И до ден днешен четците на Записи не могат да си обяснят някои редове от Записа на Маркизата за Заможния. Опитваха се те да погледнат на тези запечатани Маркизини мисли като на моментни състояния, като на нещо отразяващо отдавна отминали преживявания, като на пристрастни може би оценки на една жена,  която по време на записването е имала битие и мироглед съвсем различни от ония, които е имала по времето на събитията, описвани от нея. Не случайно на няколко места в Записа тя си повтаря, че преживяванията й през този нощен ден са променили целия й по-сетнешен живот. Сред записаните редове обаче трудно може да се съзре как и защо това се е случило (ако въобще се е случило). Най-вероятно днешната Маркиза, под влияние на необикновените си спомени, е смесила Времената, и събитията от Записа безпрепятствено са прелитали от едното в другото, понякога са се съешавали, раждали са се недоносчета, уроди или пък съвършени произведения на изкуството, създавали са се Хармония, Радост и Любов или пък непоносимо са трещяли изстрелите на Злобата, Омразата, Гнева и Омерзението. В крайна сметка Маркизата едва ли е разбрала как точно Заможния е забогатял, едва ли е получила необходимата й информация, но е видяла и почувствала друго - какви са живота и телата на заможните... И навярно не случайно през цялото й многовековно пребиваване в богатските покои Денят си е оставал затъмнен, ненормален и гнетящ - може би е бил свидетел на престъпни деяния, та с тъмнината си ги е прикривал? Може би по този начин е осигурявал непрекъснато нощно спокойствие за изследванията на някогашното момиче, от което се е родила днешната Маркиза? Или пък, пренесена в оня свят, тя е прозряла някои работи, пряко свързани с Душата и Тялото, може би...

Така или иначе четците на Записи бяха объркани, трудно се добираха до единно мнение, а непонятните късове материя, които откриваха понякога сред думите, ги озадачаваха, объркваха, вдъхновяваха или окончателно ги обезкуражаваха и много от тях безвъзвратно се отказваха от престижната професия на четци и изследвачи на Записи. Разбира се, не това е най-важното и днешните читатели едва ли се интересуват от професионалните мъки на изследвачите - интересното за тях е онова разминаване между намеренията на Маркизата и реалните й постижения по отношение на добиването, анализирането и използването на информацията.

Работите в Замъка бяха особени и след завръщането на Маркизата (става дума за завръщането от мисленото й пътешествие сред живота и делото на Заможния, което тя извърши по време на подреждането, записването и публикуването на Записа) въздухът в него самия, а и в околностите му от време на време се насищаше с ароматизирани частици, които излъчваха миризма на безпосочност, вътрешна обърканост, няколко вида несъответствия, както и мъка, чийто произход и начин на производство бяха неизвестни. Маркизата нито за миг не споменава, че понякога са я спохождали подозрения, опасения, терзания и страх, породени от плахо прокрадваща се гузна съвест, полуосъзнато чувство за вина, както и от занемарена грижа за душевните движения, забравени от нея поради целеустремеността й към организиране, осъществяване и евентуално консумиране на Заможен Живот. Най-вероятно нито по време на записването, нито по времето, когато е била в покоите на Заможния, Маркизата не се е досетила, че забързана към заветната цел, може да не забележи и да подмине ценност, която не би могла да се сравни с нито един Заможен Живот. Вярно, че тя несъзнателно и сигурно неумишлено се е отнасяла пренебрежително към същността и значението на душевните вибрации, сигурно без да иска не се е сещала за уроците на Мислителя, сигурно поради деликатността и ненаситната си същност душата й дискретно е обиквала околностите на мисловните й територии. Но тези обяснения едва ли внасят някаква яснота по отношение на замисъла, целта и реализацията на този Запис, който дава само бегла представа за истинските преживявания на някогашната гостенка на Заможния...

Месеци наред Маркизата ходеше на Скалата, следеше внимателно Изгревите и Залезите, както и тяхното редуване, разглеждаше оставените послания върху хилядолетното лице на Камъка и между две бдения организираше приеми, които Замъка започна да възприема малко гнусливо и с известна досада. Маркиза си го обясняваше по два начина - съзираше той в тези начинания нарушаване на Замъковите традиции, а от друга страна вкарваше в разходи домакинството на огромното имение. Трябва да се подчертае, че онова имане, което Мазника повери на Маркизата не можеше да се използва по никакъв начин - хората на Мазния, макар и дискретно, много внимателно следяха състоянието, движението и съхраняването на необятните Мазникови имущества. А и самата Маркиза едва ли би се докоснала до тези богатства, като знаем как се отнасяше тя към киселите ухания, които неминуемо се излъчват от такива и подобни "блага". Обитателката на Замъка живееше замъковия живот, без да се замисля за възможните трудности на този живот. Всичките си предишни усилия беше насочила именно към постигането и консумирането на такъв Живот без проблеми. Сега, когато го беше постигнала, едва сега понякога тя се замисляше за цената на това свое постижение. А Залезите сутрин или Изгревите вечер като че ли бяха оня сигнал, който Маркизата възприемаше като напомняне. Или може би като тихо предупреждение. В този смисъл и Записите биха могли да се разглеждат от днешните изследвачи като своеобразно изкупление, което Маркизата едва ли е осъзнавала. Най-вероятно те са се появявали на бял свят благодарение на вътрешните пориви, бушували в Маркизината Душа - пориви към истината, към достоверността, а може би и към преодоляване на новоосъзната гузност...

© Ангел Г. Ангелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2000
Ангел Г. Ангелов. Сутрешни залези. Варна: LiterNet, 2000

Други публикации:
Ангел Г. Ангелов. Сутрешни залези. Велико Търново: Слово, 2000.