Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БИТКАТА ПРИ МОЛДЪН*

 

Статуя на Беортнот от XIX в. от църквата "Вси светии" в Молдън, Есекс

Статуя на Беортнот от XIX в. от църквата "Вси светии" в Молдън, Есекс

 

                                              [...] те да бъдат натрошени.
властно сетне заповяда той1 на воините млади
верните коне да пуснат там на воля надалече.
Със сърца и мишци силни пък сами напред да тръгнат
за дела със дух уверен.                                                                               [5]
Сродникът на Офа2 схвана, сам видял такава смелост,
че не е страхлив стареят:
властният велможа пусна от ръката си сокола,
ловната си птица волна - и към битката пристъпи.
Можеха мъжете лесно мисълта му да отгатнат:                                       [10]
Беортнот от бран не бяга - в бой с оръжие остава.
Колкото до Едрик3 - той бе с копие готов да следва
в грозна разпра господаря, в ден за крамола и кърви.
С него би докрай останал, сам дордето още може
да държи желязо остро в длан, дор жива - държелива.                           [15]
Думата си не погази - заедно със своя властник
влезе в битката свирепа.
Беортнот събра тогава воините си високи,
даде им съвет и смелост с думи смислени и силни:
как да се крепят в клането,                                                                         [20]
щитове широки как да подравняват в боя шумен,
как ръцете да не трепват, страх как никак да не сещат.
Щом си подреди войската,
сам и той от коня слезе сред дружината си вярна -
между тези от мъжете, покрив с него що деляха.                                     [25]
После пратеник пиратски на брега пристъпи дръзко,
викна с глас, отправи слово -
тъй поръката изпълни на моряците; пред вожда
тези думи той извика:
"Смелите скиталци морски днес при тебе ме изпращат.                          [30]
Повелиха да поискам пръстени от теб веднага,
злато за закрила бърза. По-добре за вас ще бъде
с дан клане да отклоните,
вместо копия да кършим в сблъсък и война свирепа.
Няма нужда да се колим, ако ти това изпълниш:                                       [35]
златото покой купува, мир за милите ти люде,
стига само да поискаш откуп да дадеш достоен
за народа си невинен на моряците могъщи.
Дай да изберем богатства, злато за мира заслужен,
дар за дружба с нас, отплата за покоя. А пък сетне                                    [40]
в кораби ще натоварим платата, така платена,
надалеч оттук ще идем, мир със тебе ще запазим."
Беортнот така отвърна, в отговор щита си вдигна,
копието си разтърси, страшно слово изговори,
гневен бе във гордостта си:                                                                          [45]
"Чуваш ли, моряко дързък, как народът ми роптае?
Копия от ясен щедро в дан за вас тук днес ще има,
остри върхове железни, меч със острие жестоко -
с дарове, но нежелани битката ще ви зарадва.
Вест им отнеси обратно, вестоносецо нечакан,                                         [50]
ти на людете си можеш мачни новини да кажеш.
Тук водач с войската своя е на пътя ви застанал,
за земята си стои той като стражник; и за принца4 -
Етелред, върховен властник, наш почитан повелител,
и зарад народа негов. Бързо битката да почва,                                           [55]
в бой безбожници да гинат. Грозно е за нас да знаем,
че без бой сте взели в кораб нашето красиво злато,
след като така сте влезли във земята ни злосторно,
с кражби, кръвнина и наглост.
Няма да е толкоз лесно да отмъкнете товара -                                            [60]
първо ще ни помирят, пирате,
меч и копието дълго. Дан такава аз ви давам."
После повели водачът щит до щит висок да вдигнат -
на брега бойците силни смело в ред широк застават.
Враг врага съвсем не стига, помежду им е потокът;                                  [65]
отливът оттам бе минал, буйно придойде реката,
бързи бяха й водите. Воин воина не удря,
с копие да прободе противник никой никак и не може.
Тъй стояха разделени от реката Пент войските -
източните сакси славни и проклетите пирати.                                           [70]
Къси копията бяха, никой удар не нанесе,
паднаха малцина мъртви, от стрела и лък сразени.
Приливът премина после. Морските скиталци мигом
да прегазят се приготвят, бързат в бой да влязат кървав.
Вождът властно повелява мощен мъж да варди моста -                            [75]
Улфстан, удари раздавал във безчетни битки вече.
С копие прониза бързо първия пират, що дръзна
сам потока да премине.
Двама доблестни дойдоха, воини добри, до Улфстан -
Елфере и също Макус, що за бягство не помислят -                                   [80]
брода5 заедно да бранят със сина-смелчак на Кеола6,
колкото им стигнат сили да се защитават храбро
със оръжие нещадно във ръцете неуморни.
Щом видяха враговете, че им струва скъпо мостът,
викнаха лукави думи - преход към брега пощяха:                                       [85]
брода бързо да прехвърлят, на брега за бой да стъпят,
твърд под стъпките да сетят, сетне битка да подхванат.
Пропуск подлите пирати от велможа пожелаха.
Бе голяма гордостта му и оттам отстъпи вождът -
много място той остави на проклетия противник.                                     [90]
Бърз, на Беортхелм синът7 бе, над студени струи викна
и се вслушаха мъжете в мощния му глас гръмовен:
"Много място има вече, идвайте при нас веднага,
воин воина да срещне. Бог сега единствен знае
бойното поле чие е."                                                                                      [95]
Вълците свирепи вкупом Пент прегазиха на запад,
никак ги не спря водата, ледена макар да беше.
Викингите8 вредом носят щитове над хладни струи -
липово дърво пренасят към брега моряци стръвни9.
Беортнот, макар и гневен, твърдо устоя на място10,                                    [100]
заедно с бойците свои. Заповяда им тогава
с щитове стена да сторят, да държат реда си здраво
срещу враг свиреп. Настъпи най-накрая час за битка,
слава в боя, грозна гибел. Бе дошъл мигът да паднат
тези, що са отредени за такава участ скръбна11.                                          [105]
Звек разнесе се тогава. Гарвани се разкръжиха,
още и орли, за мърша мъртва чакащи. Земята
се разтърси. И ръцете копия калени мятат -
леко те летят, а тежко, с тръпот тъп попадат в щита.
Лък нелеко се оплаква.                                                                                  [110]
Беше безпощаден боят. Гинеха бойците млади,
гибел покоси мнозина и от двете силни войнства.
Грозно бе ранен и Улфмер, Беортнотов сродник свиден,
сестрин син; от меч посечен.
Легна на мъртвешко ложе - участ зла го бе избрала.                                  [115]
Мигом мъст за него падна върху врагове свирепи:
Чух12, че Ееадуард13 погуби едного - пират обречен
той прониза, без да сдържа силата си; повали го.
Падна онзи на земята, във нозете му се свлече -
бе му благодарен вождът14 за тоз подвиг в бран; и би го                          [120]
щедро с дарове дарувал в друго време зарад него.
Твърдо тъй стояха в боя, устояваха безстрашно
воините във клането; всеки с копие желае
вражески живот без жалост и без бавене да вземе -
падат предопределени, плячка за посичащ удар.                                        [125]
Сеч настана. Но остават смело там момците млади -
Беортнот ги води в битка, бодрост на бойците дава,
дето срещу датска ярост славно се сражават днеска.
Властен на война бе вождът.
Опитен боец тогава най-отпред в реда15 излезе,                                        [130]
щит висок в защита вдигна и велможата заплаши.
Воин стар, стареят също към врага си се извърна -
зло за другия замисля всеки на полето бойно.
Мушна с копие морякът, с франкско копие широко,
и рани водача властен.                                                                                  [135]
Той пък с щит строши го бързо - копието се пречупи,
с пукот на трески се пръсна.
Властникът, от гняв обхванат, в ярост с копие прониза
през врата пирата дързък, дето рана му нанесе.
Смел бе вождът: сам прободе                                                                        [140]
своя враг с ръка могъща; сигурен във своя удар,
тъй отне му той живота.
После друг прониза също: копието се прекърши,
но в гърдите му остана - силният старей разкъса
ризницата здрава. Стигна до сърцето на противник                                  [145]
връх, натрит с отрова люта. Радостен от туй бе вождът,
смях дойде му на устата, сетне Богу благодарност
за труда в деня усилен16.
Подло зъл пират запрати копие с ръка към него,
литна леко острието, грозно порази боеца -                                                [150]
Етелредовия воин - знатния старей прониза.
Момък млад до него беше, до страната му изправен,
още неизпитан в битка. Той изтегли лезвието,
той от тялото издърпа острието, цяло в кърви.
Улфмер, син на Улфстан17 млад бе, ала копие обратно                              [155]
хвърли с ярост страховита.
С тръпот тъп така заби се прътът с връх острожелезен -
мигом наземи се просна онзи, що ранил бе вожда.
Мъж с оръжие се втурна към велможата прободен,
за да грабне златна гривна, пръстени и меч прекрасен -                           [160]
плячка, в бой жесток желана.
Беортнот издърпа меча от широката кания,
сам замахна за защита с острието си блестящо,
но моряк го спря със удар по ръката уморена:
ризницата не разкъса вождът, губещ сетна сила.                                        [165]
После падна на земята мечът с позлатена дръжка,
немощна, ръката вече нямаше да хваща здраво
тежкия топор в труд бранен. Думи властникът издума,
старият боец със слово насърчи момците млади,
рече им да крачат крепко, заедно във боя близък.                                      [170]
Сам да стъпва вече вождът нямаше в нозете сили,
към небесните простори поглед нависоко вдигна:
"Теб хвала, Владико вечен, на народи повеляващ,
всички радости в живота все от Тебе дар ми бяха.
Днес душата приеми ми, прибери я благосклонно;                                    [175]
моля Те, могъщи Боже, Господи на горни сили,
нека пътя си към Тебе пряко да премина, без да
бъде моят дух терзан от злите поднебесни сили;
ангелски Царю18, във Твоя власт отдавам си душата -
в мир при Тебе тя да стигне!"                                                                        [180]
Сетне сякоха го стръвно зли езичници безбожни.
Редом верните със него паднаха, мъже без укор:
Елфнот и единствен Улфмер19 - те до господаря смело
чак докрай се биха храбро; но животът им отнет бе.
Гръб на битката обръщат тези, що ги страх обхваща:                                   [185]
първи със позор побягват синовете, знам, на Ода:
гнусно Годрик изоставя бойното поле без слава -
яхна кон, препусна с него; а коне от господаря
много пъти в дар бе взимал. Днес открадна той жребеца,
дето и не беше негов.                                                                                      [190]
С него братята му бягат, в страх измъкват се със трепет -
Годуин, също Годуиг - грозно, но за битка и не питат,
те от боя се укриват във усойна горска пустош.
Там спотайват се, страхливци. Кожите така спасяват.
Много от мъжете срамно щедростта на вожд забравят -                            [195]
вярност повече дължаха зарад дарове от него,
давани във дни на радост.
Офа20 вече бе предвидил в сбора, още преди боя,
че ще има и такива - дръзки в думи, не в делата,
дето дълго ще дърдорят, подвиг няма да извършат -                                  [200]
нищо няма да направят, дойде ли часът на нужда.
Падна тъй стареят властен, вождът, верен на народа,
Етелредов воин храбър. Всички негови другари
доблестния край видяха на достойния властител.
Смелите остават само21, стъпват в бойната редица,                                  [205]
без да се боят - те чакат сгоден час за тях да дойде.
Искат искрено таз участ: с удари те мъст за вожда
да въздават - или гибел, не и срам да ги споходи.
Дръзки думи им издума син на Елфрик, млад той беше,
ярко яростта разпали, гняв в гърдите им пробуди.                                     [210]
Eлфуинe бе воин храбър, хладнокръвно заговори:
"Хубавите речи помня над налята медовина -
как се хвалехме безкрайно, седнали по здрави пейки,
че бойци сме най-безстрашни, в боя бързи, безпощадни;
днес ще видим кой е воин.                                                                            [215]
Всички знаят, че е знатен моят род и днес ще стане
ясно, че съм благороден сред богатите мерсийци22.
Еалхелм ми беше дядо23, мъдър сред стареи славни,
той живя със чест щастливо - няма днес да го посрамя,
няма хули хлевоусти люде зарад мен да лаят.                                              [220]
Не, не искам да напусна вашата войска - не бягам,
в своя дом не си отивам, щом е вождът ми загинал,
сам сразен. За мен е срамно да забравя, че ми беше
той и господар, и сродник."
С воля да поваля вещо враговете, стъпи смело,                                         [225]
с копие един прониза от пиратите, срази го.
Падна онзи на земята, просна се и тъй издъхна,
с грозна, смъртоносна рана. Своите другари дръзки
Елфуинe тъй подкани да се бият на полето.
Офа24 копие разтърси и отвърна на боеца:                                                  [230]
"Ти добре ни насърчаваш, всички верни тук го виждат,
в този тежък час на нужда. Дързост в делото ни трябва -
воин воина да води в мъст за мъртвия ни властник,
докато държим високо копие и меч ковани,
тежки острия железни.                                                                                   [235]
Годрик, гадкият предател, син страхлив на оня Ода,
ни остави, не помисли за побратими във боя.
Метна се на коня краден, жалко със жребец побягна,
горд дойде, избяга грозно, яхнал кон на господаря -
с туй мнозина той подведе: сметнаха, стареят туй е,                                   [240]
който подло се спасява. Стресна туй мъжете морни,
смут настъпи в редовете, щит от щит се отделиха25.
Пак проклинам го - подмами нашите бойци да бягат!"
Леофсуну щит повдигна - лека липова закрила -
и отправи тъй към Офа слово смислено и силно:                                        [245]
"Дума давам, не отстъпвам и на крачка аз оттука.
Ще пристъпя към противник, пак в сражението влизам.
Мъст във битката ще диря за добрия повелител.
Никой няма да изрича укори за мене утре -
няма в Стурмер26 срам да нося. Щом е вождът ми загинал,                        [250]
няма вкъщи да се върна без властителя почитан.
Боя няма да избегна, гибел в битката ще търся -
копие желязно чакам." Гневен бе героят, би се
смело, сигурен до края.
Дунхере тогава вдигна копието си високо -                                                   [255]
честни думи изговори простият селяк свирепо.
Мъст за Беортнот бе нужна, нищо друго той не каза:
"В страх да не трепери никой, който тука ще остане
мъст да търси за водача - славния велможа властен."
Страх не сещаше там никой, гледаха напред свирепо                                    [260]
хранените хора храбри. В бой се биха без боязън
кръв със копия проляха. Без притворство Бога молят
мъст да им даде за вожда, вредом тачен повелител;
враг безбожен да погубят.
Имаше сред тях заложник - гост от гордите нортумбри,                                [265]
Ешферт, син на Еджлаф27; верен, в битката до тях остана,
и на крачка не отстъпи, имаше в сърцето смелост -
стреляше със лък умело, пращаше стрели свистящи
срещу подлия противник. Щит улучваше стрелецът,
друг път удряше във тяло - враг загиваше тогава.                                            [270]
Дългите стрели дълбоки рани доста издълбаха,
воинът дорде държеше в здрава длан лъка опънат.
Еадуард Високи28 сетне стъпи в предната редица,
стръвен за клане свирепо, слово изръмжа сурово -
нито крачка не отстъпи, с нищо той не се посрами                                        [275]
пред бойците повалени. Мъртвите добре почете:
би се със бойци задморски, зид от щитове разкъса,
плата даде на пирати зарад повелител паднал,
сам накрая смърт понесе, легна с мъртвия велможа.
Етрик също тъй постъпи, благороден сред бойците,                                       [280]
брат на Сигеберхт - и други
храбро хвърлиха се в боя, в бран безмилостна трошаха
щитове, покрити с кожа, ризи сдираха железни -
звек зловещ кънтеше кухо, звук за слушане ужасен.
Родственик на Гада, Офа във сражението страшно                                         [285]
много морски вълци кла, но най-накрая рухна в рани -
падна наземи, посечен. Спази дадената дума,
дето дръзко бе изрекъл пред велможата прославен.
Клетва даже бе положил той пред своя повелител:
словото му бе сурово - чу старейшината щедър,                                              [290]
че ще яздят редом двама към града след бой спечелен
или че загиват двама заедно, сразени с рани.
Офа не остави вожда, легна на полето трупно -
гибел там до господаря дял за него бе достоен.
Щит във щита пак проскърцва - морските мъже настъпват                            [295]
с бяс за битка безпощадно. Често копия разкъсват
плът човешка; и, обречен, пада воинът бездиханен.
Уистан, син на Турстан, трима сам простря с десница силна,
после бе духът изтръгнат от дома си във гръдта му.
Редом с него, знам, загина и наследникът на Уигхелм.                                   [300]
Страшно закипя клането, в кръвна крамола проклета
воин воина сразява - падат, смъртно поразени,
жертви, що войната жъне; стелят кървавата нива.
Осуолд с Еадуолд са братя, в бран бойците насърчават -
гняв разгарят в храбреците враг без милост да надвиват.                               [305]
Думи доблестни отправят към другарите си в боя:
ратни рани да понасят, тежък час да изтърпяват,
меч дланта да не изтърва.
Беортуолд сега продума - беше остарял боецът -
вдигна щит, разтърси здраво дълго копие от ясен,                                           [310]
младите момци поучи:
"Доблестен - духът, сърцето - смело в нас сега да бие,
сигурен умът да бъде, силите кога не стигат.
Вождът тук лежи съсечен,
щедро дарове даряващ. Трябва срам да сеща този,                                            [315]
дето смята да спасява с бягство от война живота.
Стар съм. Няма да оставя властния велможа паднал,
мисля с него да умирам - верния любим властител."
Истина изрече, стар бе воинът, на възраст славна.
Годрик в битката се хвърли, храброст у бойци разпали -                                [320]
син на Етелгар той беше. Кръв със копие искрящо
пусна на пирати - дълго дързостно във бой убива,
сече с подигравки грозни, пръв вървеше във войската,
чак дордето сам не падна.
Друг бе оня Годрик, дето от сражението скри се.                                             [325]
[...]

 

 

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

*

За някой дребен булдог, дръзнал да заръмжи срещу огромен пес, те казват с респект:
"Това е джентълмен."

Предложеният текст е превод на анонимна староанглийска поема за сблъсък при градчето Молдън на река Пент, в който датски и норвежки викинги надвиват есекското опълчение, водено от старейшината Беортнот. "Битката при Молдън" вероятно е съчинена скоро след самото сражение. Според поемата есексците губят, след като, воден от прекомерна гордост, от хюбрис ("ofermōd[e]" на староанглийски - може би непряка калка на гръцкото μεγαλοφρονία), Беортнот позволява на пиратите да пресекат реката и да заемат удобна за бой позиция. Същата дума, с която е окачествена гордостта на старейшината, е използвана в религиозни текстове (например в стихотворната адаптация на библейската книга "Битие"), за да обозначи и гордостта на Сатаната. Гордостта е сред основните теми на поемата - разбира се, наред с храбростта, верността и саможертвата. Ако приемем "Битката при Молдън" за исторически извор, жестът на Беортнот към викингите може да се окаже и първият рицарски жест изобщо: в класическата си епоха рицарското поведение неизменно включва възможността на противника да бъде отстъпен терен, за да протече битката при абсолютно равни условия.

Самият сблъсък е действително историческо събитие от 991 г., засвидетелствано в още поне четири староанглийски източника: Англосаксонската хроника, "Liber Eliensis", житието "Vita Oswaldi" от монаха Беортферт и проповедта "Sermo Lupi ad Anglos". Възможно е един от викингските предводители при Молдън да е бъдещият християнски крал на Норвегия Олаф Трюгвасон (995-1000), който според по-късните кралски саги на Снори Стурлусон пиратства в британски води в началото на 90-те години на Х в. Поемата обаче не включва подобен детайл, тъй като предлага изцяло английска перспектива за сражението. Старейшината Беортнот е реална личност, вече относително възрастен, но все още боеспособен мъж, опитен воин, управител на областта Есекс и високопоставен служител на английския крал Етелред II (978-1016).

Царуването на Етелред минава (или по-скоро остава в историята) под знака на унизително изплащане на трибут към скандинавски пирати (така наречения "датски данък", Dane-geld) и редовни викингски набези в Англия, кулминирали с нашествието на датския владетел Свен Вилобради (1013). Събирането на есекското опълчение и битката при Молдън са по-скоро изолиран акт на открита съпротива по решение на самия Беортнот, който отказва да откупи мира. На английски самото понятие "Dane-geld" е запазило силно негативен смисъл. "Датският данък" е споменат в Шекспировия "Хамлет" (IV, 3), а в 1911 Киплинг пише прочутото си едноименно стихотворение, в което изплащането на Dane-geld е изведено като обобщение за безхарактерно поведение с катастрофални последици.

Не е изключено авторът на поемата да е скриптор, чул разказа за битката от очевидец, може би дори от участник. Поименно са споменати есексци на служба при Беортнот, които най-вероятно също са реални личности. Все пак е любопитно, че отбраната на моста в ст. 75-85 напомня за легендарния подвиг на Хораций Коклес у Тит Ливий, на епизод от ирландската легенда за омагьосания дворец сред калиновите дървета ("The Fairy Palace of the Quicken Trees"), както и на описанието на част от по-късната битка при Станфорд Бридж (1066) в Англосаксонската хроника. Дори и много от детайлите в поемата да са исторически достоверни, не е изключено при записването или преписването й още в X-XI в. да са се появили и чисто литературни натрупвания.

Началото и краят са изгубени. Самият оригинален ръкопис е унищожен от пожар в 1731 г. (както много староанглийски поетични текстове, "Битката..." също е оцеляла до модерната епоха в един-единствен ръкопис), но за щастие, от 1726 съществува печатно издание. Манускриптът вероятно е бил от първата половина на XI в., а диалектните особености в запазения текст са типични по-скоро за Мерсия, отколкото за Есекс, така че поемата вероятно е била преписвана и извън непосредствения ареал на събитието. Можем да допуснем, че "Битката при Молдън" се е радвала на успех в 991-1013 и най-вече отново в 1042-1066 г., когато властта над Англия е била в ръцете на англосаксонски монарси. Почтителното споменаване на Етелред в текста свидетелства за популярност може би не толкова в собственото му царуване (защото гибелта на Беортнот и есекското опълчение с последващото плащане на "датски данък" е провал за владетеля като защитник на страната), колкото при неговия син Едуард Изповедник (1042-1066).

Оцелелите стихове са общо 325. Вероятно изгубените части в началото и края не са били особено дълги. Представеният тук превод е от староанглийския оригинал, както той е запазен във всички издания от 1726 г. насам. В превода на възможно най-много места е спазена алитерацията. Спазен е и броят на стиховете, но не и оригиналната им дължина. Запазени са много от характерните за староанглийската поезия реторически повторения и смяната на минало със сегашно време. Към превода са приложени обяснителни бележки.

Извън историческите и езиковите факти, "Битката при Молдън" е поема за осъзнатата загуба. "На война - твърдост; при поражение - упоритост" гласи част от мотото на военните мемоари на Уинстън Чърчил. Десет века преди него, саксонската поема илюстрира същото мрачно упорство, същата булдогска захапка - в крайна сметка, същия героичен дух, присъщ на най-старата германо-скандинавска култура, оформила много от традициите на модерна Великобритания и Германия. Това е текст, формиран от същия северен воински етос, чийто идеал е предизвикателната смелост пред лицето на очевидната гибел, отвъд всяка надежда за победа и всеки страх от поражение. Подобен дух намираме и в скандинавските текстове от XIII-XIV в., но тяхната изразност е много по-лаконична, можем да кажем - и по суха. Може би под влияние на монашеската култура - по-конкретно на старозаветни четива като "Еклисиаст" и "Йов" - староанглийската героична поетика се обогатява с повторения, подобни на рефрени, с типични безсъюзни натрупвания на метафори и с реторически фигури, които засилват чувството за фатализъм. Но това е фатализъм на действието, а не на скръстените ръце. В тази перспектива може да бъде преосмислена и гордостта на Беортнот (вж. ст. 312-313). "Да се бием докрай" е основният мотив в хилядагодишните староанглийски стихове.

"Битката при Молдън" е сред най-значимите запазени произведения от староанглийския период (VI-XI в.) и оказва влияние включително върху модерната английска литература. В 1953 г. Толкин публикува статиите "The Death of Beorhtnoth" и "Ofermod", както и драматичния диалог в алитеративни стихове "The Homecoming of Beorhtnoth Beorhthelm’s Son" (преведен на български от Калоян Иванов като "Завръщането на Беортнот, син на Беортхелм"), вдъхновени от поемата. Конкретно "Завръщането..." се основава на съществуващото и днес надгробие на Беортнот в катедралата в град Или, Кембриджшър. [обратно]

 

1. Старейшината Беортнот. [обратно]

2. "Сродникът на Офа" може би е крал Етелред, който научава вести за битката, след като тя е свършила. Възможни са и други тълкувания: например да става въпрос за някого от бойците на Беортнот. Офа е име на няколко прочути легендарни и исторически личности, както и на един от воините, може би съветник на Беортнот. Вж. ст. 198 и бел. 20. [обратно]

3. Едрик и останалите споменати по име бойци най-вероятно са от личната дружина на старейшината Беортнот. Няма как да знаем дали някой от тях не е именно евентуалният оцелял очевидец, по чийто разказ може би е съставена поемата. Разбира се, възможно е всички, споменати по име, да са загинали - и именно заради това да са споменати. Името "Eadric" може да се предаде и като "Еадрик", и като "Еадрич"; в староанглийския период всички имена, завършващи на "-ric" вероятно са били произнасяни с [ch], както в съвременното "church", но тук е предпочетена по-популярна форма. [обратно]

4. Тук: "æðeling": "принц", "благородник", "потомък на кралски род", "кралски син". [обратно]

5. В текста без разлика се употребяват и "bricgе", и "ford". Вероятно става дума за брод. [обратно]

6. "Синът на Кеола" е споменатият по-горе Улфстан. Тук името "Кеола" би трябвало да се прочете по-скоро като "Кьола" по метрически причини. [обратно]

7. "Синът на Беортхелм" е самият старейшина Беортнот. [обратно]

8. Тук: "Wicingas". Вероятно скандинавизъм. Обикновено в староанглийските текстове викингите и изобщо скандинавците са наричани просто "езичници" или "датчани". [обратно]

9. Щитовете обикновено са се правели от липово дърво. Тук вероятно наблягането е заради това, че моряците сами пренасят дървените си щитове, вместо дървеният им кораб да пренася тях през водите (или пък самите те да бъдат носени върху щитове, както става със загиналите; а и не само със загиналите - триумфиращите победители и избраните вождове също могат да бъдат качени върху щит. Не е изключено поетът или скрипторът действително да е имал предвид цялата възможна многозначност на израза). [обратно]

10. Би било против собствената му дума да нападне скандинавците, докато те още пресичат реката и не са се подредили на брега. [обратно]

11. Обречените, на които е писано да загинат съгласно типичното скандинавско и англосаксонско схващане за ролята на предопределението; в случая това са най-вече есексци. [обратно]

12. Тук: "gehurde". От това място не става ясно дали поетът е очевидец или слушател на разказа на очевидец: "чух" или "чували сме" е общо място в англосаксонската поезия. [обратно]

13. Тук: "Eadƿeard". По-стара форма на познатото "Едуард". [обратно]

14. Старейшината Беортнот. [обратно]

15. Така наречената "стена от щитове" ("scyldweall" или "bordweall") е само най-предната редица сражаващи се: в дълбочина зад нея се подреждат още няколко реда воини, които заемат място в "стената", когато някой в нея се изтощи, бъде ранен или загине. Колкото повече хора има в дълбочина, толкова по-дълго издържа стената. Това е типичният разгърнат пехотен строй на скандинавците и англосаксите, вероятно повлиян от късноримска пехотна тактика. [обратно]

16. Смъртният удар застига старейшината, когато той се смее в опиянението на битката: това е общо място за англосаксонската и скандинавската литератури. Стюрбьорн, претендент за шведския трон, загива в битка в 986 г., пронизан от копие в момент, когато се смее (според няколко източника, по-късни от "Битката при Молдън"). Благодарностите към Бога в текста са вече втори пласт на литературно натрупване. [обратно]

17. Съименник на вече убития в ст. 113 Улфмер, сестрин син на самия Беортнот. Може би син на същия Улфстан, който пази брода в ст. 76. Възможно е този Улфмер, син на Улфстан да е личен слуга, по-точно оръженосец на Беортнот: в текста е наречен "cniht". [обратно]

18. Тук: "Þeoden engla", популярна игра на думи заради еднаквото звучене на "Владетел на ангелите" и "владетел на англите", която съществува и в староанглийски, и в латински извори. Вж. Bedae Venerabilis Historia ecclesiastica gentis Anglorum, II, 1 и Liber de vita Gregorii papae, IX. [обратно]

19. Вж. бел. 17. [обратно]

20. В случая Офа е воин на старейшината Беортнот, може би негов съветник. Споменат на още няколко места в текста. Вж. ст. 6 и бел. 2. [обратно]

21. По-нататък в текста става ясно, че някои бойци не са видели гибелта на старейшината: видели са я само тези в непосредствена близост, тоест мъжете от личната му дружина, за които е въпрос на чест да не надживеят господаря си, ако той падне в битка. Названието "huscarl" за член на личната дружина ще се появи под скандинавско влияние не по-рано от възцаряването на Свен Вилобради в Англия през 1013. [обратно]

22. Тук: "Myrcon". Мерсия или Меркия е днешна Централна Англия. [обратно]

23. Мерсийският старейшина Еалхелм не е известен от други източници. Воинът Елфуин[e], син на Елфрик, син на старейшината Еалхелм има типично алитериращо име в явно дълга семейна традиция. По-долу в текста ще стане ясно, че той е роднина и на Беортнот. [обратно]

24. Вж. бел. 20. [обратно]

25. За синовете на Ода вж. ст. 186-197. Преди началото на сражението есексците се спешават (вж. ст. 2-3). При гибелта на Беортнот воинът Годрик напуска мястото си в бойния ред, яхва един от оставените зад войската коне и побягва. Последват го братята му Годуин[е] и Годуиг. Тъй като конят е на самия старейшина, много от воините, които не са разбрали, че предводителят им е мъртъв, решават, че Беортнот бяга, на свой ред напускат местата си в редицата и саксонската стена от щитове е разкъсана на няколко места. [обратно]

26. Тук: "Sturmer[e]", дн. Стърмър, село в Есекс. Засвидетелствано и в Domesday Book, съществува и днес. Енорийската църква "St. Mary" е от XI в. Любопитно е, че воините Леофсуну (или Леофсунд) от Стърмър и Дунхере са обикновени селяни, а все пак са част от личната дружина на старейшината. [обратно]

27. Нортумбрия или Северна Англия е областта с най-голям брой англо-датски жители от смесен произход, които невинаги са лоялни към англосаксонските крале. Възможно е заложникът Ешферт, син на Еджлаф да е именно с такъв произход. Толкова по-голямо впечатление прави верността му към есексците. Вероятно става дума за почетно заложничество. "Ecglaf" е и името на бащата на героя Беоулф от едноименната поема. [обратно]

28. Несигурно е дали става дума за същия Еадуард от ст. 117. [обратно]

 

 

© Манол Глишев, превод от староанглийски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2013, № 10 (167)