ЛИТЕРАТУРНИЯТ ПЛОВДИВ

Антония Велкова-Гайдаржиева

web

Книгата си "Литературният Пловдив от XIX век до наши дни" авторът определя като своеобразен енциклопедичен пътеводител, който се надява да превежда случайните или посветените минувачи по "пътищата на духовното". През последните десетилетия в българската култура е очевидна необходимостта от подобни издания, които някак непринудено създават усещането за общосподелими пространства на носталгичните спомени и еуфоричните надежди, на древните родови генеалогии и съвременните модерни идеологии. Пловдив е град, убеждава ни Вл. Янев, който свързва и обвързва завинаги. Самото заглавие подсказва, че тази книга ще ни съприкоснови с възможно най-вълнуващите фигури, места и знаци на града - със съкровените пейзажи на душата и с екстатичните пориви на телата, с уникални творчески почерци и думи заветни, с надгробни надписи и съборни сгради, с архитектурни решения и битийни прозрения... С всичко онова, което надхвърля хоризонта на предметното и обективното, за да се превърне в начин на самоопределяне, мислене, съществуване на поколения пловдивчани.

"Литературният Пловдив" е книга, която по своеобразен начин локализира и монументализира културната памет на града. Всъщност "Литературният Пловдив" не е обикновен енциклопедичен справочник или пътеводител, а е културно-интерпретативно хуманитарно изследване, което назовава незнайни факти и забравени имена, огласява градски легенди и субективни видения, артикулира художествени езици и обществени позиции... И най-вече в "Литературният Пловдив" Вл. Янев разказва - сладостно-увлекателно, но понякога и гневно-осъдително, мъдро-уравновесено, но и емоционално-нагнетено за невероятните духовни перипетии на един забележителен град и неговите живи и мъртви обитатели.

Кореняк пловдивчанин, Вл. Янев, подобно на Вазовия герой, е влюбен във "всичко пловдивско и родно". Той тачи и милее всеки даровит стих и всяка красива улица, всяко патриотично колективно деяние и всяко интимно пловдивско мечтание. За него Пловдив е незаменимият genius loci (дух на мястото), който безпокои, но и приласкава. Град, който грабва, преобразява, вдъхновява. Всъщност Пловдив е от онези местообиталища, в които дори и да се случват разтърсващи драми или да се преживяват болезнени травми, е много повече пространство на хармонията, съзидателността, удовлетвореността. Пловдив, както убеждава "енциклопедичното повествование", е лоно, пристан, заслона. Пловдив е град на древни светини и паметни сцени, на политическа страст и гражданска свяст, на магически заклинания и исторически завещания. Пловдив е онова невероятно мултикултурно средище, което поражда общност, легитимност, самочувствие и доверие.

"Литературният Пловдив" е книга на срещите с патриархалните или модерните, с консервативните или либералните мъже и жени, които оставят дири в този древен и вечен град. Убедеността на Вл. Янев, че да живееш в Пловдив, означава да живееш с духовността му, преминава от страница в страница, от глава в глава със силата на родово-патриотически и художествено-естетически рефрен. Тук сякаш на принципа на палимпсеста изплуват колоритни фигури и скромни човешки присъствия, реални картини и въобразени портрети - популярните Константин Фотинов, д-р Иван Селимински, Христо Г. Данов, Драган Манчов, Захари Стоянов, Димчо Дебелянов, но и по-малко известните Рада Гугова, Бойчо Липовски, Лука Касъров, Стоян Аргиров...

Цялото духовно-приключенско повествование на Вл. Янев е белязано от носталгично-чаровната патина на възрожденската епоха с нейните любородни учители, книжовници, духовници, революционери. Всички онези, които със словата и делата са се вричали на дом и отечество. Именно патриархално строгите, но и непримиримите, трезвите, но и лудите, прагматичните, но и еуфоричните "стари българи" ни учат да отстояваме себе си в радости и изпитания, в добро и зло. Защото и страданието, и наслаждението са опит - социално необходим и съкровено незаменим.

Едно от достойнствата на тази книга е отстояваният култ към предците, почитанието към бащите, респектът към покойните. Вл. Янев актуализира забравени хроники и архиви, антични мъдрости и средновековни житиеописания, тракийски заклинания и възрожденски прорицания. Оттук често пъти резигнираната реторика, с която авторът изразява стъписаността на съвременния интелектуалец от безпаметството на настоящето. Поради това той търси в летописни бележки, в дневникови откровения и поетически видения - модели, сценарии, жестове, които да трогнат, очароват, развълнуват: "Каква е тази наша немара, та не ценим онова, което е пред очите ни!" - по вазовски ще "размаха пръст" разказвачът на пловдивските духовни истории Владо Янев.

Автор на "регионално" изследване, той подчертава, че през цялото време се е стремил да следва ритъма на националните и световни литературни процеси. Често пъти изложението проблематизира дихотомичните отношения между локално и общочовешко, българско и световно, контекстуално и универсално. Толерантен към различните по възможности и осъществявания творчески почерци, Вл. Янев съставя "списъка", подреждащ онези автори и творби, чрез които може да се конструира разказът за пловдивската духовна идентичност. Разбира се, изключително трудно е да се съберат в едно книжно тяло толкова разнородни културни строители и политически ритори, издатели и писатели, изповядващи коренно различни житейски и естетически концепции. В крайна сметка авторът възприема за отправна точка рождената година на героите си. А решаващ фактор за това, кои имена да влязат в "пловдивския литературен канон", е личният талант. Естествено, употребявам тук понятието канон много по-свободно и метафорично спрямо строго литературоведските му смисли и значения. Като всеки енциклопедичен пътеводител в полето на културата, и този няма как да не включи редом с етапните творчески фигури - и спътниците: онези, които формират контекста, подготвят почвата, уплътняват средата.

Сам един от културните строители на Пловдив - пунктуален изследовател и екстатичен поет, скрупульозен историк и артистичен критик, в настоящата книга Вл. Янев ще загърби личните си пристрастия, естетическите си предпочитания, политическите си симпатии, за да съгради автентичния духовен портрет на своя град. Портрет, от който ни гледат оптимистично-весели и носталгично-тъжни очи, пронизват ни ентусиазирани и резигнирани погледи, заговарят ни иронично-скептични и патетично-вдъхновени герои, възхищават ни ярки персони или по-скромни поетически дарби. Защото културната памет се гради не само чрез гениални думи и уникални знаци, но и чрез заедността на учители и ученици, бащи и деца, първоначинатели и подражатели. И неслучайно началото на книгата е накратко представената хилядолетна история на града с акцент върху нравствено-естетическите завещания.

Вл. Янев съвместява емпирическата строгост с митопоетическата волност, документално-автентичното с легендарно-визионерското начало. Така, от една страна, Пловдив е праисторическо селище от края на неолита, загинало в началото на бронзовата епоха. От друга страна, Пловдив е Евмолпия, възникнала в "опоетизираната от Омир тлъстопочвена и плодородна Тракия, земя на коневъди и майка на овце". Веднъж за града се говори със статистическите данни и налични документи от историографията и археологията, друг път за Филипополис, Тримонциум или Пулпудева се разказва чрез категориите на философията и мита, на поетическото и културногероическото.

Цялата книга внушава, че духовно-идеалното е неизменна част от съществуването на пловдивчани - независимо за кой период от битието им става дума - тракийски или римски, византийски или старобългарски, ориенталско-имперски или патриархално-възрожденски, консервативно-традиционалистки или разкрепостено-модернистки. Поднесените реално-документирани или фикционално-украсени спомени и предания превръщат Пловдив в селище за избраници, съжителстващи с музите и с боговете.

"Златното време" обаче приключва със завладяването на града през 1364 (1378) г. от пълководеца Лала Шахин паша. Тогава древният Пълдин става част от Османската империя под името Филибе. За периода на османската и гръцката хегемония, на масовите български предателства и скверни чуждоземски посегателства авторът неслучайно ще привлече емоционално-сгъстения разказ на Л. Каравелов от повестта "Тук му е краят", но и достойното изследване на Димчо Димов "Историческият подвиг на пловдивската гимназия "Св. св. Кирил и Методий" от 2000-та година. Успоредявайки възрожденски-разгневеното и съвременно-уравновесеното повествование, Вл. Янев ни предлага една пленителна именно поради пъстротата си пловдивска картина на света.

Миналото на един мултиетнически и многоезичен град е мрежа от събития и ситуации, от писмени паметници и устно предавани мълви, от материалистични попълзновения и духовни въжделения. Повече от естествено е в епохата на националното осъзнаване след първите десетилетия на XIX в. Пловдив да се превърне в център на борбата за самостоятелна българска църква. В прагови ситуации от живота на общността в колективната идентичност има нещо неделнично, тържествено-ритуално. Добили самочувствие на субект на собствената си история, пловдивчани постепенно институционализират културната си памет, насочват я към стратегически за нацията дати и култови пространства от градския ландшафт - храмът "Св. Богородица", училището "Св. св. Кирил и Методий", ханът на Христо и Георги Търневи, където са отсядали ръководителите на Четвърти революционен окръг Панайот Волов и Георги Бенковски.

Професионален литератор, Вл. Янев е убеден, че за културната памет на града е от значение не толкова фактическата, колкото запаметената история. Така редом със звездните имена в националноосвободителните борби той ще посочи и по-скромните, недотам известните, но безусловно отдадените на род и отечество личности като Григор Попбожков, Антон Балтов, братята Свещарови, братята Велеганови, в чиято работилница са се отливали знаковите за Априлската епопея лъвчета за въстаническите калпаци. Редом с бившия пловдивски ученик, копривщенеца Т. Каблешков, автор на жертвено-ритуалното Кърваво писмо, той ще спомене и учителя Атанас Митев, направил препис на съдбовния документ. Така Вл. Янев не само ни осигурява знание за "темпоралната локация" на хората и нещата, но и подчертава невероятната героическа аура на онези, които прежалват дом и челяд в името на българската кауза.

Повече от нормално е фактографски щрихираната, но и опоетизирана история на града да завърши със Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Един изумителен акт на национално самоопределяне, увековечен чрез построения през 1985 г.: "...оригинален Паметник на Съединението - 12-метровата бронзова фигура на жена с извисени за полет криле".

Първата част на книгата запознава с пловдивската книжовност и литература от края на XIX в. до Втората световна война. Изследвачът подчертава, че в града се установява бързо нарастваща група енергични хора от подбалканските селища-републики, които с инициативността и предприемчивостта си, с интелектуалната си будност пренаписват историята на града. Тук са родени или учили, случайно пребивавали и преподавали и апостолът на пловдивското свестяване Найден Геров, и бляскавият общественик д-р Стоян Чомаков, и заслужилият педагог Райно Попович, и директорът на гръцкото училище в града сливненецът Иван Селимински. И колко много още художници и учители, адвокати и дипломати, лекари и писатели...Все достопочтени българи, реални и символически фигури на пловдивския "локален наратив". Вл. Янев успява да превърне "житията" им в основополагащи разкази на пловдивската идентичност.

Един от тях, както може и да се очаква, е свързан с родения в Клисура Христо Г. Данов. Българският Гутенберг, чиято книжарница в Пловдив наричат министерство на народното просвещение, а издателството му се превръща с годините в национална културна институция. Не по-малко ярък е примерът с другия колос в българското книгоиздаване - Драган Манчов, родом от Батак, учител в Пловдивското епархийско училище, собственик на книжарница, ревностен издател и приятел на народния поет. Хр. Г. Данов и Др. Манчов - двама незаменими аристократи на духа, превърнали се в модели за достойно поведение и културногероическо живеене.

Интригуващи са и страниците, посветени на писателите на Източна Румелия. С Пловдив е свързан най-продуктивният период от творческото битие на "една от славите на България", както се изразява главният управител на областта Алеко Богориди - Иван Вазов. Именно тук поетът се зарежда с впечатляваща държавностроителна енергия, именно тук той сътворява незабравимия героически некропол на нацията "Епопея на забравените", както и "най-подробното си пловдивско произведение" - романа "Нова земя". Разбираемо е защо Вазовият миторитуален художествен език и "фотографически" лик съпътстват пловдивчани по улици и изложбени зали, в скулптурни и живописни произведения.

Разбира се, говоренето за пловдивските източнорумелийски сюжети не може да мине без да стане дума за съратника на Вазов, преводача на "Божествена комедия", мемоариста и поета, "господина на доброто" Константин Величков. Невъзможно е да бъдат пропуснати и братовчедите Иван Евстатиев Гешов и Иван Стефанов Гешов, наследници на търговската къща на бащите им "Братя Гешови", ползваща се с европейски престиж. Младите хора, получили западно образование, са активни политици, държавници, мемоаристи. Или близкият до тях юрист, публицист, общественик, педагог, директор на правосъдието Стефан Бобчев. Той, заедно с неизменния си приятел Михаил Маджаров, редактират в. "Марица" (1878-1885), определян на времето като "българския Таймс". С. С. Бобчев и Мих. Маджаров, наследници на заможни фамилии, със солидно образование и ерудиция, трансформират заеманите високи социални и исторически позиции в национален символен капитал. И още нещо важно. Те остават в културната памет на града не само като стратези на културно-политическото в Източна Румелия, но и като интелектуалци, превърнали приятелството в модерна добродетел.

В книгата на Вл. Янев ни очакват пловдивските портрети на десетки поети и писатели. Един от тях е Захарий Стоянов, автор на забележителната мегатворба "Записки по българските въстания". Първи том на тази книга-шедьовър излиза именно в Пловдив. А "най-пловдивската" творба на писателя е "Чардафон Великий", психологически плътно съчетала ироничното и патетичното, драматичното и пародийното, представени в сложното отношение към герой, неотделим от връзката си с плебса.

Книгата персонализира интелигентското битие на града - от писателя народник Христо Максимов-Мирчо до съпрузите Димитър Благоев и Вела Благоева, създали представителните за лявата културна идеология списания "Ново време" и "Дело", от мастития езиковед Александър Теодоров-Балан до Иван Пеев-Плачков, един от талантливите сътрудници на сп. "Мисъл", от достолепния Екзарх Стефан I, глава на българската православна църква, до учителстващия в Пловдив ловчанлия Алберт Гечев, автор на проникновени годишни литературни обзори в сп. "Демократически преглед", баща на модерния писател и забележителен интелектуалец Стефан Гечев... Да не говорим за това, че Пловдив съдбовно бележи творческия мироглед и житейските биографии на П. П. Славейков и П. К. Яворов, на Д. Дебелянов и К. Гълъбов, сътворили възможно най-универсалните страници в българската класическа библиотека. Всеки по отделно, но и всички заедно формират културната топология на града.

Втората част на книгата "Литературата в Пловдив от края на Втората световна война до наши дни" естествено ни насочва към всепризнати или недотам даровити следдеветосептемврийски творчески почерци и фигури - от дошлия тук като хоноруван преподавател във Висшия селскостопански институт и впоследствие наложил се като класик романист Димитър Димов, за когото тютюневата атмосфера в Пловдив е била твърде подходящ импулс и декор на най-значителната творческа авантюра (Св. Игов), до един от изтъкнатите български диаболисти Владимир Полянов; от потомствения пловдивчанин, академичен и артистичен модерен философ проф. Исак Паси до партизанина поет Давид Овадия...

Знаем, че 60-те и 70-те години на 20 в. са белязани от процеси на разкрепостяване и освобождаване от "политическите и естетическите норми на сталинизма". Именно по това време в Пловдив живеят безспорният класик на съвременната проза Генчо Стоев, авторът на "най-самобитно изградената художествена "регионална" вселена на модерната българска литература" - Георги Алексиев, страстният южняк, поетът и журналистът Веско Урумов, блестящият модерен поет Иван Теофилов, в чието творчество Пловдив е културна метафора, очарователен калейдоскоп от багри и епохи...

Прави впечатление, че страниците, посветени на съвременните представители на пловдивската творческа интелигенция, са наситени със задълбочени критико-оценъчни и аналитични щрихи. Така преподавателят по българска литература Вл. Янев не само хронологически изрежда, но и естетически подрежда автори и книги, текстове и имена - от Петър Манолов до Божана Апостолова, от Здравко Попов до Рашко Сугарев.

Проникновени интерпретативни думи са казани за пловдивския писател, художествен тълкувател и стилен преводач Димитър Кирков и особено за романа му "Хълмът" - този съдник, който е невъзможен без подсъдимите, и тази "надвременна мъдрост", която е невъзможна без временната страст.

Естествено, пловдивските художествено-интелектуални пътешествия продължават и през академическите среди на Пловдивския университет - през създадените в него интелигентски компании, литературни клубове, поетически работилници, конференции, дискусии, кръгли маси...

Трудът на Вл. Янев внушава, че за да се съхрани културната памет, е нужно "възпитание на чувствата и сетивата", култивиране на художествено-оценъчните интуиции и съизмерване на естетическите позиции. Така че съвсем съзнателно той откроява всяко полезно дело, сторено от университетските си колеги, които любопитните читатели ще четат, препрочитат и за които ще продължават да питат...

Убеждаваме се, че "духовна биография" на град от ранга на Пловдив е не просто акт на хронологическо възстановяване на имена и събития, а на пре-съ-творяване от ръката на вещ познавач, надарен с въображение, артистизъм и толерантност спрямо минало и настояще. Наистина Вл. Янев сякаш е избран да напише тази книга. Едновременно изпълнен с носталгия по осветените от времето традиции, но и с бърз рефлекс по отношение на значимите нови позиции.

"Литературният Пловдив" е книга, която артикулира необходимостта на българския XXI век от различаваща памет. Един духовно-интелектуален пътеводител, който изразява нуждата на пловдивчани от общ език и общ културен смисъл. "Литературният Пловдив" е книга, която се съпротивлява срещу стимулиращите забравата постмодерни идеологии и социални политики. Книга, която не само ритуално охранява, но и творчески възкресява неповторимия пловдивски културен капитал. За да се знае, помни и уважава онова, което е "в промени непроменното".

© Антония Велкова-Гайдаржиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.01.2009, № 1 (110)