1950 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

2 януари

Посрещнахме новата година в "Искра". Четох малък фейлетон "Старият вестник", в който исках да подчертая колко сме бедни, прости и без всякакво чувство за чистота и хигиена. Болен съм. Вчера цял ден бях вкъщи и четох. "За петте хляба" от Карел Чапек¹. Просташки превод на Асен Лещов. Преди нея прочетох "Кларктон" от Хауард Фаст, която ми хареса. Прегледах и трите книжки на сп. "Септември". Колко лоши стихове пишат нашите поети сега!

Новата година е студена, навъсена и по Балкана има доста сняг.

4 януари

В стаята пазя инфлуенцата си и прочетох два тома от съчиненията на Чехов, преведени от К. Константинов, Св. Минков и Н. Фурнаджиев. Ух, че голям писател! Каква широчина, дълбочина, какво художествено разнообразие! Първите два тома с първите му опити не ми направиха впечатление, даже ми дадоха кураж, но тези (XI и XII)² просто ме отчаяха. Чехов повече ми харесва и от Горки.

* * *

"Познай себе си." Хубаво го измислили старите, но никой не се е сетил да ни посочи пътя, начина, по който да се познаем. (Това го има някъде из Чеховите разкази)

10 януари

Хоремаг - общински хотели, ресторанти, магазини, гдето се продава най-лошото вино, най-лошата ракия, дето прислугата е безобразна и те не смята за клиент, а за някаква досадна муха. Затова всички са недоволни, псуват и благославят старото време на конкуренцията, на хубавите напитки, на усмихнатите съдържатели и прислуга. Понякога си мисля: тия бивши кръчмари-чорбаджии, които управляват Хоремаг, сякаш нарочно правят така. Просто саботаж.

Не можем да свикнем. Ето и в Нармаг. Вчера отидох да си получа дажбата от 300 грама ориз. Дадох на служащия картоните, изряза ги, даде ми листче и каза: "Иди в горния етаж да платиш 33 лв.". "Защо в горния?" - питам. "Тук касата е заета." Отивам горе, подавам листчето, а касиерът казва: "Къде е другото листче?" "Не знам. - казвам. - И не ви искам ни ориза, ни нищо." Отидох си и не си потърсих и купоните даже. Всичките ни организации са така устроени, сякаш се надпреварват коя повече време да ти отнеме. И то в[ъв] век, когато времето се мери с[ъс] секунди.

* * *

"Значи, значи ..." млади, стари, докладчици и политически агитатори в град ни в[ъв] всяко свое изречение ще употребят думата "значи". Една вечер броих как един употреби тази дума 86 пъти. Много "значи" нищо не значи!

* * *

В двора на най-хубавата къща в град (на П. Стайнов срещу "Искра") е посята специална трева и се отглеждат най-хубави цветя. Сега тя е дадена под наем на много квартиранти, един от които [е] млад офицер. Дошъл баща му на гости с магарето си, видял тревата и го пуснал то да пасе, а той чака сина си. Като си дошъл сина му и видял магарето, рекъл на баща си: "Хубаво си я наредил, тате, хубаво си я нагласил, само дано не види Чудомир отсреща."

* * *

Кметът на града купи преди две години един релеф на В. Коларов от скулптора Топалов и го окачи, къде мислите? - На входната врата на Градския съвет! Колко пъти му казвах, че това никъде го няма, но релефът и досега си стои там.

* * *

"Закон на боговете е - и то
ненарушим -
да ни продават скъпо свойте
добрини."

Херодот³

16 януари

Малко сняг и слънце. На края на месеца се свиква пак отложеният конгрес на читалищата. Писах на секретаря на Съюза Кондарев да не ме слагат в листата на Управителния съвет. Мисля, че ще ме послуша, понеже той иска да се огради с[ъс] свои верни хора, а аз съм си съмнителен още. Ще видя и изложбата на нашите художници, и новата им тематика.

23 януари

Радиото съобщи тази сутрин, че починал м[инистъ]р-председателят Васил Коларов. Той страдаше от сърце и напоследък често боледуваше. Коларов беше един от най-културните членове на партията. Разправяха, че обичал да рисува, свирел на пиано и владеел перфектно няколко езика.

* * *

В страната ни падна хубав, дебел сняг, който успокои и възрадва населението. Дано най-после да имаме една хубава реколта, която ще даде друг облик на живота ни.

* * *

Образува се Комитет в защита на мира. На мене възложиха да напиша статия в нашия вестник. Такива комитети ще се образуват и в[ъв] всички села. Организации за защита на мира има в 72 държави и броят на членовете бил 600 милиона души. Ще дойде ден, когато ни един жив човек не ще бъде вън от тази организация и тогава ще започне истинският човешки живот.

* * *

Имаше чествуване на Ленин по случай 26 години от смъртта му.

февруари

На 4-ти се завърнах от София. Конгресът мина доста парадно и малко "претупано" (набързо). Пак ме преизбраха, въпреки молбата да бъда освободен. Не бе преизбран Страхил Каменов от Лом, един от най-дейните читалищни деятели, за някакви си минали прегрешения. Какви са - не знам. При един случай на мене се подхвърли, че съм дружал тук с некомунисти и съм пущал остроти против властта. Първото е вярно. Опитах да се сближа с някои, но те са млади, не пушат, не пият и не можахме да се сближим и да си ходим на гости. Тези, които ми идват, пък са първо доктори. Жена ми страда от манията, че има всички болести и затова. Единият, обаче, (Ив. Андреев) ми е съученик, а жена му е братовчедка на моята, другият е Паранджилов, с жената на когото моята е неразделна. Лично той никога не може да ми бъде приятел. Третото семейство е Минчо Джелепови - старозагорчани, откъдето е и жена ми. Освен това, живях дълго в Павел баня и той кметува там, когато нашето село бе в съседната община. Дружим и с д-р Биджерано - партиец и с Буко Давидов - също партиец. В Казанлък има само двама по-културни комунисти, с които се срещаме често, но те са тъй заети, че рядко са свободни.

* * *

След избора на Управителния съвет на ВЧС ходихме при Вълко Червенков, който на другия ден стана председател на Министерския съвет. Висок, едър, здрав човек, чиито плещи могат да носят този тежък товар на държавното управление. Откровен и рязък, той иска от нас по-малко шум, по-малко парадност, а повече работа и то политически просветна.

- Какво толкова шумите и наричате конгреса си исторически? Какво му е историческото? Изпълнихте ли постановленията на 5-ия конгрес на партията? Борихте ли се да ги реализирате и как? Самокритиката Ви беше слаба. Време е в тия конгреси да се каже ясно: "Това направихме, а това не можахме." Имайте предвид, че държим сметка. Предвиденото трябва да се извърши.

Накрая обеща да внесе в Министерския съвет щото читалищните сгради да не се използуат за нищо друго.

* * *

В София имаше паника. Съкращават излишни служби. Напр[имер], в издателство "Народна младеж" съкратили 6 души писатели, от които повечето партийци като Камен Калчев, Асен Босев и пр. Поради липса на целулоза спират 5-6 вестника и намаляват тиража на другите. Нашият в. "Ведрина", напр[имер], спира. Също и на Женския съюз.

* * *

Какви ли не слухове. Разправят упорито, че Елин Пелин си поболил сърцето от страх след 9-ти септември 1944 год. Като царски приятел, уплашил се, че ще го арестуват, съдят и пр. Имал някакъв съсед-евреин, който много го тормозел. Веднъж му правили даже обиск и му взели ловната пушка. Толкова бил подплашен, че след юбилея му като получил поздравителна телеграма от Г. Димитров, който бил тогава в Москва, винаги я носил с[ъс] себе си и постоянно я четял на този и онзи.

9 февруари

Вчера и днес заседава Околийският народен съвет. Председателят чете годишни доклад. Реже по червенковски. Съобщава имена[та] на всички, които не си гледат работата. Отгоре надолу това е лесна работа, но малкият да критикува по-големия - още не сме дорасли дотам. Затова, кога даде думата на присъствуващите, рядко някой ще се обади. Ха, се обадиш, ха, те гони до девета рода. Това е впечатлението и оттам иде липсата на свобода при изказванията. Членовете от управата, всеки случай, изглеждат честни хора и с искрено желание да служат вярно на партията и народа си.

* * *

Хубав сняг, който започва да се топи. Топло. Мъгла.

10 февруари

Започнаха библиотекарските курсове, посетени от около 25 курсисти. Четох първата си лекция, която се много хареса и я поискаха да я препишат. Мъглата продължава. Топло е.

14 февруари

Снощи се върнах от Пловдив, където ходих да подписвам договор за съревнование между околийските читалищни съюзи на градовете Чирпан, Хасково, Пазарджик, Пловдив и Казанлък. Разиграване, губене на време и харчене на грешни пари. Това можеше да се уреди писмено отгоре.

* * *

Пратих писмо на Щъркелов в[ъв] връзка с изложените му две работи в Общата художествена изложба. Може би криво ще ме разбере и ще се разсърди, но това творчество е вече изиграло ролята [си] така, както "Лунни петна"⁴ на Н. Лилиев, и ще трябва да се слезе долу на земята. Символизмът и сантиментализмът са мъртви.

* * *

Първите минзухари и кокичета се показаха. От три дни слънцето стопи снеговете.

16 февруари

Снощи събрание на Настоятелството. Приехме бюджета. Днес събрание на Околийския читалищен съюз. Приемане плана за бъдеща дейност. Искат ми доклад за Левски, до края на месеца трябва да ида в Карлово и Стара Загора да ревизирам читал[ищните] съюзи, след това в 6 села да ръководя читал[ищно] съревнование. Председателят ми каза да нарисувам голям портрет на Червенков, женското д[ружест]во иска картина-плакат за 8 март и т.н. Щях да забравя: вчера посетиха музея 50 милиционери-курсисти и водачът им ме помоли да им изнеса една-две лекции по историята на нашия край.

19 февруари

Бях в Ст. Загора по инспектиране [на] Окол[ийския] читал[ищен] съвет. Заспала работа. Равнината е винаги така. В цялата околия от 96 читалища има само 38 000 книги (включително и градското читалище), а раздали през 1949 г. 7 000 книги за домашно четене, когато само нашата "Искра" е раздала 76 000 тома.

24 февруари

Получих една сума от старите си вземания на издателство "Хемус". Мислех ги за изгубени, а те не били. От издателството ми казаха, че тази година няма да се преиздава сборникът ми. Това щяло да стане в началото на 1951 год.

28 февруари

Тазигодишното събрание на читалището мина под знака на критика и самокритика. Председателят в доклада си ни начеса всички и работата се свърши. Преди това в "Работническо дело" нарязаха и секретаря на Окол[ийския] комитет на партията Кънев, един добър комунист и отличен човек. Оттогава го не виждам. Не дойде и на събранието. И си мисля: Не е ли огорчен този човек, вярно ли е това, че страдал от "главозамайване". Мене лично това не ми е правило впечатление. Смятам го, че не е такъв човек. Тогава тази критика градивна ли е или разрушителна? Критиката и самокритиката не е лесна работа и не е за всяка уста лъжица. Червенков даде пример за това, но да се критикува отгоре надолу е играчка. Критикувай отдолу нагоре, че да те видя. В последния брой на "Крокодил" има карикатура, изобразяваща един съвсем отчаян човек, хванал се за главата и не знае какво да прави. Другарят му го пита: "Какво ти е, да не би да са те критикували на събранието?" "Не - казва той. - Не, нещо по-лошо - аз критикувах." Ето, значи, трудностите къде се явяват. Разкритикувай по-високо стоящия от тебе и отиде ти лятото, както казват по нас.

4 март

Снощи се конституира Настоятелството на "Искра" като пак ме избраха за подпредседател. Важното е, че ме послушаха и взеха в Настоятелството Д. Венков, който ще ни тури в ред финансите. Добре е и Георги Пеев като завеждащ киното. Младият учител Дамянов не знам как ще се справи с театъра, хора и оперетата.

* * *

Васил Чернаев, виолист-виртуоз, гостува в града. Майстор-техник, но не ми говори нищо на сърцето. Може би, че го разбрах какъв е творец и как се пазаряваше за наема, като ни обвиняваше, че сме го експлоатирали. Полза от такива концерти нямаме. В провинцията трябва да се изнасят концерти, изпъстрени с достъпна музика и предварителни обяснения. От технически фокуси нужда нямаме.

* * *

На 5 март през деня и нощта бушува страшен вятър, който изпотроши витрини, събори комини, керемиди и други пакости направи.

11 март

Рисувам портрет на Вълко Червенков. Този делови човек, струва ми се, че ще направи всичко възможно да подобри финансиите ни, които, изглежда, са силно разстроени. Неговият държавен план, ако се проведе енергично, ще даде резултати. Аз виждам в него практик-политик и може да няма голяма култура, но има воля да проведе в дело написаното и има кураж да се бори докрай. Освен това, той има желязно здраве, което не е без значение.

* * *

"Болестта влиза с оки, а излиза с драмове."

* * *

"Светът е създаден не с думи, а с работа."

* * *

"Всички имаме навик да наказваме други и за наши грехове."

* * *

Четох брошурката "Революция и култура" - статии, писани от М. Горки през 1917 год., когато той не е с Ленина и се възмущава от убийствата, погромите и разграбванията на революционерите. Той се бори отчаяно за една по-висока духовност, за едно по-човешко отношение към човека. Интересна книжка.

* * *

"... Една победа е спечелена, пише той, завоювана е политическата власт, а има да се удържат още много победи, несравнено по-трудни и най-напред трябва да победим собствените си илюзии. Ние успяхме да съборим старата власт не затуй, че сме сила, а защото властта, която ни правеше да гнием, самата бе цяла прогнила и се разпадна при първия дружен тласък, фактът, че тъй дълго не можахме да се решим на тоя удар, макар да виждахме как се разрушава страната и да чувствувахме, че ни изнасилват, самото това наше продължително търпение свидетелствува за слабостта ни..."⁵

12 март

"Талейран затова презира хората, защото много е изучавал себе си."

Карно⁶

* * *

Княз Талейран знаеше само по слух какво е това съвест.

* * *

"Когато той умрял и пристигнал в ада, дяволът му рекъл:

- Миличък, благодаря ви, но признайте, че вие все пак отидохте малко по-далече от моите инструкции."

Брифо

* * *

"Езикът е даден на човека, за да скрива мислите си."

Талейран⁷

* * *

"Глупавата жена не може да компрометира един умен мъж - може да го компрометира само такава, която минава за умна."

* * *

Талейран, най-големият дипломат в Европа през време на Френската революция, най-поквареният и най-големият рушветчия. Интересно е, че е семинарист и достига до висш духовен сан, преди да се залови за политика.

* * *

Шопен⁸ на 4 години започнал да импровизира на рояла и спял в същата стая, където е бил и той. На 12 години го наричат вече втори Моцарт⁹, малкия Моцарт, а ний до 20-тата си година още не сме решили какво да следваме.

Учител му бил Живни, за когото младият Шопен казвал, че той и едно магаре може да научи на музика.

21 март

МАКСИМ ГОРКИ - "Революция и култура" - 1919 г[одина] кногоизд[ателство] "Паскалев" - София. Статии, писани през 1917 го[ина]; превел Стр. Славчев

"...Да се убиваме един други сега, когато всички имаме прекрасното право да спорим честно и също тъй честно да не се съгласяваме един с друг, е престъпно и гнусно. Неспособни са да се чувствуват като свободни хора ония, които иначе мислят. Убийството и насилието са аргументи на деспотизма, това са подли и безсилни аргументи, защото да изнасилиш чуждата воля, да убиеш човека, това далеч не значи, никога не значи, че убиваш идеята, че доказваш неправотата на мисълта, погрешността на мнението."

* * *

"...Разбира се, "който не работи - не греши", но у нас има страшно много хора, които, каквото и да сторят - сбъркват."

* * *

"...Една победа е спечелена само - завоювана е политическата власт, а има да се удържат още много победи, несравнено по-трудни и най-напред трябва да победим собствените си илюзии.

Ний успяхме да съборим старата власт не затуй, че сме сила, а защото властта, която ни правеше да гнием, самата бе цяла прогнила и са разпадна при първия дружен тласък."¹⁰

* * *

"Не бива да се забравя, че живеем в многомилионното лоно на политически неграмотния и социално невъзпитан народ. Хората, които не знаят какво искат, са опасни и политически, и социално..."

"...Много кал, плесен и отрова има още, всичко това не тъй лесно ще изчезне; старият ред е разрушен физически, но той живее духовно край нас и в самите нас. Не е убита многоглавата хидра на невежеството, варварството, глупостта, баналността и простащината; тя се е скрила уплашена, без да е изгубила способността си да гълта лакомо живи души."

* * *

"Мъжествено съзнаване на личните недостатъци е най-добрият подбудител на здравата воля и най-верен способ за правилна самопреценка."

* * *

"Болестта влиза на оки, а излиза на драмове"¹¹

* * *

"Светът е създаден не с думи, а с работа."¹²

"...Време е да възпитаваме в самите нас чувство на погнусяване от убийството, чувство на отвращение към него."

* * *

"Да се изпращат талантливи художници на война е такава разточителност и глупост, каквато е да туряш златни подкови на кираджийски кон."

* * *

"Една от първите задачи на времето трябва да бъде да се възбуждат у народа, наред с политическите емоции, още и емоции етически и естетически."

"...Демагог аз никога не съм бил и няма да бъда. Като порицавам нашия народ за неговата склонност към анархизъм, за неохотата му към труд, за всичката му дивота и невежество, аз не забравям: той не може да бъде друг. Условията, сред които е живял, условия на пълно безправие и потисничество, на най-безсрамна лъжа и зверска жестокост, не можаха да възпитат у него нито уважение към личността, ни съзнание за правата на гражданина, ни чувство на справедливост."

* * *

"Историята изтика на пръв план и налага незабавното разрешаване на въпроса за бъдещето на страната. Заплашва ни пълно осиромашаване и диво оскотяване, ако още сега не почнем да работим в името на бъдещето. Ако за всички други страни ще бъде трудно да се съвземат след тая тежка, мъчителна и опустошителна катастрофа, за Русия това ще бъде още по-трудно. Население, алкохолизирано от векове в царските кръчми, сега отровено от сифилис, 50% смъртност у децата до 5 години и едва ли не повсеместна неграмотност и невежество..."

* * *

"...Пак култура ли? Да, пак култура. Аз не зная какво би могло да спаси нашата страна от гибел. Ако оная част от интелигенцията, която, боейки се от отговорности и заобикаляйки опасностите, се е изпокрила някъде и лентяйствува, като се забавлява с критики върху онова, което става, ако тя се бе опитала още през първите дни на свободата да вкара други начала в хаоса от възбудени инстинкти, да извика други чувства, аз съм уверен, че много от ония гадости, които притежаваме, не бихме преживели. Щом революцията не е в състояние да развие тутакси едно напрегнато трудно творчество в страната, тя, по моему, е революция безплодна, няма смисъл, а самите ние сме народ, неспособен да живее."

* * *

"Бъдете повече хора в тия дни на всеобщо озверение!"

"...Разбирам: изобилието от провокатори и авантюристи сред революционното движение трябваше да възпита у вас естествено чувство на недоверие един към друг и въобще към всички хора; разбирам, че този позорен факт би отровил чрез болката на остро презрение даже и твърде здрави люде. Но все пак, като хвърляте тъй безгрижно обвинения един другиму в предателство, измяна, користолюбие, лицемерие, вие си представлявате цяла Русия за страна, гъсто населена с безчестни, подли хора, а нали и вие също сте руси?..."

"Мерзостта трябва да се изобличава. Ако нашият мужик е звяр, нека това се каже открито; ако пък работникът заяви - аз съм пролетарий! - с[ъс] същия оня отвратителен тон на човек, принадлежащ към някаква каста, с който тон и дворянинът казва - аз съм дворянин! Такъв работник трябва да се осмее безпощадно. Сега, когато известна част от работничеството, възбудено от обезумелите господари на волята му, проявява кастов дух и маниери, когато то действува чрез насилие и терор, чрез онова насилие, против което тъй съществено и дълго се бориха неговите най- добри водачи, неговите съзнателни другари - сега аз, л разбира се, не мога да отида в редовете на тая част от работничеството."

22 март (Първа пролет)

Времето действително е пролетно, топло, слънчево. Бадемовото дръвче у дома дало първи цветове, котката се е изтегнала на напечената земя, жената нещо човърка с миниатюрна мотичка из градината, една кокошка снесе и радостно закудкудяка... Плъзнали са пролетни сокове навред, даже моята самописка не можа да удържи своите и капнаха върху листа.

* * *

ЧЕЛОВЕЧЕСТВО

В усопшите¹³ столетия апостоли
                                      безбройни
едно са проповядвали учение на
                                      тълпите:
- Живейте в мир! О, купища от стръв
                                      в полята буйни,
о, черепи и кокали в гнездата на
                                      орлите.
Вий ни казвате таз реч печална - мир
                                      - що значи.
Мир! Сиреч опълчване на брата
                                      против брата!
Мир! Сиреч майката, която за сина
                                      си плаче!
Мир! Сиреч бунт в колибата и
                                зверщина в палата!
Мир! Сиреч глад на лево и пресищане
                                      на десно!
Мир! Сиреч несвестен тук стон,там
                                      тържество
                                      несвестно!
Мир! Сиреч неизменната, ужасната
                               поема на земний хаос

гнетът на съдбините - теглото!...
...Апостоли измамени, не, мир тук,
                                      долу - няма,
Човекът за човека е вълк, и мощно е
                                      само злото!

                                      Ст. Михайловски

И това го преписвам аз - председателят на Околийския комитет за борба за мир!

24 март

Из "Революция и култура" от Максим Горки

Ето как е разсъждавал писателят и човекът Горки и каква преценка е давал за политика и революционера Ленин в началото на революцията.

"...Разбира се, Столипин¹⁴ и Плеве¹⁵ отиваха срещу демокрацията, против всичко живо и честно в Русия, когато след Ленина засега върви доста значителна маса работници, но аз вярвам, че разумът на работническата класа, нейното съзнание за историческите задачи, които и предстоят, скоро ще и отвори очите, за да види, че цялата химерност на Лениновите обещания, всичката дълбочина на неговото безумие и на нечаевско-бакунинския¹⁶ му анархизъм. Работническата класа не може да не разбере, че Ленин прави някакъв опит на нейната кожа и с нейната кръв, мъчи се да доведе до последна крайност революционното напрежение на пролетариата, за да види какво ще излезе от това. Той не вярва, разбира се, че при днешните условия е възможна някаква победа на пролетариата в Русия, но, може би, надява се на някакво чудо..."

И по-нататък:

"...Ленин, безспорно, е човек с изключителна сила; двадесет и пет години той стоя в първите редове на борците за тържеството на социализма и е една от най-крупните и ярки фигури на международната социалдемокрация; човек талантлив, той притежава всички качества на "водача"; има и нужното за тая цел отсъствие на морал и чисто господарско, безжалостно отношение към живота на народните маси. Ленин е "водач" и руски барин¹⁷, нему не са чужди някои от душевните качества на това минало вече в небитието съсловие, той смята, че има право да извърши с руския народ жестокия, обречен предварително на несполука опит. Измъченият и разорен от войната народ заплати вече с хиляди жертви тоя опит и ще бъде принуден да заплати още десетки хиляди такива. Това ще го лиши от водачи за дълго време.

Но Ленин, който е роб на догмите, и сътрудниците му, които са негови роби, не се смущават от тая неизбежна трагедия. Животът с цялата негова сложност е чужд на Ленина, той не познава народната маса, не е живял с нея. Но той знае от книжките с какви средства може да раздвижи тая маса и как най-лесно да разпали нейните инстинкти. За Ленина работническата класа е това, каквото е рудата за металурга. Може ли при дадени условия да се отлее от тая руда социалистическа държава? Разбира се - не може, но, все пак, защо да се не опита? Какво ще рискува Ленин, ако опитът не успее? Той работи като химик в лабораторията с тая разлика само, че химикът използува мъртвата материя, но работата му дава ценни за живота резултати, когато Ленин работи над жив материал и води революцията към гибел. Съзнателните работници, които вървят след Ленин, трябва да разберат, че с руската работническата класа се прави безжалостен опит, който ще унищожи най-добрите й сили и ще спре за дълго време нормалното развитие на руската революция..."

"...А на празника, гдето деспотизмът на полуграмотната маса ще празнува своята евтина победа и гдето, както по-рано, както винаги, човешката личност ще бъде все тъй потисната, на тоя "празник" аз нямам никаква работа и за мен това не е празник..."

Горки се възмущава от изстъпленията, убийствата, разграбване на ценни държавни имущества, арестуване на добри демократи и т.н. Той смята, че наред с политическите емоции трябва в народа да се възбуждат и "етически и естетически емоции". По-късно, разбира се, много неща се изясняват и Горки и Ленин стават добри и неразделни приятели.

И тогава той пише така:

"...В СССР революционният гений на Владимир Ленин постави пред пролетариата най-високата цел и сега към практическото достигане на тая замайваща цел мощно се стремят милионите пролетарии на Съюза, като с това все по-забележимо възбуждат революционната емоция на пролетариата от всички страни, почтително изумление на честните хора и най-подлата ненавист на мерзавците."

"Статии за литературата и изкуството" (стр. 212, 1934 г.)¹⁸

Или пък:

"...Длъжността на честните водачи на народа е нечовешки трудна. Невъзможно е да има вожд, който в една или друга степен да не бъде тиранин. Навярно при Ленин са избити повече хора, отколкото при Уот Тайлор¹⁹, Фом Мюнцер²⁰, Гарибалди²¹. Но пък и съпротивата на революцията, която Ленин ръководеше, беше организирана по-широко и по-мощно. При това трябва да вземем под внимание, че с развитието на цивилизацията стойността на човешкия живот явно се понижава.

...Да се рисува неговия портрет е трудно. Ленин външно е цял в думите си, както рибата в люспите. Той беше прост и откровен, както всичко, което говореше..."

"И беше изцяло руснак с "хитринката" на Василий Шуйски²², с желязната воля на протопоп Авакум²³, с необходимата за революционера праволинейност на Петър Велики²⁴. Той беше руснак, който дълго живя вън от Русия, внимателно разглеждайки своята страна - отдалеко тя изглежда по-жовописна, по-ярка. Той правилно оцени нейната потенциална сила - изключителната талантливост на народа, още слабо изразена, неподтикната от историята, тежка, мудна, но талантливост навред върху тъмния фон на фантастичния живот, блестящ с[ъс] златни звезди. Владимир Ленин разбуди Русия и сега тя няма да заспи."

("Горки за културата и изкуството" стр. 99)

25 март

Студено, облачно, по Балкана нов сняг. В града ни има изобилие на мляко, което се продава свободно. Появиха се и кебапчета през някои дни на седмицата. Захарта, която беше доста евтина, изчезна от пазара. Чувствува се нужда най-вече от трикотаж и вълнени платове. Масло има по пазара - 900-850 лв. к[ило]гр[ама]. От магазина за свободни цени си купих шапка за 4 000 лв.; другаде има, но много просто качество. Реколтата върви добре и ако се удържи, веднага ще се почувствува голямо спадане цените на много неща, затова властта мобилизира всички за изпълнение [на] посевния план. Всички партийни дейци са по селата, за да контролират сеитбата.

27 март

Върнах се от село. Кампанията по засяването е в разгара си. И в неделя почти всички бяха в полето.

- Не ни оставят десятниците - оплака ми се един 67-годишен човек и псува. - Карат ме да сея тютюн, а кой ще го работи, кой ще го ниже, като и аз, и жената не виждаме вече...

Други се обажда:

- Те ще ме учат мене кога да сея и какво да сея! Вятър работа! Надошли едни чиновници и с нови чанти все, не видяло нивга нива и не може да разпознае ръж от жито и ще ме учи на ум!

Страшно консервативни хора, много мъчно възприемат новото. Открай време си мразят чиновниците, които смятат за техни храненици. Реколтата, обаче, върви много добре и въпреки мърморенето им, ще засеят според плана. Културно-просветната работа, обаче, е много зле. Почти нищо не четат и освен политически беседи, други не са изнасяли в селото, а това е лошо.

В Павел баня ме питат: "Докога ще храним тия гръцки деца?" Аз не можах да им отговоря. Мой връстник ми дума: "Вий там ядете маслини, кашкавал, имате всичко, а аз един парцал не съм взел от 5 години." Разбира се, и първото, и второто не е истина, но те така си мислят и не можеш ги убеди в обратното. Мърморковци, вечно плачещи и вечно негодуващи.

30 март

В града ни гостува Сливенският градски театър²⁵. Гледахме, значи, "театро" в оня смисъл, както го разбираха едно време. Нашите артисти все още "представляват", правят "театро".

П. Незнакомов²⁶ от "Стършел" беше днес у дома на обяд. Приятен младеж. Каза ми, че вестникът от 1 април става партиен орган, като че ли досега не е бил такъв.

1 април

Хладно. Слаб дъжд и още няма цвят по дърветата. Един американски вестник пише, че няколко водородни бомби, избухнали високо в[ъв] въздуха, могат да го отровят за хиляди години, да променят годишните времена и годината от 365 дена да стане на 370. Който иска, да вярва. Вестникът не е американски, а "Народен глас" - български вестник, излизащ в Америка.

* * *

Старите турци, като орели пролетно време, за да опитат дали е дошло време за сеитба, са сядали на гол задник в браздата и ако топлината на земята е достатъчна и не му изстива задника, почва да сее.

А дядо Пънчо казваше: "Не ви слушам аз вас! Дорде не цъфне трънката, аз семе в нивата не хвърлям."

3 април

Днес навършвам 60 години. Ето те тебе, дядо Чудомире! Попитай се сега как живя толкова време и какво направи. Какво? Червиш ли се? Срамуваш ли се?

- Ех, братко, и това, все пак, е едно и качество! Защо на 3-и? На 27 март е вярното²⁷.

* * *

Вчера, неделя, почти целия ден имахме околийска читалищна конференция. Заключение: големи планове за дейност, големи резолюции, а плачевни резултати в края на годината.

Преуморихме си добрите хора, разкъсахме си силите, удавихме се в събрания, разисквания, конференции, заседания. Всичките ни будни хора тичат в галоп толкова години, а Ганьо си пристъпя бавно по биволски и хич не иска да знае.

4 април

Градска партийна конференция имаше вчера и завчера и редакторът на в[естник] "Искра" Денчо Баров ми носи написани куриозни случаи, изнесени там, които аз да преработя в[ъв] фейлетон.

Ето няколко:

1. Околийският комисар по снабдяването бил бивш кмет и за да си запази службата, влиза в партията. Оказал се, обаче, битово разложен и обикалял разни жени от бившия "хайлайф", правил им предпочитание и ги снабдявал с наряди срещу целувки.

2. В[ъв] фабрика "Роза" се промъкнал друг, който бил в услуга на полицията някога. Той успял да се вмъкне и в партийното ръководство.

З. В Градския съвет на отговорна служба [бил] лишен от право адвокат, бивш завеждащ "обновата" в Дамянвелчево²⁸ време. Бил и в концлагер.

4. Там също се приютил и друг, син на бивш кмет, зет на осъден на смърт и засегнат от закона за едрата градска собственост. Той заемал служба председател на жилищна комисия.

5. Ръководството на "Хоремаг" било в ръцете на специалист по фалшиви вина и готвене на умрели фитки.

6. В "Наркооп" дълго се е подвизавал друг един, който задигнал платове за 400 000 лв.

7. Редовно се крадял хляба на гражданството от хлебарските работници. Хлябът е неизпечен и понякога незаконно чисто царевичен и т.н.

За отстъпките им не бих казал нищо и трябва да си получат наказанието, но това "вмъкване" в партията, струва ми се, не е така. Те не се вмъкнаха (знам случая с комисаря), а ги заставиха да се запишат членове, за да не изгубят службите си. Те бяха задължени да сторят това, при приемането им всичкото им минало беше разнищено и изяснено.

Тъкмо си отиде той и иде чиновник от Градския съвет, който пък събрал материали за стенвестник и ме моли да ги илюстрирам.

Ето някои от тях:

1. Чиновничката от стая № 3 имала обичай през време на работа да чете романи.

2. В съревнованието за най-малко закъснение спечелила първа награда чиновничката от отдел "Социални грижи", която се успала и дошла с 60 минути закъснение.

З. В стая № 5 няма закачалки и служащите си окачват дрехите по дръжките на прозорците.

4. Столът на секретаря на профорганизацията треперел от студ, защото често го оставял празен, вместо да седне да го топли.

5. Общинският милиционер, който разнасял покани, се движел с[ъс] скоростта на костенурка.

6. При разпределяне нарядите често костюм отивал при костюм и плат при плат, т.е. все едни и същи хора ги получавали.

7. Въведеното двойно счетоводство станало тройно, защото се завеждало от трима души и все не вървяло.

8. И ражданията, и умиранията, и браковете се зарегистрират все в една и съща стая от един човек и най-често се събират пред него човек, който плаче, че му умрял близък, и други, които се смеят, че им се родило дете или че ще се женят...

5 април

"...За една обработена кожа дават десет необработени."

"...За богатия и дяволът вари каша, а за бедния и в кървавицата има кости..."

"Дори и котките се облизват, когато ги похвалят."

"Своят дим е по-мил от този на чуждата печка, своята скръб е по-мила от чуждата радост."

"На земята става по-светло -
призраците и дяволите изчезват."

"От Бога не ми става ни по-топло, ни по-студено."

"Живее човек, а гледаш, че и ковчег не си е спечелил."

"Очите на човека са по-ненаситни от корема му."

Из "Земя - кърмилница" от Петрас Цвирка²⁹

* * *

Романът "Синът на рибаря" пак от латвийски писател Лацис³⁰ е сравнително по-слаб от "Земя - кърмилница", въпреки богатия сюжет.

Каква мизерия и невежество в тия малки страни и какви религиозни българите, стоим по-високо от тях. И в чистотата на нравите, даже.

15 април

Същото може да се каже и за "Дита, рожба човешка" от Мартин Андерсен Нексьо³¹ - и в Дания ли е било тъй. Не съм го дочел, но мизерията ме поразява. Нексьо е добър писател с[ъс] собствен стил. Той е мъдър. Понякога е чист натуралист, повечето реалист, а пък си има и романтика, и импресия тук-там. Точно както трябва!

17 април

Вчера проведох пунктова читалищна конференция в с.Павел баня. Един от делегатите ми разправя, че през цялата седмица непрекъснато е пътувал по разни пунктове за събрания, опреснителни курсове, конференции и пр. "Не съм стоял един ден у дома."

А друг ми разправи, че бившият кмет на селото, а сега директор на кооперацията, за една година изял в "Хоремаг", и то на вересия, кюфтета за 60 000 лв.

25 април

Последни приготовления за 1-и май. Рисувах, докато капнах. Аз вече не мога да издържам усилена работа. Нощес не спах от преумора. Че и събрание имаше снощи до 10 ч[аса] вечерта. Не мога да се начудя на тия древноазиатски украси и тези съзнателни идолопоклонства. Неужели човечеството все с демагогия трябва да се управлява. Земни идоли, па и небесни, ако щете - не ги признавам, не мога да се кланям. Мога да се радвам, че Х е гениален поет, че У е гениален политик, мога да им се възхищавам, но сегашното надминава всяка представа. Непрекъснати празненства и чествувания.

Вероятно трябва да се втълпи, да се набие в съзнанието на масите новата власт, новият строй, защото старият все още е в съзнанието им, и то не с лошите, а с добрите си страни като изобилие на хляб, облекло, свобода на приказване... Трябва да престане човекът да мисли инак.

Днес напуснах тютюня. Докога ли?

"...Бог сигурно има, но само че никога не си е вкъщи, когато го потърсим. Важните господа винаги правят така."

* * *

Човек не бива да киха, когато има брашно в устата си.

Прочетох "Дига, рожба човешка" и много съм доволен. Ето една "тенденциозно" хубава книга.

3 май

Започва пак сивата делничност. Днес пак е и облачно, и студено. Празникът мина с едно изпиване на целия персонал. Започна в "Искра" и завърши у дома. Разбира се, "нисшият персонал" не началствува. Това беше един вид отдих след умората и напрежението по украсата.

* * *

В продължение на моя дълъг живот, говорел Халиф Али, аз често забелязвах, че хората повече приличат на времената, в които живеят, отколкото на бащите си.

Халиф Али, зет на Мохамеда

"Рая може да се намери само под сянката на кръстосаните саби."

(Мохамед)

* * *

Инквизицията³² е имала задача да изкорени религиозните разноверия с помощта на терор и от 1481 до 1808 г[одина] тя е осъдила 340 000 души, от които 200 000 изгорени живи. Действията и са били тъй ужасни, че възклицанието на Паляричи е било възклицание на хиляди души: "Едва ли е възможно днес да бъдеш християнин и да умреш на леглото си." Въпреки всичко, могъществото на инквизицията не постига целта си. Еретиците почват от "тайно неверие". Всеобщо съмнение обхваща цяла Европа. Почват да отричат провидението, безсмъртието на душата, свободата на волята и да вярват в[ъв] фатализма.

Раетан казал на Лютера³³: "Ти си длъжен да повярваш, че една капка кръв, пролята от Христа, е достатъчна за изкупление [на] човешкия род, и останалото количество, пролято в градината и на кръста, е оставено в наследство на папата, за да образува съкровищница, от която ще се дават индулгенции..."

Латинското християнство, или католичеството, е отговорно за лошия вървеж на нещата в Европа от IV до XVI век.

Все по онова време, особено към края му... Когато Халеевата комета³⁴ се явила в 1682 год[ина], създала голям страх, но папа Калист III я проклел, тя се изгубила и не посмяла да се покаже цели 75 години.

Смъртността е била 1 на 23. От сифилис е бил заразен папа Леон Х. Лекували с мощи. Няколко абатства притежавали трънния венец на Христа, 11 манастиря притежавали и копието, с което е бил прободен. Тогава продавали малки стъкла с мляко от Дева Мария. Рекордът, обаче, е на един ерусалимски манастир, който притежавал пръст от ръката на Св. Дух (?)

Еразъм³⁵ казва: "Ако Христос не освободи народа си от многовидната тирания на духовенството, игото на турците ще бъде смятано за по-търпимо."

Кръстоносните походи разклатили вярата в цялото християнство. Правоверните (кръстоносците) не могли да освободят Божи гроб от неверниците.

* * *

Науката съборила господството на традициите. Тя отказала да приеме без доказателства решенията на който и да било учител, колкото и високостоящ да е бил той. Тя спомогнала за издигане [на] човешкия ум. Познаване [на] законите последства от практически изобретения.

* * *

Едва в XVI в[ек] хората почнали да си служат свястно с прозорци за стъкла. Тогава е бил измислен начинът за рязането им с диамант.

В XVIII в[ек] пък се сетили да постелят улиците с калдъръм. Париж, който тънел в кал и локви. Тогава забранили и свободното ходене на свини из улиците. Но калугерите от манастира "Св. Антоний" протестирали и техните "свещени" свини се разхождали, но... с[ъс] звънци на шиите.

В 1870 г[одина], за да се движиш из Рим, трябва да внимаваш много да не настъпиш някаква нечистотия, а до началото на XVII в[ек] Берлинските улици никога не били метени, а полицейският правилник гласял: "Който селянин дойде с кола в града, на излизане да я напълни с боклук."

* * *

Вилицата е италианско изобретение (XV в.), дотогава се е ядяло с пръсти.

* * *

Все пак, в 1601 год[ина] в Лисабон изгорили един кон, защото бил обладан от дявола, а то стопанинът му го бил дресирал да прави някои упражнения.

* * *

Когато Халеевата комета се явила в 1682 г[одина], хората я смятали за вестителка на божия гняв, на война, чума и глад. Папата наредил да бият всички камбани, за да я сплашат, а вярващите се молили непрестанно. Когато се явява втори път през 1759 год[ина], Халей³⁶ узнал, че тя хич не иска и да знае за земята и човечеството, а по силата на един закон описва своята елипсовидна орбита.

* * *

"Латинското християнство (католицизмът) за 1000 години не можа да удвои населението в Европа, нито да уголеми средната продължителност на човешкия живот."

(Из "Борбата на религията с науката" от Джон Уилям Дрепер)

19 май

Прочетох романа "Кавалерът на златната звезда" от Бабаевски. Вот социалистически реализъм! Бодро, оптимистично, мобилизиращо. На тая тема, обаче, Шолохов е написал "Разораната целина", пък и още колко други като Рябокляч ("Колхозът "Заря"), Гулия ("Пролет в Сакен") и т.н.

* * *

"С ръката на глупеца змията ловят."

* * *

Положението лошо като на пъдпъдъка нито да стоиш, нито да излетиш.

* * *

"Колхозът "Заря" от Рябокляч е книга, която задържа вниманието на четеца, но, както казах, все една и съща тема третират толкова писатели.

Защо мнозина протестират, че не били заслужено раздадени Димитровските награди?³⁷

Напр[имер] литературните - Караславов е един от най-борческите съвременни писатели - истински комунист от тази епоха. Полянов има големи заслуги за партията в миналото, Людмил, колкото и да не го обичам, работи също много, а Радевски е най-добрият от прогресивните поети. Аз мисля, че справедливо са раздадени от тяхно гледище, разбира се. Нали няма вече "изкуство за изкуството"? Полянов може да не е дал бог знае какво изкуство, но то цялото е било в услуга на партията, на народа, на трудещите се.

* * *

Често пишат за Христо Ясенов и много неверни работи дадоха негови "близки" и далечни. И портрета му даже рисуват така, че не прилича на братовчед му. Толкова ли няма истински портрет на Христа?

23 май

От София от Съюза на читалищата ме упълномощават да присъствувам и поднеса поздравления на Мишо Тодоров, когото ще чествуват в Сливен утре вечер. Получихме и покани, от които се вижда, че това е общогражданска инициатива, каквато ний тук, у нас, не можем да проведем. Мишо е извършил едно геройство, като е останал в провинцията. Аз мисля, че неговата дългогодишна работа в Сливен роди операта им.

26 май

Чествуването на Мишо Тодоров мина много добре. Спонтанно града, околията и областта му изразиха почит и уважение. Получи много подаръци, адреси и към 500 000 лв. паричен дар. Програмата беше добре подбрана. Сливенци имат отличен хор.

30 май

Жена ми прави изложба тук. Тя е майсторка на цветята, но сега, следвайки духа на времето, изложи два портрета на Сталин и Димитров (рисувани от фотографии) и няколко доста слаби композиции из бригадирския живот.

Последните се продадоха, а нито едно цвете не купи никой. Интересно е, че посети изложбата Полската културна мисия, между които беше и пом[ощник]-м[инистъ]рът на просветата и всички се спряха на трудовите сюжети, фотографираха ги даже и я поканиха да ги изпрати на изложба в Полша. Цветята не погледнаха.

* * *

От два дни вали хубав дъжд, дългоочакван и напоителен.

4 юни

Завчера си купих брава от "Нармаг", но тя нямаше дръжки. "Такива има в железарската кооперация." - ми казаха. Отидох там и си взех. Сега пък гвоздеи къде ли ще търся?

* * *

Гледах на кинопреглед изгледи из живота на нашето читалище. Правиха ги две седмици преди това и то доста сполучливо.

14 юни

Трябва да има 15 години, откак съм член на Писателския съюз, но за пръв път присъствувах на годишното му събрание. Общото ми впечатление, че писателите са малко по-културни от художниците, напр[имер]. (На едно тяхно годишно събрание за пръв път видях толкова много прости и същевременно претенциозни хора, събрани на едно място).

Както е навред, и тук взеха думата не тези, които има действително какво да кажат, а и тези, които нямат. Радой Ралин, напр[имер], ако не бе възрастта му, трябвал да бъде хванат за ухото и изхвърлен из салона заради високомерното му държание долнокачествено клюкарство. Климент Цачев, една мравкоподобна личност, почна да ни чете морал и да ни предпазва от алкохол, от жени и т.н. Грозните хора са винаги моралисти. Д. Горчивкин, съвършен слаб писател, който, каквото е написал, е в подражание, се оплака, че "големите" се държали високомерно и не му обръщали внимание и т.н. Обаждаха се все такива слабосилни писатели като Теодоси Анастасов и др. Докладът на Радевски изобщо бе добър. Пасажът, отнасящ се до нас, "мълчащите" писатели, е доста правдив, като не е взел под внимание случай като моя - не мога да пиша вече.

Беше се пръснал слух, че на годишното събрание щели да изключват тези, които не са се обадили няколко години, но се оказа само слух. "Обратно, каза Радевски, целта ни е не да изключваме такива, а да се мъчим да активизираме и спечелим."

Изобщо не съжалявам, че посетих това събрание, където добих една по-ясна представа за състоянието му въобще. Сега чета романа "От все сърце" от Елизар Малцев, който третира все тази колхозна тема и върви доста добре.

20 юни

Назначена била помощничка в музея, искам да дойде по-скоро, да й предам музея и да се оттегля. А какво ли ще правя тогава? Вкъщи не е приветливо, не е уютно и все ми се струва, че ще е тясно за два непризнати таланта. Много мъчно се живее с жена ми, много мъчно.

27 юни

Доклад за Вазов, доклад за сп[исание] "Читалище", портрет голям на Вазов, стенлист за Георги Димитров, друг стенлист на Женското д[ружест]во, трети стенлист на клон еди кой си от женското д[ужеств]во и т.н. - ето така минават дните ми. Чакам помощничката, за да ида на почивка.

4 юли

Позабравихме се, бележнико мой, а колко и какви събития се нижат и се изнизаха през тия няколко дни! Южнокорейци и Севернокорейци, т.е. Русия и Америка се бият здравата. Ний, обаче, си жънем, прибираме реколтата и нямаме кръвопролитни намерения. Някои нашенци мислят, че това е началото на голямата всеобща война, но аз не мисля така. Това си е обикновеното кръвопускане, което човечеството си прави постоянно, за да му спадне кръвното налягане. За човечеството това сякаш е необходимо, но за самите корейци не ще да е никак добре.

12 юли

Прочетох "Устрем" - роман от латвийката Анна Саксе. Това е пети роман от живота на селото и образуване на колхоз. Хубаво, хубаво написана книга!

"Клас на класа не чува гласа..."

* * *

Тази седмица изнесох доклад за Вазов в[ъв] фабрика "Благоев"³⁸, в Енина и в града. Казват, че бил добър.

* * *

"Нищо не е тъй дълговечно, както човешката глупост."

Анатол Франс

15 юли

Вчера цял ден заседавахме - Окол[ийски] народен съвет. Вечерта към 6 ч[аса], когато привършвахме, ме извикаха при секретаря на Окол[ийския] комитет на К[омунистическата] партия и ми казаха, че ми възлагат да стана председател на Окол[ийския] комитет за мира. Оттам отидох на заседание на този комитет и работихме до 7 ч[аса]. След това ме дръпнаха да изнеса доклада си за Вазов пред членовете на ДСНМ³⁹ - та чак до 8,30 часа. Снощи от преумора не можах да спя.

* * *

Секретарят на Ок[оклийския] к[омите]т на к[омунистическата] п[артия] Иван Кънев, който се ползуваше с добро име и авторитет, изглежда нещо е сгрешил пред партията и е сменен с[ъс] Спас Христов - енергичен мъж и най-важното здравеняк. Сега да си функционер на партията, се иска желязно здраве и издръжливост.

17 юли

Аз все още не мога да разбера защо ме избраха за председател на комитета за мир. Едни казват: "Понеже има чистка между комунистите, на П. Калайджиев му отнимат шефството на служби." И той бил в немилост! Други казват: "За да те вържат и да поемеш непосредствена отговорност.", а самият Калайджиев казва, че той бил много зает с политическа работа, а аз съм бил известен и авторитетен(?)

22 юли

И още нещо... Американците заявявали, че движението за мир у нас е съвсем непопулярно и се води от самите комунисти. Това го научих на конференцията в София завчера. Трябва да се възглавява, значи, от безпартийни.

* * *

В София упорито се говори за война, за евакуиране на някои министерства и пр., а Кр. Миятев - директорът на археологическия институт ми съобщи, че са получили нареждане да обмислят план за евентуално евакуиране на музеите. Работата става сериозна, пък и септември, месецът на войните, наближава.

* * *

И все пак аз си оставам от ония, които не вярват, че ще има втора всесветска война, че това са повече дипломатически маневри, изпробвания и дрънкане на саби само. Не виждам психологическа подготвеност на войната изобщо.

* * *

На конференцията изнесе доклад м[инистъ]рът на пощите Цола Драгойчева - Соня. Тя е над 50-год[ишна] жена, ниска почти, енергична и прочете доклада си "картечно". Някаква особена собствена мисъл не съзрях. И стил - също.

* * *

Председателствуваше Г. Караславов. Той, казал съм другаде, е нашият Еренбург, макар в диво състояние. Интересно е, че Георги изглежда добродушен селянин, но почне ли да полемизира с англоамериканците, се превръща в звяр. Той се е охранил, напълнял твърде много. В бюрото бяха старият влъхва Людмил Стоянов, композиторът Пипков и пр.

25 юли

Днес пристигна назначената помощничка Цветана Иванова. Тя е енргична и влюбена в археологията мома - хайде, дано тикне музея още по-напред. Още първия ден, обаче, почна да се отчайва поради липса на квартири. В нашия град им страшна жилищна криза. Единствени ний, двамата с жена ми, се ширим у дома, закриляни от някой член на закона, в който се предвиждал кабинет за писател или ателие за художник.

29 юли

Ходих на село. Нашите турийци са страшно сърдити, загдето им изземват храни за държавата. Те искат тя само да дава, а да не взема. Те, изглежда, са неправилно категоризирани в IV, а не в V категория както Горно Черковище⁴⁰ и Средногорово и го чувствуват просто като наказание.

2 август

Двадесет години съм бил сам в канцелария и сега се чувствувам много стеснен с помощничката си, която сякаш чувствува това и се старае никак да не шуми и да не ми пречи. Чувствувам се много уморен, но почивката ми ще почне чак от 2 август, "ако е рекъл господ".

7 август

Новият товар - председател [на] комитета за мир - ми тежи много. Колкото искам да се освободя от подобни задължения, толкова повече ме товарят. Аз, изглежда, не ще имам възможност да порисувам и да попиша, както си искам. Само ако напусна службата и се пенсионирам, ще избягам в село, за да поработя. Това ми е мечтата засега.

* * *

От града изселват доста семейства. Дали че са неудобни, или за да им вземат квартирите (понеже те имат други в близките села), не знам. Казват, че от граничните области също докарали хора из околията ни. Види се, са подозрителни и неудобни.

* * *

Прегледа ме моят ученик проф. д-р Манчо Рашев. "Е, да, каза той, малко артериосклероза, малко разширение на сърцето, малко неврастения, малко киселини в стомаха... но и така може да се кара известно време... И по една чашка винце само, казва, повече не." По-безсолничка храната, повече зарзавати, по-малко месо (къде го това месо!). С една дума - старост!

Тази есен непременно ще ида в Пловдив на по-щателен медицински преглед.

11 август

Пак ме викаха на събрание в комитета за мир, за да се убедя, че не ме бива за председател. То не е моя работа. Хората си изработили метод на работа, те си имат свои начини, свой похват, който аз мъчно ще усвоя.

Как можеш да ръководиш хора ти, който себе си не можеш да ръководиш, който се смяташ в безпътица от рождение. Ний крещим за мир, но се въоръжаваме. Това е болшевишко. Толстоистко би било, ако не се съпротивляваме. Християнско би било да си въртим главата и да получаваме плесници ту от лявата, ту от дясната страна. Християнско, но теоретично (Исусовско) - така ли е било всъщност?

Въоръжават се и едните, и другите. И едните, и другите казват, че го правят, за да запазят мира. Горкият мир! Аз мисля, че тъй най-лесно може да бъде уморен.

...И като си помисля, че това положение ще трае още дълго, дълго след моята смърт, настръхвам.

* * *

"Нашият девиз - казват комунистите - е траен мир и народна демокрация." Той бил поставен пред входа на "Информбюро"⁴¹ . Той е практически девиз, казват, от който много се боят империалистите. И право е. Мир и демокрация за тях е като флайтокса за бълхите.

Носи се слух, че тук ще дойдат пак въздушни войски. Носи се слух, носи се слух -кога научават тези кречетала-жени, кой им поверява такива важни тайни?

Дада е френска дума и означава кон на бебешки език. Когато детето казва да-да, това означава начало на членоразделителна реч, а когато възрастният плещи: да-да - това значи нейния край. (от дада произлиза "дадаизъм"⁴² ).

* * *

На 6 август 1945 год[ина] американците пущат първата атомна бомба над Хирошима, където са избити с хиляди жени и деца. В същия ден общинският комисар на Вашингтон взема решение да бъдат инжектирани против краста 35 000 кучета на града.

15 август

"За партията или против партията в изобразителното изкуство", реч на Червенков пред партийната група на художниците. Насочена е против Ал. Жендов - бивш председател на Съюза и комунист от 30 години. Жендов е повече възпитан на запад, чел е много, много е видял и не може да възприеме тяснопартийността в изкуството. Това, разбирам, не се харесва на Ц[ентралния] К[омитет] и трябва на Жендов да се наложи наказание, но няма никога да се съглася с тона на Червенковата реч. Той е м[инистъ]р-председател на България и не бива да употребява изрази, които най-малко говорят за един лош вкус, за една раздразнителност от твърде лошо качество. По-благороден език е по-убедителен. Сталин никога не изпада в такъв тон, той винаги се владее. Такъв трябва да бъде доносникът. Ако кряскаме и ругаем против един Жендов, какво ще правим, когато се появяват някои много по-важни и по-големи причини и случаи?

21 август

Вчера посетиха музея около 30 души от руската легация, след тях дойдоха двама полски художници. Те харесаха много картинната галерия и казаха, че българското изкуство тук е по-добре представено, отколкото в Националната галерия. Водих ги и на гробницата. Довечера в един от кварталните клубове ще изнеса доклад в защита на мира.

23 август

Миналата вечер изнесох сказка "Борба за мир" в 13 и 14 блок на О[течествения]Ф[ронт].

24 август

Поръчах си пътна врата. Дадох 5 000 лв. да купят материал, уговорихме цената и: "Днес кой сме? - Да. След една неделя ще ти я донеса лично вкъщи." Мина неделя, минаха две, три, четири, пет, шест... Седемнадесет пъти ходих до работилницата, докато най-после я направи. Разбира се, тя е от плътен, сух, доброкачествен и пр. материал, ще има пощенска кутия и т.н. Трябваше да направя един зид от 2-3 метра, защото дървената ми ограда бе прогнила. Извиках и зидарите... Какво да разправям повече, когато ето вече втори месец минава и оградата ми не е готова още. Разстроих си нервите, похарчих маса пари и нищо.

* * *

Нямам търпение да разкажа една проста история като горната. Колко съм изморен! Преди десетина години от този дребен факт щях да напиша цял фейлетон.

Венедиков⁴³, завеждащ отдел при Народния музей, се отби при мене и ми разказа много неща за проф[есор] Д. Димитров - д[иректо]р на музея сега. Той изглежда, че е един истеричен професор, който ще направи големи поразии в археологията.

27 август

Вчера бях в с. Горно Сахране. Беднотия. Прихлупено като бордей училище. Хоремаг, в който продават топла лимонада, отвратителна ментовка и невъзможен дъх на суров спирт "коняк". Сливобер.

Защо селяните са тъй отрицателно настроени към властта? Изземване[то] на храна за държавата ги е вбесило просто. Сега пък им отнемат голяма част от нивите за държавно стопанство за отглеждане [на] рози. Обедняват хората, това им тежи най много, а дългоочакваните стоки от първа необходимост все още са скъпи и не се намират. Не направи ли властта грешки? Не се ли пропиляха много средства за я необмислени неща? Защо беше това засилване на язовири и защо сега ги изоставиха почти. Селяните, напр[имер], не вярват, че Русия ни е дала жито през сушавите години. От Добруджа било. Голяма част от тези неща са сигур вражеска агитация, но този мъчен период още много ли ще продължава? Няма ли да се почувствува подобрение?

Ето такива мисли ме налягат винаги, кога посетя някое наше село.

18 септември

Летувах в Хисаря - най-противното място за почивка на хора като мене. Сухо, голо, безводно и моят гастрит не възприема никак целебните води на "Момина баня". Непрекъснато ме измъчваха киселини стомашни. Прочетох хубавия нов роман на Кагерман⁴⁴ "Мъртвешки танц". Носих си нещо за рисуване, но почти нищо не направих. Накрая изнесох пред летовниците доклада в защита на мира. Не доседях определените ми 20 дни, за да присъствувам на конгреса на мира в София. Довечера тръгвам за там. Така е нареждането.

Един млад лекар, който ме прегледа, констатира доста напреднала склероза. Факт. Аз не съм вече здрав. Моят ден "клони към залязване", както казва Подвързачов.

* * *

Почивахме заедно с поета Пантелей Матеев⁴⁵. Даде ми да му чета новата стихосбирка "Песни за мира". Плакатна поезия. Думи, фрази, поклони насам и натам и оставаш с впечатлението, като че ли е искал да каже: "Вижте колко съм се мъчил да ви угодя. Дайте ми една Димитровска награда, бе другари!" Поемата му "Хаинбоаз" е един миш-маш. Един от героите му (Бончук) е родом от Мъглиж и тръгва за Хаинбоаз, но през Пловдив. Другият му герой дядо Въльо е Базовият дядо Йоцо гледа. Употребява израза "дядовски балкан", заето от Славчо Красински⁴⁶. За него усоя е от мъжки род (усой) и т.н. Колко малко поезия има в този поет!

При нас беше и симпатичният дядка - някогашният поет детски В. Ив. Стоянов⁴⁷, който по цял ден преписваше и преработваше своите стихчета, писани преди 40-50 години и ги декламираше на стари, млади, здрави и болни.

Аз в[ъв] всеки човек на изкуството виждам нещо ненормално. Все някоя от дъските му хлопа.

20 септември

В София II конгрес на мира. Конгрес сега значи влез, седни. Стани, че ще се свири Интернационалът. Седни! Стани, че ще се свири Съветският химн. Седни, стани, че ще се свири "Републико наша, живей". Седни. Открива се конгресът - стани, че накрая се извиква да живее Х, У, Z. Седни, стани, седни, стани... Около 50 представители на разни организации и пр. поднасят поздрави с[ъс] 100-200 ставания и сядания. По едно време почнах да се пипам отзад да не ми са се скъсали панталоните.

Иначе здраво организиран конгрес. Дадено е да се почувствува, че за мира са загрижени всички хора в страната ни. Имаше ред и дисциплина, безплатни квартири и храна.

* * *

Срещнах се с Бешков - този вечно философствуващ човек. Та след един разговор с него, от който нищо не разбрах, си отбелязах в тефтерчето: "Хумористът е по-голям песимист от сатирика. Той не вярва като него, че светът ще стане по-съвършен, а се е примирил с недостатъците му и затова не воюва така люто с него, а само леко му се надсмива."

27 септември

Положението в Корея взема друг обрат. Докато американците непрекъснато отстъпваха, сега настъпват, освен това направиха десант и сега тия части се бият из улиците на столицата им Сеул. Американското радио казва, че това е начало на края на войната в Корея. Някои нашенци се бяха увлекли много и вярваха, че севернокорейци ще победят една такава модерна армия, която разполага с такива сили по море и въздух. Никога не съм допускал, че тия съединени армии, които се наричат такива на Обществото на народите, ще напуснат тъй безславно Корея.

29 септември

Снощи слушахме руската певица Ирина Ивановна Масленикова, лауреатка на междунар[одни] състезания в Прага. Младо момиче с малък гласец, но чудно хубав, сладък и звучен. Пленява с[ъс] своята простота и естественост.

* * *

В изложбата на мира в София имаше три големи портрети (на Сталин, Червенков и Г. Димитров), рисувани от колектива на професорите при Академията. Ето тук аз си оставам с моите реакционерски разбирания и казвам: ако тези професори бяха рисували всеки поотделно, портретите щяха да бъдат много по-добри. Образуване на колективи не става по заповед, а по любов. Те трябва взаимно да се допълват.

Кучето обича господаря си, котката - неговата къща.

3 октомври

Есенният панаир привърши. Тази година се забелязва участието на Районния съюз, Нармаг, общинските сладкарници и пр., които с[ъс] своите спретнати бараки му дадоха по-приличен вид. Имаше достатъчно и закуски, и грозде, и бира.

Проведоха се и окол[ийските] съревнования на самодейните колективи на лошо избрано място, зле декорирано, претрупана програма и безредие. Ако трябваше да бъде на открито, нужни бяха по-големи грижи за реда и тишината.

10 октомври

Ходих си на село. Сушата, а преди това наводнението са го направили много тъжно. Сестрите и зетьовете ми, грохнали вече от работа и старост - дрипави, небръснати, на есенния фон навяват още по-голяма тъга. Колко бедни хора сме ний! Колко трудно живеем!

Селяните много мъркат, много са недоволни. От тях комунисти мъчно могат да направят. Това са реакционна дребнособственическа пасмина, която никак не разбира маркс[истко]-ленинското учение. Виновни са селските им управници, които са прости, алчни, несправедливи, отмъстителни.

* * *

Снощи колективът на литработници имаше събрание. Четоха свои творби няколко млади таланти. Имаше и стари, напр[имер], като Донка Казанболашикова, която чете две съвсем слаби стихотворения, които няма никакво чувство за поезия, ритъм, музика.

13 октомври

Имах гости от Народния музей. Ходли на Копринка и се отбили в Казанлък. Млад хора, интересуват се, искат да знаят, но няма един авторитет, който да ги насочи и ръководи.

24 октомври

Аз вече не мога да съм редовен към дневника си. Не съм сам в стаята си и това ми пречи някак да се занимавам с подобни неща. Изтеклите дни ми донесоха пак събрания, събрания и събрания. Изнесох доклада си в защита на мира пред кварталците от Новенската махала. Проверяваме музея, което значи, че го и предавам на заместничката си. Чета нещо за Индия и романа "Опората" от Теодор Драйзер.

Днес пазарът отбелязва силно покачване [на] цените - масло 1 200 лв., сирене - 600 лв., кашкавал - 800 лв. Купих си едно парче за 350 лв.

28 октомври

Чакаме дъжд и все още няма. Селяни не искат да сеят на сухо, а трябва да се посее. Натовариха ме с нов доклад за конференция от представители на комитетите за мир в околията. Тези хора не щадят ни възрастта ми, ни слабите ми нерви. Аз вече все по-често избухвам и от най-малката неправда. Помощничката ми отиде в Пловдив за багаж някакъв и аз се чувствувам добре днес. Двадесет години да стоиш сам в канцелария и сега още един човек дошел - не мога да свикна. Колективът на художниците и той се посъживи. Свиках ги на събрание и почваме вече работа.

Баба Ташка плачела над умрялата си унука (баба Ташка е майка на големия богаташ-розотърговец Христо Христов)... "Мари Боже, толкова сиромашки деца има из града, дето родителите им не могат и хляб да им купят, че не можа ли някое от тях да умре, мари, ами нашето гълъбче, дето каквото поискаше, каквото му се приядеше, веднага му се доставяше..."

30 октомври

Проведохме окол[ийска] конференция на мира. Мина доста скучно и трая само 5 часа, след това развеждах войници из музея и вечерта от 6 ч[аса] щеше да има събрание и аз щях да го председателствувам, та целия ден (неделя) бях зает. Кой им плаща на тия делегати, що непрекъснато идват на конференции, "инструктаж", събрания и пр.? Колко изгубени работни часове правят?

От два дни ръми ситен дъжд, тъй дълго очакван.

* * *

Случайно научих, че тук, в града, има мобилизирани камиони и шофьори чак от Търговище. Кошмарът на войната, която иде, се вижда и от странните облекла на изселените [от] крайграничните села помакини. В Габрово има пък изселници из Белоградчишко. Тревожни и злонамерени слухове се носят, че складираните държавни храни се запарвали и разваляли и че скоро хлябът щял да стане по-лош от досегашния. Какво отвратително време, пълно с напрежение.

4 ноември

Новите бюрократи все строят, пристрояват, боядисват. Два дюкяна, напр[имер], съборят, стената, която ги дели и стане един. Измажат, боядисат и чак тогава им идва на ум, че ще е по-добре да се присъедини и третият дюкян. Ха пак събаряй стени, ха мазане, боядисване. След това се изкупуват нови бюра (маса не може, бюро трябва да има всяка писарушка). Един ден току-виж, че наново влезли дюлгери и това помещение, получено от трите дюкяна, се прегражда пак на два, защото "шефът" иска да си има отделен кабинет... И пак зидане, мазане, пребоядисване до безкрай. И интересно е, че колкото повече се разширяват, толкова повече им се вижда тясно.

* * *

Вчера в Градския комитет на партията е имало някаква конференция, която траела цял ден и цяла нощ и сега още продължава. Интересни са тези събрания, които траят по няколко дни и нощи без почивка.

* * *

"Животът ми прилича на тапа, захвърлена в реката. Тя плува, после попада в[ъв] водовъртеж, връща се, потъва в[ъв] водата, отново изскача на повърхността, задържа се от тревата, прави безнадеждни усилия да се изтръгне и в края на краищата изчезва неизвестно къде."

Това го е казал известният художник-импресионист Реноар⁴⁸, но и аз бих се подписал под него.

15 ноември

Нямам сили вече да върша всичко, което ми се възложи. В неделя цял ден готвих доклади и инструкции за конференцията на селските комитети за мир. В понеделник вечерта имах три събрания. В[ъв] вторник провеждах конференцията. Тази вечер от 8 ч[аса] пак редовното събрание на Настоятелството на "Искра". И постоянно ме викат по телефона ту тук, ту там. Нямам сили и никой не мисли за това. Ушите ми пищят, пръстите ми изтръпнали, болят ме всички стави и много забравям. "Ондандър" ми каза един турчин, което значи от годините, от възрастта е всичко.

* * *

"Когато Средновековието на Европа се е валяло в непроницаем мрак с[ъс] своите феодали, князе и наемници, с невежество и мракобесие, в Средна Азия е кипял невиждан напредък. Там, в южните области на сегашния Съветски съюз, в свободните републики на башкирци, узбеки, таджики и пр. са цъфтели градове като Гурганджа, който в XII в[ек] е имал приходи повече, отколкото френското и английското кралства по това време. Цъфтял е приказният град Самарканд, поетът Алишер Навои е пял най-хубавите си песни. Там Абуцен (Авицена) е полагал научните основи на медицината, там са се родили арабските цифри, там, изглежда, е направено великото откритие на нулата, това нищо, без което не може нито една наука. Все по това време са открити синусът и косинусът, а алгебрата е получила своето име и своето рождение. Ал-Гебър значи ела при Гебър, при учения Гебър...

Когато Ал Гебър е слагал основите на математиката, когато Алишер Навои е писал своите песни, когато са се издигали приказните дворци, от които днес не можем да си свалим очите... Америка не е била позната, а Англия се е славила с мъглите си, дивите си барони и нестриганата шотландска гайда. Англия оживя в часа, когато започнаха пиратските нападения. След откриване на Америка до пътя на корабните кервани тя се изправи едновременно като ханджия и разбойник. Първоначално убежище на пирати, а по-късно на търговци и банкери, тя през всичкото това време е изпълнявала една и съща роля: да обира народите..."

(Из една статия в сп[исание] "Читалище" кн. 2)⁴⁹

* * *

"Войникът на победата е войникът, който знае."

(Суворов)⁵⁰

23 ноември

Снощи изнесох сказка "Революционни кипежи в Казанлъшко". Салонът беше препълнен. След сказката имахме събрание на Настоятелството на читалището.

24 ноември

Разширен пленум на Окол[ийския] народен съвет. Разглежда въпроса за Т[рудово] К[ооперативните] 3[емеделски] С[топанства] в околията. Като слушах доклада и изказванията на кооператорите, сякаш четях "Разораната целина" от Шолохов. Все същите грешки, неправилности, нужди, волни и неволни саботажи и пр. На Димитроден (храма на селото) в Калояново, Старозагорско, У[правителният]С[ъвет] на ТКЗС разрешил на всяко семейство да си заколи по една овца и изяли 150 овце. Същото се случило в с. Кадиево, Новозагорско.

Но извън всички грешки, слабости и дребнособственически уклони как са се научили да говорят нашите селяни, как са логични и задълбочени и как грамотно се изразяват! Каква разлика, да речем, от моит герои турийци, които съм слушал.

28 ноември

Наряди, наряди, селяните са писнали кански. Тия дни ги притискат за мляко, масло и пр. Искат и от яловите крави мляко Стоим с група нашенци. Насреща се задава един разгърден и с много рошави гърди, а Тасанът му дума: "Загърни се, загърни, че ако те види някой от ония с чантите, веднага ше ти определи 1 к[ило]гр[ам] вълна наряд от гърдите ти."

* * *

Някаква организирана пропаганда се носи против трудово кооп[еративните] земеделски стопанства и нашенците не дават дума да се издума. Такова единодушие рядко съм виждал.

* * *

Литкръжокът се събира снощи. Чете разказ П. Калайджиев. Твърде малко, да не кажа никак, белетристичен талант може да се открие в него. След това Алеко Андреев прочете три стихотворения. Римувани угодни статии. Това е.

12 декември

Ходих в София да купя картини за музея. Няма хубави картини. В което ателие отидох, все копират от фотографии. Взех един натюрморт от Вес. Томов⁵¹ и едно копие от бюста на Вазов от Андрей Николов⁵². Художниците готвят Димитровска изложба.

Гледах "Под игото" в Народния театър. Не ми хареса. Разбиха ми юношеските илюзии за Огнянов, Соколов, Рада. Защо беше нужно, напр[имер], да представя в I действие истинския двор на Вазови. Той е тъй тесен. Другояче си представлявах аз чорбаджийския двор с чимширите, чешмата. А тази хасма сякаш е в най-бедната къща. Сцената между Стефчов и Рада също е прекалено много представленджийска, а Соколов на много места затулва Огнянов.

* * *

Без да ми съобщават поне с две думи, сложили второ издание на сборника ми. Сега редактор бил Божидар Божилов⁵³ и той махнал едни разкази, сложил други и нова корица правили, а аз нищо не зная.

Питам се: защо ги издават, като не ги харесват, като ги отричат.

Отговарям си: защото са затънали в дефицити, та аз да ги покривам. Още по Коледните празници сборникът ще се продаде и ще вземат пари, че им са много нужни. Това е.

20 декември

Готвим се утре да празнуваме 71-годишнина на Сталин. По този случай нарисувах 5-6 стенвестника и два големи портрета за "Искра". Всичко безплатно, разбира се.

Моята помощничка постоя десетина дни след командировката си и сега пак си взе отпуск до края на месеца, а след това до 10 януари. Кой както я нареди!

28 декември

Върнах се от Пловдив, където ходих на медицински преглед и да купя картини от изложба на южнобългар[ски] художници. Проф[есор] М. Рашев, мой отличен ученик и прочут лекар, ми направи впечатление на преуморен и обръгнал човек. Беше много любезен към мене, прегледаха ми на рентген стомаха и сърцето, изследваха кръв, урина и накрая - малко увеличен черен дроб, чиито функции се отразяват и върху стомаха. Баща ми [в]следствие на пиене страдаше също от черен дроб, жлъчка и пр., па и аз си посръбвах. Ще трябва да се живее вече диетично. Това е.

Обходих по-добрите пловдивски художници. Анастас Стайков почти не работи чисто изкуство, а се бори за прехрана. Той е добър художник, но няма картини. Куманов има много скици, между които и някои много интересни, но скици. Зл. Бояджиев, болен от инфлуенца, също няма нещо свястно. Започнал е "Баташкото клане" - нещо голямо, но още с въглен. Той ме е послушал и започнал да си опреснява колорита, който беше станал почти сив. Исках да взема един портрет на майка му, но той не го продава. Нягул Станчев отсъствуваше, но ми направи впечатление добросъвестността в работата му. Той е даровит човек. Иван Абаджиев - слаб. Мих. Моров нищо не научил в чужбина. Без цел и без път човек и прост. Нищо не прочел и не видял. Не можах да купя нищо. Изобщо няма художествени картини. Има "тематични", "прогресивни" и "идейно насочени" цапала. Изкуството ни преживява един трагичен период.

Все същите "опашки" по магазините на Пловдив, все същите предмети по витрините, само сутрин можеш да получиш закуска - хубаво симитче с късче салам. В големите градове това е уредено, но в малките го няма. Навярно смятат, че там е по-лесно снабдяването и че всякой вкъщи си има нещичко за закуска.

Иначе хубавите ресторанти и хотели са скъпи, много скъпи. [В] "Балкантурист", напр[имер], (бившия "Моле"), едно легло е 430 лв. на вечер.

Посетих и градския музей, уреждан от Ст. Странски. Доста и добри материали има събрани, но това далеч е още да бъде музей и то на гр[ад] Пловдив.

Пловдивските художници са устроили една съвсем слаба изложба.

29 декември

Събрание с блоковите отговорници в[ъв] връзка с акцията за събиране помощи за международния фонд на мира. От 42 организации дойдоха 20 представители. И така върви все, затова акциите успяват наполовина и то с големи усилия.

Дом на културните дейци се е запретнал да строи предсе[дателят] на читалището Калайджиев, като преобърне зимника под читалнята в пивница. Когато аз му казах това преди 2-3 месеца, той се изсмя и се помъчи да ме подиграе, а сега се хили насреща ми. Коларовград⁵⁴ с такава кръчма печели по 2-3 милиона годишно, поддържа отделите си и ще ни надмине най-скоро.

Обявихме конкурс за най-добър разказ и стихотворение и участвуваха повечето от литкръжока ни. За нещастие аз бях избран в журито и след като съобщихме резултатите, разсърдиха се и печелившите, и пропадналите, освен двама, които взеха двете първи награди. Би трябвало да се смея от все сърце, но нервите ми са уморени и се ядосвам само.

* * *

Хем се ядосвам, хем се радвам, че 7-8 работи са просто талантливо написани.

31 декември

Новата година посрещнахме в "Искра" с традиционно глупавата си вечеринка.

БЕЛЕЖКИ:

1. Карел Чапек (1890-1938) - чешки белетрист и драматург. [обратно]

2. Става дума за Чеховите "Събрани съчинения в 14 тома" (1947-1950). [обратно]

3. Херодот (около 484 -425 пр.н.е.) - първият древногръцки историк. [обратно]

4. Стихосбирка, излязла от печат през 1922 г. [обратно]

5. Всички цитати, записани на 11 март, са от брошурата на М. Горки "Революция и култура". [обратно]

6. Лазар Никола Карно (1753-1823) - френски математик и инженер, държавен и военен деец. [обратно]

7. Шарл Морис дьо Талейран (1754-1838) - френски политически деец и дипломат, станал синоним на безпринципно политиканство и кариеризъм. [обратно]

8. Фредерик Шопен (1810-1849) - австрийски композитор. [обратно]

9. Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) - австрийски композитор. [обратно]

10. Чудомир вече е преписал този текст в дневника си на 11 март. [обратно]

11. Записано и на 12 март. [обратно]

12. Записано на 12 март. [обратно]

13. Отмрелите, мъртвите. [обратно]

14. Петър Столипин (1863-1911) - руски държавник, министър на вътрешните работи, министър-председател. [обратно]

15. Вячеслав Плеве (1846-1904) - руски държавник, министър на вътрешните работи. [обратно]

16. Сергей Нечаев (1847-1882), Михаил Бакунин (1814-1876) - руски политически дейци, идеолози на анархизма. [обратно]

17. Помешчик, господар. [обратно]

18. Чудомир е записал погрешно годината на издаването Този сборник, излиза български език през 1945 г. [обратно]

19. Уот Тайлър (неизв. -1381) - занаятчия от Кент, ръководител на селско антифеодално въстание в Англия (1381). [обратно]

20. Томас Мюнцер (1490-1525) - германски проповедник, водач на плебейската страна в Селската война (1524-1525). [обратно]

21. Джузепе Гарибалди (1807-1882) - вожд на италианското революционно-демократично движение. [обратно]

22. Василий Шуйски - руски цар (1606-1610), известен като ловък интригант и хитрец. [обратно]

23. Авакум Нетрович (1621-1682) - водач на руското старообрядство, фанатичен борец срещу църковните реформи, писател. [обратно]

24. Петър Велики (1672-1725) - руски цар (1682-1721) и император (1721-1725), пълководец. [обратно]

25. В края на март 1950 г. Сливенският градски театър гостува в Казанлък с пиесите "Хора без родина" от М. Симова, "Обикновен човек" от Л. Леонов и "Разузнаване" от Л. Стрелков. [обратно]

26. Петър Незнакомов (псевдоним на Петър Димитров Димитров, 1920) - писател-сатирик. [обратно]

27. Съществуват неясноти във връзка с рождената дата на Чудомир. За вярна се приема 25 март 1890 г. [обратно]

28. Дамян Велчев (1883-1954) - обществен, политическа и военен деец, министър на войната 1944-1946). [обратно]

29. Петрас Цвирка (1909-1947) - литовски белетрист. [обратно]

30. Вилис Лацис (1904-1966) - латвийски белетрист и обществен деец. [обратно]

31. Мартин Андерсен-Нексьо (1869-1954) - датски писател, марксист. [обратно]

32. Целият следващ текст, записан на 3 май, взаимствуван от книгата на Джон Уилям Дрепер "Борбата на религията с науката". С., 1947 г., с. 136, 138, 175 и сл., 182 и сл., 203 и сл., 207 и сл. [обратно]

33. Мартин Лутер (1483-1546) - деец на Реформацията, основател на протестантизма в България. [обратно]

34. Вж. в текста по-долу. [обратно]

35. Еразъм Ротердамски (1466-1536) - езиковед, педагог и обществен деец. [обратно]

36. Едмънд Халей (1656-1742) - английски астроном и геофизик. [обратно]

37. През 1950 г. с Димитровски награди за литература са удостоени Георги Караславов, Димитър Полянов, Людмил Стоянов и Христо Радевски. [обратно]

38. Казанлъшко вълнено-текстилно предприятие, днес "Катекс" ООД. [обратно]

39. Димитровски съюз на народната младеж. [обратно]

40. Днес Морозово. [обратно]

41. Информационно бюро на комунистическите и работническите партии (1947-1956). До 1948 г. се намира в Белград, а след това в Букурещ. [обратно]

42. Декадентско и формалистично течение в Западната литература и изкуство. [обратно]

43. Иван Венедиков (1916) - историк-археолог и етнограф, професор. [обратно]

44. Чудомир е сгрешил името на автора. Става дума за Бернхард Келерман (1879-1951) - немски белетрист. [обратно]

45. Пантелей Матеев (1898-1957) - поет. [обратно]

46. Славчо Красински (1908-1984) - поет и драматург. [обратно]

47. Васил Ив. Стоянов (1880-1962) - детски поет. [обратно]

48. Огюст Реноар (1841-1919) - френски художник. [обратно]

49. Сп. "Читалище", кн. 2, 1950 г., статията на А. Ив. (Аспарух Иванов?) "Влиянието на съветската култура у нас". [обратно]

50. Александър Суворов (1729-1800) - руски пълководец, генералисимус. [обратно]

51. Веселин Томов (1909-1993) - художник-живописец. [обратно]

52. Андрей Николов (1878-1959) - скулптор, професор. [обратно]

53. Божидар Божилов (1923) - поет и преводач. [обратно]

54. Днес Шумен. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.