"НОВА БЪЛГАРСКА БИБЛИОТЕКА" И МОДЕРНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТРАТЕГИИ

Антония Велкова-Гайдаржиева

web

Проектът на издателство "Слово" "Нова българска библиотека" запълва една ниша в родното социокултурно пространство. Става дума за творчеството на емблематични български творци от 50-те години на 20. век до днес, които времето рано или късно подрежда в лавицата на литературната класика.

Един от тях е Николай Хайтов, представен в поредицата с най-дискутираната му, полемична, но и представителна книга "Диви разкази", представящи уникални родопски сюжети.

Макар че само един текст от цикъла разкази е залегнал в програмата за 8. клас - "Дервишово семе", концепцията на цялото издание, подготвено от доц. д-р Владимир Янев, е съобразена със съвременните тенденции в литературното образование. Освен че включва художествените текстове на целия цикъл книгата е модерно концептуализирана и композирана. Разказите на Н. Хайтов са разположени в контекста на собственото му есеистично слово, както и в контекста на полифоничните критически оценки за тях. Така предложената композиция задава нагласата за множественост на гледните точки, за разноречивост, но и за алтернативност на интерпретативните хоризонти.

Повече от естествено е "Дервишово семе" да се разглежда като част от макротекста "Диви разкази", като един от "възлите" на "засукания" родопски космос. Ето защо приложенията към книгата са изключително необходими за една модерна образователна стратегия. Особено що се отнася до компетентното и интригуващо пътуване през казусите на българската литературна критика от появата на "Диви разкази" до днес. Прегледът "Диви разкази" на Н. Хайтов и българската литературна критика" предлага не само съприкосновение с позициите на критическия елит у нас навремето, но и синхронната и диахронната реакция спрямо тази наистина дебатна книга, която още със самата си поява се превръща в център, инспириращ различни интерпретационни гледни точки.

Фрагментарното, но скрупульозно представяне на критическите позиции въвежда ученика във вълнуващата интелектуална игра на българската хуманитарна мисъл след 60-те години на 20. век. Така сюжетираният критически разказ за "Диви разкази" би подготвил осмокласника за ориентиране към различни тълкувателни стратегии, които биха му помогнали при писане на есе и литературноинтерпретативно съчинение. Става дума за четенето на "Диви разкази" през оптиката на сказовото начало, на категорията "примитив", на структуралния анализ, на митологизма, на архетипните концепции и родово-ритуални символики и т.н.

Попаднал в този критически хор от оценки, ученикът е поставен пред възможността от множество варианти да избере един или да ги съвмести, за да изработи свой индивидуален прочит на книгата. И още нещо - именно чрез множеството езици, обговарящи разказите, най-добре може да се разбере, че "Диви разкази" е книгата на 60-те години на 20. век, чието заглавие номинира актуалния за времето култ към дивото, необузданото, към примитива като социокултурна и естетизирана категория.

Така представените критически фрагменти са изчистени от тежкия терминологичен апарат, а там, където го има, той е пояснен по достъпен и за осмокласника начин. Литературнокритическият разказ се оказва повече от необходим, когато става дума за полемични книги, за да се осмисли културната връзка между текст и метатекст, както и да се засили междутекстуалната стратегия на прочит.

Предложеното от "Нова българска библиотека" издание може да бъде ползвано като учебно помагало по литература за 8. клас, тъй като е практически приложимо в реалната образователна ситуация на възпитаване на ученика като читател и тълкувател. Още повече в една постмодерна ситуация, в която все по-болезнени са носталгията и желанието на човека да се връща към архаичните полета на културата - в приказните времена на митичното начало, за които говорят предложените прочити на различни поколения учени.

Уводният есеистичен тест на Н. Хайтов "Едно разсъждение върху литературата", писан през май 2001 г., допринася за автентичността на гласовете в тази книга, за интертекстуалната кореспонценция между "свое" и "чуждо" слово. А критическият текст на доц. Владимир Янев, идентифициран като "фрагменти", акцентира върху възлови категории за Хайтовия космос - гората, смехът, светът, красотата, първоличното повествование. Акценти, без които трудно може да се обговори този хармонично-дисхармоничен свят на родопски рицари, романтични герои, но и на "щури и шашави" хора.

Предложеното издание има прецизно графично и библиотечно оформление. А посланието и подписът на автора на четвърта корична страница са не само знаците на действителното авторово присъствие, но и на модерното конципиране на едно книжно тяло. Всъщност чрез тази книга ученикът от 8. клас (и не само той) ще бъде читател и тълкувател както на разказа "Дервишово семе", на макротекста на "Диви разкази", на текста "Н. Хайтов", така и на българските литературнокритически сюжети.

© Антония Велкова-Гайдаржиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2002, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2003, № 6 (43)

Други публикации:
Български език и литература, 2002, № 4-5.