 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОТГОВОР
На Ицо
Хайде, попей ми...
Но преди това ме прегърни.
И побързай, защото
слънцето вече залязва,
а тъмнината ме плаши...
Не ме оставяй
на тази разлюляна земя,
потъмняла от лятото
сред пясък и спомени -
пъстрооките вълци
са тъй изгладнели,
а тъмнината ме плаши...
Виж как луната
похотливо се съблича
и в съня ти наднича,
от страха недокосната.
И аз като тебе
идвам от вятъра
и на вятър ще стана -
затова те обичам...
А ти ми попей,
но побързай, защото
долу в росата
бездомните кучета
вече те чакат...
Но преди това ме прегърни.
25 септември 1996
© Анна Димова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.11.2002, № 11 (36)