След Записа за Казанния начин на живот (КНЖ) Маркизата непрекъснато се къпеше. Не стана ясно откъде беше добила този маниакален навик - дългото стоене сред въздуха, наситен с вонливи частици, обгръщащ Казана едва ли беше проникнал толкова дълбоко в порите на нежната й, чиста кожа. Замъковият персонал по-скоро смяташе, че се опитва тя да отмие Спомена за Бедняка. Успяла  беше да се пресели в Друг Свят и този факт в пъстрата й биография навярно я караше да изпитва някаква форма на гузност.     Маркизата отново се беше завърнала в обикновения си живот, но все още беше под яркото впечатление на срещата си с Бедняка. Ходеше тя отнесена из Замъковите гори, ходеше на Скалата, заплесваше се по Изгревите, страхуваше се неочаквано да не се превърнат те в Залези, но не й оставаше време, Душа не й оставаше да се наслади на живота си, на толкова трудно извоювания си начин на живот...

Започваше тя, макар и мигновено, да се замисля за същността на своето постижение, за цветовете и благините, които съдържаше в себе си осъществената й мечта. Защото, всеизвестно е, макар и никъде да не споменава, че мечтата й, а и усилията й, чрез целия й съзнателен живот бяха насочени към постигане на Замъков начин на живот (ЗНЖ). Странното беше точно в това - сега, когато мечтата й беше реалност, тя все по-често се връщаше към предишните късове живот, неизтриваемо вместили се в хилядолетната й биография.

Трябва да отбележим, че що се отнася до Записа за Бедняка, тя далеч не всичко е отразила в него. Не споменава никъде например (може би от неудобство), че след първото реално докосване до тялото на Бедняка последваха още няколко докосвания, но за тях и тяхното въздействие върху психиката, емоциите и физическото състояние на младата жена няма нито дума. Ще кажем само, че тогава, по време на онази далечна  улична случка край Казана, Маркизата разбра, че тялото й не е подвластно на обстановката, на нейното желание, разбра, че е трудно управляемо и се подчинява на дълбоко скрити сили, неизучени и неописани в регионалната и световна литература. Причините, поради които тя е премълчала тези толкова важни, особено оцветени пространства от преживяването си, не са съвсем ясни и до ден днешен, но подозренията на изследователите, които се занимават с живота и делото на Маркизата са насочени точно към тези скрити сили, които рано или късно ще бъдат разпознати, изучени и обяснени. Иначе слуховете и махленските приказки упорито втълпяваха на обикновените хора, че Маркизата не би се поколебала да прави секс дори с Бедняка, дори в онази ненормална обстановка край Казана (или не дай Боже върху Казана!) само и само да постигне добиване и умело използване на добитата информация за собствените си  непоколебими цели. Вярно, тогава, когато се е докосвала до Бедняка, тя още не е била срещнала Маркиза, още не е била започнала конкретния градеж на своя Замъков начин на живот (ЗНЖ), но нейните търсения, нейното неистово лутане и монолитна целеустременост още тогава са били готови да помогнат за грандиозната сделка на живота й. Може би сега, като се разхождаше из райските пространства на съпружеския си Замък, Маркизата с неизвестни ней рецептори усещаше, че е дошло времето за Един Нов Запис, различен от всички досегашни, Запис, който не само ще разкрие подходите и механизмите за проектиране и изграждане на Нов начин на живот (ННЖ), но и ще разкаже за теоретичните основи на всевечния устрем на човечеството към новостите и промените.

С неизвестните си рецептори Маркизата долавяше кълновете на новото писание - едрееше то в недрата на неизследваната - същност и я подтикваше към усамотение и мъки...

© Ангел Г. Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2000
Ангел Г. Ангелов. Сутрешни залези. Варна: LiterNet, 2000

Други публикации:
Ангел Г. Ангелов. Сутрешни залези. Велико Търново: Слово, 2000.