УЧЕБНО-ИЗПИТНА ПРОГРАМА ЗА ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Български език и литература, 2002, № 2-3

1. Форма на зрелостния изпит

Изпитът е писмен с продължителност пет астрономически часа. На кандидатите се раздават изпитни документи, които включват задачата и текстовете, върху които трябва да се работи.

Жанрът на писмената работа е литературноинтерпретативно съчинение. По решение на висшите училища резултатът от матурата може да получи статут на приемен изпит.

• Изборът на изпитния жанр се основава на ДОИ за учебно съдържание по български език и литература;
• Изборът на учебно съдържание се основава на Учебните програми по български език и литература в частта за задължителна подготовка;
• Оценяваните сфери на компетентност отразяват знанията и уменията, предвидени от ДОИ за учебно съдържание по български език и литература;
• Критериите за оценка на писмените работи се основават на ДОИ за учебно съдържание по български език и литература.

ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ

Литературноинтерпретативното съчинение гарантира проверката на езиковите компетентости, способността да се създаде цялостен и завършен текст, като използва различни типове аргументация.

Литературноинтерпретативното съчинение е свързано с работа върху конкретен литературен текст.

Литературноинтерпретативното съчинение предполага разчитане на текста с оглед неговата структура, символика и връзките му с различни литературни, социокултурни и ценностни контексти.

Литературноинтерпретативното съчинение проверява способностите за разбиране на художествен текст, като се използват активно знанията по литературна теория и история.

2. Учебно съдържание. Автори и произведения

Паисий Хилендарски - "История славянобългарска"

Петко Славейков - поемата "Изворът на Белоногата"

Любен Каравелов - повестта "Българи от старо време"

Христо Ботев - лирика: "Майце си", "Към брата си", "Елегия", "До моето първо либе", "На прощаване", "Хаджи Димитър", "Моята молитва", "Обесването на Васил Левски"; публицистика: "Политическа зима"

Иван Вазов - лирика: "Елате ни вижте", "При Рилския манастир", "Българският език"; от лирическия цикъл "Епопея на забравените" - "Левски", "Паисий", "Кочо", "Каблешков", Опълченците на Шипка"; разкази: "Дядо Йоцо гледа", "Тъмен герой"; повестта "Чичовци", романът "Под игото"

Алеко Константинов - фейлетони: "По изборите в Свищов", "Страст", "Разни хора, разни идеали"; книгата "Бай Ганьо"

Пенчо Славейков - от лирическия сборник "Епически песни" - "Ралица", Микеланжело", "Cis moll", "Чумави"; от лирическия сборник "Сън за щастие" - "Ни лъх не дъхва над полени", "Во стаичката пръска аромат", "Спи езерото; белостволи буки", "Самотен гроб, самотен кът"

Пейо Яворов - лирика: "На нивата", "Градушка", "Заточеници", "Арменци", "Ще бъдеш в бяло", "Две хубави очи", "Сенки", "Маска", "Две души"

Елин Пелин - разкази: "Ветрената мелница", "Мечтатели", "Косачи", "Задушница", "На оня свят", от цикъла разкази "Под манастирската лоза" - "Чорба от греховето на отец Никодим", "Очите на свети Спиридон", "Занемелите камбани"; повестта "Гераците"

Димчо Дебелянов - лирика: "Пловдив", "Черна песен", "Да се завърнеш...", "Помниш ли, помниш ли...", "Аз искам да те помня все така", "Гора", "Миг", "Един убит"

Христо Смирненски - от лирическия сборник "Да бъде ден!": "Ний", "Огнен път", "През бурята", "Първи май", "Пролетта на робите", "Старият музикант", "Въглекопач", "Към висини", "Цветарка"

Гео Милев - поемата "Септември"

Атанас Далчев - лирика: "Болница", "Прозорец", "Стаята", "Къщата", "Повест", "Книгите", "Дяволско", "Съдба"

Елисавета Багряна - лирика: "Зов", "Амазонка", "Кукувица", "Стихии", "Потомка", "Бретан", "Моята песен", "Ръцете"

Йордан Йовков - разкази: "Пред Одрин", "Последна радост", "Песента на колелетата", "Серафим", "Вълкадин говори с бога", "По жицата", "Албена", "Другоселец"; от цикъла разкази: "Старопланински легенди" - "Шибил", "Божура", "Кошута", от сборника разкази "Вечери в Антимовския хан" - "Дрямката на Калмука", "Шепа пепел"

Никола Вапцаров - от лирическия сборник "Моторни песни" - от цикъла "Песни за човека" - "Вяра", "Романтика", "Писмо", "Песен за човека"; от цикъла "Песни за родината" - "Родина"; от цикъла "Песни за една страна" - "Испания", "Писмо"; от "Антология" - "История", "Прощално", "Борбата е безмилостно жестока"

Димитър Димов - романът "Тютюн"

Димитър Талев - романът "Железният светилник"

3. Оценявани компетентности

Езикови компетентности (книжовноезикови норми)

• Владее и умее да прилага граматичната норма на съвременния български книжовен език;
• Владее и умее да прилага правописната норма на съвременния български книжовен език;
• Владее и умее да прилага пунктуационната норма на съвременния български книжовен език.

Езикови компетентности (изграждане на текст)

• Умее да подбира и да съчетава езиковите средства в съответствие с жанра на съчинението и с избрания начин на изразяване;
• Подчинява изграждането на текста на поставената задача и на зададения жанр;
• Изгражда текста с ясно обособени и смислово обвързани композиционни части.

Компетентности, свързани с литературната история и теория

• Разбира условния характер на художествената литература;
• Познава основни автори, творби и факти от българската литературна история;
• Ориентира се в различните литературни школи и направления;
• Познава основните характеристики на различните жанрове;
• Познава основните структурни и композиционни елементи на литературния текст;
• Познава и прилага съобразно с изпитната задача следните понятия:

- жанр, жанрова система, епос, лирика, драма, епопея, роман, повест, разказ, пътепис, фейлетон, памфлет, сатира, ода, елегия, балада, поема, сонет, песен, лирическа миниатюра, цикъл разкази, лирически цикъл;

- композиция, сюжет, експозиция, завръзка, кулминация, развръзка, епилог, поанта;

- литературен герой, лирически "аз", повествовател;

- заглавие, мото, посвещение;

- художествено време и пространство;

- поетически език, антитеза, контраст, епитет, художествено сравнение, метафора, метонимия, хипербола, литота, алегория, гротеска, оксиморон, парадокс, стихосложение;

- символ, мит, фолклор, литература;

- социокултурен контекст, художествена норма на епохата, литература и национални митове, литературни образи на родното;

- литературен процес, литературно направление, литературна школа;

- реализъм, модернизъм, символизъм, експресионизъм;

- индивидуализъм;

- анализ, интерпретация, интерпретативен подход, междутекстовост, цитат.

• Непротиворечиво използва един или друг интерпретативен подход.

Социокултурна и литературна компетентност

• Разбира връзката между литературния текст и историческия и културния контекст;
• Осмисля възможните връзки на литературните текстове с митологичната и фолклорната култура;
• Съотнася интерпретацията си с характерните за определени културни епохи и контексти ценностни системи.

   

  4. Примерни изпитни задачи

Предлагат се два типа задачи:

1. Коментар на критическо мнение, което се отнася до конкретна литературна творба. Задачата е текстът да се интерпретира въз основа на поставения в цитираното мнение проблем.

Христо Ботев - "Хаджи Димитър"

Според д-р Крьстьо Кръстев в творбите на Христо Ботев е разгърната идеята за "смъртта като живот". Съотнесете това твърдение към текста на баладата "Хаджи Димитър".

Преди да напишете писмената работа, помислете върху следните въпроси:

• Как в текста са представени животът и смъртта?
• Кое е фантастичното в текста?
• Как фантастичното прави смъртта и живота неотделими?
• Как се отнася твърдението на д-р Кръстев към жанра на баладата?

2. Коментар на символи, които са ключови за смисловия свят на конкретната литературна творба. Задачата е текстът да се интерпретира посредством откроените символически значения.

Иван Вазов - "Под игото"

Като използвате символиката на "пиянството", коментирайте отношенията между "бит" и "история" в главата "Пиянството на един народ" на романа "Под игото".

Преди да напишете писмената работа, помислете върху следните въпроси:

• Каква е функцията на противопоставянето "пиянство" - "трезвост" в творбата на Вазов?
• Какъв смислов ефект се постига от свързвнето на темите за "пиянството" и "лудостта" в главата "Пиянството на един народ"?

=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2002, № 2-3
© Електронно списание LiterNet, 08.02.2003, № 2 (39)

Други публикации:
Български език и литература, 2002, № 2-3.