Четири ръце бавно повдигнаха капака на ковчега. Четири очи жадно заразглеждаха съдържанието му.

- Еи-и-и, тя била млада бе, Кърлеж!

- Не се отклонявай, Компир! Търси ценности!

- Търся, търся. Ама я виж к’ви цици!

Едрият гробар плесна палавите ръце на младия си съдружник.

- Не пипай, Компир! Това носи нещастие.

Докато претърсваше пресния труп, Кърлежа си помисли, че приятелят му нищо не разбира от професионална етика.

Точно тогава откриха странния предмет.

- Еи-и-и, гледай, гледай! СРЕБРО!!!

Опитният Кърлеж погледна "нещото" и отсъди:

- Възможно...

Заразглеждаха цилиндричния предмет на слабата светлина. Заостреният му край им направи силно впечатление.

- Прилича на куршум... ама голям куршум... от танк...

- На мене ми прилича на пишка, ама без ташаци.

Едрия гробар отново плесна съдружника си, този път зад врата.

- Недей говори така бе, Компир! В храм сме. Светотатство е.

Засрамен, младежът наведе глава и мълчаливо довърши претърсването на трупа. След като не откриха друга ценност, внимателно затвориха капака на ковчега и го приготвиха за последния му път. Доволни от свършената работа, отидоха да починат в малката постройка с надпис "Обслужбащ персонал".

Там те започнаха да си подхвърлят новата придобивка. Опитваха се да определят предназначението й. Решиха да оставят тази тежка задача на Златния зъб, техния прекупвач. Той беше работил 7 години като някакъв си в Университета и там се беше изучил. А пък и добре плащаше...

Спореха за сумата, която ще могат да издействат с тази странна придобивка, когато Компира погледна към вратата, промърмори нещо от рода на "нещастието..." и припадна. Кърлежа погледна назад и от ужас се изпусна в гащите, но само малко (той беше хладнокръвен мъж).

- Откъде взехте това? - покойната госпожица посочи "нещото".

- Това ли? За пръв път го виждам - отговори Кърлежа по стар обирджийски образец.

- А какво прави на вашата маса?

- Компира го донесе - оправда се гробарят и, за да укори дамата, че не стои там, където й е мястото, добави заядливо - от един ковчег - и затвърди - стояло до един ТРУП!!!

- Извинявай, че те пипах! - промърмори Компира изпод масата и пак припадна.

Жената гледаше съвсем спокойно. Смело се приближи и вдигна вибратора от масата. Провери батерията и със сигурна стъпка излезе.

Двамата гробари се успокоиха чак на другия ден, когато Златния зъб им прочете следната статия:

"Известната лидерка на крайно феминиското движение "Не на мъжете" най-сензационно възкръсна вчера следобед. Тя се е събудила от дълбокия сън буквално няколко минути преди траурната церемония. Патологът, подписал смъртния й акт, е имал голямото неблагоразумие да се роди мъж. Сега срещу него са заведени няколко дела за мъжка некомпетентност и накадърност. Откъде ли амбициозната лидерка намира толкова сили, като се има предвид (както самата тя твърди), че не е била с мъж от 15 години..."

Двамата гробари си намигнаха и помолиха Златния зъб да продължи с четенето.