ПРИМЕРЕН ТЕКСТ ЗА ПРЕРАЗКАЗ

Български език и литература, 2006, бр. 6

Прочетете текста и го преразкажете от името на един от героите в него - Влади.

Малкият беломорец

В Тракия върху брега на тихата Марица се намира живописното село Войводене. То се гуши, потънало в зелената шума на овощните дървета, а край него се ширят просторни житни ниви и ниски хълмове, засадени с лозя. В туй село подир войните се настани бежанецът Костадин Вълков с жена си и малкото си момче Влади. Костадин Вълков пристигна от беломорския бряг. В своя роден край той ловеше риба с мрежа, караше я на пазара в близкия град и със спечелените пари хранеше семейството си.

Когато лоши хора потопиха лодката му и отнеха дървената му къща край брега, злочестият рибар натовари покъщнината си на една каруца, впрегна единствения си кон, прости се със земята, гдето беше се родил, и потегли на север. [...] Бежанецът спря каруцата пред старата запустяла воденица край Войводене, разпрегна коня и стовари покъщнината си на полянката. Запретнаха се и тримата, преградиха една стаичка във воденицата, измазаха я и се наредиха. Тръгна рибарят Костадин отново да лови риба по Марица. Влади се записа в селското училище, запозна се с новите си другарчета и те го обикнаха, защото беше весело и смело момче.

Владевата майка шеташе вкъщи, събираше зимнина, кърпеше рибарската мрежа.

- Мамо - думаше й Влади, - и днес видях една девойка, че носи две кошници с жълто грозде. Много ми се яде грозде, ние кога ще имаме?

- Потрай, чедо - отвръщаше майката. - Тези дни, когато баща ти тръгне на пазар да продава риба, ти му заръчай да ти купи едно гроздче. [...]

Един ден, когато удари училищният звънец на обяд и децата като шумен поток се втурнаха навън, Влади се промъкна между навалицата. Той бързаше да се прибере вкъщи и да помогне на майка си. Като наближи реката, малкият беломорец забеляза голямо вълнение по крайбрежната селска улица. Цяла тълпа от хора се трупаше на едно място и викове, пълни с ужас, цепеха въздуха. Какво има, какво се е случило?

Влади се втурна. И щом надникна през навалицата, страшна картина се разкри пред очите му: сред широката река, повлечено от бурното течение, се давеше едно малко дете. Никой не смееше да се хвърли в мътната дълбока вода, за да го спаси. Нещастното дете ту потъваше, ту се показваше отново, а край него плаваше калпачето му.

Без да мисли много, Влади смъкна от гърба си торбата с книгите, разбута тълпата и се хвърли във водата.

Всички хора наоколо ахнаха. Не се мина дори една минута, и малкият рибарски син, който беше пораснал на беломорския бряг и знаеше да плува като риба, наближи мястото, гдето се мяташе удавничето. То се беше загубило под водата и само по едрите мехури, които излизаха един след друг, Влади разбра къде е. Почна да го търси. Защото се страхуваше да не би удавничето да го хване за крака и да го повлече надолу, смелият плувец се гмурна под водата. Приповдигна с гръб потъналото момче, извърна се ловко, хвана го за дрехата с една ръка, а с другата заплува към брега. Със затаен дъх всички следяха как едно дете се бори с водната стихия, за да спаси живота на друго дете, и никой не им се притичваше на помощ. Най-сетне подир няколко мъчителни минути Влади стигна до брега, подаде спасеното момче и сам излезе от водата. Когато - измокрен до костите - той се изправи на брега, радостта на селяните избухна. Всички почнаха да викат. Мъжете го тупаха по рамото, жените го прегръщаха и целуваха по челото. Старците думаха „юначина“. Няколко опитни стари жени се заеха с удавничето, разтриваха го чевръсто, раздвижиха ръцете и нозете му. Детето повърна погълнатата вода и отвори очи.

Влади, като видя, че момчето е живо, грабна торбичката си, измъкна се от навалицата и се затече към къщи. От крачолите му шуртеше вода...

На другия ден във воденицата, гдето се беше настанило сиромашкото семейство на рибаря, пристигнаха двама души: мъж и жена - бащата и майката на спасеното дете.

Бащата дълго милва Влади по главата и рече на Владевата майка:

- Цяла нощ мислихме с жената как да ви се отплатим. Ние имаме на тоя свят само една радост - нашето дете. То е вече в първо отделение. Ако бяхме го загубили, животът ни щеше да стане страшен. Ние не сме богати хора, за да наградим Влади, както трябва, ала имаме три декара хубаво лозе на Белия бряг. Решихме да дадем единия декар за спасителя на нашия син. Гледайте лозето, грижете се за него, копайте го, пръскайте го, берете му гроздето - то е вече ваше.

Владевата майка заплака от радост.

Същата вечер след училище Влади и майка му заминаха към Белия бряг, който е на юг от Войводене. Майката носеше една празна кошница за грозде.

Ангел Каралийчев

=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 6
© Електронно списание LiterNet, 03.04.2007, № 4 (89)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 6.