Така, след хилядолетни усилия, Маркизата най-после попадна в Замъка. Трябва да отбележим, че в началото на нейния Замъков Начин на Живот (ЗНЖ) всичко й беше интересно и вълнуващо. Съпругът й беше все така внимателен, нежен и, може би, влюбен, водеше я той сред отбрано общество, запознаваше я с по-близки и по-далечни роднини, усвояваше тя своя Нов Начин на Живот (ННЖ). Разбира се не всички хора, с които по стечение на обстоятелствата се срещаше бяха интересни, интелигентни и забавни, не, имаше сред тях безпомощни и жалки човешки същества, които само по външност изглеждаха  от биологичния вид на човеците. Хубавото на новия й живот беше, че установеният от хилядолетия ред позволяваше тя самата да избира с кого да се среща и с кого не. Тази своеобразна форма на Свобода не беше, разбира се, абсолютна - все пак съществуваше замъков ред, с който младата обитателка на имението трябваше, поне на първо време, да се съобразява.

Не се мина много и Маркизата откри Скалата. Тогава започнаха и дълготрайните й разходки, а не след дълго започнаха да се появяват Залезите Сутрин, с които тя така и не можеше да свикне, не можеше да свикне... Разбира се, немалка роля за особеното оцветяване на живота й играеше и постепенно променящото се отношение на Маркиза. Все по-рядко долавяше тя онова вълнуващо благоухание, което с трепет вдишваше по време на приближаването си към него, когато пътешестваха и живееха в Града. Не че съвсем беше изчезнал този характерен белег на Маркизовото тяло - не, но се появяваше значително по-рядко, значително по-рядко и някак си изветряло и повехнало.

Всичко това не можеше да не се отразява върху цялостния облик и качество на Маркизиния живот.     Въпреки райските елементи, които продължаваха да съществуват като естествена съставна част на живота й, тя не можеше да не изпитва известно разочарование. При едно от отиванията си на Скалата тя се натъкна на Камъка - едно събитие, за което не споменава кой знае колко подробно в Записите, но което е оставило ярка следа в нейното поведение, разсъждения и Цялостен Начин на Живот (ЦНЖ). Точно Камъка и неговите послания постепенно започнаха да нарушават безгрижието, комфорта и крехката Хармония, с които Маркизата мислеше, че се е сдобила. Нейното необяснимо на пръв поглед чезнене също до голяма степен беше в резултат на заглеждането й в Камъка, в просветляващото му древно лице. Значително по-късно изследвачите на Записи, както и на Живота и Делото на Маркизата забелязаха, че точно посланията на Камъка се опитваха да спасят бегълката от страната на Обикновения Начин на Живот (ОНЖ) от самоизолацията, на която съзнателно се беше подложила...

Опитала телата на различни видове човеци имала късмета да се докосне до Благовонното тяло на Маркиза, Жената прекарала детството, юношеството и ранната си младост в Града сега отново беше смутена. Залезите сутрин, посланията на  Камъка, намаляването и повехването на Маркизовото благовоние я караха да погледне отново към Света Наоколо и така се роди поредният й Запис, в който тя, струва ни се, показва, че е разбрала някои от събитията, сполетели я за добро или лошо...

© Ангел Г. Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2000
Ангел Г. Ангелов. Сутрешни залези. Варна: LiterNet, 2000

Други публикации:
Ангел Г. Ангелов. Сутрешни залези. Велико Търново: Слово, 2000.