АНКЕТА С БЪЛГАРСКИ КНИГОИЗДАТЕЛИ

(1)

Оказва се, че и издатели, и разпространители не вярват на класациите. Но повечето от тях не са склонни да декларират тиража и продадените книги, за да имат класациите обективни измерения. Важен момент е подозрението, че класациите са предварително платени и представляват скрита реклама. Общо е търсенето на индивидуална класация, която да има за критерий естетическите качества на книгите, а не продажбите.

Обърнахме се с четири въпроса към нашите събеседници: Склонни ли сте да бъдат отбелязвани в класациите какви са тиражите на най-продаваните книги? А да отбелязвате в класациите колко бройки са продадени от една книга? Смятате ли, че са реални класациите, огласявани в медиите? Към коя от публикуваните класации имате предпочитание?

Антоанета Колева, изд. “КХ - Критика и Хуманизъм”:

Въпросите са малко двусмислено формулирани, така че давам два отговора: ако питате дали ме интересува посочването на тиражи - да, интересува ме, но не го виждам в никоя класация; ако питате дали аз бих посочила тиража на наша книга, която би попаднала в тези класации - да, без никакво притеснение бих го посочила (макар че, първо, в тези класации философско-хуманитарни заглавия не попадат, а ние издаваме само такива; и второ, не виждам начин, по който да се гарантира искреността на издателя, когато и ако заявява публично тиража).

Според мен е абсолютно необходимо да се посочват продадените бройки от всяко заглавие, макар че за съжаление никой не го прави. Ала отново възниква същият въпрос: къде би била гаранцията, че посочената цифра е вярна? И кой ще посочва цифрите - книгоразпространителите или издателите? Данните на издателите могат да се базират само на отчетите на книгоразпространители (при консигнационни продажби, каквито са огромната част от сделките с книги); а отчетите на книгоразпространителите стигат до издателя минимум месец по-късно след продажбите и нерядко коректността им е тема на доста основателни съмнения от страна на издателите. Въпросът е много сложен.

Не смятам класациите за реални. Реални биха били, ако се базираха на данни-извадка от цялата страна, обработени с професионално изготвена социологическа методика. А това изисква финансов и човешки потенциал, какъвто едва ли някое издание, включващо класации, би могло да отдели. Смятам класациите за рекламна тактика, в която определяща роля играе личното мнение или познанства и предпочитания на съставителя на класацията или на конкретния книжен търговец.

Нямам предпочитание към никоя класация, поради изложените по-горе причини (както и поради ред други).

Саня Табакова, изд. „Леге Артис”:

Не съм участвала като класиращ. Едва ли е възможно да се посочват тиражи и продажби, това в повечето случаи е търговска тайна - заради данъчните. Аз не помня да съм виждала подобна класация.

Повечето класации не са реални. Мнозина нямат цел и гражданска отговорност, че класациите формират мнение, културна тенденция. Някои не уточняват дори по какъв критерий класират или просто го премълчават. Както и - кой класира - от време на време да се персонализира класацията. Липсват диференцирани класации - освен по брой продавани книги, няма за принос/смисленост на избора, превод, дизайн, български/детски/женски и др. Автор, жанр..., както и винаги указание кой класира - читатели, журналисти, случайни хора, разпространители, издатели. Естествено, че издателите с “масови” книги ще бъдат все в класациите, ако се мери само по продажби, дори ако приемем, че не си “плащат” под една или друга форма за това. Няма или рядко има (макар и малък) коментар на класацията, което би било и като “преглед” на положението в книгоиздаването и пазара на книги в дадения период. Предвид всичко и още куп неща не може да се говори за “реалност”, когато тя няма измерения.

Не ги следя много класациите (отказах се вече, защото знам кои ще бъдат вътре). Може би само вестник “Сега” обръща внимание и на други фактори освен “продажби” и вкарва в седмичните класации сериозни и книги с не толкова голям тираж.

Весела Прошкова, изд. „Плеяда”:

Не сме склонни да обявяваме тиражите поради ред съображения.

Невъзможно е да определим точния брой на книгите, продадени за един месец, защото повечето търговци „купуват” на разсрочено плащане или на консигнация.

Според нас класациите са доста субективни, да не кажем, че се основават на приятелски връзки. Освен това различните книжарници имат различна публика.

Предпочитаме класациите на „Пингвините” и на „Български книжици”.

Елена Константинова, главен редактор, изд. “Рива”:

Не сме склонни да бъдат обявявани в класациите нито тиражите, нито продадените бройки от заглавие.

За търговските класации не мога да кажа нищо, защото не съм запозната с механизма, по който се събира информацията, на която се базират.

Изпитвам доверие към класациите, при които определящият критерий не е комерсиалният ефект, а действителната стойност на книгите.

=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2005, № 11 (72)

Други публикации:
Книгите днес, 2005, № 4.