Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

1948 ГОДИНА

Чудомир

web | Дневник

1 януари

Изпратихме председателя на "Искра". Той постъпва асистент в Медицинския факултет - Пловдив. Дадохме му оценка на обед, на който аз казах няколко думи. Др. Братованов беше работник, честен и внимателен човек.

Като председател трябваше аз да го заместя до годишното събрание, но го помолих да ме освободят от тази грижа. Аз съм стар вече, имам много мои неща да довършвам и полека-лека ще се оттеглям от обществената работа, за да си седна у дома в кабинета, което ми е било мечта от 25 години.

3 януари

Колективът на художниците при читалището открихме изложба вчера, но е тъй слаба, че ме е срам. Сгреших, че не се наложих на младите да не стане тази изложба. Да сме покажели, че работим вече и трудови сюжети и вървим с времето. Вървим ли, обаче, или куцаме и с двата крака?

12 януари

"Първият, на когото е дошло наум, като огради един участък земя, да каже: "Това е мое" и който е намерил достатъчно хора да му повярват, е бил истинският основател на гражданското общество.

От колко престъпления, войни, убийства, нещастия и ужаси би избавил човешкия род онзи, който, изваждайки коловете и засипвайки рововете, би изкрещял: "Пазете се, не вярвайте на този измамник; ще загинете, ако забравите, че земята принадлежи на всички."

Русо

Волтер1 пък твърдял, че Бог, след като създал света, повече не се месил в работите му. И тъй изглежда. Иначе, ако се месеше, то той би бил един въртоглав бог.

13 януари, Васильовден

Днес за пръв път пих чай с парче лимон. На този плод не бях виждал образа повече от година. Васильовден, обаче, мина без традиционната баница.

* * *

Снощи гледах "Луди - млади" от Церковски2. Играха я артистите от Софийския областен театър3 начело с Кичуков. Това, според мене, е "театро" в най-лошия смисъл. Нямаше нито един верен образ, нито един правдив жест.

16 януари

Посети ме Петър Първанов - цирков артист-клоун. Иска ми материал за неговата програма. От Съюза на артистите Георги Костов и Петър Димитров му казали, че досегашните им номера били остарели, не били в духа на времето и трябвало да намерят нови. Колко е лесно да се каже това и колко е мъчно да се осъществи. Работата на клоуна е толкова специфична, толкова особена, че много естествено е тия господа съвсем да не я разбират. Той, според Бергсон, е без душа и сърце и не трябва да ги има. Неговата комичност е предимно в жеста. Той е "механичност, поставена върху живот". "Ако засилим механичността в клоуна и изтръгнем колкото се може повече живот, ще достигнем до подвижните картини Мики Маус."

* * *

"Факт е, че цивилизацията има нужда от роби. Така бе и в древна Гърция. Ако няма роби, които да вършат грубата, ужасната, неинтересната работа, културата и съзерцанието ще бъдат невъзможни. Човешкото робство е безсъвестна неправда, несигурно и пагубно. Бъдещето и спасението на света е в механическото робство - робството на машините, което трябва да замени робството на човеците."

Уайлд4

* * *

"... Не разбирам защо зрелището на просяците трябва да бъде по-срамно от зрелището на милионерите. Ако бедността е срам, богатството трябва да бъде също тъй срам. Ако се скриват бедните, би трябвало също тъй да се скриват най-грижливо и богатите ..."

Хулио Камба

* * *

"Когато учим децата да не [в]дигат врява и да ядат прилично, всички си даваме вид, че го правим за тяхно добро, когато в действителност го правим за свое добро само. "Децата не трябва да викат." - казваме ние. И това е лъжа. Истината е, че децата трябва да викат, но на възрастните не им изнася това."

Камба

26 януари

В София видях изложба от четири най-добри руски художници: Ал. Герасимов5, Сергей Герасимов6, Ал. Дейнека7 и Пластов8. Нашите художествени теоретици, които ни учиха да рисуваме само бригадири и трактористи, ще си прехапят езиците, като видят тия художници как са нарисували балерини, голи жени, цветя, натюрморти и пейзажи, пейзажи...

Моята книга се продава като топъл бял хляб. В издателството просто се чудят на това. Може би, че отдавна не бях печатал книга. Никола Фурнаджиев ме кани да отида към издателството на "Народна култура" (Камарата). Пак ли конкуриране? Няма ли да се споразумеят държавните издателства кой кого и какво да издава. Аз не обичам да си сменям полозите.

* * *

Бях на едно събрание на белетристите. Обсъждаха новия роман на Ив. Мартинов9. Прави впечатление, че не сме дорасли до такива обсъждания. Отива се до дребнавост, до посочване и печатните грешки дори. Тези неща трябва да стават по-спокойно и с почисти души и сърца. Тук трябва обич. Иван Руж10, например, беше твърде зъл и жесток. Това са първи опити за романи и не бива да се отчайват авторите.

* * *

На 22 в салона на Народоучното д[ружест]во изнесох доклад на тема "Междуселски шеги и закачки в Казанлъшко". Присъствуваха необикновено много хора и видимо аз имах успех, но лично не съм доволен. Събраният материал ми се струва недостатъчен.

* * *

За "чествуването" ми не стана дума никъде. Както внезапно им хрумна, така го и забравиха.

30 януари

Нашият в. "Искра" е отпечатал страница, посветена на мене. Приготвили материал за юбилея и рекли да го използват. Младите редактори имали и друга идея - да ме активизират, да ме подканят да пиша.

* * *

Довечера в салона, където ни е колективната изложба, ще има беседа от Ст. Паров11 на тема "Изкуството". Аз ще му бъда кореферент12. Ще се опитам да защитя реализма в изкуството и да го противопоставя на естетическия формализъм.

* * *

За моята сказка в изложбата получих много похвали. То беше, защото Паров чете своята много скучно и монотонно.

6 февруари

Миналата вечер читалищният актив имаше събрание. Изнесох малък доклад по организационни въпроси. Времето е априлско. Има и цъфнали дървета. Рядко такава топла зима се е запомняла. Царевичният хляб става още по-царевичен, а казват, че щял да бъде намален от 300 на 200 гр[ама]. Месо също няма от месец насам.

9 февруари

Вероятният нов председател на "Искра" Петър Калайджиев13, иначе много симпатичен момък, почна да диктаторствува още отсега. Не стига че сам направил листата на Настоятелството, но посочил и лицата на комисиите. Завеждащ отдела най-добре ще знае кой би му бил полезен помощник.

* * *

Прадядо ми е бил вероятно маймуна, а от мене искат да напиша нещо голямо. Култура си нямаме, култура - затова тъй бърже се изчерпваме. А освен нея лично аз си нямам и вяра. Веричката й на тая вяра, дето си я нямам.

11 февруари

Погребахме Иван Попдимитров - адвокат и народен представител-звенар. Работническата партия подари няколко депутатски мандата на звенарите, понеже не получиха през време на изборите, та и на него дадоха един. Той беше и кмет на града преди 9-ти септември 1944 г. Тогава пък, за да си увеличи заплатата, изкара града с повече от 25 000 жители, а при миналогодишното преброяване излезе 21 000." Изобщо не беше лош човек за гуляи, вицове и покер. Минаваше за око и ухо на Петко Стайнов. Баща му е старият либерал "протойерей" Димитър П. Иванов, от шипченски род.

13 февруари

Настоявам да открием изложба в Енина, Шипка и Мъглиж. Нека и в село видят картини в оригинал, макар и не от най-добрите художници. Това трябва да стане през февруари и март. Ако стане, ний ще бъдем първите "передвижники" в селата.

* * *

В снощния брой на "Отечествен фронт" има моя статия "Календарите", където се засяга и горния въпрос.

* * *

Тази сутрин бях в комисия по украсяване на града. По мое предложение ще се установят точните места за лепене на афиши, ще се украси градинката около чешмата на площада, като се пренесат костите на убитите четници от Хаджи Димитровата чета в урната на паметника в "Розариума"14. Ще се определи място в странична уличка до площада на ваксаджиите и на хамалите. Ще се издаде нареждане за измазване разните предизборни лозунги и т.н. Общината се оказва благосклонна към тия предложения.

15 февруари

Годишно събрание на читалището. По брой 75-то. Проагитирано и доста добре посетено (над 250 души). Председателствуващият Петър Калайджиев говори дълго и отне времето. На такива събрания трябва да се даде думата на членовете, а не на управата. Защото и сега пролича слабото познаване живота на "Искра" от тях. Преизбраха се същите настоятели и 2-3 нови.

* * *

На 14 вечерта пак бях на "събрание без оратор", свикано от Оф комитет. Гражданството изнасяше своите болки и нужди, а шефовете на учрежденията даваха своите обяснения. Засегнаха комисарството, здравните служби, общината... Един пита що е бюрократизъм, друг - защо се раздава шперплата из селата да си правят курници, трети - защо учениците пушат из улиците, защо се крадат крушките от уличното осветление и т.н. Такова събрание предполага умело ръководство, защото може да се изпадне в дребнавост и лични капризи. Иначе е полезно нещо.

18 февруари

След толкова топли и меки дни, ето ни днес сняг. От ред години зимата си показва рогата на края, пролетта също закъснява и т.н.

* * *

Нуждата зачука по вратите на някои наши богаташи, чиито фабрики бяха национализирани. Интересно е да ги видите как се тревожат за неща, за които никога по-рано не са мислили и как вече "търсят работа". Аз все вярвам, че правителството няма да ги остави и ще настани поне специалистите. Те вече са безопасни. Жилото им е извадено.

* * *

"...Много мисля да остана или да не остана в България. Тук имам отворено поле, може да се прокара и основе нещо, макар че на благодарност в Ориента не може да се разчита..."

Константин Иречек15
"Български дневник"

* * *

"Шопите се кръстят пред всяка къща в Копривщица, мислейки я за черква."

Същи

23 февруари

... Аз съм бил избран в[ъв] Временния общински съвет, който ще съществува до произвеждането на общинските избори. Значи общински съветник по украса на града и пр. Това станало преди 5-6 дни, но официално не са ми съобщили.

* * *

Мечтая да се оттегля от службата си и да си отида вкъщи. Тук постоянно идват хора, нямам мира ни минута и не мога да работя. Искам да се опитам да напиша още нещо или да си порисувам, а нямам време. На 58 години да чиновничествуваш е тежко.

* * *

Исках да се освободя и от управата на читалището, но не ме пущат. Избран съм пак за подпредседател.

* * *

Днес, например, идваха художници от колектива, търговци по въпроса за фирмите, посетители на музея, един ми предлага архивата на дяда си, друг ми носи монета, трети рисувахме за военния клуб... Край нямат.

27 февруари

Имаме вече закон за национализиране частните кина. Всеки, който има повече от една къща или апартамент и повече от едно дворно място, ще му бъдат отнети от държавата също. Полека-лека от частна отиваме към държавна собственост. Интересно е у нас, че се оказа какво - съвсем невзрачни личности имали по 4-5 къщи в града.

* * *

Случайно научих, че много от новоназначените директори, управители, главни майстори и пр. от национализираните предприятия, фабрики, мелници и пр. били обвинени в злоупотребления и арестувани. Нещастници, режат клона, на който са седнали.

* * *

Ако така върви, не е чудно скоро да се дойде до една здрава чистка в самата комунистическа партия и до въвеждане на много по-строги наказания за подобни провинения, които миришат и на саботаж.

* * *

Завоюването на културата не става само с маршови стъпки - все напред, а с такива като на някои хора - две назад, три напред, три назад - две напред и т.н.

* * *

От един служащ в криминалната милиция научих, че в нашия град били констатирани редица случаи на заболяване от сифилис. Твърде вероятно. Нашите войници ходиха чак до Унгария, руски войски стояха в града ни доста време. - Последствия от войните.

* * *

Наскоро в града ни щял да се открие "Народен магазин", като се вземе зданието на Стайнови на площада заедно с още два магазина. Ще бъде използуван, вероятно, и горният етаж. При наличността на толкова магазини на кооп[ерация] "Напред", това ми се вижда излишно.

* * *

Бяхме на "бригада". Колективът на художниците в неделя, 29 февруари, украсявахме салона на една от казармите. С сутринта до 4 ч. сл[ед] об[ед] работихме 8 души.

4 март

Довечера на двадесетина места в града ще има учредителни събрания за образуване на новата политическа организация ОФ. Искам да присъствувам.

* * *

Получих писмо от "Хемус", че са сложили под печат седмото издание на книгата ми "Нашенци".

* * *

От първи март хлябът е подобрен. Има голям процент пшеница.

6 март

В[ъв] в. "Стършел" пише един млад от нашия град под псевдоним "Тарас"16, но копира точно моя стил. Би трябвало тогава аз да почна да се подписвам "Булба", поне съм му духовен баща.

* * *

В последния брой17 на този вестник има поместени мои стихчета (по народни мотиви), подписани с "Чик-чирик".

Ново време и нов ред -
Що си Панчо толкоз блед?
Що се сгърчи, що се сви?
От какво се ти боиш
и скимтиш.: уви, уви!
- Орел мухи не лови.

9 март

"... Критиците приличат на стършели, които пречат на конете да орат земята - казваше той (Чехов), като се усмихваше с умната си усмивка. Всичките му мускули са изопнати като струни на контрабас, а на задницата му кацне стършелът и го гъделичка и бръмчи. Той трябва да размърдва кожата си и да размахва с опашка. За какво бръмчи? И той сам едва ли знае? Просто - характерът му е неспокоен, па му се и иска да заяви за себе си: "Та и аз по земята живея. На, виждате ли, мога дори да бръмча!" Аз от двадесет и пет години чета критики за моите разкази, а ни едно ценно посочване не помня, ни един добър съвет не съм чул..."

М. Горки - Спомени за Чехов

* * *

"... И ако трябва да се говори за нещо "свещено" - свещено е само недоволството на човека от самия себе си и неговият стремеж да стане по-добър, отколкото е; свещена е неговата омраза против всяка житейска смет, създадена пак от самия него; свещено е неговото желание да унищожи по земята завистта, алчността, престъпленията, болестите, войните и всяка вражда между хората; свещен е неговият труд."

М. Горки

15 март

Завърнах се от София, където бях на събрание на В[ърховния] читалищен съюз. Видях наново руската изложба. Има 5-10 картини много добри. Препечатва се 7-мото издание на книгата ми "Нашенци". Срещнах се и с редакторите на "Стършел". Видях и тяхната изложба, която е твърде оригинално подредена, без да има трайна художествена стойност. Тези млади хора имат хубави желания и намерения, но им липсва още задълбоченост. Аз мъчно бих им бил полезен. Моят хумор е малко по-друг и те някак си не го възприемат напълно. Дадох им един разказ, който сякаш не им хареса. Пък и аз не харесвам техния, който е плитък и личен.

* * *

Срещнах се с Орлин Василев18, чиято драма "Тревога" се играе тази вечер за пръв път. Той е много доволен от режисьора Б. Дановски19 и смята, че пиесата му ще има голям успех. Направи ми впечатление следния жест: Както разговаряхме аз, той и брат му, Орлин извади чековата си книжка, както правеха едно време банкерите, писа нещо, откъсна един чек и го подаде на брат си, за да отиде и му направи някаква покупка. И да си кажа, някак му приличаше това. С това кожено палто, с кожения калпак, с коприненото шалче и както е понапълнял - същински буржоа отпреди 1944 год.

* * *

Новият директор на книгоиздателството "Хемус" ми съобщи, че книгата ми "Консул на Голо Бърдо" е почти изчерпана. За по-малко от три месеца - та това е рекорд, който ще накара някои колеги да побеснеят.

17 март

Днес подписах декларация да бъда приет в ОФ партия като безпартиен. За пръв път в живота си ще влеза в политическа организация. Декларациите за мен и жена ми били донесени вкъщи още преди 5-6 дни, но аз бях в София.

* * *

Казаха ми снощи, че в едно събрание комунисти протестирали, загдето съм избран за общински съветник. Дружал съм с "фашисти", не съм се интересувал от тяхната партия и пр. Никога не съм молил да ме избират за какъвто и да е. Дружа с когото съм дружил. Ако някой търси дружба с мене - да заповяда. Аз, обаче, не се натрапвам никому, особено на управляващи и "главни".

*

Книги, книги все дебели.
Книги отрупани навред. -
Песни, разкази, новели.
                        Ах, ти клет
                        мой поет!
А никой зъб не обели
и за тях не драсна ред.

При такъв огромен шок
що за случай тъй жесток?
От какво той произлиза?
                        Ах ти клет
                        мой поет!
В празна кошница не влиза
и най-гладният мишок.

18 март

Снощи в 5 ч. в салона "Родина"20 положиха клетва Околийският и Градският съвети. Подписахме актове за встъпване в длъжност и клетвените листове. Цялата церемония беше излишно тържествена.

22 март

Участвувах в журито по преценка постиженията на работническите самодейни колективи. Човек се изненадва, като вижда колко даровити млади хора има у нас. Липсва само ръководен персонал: режисьори, диригенти и танцмайстори, и пр.

23 март

Почнах да се плаша от многото работа. В неделя от 9 ч. сутринта бях жури до 1.30 ч. следобед. След това отидох веднага на събрание на народните съвети до 5 ч. следобед. В 6 ч. чак до 10 ч. вечерта бях пак жури. В понеделник от 2 ч. след пладне до 5 ч. журито заседаваше по определяне оценките. В 7.30 вечерта до 10 ч. пак заседание на библиотечната комисия, а днес вторник, от 6 ч. до кой знае кога е редовното събрание на Настоятелството на "Искра", а преди него от 4 ч. до 6 ч. заседание на Управителния съвет на Околийския читалищен съюз.

*

Чуй, мой драги песимисте,
що живота ме научи:
От черничевите листи
и най-фината коприна
може да получи
всеки бае Вуче,
всеки чичо, стрина,
всеки, който сака -
щом знае да чака.

25 март

Вчера Общинският съвет имаше първо заседание. Разпределиха се службите. Аз съм по културно-просветната част.

* * *

През нашата земя са минали и живели 27 народности.

* * *

На всеки 1000 години почвата на открито нараства с 12 см.

* * *

Селищната могила до фабриката за шевни конци "България" е била обитавана между годините 2600 - 2200 пр. новата ера.

* * *

Земеделието е започнало в Месопотамия, след това в Египет и тук по нас идва към 3000 г. пр.н.е.

* * *

Траките са дошли тук в началото на бронзовата епоха -1900 г. пр[еди] Хр[иста].

* * *

Фалшиви монети се срещат и в древността. Още в VI в. пр.Хр. е имало такива. Често пъти и самата държава ги е фалшифицирала, като обикновения метал го е покривала с благороден (сребро, злато).

* * *

Хоросанът не е въведен от римляните, а е съществувал много по-рано. Казанлъшката гробница е едно от доказателствата.

* * *

Грънчарското колело у нас се явява към VI в. пр.Хр., а гледжосването - към IV в. пр.Хр.

* * *

"... Младежта трябва да познава миналото, за да се научи да мисли исторически. Да мислиш исторически - това значи да разбираш живота като процес на непрекъснато въплътяване на трудовата енергия в производството на всичко онова, което се нарича материална култура: в добива и обработката на металните руди, в строежа на градове, пътища, мостове, машини, инструменти, в обработката на кожа, вълна, лен, дърво и т.н. Да мислиш исторически - това значи да разбираш как след работата по създаване на материалната култура и на нейна почва възниква и се развива умствената, интелектуалната култура, т.е. науката: физика, химия, геология, медицина и др., как са се появили изкуствата: литература, музика, скулптура, живопис, архитектура.

Историческото мислене ни показва победоносната сила на труда, чудната неукротима сила на разума, който бива организиран от труда и на свой ред организира всички действия, цялата работа на хората...

В Съюза на ССР започна да се строи нова история на света. За да не греши в това велико дело, за да не "налива ново вино в стари мехове", нашата младеж трябва добре да познава тежката и сурова история на миналото."

Максим Горки

"Човечеството е огромна електрическа батерия от множество елементи; изолира ли се един елемент - той тутакси губи своята сила."

Стриндберг21

30 март

Секретарят на комунистическата партия Базиргянов22 ми съобщи, че погрешно били избрани 9 общински съветници - трябвало да бъдат 7. Друг съветник пък ми каза, че двамата, които ще излезат сме аз и д-р Биджерано. Вечерта кметът пък ми каза, че това се отнасяло до Околийския народен съвет, а не до Общинския и т н. Симптоми.

* * *

Имахме околийска читалищна конференция, на която говорих на тема: "Изкуството през вековете." Направих и малък доклад за изминалата година.

* * *

Участвувах в годишното събрание на "Хоремаг". От отчета личи, че той се развива нормално, че е в здрави ръце вече, но ще трябва да се открият още четири махленски кръчми.

* * *

Държавата, след като отне известни привилегии на читалищата, получи от нас за 1947 г. над 900 000 лв. Сега този данък се удвоява. Изглежда, че пак ще повишаваме цените на билетите, а животът трябва да поевтинява, нали?

* * *

Получих дълго писмо от югославянската писателка Милка Жицина. Помолих я, като беше на гости в Казанлък, да ми изкаже искрено впечатленията си от книгите ми, които и подарих. И тя стори това след много месеци. Жицина не харесва разказите ми, в които има чист хумор и ми сочи няколко, в които намира социален елемент. Тя разсъждава точно тъй за изкуството и неговите задачи, както повечето наши първи писатели-комунисти. Толкова точно, че си служи със същите изрази. И забравя, че тези разкази са писани между 1933 - 40 г., когато имаше цензура и пр. Тя забравя и това, че те в голямата си част са вестникарски фейлетони. И още едно забравя тя и всичките - че ако ги пиша тъй, както те искат, в тях ще има много малко хумор. И все пак в писмото й има много вярно доловени неща, с които съм съгласен. Ще й отговоря.

5 април

Хубава пролет. Цъвнали (това "в" в цъфнали не мога да го търпя) кайсии, праскови, лакти и задници. Беден народ, сиромашка държава. Правим опашки да получим черва и шкембета, за да се нахраним, защото няма фасул, няма картофи, няма леща, няма лук, няма олио, а маслото е все още 1200 лв. кг.

6 април

Професорът по археология Д. Димитров вчера ме грабна с една кола и ходихме в "Копринка". Там проучвахме обектите за разкопки, които ще направим от 1 юли. Два месеца ще работим, като разкопаем 2 могили и проучим старото тракийско селище при "Чифлика".

9 април

Бяхме на махленско събрание. Приеха се още 30 членове, голяма част безпартийни досега. Членовете от този квартал се разделиха на 7 групи и на една от тези групи аз съм определен за лектор (културно-просветник). Дано само няма определени теми.

Това е хубаво на българските държави железници, че събират колкото си искат пътници.

19 април

Предпървомайска треска. От мене искат два грамадни портрета на Сталин и Димитров с бои за "Искра", профгрупата иска да им направя стенвестник, младежката организация иска да им напиша битова сценка, заедно с колектива ще украсяваме и площада с карикатури, портрети, лозунги и т.н. Яка ти душа, Чудомире!

21 април

Нови поръчки. Не стигат тези, а ще трябва да нарисуваш две тройки: Маркс, Енгелс и Ленин и Сталин, Тито, Димитров. Освен тях искаме портрети на Кирков и Благоев. Така казва председателят на "Искра". Дръж се, Митре!

* * *

Получих предложение от издателство "Свйетлост" в Сараево (Югославия) да ми издаде един том разкази.

26 април

Колегите-художници също рисуват първомайски портрети, лозунги и пр. Разликата между мене и тях е, че те приемат такива поръчки, които им се заплащат, а на мене оставят тия, които се работят без пари. Кой както я нареди!

28 април

Получих 7-мото издание на "Нашенци". Корицата не струва. Изданието просто и без ерголемите книгата е отслабнала.

30 април

Часът е четири. Нарисувал съм досега 2 Сталина, 2 Георги Димитров, 4 ударници, М-р Трайков23, три плаката, една картина за стенвестник и друга за стенвестник в прогимназията. Искат още портрети на Кирков и Благоев. Голям ударник се извъдих напоследък. В долния етаж библиотекарите и разсилните от няколко дена стягат утрешния обед. Библиотеката и читалището напомнят на Хоремаг.

* * *

От Съюза на писателите ми искат да напиша спомени за Людмил Стоянов по случай юбилейния сборник, който ще му издават. Ето един спомен. Към 1908-1909 год. той по цели месеца е спал в моята квартира и се е хранил на моя сметка в малката гостилничка на Петър Тренчев, точно срещу входа на театър "Одеон". Бай Петър не му беше приятно това нещо и няколко пъти ми каза: "Чунким можеш да плащаш твоето, ами си помъкнал и други хрантутници." Един ден каза и на Людмила да не идва повече, но той продължаваше. Като ми се скара пак Бай Петър, аз не отидох ни вечерта, ни на другия ден, а Людмил, представете си, пак ходил, но вече не получил храна.

Една сутрин той стана преди мене, изми се, облече се и мислейки, че аз спя, бръкна в джеба на жилетката ми, взе ми последните няколко левчета и излезе. Хем съм му дал квартира, хем го храня, хем ми взе левчетата. Де да го зная, че още тогава е бил против частната собственост.

* * *

Хлябът е повишен с 50 гр. Това действува чудесно, много по-добре от всички плакати и лозунги, които пишем от цяла седмица. Дадоха по малко олио, захар, ориз (по 100 гр. на човек) и месо. Кашкавал има само за работниците.

3 май

Първи май тази година мина някак по-смислено. Нямаше много оратори, манифестацията беше някак по-стегната, афишите, плакатите - по-художествени и с по-голям вкус направени и всичко се свърши до 12,30 часа. Слад това бяхме на обед в "Искра". На обеда бяха поканени и почетните членове Д. Пирьов, М. Недева, Арнаудов, Почеков24. Вчера ходихме пък до Павел баня. Нивите са чудесни и плодните дървета също. Хайде, дано се роди хляб!

* * *

Защо пък Стара Загора, не може ли да се преименува Възрастна Загора?

6 май

Като си спомня годините на своята младост, Максим Горки казва, че му бил враждебен моралът на господарите, изразен от Ницше25: "Който пада - блъсни го!", а в призива на Достоевски26: "Смири се, гордий човече!" - той чувал отглас от морала на робите. "В мене, пише той, се изгради трети морал: "Който става - подкрепи го!"

10 май

Бях в Сливен като жури в състезанията на областните самодейни работнически колективи. Нашенски неуредици, липса на обективност в журито (що е наше, все е хубаво, що е чуждо - не струва), хитрувалия на дребно, завист, злоба и пр.

* * *

Зденка Ханзова от Прага ми праща два превода на мои разкази, печатани в техния "Земеделски новини". Изпратих и последната си книга. Тя готвеше сборник от мои разкази на чешки, но...

14 май

Тази година екскурзиите са значително по-малко. Ограничили времетраенето и отнели субсидията на ръководителите, а също и намалението по железниците.

Тази седмица, а и всички седмици, изглежда, ще бъдат седмици на събрания и заседания. Завчера имах три, вчера две (на едното забравих да отида), а днес са пак три и то едното от 2 часа следобед, другото от 2,30, а третото от 6 часа.

15 май

Явих се на военна комисия от... цивилни. Писах биографии, попълвахме формуляри, портрети ни искаха, документи за правоверност и т.н. Изглежда, че искат да прочистят запасното офицерство от съмнителни елементи. Сутринта от 6 ч. пък всички служители от читалището бяхме на трудова бригада по почистване на лятното кино.

4 юни

Преди няколко дни преместих статуята "Майка" от Ив. Лазаров на по-добро място в картинната галерия и получих херния. Още една старческа неволя се прибави към другите. Ще трябва да се оперирам. Чувствувам умора и не мога нищо да работя. Пропилях си времето в дребни и ненужни неща.

* * *

Прочетох "Хора с чиста съвест" от П. Вершигора [и] ми стана ясно какъв страхотен фактор е било партизанското движение в Русия. Книгата е написана просто, скромно и това е най-голямата й цена.

* * *

От Академията на науките ми пишат да изпратя в най-скоро време материала, който съм приготвил за сборника на Ив. Вазов. - Никой не ми е искал материали, нито ги имам. Вазов съм го гледал само отдалече и никога не съм разговарял поне с него. Скоро четох писмата му до Евгения Марс. Скучни, прости, неинтересни. Сякаш не лирик ги е писал, а бакалин.

30 юни

Завърнах се от операция. Лежах 8 дни Александровата болница - достатъчни, за д видя колко неуредена е тя. И тук, както и в много други обществени учреждения, може човек да се убеди колко изостанал народ сме ние и колко безнадеждно бедни сме. Д-р Иван Балев ме освободи от една мъка и сега вече се чувствувам добре.

* * *

Получих и награда от фонд Минчович27 при Академията на науките за последната ми книга "Консул на Голо Бърдо". "Сумата е малка, - ми каза един писател, - но моралната награда е голяма." Още по-куриозното е, че когато ми изплащаха наградата в писмото прочетох, че за книгата ми докладвал К. Петканов28. Хубава работа! Та той не ми харесваше писанията.

* * *

Почивам. Политиците, обаче, не почиват. Тито се мъчи да излезе вън от славянското единство и да си запази свобода на действие. Не знам къде ще стигне тази работа, но тук нашите са смутени и разтревожени.

8 юли

Моето село е жестоко бито от градушка. Колко са тъжни и унили горките селяни! След толкова безплодие сега такава богата реколта отиде по дяволите. Изпратих зеленчук на сестрите си.

21 юли

Настоятелството на "Искра" иска да чествува 75-годишнината му. Готвят се сборници, специални броеве на вестника и т.н. Много не обичам тържества и чествувания, особено кога се прекалява с тях. Ще ме провъзгласят за почетен член.

Наистина, ето една област, където аз най-дълго и най-упорито съм работил.

* * *

От седмица ми гостува някаква братовчедка на жената - една стара мома, прилична на съпругата на покойния Рузвелт29. Тази глупава гъска просто е развалила настроението вкъщи.

* * *

Ходих на язовира "Копринка", където проф. Д. Димитров копае две гробни могили с[ъс] своите студенти. Нищо особено още, но по намерените отломки сочи IV в. пр.Хр. Намерили и няколко монети от Филип Македонски30.

30 юли

Гостуваха в музея чехи, албанци, датчани и скандинавци - бригадири от... Копринка. Интересна смесица от народности. Албанците сякаш за пръв път влизаха в музей. Пипат картините, хващат носовете на изложените скулптурни глави и пр. Общо взето нямат отношение към подобни неща. Голяма част от тях са работници.

3 август

Уж добра реколта, уж уреждаме все повече и повече живота си, а опашките стават все по-дълги и по-редовни. Липсва зарзават в града. Няма ни лук, ни картофи, ни пиперки.

* * *

Може би защото сега селяните вършеят, но маслото е 1 300 лв., а сиренето 600 лв. кг.

7 август

Ходих пак на язовира. Там групата археолози са изкопали гроб на жена с[ъс] златно огърле и обици, а също така и бронзова ваза. Открили са градските стени на тракийско селище.

В своите чести пътувания по селата за събиране материали за музея отбивах се и в "Чифлика", сега "Севтополис", защото стопанинът-турчин намираше в околностите монети от Севт III31 и Филип Македонски. Веднъж забелязах в нивата, дето е било селището, селяни от Салтъково да вадят камъни на около 20-30 см под почвата. Там заведох проф. Димитров с 5-6 студенти по история и като покопали на 2-3 места, открили крепостната стена. Аз вечер се прибирах в града и в началото ходех от време на време, защото имаше много посетители на музея.

* * *

Зарзават все още няма достатъчно на пазара, а плодове почти никак. Кооперациите все още не могат да смогнат, както частните търговци и този период не ще е много къс. Има, разбира се, и малко бойкотец - дума да не става.

* * *

Проф. Д. Димитров - археолог, който зае катедрата на Богдан Филов32, не е доволен от режима на бригадирите в "Копринка". Тази строга дисциплина му се струва прекалена, особено за хора на науката като него.

* * *

Пак за кооперациите. Те ми напомнят "Разораната целина" от Шолохов33. Обущарите в надпреварването си да постигне всеки количество, от което се печели пари и ударничество, не смогват да очистят вътрешността на обувките от клечки и гвоздеи. Бръснарите по същата причина са обърнали на кочина кооператив[ната] си бръснарница. Кооперациите "Напред" и "Районен съюз" спорели още кой и как да прехранва града с[ъс] зеленчук и плодове, вследствие на което такива неща рядко се намират по нас. Моят познат Колю Кисьов напуснал дърводелската коопер[ация], понеже там "нямало хора" и т.н. Да, кооперацията е хубаво нещо, но за създаването й са нужни хора.

* * *

Един заклал завчера крава и разпродал месото по съседи. Арестуват и него, и тия, които са се облажили. Законът е строг. Да, но от колко време не сте дали месо на населението, другари, и има ли други продукти за ядене в изобилие? Кога ще можем да си купим картофи, например?

16 август

Блага Димитрова34 - поетеса, поетът Иван Пейчев35 и критикът Петър Пондев36 ми гостуваха. Що за критик ще бъде Пондев, като не може една свързана мисъл да каже? Блага е много блага, умна е за възрастта си и изглежда, че работи системно и здраво. Пейчев иска да мине към групата "прокълнати поети", та пие повечко и пуща остроти по всички адреси, разбира се, не без известна предпазливост (2 000 лв. в заем на Пондев).

* * *

Всеки е свят, докато дяволите спят.

Христо Мъников - учител по музика - е преместен в Ямбол. Той е диригент на читалищния хор, дириг[ент] на оперетния оркестър и т.н. С кого ще го заместите, другари? От 20 години тук само той можа да ни уреди хорове и оркестри.

* * *

Когато Кандид37 пристигнал в Елдорадо, намерил деца по улиците, които си играели с грамадни брилянти и тюркоази, та си помислил, че това са деца на владетеля на тая земя. После, като видял и други деца да си играят с такива безценни камъни, се убеждава, че там те нямат никаква стойност, понеже се намират в голямо количество. У нас изобилие има само на обикновени камъни и магарешки тръни, затова нямат никаква стойност.

25 август

Вчера ходих в Пловдив. Извикаха ме другарите-журналисти от "Отечествен глас". Трябвало ний, членовете на дружеството, да бъдем активизирани, да направим план за дейност и т.н. Едно събрание от два часа, за което похарчих 2 000 лв. Икономии, г-да другари! "

* * *

И в Пловдив по това време няма ни дини, ни грозде, ни в изобилие зарзават. Какво става с тия артикули, кой ги консумира?

31 август

От няколко дни е тук директорът на Народния музей Н. Мавродинов и прави няколко снимки в гробницата. Разправя ми за предс[едателя] на Академията на науките Тодор Павлов и неговите гафове. Разрешил на някакъв шмекер и най-обикновен дилетант да изнесе беседа от името на Академията за произхода на Мадарския конник, който изкарал от персийски произход. Взели думата след това много историци и археолози и направили на пух и прах референтчика, а след това с едно писмо до Комитета за наука и култура, подписано от почти всички професори-историци, протестирали, загдето си позволяват такива глупости и се излага престижа на Академията. Бай Тодор беснял много, но все пак това си остава още един негов гаф.

* * *

Научих, че бил арестуван Никола Ненов - парфюмер от града. Той бил някога комунист, но забогатял и сега пак се преструва на такъв, но не му прилича някак. Вчера го видях свободен и го питам вярно ли е. "Да, казва, бях задържан няколко дни. Смятали ме за титовист. Цола Драгойчева38, Добри Терпешев39 и не знам кои други споделяли политиката на Тито да не се подчинява сляпо на Русия, а поддържа връзки и със западните държави, та пуснали някакви позиви и аз съм ги бил разпространявал. Това за мене е ново нещо."

2 септември

Същият този Никола Ненов бил арестуван за черна борса, а не по политически причини. Така ми казаха от достоверно място. Гледай ти мошеник, който заслужава да почука чакъл!

5 септември

Татяна Силяновска-Димитрова от два дена събира гравюри от преди Освобождението, най-вече около времето на Ботев. Тя проучва Дембицки40 - карикатуриста на Ботевите хумористични издания. Госпожата е любознателна и увлечена в работата си. Също и мъжа й, проф. Д. Димитров, работи неуморно по разкопките това лято.

20 септември

Върнах се от София. Заседава Пленумът на В[ърховния] Ч[италищен] С[ъюз]. И този съюз е на разпадане. Председателят му Самодумов41 хабер си няма от работата му. Главният секретар Кондарев обсебил всички власти и се превърнал на "губернаторче", върши каквото си иска, ругае и диктаторствува. Хубаво, ама проверителната комисия надникнала тук-там и хоп, един протокол с много точки, всяка от които сочи затвора. Само там да е - здраве му кажи, но туй главозамайване е взело застрашителни размери.

* * *

Нощувах в "Дома на журналистите". "Стаята, кай, е хубава, само че мивката е запушена и клозетът също. Ще слизате два етажа по-долу за тия си нужди." Събудих се сутринта към 6 ч. Слязох два етажа по-долу, но заключено навред. Слязох още по-долу - също. Пътната врата също. Звъня - не се обажда никой. Па видях една врата с[ъс] счупен прозорец. Промуших се в ресторанта, а оттам в клозета, който е чак долу в зимника. От 4-ия етаж, значи, чак там намерих спасение. Иначе всичко е наред и е чудесно. Не вярвате ли? Виж, за ресторанта нищо не може да се каже. Има всичко, за което може да мечтае всеки българин, който е член на Съюза.

27 септември

Ходих си в село. Купих си картофи по 50 лв. кг, яйца по 20 лв. и масло по 100 лв. Присъствувах и на първото им събрание без оратор, което се проведе доста смислено. Пристигнал е планът на селото и то представлява пчелен кошер, в който някой е бръкнал с пръчка. На мен вземат за площад целия двор с ливада, градина и къща. Общо взето има плачевен вид.

1 октомври

Другарю Чудомире, ти си страшно много пръснат. Ти се ангажираш в десетки дреболии и странични работи, а най-важното си забравил. Защо не пишеш? Не шещ ли, не можеш ли? Пресъхна ли изворчето? Какво ти пречи, кои са причините? - Отговор няма, уви!

* * *

Литературният критик П. Пондев, като беше в Казанлък преди два месеца, му дадох 2 000 лв. в заем. Виждах го след това в София, нещо смънка, но и досега не ми е пратил парите. А обеща, щом си пристигне, и ще ги прати. Критик, който тъй лесно се дава да го критикуват.

10 октомври

Специалисти и рационализатори под път и над път. Все събарят стени, отварят нови врати, витрини гласят, след това ги изпушват наново, боядисват и след като всичко е готово, отказват се от този дюкян и търсят друг. Хр. Христовото здание, на с[еверо]-и[зток] от гимназията, на няколко пъти го приспособяваха ту за фабрика, ту за училище.

Ходя да се бръсна в кооперацията. Имам си бръснар, с когото съм свикнал. Търся го сутринта - няма го, бил в друга смяна. Завчера го питали защо, а той казва, че сега пък една седмица ще бъде сутрин на работа, а друга - следобед. "Това за вас вероятно е удобно, казвам, но не мислите ли и за клиентите? Те не съществуват ли? Бръснарницата ви е нечиста, зле подредена, качеството на работата ви е по-лошо от преди и не се интересувате от клиентите - ако наводнят у нас ножчета за бръснене и бръсначи, не мислите ли, че ще ви напуснат всички клиенти?..."

Хоремаци и ресторанти...чакаш, чакаш и викаш, молиш се и когато си иска, келнерът тогава ти поднася. Ако преди 5 минути са продавали ракия, след това казват "няма" и пущат коняк, ментовка и пр. и то от такова качество, че да се погнусиш.

В "Искра" всяка седмица профгрупата, като взема 1-2 часа от работното време, заседава и разглежда въпроса в[ъв] връзка с добрия вървеж на читалището и колкото повече заседават, толкова работата по-не върви. "Искра" е мръсна, непочистена, чиновниците отсъствуват, лентяйствуват. Когато има, напр[имер], премиера на филм, изглеждат го докрай през работното време секретарят, и счетоводителят, и тримата разсилни. Аз изглеждам "прегледа" само, а касиерката пропуща само него.

Исках да дам по-приличен вид на града, но това било невъзможно. От 25 000 жители надали има 5 души с чувство за естетика и красота. В младите комунисти, които стоят начело, има вече нещо надуто, маниашко. Понеже всички се боят да ги критикуват, те почват да се мислят за безгрешни и тъкмо тогава почват да греша! И у нашия председател П. Калайджиев се забелязват подобни неща, въпреки че той е най-симпатичният и, вярвам, най-честният. Аз не мога да се стърпявам и им се поскарвам понякога, та не е чудно да ми се "отблагодарят" по някакъв начин. В[ъв] в. "Искра" се подвизава друго едно момче - Деньо Баров, който почна и моите статийки да коригира и оправя, а то е полуграмотно момче. И аз престанах да пиша, разбира се.

5 ноември

Едва намерих тази тетрадка из книжарниците на града. По качеството й ще се съди за книжното ни производство. Въпросът за хартията е все още труден у нас.

* * *

Утре трябваше да замина на читалищна конференция в Хасково, но не съм добре и телеграфирах да ме заместят с друг.

* * *

Тук гостува Габровският общински театър и между другото ни представи пиесата "Царска милост" от Камен Зидаров. Същата пиеса гледах и в София. Слаба, много слаба е пиесата. Има невъзможни места просто.

13 ноември

В село бях за Димитровден. Празникът мина много скучно. Нямат си винце хората, нямат ракия, та по този случай и гости нямаше. Нашите селяни продължават да са едни от най-консервативните. Не дават дума да се издума за кооперативно обработване на земята.

* * *

Често се спречкваме с жена ми, която е възторжена почитателка на американската култура и след всеки спор си мисля дали това не се дължи на злото й чувство да бъде винаги контра с мене.

- Като толкова се възхищаваш от социализма - ми каза тази сутрин, - защо не влезеш в партията и развееш червеното знаме?

- Ще влеза - казвам, - ще влеза, но щом влеза аз там, ти трябва да излезеш оттук.

И тя най-после млъкна.

* * *

Аз защитавам едно принципно становище само - т.е., че социализмът е една по-висша форма на управление от буржоазния строй. Това за мене е безспорно.

15 ноември

Сняг и студено, а има нареждане от властта да не се палят печки в учрежденията, за да се икономисва топливото. За отоплението изобщо се грижи организацията "Топливо", която аз кръстих "Студиво".

Да, ще ни бъде студено тази зима и другата, че и по-нататък, защото с благословията на правителствата унищожихме си горите, а те трябва да се възстановят. Един ми каза, че догодина ще се чувствува липсата и на месо, защото тази година ще изядем козите, които по закон се намаляват до минимум. Пак в[ъв] връзка с горите.

* * *

Правят се икономии и на осветлението. Понякога има светлина до 8 ч. вечер, а понякога до 10 ч. В[ъв] вестниците писаха, че се ограничават до минимум превоз[ите] с автомобили и камиони. Ние сме много бедна страна. Аз, напр[имер], който сравнително имам повече приходи, в настоящия момент съм с[ъс] скъсани чорапи, скъсани обуща, кърпени галоши, кърпен панталон и оръфано зимно палто, останало от преди осем години.

От няколко години няма шапки и почнаха да преобладават каскетите.

* * *

Населението се увеличава, а строежи почти никакви няма поради липса на материали (желязо, цимент, дървен материал). От това пък се явява жилищна криза. Хората са натъпкани по 5-6 души в стая. Само аз се ползувам с привилегии, защото съм имал право на кабинет, но ме е срам от тази облага. Неудобно ми е и постоянно настоявам да си вземем някой квартирант. Жена ми, обаче, не ще.

* * *

Сега са запланувани жилищни сгради за работниците при фабриките. Те, може би, ще облекчат кризата.

29 ноември

Сняг. Студено. През тази есен почти не валя дъжд и има голяма опасност за сеитбата. Тази седмица рисувах портрети, лозунги и пр. за предконгресна украса на града. На 5-ти дек[ември] ще се състои 5-тият конгрес на Б[ългарската] Р[аботническа] П[артия] (к[омунисти]).

2 декември

Всяка седмица Настоятелството на читалище "Искра" има събрание. В миналото заседание касиерът Г. Николов докладва бюджета и ни увери, че е отлично реализиран. За музея бяха предвидени 400 000 лв., а съм похарчил досега само 150 000. Като поисках останалите пари, за да ида в София и купя картини, касиерът ми каза, че нямали пет пари и нямало откъде да намерят.

- От прихода на киното през декември - казвам.

- За тях колко мераклии има... - ми отвърна той.

Снощи докладвах това положение в Настоятелството и никой не обърна сериозно внимание. Нашите настоятели, обременени от работа, не могат и да мислят даже. Те могат много пакости да направят от това и от неосведоменост.

Тази година аз им събрах от вход само към 90 000 лв., което значи, че музеят се самоиздържа почти.

* * *

Конгресът на Б[ългарската] К[омунистическа] П[артия] се отложи пак за 18 декември.

8 декември

Жилищната криза все повече се изостря. Днес председателят на жил[ищната] комисия ми изпрати двама ученици за квартиранти. Сега се чудя къде да дяна библиотеката и как ще опразня кабинета си.

* * *

Четох спомени за Горки от Всеволод Иванов42. Сърдечно написани, но книгата на Кентърбърийския епископ "Руският успех"43 ми направи поразително впечатление. Едва сега ми стана ясно какво е сегашна Русия - тази великомъченица в борбата за изграждане [на] един по-справедлив свят.

18 декември

Завърнах се от София, където ходих да купя картини за музея. Не намерих нищо, каквото искат тук нашите настоятели. Творби с трудови сюжети ще се родят по-късно.

* * *

Посетих проф. Дечко Узунов, Андрей Николов и Илия Петров44. Първите двама не са се опитали даже да разработват съвременни теми, а Илия Петров ми показа няколко "Разстрели", в които има много театралност и поза. Купих един бюст на Елин Пелин от Андрей Николов. Елин Пелин минава за "съвременна тема" и аз не знам защо. Той, т.е. творчеството му, било прогресивно, а моето не. Да кажат по-добро да! Но прогресивно?!... Не ми е ясно никак. После, че изкуството му е реалистично - съгласен съм, но че в тоя реализъм има примесена твърде много романтика - вий пък ще се съгласите с мене, ако сте честни.

* * *

Аз се виждах с Пелинко45, приказвахме доста и му обещах да му пратя орехи. Добре е с[ъс] здравето, но се оплаква, че му били слаби очите.

* * *

Среща ме Орлин Василев и ми дума: "Как си бе, паникьор? Уплаши се, че други, европейски автори, пишели по-добре от тебе и млъкна. Страхливец!"

* * *

От Съюза на писателите ми казаха, че много искали да дам книгите си в тяхното издателство. Щели да отнемат на Ангел Тодоров46 редактирането им. Само да се съглася. В този дух ми говориха мнозина, между които и Ангел Каралийчев.

- Не се вълнувай - ми казва той, - пет пари не давай. Те мислят, че като ни ударят по една отрицателна критика, ние ще бъдем унищожени, а те ще пораснат, но няма да го бъде това. Не се ядосвай, а си работи. Не виждаш ли, че в тази област няма един, който да те е доближил, а половината те подражават.

* * *

Тук имало нови арести, казват, между които и [на] зъболекаря Буковски. Ето един сбъркан човек. Когато дойдоха руските войски в града ни, продра си гърлото да вика "ура", след това искаше да командува нещо, големец да го направят и като го не огря, обяви се за анархокомунист. Спекула с[ъс] злато, с живак, с не знам какво, черна борса и... анархокомунизъм. Пусто дърво!

23 декември

Никола Кондарев, глав[ен] с[екретар] на Читал[ишния] съюз, снощи говори на тема: "Ботев - предтеча на социализма у нас". Лошо разработено, слабо като стил и форма, кресливо като политическа агитация. Кондарев е посредствен човек с големи амбиции. Между другото, употреби израза "прогресивен напредък".

28 декември

Миналата вечер хванах едно съмнително лице у дома в двора. Взех му легитимацията, предадох я на полицията и се оказа, че бил известен крадец. Най-интересното е, че когато изпадне в неизгодно положение, той винаги се преструвал на пиян - уж, че сгрешил и влязъл в чужди двор, - и аз се хванах на въдицата, та го пуснах. Добре, че му задържах легитимацията. Началникът на криминалната полиция ме похвали за добрия лов. "Ние отдавна го знаехме, но сега имаме доказателства." - каза той.

* * *

Написах заявление да бъда причислен на заплата към Околийския народен съвет. Досега бях към Народния музей - София.

* * *

Прочетох книгата "Средногорски партизани"47 и добих представа за това, що е било по нас. Бунтарите, революционерите пак са от южните склонове на Средна гора, а не от северните. Пловдивско е вряло, когато по нас едва се беше затоплило. Южните склонове на Балкана дадоха също Ботев, Левски, Хаджи Димитър, котленските борци и т.н. Ах, ти слънчице чародейно!

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Франсоа Мари Аруйе Волтер (1694-1778) - френски писател, историк и философ. [обратно]

2. Цанко Церковски (1869-1926) - поет, белетрист, драматург и общественик, деец на БЗНС. [обратно]

3. На 12, 13 и 14 януари 1948 г. Софийският областен театър гостува в Казанлък с пиесите "Луди-млади" от Ц. Церковски, "Севилският бръснар" от П. Бомарше и "Инспекторът дошъл " от Дж. Пристли. [обратно]

4. Оскар Уайлд (1856-1900) - английски писател от ирландски произход. [обратно]

5. Александър Герасимов (1882-1963) - руски живописец, портретист и пейзажист. [обратно]

6. Сергей Герасимов (1885-1964) - руски пейзажист, график и илюстратор. [обратно]

7. Александър Дейнека (1899-1969) - руски живописец, график и скулптор. [обратно]

8. Аркадий Пластов (1893-1972) - руски художник-живописец, академик. [обратно]

9. Иван Мартинов (1912-1991) - белетрист и мемоарист. [обратно]

10. Иван Руж (псевдоним на Христо Кръстев Коеджиков, 1909) - литературен критик, писател и публицист. [обратно]

11. Стефан Паров (1905-1971) - художник, казанлъчанин. [обратно]

12. От лат. - съдокладчик. [обратно]

13. Петър Калайджиев (1913) - културен и обществен деец. [обратно]

14. Парк в Казанлък. [обратно]

15. Константин Иречек (1854-1918) - историк от чешки произход, професор. [обратно]

16. Николай Широв-Тарас (1920-1986) - писател-сатирик . [обратно]

17. Бр. 108 от 5.III.1948 г. [обратно]

18. Орлин Василев (псевдоним на Христо Петков Василев, 1904-1977) - белетрист и драматург. [обратно]

19. Боян Дановски (1899-1976) - драматург, режисьор и педагог, теоретик на театъра, професор. [обратно]

20. Днес "Военен клуб" - Казанлък. [обратно]

21. Август Стриндберг (1849-1912) - шведски белетрист и драматург. [обратно]

22. Стефан Базиргянов (1900) - политически и обществен деец. [обратно]

23. Георги Трайков (1898-1975) - политически и държа деец, по това време министър на земеделието. [обратно]

24. Става дума за Димитър Пирьов, Мария Недева, Петър Арнаудов и Стефан Почеков. [обратно]

25. Фридрих Ницше (1844-1900) - немски философ. [обратно]

26. Фьодор Достоевски (1821-1881) - руски писател-романист. [обратно]

27. На името на д-р Димитър Пантелеев Минчович през 1945 г. към БАН е учреден паричен фонд. [обратно]

28. Константин Петканов (1891-1952) - писател-белетрист, академик. [обратно]

29. Теодор Рузвелт (1858-1919) - политически и държавен деец на САЩ, президент (1901 -1909). [обратно]

30. Филип Македонски - (ок. 382-336 пр.н.е.) - македонски цар, реформатор, баща на Александър Македонски. [обратно]

31. Севт III - тракийски владетел, основал в края на IV в. пр.н.е. град Севтополис. [обратно]

32. Богдан Филов (1883-1945) - археолог и политически деец, министър-председател (1940 -1943). [обратно]

33. Михаил Шолохов (1905-1984) - руски съветски писател-белетрист, академик (1939-1984). [обратно]

34. Блага Димитрова (1922) - поетеса и преводачка. [обратно]

35. Иван Пейчев (1916-1976) - поет и драматург. [обратно]

36. Петър Пондев (1914 -1984) - литературен критик историк, професор. [обратно]

37. Герой от едноименната философска повест (1759) Волтер. [обратно]

38. Цола Драгойчева (1898-1993) - партийна и държавна деятелка. [обратно]

39. Добри Терпешев (1884-1967) - партиен и държавен деец. [обратно]

40. Хенрих Дембицки (1830-1906) - полски революционер и художник, илюстратор на Ботевите вестници "Тъпан" и "Будилник". [обратно]

41. Тодор Самодумов (1878-1957) - деец на БКП, педагог, академик. [обратно]

42. Всеволод Иванов (1895-1963) - руски съветски писател. През 1948 г. на български език излиза книгата му "Срещи с Максим Горки". [обратно]

43. Чудомир греши. Става дума за книгата "Съветския успех" от Хюлет Джонсон. [обратно]

44. Илия Петров (1903-1975) - художник-живописец, професор. [обратно]

45. Елин Пелин. [обратно]

46. Ангел Тодоров (1906-1993) - поет, публицист и литературен критик. [обратно]

47. От Коста Ламбрев. [обратно]

 

 

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.