Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЛЕД КОНКУРСА ЗА МЕТОДИЧЕСКА РАЗРАБОТКА НА ТЕМА "АРГУМЕНТАТИВНОТО СЪЧИНЕНИЕ В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ"

 

По идея на списание "Български език и литература" бе проведен конкурс за класиране на методическа разработка, свързана с изучаването на аргументативното съчинение като жанр в училище. Получените в редакцията материали бяха рецензирани от комисия в състав: доц. д-р Адриана Дамянова, гл. ас. д-р Татяна Ангелова и гл. ас. Людмила Берковска от СУ "Св. Климент Охридски".

Радостно е, че сред проявилите интерес автори има действащи учители, които са изпратили свои текстове. Значителна част от авторите са се ориентирали към определен модел на представяне, който обхваща не само теоретични постановки за същността на аргументативното съчинение като вид текст, за обучаването в писмена реч, но и педагогическия опит, който е свързан с работата върху такава проблематика. По този начин е направен опит да се постигне равновесие между теория и практика, задължително условие за успех в обучението. Условие, което на всички е известно, но невинаги се спазва.

Съгласието на комисията за писмената разработка, която да бъде класирана, бе постигнато след аналитична и задълбочена дискусия. Членовете на комисията обсъдиха какво се очаква от съдържателните, композиционните и езиковите особености на жанра методическа разработка. Като се има предвид, че не съществува "твърд" модел за създаване на такъв вид текст, е ясно, че беше оценено най-вече умението на пишещия учител да идентифицира своето речево намерение и да го реализира пълноценно. Високо се оценяваше умението на учителя автор да определи и да следва отношението между ограничения и творческа воля при създаването на методическия текст. Ограниченията, както е известно, са свързани с адресата, с целите на общуването, с условията и т.н. Адресат на методическата разработка е специалистът по методика, учителят българист. Функциите на текста са както информативни, така и убеждаващи. Информативните осигуряват представянето на същността на аргументативното съчинение и възможните методически аспекти на изучаването му в средното училище. Убеждаващите съответстват на стремежа да се доближи гледната точка на читателя до гледната точка на автора, да се дискутира върху възможността учениците в средното училище да усъвършенстват уменията за изразяване и обосноваване на мнение.

Полето на творческото намерение при създаването на методическата разработка очертава избора на възможности учителят: да обоснове своя система за методическа дейност при работата върху аргументативното съчинение; да предложи свои методически решения на проблеми, които изникват в образователния контекст; да изработи свой модел, който да приложи в педагогическия си опит или, обратно, - от богатия педагогически опит да изведе инвариант, достъпен за следване и от други специалисти.

Отличената методическа разработка е на Малина Ангелова Тонова.

Тази разработка се открояваше сред останалите с осмислянето на поставената тема, с приемането й като професионално предизвикателство.

Мотивационната част в началото на отличения текст излага убедително доводи за специалното внимание, което следва да се отдели в обучението по български език и литература на разглеждания жанр. От друга страна, се извежда разбирането, че невинаги сред обучаваните има интерес и желание, както и умения да пишат аргументативен текст. Това противоречие е разрешено от авторката по функционален начин: чрез подготовка за създаването на писмено аргументативно съчинение посредством урок - литературен дебат, в който се противопоставят две становища за тълкуването на поемата "Изворът на Белоногата". По този начин се реализират поне три резултата, значими в методически план. Осъществява се като процес усъвършенстването на социокултурната и на езиковата компетентност на десетокласниците в писменото и в устното общуване; реализира се единството между езиково и литературно обучение по органичен, а не по механичен начин; мотивират се десетокласниците в отношението им към художествения текст на Петко Славейков и към морални ценности, свързани и със съвременността ни. Не на последно място е важно да отбележим като резултат и създаването на критерии за оценяване на участието в дебатите, както и при подготовката на аргументативното съчинение.

Структурата и композирането на методическата разработка съответстват на авторовия замисъл. Ясна, логическа и добре подредена е постройката на изложението. Обосновано се защитава позицията, че е по силите на десетокласниците овладяването на умението да дебатират, да тълкуват художествения текст, да защитават морални ценности в толерантния спор, както и да оценяват чуждата и своята речева изява. Езикът и стилът на отличената методическа разработка говорят за висока филологическа култура и за умение да се представя и аргументира методическа позиция по значим за обучението по български език и литература проблем.

Разбира се, формулираните тези в отношение към смисъла на Петко-Славейковото произведение, върху които се гради дебатът в предложения урок, са оспорими - не само защото не може да има "вярно", "правилно" тълкуване на литературната творба, но и от методологическа гледна точка. Например предоверяването на авторовото намерение отменя принципното и продуктивно различие между онова, което "авторът е искал да каже", и онова, което текстът означава. "Интенционалната заблуда" прави проблематично и "общото място", в което се срещат конфликтуващите твърдения. Но вссичко това не отнема достойнствата на методическата идея на М. Тонова за аргументативното съчинение в средното училище и на нейната разработка, оценяването на които беше и задачата на комисията.

От комисията

 

 

=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 3
© Електронно списание LiterNet, 18.08.2004, № 8 (57)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 3.