|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОЩЕ ЗА "БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА" сп. "Български език и литература", бр. 6 Уважаеми колеги, Институтът за литература при Българската академия на науките има изключителното удоволствие да ви поздрави по случай 50-годишния юбилей на вашето издание! През годините списание "Български език и литература" се утвърди като последователен в комплексния си подход методически форум. През цялата си 50-годишна история списанието търси допирните точки между теория и практика и се стреми да предлага работещи модели, съобразени със спецификите на преподаването по език и литература и насочени към създаване на умения за боравене с езика, за прочит и рецепция на литературните текстове, за личностно надграждане. С многобройните си сътрудници в лицето на университетски преподаватели, учени и талантливи учители, списанието популяризира достиженията на лингвистиката и литературознанието, както и тези на методическата наука, за да създаде мост между теорията и училищната практика. Освен че допринася за професионалното развитие на учителите по български език и литература и е техен помощник в учебната им работа, списанието се явява и средищна точка между наука и образование, едно поле за насърчаване на критическото мислене като част от опита за изграждане на цялостни личности. Честит юбилей! Колегите от Института за литература към БАН
Проф. Божидар Кунчев - Софийски университет "Св. Климент Охридски": Юбилеят на едно издание предполага да се изтъкне неговата значимост, стига да я притежава. Мисля, че в случая с "Български език и литература" няма защо да се срамуваме. Списанието направи достатъчно много за нашата литература, за осмислянето и преосмислянето на това, което тя беше и си остава като проблеми и тенденции, като поетика и средство, с което духът се бори за повече смисъл и красота. Особено през последните години, през времето на този мъчителен преход, когато се оттласкваме от порочното мислене, наложено през епохата на деспотизма, в списанието бяха публикувани неведнъж статии, които съм чел с голям интерес. Убеден съм, че така ще бъде и занапред. Защото ни предстои още дълъг път, ако става дума за открояването на истинското и безспорното в националната ни литература. И са необходими още много усилия, за да защитим духовното и да съхраним така заплашените днес ценности на автентичното човешко съществуване. Въздействието на едно издание с неголям тираж не е кой знае какво, но важното е да го има все пак. И което е по-същественото - поместеното в списанието ще си остане като документ, свидетелстващ, както е било и преди, за драмите на нашето самопознание, за пътя, който сега изминаваме, търсейки чрез словото себе си и Истината. Ст.н.с. д-р Пенка Ватова - Институт за литература, БАН, ръководител на проект "Периодика и литература": В годините от началото на демократичните промени у нас, когато българската научна и литературна периодика беше свита до санитарен минимум от непосилни за некомерсиалните начинания финансови условия, сп. "Български език и литература" успя да поддържа годишната си емисия, търсейки нови и неопитвани до момента пътища за оцеляване. Затова в един неюбилеен дух ще кажа, че именно тези години, а не толкова 50-летното съществуване на списанието са своеобразен героизъм. В историята на нашата хуманитарна периодика не са много изданията, които са проявявали такава устойчивост и жизненост, макар от Богоровите издания до днес историческите превратности да не са оставяли без печата си тези начинания. В най-ново време много специализирани издания за литература се родиха и угаснаха. Научната литературна периодика също преживя и все още преживява колапс, редуцирайки и заглавията, и още повече тиражите си. Читателската среда определено се промени - не само поради естествената смяна на поколенията, но и поради затрудненото разпространение на периодичните издания; сви се до тесен кръг специалисти, дори в определени случаи до тесен кръг специалисти от конкретна единична научна общност. Спокойното традиционно съставяне на отделните броеве отстъпи пред наложеното от новите условия концептуализиране - съобразено с актуални тематични центрове и проблемни полета, които имаха за цел да привлекат преди всичко вниманието на донорите и спонсорите, а после да се съобразяват с интересите на читателите. Не на последно място, животът - реалният живот и държавната образователна и културна политика, изведе на преден план нови дискусионни теми и проблеми, които се отразиха на духа на периодиката. При тази динамика на условията и средата сп. "Български език и литература" се яви като издание, което успя балансирано да съчетае най-доброто от традицията с нуждите и императивите, поставени пред учителската общност, редакцията и сътрудниците на списанието. Привличайки за автори учени езиковеди и литератори от отделните научни звена в страната - университетите и БАН, при това принадлежащи на различни поколения, застъпващи различни методологически подходи за изследване на езика и литературата, списанието успя на практика да спои връзката между автори и читатели. От една страна, това доведе до разширяването на професионалния кръгозор на учителите по български език и литература; от друга, до обвързване на учените с проблеми, практически стоящи в обучението по тази първостепенна по важност дисциплина в българското училище. Сред всичко това никак не е маловажно да изтъкна и още едно неоценимо достойнство на сп. "Български език и литература" - то даде (и продължава да дава) пространство за публикуване на езиковедски и литературоведски текстове на академични учени и преподаватели в трудни за публична изява времена. А това носи спокойствие и своеобразен уют на езиковеди и литературоведи. Съобразявайки се с юбилейния повод, ще пожелая на списанието - т.е. на неговите редактори, автори и читатели - младост и дълголетие, защото те са съвместими, когато умовете са будни и сърцата отворени за всяка промяна. Д-р Весела Кръстева, учител в 164. гимназия с преподаване на испански език - София: Наред с учебниците, помагалата и томовете книги, подредени в домашната ми библиотека, намират място и малките, повечето пожълтели от годините книжки на научно-методическото списание "Български език и литература". Всяко съприкосновение с тях предизвиква у мене тъга по времето, когато наистина се обичаше и "обгрижваше" българският език, когато се знаеха наизуст Ботевите стихотворения и не се бъркаше името на Добри Чинтулов с Добри Джуров или на Ран Босилек с Рамбо Силек - тъжни факти от действителността! В същото време (в очакване на следващия брой на списанието) с радостно чувство отчитам, че все още има хора, които милеят за българското образование и се борят за опазването на родния език. Защото езикът, като израз на мисълта, респективно - на манталитета на народа, дава облик на цялата ни нацията. В Речника на Найден Геров срещу думата язик освен основното и днес значение стоят и племя и народ. Това дава основание на големия ни писател Николай Хайтов да възкликне: "Има език - има народ, няма език - няма народ". През последните десетилетия станахме свидетели на истински бум на периодичния печат - един от важните фактори за формиране на общественото мнение и езиковата култура на народа ни. Богатото тематично разнообразие на периодиката, третираща проблеми от различни обществено-икономически, културни, спортни и други сфери на живота, изгради цялостната картина на българина относно времето, в което живее, промените, които наблюдава, събитията, които го интересуват. Наред с актуалната информация тези списания наложиха и много новости в езика. В условията на демократичен преход, при който общественият живот бе подложен на преосмисляне и преоценка, се очерта тенденция към подмяна на общоразбираеми и жизнеспособни изразни средства на езика с лексикални, фразеологични и граматични лични нововъведения. Редица издания наложиха с драстична категоричност нов стил, ориентиран към езиковата периферия, към най-ниските стилистични регистри на езика. В същото време (с отварянето на вратите към Европа и с навлизането на нови информационни технологии) българинът, особено младото поколение, започна да сърфира из интернет, служейки си с английския език на моменти много по-добре, отколкото с българския. Изданията, които се вълнуваха от чистотата на родния език и от проблемите на българското образование, постепенно се редуцираха до малоброен, но относително постоянен състав. Сред тях успя да се съхрани и списанието, което половин век защитава достойно своето име: "Български език и литература", списанието, което може да ни накара с радост да обърнем поглед към хубавата българска книга, към звучната родна реч. За професионалиста това списание е полезно не само с богатата си информативна насоченост, но и с емоционалния си заряд. С възрожденски плам издателите му публикуват статии за живота и делото на български творци, на известни наши и чужди езиковеди, запознават читателите с най-новите книги чрез рубрика Реценцзии, воюват за чиста и звучна реч. Дори и непрофесионалистът би могъл да оцени предимствата на това списание пред другите педагогически издания с подобна тематика, отчитайки, че то отразява обективно и толерантно тенденциите в развитието на родното образование. Специално внимание се отделя за подпомагане модернизирането на образованието, акцентира се върху актуални научни събития, правят се предложения за откриване на дискусии. Всичко това превръща сп. "Български език и литература" в добър помощник на всички онези, които се интересуват от образователното дело в България и най-вече на учителите в средните училища на университетските преподаватели. Вече петдесет години редакционната колегия на списанието поддържа добре обмислена и утвърдена структура, съчетавайки двете главни насоки в публикационната дейност - научнотеоретичната и практико-приложната. В списанието се дискутират разнообразни теми, свързани с проблемите на обучението в българското училище, представят се оригинални (често иновационни) идеи в областта на литературата и езикознанието с оглед на прагматиката. Много полезно е представянето на списанието в електронен вариант, който дава възможност не само за бърза справка, но и за по-задълбочено осмисляне на предложената проблематика. Още повече, че до учителите в средните училища почти не достигат броевете на това така желано и полезно за българския учител периодично списание. Вярвам, че и занапред списание "Български език и литература" ще съхрани възрожденския си дух, а редакционната му колегия - вярата в благородната мисия, на която се е посветила. Доц. д-р Адриана Дамянова - ръководител на катедра "Методика на обучението по български език и литература" - СУ "Св. Климент Охридски", и член на редколегията: Редколегията на списанието възнамерява да продължи политиката си да поддържа баланса между повече теоретично и повече прагматично насочени текстове, както и между тях и критически ангажирани статии, които да помагат на колегите - преподаватели по български език и литература, да се ориентират в иновационните научни търсения и практики в областта на литературознанието, езикознанието и обучението по предмета. С това са свързани и издателските ни планове. Като тематични фокуси на следващи броеве на списанието предлагаме на първо място проблема, свързан с едно от най-новите явления в българската образователна система, а именно въвеждането на държавен зрелостен изпит по БЕЛ. Имайки предвид големия професионален и обществен интерес към него, вярваме, че нашето списание може да допринесе по съществен начин за усъвършенстване на формата на изпита, на скалата за оценяване, за повишаване на неговите надеждност, валидност, приемливост и т.н. Вече всички сме си дали сметка, че матурата като форма на външно оценяване променя чувствително преподаването и ученето на езика и литературата в училище и поставя пред учителите сериозни предизвикателства. Как системата за квалификация на учителите работи, за да им помогне да откликнат по адекватен начин на потребностите и интересите на съвременните ученици, на обществото и икономиката, основани на знанието? Това е друг значим въпрос, на който възнамерявам да отделим подобаващо внимание. Като актуална преценяваме и необходимостта от по-широко навлизане в педагогическото общуване на т.нар. интерактивни методи, чрез които да се преодолее често надценяваната в практиката функция на преподаването. Разбира се, всички тези проблеми имат своите теоретични и методологически измерения, но добрите педагогически практики, които очакваме нашите читатели сътрудници да споделят на страниците на списанието, смятаме за особено надежден инструмент за решаването им. Здравка Бобева - директор на Главна редакция на педагогическите издания: Със сигурност трудното време на българския преход се отрази и на педагогическите издания. В рамките на една-две години драстично се намали държавното финансиране, тиражите спаднаха с хиляди. Българското училище и работещите в системата са в ситуация на стрес от постоянната тема за реформи и остър дефицит на финансови средства. Беше тежко, но оцеляхме благодарение на подкрепата на МОН, на възрожденския дух, с който работиха творческият и издателският екип, на авторите и читателите, които ни останаха верни. Днес вече не бих искала да се обръщам назад и да си задавам въпроса, как точно го постигнахме. Важното е, че през 2008-а празнуваме 50-годишен юбилей и повече не говорим за оцеляване, а мислим за модернизация. И юбилеят е още по-значим, защото го честваме едновременно с друга важна годишнина - столетието от обявяването на независимостта на държавата. Що се отнася до бъдещето, бих искала да отбележа, че имаме няколко конкретни идеи за полиграфическия вид на списанието, за интернет страницата му, както и за задълбочаване на сътрудничеството ни с различни научни центрове и неправителствени организации от сферата на образованието. От 2008 г. подобрихме хартията, на която се издава списанието - това ще продължим през 2009 г. и нататък. Обсъждаме възможности за различност на хартиения и електронния вид на "Български език и литература" - желанието ни е да даваме все по-богата възможност за повече публикации. Чрез различни участия в съвместни проекти се надяваме да придобием нови познания и да подобрим финансовите си параметри. И за финал ще кажа - ще успеем, защото имаме вяра в себе си, в авторите си, в читателите си и защото "език(ът) свещен на моите деди" заслужава душите и сърцата ни.
============================= Други публикации: |