Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОДКРЕПЯМЕ РЕФОРМАТА В БАН,
НО НЕ И НЕЙНОТО ПРЕДРЕШАВАНЕ ЧРЕЗ МЕХАНИЧНО СЛИВАНЕ

Становище
на Общото събрание на учените в Института за литература
по предложения от УС на БАН проект за нова структура на академията

 

До чл.-кор. Стефан Воденичаров,
Председател на
Общото събрание на БАН

Копие: до ст.н.с. дтн Иван Пършоров,
Председател на
Комисията за реформата в БАН към ОС на БАН

Копие: до акад. Никола Съботинов,
Председател на БАН

 

В Закона за БАН в чл. 2, ал. 2, пар. 2 е записано, че Академията "изследва историята, езика и литературата на българския народ и приносите му в световната култура". Този текст от закона е логично продължение на самите основания за възникване, съществуване и развитие на Академията. БАН възниква като Българско книжовно дружество, което изследва литературата, езика и историята на българския народ.

Институтът за литература има 60-годишна история. Той е единственият в България център за фундаментални изследвания, без който е невъзможно както развитието на литературната наука, така и образователният процес в българските училища и университети. Три от секциите в Института - "Стара българска литература", "Литература на Българското възраждане" и "Нова и съвременна българска литература", а също и сектор "Изворознание", работят върху проучването и осмислянето на българската литература от нейното създаване до съвременноста. Те изследват в дълбочина националната идентичност чрез текстовете на художествената литература, а това има непосредствено въздействие върху образователния процес и обществената култура. Културната и европейска идентичност в теоретичен и сравнителен план са предмет на проучвания в секциите - "Сравнително литературознание", "Руска литература" и "Теория на литературата".

Учредители на Института за литература са академиците Николай Райнов, Елин Пелин, Николай Лилиев, Людмил Стоянов, Константин Петканов и Петър Динеков. А сред имената на неговите директори са значими личности - професорите Георги Цанев, Ефрем Каранфилов, Тончо Жечев, Боян Ничев.

Институтът за литература като самостоятелен научен център с национално и европейско значение е единственият ясно разпознаваем партньор на всички европейски и световни сродни институции. С много от тях реализира в момента важни международни проекти. Сред фундаменталните трудове на Института са "История на българската литература" в четири тома, Кирило-Методиевската енциклопедия, "Речник на българската литература" в три тома, "Очерци по история на българската литература след 9.09.1944 г." в два тома, многотомната "Периодика и литература", "Речник по нова българска литература", многотомната поредица "Литературни анкети", многотомната поредица "Преводна рецепция на европейските литератури" в осем тома, "Критическото наследство на българския модернизъм" в четири тома, многотомната поредица "Антитоталитарната литература", "Антология на българската литература от създаването й до наши дни" (на английски) и редица други. Общият брой на монографичните изследвания на учени от Института е над 1000.

Институтът за литература притежава неоценимо книжовно богатство, като фондът на неговата библиотека го нарежда на пето място в страната. Той разполага със 120 000 библиотечни единици на 15 езика и поддържа единствената в България уникална картотека с над 1 500 000 регистрационни единици на оригиналната и преводната художествена литература от 1853 г. до наши дни. Институтът има свой "Издателски център "Боян Пенев" със собствена научна продукция, без да зависи от други издателства и институции. Той е и единственият в БАН, който издава три специализирани периодични издания: "Литературна мисъл", "Старобългарска литература" и “Scripta & e-Scripta", които попълват каталозите на всички световни библиотечни центрове. Годишната продукция се отразява в специализирано издание “Публикации на Института за литература" - едно от малкото в системата на БАН.

Институтът за литература администрира Специализирания научен съвет по литературознание и е акредитиран за обучение на докторанти освен по история и теория на българската литература, но и по история и теория на литературата на народите на Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия. В Института за литература се намира и секретариатът на Българския национален комитет на славистите, който организира участието на българските хуманитаристи в Световните конгреси на славистите.

Всичко това превръща Института за литература в уникален за региона на Югоизточна Европа изследователски център и незаменим партньор на сродните научни институции и университети във всички страни. Научният състав отговаря на всички национални и международни изисквания за самостоятелно реализиране на научните национални и международни проекти. През 2009 г. Институтът за литература е носител на две престижни награди "Питагор" - за колективен и личен принос в науката.

Международният одит на дейността и функционирането на институтите в БАН, осъществен през 2009 г., даде високата оценка "много добър" на работата на Института за литература и подчерта неговата самостоятелност. Одитът не препоръчва сливане с други институти. Оценката за перспективност и възможности за развитие е категория "А", която е най-високата международна категория, а за релевантност и обем на продукция - категория "Б". Това автоматично определя с категоричност и международен авторитет правото на Института да съществува като самостоятелен институт. Но същевременно остро поставя и въпроса защо с тази единствено съществуваща, но затова пък авторитетна, международна експертиза не се съобразява Управителният съвет на БАН, който в противоречие с нея предлага закриване и сливане на Института за литература с други институти.

Учените от Института за литература подкрепят категорично реформирането на Академията, настояват и за радикални промени, за да могат всички звена на нашата научна общност да постигнат подобен авторитет и утвърдят позициите на българската наука в европейски и световен контекст. За съжаление, предложеният модел за "реформиране" практически подменя същностната промяна с козметично и механично сливане на институти, като се нарушават основни уставни и принципни позиции, приети като всеобщи в рамките на Академията. Така предложението на Управителния съвет на БАН Институтът за литература да бъде закрит и създаден нов Институт - за литература и изкуствознание, с център по архитектура, не отчита оценката на Международния одит и влиза в противоречие с традицията и съвременното състояние на Института, със завоюваното от него авторитетно място сред световните научни институции. Същевременно предложението нарушава драстично чл. 16, ал. 1, т. 13 от Устава на БАН, която ясно определя, че "създаването, преустройството и закриването на научни и други самостоятелни звена на БАН се осъществява "след експертиза". Такава експертиза не е осъществявана от БАН и единствено валидна към момента е международната експертиза, която категорично определя самостоятелност, перспективност и възможности за развитие на Института за литература. В сферата на изследването на националната идентичност в литературата Институтът за литература е единственият познат и разпознаваем партньор във всички европейски и международни проекти. Неговото "реформиране" чрез механично сливане с други научни звена с принципно различен предмет на дейност ще доведе и до постепенното му обезличаване като уникален национален субект в международния научен обмен.

Ние разбираме реформата в БАН не като механично намаляване на количества - на институти или учени, а като създаване на съвременни модерни механизми за динамизиране и повишаване ефективността на научно-изследователската дейност, за нейното превръщане в авторитетна "визитна картичка" на българската национална идентичност в съвременния интегриран свят. Съгласно чл. 11а от Устава на БАН "постоянните научни звена" и "академичните специализирани звена" са "юридически лица". Следователно тяхното преобразуване, закриване или сливане може да се осъществи при легитимна воля от тяхна страна. Такава "легитимна воля", отнесена към Института за литература, към момента не съществува, защото тя би влязла в противоречие с аргументите на експертизата на международния одит, а това е недопустимо за сериозна научна институция, каквато е Институтът за литература. При нас продължават да пристигат писма за подкрепа от практически всички световни сродни институции - академични институти, университети, национални библиотеки, изследователски центрове. Това е доказателство за реалното място и значение на Института за литература на България в съвременния научен обмен.

Реформирането на БАН трябва да бъде реформиране на същността, а не на структурата на дейност. Този процес минава през рязко ограничаване на административно-бюрократичните функции и разходи на Централното управление на Академията и към специфизиране на проблематиката и предметите на дейност на отделните научни звена. Политиката на "спестяване на средства, на бюджетни икономиии" за сметка на българските учени и на българската наука е антиполитика, антиреформа. Институтите на БАН не са търговски дружества. Националната и международна мисия на Академията е научната дейност, националната и международна продукция и авторитет на нейните институти. Международният одит ясно показва мястото на всеки един от тях - както и за самостоятелно съществуване, така и за преструктуриране и ново възраждане.

Ние, учените от Института за литература, очакваме към реформата на Академията да се подходи творчески, а не механично. Да се отчетат националните, а не тясно административните интереси. Основа за това да стане осъществената международна оценка, за да бъде защитена една уникална българска научна традиция, каквато е Институтът за литература.

Обръщайки се към Вас, ние очакваме съдействие при обсъждането и решаването на възникналите проблеми с цел да се намери най-правилното и необходимо за Република България и обществото решение.

 

 

=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.01.2010, № 1 (122)