Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЛАЖЕНАТА ЗЕМЯ*

 

Аз неведнъж съм слушал / за оня край прекрасен,
дето се простира / там някъде на изток.
Навсякъде го знаят / из Средната земя.
Страна далечна туй е, / за люде недостъпна,
затворена за живи, / а за мъже-злотворци                                      [5]
по волята на Бога / навеки запретена.
Брегът назад отстъпва / във заливи богати,
що ги гали повей / пречист от небесата.
И дивно сътворен е / тоз остров непристъпен
от гордия и вечен / Всевишен Бог-създател.                                   [10]
А там под свода ясен / пред духове блажени
разтварят се безбройни / двери благодатни.
И небесата гледат / прекрасни равнини,
гори зелени също: / ни сняг, ни дъжд там има,
и нито дъх смразяващ, / ни лятна жар жестока;                              [15]
там нивга град не пада, / страната лед не хваща,
и суша смърт не носи, / и вятър с нож не реже.
И зной, и пек там няма, / и нито зимни хали
тоз край свирепо мъчат. / Че там покой е вечен,
във чистата и светла / на радости обител.                                      [20]
Там всеки злак във цвят е; / усои няма тесни
и урви страховити; / и остри скални зъби
небето там не ръфат / тъй както тук при нас е.
Там хребети, чукари / и пещери дълбоки,
и ридове безплодни / страната не грозят;                                       [25]
и пропасти там няма. / А равнина прекрасна
под облаци лежи, / потънала във цвят.
И мъдреци разказват / във писаните книги
със думи необорни, / че тая област светла
високо над света ни / издига вечна твърд                                       [30]
с дванайсет цели мери / над планините земни.

Върховете остават / под острова тих.
До свода висок / той стига звездите.
Слънце се спуска / между дървесата
във горите гъсти, / с плодове богати.                                             [35]
Цветове блестят, / листа зеленеят;
по воля Господня / те нивга не падат.
И зиме, и лете / в леса са обилни
плодове чудесни. / Никога не вехне
лист под небосклона. / Огън довека                                               [40]
не ще там да пламне, / чак дорде светът
към промяна тръгне. / Когато Потопът
земята удави / с порои жестоки,
той всичко заля, / но тоз остров чуден
пожалиха вълните; / водите не нахлуха.                                          [45]
Свирепият прилив / изобщо не стигна
щастливия край, / че Божия милост
брега там закриля / чак дотогава -
когато отвори / Господният Съд
гробове човешки.                                                                               [50 a]

                                      И във тази страна                                         [50 b]
няма мъст и ненавист, / нито завист и злоба,
нито старост и смърт, / ни тъга и несрета,
нито напасти много, / нито грях и раздор,
нито мъка несносна, / нито скръб безутешна,
нито глад всекидневен, / нито бедност беззъба,                             [55]
нито жал и сълзи, / нито рани без лек,
ни жестокост и лудост. / Там и снежните вихри
не налитат свирепо, / нито хапе студът
с вледенените зъби / изтерзаните люде.
Ни слана, нито мраз / не попарват тревите,                                    [60]
нито суша гори ги, / ни порои ги влачат,
нито вятър ги вдига. / Там водите струят
на потоци искрящи / и спокойно се леят.
Брегове си опират / във горите зелени,
величаво текат / край леса неумиращ.                                              [65]
И веднъж всеки месец / от извор подземен
по-мощно избликва / прохладната влага,
водите прозрачни; / Господня повеля!
Дванадесет пъти / в годината там
страната прочута / добре напояват                                                   [70]
реките й бистри; / горите пресичат.

Есен там не познават / дървесата красиви
под свещения свод / на небето огромно.
Плодове по земята / отвисоко не падат.
Все на клоните те, / скъпоценности същи,
тегнат; бреме достойно / за чудесни дървета.                                  [75]
Сладък, зрял и красив е / тоз товар благороден.
И го винаги има, / за наслада и радост.
Сред полята там още / и лес по-прославен,
зелен и прекрасен, / Господ-Бог засадил е:
гора несравнима / и вечно цъфтяща,                                                [80]
потънала в чудни / зракове небесни.
Свят дъх я обвива. Туй царство блажено
обгръща го милост; / чак докрай ще го има -
Господ дордето / света не разбие.

 

 

БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА

* "Блажената земя" е първата, най-известна и често самостоятелно публикувана част от поемата "Фениксът", включена в Екситърската книга (Cod. Ex. B., ff. 55b-56a). Блажената земя или Земният рай е родина на чистата птица феникс - образ на Христа. Староанглийският текст, вероятно от X в., представлява свободна реинтерпретация на латинската християнска поема на Лактанций "De ave Phoenice" (ІV в.). Това е може би единственият пример в староанглийската литература на опит за описание на идиличен пейзаж. Обикновено природните картини в англосаксонската традиция са мрачни и изобразяват враждебна среда. Дори тук авторът е наблегнал на негативното изброяване на всички ужаси, които липсват в Блажената земя, защото те са по-привичен материал в познатата му литературна традиция. Настоящият български превод е еквилинеарен спрямо оригинала, но е осъществен по новоанглийската версия на Дъглас Килингс. Не е спазена оригиналната алитерация на стиховете. Промяната на стъпката и добавянето на наклонена черта за отбелязване на метрическата цезура целят улесняване при четене на глас. [обратно]

 

 

© Манол Глишев, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2013, № 10 (167)