Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СКАЗАНИЕ ЗА ВОЕВОДАТА ДРАКУЛА1

 

Воеводата Дракула. Неизвестен автор

Воеводата Дракула. Неизвестен автор
Картината се намира в замъка Амбрас, Австрия

 

Имало в Мунтянската земя2 един воевода, християнин от гръцката вяра, на име Дракула по влашки, а на наш език - Дявол3. Бил много зъл и мъдър, както по името, така и в живота си.

Дошли веднъж при него турски пратеници и като влезли и му се поклонили по своя обичай, а не свалили капи от главите си, той ги попитал: "Защо правите така - при велик господар сте дошли, а така срамно се държите?" Те отвърнали: "Такъв е обичаят ни, владетелю, както и на цялата наша страна". Той пък им казал: "И аз искам да утвърдя вашия обичай, та крепко да го спазвате". И заповядал с малки железни гвоздеи да им набият капите на главите, пуснал ги и им рекъл: "Като си идете, кажете на господаря си, че ако той е свикнал да търпи такъв позор от вас, то ние не сме свикнали. Друг път да не праща хора с този обичай при владетели, които не искат такова нещо, а да го държи за себе си."

Турският цар4 много се разгневил от това, отишъл с воинство срещу Дракула и го нападнал с големи сили. Той пък, като събрал колкото войска имал, ударил турците през нощта и избил много от тях. Но като не можел да направи нещо повече срещу големите сили с малката си войска, се върнал. Започнал сам да оглежда тези, дето се върнали с него от боя. На оногова, който бил ранен отпред, оказвал големи почести и го правел рицар, а който бил ранен в гърба, заповядвал да го набият на кол през задника, казвайки: "Ти не си мъж, а жена". Когато пак тръгнал срещу турците, казал на цялата си войска: "Който мисли за смъртта, да не идва с мен, а да си остане тук". Като научил това, царят си отишъл с голям позор, изгубил безчислени войски и не посмял да го нападне.

Царят проводил при него пратеник, който да поиска данък. Дракула посрещнал пратеника с големи почести, показал му цялото си богатство и казал: "Не само ще дам данък на царя, но ще ида да му служа с цялото си воинство и с цялата си хазна. Съобщи на царя как ще дойда при него, да не би той да заповяда някой да причини зло на мен и моите хора, а пък аз бързо ще те последвам при царя, за да му донеса данък и сам да се явя пред него." Като чул от пратеника си, че Дракула иска да му дойде на служба, царят оказал големи почести и богато дарил пратеника си. И много се радвал, защото тогава воювал с източните народи. Бързо известил по всички градове и области никой да не причинява зло на Дракула, а даже да му оказват почести, когато дойде. А Дракула събрал цялото си воинство, тръгнал с царски пратеници и навсякъде го приемали добре. Пътувал през страната пет дни, внезапно се обърнал назад, започнал да граби градове и села, пленил и посякъл много хора, някои турци набил на кол, други съсичал на две и изгарял - та даже и младенци. Нищо не оставил, опустошил цялата страна, а останалите, тоест християните, взел и ги преселил в своята земя. Като натрупал голяма плячка, пуснал пратениците, почел ги и им казал: "Като си идете, кажете на своя цар какво сте видели - колкото можах, толкова му служих. Ако му е угодна такава служба, пак ще му служа, колкото ми стигат силите." Царят не могъл да му направи нищо и останал срамно победен.

Дракула така намразил престъпленията в страната си, че не оставял жив и едного, който е извършил някакво зло - кражба, разбойничество, някаква лъжа или неправда. И велик болярин, свещеник, монах или обикновен човек, колкото и голямо богатство да имал, не можел да се откупи от гибел - толкова страшен бил Дракула. На едно място имало извор и кладенец, където се събирали много пътища от разни посоки, минавали много хора и пиели от кладенеца, защото водата била студена и сладка. Той заповядал да поставят голяма, чудна златна чаша при този кладенец на пустото място. Който искал да пие, пиел от тази чаша и я оставял на място и докато Дракула бил жив, никой не посмял да вземе чашата.

Веднъж разгласил по цялата си земя, че заповядва при него да дойдат всички стари, немощни, сакати и бедни. Събрало се бизчислено множество нищи и скитници, чакащи голяма милост от Дракула. Той разпоредил всички да се съберат в една голяма постройка, издигната точно за това и дал заповед да им се даде доволно ядене и пиене. Те яли и се развеселили. Сам той отишъл при тях и им рекъл: "Какво още искате?" Всички те отговорили: "Бог и Твое Величество знаете, та - каквото Бог те научи." Казал им: "Искате ли да ви отнема мъките от този свят и да направя така, че от нищо да не се нуждаете?" Онези, очаквайки нещо голямо от него, му казали: "Искаме, господарю". Той пък заповядал да затворят вратите на постройката и да запалят огън - и всички те изгорели вътре. А Дракула казал на болярите си: "Да знаете защо направих така: първо, за да не се срамуват хората и никой в моите земи да не е беден, а всички да са само богати. Второ - освободих ги, за да не страда никой от тях от нищета или недъг на този свят."

Веднъж от унгарската страна при него дошли двама латински монаси, просещи милостиня. Той заповядал да ги разведат на няколко места, призовал при себе си единия от тях, показал му около двора си голям брой хора, набити на кол и разпънати на колело, а сетне попитал: "Добре ли постъпвам, какво мислиш за тези на коловете?" Онзи отговорил: "Не, господарю, зле постъпваш, без милост наказваш. На владетеля подобава да бъде милостив. А тези на коловете са мъченици." Дракула повикал другия монах и го попитал същото. Онзи отвърнал: "Ти, господарю, си поставен от Бога да наказваш злодеите и да жалиш добродетелните. А тези са вършили зло и са получили според делата си." Дракула пак повикал първия и му казал: "Защо си излязъл от килията и манастира си, та ходиш при велик владетел, без да знаеш нищо? Сега сам каза, че тези са мъченици. И теб ще те направя мъченик, за да бъдеш мъченик с тях." И заповядал да го набият на кол през задника, а на другия наредил да дадат петдесет златни дуката, казвайки му: "Ти си разумен мъж." После разпоредил почтително да го отведат с кола до унгарската страна.

Веднъж дошъл някакъв чужд търговец от унгарската страна в неговия град. И по заповед на Дракула търговецът оставил колата с товара си на градската улица пред двореца, а сам преспал в двореца. Някой дошъл и откраднал сто и шейсет златни дуката от колата. На другия ден Дракула казал на търговеца: "Иди си, още тази нощ ще си върнеш златото". Сетне заповядал да търсят крадеца по целия град, казвайки: "Ако не се намери крадецът, ще погубя целия град". И наредил през нощта да сложат от собственото му злато в колата, като добавят един златен дукат. Търговецът станал, намерил златото, преброил го веднъж и два пъти, намерил, че една монета е в повече и отишъл при Дракула, казвайки: "Господарю, намерих златото и ето, има една монета, която не е моя, а е в повече." Тогава довели и оня крадец със златото. Дракула казал на търговеца: "Иди си с мир. Ако не ми беше дал монетата, готов бях и теб да те набия на кол с тоя крадец".

Ако някоя жена изневеряла на мъжа си, Дракула заповядвал да й разрежат срамното място, да й одерат цялата кожа, да я вържат заедно с одраната кожа на стълб насред града, а после да я провесят на площада. На девици, които не съхранявали девството си, а и на вдовици, които правели така, отсичали гърдите, одирали им кожата заедно с цялото срамно място, нагрявали железен ръжен, забивали го в срамното място и той се подавал от устата. Така вързана, блудната оставала гола и без кожа, докато й се разпаднели плътта и костите или докато птиците я изядат.

Веднъж като яздел по пътя, видял един сиромах със съдрана лоша риза и го попитал: "Имаш ли жена?" Онзи отговорил: "Имам, господарю". Дракула казал: "Заведи ме в дома си да я видя". Видял младата му, здрава жена и попитал мъжа: "Не си ли засял лен?" Онзи отговорил: "Господарю, имам много лен". А Дракула казал на жената: "Защо си нехайна към мъжа си? Той е длъжен да сее, да оре и да те пази, а ти си длъжна да изработиш светла и хубава дреха за мъжа си, пък дори и риза не си му направила. Пък имаш здраво тяло. Ти си виновна, а не мъжът ти. Ако не беше засял лен, той щеше да е виновен." И Дракула заповядал да й отсекат ръцете, а сетне да я набият на кол.

Веднъж обядвал под труповете на мъртъвци, набити на кол в голям брой около трапезата му. Ядял и се наслаждавал сред тях. Слугата, който поставял ястия пред него, не могъл да изтърпи тази миризма, запушил носа си и извърнал глава настрани. Дракула го попитал: "Защо правиш така?" Онзи отвърнал: "Господарю, не мога да търпя тази смрад." Дракула заповядал да набият и него на кол, казвайки: "Там ще си нависоко, смрадта няма да стига до теб."

Веднъж при него дошъл пратеник на унгарския крал Матеаш5, голям болярин, по род поляк. И Дракула му заповядал да седне на обяд с него между труповете. Пред тях лежал дебел и висок кол, целият позлатен. Дракула попитал пратеника: "Защо съм наредил да направят такъв кол? Кажи ми." Пратеникът много се уплашил и рекъл: "Господарю, мисля така: някой велик човек е съгрешил пред тебе и искаш да го убиеш някак почетно, а не като тези." Дракула казал: "Право го каза. Ти си велик господар, кралски пратеник. За тебе отредих този кол." Онзи отвърнал: "Господарю, ако съм извършил нещо, за което се полага гибел, постъпи както искаш. Ти си праведен съдия - не ти, а аз съм виновен за смъртта си." Дракула се засмял и рекъл: "Ако не ми беше отговорил така, наистина щеше да се озовеш на този кол." Оказал му много почести, надарил го добре и на раздяла му казал: "Умееш да бъдеш пратеник от велик владетел до велик владетел, научен си да говориш с велики владетели, сиреч не си дързък, а първо си се научил как да беседваш с голям владетел". Такъв обичай имал Дракула - когато при него идвал неумел царски или кралски пратеник, който не знаел как да отговаря на уловките му, го набивал на кол, казвайки: "Не съм виновен за смъртта ти, а или твоят господар, или самият ти. Не казвай нищо срещу мене. Ако господарят ти, който знае, че имаш малко ум и не си научен, а те е пратил при велик владетел като мен, значи твоят господар те е убил. Ако ли пък сам си проявил такава дързост, без да си се научил, то сам си се убил." За такъв пратеник заповядвал да направят висок, позлатен кол и нареждал да набият пратеника на него, а на господаря пишел да не праща при мъдър владетел неразумни и неразсъдливи пратеници.

Майстори изработили за него железни сандъци, а той напълнил сандъците със злато и ги положил насред една река. И заповядал да бъдат посечени майсторите, за да не знае никой за хитростта му - никой освен съименникът му, Дявола.

Веднъж унгарският крал Матеаш тръгнал срещу него с воинство. Дракула излязъл насреща, срещнали се и се сражавали. Дракула бил хванат жив, предаден от своите заради някаква крамола6. Отдели го при краля и по негова заповед го хвърлили в тъмница. Дракула прекарал дванайсет години във Вишеград7 край Дунав, на четири мили от Будин. Кралят поставил друг воевода8 над Мунтянската земя.

Когато този нов воевода умрял, кралят пратил да кажат на Дракула в тъмницата, че ако иска да бъде воевода на Мунтянската земя, както преди, ще трябва да приеме латинската вяра, а ако ли не - ще умре в тъмницата. А Дракула възлюбил сладостта на временния свят вместо вечния и безкрайния, отпаднал от православието, отстъпил от истината, оставил светлината и приел тъмнината. Уви, не могъл да понесе временните мъки в тъмницата, осъдил се на вечни мъки, оставил православната наша вяра и приел латинското прелъщение. Кралят му не само му върнал воеводството над Мунтянската земя, но и сестра си му дал за жена. От нея Дракула имал двама синове. Живял още около десет години9 и така свършил в това прелъщение.

За него казват, че и в тъмницата не изоставил злия си обичай, а ловял мишки и купувал птици от търговци и така ги наказвал - едни набивал на кол, на други отсичал главата, а на някоя птица оскубвал перата и така я пускал. Научил се да шие и от това се прехранвал в тъмницата.

Когато кралят го извадил от тъмницата и го довел в Будин, му дал дом в Пеща срещу Будин. Още преди Дракула да се срещне с краля, станало така, че някакъв разбойник се скрил в дома му и така си спасил живота. Преследващите разбойника дошли, започнали да го търсят и го намерили. Дракула станал, взел меча си, излязъл от двореца си и отсякъл главата на стражника, който държал разбойника, а самия разбойник пуснал. Другите побегнали, отишли при съдия и му разказали станалото. Съдията с всички тях отишъл при краля, жалвайки се срещу Дракула. Кралят пратил хора при Дракула, питайки: "Защо извърши това злодеяние?" Онзи отвърнал така: "Никакво злодеяние не съм извършил, стражникът сам уби себе си: всеки, който влезе с такова насилие в дома на велик владетел, загива така. Ако на идване се беше явил пред мен, а аз бях открил разбойника в дома си, то или бих го предал, или бих измолил живота му." Разказали за това на краля. Той се разсмял и се удивил от ума на Дракула.

Краят му бил такъв: когато отново се намирал в Мунтянската земя, страната му била нападната от турци, които се захванали да грабят. Той ги нападнал и турците побегнали. Войската на Дракула започнала безмилостно да ги съсича и преследва. От радост Дракула се изкачил на един хълм, за да види как гинат турците и се отделил от войската си. Намиращите се наблизо решили, че е турчин и един от тях го пробол с копие. Като видял, че загива от своите, Дракула погубил петима от убийците си с меч, но мнозина го пронизали с копия и така издъхнал10.

Кралят взел сестра си и двамата й синове в Будин, в унгарската страна. Единият от тях заживя при кралския син, а другият - при Варадинския11 епископ и умря при нас, а третият, най-стар син на Дракула, Михаил12, видяхме тук, в Будин, защото беше избягал от турския цар при краля. Още преди да се ожени, Дракула се бил сдобил с този син от някаква девойка. По волята на краля Стефан от Молдова13 постави в Мунтянската земя някакъв воеводски син на име Влад. Този Влад от младини бил монах, а после свещеник и игумен в някакъв манастир. Сетне се разстригал, станал воевода и се оженил за воеводовата жена, която управлявала известно време след Дракула и убития Стефан Молдовлашки. Та за тази вдовица се оженил Влад14. И сега този Влад, дето по-рано бил калугер и игумен, е воевода в Мунтянската земя.

За първи път написах това в 6994 (1486) година, на тринайсетия ден на февруари. 

В 6998 (1490) година, на двайсет и осмия ден от януари пък го преписах аз, грешният Ефросин15.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. "Сказание за воеводата Дракула" се състои от ред анекдотични епизоди за "мунтянския" (трансилванския) воевода Влад, известен с прозвищата Цепеш, тоест Набивача на кол или Наколвача и Дракула, тоест Дракона. Руският автор научава тези анекдоти в Унгария. В края на текста авторът сам споменава за престоя си в Унгария, вероятно със спътници. Вероятно се намира там през осемдесетте години на XV в., вече след смъртта на Дракула. Възможно е авторът да е Фьодор Курицин, дяк на великия княз Иван III и московски пратеник в Унгария и Молдова, поставен начело на мисия до унгарския крал Матиаш Корвин и молдовския воевода Стефан Велики в 1482-1484. Анекдотите от текста са известни и по немски и италиански източници от същия период. [обратно]

2. Мунтянската земя или Мунтения (Планинска област) е название на източната част от Влашката низина.  [обратно]

3. Влад III Цепеш (1456-1462 и 1476-1477) наследява прозвището Дракул от баща си Влад II (1436-1446). По-старият Влад членува в немския рицарски орден на дракона, но постепенно прозвището се асоциира с влашката дума “drac" - дявол. [обратно]

4. Турският цар в текста е османският султан Мехмед II Завоевателя (1451-1481). Войната между Влад Цепеш и Мехмед е през 1461-1462. Областите, разграбени от Влад Цепеш, са в днешна Северна България. [обратно]

5. Унгарският крал Матеаш в текста е крал Матиаш Корвин (1458-1490), син на Янош Хуняди. [обратно]

6. Дракула е пленен от маджарите в 1462 и вероятно сведението за предателство във войската му е достоверно. [обратно]

7. Вишеград е унгарски кралски замък край Буда. [обратно]

8. Воеводата, който временно управлява Влашко и Трансилвания, докато Влад Цепеш е в плен, е неговият брат Раду Красивия. [обратно]

9. Всъщност Влад Цепеш умира едва година след освобождението си от затвора през 1476. [обратно]

10. Влад Цепеш загива в сражение с турците на 1 февруари 1477. На негово място за воевода е поставен съперникът му Лайот Басараб. [обратно]

11. Варадин, днес Орадя в Румъния. [обратно]

12. Михаил - Михай Злия, воевода на Влашко (1508-1510). [обратно]

13. Стефан от Молдова - Стефан III Велики, молдовски воевода (1457-1504), сват на московския велик княз Иван III. [обратно]

14. Влад - Влад IV Монаха, син или брат на Влад Цепеш, трансилвански и влашки воевода от 1481. [обратно]

15. Ефросин - преписвачът на текста е монах в Кирило-Белозерския манастир, основан в 1397 г. в най-крайните североизточни предели на тогавашна Московска Рус. [обратно]

 

 

© Манол Глишев, превод от староруски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2012, № 12 (157)

Преводът е направен по: Л. А. Дмитриев, Д. С. Лихачев. Изборник (Сборник произведений литературы древней Руси). Москва, 1969.