1949

Чудомир

web | Дневник

3 януари

Посрещнахме Новата година в другарска среда, скромно и, бих казал, сиромашки. Всеки донесе от дома си хляб, ядене и по малко вино. Сега сам човек мъчно би посрещнал и нагостил 5-6 приятели. Няма нито достатъчно хляб, нито месо, нито вино. Трудно ще бъде и с[ъс] свинското месо. На черна борса ще е към 800-1000 лв. кг. Аз за Коледа съм осъдил на смърт една стара кокошка.

* * *

Времето е сухо и студено. От два дни грее слънце, но не топли. Суша нечувана. Ни сняг, ни дъжд.

10 януари

Пак кражба в музея. Хлапаци, вероятно, са откачили три стари пищова от отдела "Освободителна война". За какво им са и те не знаят. Преди година задигнаха пак оттам три други.

11 януари

От няколко седмици върлува инфлуенца в цялата страна. От 4-5 дни ний лежим с жената и няма кой да ни направи и най-малката услуга. Лоша, тежка старост ще караме ние бездетните старци, ако ни е съдено да живеем, разбира се.

Четох "Последна граница" от америк[анския] писател Фаст¹. Нищо особено. Сега чета "Финансистът" от Драйзер², но преводът ли е лош, какво ли - и той не върви.

* * *

При такива огромни преобразувания, световни и политически сътресения, при такива основни промени в света, аз отбелязвам някаква инфлуенца и какви романи съм прочел. Колко съм аполитичен!

Колко съм уморен да гледам опити с човечеството, които му струват само мъки и мъки.

Заради тази си аполитичност, аз им станах вероятно и неудобен и защо ме не уволняват още - не знам. Види се, не могат; ми намерят заместник.

Всеки случай, аз съм за социалистически строй и при нужда бих се борил за него. Строй, в който да няма дрипльовци и роби, а да срещаш само човеци.

* * *

- Ааа, нашият Моше много успя, много напредна. Той вече е моше-ник.

* * *

- Ама той - казва - е съвременник.

- Толкова по-зле. Значи нищо не видял.

14 януари

Хубав слънчев ден. Балканът, бял и чист, се е приближил до града като след дъжд. Ако така продължава няколко дни - гледай, че се показали минзухарите.

* * *

Посетих стария борец за равенство и братство - бай Коста Бозвелиев³. Той вече е съвършено сляп и бил на 87 години, фатални години, казва, и изброява мнозина старци, между които и цар Фердинанд, умрял на 78 години.

* * *

Изпратихме нашия библиотекар в София. Тодор Иванов Тодоров ще бъде библиотекар в централното управление на ОРПС⁴ - София. Да му е честито. Тук 15 години не направи нищо. Това е един маниак, който вечно дири права, без да се задължава с нещо. "Искра" печели от неговото повишение.

1 февруари

Снощи се завърнах от София, където ходих на заседание на Управ[ителния] съвет на Читалищния съюз. Много доклади, много гръмки фрази, които дават впечатление, че се командува някаква огромна армия, а всъщност читалищата у нас си мижуркат, както по-рано. Изнемогват от липса на средства и толкоз.

* * *

Посетих французката художествена изложба. И друг път съм го казвал. Това е най-силният белег за една западаща култура. Някои от таблата просто отвращават. Някои представляват хубава хармония на багри и повече нищо. Това ли е целта на изобразителното изкуство?

* * *

Една вечер бях с писателите Светослав Минков, Н. Фурнаджиев, Ламар⁵ и Илия Бешков. Първите трима говорили против Илия за неговата неприспособимост към новото време и власт и неговото неучастие в градежа на новия строй. Илия призна, че е в безпътица, че не знае как да почне, че "купища листове е изпокъсал, търсейки да установи един тип на съвремието" и завърши: "Какво ме съдите вий мене, какво ми се карате? Тези всички укори ги отправете и към вас самите. И вий изживявате тази криза и съмнение, и вий още не сте тръгнали изправени и горди из тоя път, макар че от време на време напечатвате по нещо. Тъкмо тия ваши творби ми говорят за това."

Кой гласно, кой мълчаливо, признаха това и накрая аз добавих: "С Илия работата е още по-комплицирана, защото неговото изкуство е негативно, отрицателно и той, като го твори, трябва да внимава освен това да бъде и "градивно".

Тази мисъл я изказах, за да ми олекне, защото и аз работя в същата област и знам какви са мъките.

Няма да преувелича, ако кажа, че в същото състояние на душевна раздвоеност е и редакторът на "Стършел" Челкаш (Д. Чавдаров). С него бяхме до късно друга една вечер. Казах му: "Вашата тематика е дирижирана, затова е ограничена. Съобразявайки се с това, вие - десетина сътрудници - списвате вестника и на мен - четецът - ми изглежда, като че ли го е написал един човек, или най-много двама, и то братовчеди. Карикатурите ви не са духовити и бързат. От време на време, поне на първа страница трябва да се появи една по-добре замислена и по-добре нарисувана карикатура, както ги има в руския "Крокодил". Не съм срещнал нито един разказ, освен на Св. Минков, а "Тарас" просто ме преписва. Неговото не може да се нарече и литературна кражба, даже."

* * *

Емилиян Станев⁶. Много яде това малко човече. Хитро е. "Аз - казва - сядам на машината и почвам да пиша без главни букви, без препинателни знаци - не спазвам никое правило. После го прочитам, прочиствам и наново го преписвам."

Той много настоява да пиша. "Нашите герои са литература - казва той и изброява много имена на писатели. - А твоите са живи хора, с плът и кръв."

Лъже ли? Защото той е и ловец.

* * *

Щях да пропусна да отбележа посещението ми на операта "Евгений Онегин" в нова (руска) постановка. Аз, който слабо разбирам оперното изкуство, останах предоволен и от игра, и от гласове, и от декори. Чудесен Народен театър си имаме ние!

8 февруари

Преди три дни получих един запис за 17 770 лв., изпратен от Академията на науките в София. Чудих се, чудих, па ги изтеглих и почнах да ги превръщам в продукти от "първа необходимост". Кой ги праща се вижда, но защо? Нито нещо съм заслужил, нито съм очаквал, а няма и писмо, в което да ми обясняват каква е работата. Има си хас да са погрешили адреса!

* * *

Една нова група евреи се готвят за път към Израел. Полека-лека се изнизват другарите-юдеи и вчера една стара, която има две дъщери и няма да заминава, ми дума: "Какво ще ги правя тия момичета, като нямаме вече наши ергени, не зная. Освен да си търсят българи за мъже."

* * *

Маслото днес на пазара падна на 800 лв. Хайде, хайде, дано заздравим левчето, а с него и държавата! "Влакът отива на изток" - това е пък един прекрасен жизнерадостен руски филм, в който няма бумтежи, убийства и военни ужаси. Много се хареса и цяла седмица бе прожектиран. Взехме повече от 400 000 лв. Но 70% от прихода ни го взема държавата, поради което бюджетите на всички отдели при читалището са намалени с по 20-30%.

* * *

Преди няколко дни получих запис, изпратен от Академията на науките на сума 17 770 лв. Защо ги изпращат, не са ли сгрешили адреса? Аз с нищо не съм заслужил и не съм очаквал подобни суми от това високо място. Стискам парите и чакам обяснително писмо. Дано дойде по-скоро, че съм под ужасното изкушение да ги похарча.

9 февруари

Андре Мороа⁷ (из книгата му "Бойци от Фландрия").

"... Любовта към човечеството е патологично състояние от сексуален произход, което се появява често в пубертетната възраст у плахите интелектуалци: фосфорният излишък в организма трябва да се отдели по някакъв начин. Що се отнася до омразата към тирана, тя е едно по-човешко чувство, което вирее отлично в[ъв] време на война, когато силата и тълпата съвпадат..."

"... Човечеството има много неудобно легло. Когато го заболи от протриването, заспалият се обръща на другата страна: тогава има война или бунтове. След това заспива отново за няколко века. Всичко това е напълно естествено и би се извършвало без особени страдания, ако не намесваме в него разни морални разбирания. Гърчовете не са никакви добродетели. Но всяка промяна намира, за жалост, свои пророци, които потапят в огън и кръв земното кълбо от "любов към Отечеството"..."

* * *

За смеха

"Един отличен пример за атавистична наследственост: Предполагам, че падането (на полк. Бръмбъл⁸) предизвика смях, защото смъртта на някой човек е било особено приятно зрелище за нашите прадеди. Тя ги е отървавала от един противник и е намалявала броя на тия, които са участвували в дележа на храната и женските.

- Разбрахме ви, значи, господине - каза отецът на Орел⁹.

- Един френски философ (Бергсон) е създал една съвсем различна теория за смеха...

- И.аз имам теория за смеха - каза докторът. - Много по-поучителна от вашата, майоре.

Аз смятам, че той (смехът) се дължи на бързите последователни впечатления на смайване и облекчение. Някоя маймунка, която изпитва най-дълбока почит към старея на рода, го вижда, че се подхлъзва на бананова кора; тя се изплашва и сърцето и се свива в ужас; после вижда, че няма никаква опасност и всичките й мускули се отпускат. Такъв е бил първият смях и това обяснява самоволността му. Орел бе разтърсен физически от него, защото бе разтърсен душевно от две мощни вълнения: почтителната му и разтревожена обич към полковника.

- Хм! - изръмжа полковникът.

-... И утешителната увереност, че не се е ударил.

Затова именно най-сполучливите шеги са тия, които не вдъхват ужасен страх. Кои са любимите теми на комическите разкази? Адът, раят, земните властелини и най-страхотната тайна - тайната на възпроизвеждането. Ние чувствуваме, че се докосваме до свещени въпроси, чието споменяне е достатъчно да предизвика гняв на небето, а същевременно търсим това светотатство с чувство на пълна безопасност. Това е един вид духовен садизъм..." (стр. 25 и 26)

* * *

"... Ако бяхме наблюдавали природата, бихме научили, че въпросът за броя на другарките няма нищо общо с аритметиката. При комарите има по десет женски на един мъжки. А у тях няма многоженство; затова девет десети от женските комари умират девствени. Тия именно стари моми ни хапят, което доказва, че самотата е причина за свирепост у насекомите, както и у жените..." [стр. 55]

"Телефоните са като жените... Всъщност никой не може да ги разбере... Някой ден не върви... Чудите се защо, не можете да разберете... После ги пораздрусате малко, наругаете ги и всичко се оправя..." [стр. 64]

* * *

"Според един постоянен човешки закон, хората пропиляват в[ъв] война почти половината си живот. Един французин, именуван Лабуж, е изчислил, че от 1100-1500 год. Англия е била в[ъв] война цели 207 год., а от 1500-1900 - 212 год. Съответните числа за Франция са 192 и 181 година. Според същия 19 милиона биват убити на война в[ъв] всяко столетие. Кръвта им би напълнила 3 милиона бурета от 180 литра всяко, които биха подхранвали една чешма от кръв от 700 литра на час от началото на човешката история." [стр. 106]¹⁰

* * *

"Разумният човек се приспособява към средата; неразумният се опитва да приспособи средата, затова всеки напредък е дело на малоумни."

Бернард Шоу¹¹

* * *

Когато човек е на кон, конярът е винаги по-умен.

* * *

"Странна и чудна е войната: застрелваш човек, когото би почерпил в кръчма или подкрепил с половин лира."

Томас Харди¹²

15 февруари

Писмо от Академията на науките. Сумата изпратена била моята заплата за м[есец] януари. Понеже музеите минаха към управата на Академията - ето ти още една заплата. Защото аз получих за януари оттук - от Народния окол[ийски] съвет. Объркана работа.

Слънчев ден. Голям пазар и слабо поевтиняване на продуктите. Маслото, напр[имер], вече е 800-900 лв.

* * *

Иде годишнината на Левски и като се трупат просители:

- Моля ти се, нарисувай ми един Левски за стенвестника. Моля ти се, напиши ми нещо.

Досега съм нарисувал седем пъти Левски. След това иде "Денят на жената", а след това - на "Червената армия". Карай, Митре!

Наша Здравка¹³ ми дума: "На моя Румян (който е в I отдел[ение]) му поръчала учителката да направи стенлист за Левски и той плаче у дома и не знае как."

Ходих и у тях и извъргалях един Левски - не ти е работа.

18 февруари

Вдруги ден ще се състои годишното събрание на "Искра". По този случай казах на председателя да не ме вписват в листата вече, та полека-лека да се оттеглям от обществена работа, обаче, доколкото разбрах, не ще бъда освободен.

* * *

След един месец, според кръщелното ми свидетелство, ще навлеза в 60-та година, а ми се струва, че ще я навърша, защото това кръщелно е погрешно. Аз съм роден през 1889 г. 13 март (стар стил). Оттук нататък започват артериосклерозите (признаци има доста), старческото поглупяване (дано го няма още)и т.н.

(Кръщелното не било погрешно, а другото - издадено после.)

21 февруари

"На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни."

В. Левски

* * *

В неделя (20.11.) се състоя годишно събрание на читалището. Беше доста оживено. За всички отдели намериха слабости. Музейния уредник обвиниха (Келчев), че не съм агитирал да се посещава музея групово от работническите организации. И това било моя длъжност, а каква е работата на завеждащите културната работа при организациите - не зная. Не съм свикал музейната комисия. - Не ми трябва. На какво ще ме научи, какъв план за работа ще ми начертае, с какво ще ми помогне, като никой нищо не разбира от музейно дело.

Преизбраха ме пак в Настоятелството. Хайде, и тази година, па да се прибирам в дома.

* * *

Жена ми беше болна и ми дадоха карта един месец да вземам мляко вкъщи. Отивам, нареждам се на опашката, зъзна на цимента и ужасното течение в халите и за час, час и половина се сдобивам с един литър мляко. Местните "губернаторчета" обаче (Хр. Келчев, Емануилов), пристигнат, оставят си съдчетата на разсилния в халите или пререждат всички и си вземат млякото без чакане. Така се гради социализъм, но не са на това мнение чакащите и зъзнещите на опашките майки, оставили малки, болни деца вкъщи.

* * *

Списък на длъжностите, които заемам в този момент и извършеното през изтеклата 1948 г.

1. Председател съм на читалище "Искра".

2. Подпредседател съм на Окол[ийския] читал[ищен] съюз, но цялата работа върша аз, а председателят хабер си няма какво става в Съюза.

3. Общински съветник съм.

4. Член на библиотечната комисия.

5. Член на музейната комисия.

6. Член на благоустройствената комисия при общината, член на комисията по "Социални грижи" при същата и ми е възложено да надзиравам детските ясли в града.

7. Председател съм на колектива на художниците, но им пиша протоколите и водя кореспонденцията с[ъс] Съюза.

8. Директор съм на музея.

9. Уредник съм на музея.

10. Касиер-билетопродавач съм на музея.

11. Развеждам и обяснявам на посетителите.

12. За "уплътняване на времето" имам и един парцал, с който много често избърсвам витрините.

13. През годината подготвих и устроих изложбата "75 години "Искра".

14. Нарисувал съм 16 портрети при разни тържества, от които само 6 на Левски върху стенвестници на разни организации.

15. Напечатал съм 4 статии в "Отечествен фронт".

16. Бил съм 5 дни на язовира "Г. Димитров" при Копринка с археолозите.

17. Присъствувал съм на десетина репетиции на оперетата като представител на Общината.

18. Член съм в Управителния съвет на Върховния читалищен съюз, който ми е възлагал също задачи.

19. Участвувах с културна бригада на художниците в противовъздушния полк.

20. Изнесох два пъти сказката "Изкуството през вековете".

21. Участвувах в журито по преценка постиженията на самодейните колективи при предприятия и фабрики.

22. През лятото (делник и празник) съм на крак и развеждам непрекъснато големци и чужди гости до гробницата и т.н. Най-после, отделих време и за една операция и 40 дни не можах да работя. Толкоз! Забравих, че съм и редовен експерт в съда по фалшиви документи и подписи.

* * *

"Ха! - казват след това. - Той заема там някаква синекурна длъжност и само си клати краката."

февруари

На 24 и 25 бях в с. Дъбово. Имаше преглед на дейността на художествените самодейни колективи при читалищата. Явиха се на състезание само селата Николаево, Дъбово и Долно Мъдреци¹⁴. Слаби постижения. Такива театрални представления съм гледал преди 45 години.

15 март

В годишния отчет на Писателския съюз Людмил Стоянов ето как ни дърпа ушите: "Па такива писатели като К. Петканов, К. Константинов¹⁵, Ст. Загорчинов¹⁶, Д. Калфов¹⁷, И. Волен¹⁸, Боян Болгар, Чудомир, които все още са свързани с известни стари творчески предразсъдъци и индивидуалистически увлечения, трябва да се даде възможност чрез критика на техните идейни слабости да стъпят на здрави идейни позиции. Те могат да вземат пример от Елин Пелин и Багряна, които правят искрени усилия да заживеят и се сродят с новата действителност..."

* * *

Снощи пък на годишното събрание на "единната ОФ организация" ми направиха бележка, че през годината съм бил бездеен. Наистина, тези хора искат от мене факирски прояви и способности. Аз, напр[имер], не мога да говоря импровизирано и съм от тия общественици в града, които най-малко приказват. Не обичам да излизам и на сцена. Това е най-мъчителното ми нещо, въпреки че кога съм бил принуден да сторя това, винаги съм имал успех. Два часа преди да излеза почва да ме тресе и два часа след това ми минава. Какво искат от мене?

23 март

В неделя се състоя митинг в защита на мира. Говориха Орлин Василев (когото не чух) и някакъв военен. Аз бях пък в с. Долно Сахране на състезание между читалищните колективи. Интересното е, че на този митинг (аз дойдох на него към 11 часа) ме избрали в президиума и накрая в делегацията за София. Това сигурно го е сторил Орлин, този шмекер, този велзевул¹⁹. Кой знае какво им е говорил и как ги е убедил, но това за мене беше пълна изненада.

* * *

Вчера пред курса на дописниците при Синдикалния съвет изнесох беседа: "Вестници, вестникарски материали и вестникарски стил". Беседата се посрещна с голямо одобрение.

* * *

Сега пиша сказка в защита на мира. Ще трябва (така ми казаха) да я изнеса в някое село.

* * *

Нарисувах за клуба на "Единната" портрета на Тодор Юлиев²⁰, защото той носи неговото име. Проявявам дейност.

* * *

Сказката в защита на мира изнесох в "Завод 10"²¹ пред работниците. Тя по външна конструкция не беше по установения шаблон, но се харесала.

* * *

Стягам се за София, за Конгреса на мира. Кога ли ще остане време да се занимавам с непосредствената си работа?

3 април

(Не 20 март, а 13 стар стил) - На тази дата съм роден през 1890 година. Значи започвам 60-тата си година. Хубава възраст за артериосклероза!

Засега съм хремав, пищят ми ушите, но се държа на крака. Митингът и конгресът бяха многолюдни, столицата е нечиста и негостоприемна. И виното й даже не струва. И все шушукат, все интригуват пустите му софиянци. Тук научих, че бил арестуван м[инистъ]р Трайчо Костов и неговите привърженици. Това е лош удар за Комунистическата партия. Той е виден функционер и го сочеха заместник на Г. Димитров. Обвиняват го в националистически уклони и пр.

* * *

Срещнах се с Орлин Василев и стана дума за Елин Пелин. "Че е по-талантлив - казвам, - това разбирам, но че е по-прогресивен в писанията си от мене, това хич не го разбирам. А него го възнасят до небесата заради един "Андрешко", а моите работи не искат да ги препечатват, даже."

- Късмет - казва Орлин. - На едни им върви като на бясно куче тоягите, а други си чупят главите за най-малък успех.

11 април

Студено е още. Вчера прехвъркваше и сняг, Балканът се белее. Настръхнали са и политиците - все срещи, пактове, закани, приготовления за войни...

15 април

Снощи бях на предизборно събрание в ОФ. Минчо Иванов щеше да разяснява закона за изборите. Тъкмо почна и ме извикаха, че група курсисти от Бяла Слатина чакали да им отворя музея. Беше 6 часа веч[ерта], а те щели да пътуват в 7 и нещо. Излязох и понеже не съм взел разрешение (забравих), председателят изказал възмущението си от моята недисциплинираност.

Да, аз все още не съм се обърнал на ЖП-вагон, да ме закачат и да ме хласкат по релсите, където си искат. Аз все още искам да съм човек. Ако останех, щях да слушам как ораторът чете закона член по член, а като отидох, извърших голяма, по-голяма културна работа, като показах и обясних на 50 младежи много неща из нашето минало.

* * *

Нашите музикални сили изнесоха след 5-месечни репетиции оперетата "Майска нощ"²². Лошо, лошо!

22 април

Ето ти и Великден пристига. Времето се постопли, цъфнаха някои дървета, магазините раздават яйца, олио, захар, и... мая за козунаци. Директорът на Нармаг ми дума: "Ще има, ще има още и други артикули, но вълнени платове и гьон скоро не ще има."

* * *

На 15 май ще бъдат изборите за общински съветници. Аз прогресирам - вместо в листата на Градския съвет, съм сложен в листата на Околийския народен съвет. Интересно е, че не питат искаш ли или не, а чак като те одобрят разните му там градски и околийски конференции, те викат да подпишеш декларация, че желаеш да бъдеш избран. Казват, че тук ще е по-лесно в смисъл, че този голям по брой съвет ще се свиква рядко на заседание.

* * *

Чета мемоарите на Андре Мороа²³. Прочетох "Червена звезда над Китай" от Едгар Сноу.

28 април

Рисувам портрети, плакати и пр. за Първи май. Нарисувах голям формат Сталин и Г. Димитров, Мао Дзе Дун²⁴ и по-малки 2 ударници, 2 лозунга за "Топливо", един стенвестник за "Искра", един за детски дом и един за женското д[ружест]во.

* * *

В сп. "Септември" прочетох два разказа от Д. Чавдаров (Челкаш) и Ст. Даскалов²⁵. И двата са на актуална тема, реалистични са, но... не струват.

3 май

Почивката след 1-ви май свърши и почваме работа. Пристигат гости-екскурзианти и тия два месеца ще има много работа. Чета повторно "Бунтът на ангелите" от Анатол Франс.

9 май

Прочетох "Бунтът на ангелите" от Анатол Франс. Защо ми се струва, че този голям писател кокетничи с дълбокото познаване на древността?

* * *

Сега пък работим предизборни плакати и лозунги. Няма как! Досега бях член на Общинския съвет. Сега съм в листата на Околийския съвет, догодина току-виж в Министерския съвет и т.н. Кога върви, върви.

* * *

Вчера, неделя, бях в музея от 7 ч. сутринта до 7 ч. вечерта и посрещнах повече от 1500 гости. Днес ми искат нещо и за Седмицата на книгата. След някой ден ще искат за Св. [св.] Кирил и Методий и пр.

12 май

Днес голям предизборен митинг. Искат аз да ида да държа предизборни речи, а как ме не бива за това, как ме не бива!

Изглежда, че от мене никога няма да стане активна политическа личност. Противно ми е някак по този все един и същи демагогски начин да говоря на хората. Защо ме измъчват? Аз освен това не мога да импровизирам, смущавам се и пропущам най-важното. Не мога така, не мога, аз трябва да обмисля речта си, да я напиша в мой стил, по мой начин. Не мога по шаблон. Освен това, понеже съм най-мъчно убедимият човек, не мога и сам да убеждавам.

* * *

Интересно е, че екскурзиантите-гости колкото се интересуват от музея, дваж повече от писателя Чудомир. Аз все още не мога да разбера какво им допадна от моите разкази, че след като не съм печатал вече 8 години, все още ме търсят, четат и обичат. И всички искат да съм млад, весел, да знам да разправям духовитости и т.н., а аз не притежавам ни едно от тия качества.

* * *

"... И не разбират, пише Горки за някои литератори, че истинското изкуство притежава правото да преувеличава, че Херкулесовци, Прометеевци, Донкихотовци, Фаустовци не са плод на фантазия, а напълно закономерно и необходимо поетическо преувеличаване на реалните факти..."

16 май

Комунистите спечелиха изборите с голямо мнозинство. Опозиционно настроените се шегуват, че ги спечелили с[ъс] 110 %. Всичко мина тихо и спокойно. Само село Виден, имотите на което ще бъдат залети от езерото на язовира, дали само 7.5 % от гласовете си за властта.

* * *

Всички бяха заети в провеждането на изборите. Впрочем, има десетки чиновници, които непрекъснато са заети с партийна и политическа работа и само през свободното си време си гледат службата.

* * *

Колко мъчно е за някои да преминат пътя от "аз" към "ний"!

* * *

"Никой няма право да се разпорежда с другите без тяхно съгласие." Това го е казал Ейбрахам Линкълн²⁶, уважаема Америко!

23 май

Непрекъснато прииждат гости в музея. Аз съм на крак от 7 ч. с[утринта] до 7 вечерта. Досега са минали около 8 000.

* * *

Завчера имахме заседание. Председателят на читалището и завеждащият библиотеката искат да съборят една стена, която дели коридора от двете читалня, за да стане по-широко и по-хигиенично за библиотекарките. Този въпрос и аз отдавна проучвам, и според архитектите Джелепов и Беров²⁷ това може да стане, но ще бъде архитектурна грозотия. Поисках на следващото заседание да се повикат и те, и да поемат отговорността (протоколирано) тази "грозотия", но председателят надделя (кой смее да му се противопостави!) и решиха. Аз казах, че оставам на особено мнение. Петър Калайджиев вече за трети път профанствува из сградата на "Искра", а салонът е работа на най-големия архитект на времето Лазаров²⁸, по чиито проекти са строени най-големите сгради в столицата, а библиотеката е работена с конкурс, членове от журито на който сега са професори по архитектура. Така той запуши единия коридор на киносалона с невъзможна "тараба"²⁹, а другия го запуши, като образува стая-работилница за операторите. Дразни ме и ще ме дразни винаги, когато кръгли дилетанти мислят, че много знаят.

* * *

Моята жена е уникум, тя е цяло чудовище!

* * *

"Театър за селото", а играе в града и... не задоволява. Мара Пенкова го ръководи от София, а драматургът му "Тарас" е написал две-три сцени, за които аз, като негов баща (Булба), трябва да му издърпам ушите.

* * *

Награден съм с[ъс] сребърен медал на труда II степен. И това ми дойде изневиделица, но по списъка личи, че другарите от Управителния съвет на ВЧС са се представили, та и аз съм минал с тях. Орденоманията е на мода сега.

Пръскането изобилно [на] ордени се практикува винаги, когато има нужда от свръхнапрежение силите на народа. Така беше в края на Първата европейска война. Но лесно получените ордени, обаче, се продаваха за по един хляб.

* * *

Снощи бях на квартално събрание на ОФ. Говори за живота и делото на Д. Благоев пенсионерът-учител Боян Стоянов. Просто, ясно, разбрано.

* * *

Сюжет. Зет ми³⁰ (женен за братова дъщеря), уволнен подполковник, две години следва курсове вечерни при Механотехнич[еското] училище. Преди няколко дни завърши с отличие. Съобщават му, че е освободен от всичко, освен от практика и на другия ден го изключват. През тия две години за издръжка на 4 членното си семейство продава шевна машина, излишни дрехи, единствената си нива и т.н. Цялото семейство е покрусено. Дъщеря му, ученичка от 5 клас, също отличничка, е изключена от С[ъюза] [на] Н[ародната] М[ладеж]. Трагедия семейна. Другата страна на медала: Уволнен подполковник с добити фашистки наслойки не може да бъде приятел на днешния строй. Ако му се даде диплома, понеже е сръчен, възрастен и по-умен от другите съвипускници, ще отиде някъде на служба, ще напредне до висок пост (напр[имер] директор на електроцентрала) и в даден момент може да направи крупен саботаж, може да нанесе неочакван удар на партията. Затова тя не му дава диплома, т.е. възможността да напредва бързо. Той е прав за себе си да негодува, партията е права да бъде осторожна и да следи всичко съмнително.

30 май

Снощи стана тържествено конституиране на новия Градски съвет. За председател остава пак мудният, бавният, недоверчивият К. Ковачев³¹, комуто са нужни две петилетки, за да реализира първата.

* * *

Васил Томанов от Карлово, с когото случайно се запознах, се привърза към мене и все ме дири. Изглежда културен човек, имал работилница за "книжна прежда". Първия път ми донесе две бутилки вино, сега ми донесе дамаджана, но аз все още не знам що за човек е той, що за любов?...

* * *

До 1 юни постъпили вход от музея (20 и 10 лв.) - 84 315 лв., горе-долу колкото през цялата минала година.

* * *

Посетителите надминават 11 000 души и между другите днес ми дойдоха около 40 слепи от София. Помолиха ме да опипат някои предмети. Дадох им чук от каменната епоха и ризница от времето на кръстоносците. Какъв интерес и внимание към мене! Познават всичко, каквото съм писал и искат да им говоря и разправя какво работя, защо не печатам... (нямам време да пиша всичко).

7 юни

Вчера ни гостуваха руският журналист, редактор на в. "Правда", Давид Заславски и двамата гросмайстори на шаха Керес и Бондаревски. Имахме също и вечер за Пушкина, та с тях стана по-тържествено и по-интересно. Заславски е 70-годишен, умен и хитър, като всеки евреин, а шахматистите са млади, хубави момчета. Особено Керес. Като го хвалят, навежда глава и сякаш се срамува като девойче. Ран Босилек изнесе доклад за Пушкин. И той се "приспособил към местността", както се казва.

* * *

Посетителите на музея надхвърлиха цифрата 12 000.

* * *

Нарисувах Пушкин, цветен, голям формат.

* * *

След вечерята младежи от С[ъюза] [на] Н[ародната] М[ладеж], които обичат литературата, ни поканиха с Ран Босилек да си поговорим. Поговорихме си до 12 ч. през нощта. Интересни момчета. Аз бих си поприказвал с тях и други път.

11 юни

Из "Животът на Толстой" от Ромен Ролан³².

"... Истинската битка не трябва да се води срещу един народ, а срещу едно зловредно общество, основано върху експлоатацията и враждуването между народите..."

* * *

"... Когато видях главата да се отделя от тялото и да пада в коша (В Париж, 1857 г., присъствувал на гилотиниране), аз разбрах с цялото си същество, че никаква теория на съществуващия ред не може да оправдае едно подобно деяние. Даже ако всички хора в света, опирайки се на някаква теория, сметнеха това за необходимо, аз все пак ще знам, че това е зло, защото не онова, което говорят и вършат хората решава какво е добро и зло, а моето сърце..."

* * *

"От Ренесанса насам не може вече да се говори за изкуство на християнските народи. Класите се разделиха. Богатите и привилегированите си присвоиха монопола върху изкуството и по свое усмотрение създадоха критерия за красотата. Отдалечавайки се от бедните, изкуството обедня."

* * *

Най-висшето изкуство е онова, което отразява религиозното съзнание на епохата Не разбирайте под това някакава църковна доктрина. "Всяко общество има една религиозна концепция за живота. Това е идеалът за най-голямото щастие, към което се стреми обществото." Всички имат за него малко или много едно ясно чувство; накои от авангарда го изразяват особено ярко...

Религиозното съзнание на нашата епоха е стремежът към щастие, реализиран чрез братството на народите. Няма истинско изкуство, освен онова, което работи за това единение.

* * *

Изкуството трябва да премахне насилието и само то може да направи това. Неговата мисия е установяването на любовта.

* * *

Стар, който лъже, прилича на богат, който краде.

(Руска поговорка)

Оня, който не понася изпитания, не може да учи оня, който ги търпи.

"Не в пустините и горите, а в бордеите на градовете и по големите пътища се възпитават варварите, които ще направят от модерната цивилизация това, което хуните и вандалите направиха с[ъс] старинната."

* * *

Посети музея и довечера ще изнесе концерт руската певица Надежда Казанцова. Нашите големци настояват все да ги водя да видят тракийската гробница и аз отсега нататък ще марширувам от музея до гробницата и обратно.

Вали хубав, очакван дъжд сега към 6 ч. в[ечерта].

15 юни

Околийският народен съвет имаше първото си заседание. Изнесоха се доклади по прибиране реколтата и за ролята на комисиите при съвета. Изглежда, че и тази година реколтата е много по-лоша от миналата година. Аз съм избран за председател на комисията за комит[?] наука и изкуство (КНК)³³. Околийските комитети, каквото щат да приказват, са един високо демократичен институт и след като премине този период, ще играят една чудесна роля. Пъстротата на членовете му показва това. Спомням си едновремешните тъй наречени окръжни съвети, създавани все от селски и градски чорбаджии, които отсядаха в Стара Загора по ханищата край "Чирпанската порта", където бяха публичните домове, и по цели нощи развратничеха и гуляеха. Не може и дума да става за сравнение. Лично на мене ми харесват и първите хора на партията тук, които са безспорно почтени и предадени всецяло в служба на народа като Ив. Кънев, Милю Кръстинов, и този симпатичен Голямодряновец с турското презиме, дето все го забравям (Базиргянов).

* * *

Алеко Андреев (Пламенов)³⁴ от няколко години пише поема (в началото бе замислена чисто битова, а по-късно и даде социално-революционен характер). Прочетох я и му посочих повече от 20-30 грешки и несъобразности, с които се съгласи и ги поправи. Снощи я разглеждахме пак с[ъс] секр[етаря] на Окол[ийския] к[омите]т Кънев, Калайджиев, литератора Христов и аз. В поемата има прекрасни моменти, но кръпката между първоначалния замисъл и по-късния личи още. Всеки случай, удивлява ме упоритостта на този сляп писател.

* * *

От седмица е тук архитектът при Народния музей Джидров. Фин човек, но с[ъс] съвършено разстроена нервна система. Днес очаквам нумизматика Т. Герасимов, с когото ще опишем събраните от няколко години монети.

* * *

С Герасимов работихме три дни и описахме 281 монети. Той е изненадан от събраното. Някои екземпляри даже не притежавал и Народният музей, та си направи отливки. Златните 6 монети от находката при язовир "Тъжа" намери за прекрасни. Аз съм ги купил за 66 000 лв., а той ги оцени за 230 000 лв. Също и някои медни и бронзови, като тази от Ботиея³⁵, също и отлично запазените сребърни от Тодор Светослав³⁶ и Стефан Урош³⁷. Герасимов е крайно симпатичен, скромен и честен човек. Не иска нито лев повече пътни и дневни, отколкото е изработил и похарчил.

* * *

Проф. Д. Димитров, който ще продължи разкопките при Копринка, носи бригадирската си значка и върху нощната си пижама, даже.

* * *

Вяра Недкова³⁸ - повяхнало цвете от дипломатически будоар. Може да седне добре, да води разговор, да пуши елегантно и да рисува лошо. Тя идва да види гробницата и... още някого. Не мене, разбира се.

Чета "Принос към историята на социализма в България" от дядо Благоев³⁹ и как ми се прояснява историята на нашия народ! Толкова истории съм чел уж, пък...

29 юни

Готвя се за бригадир на разкопките при "Копринка". Проф. Д. Димитров ме назначил за "научен сътрудник". Научен сътрудник значи човек, който е научен да копае, да рине с лопата или да извозва пръст с количка. Така го разбирам.

* * *

От няколко дни съм сам вкъщи. Жена ми отиде при сестра си в Белоградчик, за да си помисли... Нашата съпружеска кола не ще да върви никак. Но тъкмо изпратих нея и пристигна една стара, грозна, смахната нейна братовчедка.

- Жената замина - и казвам.

- Няма значение. Аз ще остана тук, докато се завърне.

Боже господи, какво ми дойде до главата! Изкарах една страшна нощ, но на другия ден я експедирах обратно и се напих с три чаши вино. Моите нерви са в окаяно състояние и не знам как ще изкарам това бригадирство на слънце и пек.

* * *

Довечера събрание на актива на "Искра", а утре на комисията КНИК при Окол[ийския] народен съвет. Спокоен живот!

1 юли

Вали слаб дъжд. Облаци и мъгли по балкана. Нервите ми не обичат такова време. Не мога даже да чета. Долу, под мене, събарят една стена за разширение салона за фишите. Това пък ме подлудява.

2 юли

Почина в Москва Георги Димитров. Лекарите казват от захарна болест и черен дроб. Злите езици говорят, че си попийвал ракия. Аз го слушах миналата година, като говореше от балкона на Министерския съвет и се задъхваше. Той е бил изобщо зле болен и ще да е работил до последни сили. Мнозина злорадствуват и си честитят, че е умрял. Аз го чувствувам като голям борец, като революционер от висока класа, макар държането му към опозицията в Народното събрание да не ми харесваше. Георги Димитров трябваше да поживее още, защото ми се струва, че сега големците от партията не са сплотени и защото не се е очертал още заместникът му.

* * *

"Религиите са като светулките - казва Шопенхауер⁴⁰, - нужна им е тъмнина, за да могат да светят."

5 юли

От утре съм бригадир. Радвам се, че се откъсвам за малко от музейния мухъл и ръжда и ще бъда близо там, където се строи новият живот. Сред младежите, сред природата, ще се занимавам с любима работа, ще се откъсна от това тягостно вече ежедневие, ще се помъча да порисувам, па може и да напиша някой репортаж, та стига да ми се карат и гледат накриво, че не съм пишел.

17 юли

Работим вече 10 дни при прах и страшен пек. Често ми се въртят кръгове около очите, ама де да видим! Студентите-бригадири са отлични младежи, професорът и асистентите тоже, но още не съм почнал да рисувам, нито да пиша. Изглежда, че нищо няма да правя в туй отношение, пак поради липса на време.

* * *

Почти разкопахме втората могила и с намерихме два зидани с тухли гробове с тракийски погребения, един подобен по строеж на Казанл[ъшката] гробница и два скелета - единия детски, на върха на могилата и един мъжки, на южния и край. Все тази сива тракийска керамика, черна фирнисова⁴¹ гръцка и груба местна. Също и печати върху глинени дръжки на о-в Тасос. Не ми е ясно защо толкова бронзови монети от Филип Македонски се намират из пръстта навред. Правихме сондажи в селището, северно от могилите, където открихме 4 гроба чрез изгаряне. Ходихме на крепостта "Гюрля"⁴² и могилката, южно на десния бряг на Тунджа, където открихме славянски погребения. Изобщо много работа падна и много материали за историята открихме.

11 август

Проф. Д. Димитров е млад учен още, твърде предпазлив в заключенията си, хитро се приспособява към властта и има такъв сприхав характер, че студентите го наричат "Баба Марта".

* * *

Здравето ми не е добро. Все се каня да ида на генерален преглед и не отивам. Не знам това слънце, което ме пече на могилите, как ще ми се отрази, но и тази сутрин, като ставах, ми се виеше свят и всички стави ме боляха.

Получих диплома за "бригадир-отличник". Ако наслагам всичките си ордени и значки, ще заприличам на руски генерал -"герой на СССР".

* * *

Четох в сп. "Изкуство"⁴³ разказа "Размирник" от Константин Петканов. Този човек си служи с лошо измислени герои и вместо тях говори той самият. А сюжетът е отпреди Освобождението.

13 август

Ида от събрание на Градския комитет на работническата партия. Подготвя се празнуването на 9-ти септември. Пак портрети, лозунги, кътове и пр. Пак прахосване на сили и материали, когато същите, които могат да се използуват, са изпогубени, изпокрадени и унищожени.

* * *

Като бях на язовира при Копринка, един спец ми каза, че този язовир е една безсмислица при наличността на "Гюрля", където може да се построи по-голям и много по-евтин. "Защо не го изоставят тогава - питам - и почнат него?" -"Въпросът е на престиж - казва. - Не може."

Колко скъпо се плаща един престиж, представете си, и дали той ще бъде запазен, е въпрос. Временце - хорица!

* * *

Идеята за новия язовир "Гюрля" била на инженера Малев, а тук, в града, говорят, че пък била на Генчо Стайнов⁴⁴. Види се, самият Генчо се хвали.

* * *

Студентите-бригадири. Това са нови хора, различни от нашето време. Те са по-задълбочени в специалността си, по-фини в задявките си с момичетата, по-изискани в държането си изобщо. Мнозина от тях непрекъснато пеят или тананикат арии из опери, а в наше време току-що се основаваше операта. Много са духовити. Нашите шеги бяха по-груби. Работят юнашки, без хитрувания. Разбира се, те са контролирани от много страни, а същевременно насърчавани с всевъзможни награди и примамки като ударничество, носители на разни знамена, изтъкване публично имената им и т.н. Изобщо партията иска и бди за изпълнението.

Вредно ли е за младежта бригадирството? Уморително ли е? Съвсем не. Те само се каляват, заякват и стават хора на труда. Храната е отлична. Лъжат, които твърдят противното. Моралът [е] на най-високо ниво. През време на работата просто половете изчезват. След това, през цялото време са заети, а нощем контролата е тъй строга и ефикасна, че е немислимо каквато и да е среща между двойки. И колко, колко добри работи още.

* * *

Направих няколко скици и един опит за композиция, но се уплаших от себе си. Колко много съм забравил от туй, което знаех. Написах и един хумористичен доклад за траките, но не посмях да го прочета пред студентите. Все неможене, все страх, все съмнения в силите си...

24 август

Получих и прочетох книгата "Георги Кирков (принос към биографията му - 1897-1899 г.)" от Георги Боршуков⁴⁵. Грижливо и добросъвестно написана работа, представляваща интерес не само за развитието на социализма в нашия град, но изобщо за историята му.

Аз помня и много се възхищавах от Киркова⁴⁶ през годините 1907, 1908, 1909, 1910, когато следвах в Рисувалното училище и живеех близо до клуба на комунистите. Спомням си го в широки летни дрехи, нисък, с бастун, очила, големи мустаци и тясна брадичка. Самият му вид беше някак хумористичен. На трибуната той действително беше в стихията си. Това малко човече имаше силен металичен глас, беше подвижен, ръкомахаше и като дигнеше ръка нагоре, ръкавът на тясното му палто се свличаше до лакета и оголваше слаба космата ръка. То[га]ва беше образуван някакъв буржоазен "блок" от партии, против които той говореше така: "...Те мислеха, че съединението прави силата, но когато се съберат три нули, те дават една нула..."

* * *

Идваха ни на гости съветският скулптор Альохин и един архитект, член на Академията в СССР. Видяха музея и гробницата. В разговор Альохин се произнесе зле за нашите скулптори. Каза, че малко работели и били под западно влияние. А как можеха да бъдат под руско, когато доскоро не знаехме за Русия нищо?

Придружаваше ги нашият млад худож[ествен] критик Белмустаков⁴⁷, който беше повече от година в Русия.

- Трябва да се върнете към Мърквичка, Митов, Ангелов в живописта му - рекли там в Москва. - Този е вашият път.

Не признавали никакъв Никола Петров⁴⁸, никакъв Вл. Д. Майстора и пр.

- Да, но Мърквичка е имал връзки с двореца - възразил той.

- Вий ще гледате връзките му с народа - му отвърнали.

И все пак Мърквичка не може да бъде водач, мисля си аз. Не може да бъде знаме. Той е премного етнографен и премалко художник. Защо да не е Вешин, напр[имер], който е поне голям майстор-техник и колорист?

* * *

Получи се новина, че Писат[елският] съюз щял да издаде един том мои разкази.

26 август

Задал се е пак 9-ти септември - петият подред. Днес пак ни викат на събрание в[ъв] връзка с отпразнуването му, а разните там дружества и организации ме отрупват вече с безплатни поръчки на стенвестници, портрети, лозунги...

8 септември

Бях в София - заседание на В[ърховния] Ч[италищен) С[ъюз]. Общото впечатление е - разхищение, грандомания и безотговорност. Управителният съвет представлява един грамаден щаб, неотговарящ на армията му по села и градове. Около 4 000 организирани читалища има, но надали 1 500 от тях имат читални. Вестник "Ведрина" се печати с големи усилия в 25 000 броя, а искат да го увеличат на 60 000, като задължават читалищата да пласират определен брой от него. Нещо като нов данък. Преди 3 год. купиха автомобил, който стои на гараж и губи всеки ден от стойността си. Чиновниците в Съюза редактират вестника и си получават хонорари и т.н. Управата отдавна е изгубила оня народнически облик, който имаше едно време.

* * *

Докато се боях, че не ще преиздават книгите ми, понеже не били "идейно заострени", сега се карат две книгоиздателства за тях. Аз приех да ми се издаде един сборник от 25 коли от Съюза на писателите. За да ме хванат здраво, дадоха ми аванс 100 000 лв. Ще трябва пак да ходя в София в най-скоро време. Издаването му, изглежда, е бюджетен въпрос за издателството.

* * *

Получих и ордена на труда (сребърен). Доста хубав в своята простота.

* * *

Нарисувах три големи цветни портрета за Районния съюз в града и няколко стенвестници.

* * *

На връщане от София пътувах до Пловдив с[ъс] самолет. Рядко удоволствие, въпреки че ми изгубиха куфара, който по-късно се намери в[ъв] Варна. Все да има някаква неуредица, все някоя българска проява. Преди качването щателно ни обискираха. Също и багажа. Цената на билета е 1 650 лв. В Пловдив разгледах набързо панаира. Много, прекрасни платове, обуща, ризи, чорапи, но само за гледане. Кой ги носи тези неща, кой може да се ползува от тях - не ми е известно, но сред народа всичко това го няма. От година търся да си купя едни домашни пантофи и не мога да намеря. Това е положението.

* * *

"Велик", "гениален", "учител и вожд". Всички тези епитети, употребявани непрекъснато, всякога и навсякъде не действуват никак на нашия българин-реалист. Той не се трогва от това. Мисля, даже, че му причиняват известна досада.

10 септември

Мина празникът 9-ти септември. Този път при добър ред сравнително и малко речи. Градът бе окичен премного, претрупано и доста безвкусно. Предприятията дадоха обед на служащите си. Следобед - хора и веселие. Устроени са и специални "кътове" в памет на Г. Димитров. Те ще бъдат постоянни. Този в Казанджийската чаршия⁴⁹ е много лош. Вечерта в "Искра" имаше тържество, което завърши с малък пожар в кабината. Операторът Хр. Йовчев е слабо обгорен.

* * *

Мъча се да нарисувам картина с[ъс] сюжет "археологическата бригада копае могилите при Копринка", но слабо ми се удава. Опитвам се да пиша и не мога. Аз мъчно пишех при свободни теми, а сега те са определени. Чудно нещо - аз изцяло възприемам принципите на новата власт, а не мога да се възпламеня и да почна всеотдайно да им служа. "Интелигентски индивидуализъм" ли е това, или дъртешки скептицизъм? Аз изобщо съм си скептик. Не вярвам, че някой е в състояние да даде щастие на човечеството. Добре де, щастие не може да се даде, но повече справедливост поне не ще ли може? Може, разбира се! Тогава? Големи грешки се правят, много се пилее, прахосва се. Хората, които градят социализма, още са много несъвършени, бих казал, още не са социалисти.

* * *

Реколтата е слаба. Русия ни обещала много жито. Вчера били пристигнали два парахода на Бургас. По скептиците от мене, понеже слушат американското радио, питат: "Да, но срещу какво?" Добре де, ами американците, като отпущат грамаден заем на Тито, защо не питате срещу какво, а?

* * *

Историята се повтаря - източно и западно влияние. Русия се стреми към открити морета на запад, Западните сили се стремят към изток. А ний сме по средата. И ако една балканска страна попадне под руско, другата непременно трябва да е под английско. И сякаш ний, съседите, вечно ще враждуваме, вечно ще пуши на Балканите.

12 септември

Имаше събрание на "колектива на художниците" в града. Скараха се, че едни повече поръчки взели, а други - по-малко. Един колектив от егоисти - възможно ли е? Непрекъснато интригуват един срещу други и непрекъснато си завиждат. Аз като председател, разбира се, сигурно не се различавам от тях.

16 септември

Вчера получих съобщение, че Народният съвет (околийският) се свиква на заседание на 20 т.м. В дневния ред е приемане протокола на заседанието, в което се конституирахме, а това беше на 15 юний. През това време е управлявало Постоян[ното] присъствие и ний сега ще одобряваме решенията му.

* * *

Една загриженост имаше в събранието, едно сериозно отношение и желание да се избегнат грешки и опущения. В туй отношение се отличи наш Стайко Стайков - заведующ отдел "Продоволствие и търговия" при Окол[ийския] нар[оден] съвет. Докладът му беше изчерпателен и обективен. Живо участие взе секр[етарят] на Окол[ийския] к[омитет] на комун[истическата] партия Иван Кънев. Той е най-умният и най-осведоменият. Чува се, че щели да го местят на по-висока служба. Това ще бъде голяма загуба за града и околията.

* * *

На 22 т.м. говори на тема "Ромен Ролан и СССР" румънецът-писател Василе Христо. Рефератът му беше твърде научен и не се много хареса на публиката. Бяхме и у дома на ракия. Сръбна си порядъчно.

* * *

Не можах да ида в София да видя новата си книга (сборник), редактирана от Светослав Минков. Тя трябва да е излязла вече. Болен съм от инфлуенца и не се реших да тръгна, още повече като на 9 и 10 октомври ще трябва пак да ходя в[ъв] връзка с конгреса на читалищата. Ще подам оставка.

23 септември

Довечера - квартално събрание на "единната" ОФ организация. Не съм ходил (поради това, че съм бил зает в други) на събрания и ме предупредиха, че щели да бъдат много строги вече. "Единната" с нейните събрания ми е най-скучното място. Досега нито един добър докладчик, нито едно делово и интересно събрание. Стоя, прозявам се и си губя времето. Там членуват няколко лекари, учители, културни хора - защо не им възложат доклади из тяхната област? Не им вярват, че ще ги изнесат в марксически дух ли? Тогава да ги преглеждат предварително. Защо ни измъчват с тези полуграмотни момчета, които зле предъвкват статиите на "Работническо дело" и ни карат да дремем? Осъждат ме, че не вземам участие. Покани ли ме някой, попита ли ме можеш ли, желаеш ли да изнесеш нещо на такава и такава тема? По свой начин им нарисувах портрета на моя някогашен другар Тодор Юлиев, стоя два дни в клуба и изчезна. Харесал го някой и си го прибрал вкъщи за спомен и никой от управата не го потърси повече...

И като гледам членовете какви са всякая всячина, каква ти единна, брате! То и на Ноев ковчег не прилича.

29 септември

Жена ми отиде в София при тежко болната си сестра. Плачове, въздишки, ох и ах... и обеща, щом иде, да ми се обади как е болната, има ли надежда и пр. Лекарите констатирали рак в черния дроб и яйчника. И какво мислите? Една седмица след заминаването и получавам телеграма с[ъс] следното съдържание: "Прибери хризантемите на завет."

* * *

От седмица рисувам. Мъча се да възстановя забравеното. Едва последните два дни отбелязах успех. Доволен съм от направеното, въпреки че всеки 10 минути някой влиза при мене и ме безпокои. Много ми се иска да поработя спокойно поне една година, но спокойствието е най-редкият артикул и не се раздава даже и с купони в днешно време.

3 октомври

В събота, на 1-ви т.м., имахме общо организационно събрание на читалището. Изнесох доклад на тема "Читалището и неговото време". Поради панаира събранието беше слабо посетено.

6 октомври

Нечисти, небрежни и... крадливи - такива отрицателни качества забелязахме в руските войници, когато бяха тука. Хумористичното им списание "Крокодил" много често подиграва тези лоши страни на своите сънародници. Разпиляване зърното при превоз, изсипване голямо количество ечемик за конете на земята (това много се не харесваше на нашите селяни), неизмитане стаи и помещения. У нас живееше, напр[имер], лекарка, която ни веднъж не отвори прозорците на стаята си за проветряване.

Изглежда, че и чувството за частна собственост и грижи за себе си, въпреки че са членове в колхоз, напр[имер], все още не е изчезнало. "Крокодил" най-вече бичува върховете на управлението. И това е добра черта. Там са шефовете на учрежденията - бюрократи, управители на цехове и колхози - егоисти и използвачи, и т.н. Разбира се, една от най-главните теми са Англия, Америка и напоследък Тито.

Нечистоплътността била славянска черта. Също и непризнаване частната собственост. Един техен поручик с група другари, напр[имер], обраха един съседен до моята къща шивашки дюкян и аз лично го видях до дома, натоварен с дрехи. Викаха ме в полицията после и го хванаха.

Те, обаче, са по-чистосърдечни от немците, по-задушевни, повече другарско и приятелско чувство има в тях. Изобщо са по-добродушни, по-открити и по-весели.

* * *

Снощи получихме телеграма, че сестрата на жена ми Виктория Найденович е починала.

* * *

Аз все още продължавам да рисувам и то опитвам се в композиции. Ще се стори някому смешно, че строят е причина, но това е истината. Критиците, застъпващи социалистическия реализъм, постоянно ни упрекват, че в досегашните картини човекът, творецът на благата отсъствува - което е абсолютно вярно. Ний досега рисувахме портрети и глави (без ръце), пейзажчета и натюрморти. Сега всички опитват в композицията. От година-две още нищо не се е родило, но ще се роди. Даже аз и за себе си повярвах, че бих могъл да сглобя композиция. Досега не можех да помисля също, че бих могъл да нарисувам портрет на голямо (макар и плакатен). След доста опити сега рисувам такива по два метра, даже.

* * *

Доста неща ми се изясняват. Аз почти вникнах в същността на комунистическото учение и да не ви е никак чудно, че ще почна и да пиша разкази в този дух. Комунист по разбирания съм, но комунист-партиец, партиец-номер, редник, механизъм за провеждане клубна пропаганда и партийни директиви, много мъчно ще стана. Все още ми се ще на лошото да кажа лошо, на глупавото - глупаво, на жестокото - жестоко. Все още не мога да претъркалям в устата си "великия Х", "учителя-вожд У", "гениалния водач" на... и т.н., нито пък да завършвам докладите с 15 пъти: "Да живее Х, да живее У, да пребъде Z," и пр. Или пък, ако употребя тези гръмки прилагателни, то може само за Ленин и за никого след него.

октомври (не знам датата, но е след 20-ти октомври)

Още нямам известие за книгата си. Видях я отпечатана, видях и проектокорицата, но чакам предговор от някой си млад критик Емил Петров⁵⁰ ли беше, кой ли?

- Лъже - казваше ми един писател. - Лъжлив е и едва ли ще го напише. А Ангел Каралийчев ми рече:

- Той и Шекспир не признава за писател.

Току-виж, че се получи един чудесен сюжет за хумористичен разказ. Книгоиздателството на Съюза на бълг[арските] писатели ме кани да издаде един том от мои избрани разкази. Моли ме, убеждава ме и ми дава даже 100 000 лв. в аванс ("за да ме хване здраво") и след като подбра най-добрите ми творби, покани този същия Емил Петров да ми напише един отрицателен предговор. Павел Спасов⁵¹ обеща да ми го прати в коректура, но не би. Светослав Минков също обеща да го прегледа предварително. И Фурнаджиев обеща, ама как и на кого да вярваш?

* * *

Аз съм в отпуск до 17 октомври, но всеки ден ме търсят по няколко пъти, а всяка вечер съм на някакво събрание. Мъча се да рисувам, но надеждите да направя нещо за пред хора всеки ден намаляват. Две години не драснал рязка и иска картини да прави и то не с друго, а с акварел, охоо!

* * *

Вкъщи е спокойно. Жената е необичайно добра и внимателна. Всяка сутрин ми предлага закуски, интересува се от това какво работя - изобщо, на дявола куршум в ушите.

27 октомври

Преди няколко дни умря Толбухин⁵² - маршал, командуващ армията, която дойде в България. Преди това правителството свика Камарата на извънредна сесия и прокара закон за съдене министрите. Няколко министри (Трайчо Костов, Стефанов, Петко Кунин) и също така няколко помощници-министри са обвинени в уклон и ще бъдат съдени. Предприета е и голяма чистка в партията на техни съмишленици. Обвиняват ги, според слухове, разбира се, в титовизъм - т.е. неподчинение на Русия.

- Мислят за България и българите - казват опозиционерите - и се противопоставили на износа на стоки в Русия. Ний тук ходим голи, боси и гладни, а всичко се изнася там.

Аз не мога да допусна, че Русия ще се стреми да ни остави гладни, за да трупа лой на наша сметка. Вярно е, че няма гьон и вълнени платове, но ако се изнесат в Русия, то е, че тя е по-гола от нас. Или пък, както казват, тя е ангажирана да помага на Китай и там отиват някои от нашите стоки. На един истински комунист това не трябва да прави впечатление, защото е тъкмо социалистическа постъпка.

* * *

През този месец венчахме и Виолета Нонова, братова дъщеря на жена ми, аптекарка в с. Габарево. Венча се за Ангел Тенчев, ветеринарен лекар. Между другото, като се обзавеждаше младото семейство, купили си 8 кг доматено пюре, което ще им стигне тъкмо за една петилетка.

* * *

"Здрав като кукуряк", чух да казват в с. Габарево и действително това цвете издържа и на най-лютия студ.

* * *

Аз все още рисувам на гърба на стари рисунки с ученически акварели. Няма листове, бои, гуми, добри моливи и т.н.

* * *

Предстоят избори през ноември и чествуване 70-годишнината на Сталин. Ще има да се рисуват портрети, плакати и лозунги. А есента е прелестна просто и ми се рисува много!

10 ноември

Прибрах си пак партушината в канцеларията на музея и почнах работа. Отпуската беше 20 дни, но можете да си представите - единадесет събрания имах през това време.

Това, което нарисувах през това време, е слабо и отчайващо. Аз съм забравил да рисувам и работя с[ъс] страх. Желанието пък всичко да е обмислено и на място сложено, прави работите ми сухи и твърди. Аз никога не съм вярвал в способностите си, но сега почнах съвсем да не вярвам. При все това ще работя. Да чета, пописвам и порисувам, това е смисълът на живота ми.

* * *

Гостуваха в града чехословашки скулптори - двама, един карикатурист от "Руде право"⁵³ (Лев Хаас) и един критик. Идваха у дома, видяха ми работите и казаха само, че съм бил оптимист. Интересно, аз се смятам за песимист и човек, който в нищо не вярва, а и в хумористичните ми разкази, и в скиците ми с акварел лъха оптимизъм.

* * *

Получих писмо, с което ми съобщават от издателството на българските писатели, че сборникът се печати и тия дни ще е готов, без предговор, обаче. Емил Петров не го написал, или пък лошо го е написал, та не са го харесали. Така е по-добре, поне засега.

11 ноември

Политическото положение става все по-напрегнато. Маршал Рокосовски⁵⁴, един от прославените руски пълководци, стана военен министър на Полша. Чуждите радиостанции разправяли, че и в другите приятелски страни на Русия щяло да стане същото. Говорят, че в нашето управление в повечето министерства имало комисии от руски специалисти. Чистката в комунистическата партия продължава и в провинцията. Говорят упорито, че и м[инистъ]р Антон Югов⁵⁵ бил под подозрение. Очакваме процеса [на] Трайчо Костов и другите. От друга страна, захарта значително стана по-евтина, месо се намира на пазара, ракията стана по-евтина.

Получените тъкани щели да бъдат вече без купони и т.н.

* * *

Научих, че в бюджета на Околийския народен съвет е предвидена заплата за един мой помощник. Това е добро. Да има на кого да предам музея и да се прибера вкъщи, че я живея още 5-6 години, я не. Чувствувам старостта как ме завладява полека-лека. Пищят ми ушите, свят ми се вие често, охкам при сядане и ставане. Забравям, а ми се работи, работи, въпреки че не съм доволен от всичко, което напиша или нарисувам.

14 ноември

Получих един том от моя сборник. Корицата на Ангелушев е небрежна и маниашка. Сложил моя скица-карикатура и едно голямо "Чудомир". Той пък ме смята кой знае за какво и току ме навира в хорските очи. Получих писмо и от Г. Боршуков, който ми услужва по уреждане документите за пенсия. Много мил и възпитан човек. Сякаш не е от Казанлък. Васил Захариев⁵⁶, бившият директор на Худож[ествената] академия, ме пита за някакъв препис от житието на отец Пимен ли беше, кой ли? - Първият наш зограф. Такова нещо тук няма. Аз поне не зная.

21 ноември

Слънце пече. Рисувам портрети за чествуването на Сталин. Завчера приехме новия бюджет на Окол[ийския] народен съвет. Заседавахме целия ден. Приехме и плана за бъдеща дейност. Все тази тенденция за откриване нови служби и увеличение на персонала. Всеки случай големи грижи за здравеопазване, за кооперативното обработване земята, за просвета и т.н. Скоро ще има състезания за даровити деца по музика и пение. Аз предложих и едно състезание за майстори на народни инструменти, песни и игри, защото селата ни са наводнени с лигави романси и танци, дошли от извратения Запад.

* * *

Личи голяма преумора от събрания. Ако сутринта бяхме 150 души, късно към 7 ч. вечерта едва имаше 30-40, половината от които присъствуваха с телата си само.

* * *

"Литературен фронт" е повече политически фронт, отколкото литературен. Няма ни един свестен разказ, ни стихотворение. Такъв е и "Литературна[я] газета"⁵⁷. Такова е времето.

22 ноември

Заседание [на] Настоятелството. Комисия за издигане паметник на падналите руски войници, комисия-жури за самодейните колективи, а от сутринта почиствам склада на музея. Ето ти тебе еднодневна програма за работа. Ха, посрещнах и изпратих група гости от с. Левски - Карловско и започнах портрет на Сталин за каменната кариера в с. Горно Градище.

* * *

Дните се нижат все в същия дух и направление.

28 ноември

Получих чек от 100 000 лв. хонорар срещу книгата ми. Има напечатани и десетина реда за нея в "Литературен фронт". Боршуков ми прати документ за работата ми в "Зора", който да ми послужи при пенсиониране. Признават ми само три години от шестях, през които съм сътрудничил. Толкова намерили в[ъв] ведомостите. Види се, тогава са ми плащали като на случаен сътрудник. С тях се събират 28 години служба. Вчера (неделя) цял ден бях зает в журито по преценка дейността на самодейните колективи при фабрики и предприятия. Вече се чувствува напредък. Шлифовали се работниците, поотракали се.

3 декември

Предизборно и Сталинско съревнование. Нарисувал съм досега седем портрета на Ленин, Сталин, Димитров, Коларов и пр., поръчани от разни учреждения и предприятия. Има още много да се рисува. На площада се строи Кремъл с часовника му, с[ъс] светещата звезда и един Сталин четири метра голям. Такива портрети ще има няколко из града. Всички учители-художници денем и нощем работят също портрети, табла, лозунги...

* * *

Вестниците напечатаха обвинителния акт на Трайчо Костов, Стефанов и др. на брой 11 души, които се обвиняват в служба на английското разузнаване и връзки с Тито. Федерирането ни с Югославия било техен проект, без одобрението на Русия. Западните сили целели да образуват един блок от държави, които да спрат руското влияние до Дунава и да бъдат под тяхна команда. В този обвинителен акт се преплита името на мой познат - Кирил Славов. Той строи паметника на Св. Никола преди години, след това почна голяма търговия с орехови трупи, после се сдоби с фурнирна фабрика, стана крупен богаташ и даже минаваше за меценат между художниците. Той си взе за счетоводител симпатичния наш другар Димитър Стойнов от Казанлък - беден като църковна мишка. След 2-3 години и той си купи разкошен апартамент в София и забогатя набързо. Сега чак се разбира, че тук са играли роля долари и лири стерлинги. Прекрасен народ за вербуване, шпиони против собственото си Отечество! Всичките ни борци и революционери са били предадени от близки и роднини.

* * *

Бях на село и като си дойдох, научих за смъртта на Елин Пелин. Клетият, той имаше болно сърце. Види се, то му е направило тази лоша шега. Един селски даскал без особена култура, без много скитане из чужбина - така - просто самораслек, както казват у нас, роден художник. А това, дето се мъчат да го правят социален и не знам какъв - вятър! Той си е просто един добър писател, а щом е добър, ще е и социален, и национален, и т.н.

10 декември

Изборите са насрочени за 19 декември, а досега съм нарисувал един цветен Г.Димитров за общината, един цветен Сталин за каменната кариера [в] Гор[но] Градище, три черни портрета на Храноснабдяването, четири на Наркооп, два на Градския комитет на партията, поправих Сталин на "Искра", а сега работя голяма цветна карикатура. До края ще се съберат още толкова, вероятно, а съм капнал от умора. Наистина няма почивка през тази епоха! За никого няма почивка!

* * *

Разглежда се процесът срещу Трайчо Костов. Вестниците почти нищо не съобщават, а чуждите радиостанции казват, че той не се е признал за виновен по най-важните точки от обвинението. Съвременник! Толкова си близо, че нищо не виждаш. Не ми е ясен този процес. Не го разбирам. Не мога да си обясня много неща.

* * *

Наново заживявам с мисълта, че не съм никакъв писател и художник. Аз съм един повърхностен човек, който дращи по кората на нещата и никога не ще стигне до сърцевината им.

12 декември

Писах на издателството на българските писатели, че книгата ми, която излезе преди месец, още не е дошла в града. Нито са ми пратили полагаемите екземпляри авторско право. Писах и на Дечко Узунов, че е магаре. Лъже ме, че ще прати купения портрет, годината изтича, касиерът приключва бюджета, а той мълчи като пън. Невъзможен човек, небрежен, нехаен и абсолютно нередовен.

* * *

Бяхме на вечеря тук с д-р Бакалов от Ст. Загора и прочутия софийски лекар д-р Клайн, изселен от София и работи в Ст. Загора. Това са хора с голяма клиентела, богати и, поради това, зле настроени към властта. Клайн е непримирим, не харесва нищо от руския болшевизъм и ме пита [на]истина ли някъде Ленин е писал, че болшевизмът може даже и да изгуби борбата, но след това ще се появи от Запад още по-силен и могъщ и тогава ще закрепне. Няколко пъти се изрази зле за евреите, а после научих, че и той е евреин, но покръстен. Въпреки това, обаче, еврейското си е останало и той с особено удоволствие разправя как се приспособява и одобрява някои неща в болницата, които в душата си смята за глупави и смешни. Бакалов е по-умерен и по-мъдър. Той е добър, флегматичен и на това дължи вероятно успехите си в медицината. Иначе са приятни хора, макар че чувствуват превъзходството си пред другите и без да щат, може би, го подчертават. Семейството, което ги беше поканило на вечеря, покани пък мене и жена ми, за да подчертае и то, че има приятелство с[ъс] също така "големи хора". Човешка суета и комедия!

16 декември

Два дни ми беше на гости Кочо Щъркелов. Разтурен човек! Напил се в[ъв] Варна, скарал се с жена си, качил се на влака и чак към Каспичан видял, че билетът му бил за Казанлък. Изплака ми се от семейството си, че го тормозили, че го използували, че от приходите на последната му изложба похарчили половината да си правят дрехи, защото той щял да ги изпие, а ако умре от пиянство, да имали какво да продават и т.н. Погуляхме с една хубава компания, но той се въздържаше и не беше весел. Мъчи го много подозрението, че бил предал на полицията Христо Ясенов и не помогнал да се спаси от смърт Никола Вапцаров. Аз няма да повярвам никога, че Кочо е виновен. Той не е способен на това, па каквото щат да мислят. Ако се беше доказало това, той нямаше да е жив. Накупи си яйца, масло, купи ябълки и круши на децата си и бързаше, бързаше за вкъщи, където... не го обичат.

Наистина, да си съпруга на Щъркела не е малко мъченичество, но и тя е опак човек, разглезен, креслив, капризен и използвач.

- Знаеш ли - казва, - че харчим над 60 000 лв. месечно. Просто ме ограбват жена ми и голямата ми дъщеря. Само Бобо (по-малката) е добричка и мила като мама. Само тя ме търпи и разбира.

Кочо е син на алкохолик. Двамата му братя бяха пияници. Той късно пропи, но почне ли, по три дни пиянствува. След това грабне статива и отива да рисува. И е отличен домакин. Каквото види - купува и носи вкъщи. Знае да готви, да чисти из къщи, да нарежда, а жена му само мърмори и се цупи.

* * *

В последната книжка на сп. "Септември" има критика за сборника ми от П. Русев⁵⁸. Когато излезе първата ми книга, най-напред написа отзив за нея Йордан Бадев⁵⁹. Повече от тридесет критики. След неговата предъвкваха и перифразираха неговите мисли.

* * *

След 9-ти септември 1944 написа критика за работите ми Ангел Тодоров, разглеждайки ги от социалистическо гледище. П. Русев предъвква сега Тодоровите мисли, но е значително по-снизходителен. Общо критиката му е приемлива, макар че в няколко пункта разправя съвсем неверни работи. Не били политически "заострени" по тяхному. За голямо съжаление не бих могъл да пиша така, както искат те. Това е плакатно изкуство, пропагандна литература и никой от моите любими писатели, които те сега тачат, не пише така: ни Гогол, ни Чехов, нито даже Горки, а ако отидем по-нататък - нито Михаил Шолохов не пише така. Много е дръзко да се каже, но аз мисля, че от работите на Вл. Маяковски⁶⁰ твърде малко ще остане след 10-15 години.

И интересно, винаги накрая отбелязват, че трябва да работя пак и да печатам, като ми сочат и сюжети: загиващата буржоазия, кулаците, бюрократизма и пр., а за другото, за опакото в управлението никой нищо не казва. А там пъка, гъмжи от хумористични сюжети и то тъкмо за мене. Най-хубавият сюжет, другари, според мене е: "Ганчо строи социализъм"!

* * *

Трайчо Костов е осъден на смърт и са го екзекутирали на 17 т.м. Другите 3-4 души са осъдени на доживотен затвор и на по-малко - останалите. Доколкото разбрах, Трайчо е бил за федерация с Югославия, но под западно влияние, а другите са също за такава, но под руска команда. "Атовете се ритат, магаретата страдат." Доларите ще правят още пакости из България. Русите, изглежда, имат също добра разузнавателна служба. Така ще върви, докато се сблъскат отново и за последен път Изток и Запад, и тогава чак внуците на тия, които оцелеят, ще добруват. Скептик? - Не, дълбоко вярващ.

* * *

Изборите са спечелени с голямо мнозинство. Тук-там са се появили бели бюлетини, или парчета от вестник. Голяма част от депутатите са ударници, рационализатори и борци за социализма. Денят на изборите мина при абсолютен ред и дисциплина. Трябва да се признае, че комунистите имат здрава организация и през целия ден следяха кой гласува, кой се бави и защо. В моето село, което минаваше за опозиция (земеделци), е имало само две бели бюлетини.

26 декември

Посетих селата Голямо село⁶¹, Габарево, Павел баня, Виден и Долно Сахране. Ревизирах дейността на читалищата, която е почти никаква. Културните дейци, отрупани с работа в ТКЗС-ета, кооперации и в партията не могат да отделят време за читалището. Политическата дейност е задушила културно-просветната. Изборите особено зле са се отразили върху работата в читалищата. Селянията мърка, недоволна е. Тези егоисти-дребнособственици мъчно ще станат комунисти.

БЕЛЕЖКИ:

1. Хауард Фаст. [обратно]

2. Теодор Драйзер (1871-1945) - американски писател-белетрист. [обратно]

3. Константин Бозвелиев (1862-1951) - читалищен и кооперативен деятел, общественик, социалдемократ. [обратно]

4. Общ работнически синдикален съюз. [обратно]

5. Ламар (псевдоним на Лальо Маринов, 1898-1974) - поет и общественик. [обратно]

6. Емилиян Станев (1907-1979) - писател-белетрист, академик. [обратно]

7. Андре Мороа (псевдоним на Емил Ерцог, 1885-1967) - френски белетрист. [обратно]

8. Герой на романа "Бойци от Фландрия". [обратно]

9. Герой на романа "Бойци от Фландрия". [обратно]

10. Последните шест цитата са от романа на Андре Мороа "Бойци от Фландрия" С., 1946 г. [обратно]

11. Джордж Бърнард Шоу (1850-1950) - английски драматург и есеист. [обратно]

12. Томас Харди (1840-1928) - английски белетрист. [обратно]

13. Сестра на Чудомировата съпруга. [обратно]

14. Днес Юлиево. [обратно]

15. Константин Константинов (1890-1970) - белетрист, мемоарист и преводач. [обратно]

16. Стоян Загорчинов (1889-1969) - белетрист и драматург. [обратно]

17. Дамян Калфов (1887-1973) - белетрист и драматург-комедиограф. [обратно]

18. Илия Волен (псевдоним на Марин Христов Стаменов, 1905 -1982) - белетрист и драматург. [обратно]

19. Според религиозните вярвания на Изтока - зъл дух, сатана, дявол. [обратно]

20. Тодор Юлиев (1888-1923) - книжар, деец на БКП, един от ръководителите на Септемврийското въстание в Казанлъшко. [обратно]

21. Старо име на "Арсенал" ЕАД. [обратно]

22. Оперета от Николай Римски-Корсаков (1844-1932). [обратно]

23. Андре Мороа, "Мемоари", С., 1945 г.. [обратно]

24. Мао Дзе Дун (1893-1976) - китайски политически и обществен деец. [обратно]

25. Стоян Ц. Даскалов (1909-1988) - писател-белетрист. [обратно]

26. Ейбрахам Линкьлн (1809-1865) - америка държавен деец, президент на САЩ (1861-1865). [обратно]

27. Казанлъшки архитекти. [обратно]

28. Никола Лазаров (1870-1942) - архитект-проектант. [обратно]

29. От тур. - ограда от дъски, стобор. [обратно]

30. Димитър Алексиев Подскочиев (1904-1977). [обратно]

31. Койо Ковачев (1887-1969) - адвокат, деец на БКП, кмет на Казанлък (ноември 1944 - април 1951 г.). [обратно]

32. Ромен Ролан (1866-1944) - френски писател, музиковед и обществен деец Книгата му "Животът на Толстой" е издадена на български език през 1911 г. Всички цитати в текста на 11 юни са от тази книга. [обратно]

33. Чудомир е допуснал грешка. На 15 юни 1949 г. той е избран за председател на комисията за наука, изкуство и култура (КНИК) при Околийския народен съвет. [обратно]

34. Алеко Андреев-Пламенов (1898-1967) - поет и общественик. Става дума за поемата му "През бурята", издадена през 1954 г. [обратно]

35. Монетата, за която тава дума, е от Потидея (град в Гърция от времето Александър Македонски). [обратно]

36. Тодор Светослав - български цар (1300-1321) от династията Тертеровци. [обратно]

37. Стефан Урош Ш Дечански - сръбски крал (1285-1331). [обратно]

38. Вера Недкова (1908) - живописец, реставратор и консерватор. [обратно]

39. Димитър Благоев-Дядото (1856-1924) - политически и обществен деец, марксист. [обратно]

40. Артур Шопенхауер (1788-1860) - немски философ. [обратно]

41. Фернисова керамика - керамика с лаково покритие от бързо съхнещи масла, съставът му е различен и не напълно установен. [обратно]

42. Носи името на минаващата покрай нея река. [обратно].

43. Този разказ на К. Петканов е публикуван не в сп. "Изкуство", а в сп. "Септември", кн. 10, юни 1949 г. [обратно]

44. Генчо Стайнов (1884-1966) - хидроинженер и общественик, дългогодишен председател на УС на "Братя Стайнови" АД. [обратно]

45. Георги Боршуков (1903-1975) - журналист, публицист и историк на периодичния печат, професор. [обратно]

46. Георги Кирков (Майстора) (1867-1919) - публицист и политически деец, редактирал "Работнически вестник" в Казанлък от 1897 до 1899 г. [обратно]

47. Любен Белмустаков (1914) - изкуствовед. [обратно]

48. Никола Петров (1881-1916) - живописец, пейзажист. [обратно]

49. Била в района на днешния Казанлъшки кооперативен пазар. [обратно]

50. Емил Петров (1924) - литературен и кинокритик. [обратно]

51. Павел Спасов (1905-1980) - белетрист и драматург. [обратно]

52. Фьодор Толбухин (1894-1949) - съветски военачалник. [обратно]

53. Всекидневник, орган на ЦК на Чехословашката комунистическа партия. [обратно]

54. Константин Рокосовски (1896-1968) - съветски военачалник. [обратно]

55. Антон Югов (1904-1991) - партиен и държавен деец, министър-председател (1956-1962). [обратно]

56. Васил Захариев (1895-1971) - художник-графики изкуствовед, професор. [обратно]

57. По това време орган на ръководството на Съюза на съветските писатели, излиза от април 1929 г.. [обратно]

58. Пеньо Русев (1919-1982) - литературен критик, професор. [обратно]

59. Йордан Бадев (1888-1944) - литературен критик. [обратно]

60. Владимир Маяковски (1893-1930) - руски съветски поет. [обратно]

61. Днес Тъжа. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.