пак излязохме първи. * * * Срещнах се с приятели: Св. Минков, Ламар, Челкаш, Зденка Ханзова - преводачка на чешки и пр. Една хубава вечер прекарахме в клуба, а след това в редакцията на "Стършел", която е обзаведена великолепно. * * * Светослав Минков е потиснат, не му се пише. "Не се интересувам от нищо" - казва. Изглежда, че не може да влезе напълно в релсите. Не му са по мярката. * * * Мара Чуклева - развалина. Бледа, слаба и когото види, все се оплаква, все с[ъс] себе си го занимава. Съвсем глупава при това и грозна вече, та няма как да й простиш. * * * Изложбата, посветена на Г. Димитров, е чудовищно слаба. Чудиш се просто как няма искрица талант в ни едно платно. Ако върви така, ний дълго време няма да имаме изкуство. Нашите художници, като им определиха тематиката, сякаш измряха до един.
Единственият хотел в града ни "Балкан", който доскоро се сочеше като единствен по чистота и ред, сега бил страшно замърсен, с лоша прислуга и с един "намусен" директор. (Това е, защото го няма Стеф. Мандаджиев). Нашият град е единственият, в който няма вино в бутилки и всеки е длъжен да пие наливния буламач на "Спиртния монопол". Лимонадата ни няма почти никаква сладост (това нийде го няма) освен това, повечето запушалки са повредени, та тая пикоч не е газирана, даже. Сладкарниците си служат само с глюкоза, получавана от царевица, бозата е от оризова арпа15 и т.н. Може ли ми каза някой какъв беше вкусът на кафето, чая, черния пипер, Какви години! От друга страна сиренето спадна до 300 лв., маслото - до 650-700. Това се дължи на дъждовете, които създадоха паша за добитъка. * * * Благоевградският (Горноджумайският) държавен театър изнесе снощи пиесата "Снаха" по романа на Г. Караславов. Ни пиесата, ни играта ми харесаха, а колко шум се дигна около нея. Рисувам Стателов16, Бачо Киро и пр. за 24 май.
Бях в родното си село. Прекрасна пролет. Богата реколта обещават нивите. Розите също са добри. Надяват се да съберат около 30 000 к[ило]гр[ама] цвят, докато по-рано тази цифра се събираше в един ден. Изостаналите наши селяни, обаче, от най-заможния до най-бедния са против кооперирането на земята. Изглежда, че системна пропаганда се води против ТКЗС. Ето една, например, която ми разправи заможен селянин: Една нощ в дома на един заможен селянин-частник влязъл непознат с револвер в ръка и го принудил да му даде парите си. Селянинът му ги дал, но непознатият си взел само 100 лв. и си излязъл. Селянинът го проследил. Непознатият отишъл на фурната, купил хляб и го занесъл на гладните си деца. Той бил член на ТКЗС-то и семейството му гладувало. "...Няма пари, какво ще правим, оголяхме, осиромашахме" - така ми мърмори един нашенец. След малко отидох да видя как приемат розовия цвят и в списъка го зърнах, че същата сутрин е предал 120 к[ило]гр[ама] рози, които струват 12 000 лв. Според уверение на приемача на цветовете същият нашенец щял да вземе от розов цвят към 150 000 лв. само за 20 дни.
Свършила се е червената боя. Цапаха, плескаха де щяло и де не - сега няма ни кармин, ни цинобър, ни на прах, ни акварели, ни нищо. * * * Секретарят на Окол[ийския] читалищен съвет Ив. Трайков е същевременно и пласьор на книги на книжарница "Хр. Смирненски". Па като тръгнал по селата, та заровил из читалищните библиотеки, та хвърлял, бракувал книги, а след това ги задължавал: "Толкова и толкова нова литература ще си изпишете на такава и такава цена." В с. Турия, напр[имер], бракувал половината библиотека и ги задължил да купят за 16 000 лв. нови. Искал да си докара по 10 000 лв. процент месечно от пласмента на книги. Факт!
На 17 май съм писал, че читалището ни е излязло първенец в първомайското съревнование и така беше. Даже ни честитиха и ний, като си дойдохме, свикахме актива, казахме им резултата... не се минаха 5-6 дни и вестниците съобщиха, че Коларовград[ското] читалище е първенец, а ний - втори. Предизвикахме анкета и дойдоха от Съюза кои мислите? Същите, които ни поздравиха с първенството. Марков и Панов, невзрачни младежи, достигнали до високи длъжности. Те ще лижат ли това, що са плюли? Кой ги праща? Има ли хора в Съюза на читалищата?
Поставяме макетите: "Пещерният човек", "Наколни жилища", "Селищна могила" и "Средновековна крепост". Сносна работа като скулптура, но където е пипнал с боя, е лошо. Ще се помъча да го поправя по-нататък. Сега съм много уморен. Работи ги Д. Пучински - реставратор в Народния музей - София и му платихме 100 000 лв. за четирите. Днес очаквахме 70 души архитекти от София, които искат да видят гробницата край града. * * * Моята помощничка си отива накрая на този месец и аз пак оставам сам. А не ми се стои повече в този скит, в тази манастирена постница. Искам да съм си у дома при библиотеката си, за която нямам време да я туря в ред. Стига вече! Уморен съм. Уморен и болен.
Облачно. Дъжд. Студено. Щях да отивам на почивка в Павел баня, но при такова време не ми се ходи. Описвам си библиотеката. Досега съм описал 900 книги. Изглежда, че всичките ще са към 2 500. Завчера идва голяма група столични архитекти с главния архитект на републиката Марков. Между тях беше един приятел, заемащ висок пост в министерството. - Болен съм - казва, - братко, съвсем съм преуморен и нервно разстроен. Жената на Марков казва за мъжа си същото: - И ден, и нощ на работа и се не свършва. Не може да яде, да спи и иска да напусне службата... * * * В събота вечер ходихме с жената в градинката на "Ловния дом"17, където имаше и оркестър. По този случай казах на приятелите си: "По всичко изглежда, че социализмът ще го строим под звуците на американската джазова музика. Друга няма засега и не виждам стремеж към такава. Това сякаш не влиза в грижите на нашите културтрегери." * * *
С. Х. Адамс - "Грабеж"
Все дъждовито, все влажно, а моите нерви не могат да търпят такова време. Описвам библиотеката си. Досега съм стигнал до 1 500 номер. Изглежда, че ще има още около хиляда. Днес е неделя и аз няколко пъти отварях музея за гости.
От няколко дни съм болен. Малка инфлуенца, а се чувствувам тъй отслабнал, тъй изтощен. За пръв път дойдох в музея, но и на стола не мога да седя. Не съм се хранил два дни, защото болестта ми засегнала червата. Мъча се да чета "Бруски"18 - нещо като "Тихият Дон" на Шолохов, но по-слабо. Колко сурови мужици ни дават тия руски писатели, колко жестоки, егоисти, пияници! Дали това правят, за да изпъкнат по-силно положителните им герои? Би трябвало там кооперирането на земята да стане по- лесно, а то какво излиза от тия книги? Че у нас, като че ли, по-гладко върви тази работа. * * * Слабо сърце. Слаб пулс. Кръвно налягане 115. Дръж се, Митре! Вие ми се свят, прилошава ми. Лекарите се грижат да активизират сърцето. Да се поразмърда малко. Аз вече не съм годен за работа и трябва да си вървя. Отдавна трябваше да сторя това. * * * "Бруски" се развива тъй мъчително, с такива усилия и жертви, че се запитваш няколко пъти: Заслужава ли това нещо толкова мъки и страдания? Не се ли е избързало с култивирането на тия тъмни маси?
Юлий е вече, а все облачно, превалява и вечер студено. Аз съм в отпуск. Артериосклерозата се успокои малко и нямам главовъртене, но чувствувам обща отпадналост и апатия. Нима толкова трая моето царство на земята? Нима отсега нататък ще се влача като инвалид? * * * Зачетох "Панаир на суетата"19 и го зарязах. Не знам вече какво да чета. Омръзнаха ми и руските романи с[ъс] своите едни и същи теми. * * * Завчера се видях с Георги Караславов - дошъл да изнесе доклад по случай годишнината от смъртта на Г. Димитров. Каза ми, че написал роман, който ще почне да се печати в сп[исание] "Септември". Романи пишели Вежинов и Ем. Станев. Лошо се отзова за Ст. Ц. Даскалов. "Непоправим тапир - казва, - който не взема от дума." Караславов пишел биография за В. Червенков, който бил скромен човек и не обичал да се занимават с него. Сърдел се даже за последните подлистници, които Карасл[авов] беше печатал в "Работническо дело". В София бил Михаил Шолохов, чийто син бил женен за дъщерята на Антон Югов. Бил мъничък човек, скромно облечен, с ботуши. Не вземал участие в политическия живот и не живеел в Москва. Там били дъщерите му, които той посещавал от време на време. Караславов трябва да е надебелял с 20-30 к[ило]гр[ама] и е заприличал напълно на "думбазин".
Днес изтича отпуската ми. Ще трябва пак да се почне работа, а няма ни желание, ни сили за това. В Павел баня прекарах тиха, самотна, прекрасна почивка. Четох "Алитет се оттегля в планината"20 и "Грабеж" от Адамс. Брат ми и жена му бяха много внимателни, а и аз се грижих за тях. Тук, обаче, моята жена ми отне всичко, що спечелих в Павел баня. С нейния отвратителен характер ми устрои сцени, които ми разкъсаха нервите и ме накараха две нощи да не спя. Тя има истерични пристъпи, просто и силно напомня на брат си Сава. * * * Американското радио проглуши света преди десетина дни, че Червенков бил заменен с Чанков, а ний тук нищо не знаем. Също така преди месец съобщи за арестуването на П. Стайнов, когато той, според уверението на близките му тук, бил на курорт с жена си в Балчик.
Наново ме впримчиха да рисувам портрети на Сталин, Димитров, Кирков и пр. Направих и стенлист за Благоев и старото тегло започна. Изглежда, че тук и така ще се мре. Цв. Иванова ми пише, че няма да се върне вече на работа в музея. Писах и на един Джамбазов в с. Голямо Конаре, но случайно научих, че той се готвел да ходи в София и няма надежда да ме замести. Д. Димитров - проф[есор], е тук в[ъв] връзка с разкопките при Копринка.
Шестдесет години от първия социалистически конгрес на "Бузлуджа". Минаха оттук разни големци. Срещнах се с Кюлявков, Мартинов, Бурин21, Зидаров и т.н. Видях Полянов, Терпешев, Кондарев, който бил на работа в Министерския съвет сега. Запознах се с Люб. Минчев - тенора, и т.н. Изглежда, че съборът е бил грандиозен, но аз не можах да отида. Присъствувал В. Червенков, за когото американското радио цяла седмица разправя, че бил свален и сменен с Г. Чанков. Направихме изложба на социалист[ическата] литература, много труд и средства, и никакво посещение. * * * Прочетох "Вятър от юг"22 из финландския живот. Хубаво написана книга, но някак си прекъсва изведнъж. * * * Уредих витрини с[ъс] снимки от зверствата в Корея. Изпраща ги Комитетът за борба за мир в София. * * * Юбилеят на музея ще бъде на 15-16 септември. Искат да му дадат тържествен характер, аз не искам. Много ги избива на тържества нашите хора.
Строи се малък салон в сутерена под читалнята. Всички архитекти в града казват, че трябвало да се засили трегера, преди да се събори една стена, но нашите "строители" П. Калайджиев и Хр. Енев казват: "Не, няма нужда!" След това минаха софийските архитекти (Донкова, завеждащ строежите при К[омитет] [за]Н[аука]И[зкуство] [и]К[ултура]). И те казват същото, а нашите - пак не! И туй ако не е лудост! Политнах въпроса в Настоятелството. Да видим как ще я смутолевят.
"Водите на Нарин", роман от Н. Бирюков. С удоволствие го прочетох, не само че действието се развива в непознатата за мене страна - на узбеките, но поради сърдечността, хубавия стил и пр. Започнах "Знамена на кулите" от Макаренко23. * * * Правим опашка за дини. Продават ги по 15 лв. к[ило]гр[ама]. Пред мене е познат бръснар, който е напуснал работата, за да си купи. Стои той, нервничи, върти се и като се минаха около 15 минути, изпъшка и рече: "Ето че дините вече струват по 20 лв. к[ило]гр[ама]." След други 15 минути станаха 25 лв. к[ило]гр[ама] и като достигнаха до 30 лв. к[ило]гр[ама], напусна опашката и отиде да бръсне. Всеки 15 минути, значи, той може да обръсне човек, а чакайки на опашката, губи тези пари и, естествено, цената на неговите дини се покачва. * * * Чета "Знамена на кулите" от Макаренко. Не съм я свършил още, но не ме хваща така здраво, както "Педагог[ическа] поема".
"Живата вода" от Кожевников24 е една хубава книга, добре проучен материал, добре почувствуван и с любов изграден. Готвим се пак за 9-и септември. Аз подготвям отдел "Съпротивата". Изпотрепах се да диря материали. На 22 т[ози] м[есец] ще чествуваме 50-годишнината на музея, след което, вероятно, ще легна болен. Още нямам заместник.
Витрина на съпротивата ще откриваме на 23 т[ози] м[есец]. Ще дойде, може би, Сава Гановски - м[инистъ]р на КНИК25. Витрината ще стане, но като се фалшифицира историята. Та нали винаги по политически причини е ставало това. Не искат другарите комунисти да се сложи портрета на Бозвелиев, а самата витрина ще представи всъщност историята на социализма в Казанлък. Е, как тогава ще се игнорира Бозвелиев, който още в 1889-90 г[одина] основава своята социалистическа дружинка? И изобщо как ще може да се говори за социализъм у нас, без да се спомене името на бай Коста? Същото е и с Евтим Дабев. Двамата с Кирков са редактирали тук "Работнически вестник". Даже Дабев е лежал [в] затвор заради Киркови писания, а портретът на Кирков ще се сложи, ще има и къщата, в която е живял и кафенето, дето е пил кафе, а за Дабев няма нищо, защото по-късно станал общоделец. Но нали разцеплението става в 1903 г[одина], а те работят заедно в 1897-1899, т.е. преди разцеплението... Какво ли се чудя? Предишните по-добри ли са били? Все хора, които се борят за нещо, не подбирайки средства. Дойде жена от Музея на съпротивата - София да командува и нарежда витрината и я нареди... да си късаш главата. Зае центъра с Централния комитет, а ако остане място, ще сложим убит партизанин... Все по-задушно ми става в "Искра". Тази гостенка иска да вземе няколко снимки и документи за Софийския музей на съпротивата, днес дойде пък Андреев от Академията на науките и иска да вземе първата наша опера "Сиромахкиня" от Манолов26 за някаква изложба в София. Получих писмо от музей "Смирненски" в София да им изпратя всички броеве от в[естник] "К'во да е", в който покойният сътрудничил; от Славейковия музей ми искат ръкописа на дядо Петко Славейков, от Вазовия музей ми искат негови ръкописи... Карай! А по-миналата година ми поискаха телеграфически автопортрета на Н. Балкански за някаква изложба в Париж. Пратих го с всичкия си ум и чак след две години ми го дадоха, и то след като му търсих дирите цяла седмица в София. И... няма да има централизация, кай, няма да се трупа всичко в столицата!... * * * Аз мисля, че след моето напущане ще настъпи опустошение в нашия музей. Председателят Калайджиев каквото намисли, прави го, без да вижда умно ли е или глупаво. Понеже другите около него са по-прости от него, той постепенно заживява с мисълта, че каквото намисли, то е най-доброто. Това е един сериозен недостатък на инак добрия Петър. И все пак аз трябва да напусна, за да не умра в музея. Операта "Сиромахкиня" от Ем. Манолов (оригинала й) по всичко изглежда, че ще я вземат в София, въпреки моето [не]желание. Ще бъде в Академ[ията] на науките - музикален отдел.
Юбилеят (50 год[ини] на музея) мина благополучно. Наприказвахме се, наагититрахме се, накичиха ме с орден и всичко се свърши. На другия ден (неделя, 23-и) имах редовно посещение. Над 3 000 души дойдоха в музея и по-важно някои ми донесоха всевъзможни старини. Сава Гановски, с когото се бяхме поспречкали по-рано на пленума на С[ъюз] [на]Н[ародните] Ч[италища], сега беше крайно внимателен към мене. Не можах да си посрещна приятелите. Маймунков от Хасково, напр[имер], който така добре ме е посрещал там, аз не можах да му се отплатя. Интересно е, че случайно присъствува и унгарският пълномощен м[инистъ]р. И той каза няколко думи. Литературната ни програма, както винаги, бе слаба. * * * Витрината на отдел "Съпротива" се командуваше от Вера Кънева от Музея на съпротивата в София и аз твърде малко участие взех в нейното подреждане. Не я харесвам. И исторически не е вярна. Политиците са най-големите фалшификатори на историята. Аз мисля, че в нашата витрина трябва да се представи историята на социализма в Казанлъшко и неговите борби, тя да е повече исторически правдива, а не пропагандна. Калайджиев почна твърде много да се меси в музея и това не предвещава нищо хубаво. Той е в най-лошия смисъл на думата "тесняк" и му липсва абсолютно всякакъв вкус и естетика. Виждам ясно, че ако напусна, музеят ще бъде обезобразен и материалите му - разпилени.
Дойдоха група от "Българ[ска] кинематография" да снемат на филм за гробницата. Придружава ги отговорник проф[есор] Бешевлиев. Два дена се въртяха там, но аз само веднъж можах да отида при тях, понеже имах много посещения в музея. Снеха и някои намерени предмети в и около нея. Днес пък се открива художеств[ена] изложба от тукашните "църтачи". П. Калайджиев определил дата и има-няма картини - изложбата ще стане, защото е запланувана за панаира и защото му е нужна дейност за вървене по-нагоре. Аз мисля, че тя ще е най-слабата изложба досега. Тук няма почивка.
Вторник. Пазар. Облачно. Превалява ситен дъжд. Зелен фасул - 80 лв. Сирене - 400 лв. Пиперки само и домати по-евтини. Прави впечатление липсата на грозде. На стопаните е определен наряд, който, казват, бил доста тежък, поради което няма излишно грозде, види се. * * * Снощи литкръжокът при "Искра", имаше събрание. Ето една мършава и малокръвна организация, от която нищо не ще се роди.
В града ни гостува проф[есор] Виноградов27 - езиковед, лауреат и пр. Между разговора спомена, че Михаил Зошченко28 страдал от меланхолия. Да, не се съмнявам. Дигнаха го до небесата, след това го тупнаха на земята - мъчно може да издържи един човек това.
Есен е вече. Сезон на туршиите. Няма плодове, обаче, няма ябълки, грозде, а само круши. След тази богата реколта основателно очаквахме поевтиняване поне на хляба, а няма нищо още. На площада излагаха своите постижения ТКЗС-тата от околията. Построени бяха специални бараки. Първа награда получиха с. Шейново и Крън. Имах гости поляци около 30 души архитекти, инженери и пр. Много харесаха музея ни. * * * По заповед на П. Калайджиев, завеждащ службата Н[аука] И[зкуство] [и] К[ултура] при Окол[ийски] народ[ен] съвет и председател на "Искра", се откри художествена изложба. Това е най-лошата изложба, правена досега. Калайджиев е изключен от партията и иска на всяка цена да се реабилитира, като прояви максимална дейност, без да държи на качеството. Има големи признаци на главозамайване. * * * "ТИБЕТ" от Л. Мелнишки
Тибетците се поздравляват, като си изплезват езиците. Те не носят долни дрехи. Разпространено е многомъжието. Фамилни имена няма. За детето се казва, че е на еди коя си жена, като баща му се не споменава. Годините си броят от деня на зачатието. Буда-ла, т.е. планина на Буда, а у нас будала значи друго.
Мина през града Аркадий Первенцов един двуметров съветски писател, който пишел сценарий за филма "Освобождението на България, 1877-78". Бави се доста в музея и си взема бележки. Ходих в с. Тъжа (Голямо село) за материали. Нарисувах и три портрета за Районния съюз. Чета романа "Обикновени хора" от Г. Караславов и ми харесва, хваща ме. Просто разказано и добре. Има някои неприемливи неща като образа на кмета, напр[имер], има разни диалектически опущения, но изобщо ми харесва. Чета "Против всички" от Ирасек29, но някак си се спъвам, не знам защо. Като свърша, ще си отговоря вероятно. * * * (из спомените на Бозвелиев) Газ (петрол) у нас се внася за пръв път в 1873 г[одина]. Плетачна машина била донесена в града в 1874 г[одина]. По същото това време се явява и протестанството. Кулата в "Куленската махала" е съборена през 1915 г[одина], когато е кметувал Антон Генев (народняк). Уставът на "Искра", писан на ламарина от Петьо Ганин30 през Освобод[ителната] война 1877-78, е послужил на турците да затулят един прозорец на Къренската църква31, която била обърната на склад за храни и така се е запазил. Куленци първи си построили църква "Св. Илия" в 1812 г[одина]. Първите жени, излезли на сцена, са Радка Николова и Неда Касабова (1889). Понеже градът се възмутил, че се били целували и прегръщали на сцената с и партньорите си - те били принудени да се... оженят за тях. Първата става съпруга на д-р К. Кръстев32, а втората - на Васил Налбуров33.
Редовната инфлуенца, която ми гостува всяка есен, не ме напуща от десет дена. Трябва да стоя вкъщи, а не може, че работата не позволява. Не се явява никакъв кандидат за мястото ми и почнах да се плаша, че ще умра в музея. Всекидневните събрания, обикновено по две на вечер, си продължават, но аз започнах да не посещавам всичките, физически е невъзможно. Нарисувах три големи портрета на Вакуумната фабрика. Чета том III от спомените на Бозвелиев. Преписите на машина имат много грешки. Стилно на много места не е добре. Дядо Бозвелиев повтаря известни неща по на 3-4 места. Някъде направо е преписал от дневниците си така: "Днес, еди коя си дата, стана това и това". И този текст не се свързва с предишния, който е разказан в минало време, някои неща, които са излизали в подлистници на в. "Искра", също стоят като кръпки към общото. Изобщо, ако някога се печатат, трябва да минат или през мои ръце, или Геньодочевите, за да се турят в ред. В том II липсва един лист. * * * Защото толкова много се приказва за колективизъм, затова ли се чувствувам толкова сам? - * * *
Жолио Кюри * * *
Ленин
Сив, мразовит, обикновен ноемврийски ден. Някога се празнуваше шумно, весело, особено в село. Сега не ми се ходи, даже, да видя как го празнуват като свой храмов празник. * * * "За социалистическата естетика" В своите изисквания за изкуството Горки е за обединението на романтизма с реализма. "В наши дни, казва той, не само се възражда, но се и превишава старинната легенда за подвизите на Херкулес и богобореца Прометей. За изобразяването на тия човешки характери, които създават живота, само реалистичният метод е недостатъчен. Необходима е нова действена романтика, романтика, характерна за оптимистичното социалистическо изкуство."
В последната книжка на сп[исание] "Читалище" са напечатани резюмета от нашите доклади по юбилея на музея и са вмъкнати някои думи и изрази, които аз не съм нито писал, нито казал - като напр[имер] "нашата партия" и пр. Как мога да кажа нашата партия, като аз не съм член на партия въобще. Изглежда, че орденът, който ми дадоха, ще ми излезе солен. Защо се правят тия шмекерии на дребно? Кому услужват, по-предан ли ще стана на властта с това или по-недоверчив? * * * Има писмо от К[омитета] [за] Н[аука] И[зкуство] [и] К[ултура], с което ни препоръчват младеж, завършил наскоро, за мой асистент. Лошото е, че бил родом от София, а софиянец мъчно се застоява в Казанлък. Който ще да е - да дойде само, че наближава вече месец, откак не мога да се излекувам от една обикновена инфлуенца. * * * В никоя друга област е невъзможно да се промъкне мошеник, нахалник, подлец, некадърник и пр., да заеме видна длъжност и да е ценен от началството. Това е възможно само в политиката и то сигурно в нашия политически живот само. Като си спомня от ученичество още, през време на радославистките избори, онези грамадни по ръст, с животински муцуни хулигани, въоръжени с грамадни бастуни, как кръстосваха улиците и не даваха на опозиционер да си покаже главата... Чета по-късно в спомените на Бозвелиев какъв тип е бил Стоков34, напр[имер], или Димитро Папазоглу35. Още по-насам, като си спомня студентството ми, освиркването на царя, моето арестуване, пещерните детективи, все Такеви36 хора, след това земеделците, да речем, когато съдбата на чиновника зависеше от най-тъпия човек в града - Тодор Чорбаджиев или Иван Енев по-късно, или Геньо Генев, Асен Райнов, или да си представиш Гурко Серафимов, учил се в чужбина само на женски и комар и станал кмет на града... Ето и сега разни йовчовци, разни могилкоолувци и още колко тъпи и негодни хора командуват предприятия, насочват обществено мнение, ръководят... * * * Някога водачите, агитаторите, видиш политически дейци, които са принудени често да се явяват пред публика, се упражняваха в риторика, учеха дикция, създаваха свой стил. Сега е много лошо. Никой не мисли, даже, за тия неща. Ето, напр[имер], председателят на Окол[ийския] народен съвет какви бисери ни даде в един свой доклад на една сесия на съвета: "Агротехническа техника." "Той трябваше да бъде тук, въпреки че му казах" (да бъде тук)... и други "такива, такива, такива." "Мене ми се струва, пита се сега, питам ви вас" (повторения, повторения вся минута). "Памукя" и целият доклад набъчкан с[ъс] "значи, значи, значи..." А секретарят на ОНС Динка Александрова пък говори така: "Ний ни можими да се събиреми, за да решими..." И след това: "Сега, значи, предлагам да риши значи..." Хубави истини, поднесени хубаво, стават още по-хубави. Вий, които ни изтезавате с часове да слушаме невъзможния ви говор, не мислите ли, че с това пакостите на делото, на което служите? Вий сте длъжни да усвоите професията и да не досаждате на хората, а да сте им приятни. * * *
* * *
* * *
Снощи журито по преглеждане конкурсните работи (разкази, стихове и пр.) имахме заседание. Лошо, много лошо. Не се чувствува ни една дарбица като свят. Дадохме няколко премии, колкото да похарчим предвидените суми. Конкурсът бе устроен от ОНС, а в журито бяхме аз, Калайджиев и Хр[исто] Дечев Христов. Другарите, обаче, не бяха подготвени, нямаха бележки и даже не бяха чели някои от творбите. Работата мина по-небрежно, отколкото първия път, когато бяха недоволни главните. * * * Прочетох "Митря Кокòр" от Садовяну38, първа половина - добра, а втората - нищо не струва. Този шишко, който по всичко личи, че цял живот е прекарал в охолство, няма понятие от социализъм и всичките му положения в тази част на романа са фалшиви. Въпреки това, получил две големи награди за нея. Измислена, изсмукала из пръстите книга. * * * Вчера Окол[ийският] народ[ен] съвет имаше сесия. Изтъкна се, че голяма част от общинските съветници по селата не са изпълнили нарядите и саботират властта. "Те станаха такива, за да не дават наряди", каза туловският кмет. Слух се пръснал из селата, че от първи януари 1952 г[одина] щяло да се въведе типово брашно за всички и като се хукнали селяните по мелници, та чак в други околии ходят, даже. Появил се е в с. Дунавци "житният бегач", който опустошил около 200 декара посеви. "Хората са низки, защото се стремят към ситост. Ситият човек е животно, защото ситостта е самодоволство на тялото." * * *
Горки * * * В околията ни имало 1396 неграмотни (предимно цигани и турци) и 180 малограмотни.
Неделя, топла зима. Местим кухнята в горния етаж поради старчески причини. И двамата забравяме, та току се качваме и слизаме по стълбата, а краката не държат вече. Шетането се намалява освен това. След някоя и друга година, ако е живот, ще се приберем с всичкото си имущество само в една стаичка и най-после в още по-тясна стаичка в земята. Прочетох "Господа Головльови" от Салтиков-Щедрин39 - добра, но има нещо мъчително като у Достоевски. * * * Тия дни си спомних за моето детинство и първото ми отиване в София. Това беше през лятото 1903 г[одина]. Бях ученик в прогимназията и виден член от дружество "Юнак" - тогавашното физкултурно дружество. Много рев изревах, докато получа от баща си 20 лв. за пътни. Двадесет лева книжни бяха равни на 20 лв. златни или един наполеон. Юнашкото д[ружест]во бе голямо, деляхме се на чети: юноши и юнаци, имаше и девическа чета. Аз бях в юношеската, разбира се, и ще да съм бил ученик от Ш клас. От Казанлък до Ст. Загора отидохме с каруци и пеш - според възможностите си. Там се качихме за пръв път на влак и как скачахме и се радвахме из вагона, почнаха да маневрират и при окачване на вагона, види се, нещо ни задруса и ний, като се хванахме за пейките, не мръднахме повече. Пътувахме до Чирпан. Оттам до Пловдив тогава нямаше ж.п. линия, та трябваше пак пеш да трамбоваме до гара Раковски (сега Димитровград). Там се качихме на Баронхиршовата железница, на която вагоните бяха такива, че всяко купе си имаше врата за слизане (такива има още по линията София - Банкя), но никое нямаше клозет, та юнаците се оюначиха тогава, изпонапикаха се и пр. Щом спрем на някоя гара, всички купета се отварят, юнаците скачат масово и свалят гащите и клякат до самите купета. Главатарят ни, швейцарецът Жак Фардел, хванал се за главата, се хилеше и викаше: "О, о, о!" Пристигнахме в София, уморени и очернени от пушека, и от гарата до "Алабинска" разстоянието ми се видя страшно дълго. Една група се паднахме на квартира в малката едноетажна къщичка, която още съществува на "Алабинска", точно срещу северния вход на централната поща. Правихме репетиция на игрище "Юнак", което беше една обикновена поляна и след това съборът се откри с общи упражнения от всички дружества, а след това имаше и индивидуални упражнения. Един от юнаците се разболя и на упражненията на паралелки го заместих аз, защото само аз от юношите знаех да играя добре на паралелки. Добре, но паралелките, направени широки (за по-големи играчи), а аз хлапе. Голям зор видях, догде мине тоя номер. Имаше и даже снимка, на която бях излязъл и аз, разкрачен като жабче на тази широка паралелка. Тогава най-силно впечатление ми направи зоологическата градина и шопският говор на софиянчетата, който ми се струваше много смешен. На връщане минахме през Търново. Спахме на пода в едно фотографско ателие. Като се върнахме в Казанлък, от пътните 20 лв. ни върнаха по 2 лв. и цяла седмица си купувах халва с тях. По това време, па и по-късно (1907-[1908-1909 г[одина]) пътуването от село до София беше трудна работа. Напр[имер], в |1907 г[одина] баща ми ме закара с каруцата до Пловдив и оттам взех влака за София. Иначе се пътуваше или с[ъс] Сарански каруци, които бяха единственото превозно средство, или пък с "пощата", голяма каруца с[ъс] здрави държавни коне, които се сменят веднъж между Пловдив и Казанлък. Отпред [на óка имаше голям звънец, който предупреждаваше коларите да отбиват встрани, че държавната поща минава. С "пощата" минавах и през с. Рахманлии (Розовец), а оттам до село пеш. От Пловдив до с. Габарево пощата пътуваше цяла нощ и все бегом, та щом слизах в това село и седнех в кафенето - заспивах веднага от друсане и умора...
Пренасям си кухнята отдолу горе, на мястото на работната. Това е нов каприз на жена ми, който ми струва 35 000 лв. и много, много нерви. - Аз - казва тя - ще го направя, ти няма да се грижиш. А какво излезе? Всичко върху моята глава. Не стига това, а от квартирната комисия казаха, че щели да ни поставят семейство долу, понеже било по-широчко. Ако пък туй семейство има и едно-две деца и беленската лудница не може ме побра. * * * Балканът е посипан с[ъс] сняг. В града ни се появи бял хляб по фурните, но 800 гр[ама] = 120 лв. Хората го гледат, гледат, па си купят черен за 30 лв. Така направих и аз.
От бюджета на музея оставаха още около 100 000 лв. и през този месец трябваше да отида в София да закупя картина или скулптура. Тъй поне ме уверяваха главните от Настоятелството. Днес счетоводителят, обаче, ми каза, че няма никакви пари в касата. Тоз номер ми се прави три години подред. Да се помни, че все от музея си кърпят съдраните гащи. * * * Вчера цял ден група от редакцията на сп[исание] "Bulgarie" правиха снимки из читалището. Дадоха ми и писмо, с което искат да напиша един очерк за "Искра". Снимките и статията щели да се отпечатат в[ъв] февруарската книжка на списанието. * * * В[ъв] в. "Литературен фронт" напечатах статия под заглавие "Нещо за книгата". Струва ми се, че ще постигне целта си. Съвсем безотговорно се печатат и подреждат книгите напоследък и на това трябва да се тури край.
След групата от сп[исание] "Bulgarie" минаха двама от Академията на науките. Единият събира материали по музиката, а другият - фотограф, режисьор и не знам още какво. Казах им аз, че много скитат и много прахосват държавни средства. Напр[имер], казвам, в. "Ла Бюлгари нувел" ми иска също статия за "Искра" и аз им пратих. Редакцията на сп[исание] "Бюлгари" била в съседство до тяхната, защо не използувате тази статия и снимките, които им пратих. Още повече, че сте пропагандни списания и двете ги издава външното министерство. - Ех, какво знаеш ти - казват - по въпроса за прахосничеството? Почнахме - казват - филм "Под игото", направихме няколко метра само, за които похарчихме 15 милиона и филмът бе спрян, като готовите ленти се оказали съвсем лоши. Това едно, а знаеш ли, че "Българска кинематография" изготви филм, посветен на първия локомотив, направен у нас? - Е, кога ще го видим? - Никога. Спряха и него. - Защо? - Защото локомотивът не може да се движи ни с въглища, ни без въглища и... Неудобно било.
БЕЛЕЖКИ: 1. Жоржи Амаду (1912) - бразилска белетрист. [обратно] 2. Айра Уолфърт (1908) - американски белетрист. [обратно] 3. Питигрили (псевдоним на Дина Сегре, 1893-1975) - италиански белетрист. [обратно] 4. Борис Горбатов (1908-1954) - руски съветски писател и журналист. [обратно] 5. Сава Гановски (1897-1993) - политически и обществен деец, философ и педагог, академик. [обратно] 6. Николай Чернишевски (1828-1889) - руски философ, естет, литературен критик и писател. [обратно] 7. Мултатули (псевдоним на Едуард Дауес Декер (1820-1887) - холандски белетрист. [обратно] 8. Папа Витан млади (Витан Койов Цоньов (1785-1848) - иконописец, резбар и зограф. [обратно] 9. Тодор Боров (1901-1993) - библиограф и библиотековед, професор. [обратно] 10. Иван Хаджихристов (1892-1970) - поет-лирик. [обратно] 11. Иван Мирчев (1897-1982) - поет-лирик. [обратно] 12. Михаил Арцибашев (1878-1927) - руски философ и писател. [обратно] 13. Иля Муромец - герой от руския народен епос. [обратно] 14. Добавката е на Чудомир. [обратно] 15. От тур. - неолющен ориз. [обратно] 16. Йордан Стателов (1847-1877) - учител и публицист, основател на Ученолюбива дружина "Искра" - Казанлък (1873). [обратно] 17. Ресторант в Казанлък на Българския ловно-рибарски съюз. [обратно] 18. Роман от Фьодор Панфьоров (1896-1960) - руски съветски писател. [обратно] 19. Роман от Уилям Текери (1811-1864) - английски белетрист. [обратно] 20. Роман в две части от Тихон Сьомушкин (1900-1970) - руски съветски белетрист. [обратно] 21. Иван Бурин (1913-1991) - поет, фолклорист и литературен критик. [обратно] 22. Роман от Елмар Грип (псевдоним на Александър Василиевич Якимов, 1909) - руски съветски белетрист. [обратно] 23. Антон Макаренко (1888-1939) - руски съветски писател и педагог. [обратно] 24. Алексей Кожевников (1891-1980) - руски съветски белетрист. [обратно] 25. Чудомир греши. Сава Гановски е председател на КНИК. [обратно] 26. Емануил Манолов (1860-1902) - композитор и капелмайстор Операта е поставена за първи път в Казанлък през 1900 г. [обратно] 27. Виктор Виноградов (1895-1969) - руски съветски езиковед-славист, академик. [обратно] 28. Михаил Зошченко (1895-1958) - руски съветски писател, майстор на хумористичния разказ. [обратно] 29. Алоис Ирасек (1851-1930) - чешки белетрист. [обратно] 30. Петьо Ганин (псевдоним на Петко Илиев, 1839-1913) - иконописец и зограф, казанлъчанин. [обратно] 31. Църква в едноименната махала на Казанлък. [обратно] 32. Кръстьо Кръстев (1866-1919) - литературен критик и теоретик, доктор по философия (1888), професор (1908). [обратно] 33. Васил Налбуров (1863-1893) - учител, драматичен артист и режисьор. [обратно] 34. Илия Стоков - либерал, кмет на град Казанлък. (1883-1884). [обратно] 35. Димитро Папазоглу (1835-1902) - розотърговец, индустриалец и обществен деец. [обратно] 36. Михаил Такев (1864-1920) - обществен и политически деец, министър на вътрешните работи и обществените сгради (1908-1911 и 1918). [обратно] 37. От лат. - "с вик изпълват небето". [обратно] 38. Михай Садовяну (1880-1961) - румънски белетрист академик (1923). [обратно] 39. Михаил Салтиков-Шчедрин (1826-1889) - руски писател-сатирик и обществен деец. [обратно]
© Чудомир Други публикации:
|