Български език и литература, 2003, № 6

ДО Г-н МИНИСТЪРА
на образованието и науката, МОН, гр. София

КОПИЕ до:
РИ на МОН - София-град, в-к "Аз буки", в-к "Труд",
сп. "Български език и литература", БНТ, bTV, ННТВ

Г-н Министър,

Отмина 15 септември.

И ние отново сме потопени в атмосферата на училищното всекидневие. И отново - по установила се традиция - липсват конкретни указания за работата по български език и литература в прогимназиалната и гимназиалната училищна степен. И най-вече за 7. и 12. клас, а също и за предстоящите изпити, вълнуващи както учениците в тези класове, така и техните преподаватели.

Отново учителите по български език и литература са поставени в "най-удобното място" за конфликт между ученици и родители, охулвани от собствените си ръководители.

Разтревожени от реално планиращата се "тестова" и "чат"-култура по роден език и омерзени от десетилетните промени в българското училище, НИЕ ПИТАМЕ:

1. Докога ще се увеличава учебният материал и ще се съкращават часовете по български език и литература - за 3 часа седмично в 11. клас и 2 часа при 31 учебни седмици в 12. клас се преподава целият материал по българска литература, включен и в програмата за зрелостните изпити. И ако това са количествените факти, то зад тях са скрити проблемите с качеството на работата, което навярно може да обясни защо учениците и техните родители търсят алтернативни форми, свойствени за пазарното общество, за подготовка на децата при кандидатстване.

2. Докога учебни програми, държавни стандарти, учебници, формати за изпити, критерии за оценяване... - всичко това ще се изготвя от комисии с преобладаващо участие на университетски преподаватели - хора, които в повечето случаи не са работили повече от 1-2 години в средното училище. И къде по света или поне в европейския съюз доценти и професори се занимават с програми, учебници и изпити на ученици в средното училище, вместо да се концентрират върху отговорната си работа със своите студенти?

3. Кога най-после НАШЕТО Министерство на образованието и науката ще потърси мнението на СВОИТЕ учители по въпроси, свързани с работата им с подрастващото поколение на България?

Доста хули се изсипаха през м. юли т.г. върху главите на едни от най-способните и всеотдайни учители по български език и литература в София, включени в комисията за изпита след 7. клас. За съжаление нападките продължиха в навечерието на 15 септември и след това - вече от страна на новото ръководство на Министерството. Затова и заради всичко, казано дотук, НАСТОЯВАМЕ:

1. Всякакви промени в програми, учебници, изпити и т.н. да бъдат предшествани от задълбочено национално допитване до УЧИТЕЛСКАТА КОЛЕГИЯ (надяваме се на нейната подкрепа и участие).

2. Всякакви промени, особено във вида и характера на изпитите, да бъдат обявявани до края на м. август и изпратени най-късно до 1 септември в училищата - началото на всяка учебна година за нас, учителите.

3. Да не се правят експерименти и сериозни промени в хода на учебната година, което от психологическа гледна точка е недопустимо спрямо децата, а и професионално затруднява преподавателите в изпълнението на годишните им разпределения. През последните 10 години например форматът на изпита по български език и литература след 7. клас е променян 5 пъти - от отговор на литературен въпрос през преразказ с елементи на разсъждение и преразказ на неизучаван текст, до тест и съчинение разсъждение - и всичко това при непроменено учебно съдържание.

4. Когато пледирате за 8-часов работен ден на учителите и ги осъждате, че се натоварват допълнително с частни уроци, преценете какви условия и какво заплащане осигурявате на преподавателите за работата, която изисквате от тях. Уверяваме Ви, че в българското училище останаха само най-всеотдайните хора, които сами се грижат за своята професионална квалификация, пренебрегвайки мизерното заплащане и трупайки горчивина от незаслужените хули, че се опитват със знанията си да оцеляват - те и техните семейства.

И досега все още продължаваме да се гордеем с българската образователна система (особено в средното образование); с успехите на нашите ученици на международни състезания и конкурси; но продължаваме и да крием собствените си неуспехи и неуредици.

Но докато не се промени необяснимата практика да задаваме на Министерството на образованието и науката въпроси, които остават без отговор, нашите способни деца ще продължат да заминават да учат в чужбина. Защото там образованието - и в средните, и във висшите училища - има от векове изградени и уважавани ТРАДИЦИИ. И защото силата на една нация е именно там - и в променящите се реалности да запази своите дълголетни традиции.

В очакване на отговори...
С уважение:

Предметни комисии по български език и литература във:

БЕЛЕЖКИ:

*. Отвореното писмо се публикува без редакторска намеса. [обратно]

=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2003, № 6
© Електронно списание LiterNet, 31.03.2004, № 3 (52)

Други публикации:
Български език и литература, 2003, № 6.