IN MEMORIAM: ГЕОРГИ ГЕРДЖИКОВ

Български език и литература, 2002, № 4-5

На 1 август 2002 г. внезапно ни напусна Георги Герджиков - един от най-даровитите и оригинални изследователи на българския език, създател на ново направление в езикознанието.

Роден е на 20 ноември 1940 г. През 1965 г. завършва българска филология в Софийския университет. Работи като учител в Кърджали, а след това - като преподавател по български език в Института за чуждестранни студенти. През 1974 г. след успешно издържан конкурс е избран за асистент в Катедрата по български език при Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски" и води семинарни занятия по старобългарски език и по историческа граматика. От октомври 1985 г. е доцент по съвременен български език в Катедрата по български език. Чете лекционни курсове по съвременен български език на студенти от руска филология, по морфология на съвременния български език - на българска филология; води спецкурсове и чете курс по теория на морфологичните опозиции в магистърската програма лингвистика.

Има публикации в различни области на езикознанието, сред които: "За спорните въпроси на българската темпорална система" (1974), "Характерът на морфологическите опозиции и организацията на многочленните системи" (1974), "Една специфична глаголна категория в съвременния български език (Категорията "ангажираност на говорещия с изказването на действието")"(1977), "Хронологията на преизказването на глаголното действие в българския език" (1983), "Тенденцията към аналитизъм - определение, метод на изследване, причини, следствия" (1983), "Преизказването на глаголното действие в българския език" (1984), "Развоят на индоевропейските езици към аналитизъм и някои всеобщи типологически зависимости" (1990). Автор е на множество статии в списанията "Съпоставително езикознание", "Български език" и "Български език и литература". Всяка една от работите му не само осветлява по нов начин и разрешава отделен конкретен езиковедски проблем, а е част от създадената от Георги Герджиков цялостна теория за езика.

За Георги Герджиков езикознанието беше не просто професия, а съдба. Рядко ерудиран учен, той имаше широки филологически и философски интереси. С дълбока аналитична и творческа мисъл, със собствена позиция, той неотклонно следваше своя път в науката. Достиженията му в творческото развитие на системния подход в езикознанието са значим принос колкото в българската, толкова и в световната лингвистика. Създаденото от него в областите на морфологията на съвременния български език, историческата граматика, теоретичното езикознание и философията на езика ще остане сред най-стойностното в българистиката.

Изключително взискателен към себе си, Георги Герджиков беше щедър и толерантен към учениците си - студенти, дипломанти, докторанти. С всекиго работи всеотдайно, на всекиго помогна, на всекиго даде нещо от себе си.

Георги Герджиков беше голям учен и достоен човек.

Поклон пред светлата му памет!

=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2002, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 18.05.2003, № 5 (42)

Други публикации:
© Български език и литература, 2002, № 4-5.