Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАНИФЕСТ НА КУЧКАТА-МУТАНТ

VNS Matrix*

Атомният вятър прихваща крилете ти и ти си изтласкан назад в бъдещето, единица-време пътуване през късния двадесети век, космически случай, може би ангел-чудовище, гледащ надолу в дълбокото гърло на милион катастрофи.

екранно примигване на милионимилиони съзнателни машини

изгаря брилянт

потребители хванати в статичната бомбардировка на въздушен огън

слепи за даунлоуда който издрасква прогорените им ретини

сграбчени в постреално епилептично блаженство

изяж кода и умри

Всмукан си, долу през вихъра на баналността. Току-що пропусна двадесетия век. Ти си на ръба на хилядолетието - кое точно - има ли значение?

Разтварянето на кръста е това, което пленява. Горещата зараза на хилядолетия трескави възпламенители ретро с футро, катапултиращи тела с органи в технотопия където кодът диктува удоволствието и задоволява желанието.

Красиви красиви аплети украсяват гърлото ми. Аз съм тетивата на бинаризма. Аз съм чиста измама. Чети само спомените ми. Качи ме в порнографското си въображение. Напиши ме.

Идентичността експлоадира в множествени морфинги и пропива системата в корена й.

Неназовими части от липсваща цяла къса обиколка на кода признание програми неприятни агенти на надзора в хипернагон които избълват милиони битове от повредени данни докато те са обзети от припадъци шизофренична паника и терористичен трип.

И така, какво може да предложи новото хилядолетие на мръсните безмодемни маси? Прясна вода навсякъде? Симулацията си има граници. Дали артистите от потиснатите нации имат паралелна програма? Вероятно това е само естествен подбор?

Мрежата е партогенетичната кучка-мутант, неопитомено дете на Big Daddy Mainframe. Тя е извън контрол, кевин, тя е социопатична назряваща система. Заключете децата си, завържете устата на путката с тиксо и й набутайте един плъх в задника.

Приближаваме се до лудост, а вандалите се роят. Разшири моя фенотип, бейби, дай ми малко от тази гореща черна джавамагия с която все се фукаш. (Аз възсядам модема си.) Екстопиците са грешали: има неща, които не може да се надминат.

Удоволствието е в дематериализацията. Деволюция на желанието.

Ние сме войнствената случайност, която падна върху системата ти докато ти спеше. И когато се събудиш ние ще унищожим дигиталните ти заблуди, като отвлечем безпогрешния ти софтуер.

Пръстите ти изучават нервната ми мрежа. Усещането за изтръпване по връхчетата на пръстите ти са моите синапси, реагиращи на докосването ти. Това не е химия, това е електричество. Спри да ме пипаш с пръсти.

Никога не спирай да докосваш с пръсти гноясващите ми дупки, разширяващи моя предел но в цифропространството граници няма

НО В СПИРАЛОПРОСТРАНСТВОТО НЯМА ТЕ

Има само "ние"

Опитвайки се да избягам от бинаризма влизам в хромозоната която не е една XXYXXYXXYXXYXXYXXYXXYXXYXXYXXYXXYXXYXXYXX

Наджендъреби ме бейби

Съпротивата е безсмислена

подлъжи ме сплети ме картографирай моят ИЗОСТАВЕН геном като твой проект

въвлечи ме изкуствено

искам вечно да живея

качи ме в слънчевото си слънчево PVC бъдеще

ДУХАЙ МИ КОДА

Субектът X казва трансцендентността лежи в границата на световете, където сега и сега, тук и някъде, текстът и ципата се сблъскват.

Там където истината се изпарява Там където нищо не е сигурно Там няма карти

Границата не е НИКАКЪВ НОСИТЕЛ, внезапният шок от липса на контакт, протягащ се да докосва, но кожата е студена....

Границата е отказано позволение, удвоено виждане и свежа гангрена.

Command line error

Тежки клепачи се спускат върху зениците ми, подобно оловни завеси. Горещ лед целува синапсите ми в (ек)статичен щурм. Системата ми е нервна, невроните крещят - правят спирали към единствеността. Плувайки в етер, тялото ми избухва.

Превръщам се в ОГЪН.

Запали ме, ако смееш.

април 1996

 


* VNS Matrix се появяват като група в Австралия през 1991 г. Създават творби, които по ироничен начин взаимоинтегрират теория и популярна култура. Основният подтик на групата е да изследва и дешифрира наративите на господство и контрол, които заобикалят високата технологична култура, и да изследват конструирането на социалното пространство, идентичността и сексуалността в кибер-пространството. Те смятат, че с “отвличането” на средствата за господство и контрол онези групи, които по традиция са били отчуждавани от високите технологии по силата на класа, раса или пол, могат да причинят разрив във високо систематизираната култура. Заразяването на машините с радикална мисъл ги отклонява от първоначалната им цел, идваща от линеарното господство на “горе и долу”, като така се създават неколонизирани и вътрешно анархистки пространства за обмен на идеи, информация, и културно изразяване.

VNS Matrix са: Josephine Starrs, Francesca da Rimini, Julianne Pierce, Virginia Barratt. VNS Matrix е само-организираща се система, която се репликира по опасни и неочаквани начини. [обратно]

 

 

© VNS Matrix
© Станимир Панайотов, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.03.2006, № 3 (76)