1947

Чудомир

web | Дневник

26 февруари¹

Тези дни почина писателят Георги Райчев² - стар дост още от 1908 година. Интересно нещо. Този прост селянин от Старозагорско, който ни служеше с Христо Ясенов³ през студентско време само за шеги и закачки, се наложи като добър писател. Изглежда, че и писателството е занаят, за който не е нужен много ум. Според мене той имаше само едно качество - беше силно еротична натура. Някога, преди Балканската война, като скитахме по кафенета и пивници, бил ми дал в заем 2 лева. Тридесет години непрекъснато ми повтаряше това при всяка среща и все си искаше парите и... лихвите.

* * *

Тенорът Петър Райчев⁴ пак си прави юбилей. При всяко ново правителство той си устройва юбилей и сега, като прибере ордените, парите и подаръците, уверен съм, ще клекне да се моли дано по-скоро да падне тази власт и да дойде друга, за да му устрои още един юбилей.

Като ровех куп стари вестници, в брой 413 от 22 март 1912 година на в. "Утро"⁵, посветен на борба с туберкулозата, срещнах следните редове:

"Аз нямам нищо против туберкулозата, защото намирам полезна смъртта в младост. Без болестите много красота и поезия в живота би липсвала. Безпощадна би била иронията на поколенията, ако всички жени, които ни опиват, доживеят да се фотографират шейсетгодишни. Жалко би било делото на мъжа, ако той винаги достигаше да го довърши в старческо поглупяване.

Аз нямам нищо против туберкулозата и желая за себе си - смърт в младост."

П. К. Яворов⁶

Поза ли е това, писателско словосъчинителство ли е, или нещо по-лошо?

* * *

През 1937 година група българи направихме едномесечна екскурзия из Италия. С нас беше и карикатуристът Ал. Божинов⁷. Всички очаквахме, че той ще ни весели и разсмива, а то излезе обратно. През цялото време той беше нервен, капризен и свадлив. Като пиехме един ден "оранджата" в едно кафене край брега на морето в Неапол и всички се радвахме на прекрасната гледка, той изпъшка и ми рече:

- Веднъж да се прибера в София. Тук никой те не смята за нищо.

Тогава ми стана ясно. Този човек е свикнал да се движи из среда, която му се усмихва, кланя му се. И го сочи:

- Виж, виж, този е нашият голям карикатурист, този е Божинов. Голям талант, велик човек!

А там, в чуждата страна, той беше само едно дръгливо старче, член от групата чужденци - туристи.

* * *

Повечето наши държавници и хора на изкуството, като се издигнат нависоко, завива им се свят и се забъркват. Така беше с[ъс] Стамболийски⁸, с Кирил Христов⁹, така е с Илия Бешков¹⁰ - не могат да понесат тежестта на лавровите си венци.

* * *

Кирил Христов, напр[имер], имаше приятелка Весела Панайотова. Една богата вдовица, която пишеше стихове. Една вечер, събрани у тях, пожела да ни прочете поемата си "Гюргя". Зае той една поза, изгледа ни продължително и почна, но тъй фъфлеше, тъй изкуствено интонираше, че моята приятелка, скулпторката Невена Баджакова, се изкиска. Като рипна онзи ми ти Кирил, като пухна книгата в земята, че като почна да ни ругае всичките - почудихме се къде да се денем.

Този човек си въобразяваше, че всичко знае и всичко може.

Спомних си по този случай, че Иван Ст. Андрейчин¹¹ едно време искаше да играе в Народния театър ролята на Карл Моор от Шилеровите¹² "Разбойници" и се хващаше на бас с артиста Н. Щърбанов, че щял да произведе фурор. Той искаше да се яви на конкурс даже, а беше нисък, грозен и непохватен.

Райко Алексиев¹³, когато редактираше "Щурец", в един брой даде бележка, в която се възмущаваше от това, че някои млади писателчета заграбвали сюжети и цели пасажи от неговите фейлетони. В следващия брой, обаче, даде на първа страница карикатурата на Димо Казасов¹⁴ като своя, а тя бе буквално прерисувана от оригинала на Ал. Добринов¹⁵.

* * *

В един свой разказ, печатан наскоро, Ангел Каралийчев¹⁶ употребил израза "бакърени менчета", което значи: медни медничета или бакърени бакърчета. Разказът се казваше "Историята на една ябълка".

От тия, които мислят, че знаят всичко, като Леонардо да Винчи¹⁷, е и Борис Денев¹⁸. Като живописец го посрещнахме възторжено и го признахме единодушно, въпреки студенината, която вееше от картините му. След това почна да прави някакви крила, с които искаше да лети. На няколко пъти след това попадах на тяхната маса в кафене "България", където го чувах как с удивителна леснина разрешаваше най-заплетените световни политически въпроси. Накрай, за голямо негово нещастие, започна да пише фейлетони из вестниците. И то с такъв тон, че разголи малката си душичка съвсем.

Качихме го много нависоко и му се зави свят на човека. Това е.

* * *

И Кочо Щъркелов¹⁹ не можа да удържи. След големите успехи като пръв акварелист, почна да пише сантиментални превземки в "Зора"²⁰, стихчета и достигна до шлагера "Таз вечер празнувам разлъка".

През 1914 година, когато се обяви Европейската война, срещам близо до Военното министерство един човек, приличен на поета Любомир Бобевски²¹. Уж е той, а не е. Загледах го, той се спря и ме поздрави.

- Къде така бързаш - казвам - и защо такъв вид имаш?

- Отивам в[ъв] Военното министерство, ще мъча да се освободя от мобилизиране, та си оставих изкуствените челюсти у дома.

Не се мина много и маршът му "Съюзници, разбойници" кънтеше из всички кътища на Родината ни. Разбира се, Любо Бобевски си беше на топло у дома си през цялата война.

* * *

Людмил Стоянов²² стана комунист тогава, когато в "Златорог"²³ се появи унищожителната статия на Боян Пенев²⁴ -"Литературен плут". Тя беше тъй изчерпателна и жестока, че просто го изхвърли из литературните среди тогава. В статията се изтъкваха невъзможните му преводи от руски език, вулгарните му кражби от Балмонт, Брюсов²⁵ и т.н. Тогава той потърси подслон при комунистите.

* * *

Аз мисля, че един от българските писатели, който почти има студена глава и топли крака, е Елин Пелин²⁶. Казвам почти, защото книгата му "Аз, ти, той"²⁷ беше излишна.

Един ден в книгоизд[ателство] "Хемус" седим и пием кафе. По едно време Пелин казва на Хр. Хаджиев²⁸:

- Бай Хаджи, кажи там да отделят по един екземпляр от детските ми издания. Ще правя подарък.

След това добави:

- Хайде, хайде и от другите по един - едните са детски, другите - детински... Все едно.

* * *

Когато излязоха първите ми две книги, вижда ме в сладкарница "Цар Освободител", стиска ми сърдечно ръката и ме поздравлява.

- Ти - казва - как можа толкова време да стоиш в латентно състояние, бе? Как се стърпя?

И след това добави сериозно:

- Слушай, ако някой напише хубава комедия у нас, то ще си непременно ти. При тези добре обрисувани типове, при този прекрасен диалог...

- А ти що не я напишеш - казвам, - защо още не си я написал, като твоите типове са още по-добре нарисувани и диалогът ти е още по-прекрасен?!

Хитър шоп, казваше за него Антон Страшимиров²⁹, знае си силите и възможностите и вън от тях не излиза.

* * *

И наистина, ако Йордан Йовков³⁰ беше спрял до "Старопланински легенди"³¹, щеше ли да изгуби писателската му слава или щеше да спечели? Неговият "Гороломов"³², драмите и романите му допринесоха ли нещо към туй, което беше постигнал? Защо си не остана майстор на разказа само? Аз мисля, че за това имат вина и критиците. Напише ли някой десетина разкази, почват да го мушкат: "Ха, сега по-нататък, ха, нещо по-голямо!"

Ако ти си шампион на бягане до 500 метра, защо ще се надуваш да стигаш шампиона на 5 000 м[етра], щом физическите ти възможности не позволяват?

* * *

Стремеж все по-нагоре и по-нагоре. Да, но вижте Кирил Христов след прекрасните му стихотворения колко глупости написа, вижте драмите на Яворов, пиесата на Багряна³³ и Вълев³⁴ и т.н.

* * *

Димитър Подвързачов³⁵ е един много оригинален и зле оценен талант. Аз мисля, че българската критика тепърва ще го открива. Когато работех в[ъв] в. "3ора" и пъшках под задължението да пиша и рисувам всяка седмица по нещо, той ми каза: "Вестникът, брат, е ужасно нещо, той дорде не компрометира човека, не го оставя. Едно разбрах с положителност на тоя свят - че навсякъде може без мене."

Ако можете да си представите тая паплач от надути, наперчени и биещи се в гърдите таланти, талантчета и талантченца, ще разберете и дълбокия смисъл на казаното от него по-горе.

* * *

Изпитах голяма мъка, когато Георги Константинов³⁶ ми каза, че Николай Лилиев³⁷ не само че не пише нищо, но не може да гледа пред себе си чиста книга, даже. Кой престъпник накара да пресекне гласът на славея в нашата поезия? Дали Ат. Далчев³⁸ с[ъс] статията си "Мъртва поезия"?

* * *

Мисля, че някой нарече стила на Г. П. Стаматов³⁹ - телеграмен. Да, телеграма и то изпратена от някой голям скъперник, който, за да плати по-малка такса, съкращава толкова думи от текста, че той става неразбираем дори.

* * *

12 март

В новия брой на "Литературен фронт"⁴⁰ има стихотворение "Пред пролет" от Николай Марангозов⁴¹ от с. Късовци - Тревненско. Ето един куплет:

Да зашетат отново по къра
человек, добиче и хищник.
Да захрупат по пасбища пищни
благи агнета и буйни айгъри...

Николай, Николай, стига си хвърлял айгърски чифтета из градината на нашата поезия.

Ако искам честно и откровено мнение по някой литературен въпрос, който ме вълнува, или за някоя трудност, срещната в работата си, отивам при Рачо Стоянов⁴². За мене той е единствен от писателите, който ще ти каже точно туй, което мисли. Каква тъжна констатация!

* * *

Всички са разправяли, напр[имер], че К. Петканов⁴³ не харесвал моите писания, а пред мене винаги ме е хвалил.

Тия дни опозиционните вестници "изядоха" Дора Габе⁴⁴, задето бе наградена за партизанската поема "Вела", като цитираха и две стихотворения от преди 4-5 години, посветени на престолонаследника и сестра му Мария Луиза. Това според мене едва ли е политическа акробатика за нея. По-скоро е еврейска далавера.

* * *

Тия дни става обмяна на старите банкноти от 100 лева нагоре с нови, та ми иде на ум следното:

Преди повече от 20 години на Казанлъшките бани разговаряме с бившия финансов министър, сега покойник, Ив. Салабашев⁴⁵ и, между другото, той ми каза:

- Да управляваш държава е лесна работа, момче, но къща, дом да поддържаш, е трудното. Едно време ме извика в кабинета си Стамболов⁴⁶ и ми дума: "Иване, искам да ми намериш в най-скоро време пет милиона лева." "Добре - му рекох, - ще я наредим." Отидох си след това в министерството, направих един закон за повишение бандерола на тютюна с една стотинка и ето ти тебе милионите!

* * *

Когато излезе от печат Антологията на българската поезия, редактирана от Подвързачов и Димчо Дебелянов⁴⁷, аз, който сътрудничех в хумористичния в[естник] "Барабан"⁴⁸, започнах да пародирам стихове от всички участвуващи в нея поети. Рисувах карикатурите им и под тях пародията. Димчо хареса тази идея и няколко пъти, даже, ме похвали за сполучливите пародии. Като дойде ред и до него, спрях се на стихотворението му "Писмо". Излезе броят, турих го в джеба, тръгнах към "Цар Освободител" и насреща ми Димчо. Спрях се, загледах го весело и очаквах да ме похвали пак. Той, обаче, ме изгледа тъй свирепо, че просто ме смрази и отмина. Настигнах го пак, исках да го попитам защо така се държи с мене, а той ми рече сърдито:

- С всичко мое можеш да се гавриш, но с това не. Особено по този начин.

Късно, много късно разбрах, че "Писмо", както и всички останали негови песни, не са случайни ритмоплетия, а капки кръв от сърцето му и че всяка шега с тях трябва да бъде много осторожна. Моята пародия беше наистина лоша, груба.

* * *

Беше преди Балканската война. Димчо, който често оставаше без квартира, спеше в моята. През една дъжделива есенна утрин, на излизане от къщи, той забеляза, че обувките ми са съвършено скъсани:

- Аз имам едни здрави обувки - казва, - ще ти ги дам.

- Ти да имаш още едни обувки?! Много си духовит.

- Имам, имам, ще видиш.

Като стигнахме пред градската градина, каза ми да почакам и се изгуби. След половин Час пристигна с пакет. Като го разтвори, показаха се едни чудесни здрави, жълти обувки, американски фасон.

- Обуй ги - казва - там на пейката, а аз ще те чакам в сладкарницата - и се подсмива под мустак.

Седнах аз, смених ги набързо, увих моите скъсаните в[ъв] вестника и тръгнах към сладкарница "Цар Освободител", но едва пристигнал, усетих, че новите обувки са някаква особена кройка и без да ми са малки, ми убиват от всички страни и то така, че едва пристъпвах. Едва доближих сладкарницата, а Димчо се изправил пред вратата, гледа ме и се киска.

- Абе, какви са тези обувки - казвам, - какво е туй нещо?

- Такива са - казва, - затова са още здрави. Подари ми ги Коста Кнауер, ама какви му са пустите швабски крачуни и аз не можах два дни да ги нося.

После, като се хилеше, добави:

- Има един начин да могат да се използуват отчасти.

- Какъв е? Казвай!

- Иди и стъпи с двата крака ей в оная локва отсреща. В градин[ата] срещу воен[ния] клуб - цял гьол. Стъпи и постой така известно време. Като омекнат, по-малко убиват. Постоянно трябва да са мокри - казва, - само така може - и пак се киска, киска през глава.

Нищо не помогна. Върнах се, извадих моите скъсаните под пейката, изух швабските и ги мушнах на тяхно място.

Друг път, през една ранна пролет с покойния режисьор от Народната опера Илия Арнаудов решихме да си продадем " балтоните, като вече ненужни. Тогава подобни неща се случваха често между бохемата. Речено и сторено. На другия ден, обаче, сви една виялица, един студ незапомнен. Тогава пък Людмил Стоянов, който също намираше често подслон при мене, ми даде една пелерина. Една износена, двуетажна пелерина от времето на Людвиковците, задигната сякаш из някой театрален гардероб. На него пък му я бил подарил Р. В. Радев⁴⁹, който по-късно става кмет на столицата. Наметнах я аз и крача, затоплен и щастлив по ул. "Екзарх Йосиф". Внезапно някой ме хвана за рамото и нежен гласец пошепна на ухото ми:

- Хей, какво си се разбързал? Защо поне не погледнеш към нас. Да не си нещо сърдит?

Обърнах се и нежният гласец се сепна:

- Ах, извинявайте - казва, - извинявайте, аз ви помислих, че сте Людмил Стоянов.

18 март

Оноре Домие⁵⁰ допадна на момента, затова се сочи и споменава постоянно. Негови съвременници са Миле⁵¹ и Коро⁵². Миле се е бил на барикадите (?) и сюжетите на картините му са все из хората на труда. Само че той е по-тихо-съзерцателен. Коро е ненадминат пейзажист. По-малки ли са те, обаче, от Домие, не отразиха ли епохата по своему? Разликата е само в темпераментите. Домие е остър, сатиричен и най-важното - бърз. Другите са по-лирични натури, сюжетите им са на по-общи теми, затова не са актуални. Да не се дават строго определени норми. Достатъчна е само генералната линия и да се остави творецът честно и по свой начин да отрази епохата. Защото примерът с Маяковски⁵³ у нас е поразителен. Този атлет по телосложение, този бунтар по психофизиологическа постройка и този изключително надарен човек не можа да побере мислите и чувствата си в ония стари и отмерени стихотворни форми, разруши ги и ги начупи главоломно.

У нас започнаха да му подражават всевъзможни рахитични и женствени поети, някои от които не успели още да овладеят формата, и се получи нещо фалшиво и жалко.

Бъди верен на живота и на времето, но и на себе си. Не се надувай да гониш Ботев, ако си по-близко до Елин Пелин!

19 март

Слаба е душата на таралежа, братко, ако бодлите му не стоят настръхнали.

Трябва да живееш безпокойно и да избягваш като лоша болест дори възможността да бъдеш доволен от себе си.

"Човек, който е грешил много, винаги бива умен. Грехът учи."

Максим Горки⁵⁴

* * *

След излизането от печат на първите ми разкази в "Зора" Йордан Йовков един ден ми дума:

- Остави твоите нашенци да си се разправят помежду си и не се намесвай ти като автор. Аз - казва - в началото тъй се намесвах щяло и не щяло и съм казал много неща, с които сега не съм съгласен. Остави ги. Те сами помежду си тъй интересно се разговарят и надхитряват...

* * *

Един от най-щастливите писатели у нас беше Добри Немиров⁵⁵. Щастието и самодоволството пълзяха чак по темето му.

- Какво искам още - казваше ми един път в кафене "България", - признат съм като добър писател, приеха ме в Академията, кръстиха една гара на мое име...

Ей такива хора, напр[имер], не трябва да умират, ама ха де!

23 март

Днес при голямо стечение на хора от града и селата се сложи първата копка на язовира "Копринка". Присъствуваха м[инист]рите Трайчо Костов⁵⁶, Попов и др[уги]. Казват, че за 5 год[ини] той ще бъде готов. Слава богу! От 30 години се готвиха да го строят миналите правителства, но само се готвеха, а сегашното, без да се канят много, ще го направят, разбира се, не за 5, а за 8-10 години.

* * *

Миналата седмица ни гостува Софийският областен театър⁵⁷ начело с Г. Фратев. Колко са изостанали назад нашите актьори, какви невъзможни спектакли! Цензът за провинциален актьор у нас е все още: голямо гърло и документ, че си изключен от гимназията за лошо поведение. Никаква школа. Никаква диплома...

2 април

Тия дни чествуваха 70-годишнината на известния библиограф Никола Михов⁵⁸. През 1930 г[одина] бях в Париж и редовно посещавах Лувърския музей. Един ден, разглеждайки картините от Италианското възраждане, чух, че някой говори на български. Близо до мене беше един нисък човек с брада и две дами. Приближих се и останах учуден от познанията му. Той даваше такива обяснения, такива исторически сравнения, такива подробности даваше за автора и начина, по който е направена картината, че аз, който в Академията съм учил история на изкуствата, който на държавен изпит имах тема тъкмо италианската живопис през Възраждането, се почувствувах просто невежа. Тогава се запознах с Михов и всеки ден в определен час се намирахме и заедно с него обходих втори път целия Лувър. И тогава го видях и разбрах този музей така, както трябва да се види и разбере. И само това ли? Тръгнем из Парижките улици и "бачо Кольо" все разправя, разправя...

- Виждаш ли там оная къща? Хе, на петия етаж горе в дясно, дето е отвореният прозорец, някога като подпоручик е живял Наполеон Бонапарт⁵⁹. В тази уличка, до спрелия автомобил, е имало барикада през време на революцията... Ето домът на Шатобриан⁶⁰. Ето старото дърво, под което обичал да стои Хюго⁶¹...

А един ден с часове ни говори за "Ситето"⁶², за дворцовите стени, за златарските дюкяни, налепени около тях, за стария "Лютеция"⁶³ и пр., пр.

А веднъж влиза в малката гостилничка и цял сияещ, ми дума:

- Знаеш ли днес какви интересни работи намерих за вашия град Казанлък, за търговията с розово масло още в турското робство. Ех, да имам свободни часове да препиша всичко, което намирам за нашата земя, да имам време!...

И как разбира от музика този човек, как разбира от всичко и каква чиста и светла душа има!

През същото време живееха като емигранти в Париж Ал. Обов⁶⁴, Хр. Стоянов⁶⁵ и Недялко Атанасов⁶⁶. Последният беше си боядисал мустаците и брадичката. Един младеж от с. Енина на име Иван Червенков, който беше донесъл 5-6 кг розово масло за продан и живееше в нашия хотел, една сутрин ми разправя:

- Снощи бяхме на гуляй. Имаше, разбира се, и женски. Женските бяха проститутки. Бай Недялко като се разпусна, като се размекна, че като почна да се хвали, че бил "ансиен министър"⁶⁷ на България, умрях от срам.

* * *

Ако вярно предават в[ъв] вестниците дебатите в[ъв] Великото народно събрание, Георги Димитров⁶⁸ си е изгубил до голяма степен нервите. Инак не мога да си представя от високия пост, който заема, как може да подхвърля такива обикновени закачки и закани. Според мене, той трябва да стои над тия дребнавости. Виж Сталин⁶⁹ колко рядко говори и как всичко казано е пресметнато и отмерено.

11 април

Днес можах да получа 10 000 лв. от моите влогове в Попул[ярна] банка. Досега всички суми бяха блокирани, понеже стана обмяна на банкнотите. Занапред ще можем да теглим суми за определени и доказани нужди.

Вчерашните вестници съобщиха, че Тодор Мазаров⁷⁰ пял в Миланската скала⁷¹ с голям успех, а ние тук отдавна го бяхме отрекли, като разправяхме, че си бил изгубил гласа и пр. Тодора го познавам от дете. Той, за разлика от тенорите въобще, е един положителен селянин, който знае колко струва. Радвам се много на успехите му.

* * *

Преди седмица идва тук бившият директор на Народния музей др[угарят] Ив. Велков⁷² в[ъв] връзка с проучвание старините, които ще бъдат наводнени от язовира "Копринка". Типичен бай Ганьо, той изчислил къде ще спи безплатно, кой ще го нахрани, колко пари ще вземе от командировката и от подлистниците, които ще напише, като се върне и т.н. Археологията му е на последно място.

* * *

Христо Вакарелски⁷³ бил подгонен от комунистите. Той е един много работлив събирач-етнограф, но и аз мисля, че не е за директор на музей.

18 април

Завчера местните турски младежи изнесоха в "Искра"⁷⁴ на турски език една пиеса от техен автор. Това събитие е рядко, ако не единствено в нашия град от Освобождението до днес и трябва да се отбележи. Пиесата беше в 6 действия и театрото трая до късна полунощ.

* * *

Упорито се говори, че останалите у нас руски войски ще си заминават вече. От приготовленията, които се правят, личи, че е истината. У нас живяха няколко офицери, една лекарка и всички обещаха да ни се обадят от Русия, но досега не сме получили нищо. Кога ще се уредят съобщенията, та да се свържем с[ъс] света и да отидем да видим какво става вън от нас?

19 април

Първото значение на думата хумор, според Хорнфелд, на латински било ТЕЧНОСТ, СОК. Това определение е добре дошло за нас, хумористите. То оправдава до голяма степен нашето творчество, което, общо взето, е твърде течно и разводнено. "Същинският хумор е цвете, родено в развалини. Долавя се винаги, че една част от сърцето на хумориста е разрушена, че илюзиите са угаснали, че радостите са само спомени. Затова той има допирни точки с трагедията."

* * *

Хуморът, според Киркегард⁷⁵, е двулицев Меркурий⁷⁶, който с едното си лице се смее на плача на противоположното лице.

* * *

"Веселото се обръща в печално, ако само по-дълго се застоиш пред него и тогава Бог знае що ще се яви в главата ти."

Гогол

"Да се смееш над собствените си недъзи е повелителна нужда на чистата съвест."

Гогол⁷⁷

* * *

"Хуморът и сатирата за обществените недъзи са като упойката и хирургическия нож за гангрената."

Пушкин⁷⁸

26 април

Бяха ми на гости д[иректо]рът на Камарата на Народната култура Ал. Обретенов⁷⁹ и поетът Н. Фурнаджиев⁸⁰. Какъв мил човек е Обретенов, какъв широк дух и каква култура! Такива хора трябват сега много, но от тях, както винаги, всякога се чувствува недостиг.

2 май

Какво речовито племе! Какво изобилие на оратори! Какво мъчение за децата-ученици да стоят прави 4-5 часа на площада.

* * *

На 7 май получих съобщение от М[инистерст]вото на просветата, че службата ми като уредник на музея се съкращава. Такива приятни съобщения получавам вече няколко пъти от това м[инистерст]во. Най-интересното е, че с[ъс] същата поща получих и орден за заслуга IV степен. Дали и орденът не е предупреждение да си вървя вече?

* * *

"Леко пишат само бездарните, лишените от самокритика хора и още по-леко графоманите."

Ал. Толстой⁸¹

19 май

Незапомнено много посещения на музея. Голяма екскурзиомания, но как са изморени децата. При какви неудобства пътуват и нощуват. Почти навсякъде спят из училищните стаи по голите подове. Вчера ме посетиха над 700 ученици-екскурзианти.

* * *

Идва и секретарят на Върховния читалищен съюз Кондарев⁸². И той, и Обретенов са в[ъв] възторг от туй, което съм направил в читалището в продължение на 25 години, но писмото за уволнението ми стои на масата и ме гледа с насмешка.

4 юни

Моето възвръщане става все по-проблематично. М[инистерст]вото на информ[ацията] и изкуствата нямало свободни средства в бюджета си. Така снощи каза инспекторът по читалищата Мъдров.

- Нямаш най-важният ценз, Чудомире, не си партиец.

- Този ценз ми е липсвал винаги и все от това съм страдал.

6 юни

Преди две години идва в града Ана Карима⁸³ и ме посети в музея. След като дрънка дълго време, след като разправи и за последната си любов с Хр. Миндов, тая дърта кокошка по едно време изпъшка и рече:

- Много съм надебеляла, Чудомире, много съм затлъстяла. Препоръчаха ми да правя гимнастика. Сутрин, като се събудя, да почна да си дигам краката нагоре - първо левия, после десния. Добре, но нали са дебели пущините, нали не мога да ги дигам. Мъчих се, мъчих, па се сетих да ги вържа за палците с една връв и да ги дърпам. Вързах ги и ... Боже, боже, какво разправям и на кого разправям тия работи! Че ти ще ме опишеш в някой разказ, бе! Хубаво се наредих сама.

* * *

Тази сутрин радиото съобщило, че е арестуван Никола Д. Петков⁸⁴, водач на опозицията у нас. Колко е неспокойно тук и навред по света! Още колко ли сътресения ни е отредено да преживеем?

12 юни

От 40 години наблюдавам как "политиците се грижат за доброто на народите и как техните грижи им донасят само мъки и страдания.

* * *

Беше ни на гости композиторът Петко Стайнов⁸⁵. Изнесе ни една великолепна сказка за бълг[арския] музикален стил. Вечерта се събрахме в дома на брат му, където той ни посвири, попяхме си и си попихнахме⁸⁶. Петко е изключителна личност. Който го познава, не може да не се възхищава от този даровит, културен и прекрасен човек.

* * *

Моето възвръщане като уредник [на] музея щяло да се нареди. Добри приятели се погрижили за това. Комисия от археолозите Н. Мавродинов⁸⁷, Миятев⁸⁸ и Бешевлиев⁸⁹ идваха пак за старините около "Копринка"⁹⁰. Директорът на Народния музей Никола Мавродинов е малък на ръст човек и с[ъс] също такъв интелект. Аз мисля, че като художествен критик той направи доста пакости, като насочваше изкуството ни към упадъчните французки плесканици. Интересно е сега как ще завие към руския "художествен реализъм"

13 юни

Някога, като студент, се смятах за анархист. Това трая кратко време, но изглежда, че следи са останали още в мене. Аз не съм се числил в никоя политическа партия оттогава насам. И ми е много трудно да сторя това. Просто не мога да понасям нашата политическа действителност. Сега, обаче, когато се борят на живот и смърт два свята и два мирогледа, не е ли престъпление да стоиш като зрител само?

17 юни

Сава Боновски⁹¹, Ячо Кабаивански⁹² и Вл. Трендафилов⁹³ пътуват за литературни четения из фабриките. Дойдоха и тук, в[ъв] Военната фабрика. Разправя ми техният конферансие Буко Давидов⁹⁴. Вл. Трендафилов чете разказ от Ячо (Марко Поло), Ячо също чете свой разказ, значи един вид подвижна реклама на всевластния сега слаб писател, който разполага с най-добрите съестни продукти и питиета, към които Трендафилов има голяма слабост. Други път Ячо мина придружен от Андрей Николов⁹⁵, а трети път - с Ал. Балабанов⁹⁶ - все отбор юнаци, мухтаджии и гурмани. Когато конферансието представял Владо Трендафилов, той му подшушнал предварително:

- Ще кажеш, че съм заслужил артист към републиката.

Ах, ти, комунисте Владо! Ах, вий шмекери и приспособленци! Партията трябва най-много от вас да се пази.

Снощи пък дойдоха Борис Ангелушев⁹⁷, Стоян Сотиров⁹⁸ и една млада художничка. Те ходят по язовирите за сюжети. На "Копринка" са сега Марио Жеков, маринист (в Тунджа няма вода за жабите) и П. Младенов - акварелист-калканист, понеже сюжетите му са калканите на столичните кооперации.

Що щете тук на Копринка вий, драги художникари, като не можете да нарисувате една човешка фигура?

От Писателския съюз пък е изпратен Ботьо Савов⁹⁹. И това е едно недоразумение.

20 юни

Днес получих 8 тома от творбите на Крум Кюлявков¹⁰⁰ с много любезни посвещения. Получих и писмо от свещеник Хр. Попов от Пазарджик, който е в[ъв] възторг от моите разкази. Прочел четиритях тома и иска още да му пратя, та да си ги чете всеки ден след ядене за "смилане на храната". Отговорих му: "Почитателю мой, не е голям комплимент за мене, че моите разкази са засегнали само пищеварителната ви система. Желал бих те да намерят отклик и в другите, по-важни органи - душата и сърцето. Дано следващите мои книги успеят да сторят това, иначе или вий сте лош читател, или аз - лош писател."

26 юни

Получих телеграма от приятел, че съм назначен на работа към М[инистерст]вото на информ[ацията] и изкуствата. Назначението щяло да бъде без прекъсване. Слава Богу (макар че Бог хабер си няма от тая работа)!

Същия ден получих писмо от друг приятел, а в[ъв] в. "Ведрина"¹⁰¹ имаше много ласкава статия за нашия музей от Ив. Велков. Кога върви на човека, върви му и туй то!

Вероятно тия дни ще отида на почивка в с. Банкя. Миналото лято бях в Пампорово. Там беше и Вл. Димитров - Майстора¹⁰². Този човек от 25 год[ини] живее в с. Шишковци - Кюстендилско и само рисува, но вместо да напредне, тъпче на едно място и даже се връща назад. Като подружихме известно време, стана ми ясно защо. Той е замръзнал на същото положение, в което го помня още в Академията към 1910 - 1912 год[ина] и не е получил никакво духовно развитие. Приличаше на ония мои ученици от Педагогическото училище едно време, които мечтаеха, като свършат, да идат в някое затънтено село и да го преобразят просто. След 15-20 години ги срещах и виждах обратното: вместо да издигнат селяните, те сами слезли при тях и просто се оселяндурчили. Животът на творческата личност в дълбоката провинция у нас е бавна смърт. Бавна, но сигурна смърт. Няма слънце, няма вода, няма въздух за такива цветя там.

* * *

По същото време беше там и художникът Васил Стоилов¹⁰³, чиято работоспособност ме удиви просто. Той за 20 дена нарисува маса скици и рисунки на "Майстора".

28 юни

Вчера идва да види музея и гробницата един генерал, който завежда Военно-историческия музей в София. Стана дума за военни картини и липсата на художници в тази област.

- Има, има - казвам, - но са в немилост. Борис Денев, напр[имер], е един от най-добрите засега, но... Би трябвало да се използува даже и Гюдженов¹⁰⁴. Те са единствените след Вешин¹⁰⁵, които биха дали нещо в тази област. Разбира се, трябва да се прибави и Борис Ангелушев, Ал. Поплилов¹⁰⁶ и др[уги] от по-младите.

* * *

Вчера в[ъв] в. "Изгрев" за пръв път след 9 септ[ември] се появи карикатура от Ал. Божинов, но без подпис. Това е интересно. Или около него е разтопен ледът, или го е заставил гладът.

30 юни

Снощи слушах хора "Кавал" на Маргаритов¹⁰⁷. Това беше рядък празник за нас, които живеем в джунглите. Но що ще с тях Влад. Русалиев с[ъс] своите сладникаво-романтични рецитации?

* * *

Вчера имах няколкочасов разговор и с акварелиста Петър Младенов. Той съвсем не е тъй вманячен и глупав, както искаха да ми го представят някои. Петър гори и живее с изкуството и това го прави честно, искрено дълбоко.

12 юли

Бях в София на събрание [на] Управ[ителния] съвет на В[исшия] Ч[италищен] С[ъюз]. Един доброжелател ми каза, че съкращаване[то на] службата ми при М[инистерст]вото на просветата било в[ъв] връзка с моята политическа пасивност, която се тълкувала като враждебност към сегашната власт. Но аз съм бил политически пасивен отпреди 30 години още.

* * *

Научих още, че м[инистъ]р-председателят е викал при себе си Ал. Божинов и Илия Бешков, след което те веднага почнаха да работят - единият в "Изгрев"¹⁰⁸, а другият в "3емл[еделско] знаме"¹⁰⁹. Това е много знаменателно.

* * *

През това време бях поканен от Крум Кюлявков и в един двучасов разговор той настоя да почна да работя и аз. Като се върнах пък в града, на път за Хаинбоаз се срещнах с редакторите на в. "Стършел" Пав[ел] Вежинов¹¹⁰ и Челкаш¹¹¹. И те също искат да им пращам материали за вестника.

Надълго разговаряхме с Рачо Стоянов. И той като издателя ми настоява да напечатам още една книга от моите стари работи. Той единствен от неприобщените към властта се съгласи с мене, че тези трудови бригадирски организации не са празна работа, а нещо много добро и полезно за една бедна държава като нашата. Рачо живее само от преводачество. Той е най-добрият наш преводач и сега превеждат с Масалитинов¹¹² и др[уги] съчиненията на Чехов¹¹³. Аз, който прегледах първите три тома разкази, му казах, че доста от тях нямат конструкцията на разказ, а изглеждат като откъслеци. Той се съгласи и каза, че те били от най-ранния период на творчеството му.

Според мнението на много хора, между които и партийци, бюрократизмът у нас почва да взема страшни размери и борбата против изкореняването му е една от важните грижи на властта. Прекрасни идеи - лош човешки материал за провеждането им.

"Склад от дърва, камъни и пясък още не е къща, сборище от хора още не е общество."

14 юли

На тази дата се откри лятното кино при "Искра" с руския филм "Прима балерина".

Мислех си нещо за Яворов, та изпъкна пред паметта ми Лора Каравелова¹¹⁴. Аз не съм виждал досега по-красива жена в България от нея. Фигура, грация и тая малка прекрасна и умна глава! И как просто и елегантно се обличаше! Когато Яворов беше в театъра, тя много често го чакаше вечер отвън на тротоара да излезе след представлението, а аз, млад студент, се спирах наблизо в някоя сянка и я съзерцавах. По това време аз току-що бях дошъл в София и се интересувах много от писатели, поети, художници. Един ден ми посочиха Елин Пелин и Божинов, които отиваха на разходка из Борисовата градина. Тръгнах аз след тях и през цялото време следях всяко тяхно движение. На края на градината - хе, дето е сега свърталището на дъновистите¹¹⁵, и двамата се отбиха да пикаят. Какво разочарование! Нима тези велики хора вършат такива работи, мислех си аз, нима е възможно такова нещо?

* * *

На ул[ица] "Парчевич" имах една голяма безслънчева стая, служила за гостна някога на осиромашелите хазаи. Там работеше понякога своите поръчки приятелката ми Невена Баджакова. Позираха й все видни личности. Най-много я измъчи поетесата Мара Белчева¹¹⁶. Тази престаряла красавица, тогава може би шестдесетгодишна, искаше скулпторката да я направи да изглежда на младо момиче. И така се преструваше, такива сантиментални пози заемаше, че Невена плачеше от яд, след като я изпрати. Още се чудя Пенчо Славейков¹¹⁷ как е търпял толкова суетна жена.

Когато завърши бюста, дойдоха Боян Пенев с жена си Дора Габе, д[окто]р Кръстев¹¹⁸ с жена си и тогава за пръв път се запознах с тях. Пенев даже направи няколко скици и карикатури на някои от компанията, които бяха доста сполучливи.

* * *

По това време (1908-10) аз пишех по вестниците освен карикатури, но и стихове. В[ъв] в. "Барабан" сътрудничеха много писатели и все едни брадати, очилати, а аз бях на 18 год[ини]. Като им четях стихчетата, за които получавах хонорари, рекох си един ден: "Абе, аз не мога ли написа такива неща?"

Седнах една вечер и написах първото си стихотворение "Мара, Мара", което Харалампи Нервозни¹¹⁹ години под ред декламираше по вечеринките. Отидох на другия ден в редакцията, но ме досрамя да го дам, а го мушнах между получената кореспонденция. Борю Зевзека¹²⁰, който беше редактор, го много хареса, напечата го и в отдела "Поща" писа да пратя още. В другия брой се яви още едно, изпратено по същия начин. Борю видял, че пликът е без марка и печат, и помислил, че това е работа на близък до редакцията човек. Кой ли ще е, мислел си той, кой ли, па си рекъл: "Това е непременно Чичо Стоян" (Стоян М. Попов)¹²¹. В събота вечер, като получихме хонорарите (аз пишех карикатури), отидохме да се почерпим. С нас беше и Чичо Стоян. По едно време Борю извади вестника, зачете стихотворението и поглежда Чича Стояна, а той гледа и се подсмихва.

- Нали ти си го писал? - пита Борю.

Чичо нито казва да, нито не, а се хили и си кърка винцето. Чак на третото стихотворение ме хванаха, понеже ми познаха почерка. От него ден аз станах редовен сътрудник с 60 лв. месечна заплата и се разписах здравата. Понеже "барабанистите" имаха и трупа, обикаляха България, аз често пъти съм написвал сам цели броеве.

От тия брадати и очилати сътрудници почти никой не остави следи в литературата ни, освен Андрейчин.

Все по това време освиркахме Фердинанда при откриване на Народния театър¹²² и аз бях арестуван 4 дена.

След това пък прибрах вкъщи някакъв руски анархист Ерофеев, когото хванаха и го обвиниха, че дошъл да убива царя, и лежах повече от месец затвор, баща ми се отказа от мене и т.н.

Наново се сприятелихме с баща ми, когато през 1908 год[ина] спечелих конкурс за карикатура в Рисувалното училище. Съобщили в хрониката на вестниците, учителят Подскочиев показал вестника на баща ми и му рекъл:

- Дядо Хаджи, виждаш ли, че твоят "нехранимайко" не е съвсем загубен?

Тогава баща ми се трогва и ми праща 80 лв. Трогнал се в момента, но все клатеше глава и ми думаше загрижено:

- Не е занаят твоето, момче! Не е почетна работа тая. Да рисуваш царя с голям нос, да се подиграваш с министрите, прокопсия няма от такива неща.

Дотогава стихчетата подписвах с псевдонима "Брей", а карикатурите - с буквата Д.

През 1908 г[одина] македонците се трепеха пак помежду си и санданистите¹²³ убиха Борис Сарафов и Иван Гарванов, видни дейци. Правителството разпратило по всички общини портретите на Яне Сандански, Тодор Паница и Чудомир Кантарджиев¹²⁴ и ги сочило като убийци. Като си дойдох през лятото в село, както винаги, пръв ме посреща Дянко Фурнаджият - весел, духовит и пиян загорец, който отдалече още се провикна:

- Охо, Чудомир! Добре ми дошел.

- Какво име си ми измиел [ил]? - питам го, а той ме заведе в общината и ми посочи тази снимка.

И наистина Чуд[омир] Кантарджиев, млад рошав комита, напомняше много на мене - младия рошав студент-художник. Оттогава ми остана името Чудомир, поде го компанията в село - и досега. С този псевдоним подписвах карукатурите само, а стихчетата - с най-различни като: Максим Гладний, Фанфан, Пигот, Фанко Фтичката и т.н.

Много ме изби на "автобиографизъм". Това е, може би, защото навлязох в юношеските си спомени.

Мама, напр[имер], не можеше да понася псевдонима ми и често ме гълчеше:

- Абре, майка, какво име са ти измислили твоите другари? Че ти нямаш ли си кръщелно име? Нашата фамилия от толкова години се е опазила от прякори, че на тебе се намери да те прекоросват. Скарай им се на тия калпазани!

19 юли

Все по това време се сприятелихме с К. Щъркелов и Хр. Ясенов. Кочо беше сух, слаб и беден като Пазара¹²⁵, на врата си носеше син "галузник"¹²⁶, през който стърчеше силно адамовата му ябълка. Беше сръчен, бърз и рисуваше и с двете си ръце. Най-напред в час по скулптора се сбихме, защото ме замеряше с глинени топки, но после станахме неразделни. Ясенов беше чист и наивен като дете и не проявяваше особени наклонности към рисуването.

Интересно време е било тогава. Мнозина от нас из дълбоката провинция сме имали влечение към изкуствата въобще, но не е имало хора да ни разберат и напътят. В по-горните курсове беше, напр[имер], Петър В. Генов, който слабо рисуваше, а даваше хубави стихове в "Българска сбирка"¹²⁷. Жорж Симеонов свиреше чудесно на китара, а също лошо рисуваше, Петър Райчев, наш съученик, още тогава изненадваше с прекрасния си тенор, Христо Ясенов също пишеше майсторски стихове в Страшимировите списания¹²⁸, а рисуваше зле - как другояче да си обясним тая ненормалност?

Ясенов, напр[имер], кога завършваше, по тогавашните наредби трябваше да представи пред комисията определено число глави с бои, голи тела и пр., но той ги нямаше, или ако ги имаше, бяха слаби и ний, приятелите му, се събрахме помежду си и му попълнихме числото с наши работи.

Христо беше душа човек. Той, с риск да гладува, раздаваше последната си стотинка на всеки, който му поиска. Колко гладници е хранил на своя сметка в гостилница "Етрополе" на ул[ица] "Веслец"! И в любовта си беше така чист и наивен. Цяла година изпраща до къщи симпатията си Мина Маринова, у дома й ходил, тя посещавала квартирата му, но не се докоснал до нея. Чакало, чакало момичето да й се обясни, да я прегърне и целуне, докато се яви най-после по-изпеченият в това отношение скулптор Марко Марков и му я отне.

По-късно Христо се отрака в Страшимировия кръжок и стана много духовит. Той имаше едно тефтерче с[ъс] стихчета и закачки, повечето от които се отнасяха до Георги Райчев, който се казваше Гюро, а не Георги, а Христо го кръсти Григорая. Той, както споменах някъде в бележника, беше силно еротична натура и една вечер, малко сръбнали, ходили с Димча и други в публичния дом, и то всички при една и съща жена, мисля, че била чехкиня. Последен бил Гюро и за зла чест само той се заразил с трипер. Тогава му съчинихме стихотворение, от което помня само един куплет:

...Заплакаха двата човека.
А слънцето пече ли, пече,
Единият почна да врека,
А другия взе да тече...

Или друго:

Григоране, Григоране,
Не закачай Катеричка.
Катеричка е мънинка,
Катеринка е дете...

Йовков беше напечатал разказ, на който в героя Андрей се забелязваха много автобиографични черти¹²⁹. На другия ден влизаме в сладкарница "Цар Освободител" с Христо и виждаме Йовков, седнал сам, подпрял глава и се замислил. Христо се провикна:

- Андрея, Андрея, какво си се умислил, братко!

Йовков дигна глава и като ни видя, се ухили до ушите.

Баща му Павел Туджаров имал керемидница в Етрополе. И той, като моя баща, бил против следването на сина си по художество. Един ден пристигнал в София, дошъл в двора на Рисувалното училище, легнал в тревата и чака да ни пуснат. Забелязал го Христо през прозореца, извика ме и дума: "Гледай, гледай, там в тревата, дето лежи онова същество е моят отец-вседержител. Какво ли конско евангелие ми е приготвил?"

Баща му беше нисък човечец с потури и изтъркана абичка.

В тежки, безмонетни дни се събирахме аз, той и Щъркела, обърнем си джебовете на джилетките, съберем сумата общо и според големината й отивахме да се храним или в центъра, или чак в Ючбунар на шкембе-чорба.

Неговите стихове ги знаехме наизуст. Аз и сега зная "Пан" отначало докрай. Той беше посветен на Щъркелов, когото после обвиниха, че бил предал Христа на полицията. Аз всичко мога да повярвам, но това - никога! Нашата дружба беше така чиста, така сърдечна, толкова топло другарство и идеализъм имаше в нея, че е престъпно да се мисли подобно нещо.

Вярно е, че по-късно Щъркелов стана прочут, купуваха му работите от двореца, като най-експанзивен от трима ни под силното влияние на Григор Василев¹³⁰ и алкохола, той е правил скандали и по политически събрания даже, но това той не може да стори.

Христо отиде наляво много късно, едва като стана учител, не повече от година-две преди атентата в "Света Неделя", или по-скоро тогава, когато почнаха да редактират с Кюлявков в. "Червен смях"¹³¹. Аз тогава бях учител в Казанлък, получих писмо от него с покана за сътрудничество и му пратих няколко стихотворения, но понеже на едно от тях махнаха два куплета, разсърдих се и спрях.

24 юли

Видяхме се с Георги Караславов¹³² - пламенния комунист-полемист, или Иля Еренбург¹³³ нашенски. Той сега е директор на Народния театър - служба, която според обясненията му, му била наложена от Партията. Имал син бригадир на язовира "Копринка", дошъл да го види и се отби при мене. Георги е здрав и честен селянин от с. Дебър - Първомайско, даровит писател, страдал, изглежда, от миналите режими и сега е малко озлобен. Разправи ми какви поразии заварил в Народния театър, какви кражби и мръсотии открил, говори против Кунев¹³⁴, Вл. Василев¹³⁵ и пр. "Николай Лилиев, казва той, е едно нищо в театъра. Той може да знае всичко какво става там, но не е направил нищо за отстранението му. Нижат се при него, изплакват му се, наклюкарствуват се, той ги изслушва с иронична усмивка и повече нищо."

Говори ми и за К. Щъркелов и открито го обвини, че е станал причина за смъртта на Ясенов и Н. Вапцаров. Майката на Никола Вапцаров¹³⁶ била дала писмо на Щъркелов за Цар Бориса, който беше приятел на баща му, но Щъркелов не предал писмото на царя и не могли да го спасят. Чудни неща, страшни обвинения, които не мога да приема, не мога да им повярвам. У Щъркелов се е крил с месеци бащата на Вапцаров. Там се е крил дълго време и Перо Шанданов. Кочо ми е разправял много хубави неща за това семейство, където е гостувал толкова пъти. Просто не знам какво да мисля. [Във] всеки случай, аз знам, че Щ[ъркелов] беше свидетел по делото и не защити младия поет, син на приятеля му Йонко Вапцаров. Майка му някъде подчерта това и то беше печатано в някой вестник.

С Караславов след това ходихме при болния учител Николай П[оп]стоенчев, който през 1923-24 му бил класен наставник и за когото пази най-хубави спомени. Николай е тежко болен и не ще издържи дълго. През моето 13- год[ишно] учителствувание в Казанлък от безбройните колеги той ми е направил най-силно впечатление с[ъс] сериозността си, добротата и честността си.

* * *

Прочетох му един малък мой разказ "Дóзата". Много го хареса и пожела да го вземе и занесе за печат в "Отечествен фронт"¹³⁷, но да махна сравнението "магарето се замисли дълбоко като академик".

29 юли

Унесох се в спомени пак. За "Арменското кафене" ми дойде на ум - дето се събираха "непризнатите таланти". То се посещаваше от артистите Неделчо Щърбанов - умен, възпитан, нервен (постоянно си гризеше ноктите). Аз не съм виждал по-добър изпълнител на "Тартюф" от него. Там идваше старият Сапунов¹³⁸, сух и сбръчкан като баба, едрият и черен Рибаров¹³⁹, Владимир Николов¹⁴⁰, Георги Донев¹⁴¹, Никола Христов¹⁴² (Збишко от "Моралът на г-жа Дулска")¹⁴³ и пр. Центърът на писателската маса беше Иван Ст.Андрейчин. Около него се трупаха Ненчо Илиев (Сириус)¹⁴⁴, Рафаел Тошкин¹⁴⁵, Георги Попов¹⁴⁶, Страшимир Кринчев¹⁴⁷, Борис Руменов (Зевзека), Сава Злъчкин¹⁴⁸. Често ходехме и ний с Щъркелов. Там ходеше и Стоян Шакле (Прокудин)¹⁴⁹, Дядо Алеко¹⁵⁰ и т.н.

Празник за това кафене беше, когато една група от Народния театър се отцепи и образува "Одеон". Тогава непризнатите се чувствуваха победители. Групата имаше в началото успех с "Кин"¹⁵¹, "Тъкачите"¹⁵² и пр., но скоро се разпадна, като по-слабохарактерните се върнаха пак в Нар[одния] театър. Имаше и един красив младеж, много надежден художник Страшимир Димов, който по-късно замина за Германия и умря там. И Чичо Стоян (Ст. М. Попов) беше постоянен посетител. Той издаваше малки книжчици с порнографически стихчета, които много се търсеха тогава. Интересно е, че той тогава минаваше за най-добрия детски поет, а пишеше и такива "Ергенски раздумки". Той беше надарен и много мил човек и ми напомняше на дяда Петка Славейков¹⁵³. Елегантен, важен и малко занесен бе и Христо П. Йончев¹⁵⁴, чиито стихове доскоро се рецитираха.

У Андрейчин съм ходил няколко пъти с Никола Янев¹⁵⁵, даровит белетрист, починал твърде млад, Петър Райчев и Кринчев. Той познаваше добре французката литература, имаше богата библиотека, издаваше списания, но страдаше от много мании. Беше дребен, с остри коси, брадичка и големи увиснали мустаци, под които димеше постоянно лула, но се смяташе за красавец и любимец на жените. Живял в Париж, той, изглежда, се бе много покварил. По-късно лежа в затвор, защото блудствувал с невръстни деца. Смяташе се за актьор и голям поет. Когато дойдох в София (1907 г[одина]), той често се явяваше като рецитатор по вечеринките и декламираше едно стихотворение, от което съм запомнил:

...Чук - чук, чук - чук, припряно чука
                                              той.
Ковчези готви за покой...

След това разправяше на публиката разни вицове.

Той почнал добре като поет с[ъс] стихове на социални мотиви, но се разглезил, замаяла му се главата и умря много безславно.

Там идваше понякога и Антон Попов, един от основателите на Народния театър и дългогодишен директор на трупа. И той беше сбъркан като Андрейчин. Стар, нисък, съвсем прегърбен и с прегракнал глас. Все настояваше да му дадат гастрол в театъра с някоя младежка роля. Той умря в страшна мизерия в Казанлък и до последния момент си беше все такъв. Не признаваше никого, освен себе си и от всичко беше недоволен.

* * *

Тази есен дойде от Сопот Матей Икономов¹⁵⁶ с предложение да основе трупа в града ни, като същевременно открие и драматична школа. "Школа е банална дума, кай, ще я наречем "драматична Ука" (от наука). Тая дума, казва, аз я измислих, как ти се вижда?" И той съвсем оглупял и ругае всички видни наши артисти. Тогава чествуваха Стоян Бъчваров¹⁵⁷ в София.

- Стоянчо ли? Пфу! Тук преди 25 години му ударих един шамар на сцената. Никакъв човек. Аз му давам ролята на Лука от "На дъното"¹⁵⁸, а той, понеже се либотеше с жена си, а тя играеше Настя, иска да играе Васка Пепел. Васка Пепел ли? Като му друснах един през суратя, накарах го да вземе ролята на дяда Лука и тя го създаде като артист.

Свикахме настоятелствено събрание, на което той ще докладва проекта си. Аз отсъствувах и той като се разприказвал едни глупости, едни фантазии, и другарите, които бяха наклонни да го ангажират, се отказали веднага. После ме видя и ми дума:

- Аз - казва - не държа много на това, но... Аз имам от какво да живея. Ако почна да печатам произведенията си само, ще си осигуря едно голямо състояние, но не искам.

Горкият Матей! Помня го, когато публиката го носеше на ръце, когато неговата трупа "Съвременен театър" беше най-добрата в България. Каква съдба! Качихме го на високо и му се завил свят.

Големството е като едрата шарка - минава, но следи остават.

30 юли

Благодарение на Хр. Ясенов и аз съм бил в кръжока на А. Страшимиров 3-4 пъти. Този неспокоен човек, все пак, твърде много позираше. Даже в интонацията на говора му имаше нещо изкуствено, в рощавата му коса, в позите му, кога говореше на трибуната. И групата около него (тогава и Траянов беше с нея) не го обичаха всъщност много. Велзевул! Така съм чувал да го характеризира Траянов. След Ясенов, най-симпатичният, най-сърдечният от тази група бе Никола Янев.

Аз мисля, че от него можеше да се очаква много, ако не бе умрял тъй рано.

Преди 4-5 години на няколко пъти се случих пак в средата на Златорожците¹⁵⁹. Поканиха ме на своите всекиседмични петъци - два пъти в "Юнион"¹⁶⁰ и веднъж на прасенце у Багряна, та наблюдавах Вл. Василев. Той е много студен човек. Ако искате да го изобразите, не е достатъчно да му се нарисува главата, която, според мене, не е тъй изразителна, а да го скулптирате гол в цяла фигура. Тялото му е твърдо, набито и от него лъха страшна упоритост. Някой ми каза, че и той тайно пишел стихове. Може би затова е тъй зъл, защото е несполучил поет. Често пъти нагрубява своите сътрудници, но те, види се, са му свикнали и го понасят. Аз не бих могъл и веднага бих реагирал и бих скъсал с него. Изобщо, аз като че ли не мога да търпя никакви земни кумири.

Като ходих в Италия и гледах хилядите снимки на Мусолини¹⁶¹: изпъчен, надут, наперен като петел, полугол, с подчертани мускули и пр., чувствувах просто отвращение към тоя позьор и си мислех, че един такъв диктатор не би могъл да се хареса на 20 души в България.

* * *

Не помня точно, но трябва да е било към 1914-15 год[ина]¹⁶². Ал.Божинов бе открил интересна изложба - диорама. Върху една дълга маса, представляваща ул[ица] "Цар Освободител", той бе набучил изрязани от картон карикатурите на почти всички видни хора на столицата. Там бяха Гешев¹⁶³, Данев¹⁶⁴, Франгя¹⁶⁵, Михалаки Георгиев¹⁶⁶, Маджаров¹⁶⁷, Вазов с кучето си, Евгения Марс¹⁶⁸, Ант. Митов¹⁶⁹, Мърквичка¹⁷⁰, П. Ю. Тодоров¹⁷¹ и пр. Точно по средата пък беше Пенчо Славейков, приведен, напънал се и дърпа едно дръгливо магаре (Пегас), а то, забило крака в земята, не мърда.

Бях дошъл много рано, но се заплеснах и не ми се излизаше. По едно време пристигнаха Пенчо и П. Ю. Тодоров. Щом влязоха, Петко скръсти ръце като светия, а Пенчо зашари из салона и почна да подхвърля закачки по адрес на окарикатурените и за всекиго намери да каже по нещо. Поф[есор] Ант. Митов беше изобразен с фотографически апарат, смешно приклекнал до самия ръб в ъгъла на масата. Като го видя, Пенчо се изкиска, извика Петка, пришепна му нещо на ухото, а той си поглади брадата, помисли, помисли, че чак тогава се реши да се засмее. После, като се спря на техните карикатури, Пенчо рече: "Петко, видиш ли, ти си турил българската лирика под мишница вече, а аз все още я влача, вързана за шията". Петко бе изобразен прав, с книга под мишница.

В този момент влязоха група артисти, от които познавах тогава само Ел. Снежина¹⁷². Поздравиха се и се натрупаха да разглеждат диорамата. Пенчо, който беше в добро настроение, продължаваше да пуща остроти.

За да го закачи, види се, Снежина запита Пенча:

- Г-н Славейков, това, без съмнение, сте вие, но животното, което държите, не мога да разбера какво представлява.

Пенчо изви големите си очи към нея, усмихна се и отсече веднага:

- Това ли? Това упорито животно е театърът, Народният театър.

Тогава той беше негов директор.

Помня го и по Славянския събор¹⁷³, когато солеше здравата С. Бобчев¹⁷⁴, братя Страшимирови¹⁷⁵ и нарече Стоян Михайловски¹⁷⁶ "тоя шейсетгодишен дърдорко, който все търси полог да снесе яйце и не намира", а за нашите вестникари издаде тази страхотна атестация: "Когато животът тече пред тях с всичката си стихия, те едва смогват да отбележат как някой циганин откраднал две кокошки".

Бях много млад и съжалявам, че не запомних всичко, каквото каза, но не ще забравя прегърбената му фигура, подпряна на дебелия бастон как цялата се друса, а устата му сипе гръм и мълнии.

* * *

Елисавета Белчева, или Лиза, познавам още от студентските години. Живеехме наблизко, а у тях квартируваше моят другар от детинство и съученик Дим. Йовчев. Той пишеше стихове и печаташе тук-там, аз бях сътрудник на хумористични вестници, а тя - нищо. Скромно, свито, много напудрено момиче, което се усмихваше с[ъс] страх да не покаже малко разкривените си зъби. И изведнъж току изскочи прекрасната поетеса Багряна. Как стана това нещо и аз не можах да разбера. Живеех в Казанлък и не можехме да се виждаме, но когато след години я срещнах, видя ми се съвсем друга. Едно одухотворено лице, една хубава фигура, весела Лиза, засмяна, сърдечна - такава, каквато е и сега. Веднъж при среща с бившия й мъж той ми каза:

- Такава е, каквото рече, прави го и каквото е написала - преживяла го е.

Аз много обичам човека, другаря и поета в Лиза.

Новото време иска от художници, писатели и поети творби с[ъс] социални мотиви, с[ъс] сюжети из областта на труда и мнозина се възмущават от това. Снощи прегледах двата каталога на есенните и пролетни художествени изложби в Париж през 1930 г[одина]. Там пък се редят: портрет на големец, голо тяло, лиричен пейзаж, портрет на полуразголена баронеса, голо тяло в еротична поза, пак голо тяло, пак същото, натюрморт и т.н.

А това не е ли възмутително?

* * *

Боян Болгар¹⁷⁷ в сп[исание] "Балкански преглед" год[ина] II, кн[ижка] 3 и 4, обаче, отговаря на тези, които искат непременно и веднага да заработим в духа на новото време:

"За да обгърнеш с поглед катедралата, трябва да си на разстояние. Ако си твърде близо до нея, ще видиш само ръждата върху голямата й скърцаща врата.

Добре разбирам драмата на съвременния творец, който чувствува тътена на своята епоха, обаче не е в състояние да се отдръпне малко, за да я обхване. Той е осъден епохата да мине покрай него, през него, да го заглуши с[ъс] своя грохот, да го премаже с тежестта си, но да остане неуловима. Напразно му повтаряте, че епохата е величава, стихийна, увличаща. Какво получава той от нея? Какво получава от величествеността на една река, когато се намира сред вълните й, а всичките му усилия са насочени към това - да доплува? Когато човек действува, той не може всъщност да мисли, а когато мисли, престава истински да действува. Епохата е прекрасна за вас, които действувате в нея, ала за него, който трябва да я обмисли и осмисли? Той няма време, всецяло зает, както го виждате, да плува редом с вас.

...Днешната епоха принадлежи на утрешния човек (творец). Нашата участ е да бъдем мост."

31 юли

Днес намерих 5-6 писма на художника Иван Милев¹⁷⁸ до приятеля му Кузман Вл. Кузманов, писани между годините 1917-1920 год[ина], които прибавих към неговия архив в музея. Силно емоционален, той от най-ранни младини се готви да става голям. Чувствува превъзходството си над мнозина и все не харесва, каквото види. Там пише за свои две изложби (в Хасково и София) и изглежда силно го интересуват приходите от тях. Дава цифри постоянно за получени суми от вход, от продадени картини и т.н.

Иван Милев несъмнено ще остави голяма следа в нашата живопис, но никой досега не изтъкна по-конкретно колко много се е повлиял от Густав Климт¹⁷⁹ и колко много го е обрал. Когато бяхме в[ъв] Венеция през 1930 г[одина], в галерия Arte moderna видяхме една работа от Климт, по която той е направил портрета на Анна Каменова¹⁸⁰, а и повечето от орнаментите из нея са използувани най-добросъвестно от Ивана. После, като се отбихме в[ъв] Виенската "Maderne Galerie", още от вратата аз извиках неволно:

- Я, и Иван Милев е тука!

А то съвсем не беше Иван Милев, а пак Густав Климт.

Само Божинов, по повод първата му изложба в София, му дръпна ушите малко за тия му "влияния".

Нали съм си скептик, видя ли някоя особена художествена работа, прочета ли някой разказ с[ъс] странна фабула, все съмнение ме гризе.

Така е и с много даровития Светослав Минков¹⁸¹, особено с книгите му "Дамата с рентгеновите очи" и "Разкази в таралежова кожа". Там пък имал участие някакъв немски писател Вебер ли се казва - не знам.

У Бешков има цели композиции по Оноре Домие, а очи, уста, пози - не ти е работа!

Та нали "Стълпотворение"¹⁸² на Кирил Христов е цяло откраднато от руския писател Мережковски¹⁸³.

22 август

Летувах в Костенец. Камарата на културата обсебила една вила за такива като нас и ни причислила на храна към стола на здравните служители, та бях в среда от лекари, зъболекари, ветеринари и т.н. Там ме сбара министърът на социалните грижи Здравко Митовски, разхожда ме с автомобила си до София, кани ме на вечеря и т.н. Това енергично и амбициозно момче отдавна ме ухажва и иска аз да почна да работя в[ъв] в. "Народ"¹⁸⁴. Малката им партийка изнемогва, види се, та тръгнали да търсят такива като мене "независими интелектуалци". Говори ми и Нейков¹⁸⁵, върна ме обратно с колата министър Попов и т.н.

Че пасувам, пасувам, че трябва да се "активизирам" - трябва, но дали в партиен вестник ще влеза и още повече в "Народ", върху това има да си помисля.

* * *

Жителите на с. Костенец до 9 септ[ември] били почти всичките комунисти. Сега обаче, лошото плодородие ги е изстудило много. Не стига това, но и един пожар им унищожи 30 000 снопа. Нашенците са готови да трупат вина на правителството за всичко: за дъжд, за град, за суша, за многото комари и мухи и т.н.

23 август

На ония писатели, които с известна завист ми казват, че моите книги най-много се търсят от четците, им думам:

- Успокойте се, трето качество цигари най-много се харчат¹⁸⁶.

Животът става все по-тежък, особено по отношение на храната. Триста грама хляб не стигат за моя селски стомах, а ни брашно може да се намери, ни картофи. Заплатата също отдавна не стига. Тия причини дали са достатъчни, за да оправдаят излизането на още един том мои разкази? И то стари при това - писани между годините 1934-1941. Нищо не може да оправдае излизането на една лоша книга, нищо! И все пак ний, "безкомпромисните", сме готови на компромис, като се утешаваме, че тя не е по-лоша от излезлите досега четири тома. Дано поколенията ни оправдаят с лошите дни, които преживяваме. Не да ни оправдаят, но да бъдат снизходителни поне.

* * *

В Костенец се видяхме с критика Георги Константинов. Той си направил малка къщица за летуване. Оплаква [се] от задух, но работи много. Женен е за сестрина дъщеря на Ник. Лилиев и каза, че щял да дойде и той, но по-късно - кога си отидат летовниците. Не обичал хората въобще.

Никола Петков, водач на земледелците-опозиционери, бе осъден преди няколко дни на смърт като враг и заговорник на днешната власт. Присъдата подлежи на обжалване в двуседмичен срок. През това време, доколкото се разбира от вестниците, англо-американците подават ноти за отлагане присъдата (изпълнението) и ревизия на делото. Интересна е съдбата на това семейство от политици: баща му прострелян на улицата, брат му също, а той осъден на обесване. Впрочем, кой ли наш виден политик е умрял от спокойна смърт? Южняци! Горещи глави!

* * *

Откак помня, по границите на страната ни винаги е имало пунктове, където пуши, винаги е имало съсед, който дебне нас и ний него. Сега е така и откъм Гърция, и откъм Турция. Ах, тези граници, тези граници!

В Гърция сега е гражданска война, каквато имаше в Испания. Великите сили си пробват новите оръжия в териториите на малките държави.

Опозиционно настроените нашенци очакват нова война - Англия и Америка срещу Русия. Аз не вярвам в това. Не само заради народната мъдрост "Празна раница не пази граница", но и за това, че е нужна психологическа подготовка, нови кадри и още много неща. Виж, в опити за икономическа блокада вярвам.

27 август

Петко Стайнов¹⁸⁷ като министър на външните работи един ден идва в града и от демократичност се отбива в Генчоолувото кафене¹⁸⁸. Запитваха го, разприказва се и, между другото, каза следната мисъл: "Външно политически сме много добре, но вътрешно сме зле."

Слушах го и си мислех що за глупост е това. Та нима лошото ни вътрешно положение не се дължи изключително на външни причини?

Този човек никога не ми е импонирал с някакви свои качества на политик.

* * *

Дневник! Това прилича на изповед. Дневник - място, където съхраняваш най-интимните си мисли. Такъв ли си ти? Не си!

* * *

Никой не поверява на бялата книга чистата истина. Все гледаме да я облечем някак, да я позабулим с воал, а ако може, даже, съвсем да я заобиколим. Такива сме и пред хората.

Бих желал да напиша една книга, в която да се видя гол-голеничък, душевно и физически, себе си и всички около мене. Не би се намерил издател, който да я напечата, обаче.

* * *

Чета "Волоколамското шосе" от Александър Бек. Четох почти всичко, преведено от руски, и ми се ще да извикам: Стига смърт, стига саможертви, страдания и ужаси! Дайте ни нещо, в което да си почине душата, да се порадва и да забрави. Уморих се да гледам, да слушам и да чета за ужаси.

29 август

Фактите и нещата трябва да се разглеждат не като картина - отпред, а като скулптура - отвред.

* * *

А пък и най-прекрасният херувим отпред може да понамирисува понякога отзад.

* * *

В себе си виждам много недостатъци, които имаха и моите родители. Петдесет и седем години ги виждам, мразя ги, боря се с тях и не мога да им надвия.

* * *

Имахме си една компания в града от около десетина семейни двойки и много години се обичахме, дружахме, ходихме по екскурзии, по гости и всички ни завиждаха. Какво, обаче, ни крепеше и сплотяваше? Откъде произлизаше това "приятелство"? Много просто: всеки от нас харесваше и флиртуваше с жената на някой от своите приятели. Друго нищо. Това беше спойката.

Колкото по-незаслужено е получил своите ордени един човек, толкова повече обича да се кичи с тях.

30 август

"В своите най-горди мигове на победа човекът си остава нищожно и безпомощно същество, щом се опита да се сравнява с боговете. Защото боговете говорят на човека чрез Сътворението. Човек се опитва да отговори, опитва се да оправдае себе си. Тези негови отговори и оправдания са всъщност това, което ний наричаме изкуство."

Х. В. Луун

"Истинският добър художник е винаги обикновен човек, който е прекалено много зает с работата, която върши, за да се не тревожи и занимава с психологическото си състояние или структура на безсмъртната си душа. За него работата представлява любимата жена..."

Хенрих Вилхелм ван Луун

"Както Русо¹⁸⁹ е предшественик на френската революция, така и Толстой¹⁹⁰, навярно също против волята си както и оня архииндивидуалист, е "Продромосът"¹⁹¹, истинският предшественик на руската революция."

Стефан Цвайг¹⁹²

Днес ще отида в село по просия. Лук, картофи, фасул, масло, сирене. Просия с[ъс] заплащане по черната борса. Напълвам джеба си с пари и тръгвам от къща на къща да се моля. Обикновено ми отказват, защото са ми близки, роднини и ги е срам да ми поискат толкова много пари, колкото вземат от непознатите.

* * *

Тук, в града пък търговците на хранителни продукти са станали много груби и надменни. Тази сутрин, .след като търсих зелен фасул по всички зарзаватчийници, намерих на едно място.

- Дай ми - казвам - 1 килограм.

- Отгдето си купил доматите, там иди да си купиш фасул!

Така ми отговори той, който имаше само една щайга смачкани домати. Такива с и фурнаджиите, и месарите, и всички.

Обули на кучето цървули, а то от радост си изяло краката.

1 септември

Един к[ило]гр[ам] краве масло - 1300 лв., 1 к[ило]гр[ам] картофи - 100-120 лв., 1 к[ило]гр[ам] сирене - 400 лв., едно яйце 20-25 лв., олио не се намира никъде, брашно - също, а за захар - само за болни и деца има, и то с разрешение от комисарството. Последните дъждове помогнаха малко на царевицата и др[уги] късни растения, но най-доброто е, че поникна трева и има паша за добитъка, защото плевниците са полупразни.

* * *

Мирът не беше ратифициран досега само от Русия. Вестниците съобщиха, че и това е станало вече. Хайде, дано тръгне към успокояване на света.

3 септември

"...За да победим, трябва да разберем цялата дълбока история на буржоазния свят и, за да строим комунизъм, трябва да вземем и техниката, и науката и да я пуснем в ход за по-широки кръгове, а няма откъде да я вземем, освен от буржоазията. Този основен въпрос, трябва подчертано да изтъкнем, трябва да го поставим между основните задачи на стопанско строителство.

Ние трябва да управляваме с помощта на изхождащите от класата, която сме съборили - изхождащи, които са просмукали с предразсъдъците на своята класа и които ние ще трябва да учим отново."

Ленин, 1920 г.

"Старото училище беше училище за заучването, то заставяше хората да усвояват маса ненужни, излишни, мъртви знания, които затъпяваха главата и превръщаха младото поколение в подведени под общ ранжир¹⁹³ чиновници. Но вие бихте направили огромна грешка, ако бихте се опитали да направите извод, че можете да станете комунисти, без да усвоите онова, което е натрупано от човешкото знание. Би било погрешно да се мисли, че е достатъчно да се усвоят комунистическите лозунги, изводите на комунис[тическата] наука, без да се усвои онова количество от знания, като последица на които се явява комунизмът."

Ленин, 1920

"Пролетарската култура не се появява изневиделица, не е измислица на хората, които наричат себе си специалисти по пролетарска култура. Всичко това е пълна глупост. Пролетарската култура трябва да бъде закономерно развитие на онези запаси от знания, които човечеството е изработило под гнета на капиталистическото общество, на помещичкото общество, на чиновнич[еското] общество..."

Ленин, 1920

"По-раншните революции са пропадали именно затова, че работниците не са могли да се задържат с твърда диктатура и не са разбирали, че само с диктатура, само с насилие, с принуждение не може да се устои; да се устои може само, като се вземе целия опит на културния, техническия, прогресивния капитализъм, като са вземат всичките тези хора на служба. Когато работниците се заловят за пръв път за делото на управлението и се отнасят недружелюбно към спеца, към буржоата, към капиталиста, който до вчера е бил директор, печелил е милиони, потискал е работниците - ние казваме, че тия работници само са започнали да преминават към комунизма...

Старите комунисти-утописти си въобразяваха, че социализъм може да се построи с други хора, че те най-напред ще се възпитат добрички, чистички, прекрасно обучени и ще строят с тях социализъм. Ние всякога се смеехме и казвахме, че това е игра на кукли...

Ние искаме да построим социализъм от онези хора, които са възпитани от капитализма, покварени от него, развратени, но и закалени от него за борба... Друг материал нямаме. Ние искаме да строим социализъм незабавно от този материал, който ни е оставил капитализмът, още сега. Не от онези хора, които ще бъдат приготвени в парници, ако бива да се занимаваме с тази приказчица. Ние имаме буржоазни специалисти и повече нищо."

Ленин, 1919

"Няма спор, че литературната работа най-малко се подава на механично изравняване, на нивелиране, на господство на мнозинството над малцинството. Няма спор, че в тази работа е безусловно необходимо да се осигури голям простор на лична инициатива, на индивидуалните склонности, простор на мисълта и фантазията, на формата и съдържанието. Всичко това е безспорно, но всичко това само доказва, че литературната част на партийната работа на пролетариата не може да бъде шаблонно отъждествявана с другите части на партийната работа на пролетариата. Всичко това ни най-малко не оправдава онова чуждо и странно за буржоазията и буржоазн[ата] демокрация положение, че литератур[ната] дейност трябва непременно и задължително да стане неразкъсано свързана част с останалите части от социалистическата] партийна работа. Вестниците трябва да станат органи на разни партийни организации. Литераторите трябва непременно да влезат в партийните организации. Издателства, складове, магазини и читални, библиотеки, разни търговии с книги - всичко това трябва да стане партийно - под контрол. За цялата работа трябва да следи организ[ираният] социалистически] пролетариат, цялата да я контролира, без нито едно изключение, да внася живата струя на пролетарското дело, като по този начин отнема всяка почва за стария полуобломовски, полутъргашески руски принцип: писателят пописва, читателят почитва."

Ленин, 1905

"...Всеки е свободен да пише и говори всичко, каквото му е удобно, без ни най-малки ограничения. Но и всеки свободен съюз (включит[елно] и партията) е свободен да прогони такива членове, които се ползват от фирмата за проповеди на антипартийни възгледи...

...Господа буржоазни индивидуалисти, ние трябва да ви кажем, че вашите приказки за абсолютна свобода са само лицемерие. В общество, основано върху властта и парите, в общество, където мизерствуват масите на трудещите се и тунеядствуват шепа богаташи, не може да има "свобода" реална, действителна. Свободни ли сте вие от вашия буржоазен издател, господин писателю? От вашата буржоазна публика, която иска от вас порнографии в рамки и картини, проституция в[ъв] вид на "допълнение" към "светото" сценично изкуство? Та тази абсолютна свобода е буржоазна или анархистична фраза. Да живееш в обществото и да бъдеш свободен от обществото е невъзможно." (Ленин, 1905)

Из "Ленин за културата и изкуството" 1946, изд. БКП

4 септември

Дойдоха в града ни югославски художници. Те били гости на България, а спали в хан "Шейново"¹⁹⁴ и пътували с влака. Единият от тях - директорът на Художеств[ената] академия в Скопие, простинал и лежи болен. Наредих да се преместят в по-добър хотел и ходих да им уреждам хлебната дажба в комисарството. Ганьовото гостоприемство!

От Камарата на културата ми обадиха по телефона, че не ще могат да им пратят кола за Димитровград. Като не знаеш да посрещаш, защо каниш гости?

10 септември

Третата годишнина от управлението на О[течествено] ф[ронтовската] власт се празнува вчера, но бях болен и не взех участие. Аз изобщо не участвувам в празненства и паради от години. Никога не можех да понасям официалните лица или "господата около аналоя"¹⁹⁵. Тогава тези двадесетина души: началник-гарнизона, шефовете на учрежденията и патриотичните организации с коконите си бяха всичко в града. Разбира се, там беше винаги и брат ми, накичен с ордени, с които сам се е наградил. Всичко останало стоеше на 50-60 метра и са смяташе за мужици. Сега пък ме мори количеството, безредието и отегчително многото речи. Толкова много оратори и нито един горе-долу добър поне. Би трябвало да се открият курсове за красноречие. Не може такива хубави идеи да се разнасят от какви да е дърдорковци, така площадно и тъй банално.

* * *

Снощният брой на "Отеч[ествен] фронт"¹⁹⁶ ни дава стихотворение "Към младежта" от Багряна. С един куршум - два заека. Хем съвременна тематика, хем не е. Хитруша!

17 септември

Върнах се от София. Видях няколко изложби, между които и на Евгени Поптошев¹⁹⁷. Той е направил няколко отлични портрета, няколко по-слаби пейзажи и 4-5 опити за композиции на социални теми, които не струват нищо. Така е, когато оформеният портретист се впуща в чужди нему области, за да се приспособи към времето и към учрежденията, които купуват картини.

Изложбата "100 год[ини] български периодичен печат" е отлично подредена. Браво на казанлъшките художници Ив. Пенков¹⁹⁸, Д. Узунов¹⁹⁹, Балкански²⁰⁰, Баров²⁰¹, Пиндарев²⁰², които са направили такова хубаво нещо!

"Адвокатът Патлен"²⁰³ в театър "Балкан" не ми хареса. Не обичам силните шарфирания²⁰⁴, достигащи до циркаджилък.

* * *

Дадох на "Хемус"²⁰⁵ новата си книга "Консул на Голо Бърдо". Един от разказите дадох на "Литерат[урен] фронт", а друг - на "Стършел". И аз излязох на пазаря, значи, след 8-годишно мълчание. Яка ми душа!

Заседаваше Пленумът на В[ърховния] Ч[италищен] С[ъюз]. Накрая секретарят като изневиделица предложи да ми се устрои чествуване по случаи 40 год[ини] от първата ми печатна работа и 30 год[ини] читалищна и обществена дейност. Изтръпнах цял. Тези работи аз не обичам, не са за мене. Отказах и ще се боря това да не стане, макар че те упорствуват много.

20 септември

Във в. "Стършел" има мой разказ -"Дозата". Дадох го по случай излизането на новата ми книга и те обещаха да отбележат това, но не го сторили. Това не е добре за тях. Дадох и в[ъв] в. "Литературен фронт", орган на писателския съюз, разказа "Теке". Той щял да излезе идущата седмица според уверенията на редактора му Н. Фурнаджиев.

След "Ленин за културата и изкуството" чета "Смехът" от Анри Бергсон²⁰⁶, издание на М[инистерст]вото на информацията. Омръзнаха ми съвременните романи. След това ще се върна към класиците, към големите майстори.

23 септември

Радиото съобщи тази сутрин, че смъртната присъда на Никола Петков е изпълнена, а снощи аз го гледах на кинопрегледа с другарите си в съда. Беше много слаб, но гледаше дръзко.

* * *

През лятото мина през града председателят на Съюза на художниците Ал. Миленков²⁰⁷. От дума на дума заговорихме за Борис Денев, който заедно с Щъркелов не са още подали молба за приемане отново в Съюза.

- Няма и да подаде - добави Миленков. - Не се среща с никого, не говори с никого и ако случайно трябва да се разминем, обръща глава на другата страна и не поздравлява. Въпреки това, ще направим усилия да го приемем.

* * *

У нас има два вида политици. Тези, които са на власт, са "народни избраници", "спасители на Отечеството", а тези, които са в опозиция - "хайдути", "разбойници" и "предатели". Така е било от Освобождението досега.

24 септември

"...Винаги малко унизяващ обекта, към който е отправен, смехът е наистина един вид социално наказание, подобно на шеговитите наказания, които налагат по-старите ученици на новодошлите."

Бергсон

Снощи Управителният съвет на читалището имаше събрание. Между другото, пак няколко молби за парични помощи. Паразитни организации. Съберат се десетина души, хрумне им да предприемат нещо, редят, гласят и накрая - финансова комисия! От индустриалците толкова хиляди, от търговците - толкова, от банките - толкова, от читалището 25 000 лв. и идеята ни ще се осъществи. Лесна работа. Как не я, знаехме от по-рано, а сме се мъчили като 3 грешни дяволи да събираме стотинка по стотинка, за да създадем този културен храм.

С чужда пита, майчин помен.

След смъртта на баща ми се събрахме да делим имота. Като най-стар, брат ми Георги²⁰⁸ направи една лъвска дялба, като присвои половината ниви. Той получи към 60 декара, а аз - към 20. Тези дни, обаче, му съобщили, че от всичката му земя (около 90-100 декара) му остават само 30 дек[ара], а останалата му взема държавата.

Всичките грехове тук на земята се плащат, значи. Никакъв божи съд, никакъв рай и ад - тук е всичко.

* * *

"...Смехът преди всичко е едно поправяне. Създаден, за да унижава, той трябва да предизвика у лицето, към което е отправен, едно мъчително впечатление. Обществото чрез него си отплаща за свободата, която всеки получава от социалния живот. Смехът не би постигнал целта си, ако носеше само белега на симпатия и доброта."

Бергсон

29 септември

Календарът пъшка, претоварен с излишни празници.

* * *

Тия дни в града ни имаше панаир. Понеже той става до моята къща, принуден бях да го гледам дълго време. Каква бедност, лъха от тия разкривени, покрити с[ъс] скъсани брезенти бараки, каква простотия и оскъдност в изложените за продан стоки! Сега панаирите доставят радост, може би, само на циганчетата, които по цял ден се люлеят на люлките.

1 октомври

Страшен вятър през цялата нощ. Първият есенен ден. Снощните вестници съобщават, че секретарят на Никола Петковата партия П. Сърбински порицава политиката на своя обесен шеф и дава подкрепата си на о[течествено] ф[ронтовската] власт. Ето ти още един държавник от висока класа.

* * *

Иван Папазов, бивш банков чиновник, е осъден на смърт за спекула с розово масло, като му конфискуват над 10 милиона лева и разни други имущества. Кога спечели тези милиони, любезни съгражданино, и как?

4 октомври

Моят приятел д[окто]р Х., който се разведе преди няколко месеца, се оженил наново. Да не можеш да се разбереш с една жена и да се разделите - това разбирам, но да мислиш, че с коя да е друга ще можеш да се разбираш и живееш - това съвсем не ми е ясно.

* * *

Днес нареждаме изложба от картините на жена ми. Изложбата ще бъде открита утре на 5 октом[ври]. Работите й са добри, особено цветята. В града ни от много години не е имало такава изложба.

9 октомври

"През моя живот префучаха всички повяхнали коне на Апокалипсиса - революция и глад, терор и обезценяване на парите, емиграция и епидемия; пред моите очи израснаха и се разпространиха големите масови идеологии: фашизмът в Италия, национал-социализмът в Германия, болшевизмът в Русия, а преди всичко национализмът - тая страшна чума, която отрови цвета на нашата европейска култура.

Стефан Цвайг

"Слава - тоя сбор от недоразумения, които се струпват около едно име."

Цвайг

* * *

"Има толкова малко стопроцентова истина, колкото и стопроцентов алкохол."

Фройд²⁰⁹

"Нищо не вреди толкова на духовния човек, колкото липсата на съпротива; едва откакто стоя сам и младите не са около мене, съм принуден сам да стана млад."

Бенедето Кроче²¹⁰

Из "Светът от вчера"

10 октомври

Хлябът ми не достига, виното ми е над нормата, ето днешната ми диагноза.

Аз

* * *

В неделя в Казанлък ще се състои Славянски събор²¹¹. Очакват се видни славянски общественици, писатели и пр., между които щели да бъдат Корнейчук²¹², Ванда Василевска²¹³ и още не знам кои. Тод[ор] Павлов²¹⁴ ще открие събора.

Преди 25 години бяхме колеги с Тодор Павлов в тукашното Педагогическо училище. Беше слаб, жълт, но много енергичен, жаден за знания и учениците го боготворяха. На излизане от клас го изпращаха с овации. Беше искрен, сърдечен и се държеше като другар с тях. Затова старите педагози му завиждаха и не го обичаха. Обвиняваха го, че разпространявал социализъм между тях и страшно негодуваха, че учениците му поднесли малък подарък накрая на годината. Той не спореше и не се разправяше с тях. Нямаше време за това. Тогава още пишеше. Една сутрин дойде в учителската стая, извади куп ръкописи из джеба си, гледа ги, рови ги, па ги мушна в печката.

- Какво правиш - му рекох, - защо ги гориш?

- Не струват - отговори ми той.

Живеехме в една улица и "кака Гана" - дрипава, изслута - често я виждах да мете отвън пред вратата. Тогава Тодор беше социалдемократ и често изнасяше реферати, на които отговаряше Коста Георгиев, сега живущ в Прага. Тук, в Казанлък, той зави наляво. Тук той стана комунист.

Не знам стойността на философските трудове на Павлов, но литературните му познания не са особени. Предговорът му, напр[имер], към "Орлицата" на Венко Марковски²¹⁵ е един литературен гаф.

13 октомври

Преди да почне конгресът (съборът), славянските гости посетиха музея и гробницата. Те все още не могат да разберат понятието "читалище" и как без помощта на община и държава може да се създаде такъв културен институт. Останаха с отлични впечатления.

* * *

Тровен от шовинизъм, народът ни в голямата си маса все още не може да възприеме една федерация с Югославия, все е недоверчив да не би да ни измамят нещо, да не би да ни излъжат. А този е пътят към федеративна Европа, към премахване граници, към един-единствен парламент, към премахване войните и т.н., както хубаво ни ги разправя тези работи Анатол Франс²¹⁶ в "На белия камък".

* * *

Вестниците съобщиха, че Дора Габе е назначена за съветник по културни въпроси при легацията ни в[ъв] Варшава. Вот тебе награда за партизанската поема "Вела". Впрочем, да бъда по-справедлив: Дора Габе е полска еврейка и познава полската литература и култура както никой друг у нас. Тя е била и много пъти в тая страна.

* * *

В "Работническо дело" секретарят на Съюза на артистите Гочо Гочев²¹⁷, един много симпатичен млад човек, е отрекъл напълно комедията "Борсанови" на Крум Кюлявков, която се играе в Народния театър. Кюлявков в един разговор ми каза, че я написал за три дни.

- Всеки ден по едно действие пишех - казва и с това искаше някак да ми се похвали, че тия работи не му създават никаква мъка.

Не може така, бай Круме, не се ражда така лесно сценични произведения. Родени тъй бързо, те още по-бързо умират.

* * *

"...Един арабски писател Ибн-Фадран разказва, че, когато виждали в средата си някой човек, който особено се отличавал от другите по кадърност и по ум, казвали, че повече му приличало да служи на Бога и поради това го обесвали на някое дърво. Тоя начин да изпращат на оня свят своите одарени люде произтичал у прабългарите от вярването им, че Бог има нужда от подобни избраници, за да управлява чрез тях света.

Някакъв странен атавизъм е запазил тоя обичай и досега у нас. Само че под влияние на варварските си нагони към равенство, които дължим, може би, на славянската си кръв, смисълът му днес е значително променен: в най-новата си история унищожаваме или обричаме на отшелничество ония, които се издигат високо над главите ни, защото не можем да понасяме тяхното превъзходство."

"История на българския народ" от Петър Мутафчиев, том I

По-добре да не бях срещал тия редове.

15 октомври

Един умен млад човек от Казанлък е Георги Боршуков²¹⁸. Почна като разпален социалист, извоювал си име на отличен журналист, той сега се е оттеглил в работната си стая и събира материали за историята на българския печат. Не се съмнявам, че си е намерил мястото и че нашият университет би спечелил много, ако му отвори вратите си. Той е честен, симпатичен, проучва дълбоко въпросите, които го интересуват и най-важното - не гони евтина слава.

* * *

Преди години у нас се свикваха църковни събори с цел да обновят и демократизират църквата. Приказваха, препираха се и нито премахнаха причастието да се раздава с една лъжичка, нито въведоха столове в църквите, нито пък други по-големи преобразувания. Най-важното, което постигнаха, е решението да се пробият килимявките отгоре, за да се проветряват главите им при запотяване. И сега поклонниците на манастирите ни носят подаръци оттам - чесала за въшливи гърбове. Така ли е, Г.Г.Г.Г. екзарх Стефане²¹⁹?

Днес има околийска учителска конференция. Непосредствено до заседателния салон има художествена изложба. Разхождат се даскалите около нея, надничат, някои попитват с пари ли се влиза.

И пак се оттеглят. А входът е само 20 лв. - толкова, колкото струва една боза. Ограничени до минимум физически и духовни нужди.

* * *

Нашата страна не е била никога толкова бедна, колкото е сега. След тази незапомнена война, след тези сушави години, ний тъй одрипавяхме и изгладняхме, че не знам как ще се оправим. И при това нямане, при тая оскъдица, изглежда по всичко, ще трябва да отделяме от залъка си за тия, които по-нямат от нас. Затова новият ред тъй мъчно се възприема от масите.

* * *

Опашки пред магазините за облекло, опашки пред зарзаватчийниците, опашки за сутринна закуска при бай Иван²²⁰, който прави пача. - Само пред книжарниците няма опашки.

18 октомври

Любомир Загорович, артист от Народния театър и порядъчен пияница, влиза в кръчмата, сяда при Панайот Димитров - оперен певец и също сърбач, и му се хвали, че си направил изкуствени зъби. Димитров му отговаря:

- Защо ти са зъбите, бе, вино дъвче ли се?

* * *

Кочо Щъркелов е също гуляйджия. Пристигнах в София и отивам да го видя, а майка му, баба Мария, ми дума:

- Няма го, Чудомире, няма го. Той наш Кочо всеки ден на другия ден се връща.

* * *

Кръстю Сарафов²²¹ минава за голям скъперник. Среща го познат и му иска цигара.

- Нямам, последната беше тази - казва и хвърля кутията.

Щом отминава познатият, Сарафов се навежда и си прибира пълната с цигари кутия.

* * *

Алекс. Балабанов минава за разсеян. Един ден върви по булеварда и не може да се начуди защо куца.

- Чудна работа! - казва той на другаря, който го придружавал. - Не ме боли никой крак, пък куцам.

- То е, защото с единия си крак вървиш по улицата, а с другия - по тротоара, който е по-висок.

* * *

Същият е в трамвая и пуши. Една дама му сочи обявлението, че тук не се пуши, а той й отговаря:

- А вий, г[оспо]жо, посещавате ли курсовете на свещеник Михайлов?

- Не - казва дамата. - Ами, я прочетете какво пише на следното обявление: "Посетете курсовете на свещ[еник] Михайлов."

21 октомври²²²

"... Задачата на изкуството, било то живопис, скулптура, поезия или музика, е да ни постави лице срещу лице с действителността, като отстрани полезните за практическия живот символи (условно и социално придобитите общи понятия), най-после всичко, що закрива от очите ни действителността. Спорът между реализма и идеализма в изкуството се ражда от едно недоразумение по този въпрос. Изкуството е сигурно по-пряко виждане на действителността. Но тази чистота на възприятието предполага скъсване с полезната условност, една вродена и специално локализирана безкористност на сетивата и на съзнанието, най-после известно отклоняване от материалната страна на живота, което се нарича винаги идеализъм. Така че бихме могли да кажем, без да си играем с[ъс] смисъла на думите, че реализмът е в произведението на изкуството, докато идеализмът е в душата на художника и че само с цената на идеализма бихме могли да възстановим дòсега си с реалността."

Анри Бергсон

22 октомври

Снощи Настоятелството на читалище "Искра" имаше заседание. Накрая председателят прочете писмо от Управителния съвет на Върховния читалищен съюз, с което той посочва 14 декември като дата за чествуване моята 40-годишна читалищна, обществена и писателска дейност. Обръчът, значи, все повече и повече се затяга - щеш не щеш ще бъдеш чествуван. Снощи не можах да мигна. Представих си как са ме премъдрили на сцената и как се редят представители на Съюза на журналистите, на художниците, писателите, на Камарата на народната култура и пр. Говорят, пресилват, преувеличават - та това е по-лошо от държавен съд. Вярно е, че първите ми литературни и художествени опити са печатани през 1907 година; вярно е, че и читалищната ми дейност в село започна оттогава, ама всъщност аз не съм нито голям писател, нито голям художник, нито бог кой знае какъв общественик. Бих приел да ме чествуват като работен човек, но мама беше най-работната жена в околията, сочеха я за пример като казваха: "Работи като хаджийката". Тя живя 95 години и никой се не сети да й празнува 80-годишния юбилей. Какво заслужено чествуване щеше да бъде то!

23 октомври

Кукленият театър на Мара Пенкова²²³ ни посети. Той е субсидиран от държавата и за пръв път излиза в провинцията, но струва ми се, че са избързали. Има още много да се желае от изпълнителите, има още много да се работи.

* * *

Даже и артистите от кукления театър, които публиката не вижда, излизат на сцената гримирани.

 

31 октомври

Завърнах се от София, където бях на читалищния конгрес. Много моден, спокоен и послушен конгрес. Преизбраха ни заедно с още няколко нови човека, най-интересен от които е Страхил Каменов от Лом. Общата художествена изложба ще се открие на 9 ноември. Журито е било много строго. От 1600 представени работи одобрени били само 300.

Голяма мъгла е в главите на нашите художествени критици и жури - говорят за художествен реализъм, а одобряват картини, работени по западен модернизъм. Или не -тук по-скоро се предпочита "другаризъм", "приятелизъм" и т.н.

* * *

В Народния театър гледах "Вълци и овце" от Островски²²⁴. Аз не мога да се съглася с такова циркаджийско представяне на този писател. Това сякаш е Ибиш-Ага, а не Островски.

* * *

Срещнах се и с Щъркелов. Той беше арестуван, обвиняван в предателство и пр. Пуснаха го и отиде да живее в[ъв] Варна, понеже апартаментът му беше разрушен от бомбардировките. Изключиха го и от Съюза на художниците като фашист. Сега, обаче, го извикали от София и Министерството на външните работи му купило 10 работи за един милион лева. Картините са купени за подаръци на видни гости. Тия дни очакват да дойде у нас Тито²²⁵.

* * *

Никола Ланков²²⁶ - писател и председател на Българо-югославянското дружество - разправя, че въпросът за федерацията е предстоящ. "Той е въпрос на дни, каза, и то без шум и тържества, а така изведнъж. Ще има изравняване и на монетите."

* * *

Говори се упорито, че ще повишават силно цените на тютюна. От село ми съобщиха, че кръчмите били затворени. Толкова малко грозде се роди тази година, че ще станем по неволя въздържатели. Няма какво да продават хората.

4 ноември

Като бях в София, случайно се запознах с[ъс] Зденка Ханзова от Прага - моя преводачка на чешки. Преди месец там ходи председателят на Съюза на писателите "другарят" Людмил Стоянов. Като заминаваше, аз му поръчах да я поздрави и да ми се обади тя превеждаше и Людмилови книги и аз си кореспондирах с нея). Като се върнаха, попитах го : "Видя ли я, поздрави ли я, каза ли й каквото ти поръчах?". "Да, видяхме се, говорихме за тебе." А после, като ги намерих на банкет в дома на Камарата, Зденка ми рече: "Нищо не ми е казал. Не е споменал и името ви даже."

Людмиле, Людмиле, може да си депутат, може да си председател на Съюза, но не си човек, а няма и да станеш!

5 ноември

"Диктатурата била опасна. Всяка - казват. Всяка ли? Има изключения. Диктатурата на разума, проверяван от любвеобилно сърце е желателна. Кой ще основе у нас първото fascio²²⁷ на просветените мъже, които биха преместили мозъците в сърцата си?"

Йосиф Хербст²²⁸ - "Вик" кн.4

* * *

"Когато човек почне да старее и дойде време да помисли за някое топличко място на оня свят, той започва да обича бедните и да им помага. Какво би правил той без тия бедни? За щастие всякога има бедни и те са стълбата за рая."

Джером К. Джером²²⁹

* * *

В града ни се откри първият хоремаг (хотел, ресторант, магазин). Това е дело на Общината и Популярната банка за предпазване от спекула. Ний, обаче, си го кръстихме веднага "хоремац", защото за домакин е назначен Тодор Мацов. Това, [във] всеки случай, е едно добро дело. Порция ядене с месо е 65 лв.

* * *

Комисии ходят из града да търсят квартири. Тук щяла да дойде голяма войскова част. Някои казват, че щяла да бъде цяла дивизия. Получихме писмо да освободим военния клуб, който "Искра" досега държеше под наем като кино "Родина". Искат ни апаратите и столовете. Две години пък ни го бяха взели руските войски и тъкмо ни го върнаха, искат го сега нашите. Говори се упорито за голямо увеличение цената на тютюна.

* * *

Ти, който си на 65 години, казваш, че си живял без компромиси? Не. Безкомпромисните люде не могат да живеят толкова дълго. Имаш грешка, приятелю.

8 ноември

Ново стихотворение от Багряна в[ъв] "Отечествен фронт"²³⁰, посветено на Октомврийската революция. Четох го два-три пъти и се мъчих да проумея дали е искрено, или е молба за служба в някоя легация, защото Дора Габе замина за Варшава, а Лиза и мъжа й (Ал. Ликов) отдавна мечтаят за подобна благина. Колко съм подозрителен!

* * *

Като бях в София на конгреса, редакторите на "Ведрина" три дни ме гоних да дам мнението си за Октомврийската революция да го напечатат. Аз не дадох нищо, не че се боях, не че не чувствувам огромното влияние, което тя оказва върху човечеството, а просто за да не кажа някоя баналност. В такива изпросени оценки винаги се казват страшни баналности, а повечето от тях са един вид реверанси към властта.

* * *

Вследствие моята статия в[ъв] "Ведрина" за музейните деятели в провинцията, на 24 т.м. се свиква конференция от 15 дена, на която ще ни активизират. Това беше много необходимо.

11 ноември

Един другар от управата на читалището се завърна от София, където се срещал с[ъс] секретаря на В[ърховния] ч[италищен] с[ъюз] [Никола] Кондарев. Говорили за моето чествуване, което висне като юмрук над главата ми. Оттам щели всичко да наредят - да не се безпокоя. Да не се безпокоя ли? Хубава работа! Да остарееш и да дойдеш до положение да разполагат с личността ти, както си искат, и да се не безпокоя! Че какъв съм аз, защо са тези дандании? Нима толкова малко хора има заслужили, та до мене допря работата? Или там, дето няма петли, и кокошките стават такива?

* * *

Като рових архивите си, намерих и няколко мои стихотворения, писани много отдавна. Аз ги бях забравил, но Червен Лиляк²³¹ от Враца, който знае всички мои драсканици през младите ми години, ги припомни един ден и ги записахме.

Първото е "Приказка" и е от времето, когато у нас почваха да пишат детски стихове, в които имаше само рими и никакво съдържание. За да ги подиграя, аз написах това:

ПРИКАЗКА

Далеч нейде зад горите,
в царство непознато,
живели си една баба
и старче брадато.

* * *

Дълго време те живяли
далеч зад горите
и най-после си умряли,
и двамата, горките.

* * *

И сега там - зад горите -
в царство непознато,
няма нито стара баба,
ни старче брадато.

* * *

Друго едно, което на времето Подвързачов хареса и напечата в "Барабан", е "Съпрузи".

СЪПРУЗИ

Тя е кротка като агне
и е нежна като лъх,
а пък той е просто Драгни
с нос покрит с[ъс] мъх.

* * *

Сред душите им слепени
няма празно нито сант,
а пък аз за съжалене,
съм им квартирант.

* * *

Тя е кротка като агне,
а милва, гали я пират -
Драгни - агне, агне - Драгни.
-Ех, че ме е яд!

Следващото пък е писано в Париж през 1930 год., когато бях командирован като учител и живеех много мизерно.

ПАРИЖКИ НАСТРОЕНИЯ

Ситен дъжд вали, вали,
Сена сънно води плиска.
Тежки есенни мъгли
вият се над обелиска.

И коли, коли, коли.
Като гладни птици пискат.
Студ, пронизват ме стрели(игли)
и кошмари ме притискат.

Кой над мен ще се смили,
да ме стопли с чаша уиски?
Улични жени се кискат
някъде към Rivoli.

Задушете ме мъгли
със валутата ми низка!
Ситен дъжд вали, вали.
Сена сънно води плиска.

1930

Това ритмоплетие е писано към 1934-35 год.

* * *

Виж, товара на годините
тегне вече като раница.
Къса страница след страница
всеки нови ден изминати.

На живота страшен в танеца
вкусих само от пелините.
Хиляди мечти заринати
спят край тебе - какаванеца.

В[ъв] душата ти гиргините
ги изкърши самозванеца,
А бленуваната баница
я поднесоха на свините.

И заключи се с катанеца
на самотността в пустините,
а не виждаш, господине, ти
древний Дон Кихот - испанеца,
как воюва из витрините.

15 ноември

Издателят Хаджиев ми пише дълго и широко писмо. Той, старият вълк, иска пък да използува шума около моето чествуване и да си направи далаверата. Искал да издаде малка брошура за мене, витрината на книжарницата ще подреди с мои работи, портрет искал да сложи и пр. Ето по какви пътища може човек да стане известен. Ех, човеци, човеци! Че-ло-ве-ци!

ЧЕЛОВЕК

Человек! Как гордо звучи това!

М. Горки

Низ улици, площади и полета,
нелепо-многоброен, той гъмжи.
И е чудния безкрай на битието
живее само с няколко лъжи.

* * *

И все върви - безумно алчен, дързък
със вярата, че е богоизбран.
И век след век напредва все по-бързо
Към прародителя - орангутан.

* * *

Създание практично, многолико
във животинския си луд набег...
И няма нищо славно и велико
в това, че тази твар е ... че-ло-век.

Хамлет, принц Датски²³²

18 ноември

Тази вечер се свиква голямо гражданско събрание в читалището в[ъв] връзка с пристигането на Йосиф Броз Тито. Казват, че той ще дойде в събота или неделя в[ъв] връзка с обявяване [на] федерацията.

22 ноември

Нощес заминавам за София за конференцията на музейните деятели. Ще купя и картини от Общата изложба. Някога за мене беше празник пътуването до столицата, а сега не ми се ходи. Неудобства в квартирите, храна лоша, ни едно свястно място за почивка и отмора, а трябва да се похарчат маса пари.

* * *

Моето чествуване нещо замря. Отгоре никой се не обажда, а тук се лутат разните организации, питат как ще стане, с какво да помогнат, как да се отсрамят... Аз дигам рамене само. Дано се отложи. Дано изобщо не стане.

10 декември

Пребиваването ми в София бе богато с впечатления. Още на другия ден след пристигането ми посрещнахме маршал Тито - вожда на Югославия. Здрав, набит, облечел с богата униформа, той се хареса много на жените. От цялото му същество се излъчва мъжество и решителност. Той е среден ръст човек и бил много сърдечен с гостите си. София го посрещна с големи почести.

* * *

Разгледах много пъти и Общата художествена изложба. Новите директиви, които се дават - повече социални сюжети и по-голямо внимание към човека - са смутили нашите художници и са се побъркали доста. Големите композиции с човешки фигури са слаби, новата тематика не е напълно разбрана.

* * *

Посетих и държавната оперета, и гледах "Бедният студент"²³³. Чудно нещо, уж минавам за хуморист, а не мога да търпя такова изкуство. Отидох си още след второто действие.

* * *

Курсът ни, или конференцията на музейните деятели мина с успех. Много практически въпроси ни бяха разяснени и доста нови неща научихме.

* * *

През същото време Камарата прие окончателно новата ни Конституция и днес-утре ще имаме ново правителство.

* * *

С Николай Райнов²³⁴ се видяхме. Беше сръбнал порядъчно, и по обичая си, ми направи много комплименти. Струва ми се, че е почнал да оглупява. Това личеше и в големичките му статии, писани тук-там. Романът му, който излезе наскоро, не бил добър. Борис Делчев²³⁵ ми каза, че не можал да го дочете. Жалко. Аз мислех, че Николай е по-богат духовно и с по-голяма култура човек.

* * *

Случайно се запознахме с големия югославянски артист Раша Плаович - какъв прекрасен човек!

* * *

Доколко се простира славата ми, показва следното антрефиле, напечатано в съюзния в. "Литературен фронт", бр. 247 от декември 47 г.:

"Чествуване на Чудомир.
Върховният читалищен съюз
урежда на 14 декември т.г. в
Казанлък чествуване 40
годишната читалищна
обществено-културна и
просветна дейност на Петко
Чорбаджийски - Чудомир."

От Димитър съм станал на Петко. Някои колеги пък ми казват Чудомир Петров, който е коментатор по политически въпроси при радио "София".

* * *

Както се молих тъй и стана. Чествуването ми се отлага. Слава богу, едно мое пожелание се сбъдна.

* * *

Имаме нов кабинет начело пак с Г. Димитров. Вместо К. Георгиев²³⁶, м[инистъ]р на външните работи е Васил Коларов²³⁷. И Васка П. (Васил Павурджиев)²³⁸ стана м[инистъ]р на мините и пр. Димо Казасов и Обов си отидоха.

* * *

Очакваме да ни гостува Енвер Ходжа²³⁹.

* * *

Аз трябваше да купя и картини за музея. Ходих десет пъти в двете изложби и окото ми не можа да се спре на нищо. По-доброто предварително бе купено от Камарата на Народната култура и то на такива цени, че да ти настръхнат косите. Венев²⁴⁰, например, на една своя композиция е сложил 300 000 лв. цена, Ал. Стаменов²⁴¹ - 240 000 лв. и т.н. То значи, че ний - бедните провинциални читалища - да не можем вече да вземем нищо за нашите картинни сбирки. Посетих и няколко ателиета и купих една статуя от проф. Любомир Далчев²⁴², портрет на дъщерята на Йовков от проф. Ц. Тодоров²⁴³, един пейзаж от Марио Жеков²⁴⁴, една глава от Борис Василев²⁴⁵ и бюст на ударничката Маруся Тодорова от Доганов²⁴⁶.

17 декември

Читалищната ни работа куца. "Искра", която беше пример на читалище в България, остана назад. Причините са: Първо, секретарят Буко Давидов - напълно негоден за подобна работа, айнаджия и мързеливец безподобен. Второ, председателят Др. Братованов²⁴⁷ почти цяла година го местят ту в Ст. Загора, ту в Пловдив. Освен това е много зает и едва ли може да отдели за "Искра" половин час от деня. И трето, младите настоятели не са заживели живота на читалището - те все още са гости, на които трябва да се докладва. "Искра" линее, "Искра" едва блещука.

* * *

Една част от другарите, които чувствуват това, се мъчат да я активизират, като увеличават числото на чиновниците. Ха секретар, ха домакин, ха касиер, ха счетоводител, подвързвач, нощен пазач, четвърти библиотекар. Не ще чиновници, батенка, а иска идеализъм!

* * *

Парадокс: При най-идеалистичните режими най-много материалисти и използвачи се въдят. Аз и Гено Дочев²⁴⁸ 20 години редактирахме в. "Искра" безплатно, а сега има редактор с 10 000 лв. мес[ечна] заплата.

* * *

Излезе от печат петата ми книга [с] разкази "Консул на Голо Бърдо" - писани между 1934-1941 години. Исках да се освободя от тях, като ги смятам не по-лоши от досегашните, и след туй да почна наново, но знам ли? Като съм спрял от толкова време, сякаш се боя да почна. Интересно дали ще обели зъб критиката за тази книга?

* * *

Ангел Каралийчев ми каза една вечер, че чел някои мои стари разкази и ме пита Хаджи Дончо баща ми ли е или е измислен. Казах му, че е събран от баща ми, дядо ми и няколко подобни типа.

- Мислех - каза, - че тия работи са остарели вече и са изгубили от стойността си, но те са си все така свежи и непосредствени.

Той досега не бе се изказвал пред мене за работите ми.

* * *

Вестник "Литературен фронт" е пълен с политически статии, преводи и рецензии и тук-там някое мършаво стихотворение. Разказ почти не се явява. Криза.

24 декември

По случай читалищния агитационен месец ходих в селата Дунавци и Дъбово. В Дъбово глашатаят бие барабана и вика: "Тази вечер писателят "Чудумируф" ще говори в читалището... Второ: Изгубено е добиче... който го намери, да се обади в общината..." Един страхотен вятър ме брули, докато стигна до селото. Студ, мръзнене, през нощта в студена стая не можах да мигна. Сутринта се обличам и ми идват пак наум думите на глашатая: "Тази вечер писателя Чудумируф ... изгубено добиче ..."

В същото събрание съобщи Келчев²⁴⁹ за национализиране [на] предприятията.

* * *

От вчера са национализирани всички фабрики, мини, мелници, маслобойни и т.н. Властта е просто изпъдила собствениците и настанила свои директори, счетоводители и пр. Отиваме към социализъм. Работата не е шега. Ленин, обаче, препоръчва да се използват специалистите, заварени от буржоазията. Ами ако те са врагове на днешния строй? Без съмнение голяма част са такива. Тогава защо е това хленчене? Че работата ще куца известно време - да! Но искаме социализацията да дойде по еволюционен път ли? Та тогава това не е революция.

* * *

Ама той бил беден и с голям труд и постоянство сполучил да построи фабрика, и сега му я вземат. Само той ли се е трудил? Ами работниците му? Какво е направил за тях и какво за себе си? Има ли разлика? Има колкото от небето до земята. Тогава? Ами на кое богатство в основата не лежи лъжа и спекула, а?

29 декември

Получих много любезно писмо от големия столичен адвокат, комунист Стефан Манов. Прочел новата ми книга и пише: "Поздравявам те ... В тия твои весели разкази все Гоголевски дух и неговия "смях през сълзи". Голяма наблюдателност откриват страниците на твоите книги. Голяма любов към хората, към всичко живо и аз те виждам как с[ъс] свещица се промъкваш из тъмната нощ, в която непрогледно живеят толкова много хорица. Всеки днес би пожелал да напреднеш в хронологията на твоето творчество и да навлезеш в днешната велика епоха, в която твоето око ще види покрай действително великите събития и велики сюжети за хуморески, за нови "весели разкази".

Пожелавам ти здраве и вдъхновение. Твоето дело оставя диря и то след тебе трябва да остави широк друм за новородени сили."

С[ъс] Ст. Манов не сме се виждали, може би, тридесет години и това негово писмо ме много ласкае.

31 декември

От "Хемус" ми пишат, че предприятието било също национализирано и главният директор Хр. Хаджиев, помощникът му Ас. Михайлов, а също така Ран Босилек²⁵⁰ били уволнени. Те готвеха за мене брошура с кратка биография, извадки от рецензии и критики за книгите ми и т.н. Отърсих се и от тая беля, както и от юбилея, и ми олекна. Дано не олекна и финансово, понеже имам да вземам от "Хемус", а щяха да турят под печат 7-то издание на "Нашенци".

БЕЛЕЖКИ:

1. Дневника си Чудомир е записал върху седем тетрадки. Първата носи заглавие "Спомени и драскулки". [обратно]

2. Георги Райчев (1882-1947) - писател-белетрист и драматург. [обратно]

3. Христа Ясенов (1889-1925) - поет-символист. [обратно]

4. Петър Райчев (1887-1944) - оперен певец, тенор. [обратно]

5. В-к "Утро" (1911-1944) - информационен всекидневник. [обратно]

6. Пейо К Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов, 1878-1914) - поет и драматург. [обратно]

7. Александър Божинов (1878-1968) - карикатурист, илюстратор и живописец. [обратно]

8. Александър Стамболийски (1879-1923) - политически деец, министър-председател. (1920-1923) [обратно]

9. Кирил Христов (1875-1944) - поет, белетрист и драматург. [обратно]

10. Илия Бешков (1901-1958) - карикатурист и илюстратор. [обратно]

11. Иван Андрейчин (1872-1934) - писател, преводач и театрален деец. [обратно]

12. Фридрих. Шилер (1759-1805) - немски поет и драматург. [обратно]

13. Райко Алексиев (1893-1944) - журналист, хуморист и карикатурист. [обратно]

14. Димо Казасов (1886-1980) - обществен и политически деец, журналист. [обратно]

15. Александър Добринов (1898-1958) - карикатурист. [обратно]

16. Ангел Каралийчев (1902-1972) - писател-белетрист. [обратно]

17. Леонардо да Винчи (1452-1519) - италиански художник, скулптор, изследовател и изобретател. [обратно]

18. Борис Денев (1883-1969) - художник-живописец. [обратно]

19. Константин Щъркелов (1889-1961) - художник-пейзажист. [обратно]

20. В-к "3ора" (1919-1944) - информационен ежедневник. [обратно]

21. Любомир Бобевски (1878-1960) - поет-лирик. [обратно]

22. Людмил Стоянов (1888-1973) - поет, публицист, преводач и обществен деец. [обратно]

23. Сп. "Златорог" (1920-1943) - литературно-художествено списание. [обратно]

24. Боян Пенев (1882-1927) - литературен историк и критик, професор. [обратно]

25. Константин Балмонт (1867-1942), Валерий Брюсов (1873-1934) - руски поети-символисти. [обратно]

26. Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов, (1877-1949) - писател-белетрист. [обратно]

27. "Аз, ти, той" (1936) - сборник от фейлетони, хумористични очерци и скици. [обратно]

28. Христо Хаджиев (1876-1952) - книгоиздател, дългогодишен директор на книгоиздателство "Хемус". [обратно]

29. Антон Страшимиров (1872-1937) - белетрист, драматург и публицист. [обратно]

30. Йордан Йовков (1880-1937) - писател-белетрист и драматург. [обратно]

31. " Старопланински легенди" (1927) - сборник от разкази. [обратно]

32. "Приключенията на Гороломов" (1938) - недовършен хумористичен роман. [обратно]

33. Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любенова Белчева, 1893-1991) - поетеса. [обратно]

34. Матвей Вълев (1902-1944) - белетрист и публицист В съавторство с Елисавета Багряна издава пиесата "Госпожата " (1938). [обратно]

35. Димитър Подвързачов (1881-1937) - поет, преводач и журналист. [обратно]

36. Георги Константинов (1902-1970) - литературен историк и критик. [обратно]

37. Николай Лилиев (1885-1960) - поет-символист, преводач, театрален деец. [обратно]

38. Атанас Далчев (1904-1978) - поет и преводач. [обратно]

39. Георги П. Стаматов (1869-1942) - писател-белетрист. [обратно]

40. В-к "Литературен фронт" (1945-1990) - седмичник на Съюза на българските писатели. [обратно]

41. Николай Марангозов (1900-1967) - поет и белетрист. [обратно]

42. Рачо Стоянов (1883-1951) - драматург, белетрист, преводач и журналист. [обратно]

43. Константин Петканов (1891-1952) - писател-белетрист и публицист. [обратно]

44. Дора Габе (1886-1983) - поетеса. [обратно]

45. Иван Салабашев (1853-1924) - държавен деец, дългогодишен министър на финансите и правосъдието. [обратно]

46. Стефан Стамболов (1854-1895) - поет, обществен и държавен деец, министър-председател. (1887-1894) [обратно]

47. Димчо Дебелянов (1887-1916) - поет-символист и преводач. [обратно]

48. Сп. "Барабан" (1908-1921) - седмично хумористично списание. [обратно]

49. Ради Василев Радев (1872-1927) - писател и публицист, кмет на София (1915-1918). [обратно]

50. Оноре Домие (1808-1879) - френски карикатурист, скулптор и живописец. [обратно]

51. Жан Франсоа Миле (1814-1875) - френски художник-живописец. [обратно]

52. Жан Батист Коро (1796-1875) - френски художник-пейзажист. [обратно]

53. Владимир Маяковски (1893-1930) - руски съветски поет. [обратно]

54. Максим Горки (псевдоним на Алексей Максимович Пешков, 1868-1936) - руски писател-белетрист и драматург, държавен и обществен деец. [обратно]

55. Добри Немиров (псевдоним на Добри Харалампиев Зарафов, 1882-1945) - писател-белетрист и драматург. [обратно]

56. Трайчо Костов (1897-1949) - държавен и политически деец. През 1947 година не е министър, а председател на Правителствения комитет по стопанските и финансовите въпроси. [обратно]

57. На казанлъшка сцена са представени: "Вампир"от Ант. Страшимиров, " Самопризнание" от М. Глезер и "Тоска" от В. Сарду. [обратно]

58. Никола Михов (1877-1962) - библиограф, статистик и икономист.[обратно]

59. Наполеон Бонапарт (1769-1821) - френски пълководец и император (1804 -1814, 1815). [обратно]

60. Франсоа Рене дьо Шатобриан (1768-1848) - френски писател, дипломат и държавник. [обратно]

61. Виктор Юго (1802-1885) - френски поет, ролшнист, драматург и публицист. [обратно]

62. "Сите" - най-старата централна част от Париж на остров Сите. [обратно]

63. "Лютеция " - древно поселище на територията на Париж, от средата на 1-ви век пр.н.е. е значителен търговски център.[обратно]

64. Александър Обов (1887-1975) - журналист, деец на БЗНС. [обратно]

65. Христо Стоянов (1892-1970) - журналист, деец на БЗНС. [обратно]

66. Недялко Атанасов (188 -1960) - учител, деец на БЗНС. [обратно]

67. От фр. - бивш министър. [обратно]

68. Георги Димитров (1882-1949) - държавен и обществен деец, министър-председател. (1946-1948) [обратно]

69. Йосиф Висарионович Сталин (псевдоним на Йосиф Висарионович Джугашвили, 1879-1953) - руски политически, военен и държавен деец, теоретик на марксизма-ленинизма, генерален секретар на ЦК на КПСС (1922-1953), генералисимус. [обратно]

70. Тодор Мазаров (1905-1975) - оперен певец, тенор. [обратно]

71. "Ла Скала" - един от най-прочутите оперни театри в света. [обратно]

72. Иван Велков (1891-1958) - археолог, директор на Народния археологически музей (1938 -1944). [обратно]

73. Христо Вакарелски (1896-1979) - етнограф, автор на капиталния труд "Етнография на България". (1974) [обратно]

74. Казанлъшкото читалище, основано през 1873 година. [обратно]

75. Съорен Киркегор (1813-1855) - датски философ, теолог и писател. [обратно]

76. Меркурий - древноримски бог на търговията. [обратно]

77. Николай Василиевич Гогол (1809-1852) - руски писател-белетрист и драматург. [обратно]

78. Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837) - поет, родоначалник на новата руска литература. [обратно]

79. Александър Обретенов (1903-1990) - изкуствовед, от 1952 г. професор, председател на Камарата на народната култура (1945-1947). [обратно]

80. Никола Фурнаджиев (1903-1968) - поет и редактор. [обратно]

81. Алексей Николаевич Толстой (1883-1945) - руски писател и общественик. [обратно]

82. Никола Кондарев (1911) - главен секретар на Съюза на народните читалища от 1945 до 1950. [обратно]

83. Ана Карима (1871-1949) - писателка и общественички. [обратно]

84. Никола Петков (1889-1947) - юрист, деец на БЗНС. [обратно]

85. Петко Груев Стайнов (1896-1977) - композитор, академик. [обратно]

86. Любим израз на Чудомир. [обратно]

87. Никола Мавродинов (1904-1958) - историк на изкуството и археологията, професор. [обратно]

88. Кръстьо Миятев (1892-1966) - археолог, историк, на изкуството, академик. [обратно]

89. Веселин Бешевлиев (1900) - езиковед, епиграф и историк, професор по класическа филология. [обратно]

90. Две надгробни могили и едно тракийско селище, на които през юли 1948 год. започват първите систематични археологически разкопки в Казанлъшко. [обратно]

91. Сава Боновски (?-1956) - фейлетонист. [обратно]

92. Ячо Кабаивански (1907-1955) - белетрист и публицист, известен повече с псевдонима си Марко Поло. [обратно]

93. Владимир Трендафилов (1897-1972) - драматичен артист. [обратно]

94. Буко Давидов (1902) - читалищен деец в Казанлък, дългогодишен приятел на Чудомир. [обратно]

95. Андрей Николов (1878-1959) - скулптор, професор. [обратно]

96. Александър Балабанов (1879-1955) - филолог-класик, преводач и литературен критик, професор. [обратно]

97. Борис Ангелушев (1902-1966) - график, живописец, карикатурист и илюстратор. [обратно]

98. Стоян Сотиров (1903-1984) - живописец и график. [обратно]

99. Ботьо Савов (1881-1959) - писател-белетрист и литературен критик. [обратно]

100. Крум Кюлявков (1893-1955) - поет, белетрист, драматург, публицист, преводач и художник. [обратно]

101. В-к "Ведрина" (1944-1950) - двуседмичник за народна просвета и култура, орган на Съюза на народните читалища. Статията на Иван Велков е напечатана в 6р. 89 от 3.Х.1947 г. [обратно]

102. Владимир Димитров-Майстора (1882-1960) - художник-живописец. [обратно]

103. Васил Стоилов (1904-1989) - художник-живописец, професор. [обратно]

104. Димитър Гюдженов (1891-1972) - художник-живописец, професор. [обратно]

105. Ярослав Вешин (1860-1915) - художник-живописец от чешки произход. [обратно]

106. Александър Поплилов (1916 ) - живописец, график, приложник и илюстратор, професор. [обратно]

107. Атанас Маргаритов (1912 ) - диригент. [обратно]

108. В-к "Изгрев" (1944-1951) - всекидневник на политически кръг "Звено". [обратно]

109. В-к "Земеделско знаме" (1902 ) - всекидневник, орган на БЗНС. [обратно]

110. Павел Вежинов (1914-1983) - белетрист. [обратно]

111. Димитър Чавдаров-Челкаш (1912-1972) - хуморист, главен редактор на в-к "Стършел" (1946 -1961). [обратно]

112. Николай Масалитинов (1880-1961) - драматичен актьор, режисьор и педагог. [обратно]

113. Антон Павлович Чехов (1860-1904) - руски писател-белетрист и драматург. [обратно]

114. Лора Каравелова (1886-1912) - дъщеря на Петко Каравелов и съпруга на Пейо Яворов. [обратно]

115. Последователи на Петър Дънов (1864-1944), създател на окултно-религиозно-мистично учение. [обратно]

116. Мара Белчева (1868-1937) - поетеса, съпруга на Пенчо Славейков. [обратно]

117. Пенчо П.Славейков (1866-1912) - поет, есеист и литературен критик, културен и обществен деец. [обратно]

118. Д-р Кръстьо Кръстев (1866-1919) - литературен критик и теоретик, философ, естет и общественик. [обратно]

119. Псевдоним на Захарий Димитров Кръстев (1881-1953) - хуморист. [обратно]

120. Псевдоним на Борис Руменов (1884-1944) - хуморист, редактор на сп. "Барабан". [обратно]

121. Стоян М. Попов (1866-1939) - хуморист и детски поет. [обратно]

122. На 03.01.1907 г., при откриването на Народния театър, в обстановка на изострено социално напрежение, студентите устройват демонстрация срещу цар Фердинанд. [обратно]

123. Привърженици на Яне Сандански (1872-1915), дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. [обратно]

124. Тодор Паница (1879-1925) и Чудомир Кантарджиев (1883-1924) - дейци на левицата във ВМОРО. [обратно]

125. Библейски герой. [обратно]

126. Нагръдник. [обратно]

127. Сп. "Българска сбирка" (1894-1915) - месечно списание за книжнина, история и обществени знания. [обратно]

128. Сп. "Наш живот" и сп. "Наблюдател", излизали между 1901 и 1912 г. [обратно]

129. Става дума за разказа "Съд", публикуван в сп. "Демократически преглед", кн.9 от 1921 г. [обратно]

130. Григор Василев (1883-1942) - политически деец, адвокат и журналист. [обратно]

131. Сп. "Червен смях" (1919-1923) - седмично хумористично списание. [обратно]

132. Георги Караславов (1904-1980) - белетрист, драматург и общественик. [обратно]

133. Иля Еренбург (1891-1967) - руски писател, публицист и обществен деец. [обратно]

134. Трифон Кунев (1880-1954) - поет и фейлетонист. [обратно]

135. Владимир Василев (1883-1963) - литературен и театрален критик, основател и главен редактор на сп. "Златорог" (1920 -1943). [обратно]

136. Никола Й. Вапцаров (1909-1942) - поет, деец на БКП. [обратно]

137. В-к "Отечествен фронт" (1944-1990) - ежедневник, орган на Националния комитет на ОФ. [обратно]

138. Константин Петров Сапунов (1844-1916) - драматичен артист, един от основателите на Народния театър. [обратно]

139. Христо Рибаров (?-1947) - един от основателите на оперетния театър в София. [обратно]

140. Владимир Николов (1877-1929) - драматичен артист и режисьор. [обратно]

141. Георги Донев (1883-1948) - драматичен артист и режисьор. [обратно]

142. Никола Христов (1878 - 1947) - актьор в Народния театър. [обратно]

143. Комедия в три действия от Г. Заполска, играна в Народния театър през 1910 г. [обратно]

144. Ненчо Илиев (Сириус) (1882-1944) - журналист. [обратно]

145. Рафаел Тошкин (псевдоним на Рафаил Стефанов Генов, 1879-1931) - литературен деец. [обратно]

146. Автор на книгата "Кратък исторически преглед на българската литература от началото на писмеността до нашето време" (1886) - първи опит за история на българската литература. [обратно]

147. Страшимир Кринчев (1884-1913) - писател и преводач, литературен и театрален критик. [обратно]

148. Сава Злъчкин (псевдоним на Сава Стоянов Иванов, 1882-1930) - хуморист и карикатурист. [обратно]

149. Стоян Шакле (Прокудин, 1882-1916) - хуморист. [обратно]

150. Дядо Алеко (псевдоним на Александър Георгиев Константинов, 1882-1913) - хуморист. [обратно]

151. "Кин" или гений и безпътство" - пиеса от Александър Дюма-баща, играна за първи път на 27.11.1917 г. [обратно]

152. Драма от Герхард Хауптман, играна за първи път на 15.01.1911 г. [обратно]

153. Петко Рачов Славейков (псевдоним на Петко Рачов Тодоров, 1827-1895) - културно-просветен деец, поет, преводач, фолклорист и публицист. [обратно]

154. Чудомир е сгрешил личното име на поета Иван П. Мончев (1883-1918). [обратно]

155. Никола Янев (1888-1921) - писател-белетрист. [обратно]

156. Матей Икономов (1871-1960) - драматичен артист и педагог. [обратно]

157. Стоян Бъчваров (1878-1949) - драматичен артист и режисьор. [обратно]

158. Пиеса от Максим Горки, играна в Народния театър през 1908 г. [обратно]

159. Групата около сп. "Златорог", редактирано от Вл. Василев. [обратно]

160. "Юнион клуб" - интернационален клуб, основан през 1884 г. Негови членове са чужди дипломати на работа в София и видни български политически и обществени дейци. [обратно]

161. Бенито Мусолини (1883-1945) - италиански политически и държавен деец, идеолог на фашизма. [обратно]

162. Чудомир очевидно греши. Пенчо Славейков у мира през 1912 г., а не е в България от август 1911 г. Той е директор на Народния театър през сезона 1908/1909 г. [обратно]

163. Иван Евстатиев Гешов (1849-1924) - политически деец, книжовник и публицист. [обратно]

164. Стоян Данев (1858-1949) - политически деец, професор по междудържавно и международно частно право. [обратно]

165. Антон Франгя (1856-1917) - юрист и политик, поет. [обратно]

166. Михалаки Георгиев (1856-1916) - писател-белетрист. [обратно]

167. Михаил Маджаров (1854-1944) - политически и обществен деец, публицист, академик. [обратно]

168. Евгения Марс (псевдоним на Евгения Бончева-Елмазова, 1877-1945) - писателка и общественичка, близка приятелка на Иван Вазов. [обратно]

169. Антон Митов (1862-1930) - живописец, художествен критик, историк на изкуството и обществен деец, професор. [обратно]

170. Иван (Ян-Вацлав) Мърквичка (1856-1938) - живописец от чешки произход, член-кореспондент на БАН (1918). [обратно]

171. Петко Ю. Тодоров (1879-1916) - белетрист и драматург. [обратно]

172. Елена Снежина (псевдоним на Елена Янкова Кирчева, 1881-1944) - драматична актриса. [обратно]

173. Състоял се от 24 до 28 юни 1910 г., съборът издига идеята за славянска солидарност, за българо-сръбско сближение и за национално обединение на българите. [обратно]

174. Стефан С. Бобчев (1853-1940) - политически деец, правист, действителен член на Българското книжовно дружество (1884). [обратно]

175. Става дума за Антон Страшимиров и Димитър Страшимиров (1868-1939) - филолог, историк и общественик. [обратно]

176. Стоян Михайловски (1856-1927) - поет-сатирик. [обратно]

177. Боян Болгар (1907-1984) - белетрист и есеист. [обратно]

178. Иван Милев (1897-1927) - художник, един от създателите на българския национален декоративен стил. [обратно]

179. Густав Климт (1862-1918) - австрийски живописец, портретист и пейзажист. [обратно]

180. Анна Каменова (псевдоним на Ана Михайлова Стайнова, 1894-1982) - писателка и общественичка. [обратно]

181. Светослав Минков (1902-1966) - писател-сатирик и фантаст. [обратно]

182. Трагедия в стихове (1905), около която се вдига много шум заради обвинения в плагиатство. [обратно]

183. Дмитрий Мережковски (1866-1941) -руски писател, философ и литературовед. [обратно]

184. В-к "Народ" (1944-1948) - социалистически ежедневник. [обратно]

185. Асен Нейков (1918) - журналист, дипломат и общественик, главен редактор на в-к "Народ". [обратно]

186. След този текст, по-късно в скоби, Чудомир е записал името на Гъончо Белев. [обратно]

187. Петко Стоянов Стайнов (1890-1972) - юрист, министър на външните работи. (1944-1946), казанлъчанин. [обратно]

188. Известно кафене в центъра на Казанлък. [обратно]

189. Жан Жак Русо (1712-1778) - френски писател, философ, социолог и педагог. [обратно]

190. Лев Н. Толстой (1828-1910) - руски белетрист и драматург. [обратно]

191. От гр. - предтеча. [обратно]

192. Стефан Цвайг (1881-1942) - австрийски романист, новелист и есеист. [обратно]

193. От фр. - нареждам по ръст. [обратно]

194. Най-долнопробният хотел в Казанлък по това време. [обратно]

195. Употребено в смисъл "господата около трибуната". [обратно]

196. Брой 926 от 9.1Х.1947 г. [обратно]

197. Евгени Поптошев (1907-1974) - живописец и портретист. [обратно]

198. Иван Пенков (1897-1957) - декоратор и приложник, професор. [обратно]

199. Дечко Узунов (1899 -1986) - портретист, пейзажист и декоратор, професор. [обратно]

200. Ненко Балкански (1907-1977) - живописец, пейзажист и портретист, професор. [обратно]

201. Йордан Баров (1904 -1962) - художник-приложник. [обратно]

202. Теньо Пиндарев (1921) - график и карикатурист, дългогодишен редактор във в-к "Стършел" (1946-1981). [обратно]

203. Френската народна комедия от XV в. "Адвокатът Патлен" през 1947 г. е играна в Народния театър. [обратно]

204. От фр. - тук в смисъл на пародиране. [обратно]

205. Предпочитаното от Чудомир книгоиздателство. Книгата "Консул на Голо бърдо" излиза от печат в края на 1947 г. [обратно]

206. Анри Бергсон (1859-1941) - френски философ. [обратно]

207. Александър Миленков (1882-1971) - живописец и сценограф. [обратно]

208. Георги Христов Чорбаджийски (1874-1967) - учител. [обратно]

209. Зигмунд Фройд (1856-1939) - австрийски невропатолог и психиатър. [обратно]

210. Бенедето Кроче (1866-1952) - италиански философ, последовател на Хегел. [обратно]

211. На 12.Х.1947 г. в Казанлък се състоял Събор на междуславянската солидарност. Александър Корнейчук и Банда Василевска не участвуват. [обратно]

212. Александър Корнейчук (1905-1972) - украински драматург и обществен деец. [обратно]

213. Ванда Василевска (1905-1964) - съветска писателка и общественичка от полски произход. [обратно]

214. Тодор Павлов (1890-1977) - философ-марксист, литературен теоретик и критик, публицист, академик. [обратно]

215. Венко Марковски (1915-1988) - поет и общественик академик Поемата му "Орлицата" излиза през 1944. [обратно]

216. Анатол Франс (1844-1924) - френски писател-белетрист Романът му "На белия камък" излиза в България през 1919 г. [обратно]

217. Гочо Гочев (1913-1991) - театрален критик, професор. [обратно]

218. Георги Боршуков (1903-1975) - инженер и юрист, журналист, преподавател по журналистика в Софийския университет, професор. [обратно]

219. Стефан - български екзарх (1945-1951) Г.Г.Г.Г. е учтива форма за писмено обръщение към екзарх. [обратно]

220. Гостилница в центъра на Казанлък на Иван Стойчев-Пачата. [обратно]

221. Кръстьо Сарафов (1876-1952) - драматичен артист и режисьор. [обратно]

222. От тази дата Чудомир води дневника си в друга тетрадка, на която е поставил заглавие "Спомени и драски".

Следващите пет тетрадки не са озаглавени. [обратно]

223. Мара Лепкава (1894-1959) - драматична актриса, специализирала кукловодство в Германия, ръководител на Народния куклен театър (1946-1959). [обратно]

224. Александър Островски (1823-1886) - руски драматург Комедията в пет действия "Вълци и овце" е играна за първи път в Народния театър на 6. V. 1947 г. [обратно]

225. Йосиф Броз Тито (1892-1980) - югославски политически и държавен деец, маршал, президент на Югославия (1953-1980). [обратно]

226. Никола Ланков (1902-1965) - поет и политически деец. [обратно]

227. От лат. fasces - В древния Рим - сноп здраво свързат пръчки с брадва по средата, който символизира достойнство. Хербст го употребява в смисъл на "обединение", "сдружение". [обратно]

228. Йосиф Хербст (1875-1925) - журналист и общественик. [обратно]

229. Джером К. Джером (1859-1927) - английски писател, журналист. [обратно]

230. Бр. 976 от 7.XI.1947 г. Стихотворението има заглавие "Великата Октомврийска революция". [обратно]

231. Червен Лиляк (псевдоним на Никола Иванов Костов, 1891-1982) - хуморист, дългогодишен приятел на Чудомир. [обратно]

232. Хамлет, принц Датски (псевдоним на Димитър Подвързачов). [обратно]

233. Автор на оперетата "Бедният студент " е Карл Мильокер (1842-1899). [обратно].

234. Николай Райнов (1889-1954) - писател и изкуствовед, академик. [обратно]

235. Борис Делчев (1910-1987) - литературен критик и публицист. [обратно]

236. Кимон Георгиев (1882-1969) - политически и държавен деец. [обратно]

237. Васил Коларов (1877-1950) - публицист, политик, председател на НС (1946-1947), министър-председател, академик. [обратно]

238. Васил Павурджиев (1897-1948) - поет, хуморист и журналист. [обратно]

239. По това време държавен глава на Албания. [обратно]

240. Стоян Венев (1904-1989) - живописец, карикатурист и график. [обратно]

241. Александър Стаменов (1905-1971) - живописец и плакатист. [обратно]

242. Любомир Далчев (1902) - скулптор, живописец и портретист, професор. [обратно]

243. Цена Тодоров (1877-1953) - живописец и портретист, професор. [обратно]

244. Марио Жеков (1898-1955) - живописец, пейзажист. [обратно]

245. Борис Василев (1908-1959) - живописец и портретист. [обратно]

246. Константин Доганов (1914) - скулптор. [обратно]

247. Дойчин Братованов (1907-1977) - медик, доктор на медицинските науки, професор (1955). [обратно]

248. Гено Дочев (1884-1978) - учител и читалищен деец, казанлъчанин. [обратно]

249. Христо Келчев (1919) - политически деец. [обратно]

250. Ран Босилек (псевдоним на Генчо Негенцов, 1886-1958) - детски писател. [обратно]

© Чудомир
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2004
Чудомир. Дневник (1947-1967). Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация "Чудомир", ИКК "Славика - РМ", 1994.