|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЩУРЧОВАТА ПАНИЦА Асен Разцветников Слънце грее, тежка сянка пада под листенца от чубрика млада. На сянката Щурчо-пияница вино пие с грахова паница. Прислужва му шетлива Калинка, точи вино от шарена динка и му реже мезе и салата на червена ружа от средата. - Хайде сега, Калинчице китна, поиграй ми ръченица ситна, да те видя можеш ли подскочи с тоя бръчник от две пъстри плочи! Отговаря срамлива Калинка: - Не ща, Щурчо, не съм ти робинка! И без туй ми додея да служа и да режа салата от ружа! - Тъй ли?! - каза Щурчо, млясна джука, мустака си накриво засука, па я дръпна за черната плитка и й сграби смесената китка. Изтръгна се Калинка тогава, па захвърли семка от кощрава, удари го със семката тежка насред гърба, под лявата плешка. Катурна се Щурчо-пияница, па си разля пълната паница, та потече река през полето и завлече долу във морето самси Щурча, чубриката млада и сто села и петдесет града!
© Асен Разцветников Други публикации: |