Александър Митев

web

Здравейте, аз съм Колет!

Не, не си мислете, че съм с френски произход. Аз съм си най-обикновен колет. Като тези, с които пращате подаръци на близките си по празниците, вместо да направите минималното усилие да попътувате малко. Пиша си името с главна буква, за да си придам важност. Защото не си мислете, че ние, колетите, като сме направени от картон, не разбираме от това-онова. Не само че сме по-отракани от писмата и пощенските марки, но и ни се случват по-интересни неща...

Ето например моят живот протече вълнуващо. Родих се в голяма държава (САЩ) и смело мога да се нарека американски колет. Доста бързо обаче трябваше да отпътувам за Европа, защото в Америка хората не си поплюват и веднага ме изпратиха. Проблемът беше, че моят създател - г-н Робинс не беше много добре с географията. Вместо име на държава му бяха написали само инициалите BG и той, без да се замисли, ме изпрати за Белгия.

Пристигнах в Брюксел след 12-часов полет в приятната компания на няколко саксии с генетично изменени култури, три куфара с дрехи на Анджелина Джоли и два скучновати чувала с дипломатическа поща. Посрещна ни прекрасно слънчево време, но белгийските пощенски служители не се радваха да ме видят:

- Тия американци пак са ни пратили български колет! Кога ще се научат да правят разлика между Белгия и България!? - възмущаваше се шефът на Централната поща мосю Гастон Люклер пред един от подчинените си.

- Да им го върнем ли пак или направо да го препратим за София?

- Ще го препратим, иначе може пак да ни го върнат. Проверете само какво има вътре, че тия българи само с фалшифициране на долари и кредитни карти се занимават.

Да ви кажа честно никой колет не обича да го човъркат митнически служители. Белгийците обаче не ме отвориха, а само ме прегледаха на скенер. Беше приятно, гъделичкащо усещане, което за щастие не навреди на товара ми. Казвам ви това, защото веднъж братовчед ми Колет носеше магнетофонна лента с песните за Евровизия. От вълните на скенера магнитната лента така се беше разстроила, че всички песни звучаха по един и същ начин. Голям скандал стана, но да се върнем към моята история...

Белгийците бяха силно впечатлени от товара ми и веднага ме изпратиха с пощенска кола към София с печат ВАЖНО. Проблемите обаче продължиха в Германия.

- Проверете този колет! С тоя печат и получател България, не може да няма замесени наркотици - отсече митничарят Хелмут. Този път ме прегледаха със специална радиотехнология, която нямаше да навреди на товара ми дори да носех записи за Евровизия. Германците също ахнаха, като видяха какво пренасям, и с леко чувство на завист Хелмут ми постави печат СПЕШНО.

С толкова печати по себе си потеглих важно-важно към България. Митничарите в Австрия и Унгария ме пускаха веднага, а останалите колети ме гледаха завистливо. Усетих, че приближавам, защото пощенската кола започна да друса неприятно. Стигнахме до румънска граница и веднага започнаха проблемите.

- Опа-а-а, какво имаме тук?! - доволно потри ръце местният началник Радо Беряну. - С тия печати и получател София, това може да е само нещо незаконно. То не че от тая страна на Дунава сме по-добри, ама на тях само далавери са им в главата. Българските колеги си мислят - каквото не може да се купи с пари, може да се купи с повече пари. Ама на мене, полковник Радо Беряну, тия не ми минават. Веднага да се отвори и да се провери какво има вътре!

Този път проверката не мина толкова приятно. Румънските митничари, макар и внимателно, ме отвориха и ужасени извикаха шефа си.

- Веднага да се затвори! И да го опаковате като нов, че три месеца само на мамалига ще ви държа! - изкрещя полковникът, след като зърна съдържанието.

След еднодневно забавяне заради процедурите по опаковане и прикриване на следите от отварянето, най-накрая преминах Дунав мост. Обзе ме чувство на добре свършена работа, защото вече наближавах получателя си. Тогава още не знаех, че най-страшното тепърва предстои. Ужасът започна, след като подпийнал пощенски служител на име Янко Джамбазки видя печатите ВАЖНО и СПЕШНО, извади малко ножче от вътрешния си джоб и грубо ме разряза. Всеки на мое място би изкрещял от болка, но ние колетите не можем да крещим. Затова само започнах да изричам наум ругатни по адрес на цялата фамилия Джамбазки. Извергът не се задоволи със стореното и разкъса целия картон, преди да извади съдържанието. Той гадаеше каква ли ще е плячката този път, когато видя предмета, извика ужасен и даже си изпусна ножчето.

- Е, те тоя път изгорех! - проплака Джамбазки. Въпреки това той не изгуби присъствие на духа и бързо започна да ме увива с тиксо. Изглеждах все едно съм преживял мощен взрив и цунами едновременно, а след това някой ме е полял с кафе. Въпреки това явно пощенските служители бяха свикнали с подобни гледки и ме подготвиха за изпращане. Още същия ден куриер ме достави на крайния адрес. Вкараха ме в просторен кабинет и тогава за пръв път видях получателя си.

Беше огромен мъж със сериозно и строго изражение на лицето. Той огледа подозрително облепеното ми с тиксо тяло и ме отвори. Извади златистия медальон и се зачете в посланието: “На генерал-лейтенант Бойко Борисов, за големи заслуги в борбата с организираната престъпност. От Сикрет Сървис”.

Генералът се изтегна доволно в креслото и запали пура. Той беше доволен, че най-после е успял да изчисти негативния образ на България.

© Александър Митев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.04.2005, № 4 (65)

Фейлетонът е отличен с втора награда на конкурса за хумористична творба "И ние в Европа" (2005), организиран по повод 1 април от НДСВ.