Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "ОПЕРАЦИЯ СВЕТЛОНОСЕЦ"

Владислав Тодоров

web

Думите се сбъдват в миналото...
Откровение на Кабаносов

Тук написаното остава неподписано, защото почеркът е мой. Той е здрав и красив. Неразрушимо красив. Тук следва фактът на този почерк. Никакво замазване. Почеркът е кораво свидетелство. Печат на безсрочна годност. Грамота за пред Страшния съд.

Провидението е всевишна грамотност. Настанено в глухите покои на вакуума, То невидимо мълчи. Безгласно и невъзмутимо, То прозира в почерка.

 

Неделя е. Празен ден. Вчера беше вторник.

Зазорява се. Часовниковата кула удари полунощ. Слънцето възхожда бавно и величествено. Облизва корпуса на вечния ми дом. Вдига се нагоре и огрява Долината на тракийските царе.

Навън е тиха ранна утрин. Нищо не помръдва. Времето е спряло.

Пиша тези редове на борда на Пумпала, намиращ се на връх Храбър. Живея сам в това секретно чудо на света. Периодите на безтегловност носят паметна радост на моето съществуване. Безтегловността създава особена мисловна перспектива. Сменя оптиката на ума. Изтънчва краснописа.

Налага се често да плюнча графита, с който пиша. Дъвча самоделна дъвка. Осигурявам си приток на слюнка. Дъвката получавам от смесване на восък и смола. Тук около мен восък има в изобилие - благовонните свещи, които постоянно горят, за да ми поддържат обонянието остро. Смола добивам от кората на Дишащото дърво, което пълзи по вътрешните стени на Пумпала. Нося специални контактни лещи, които филтрират светлината и правят очите ми безцветни. Тишината ме кара да чувам звуци, без да ги издавам. Несистемното биене на Вятърния часовник ме държи в ситуация на вселенски хаос.

Часовниковата кула удари двадесет и три часа и пет минути. Времето беше тръгнало назад. Вятърът духаше от северозапад. Вятърният часовник има за цел да дезорганизира Ноздрите - членовете на организираната престъпност, самонастанили се в Долината на тракийските царе. Този часовник прави невъзможно те да синхронизират акциите си. Задвижва се от вятъра. При безветрие спира. Ако вятърът духа от запад, тръгва назад.

Часовникът е усложнен ветропоказател. Изнамирането му отне време, така както в древността отнело време да се изобрети парната машина на базата на чайника. В Долината метеорологията определя хронологията.

Два пъти седмично взимам магнитна баня в скафандър от еластично стъкло. Лепне ми като хирургическа ръкавица. Прилича на приказен пашкул. Има майсторски изработена канелка във формата на дервиша пишка. Тези бани изобщо не ме разкисват. Обратно, обострят въображението ми. Канелката изпуска благи газове. Изпадам в сомнамбулно състояние. После газовете стават кисели и тялото ми напращява като църкащ кюкумбер. Докато се къпя, ангели ми се притичат на помощ. Предпазват ме да не се отдам на автоеротични занимания. Това са ефимерни създания с придобити за случая тела. Те поемат киселата жега от плътта ми и постепенно измират. Въпросните бани ме карат да се чувствам блажен.

След баня лежа в ултравиолетовия ковчег. Пека се и загарям с бучка захар под езика, напоена с давила. За разлика от Маджуна, давилата е напълно легален, държавно лицензиран психотропен пенкилер. Ултравиолетовата светлина ме кара да сънувам в будно състояние.

Днес имах следното съновидение:

Бездънно. Хладно и влажно. Дъх на саламура. Мръсно-зелени стени отразяват мрака. Олющена мазилка. Нисък бетонен таван. Сякаш нарочно спуснат. Стоя прав. Не помръдвам. Строен в невидим строй. Сам съм. Ръката ми стиска клечка. Метална маса. Неръждаема. Леденостудена. Мога да мина под нея. Толкова съм малък. Струя светлина пада върху тяло, поставено на масата. Точно пред мен. Надигам се на пръсти, за да го разгледам. Вглеждам се. Мъртвешки бледа човешка глава. Бръсната. Груб хирургически шев опасва темето. Кърпена кожа. Вдигам ръка. Закачам конеца с клечката. Шевът се развързва. Кожата се цепи. Ушите ми писват. Панически идвам на себе си.

 

Спектралната Калиграфия

Аз съм таен калиграф. Обслужвам спектралната калиграфия - строго секретно средство, което ползва Ф лъчи и графитна субстанция със супер специални свойства. От графита се прави симпатично мастило с изключително важно предназначение за националната сигурност на балкан-българското културно чудо.

Преди да бъда засекретен на Пумпала, работех в сектор Неуловими разузнавателни субстанции и свръхсензорни газове. Поради отлично справяне с работата бях преместен в Абаносовата кула - щабът на Отечествената Безопасност (ОБ). Живеех и работех съвършено сам в криптата на Кулата. Всички знаеха, че съществувам. Никой не знаеше кой съм.

След победата на Консервативната революция цялата класифицирана информация започна да се създава ръчно и да се съхранява в твърдо материално състояние на неразрушима хартия. Така вътрешно-ведомствените информационни потоци не биха могли да бъдат прихванати от сателитите на неприятели и шпиониращите ни очи и уши на вселената, както и от злонамерени хакери, които ежеминутно се опитват да пробият в тайнствата на националните ни устои. Високите технологии бяха извадени от употреба. Отварят дупки и задни вратички.

Тайните агенти на ОБ ми изпращаха заявки посредством съвършено остаряла транспортна система, сглобена от мукавени хоботи. Тя има терминали във всички основни отделения на Абаносовата кула. Аз намирах исканите документи, отключвах ги и ги разпращах по терминалите. В зависимост от тяхното ниво на засекретяване тези документи се самозаключват автоматично след определено време. Мастилото става невидимо. В него има вграден часовник.

Спектралната калиграфия постепенно разшири приложението си. Вече не само тайните агенти, но и формените сътрудници, информаторите на ОБ както и член-кореспондентите на Балкан-българската академия на науките, ползват това мастило за писане на ръка на рапорти и донесения. Това става на вече споменатата неразрушима хартия. Тя се произвежда в строго контролирани количества. Донесенията се класифицират съгласно непробиваема таксономия, създадена от мен.

Всичко написано с това мастило и на тази хартия се заключва и отключва, става невидимо или видимо с помощта на споменатите Ф лъчи. По правило документалният масив на архива стои заключен. Така той има вид на струпани камари неразрушима хартия. Аз съм този, който отключва мастилото и проявява написаното. Аз управлявам Ф лъчите.

Успешното внедряване на моите рационализации и изобретения в работа с класифицирана информация ми създадоха анонимна слава в разузнавателната общност. Една нощ бях вдигнат под тревога и откаран в източното крило на Кулата. Там се помещава Тайната Експедиция. Случваше се нещо безвъзвратно с мен.

Посрещна ме маскирана Тричленка в силно озонирана стая-килер. Уста Иван беше един от тях. Мъжът в средата. Усещах го. Миризма на прясна вакса и одеколон "Tроен нарцис". Зад Тричленката на стената висеше масивен герб. Изкусна направа. Двуглава драконова костенурка с крила на прилеп. Гербът на Тайната Експедиция.

Останах прав. Завързаха ми очите с парче чувал. Миризма на коноп ме блъсна в носа. Поставиха дясната ми ръка върху тръбно перо от камилска птица и леден щик, кръстосани върху дебела книга с дървени корици и сребърна обковка. Миризма на оръжейна смазка и мастило.

Някой произнесе думите: "Чисто. Просто. Сурово." Беше Уста Иван. С всяка дума неговият глас ме поглъщаше така, както боа поглъща заек - на етапи. Казаха ми да повторя думите и аз ги повторих. Последва клетвено мълчание. Развързаха ми очите и ми връчиха сувенирно отличие - масивна мастилница от черна слонова кост във формата на двуглава драконова костенурка и перодръжка от тръбно перо. Изкусна изработка. С нея пиша в момента тези редове.

Вкараха ме в Барабана - блиндирана звукоизолирана камера за свръх секретни устни нареждания. Вътре ме посрещна Слънчевия сплит - моят пряк управител. Мисията ми беше сменена. Прехвърляха ме в Пумпала, завинаги. Остатъка от вечността щях да прекарам в него. Трябваше да създам нерушим дубликат на целокупното балкан-българско писмено наследство. Трябваше да го препиша на неразрушима хартия. Красиво.

Беше ми още наредено да изобретя контра лъчи, с които да може да се изличи завинаги съдържанието на цялата славянобългарска словесна маса, печатна и ръкописна в случай на крайна нужда. Тръпки ме побиха. Да заличим всички писмени свидетелства за това, че изобщо ни е имало! Какво би наложило подобно самоизтриване?

 

Минало несбъднато

Мастилото е кръвта на Истината. Хартията - нейното ложе. Думите, изписани с това мастило на тази хартия, сбъдват миналото. Без тези думи миналото е несбъднато. Нация без минало не съществува.

Залових се да създам тайно писмено свидетелство, в случай че заличаването влезе в сила. Свидетелство, което да пребъде. Започнах да си водя дневник с мисли - разхвърляни, но все пак мои. Създаването на документ, който има словесна сила да сбъдва миналото, извън официалната таксономия на писмените свидетелства, е строго забранено. Ако този дневник попадне в чужди ръце, с мен е свършено.

Налице са всички необходими пособия за създаване на автентично писмено свидетелство съгласно държавния калиграфски стандарт - тръбна перодръжка, попивателна хартия, благовонен талк, мастило и двуглава мастилница. Шестият ми пръст осигурява правилното изписване на ченгелите.

Консервативната революция произведе безпрецедентен бум на краснописа по всички етажи на официалния държавно-бюрократичен строй. Историческият Декрет за Калиграфията, един от първите законотворчески актове на Революцията, промени изцяло отношението към грамотността.

Калиграфията е писмената форма на щастието. Тя възпитава чувство на вековечна благодат у грамотните. Нашият език е безсмъртен. Неговата писмена форма е подобаващо безсмъртна по своята красота и изящество.

Езикът на безсмъртните е чист, прост и суров - свободен от ирония и подривни тропи, от лингвистични финтифлюшки. Езикът на простосмъртните е усукан, хитроумен и лукав. Ироничен.

 

Балкан-българските потайности

В търбуха на Пумпала се намират няколко строго охранявани камери. Те крият в себе си извънредно любопитни и крайно опасни съдържания. Контактът с тези съдържания е абсолютно забранен.

В една от камерите се пази Кабаносов и неговото Откровение - прокълнатата книга. Камерата е сравнително компактна, с вид на голям хладилник, вграден в едно от носещите ребра на Пумпала. Охранява се с помощта на газообразен детектор, който следи състоянието на Кабаносов и неговото Откровение. Достъпът до тази камера изисква изпускането на умна миризма.

Откровението на Кабаносов е единствената книга, осъдена от Революцията да остане завинаги непреписана. Затворена за вечността. Тази книга крие страшна несбъдната истина. Ако тази истина бъде преписана, тя ще се сбъдне.

 

Операция Vortex

В архивните масиви, които не спирам да преписвам, попаднах на истината за края на Кабаносов. Добре измислена работа. Струва си да се разкаже.

Отечествената Безопасност била прихванала дирите му. Те водели в Цюрих, където Кабаносов завършвал работата над своя opus magnum, озаглавен "Откровение." В него Кабаносов, по собствените му думи, "акушира раждането на страшна истина от дебрите на вековна тайна."

След като бил осъден на смърт за антинародно подбудителство от Тричленката на ОБ, Кабаносов бил екзекутиран в квартирата си на Шпигелгасе номер 14 в Цюрих. По онова време той се криел под чуждо име и пластична операция. Екзекуцията се състояла в полунощ по многозначителен начин. За целта било използвано непознато дотогава секретно оръжие - умно перде за баня, завеса удушвач. Монтира се в душ кабина и се задейства от турбинния ефект, който струята вода създава в момента на къпане.

Таен агент шести разряд Коко Лампазова подготвила и осъществила операцията по елиминиране на изменника под кодовото име Vortex. След период на наблюдение се установило, че всеки следобед около пет, след като приключвал работа над своето Откровение, Кабаносов излизал от квартирата си на Шпигелгасе 14 и се отправял към кафене "Одеон", където развивал мисленето си с игра на шах, заслаждайки си с тиролски маршмеллоу.

Веднъж, на излизане от къщата, Кабаносов се сблъскал с непозната жена. Изглеждала залутана, мачкала пътеводител в ръка, а очите й панически шарели. Търсела кафене "Одеон", откъдето преди много векове Ленин, Ганди и Цара променили света. Кабаносов предложил на непознатата да й покаже пътя, понеже и без това натам отивал. Обичал да общува със случайни хора по повод случайни неща. Ценял тези "аламинути на случая" или инцидентни отклонения от правилата, изградени в дългите години самотен живот под чужди имена и постоянно скиталчество.

Жената била на вид благовъзпитана индийка. Имала виненочервена точка между веждите, сякаш била взета на прицел от невидим снайперист. Представила се за аспирантка по древни култури от Калкута на име Чаваргалада. Дошла в Цюрих на конференция. Станало й скучно и тръгнала да се шляе из града. Говорела школуван английски със силен индийски акцент. Необяснимо защо имала нагар по пръстите.

Очите, пълни с животозачеваща влага, а зениците, като две паралелни вселени, тъмнеели безбрежни, кожата смугла и гладка сякаш опъната на обръч, ноздрите широки и дръпнати като на разгонена змеица. Буйна черна конска опашка с дъх на къри и кокосово мляко. Видимо съвестна и благочестива, но дълбоко в себе си буреносна и стръвно лъстива. Тънки пепеляви устни. Фина татуировка замрежвала дланите. Разлюлени хълбоци. Гърдите островърхи, но сухи. Гласът плътен, маже се като петмез. Задникът обаче сплескан, сякаш шляпнат от твореца. Словоохотлив екземпляр на нежния пол, съчетаващ здрава, развъдна похот с гражданско дружелюбие. По нищо не личало, че става дума за хермафродит-ликвидатор.

Настанили се удобно в сепаре Сецесион на кафенето "Одеон". Чаваргалада поръчала Маджун за двама. Единствено в Швейцария можело да се консумира легално олекотен вариант на Маджуна. Кабаносов се поддал на изкушението и се оставил в ръцете и очите на своята омайна странница, която го размеквала с топлия си влажен поглед. Маджунът го обаял и той се осмелил да й предложи да продължат сладкодумната беседа в неговата квартира. Щял да й покаже колекцията си от коркови тапи. Идеята предизвикала бурен интерес у нея и тя възкликнала от изненада. Оказало се, че била слушала курс лекции по културна история на корка.

Тапите очаровали със своята изящна безполезност. Всяка тапа имала своя история. Той й разказал една от тях - историята на корковото човече, което прекарало в гърлото на бутилката триста години, преди да му навият тирбушон в главата, за да пуснат духа му на свобода.

Историята свършила. Той я доближил отзад и заровил пръсти в косите й. Погалил вратлето й с върха на езика, после надолу по гръбнака, прешлен по прешлен... Тялото й взело да тръпне и шуми като старопланинска дюля... Комбинезонът паднал и оголил остъргана кожа с бакърен загар. Огнестрелна рана на бедрото... Зърната изглеждали предъвкани като стари семейни биберони... Дъхът на къри обаче го отблъсквал, спирал го да не се самозабрави.

Чаваргалада паднала на колене пред него, разпрегнала чатала му и с гальовни устни го предизвикала да свърши преждевременно. Той я погледнал смутено с чувство за осуетена консумация. Тя му се усмихнала закачливо и изтичала в банята да се освежи. В тоалетната й чантичка като портативен парашут било скътано умното перде. Било извънредно фино и прозирно, практически невидимо. Закачила го за халките на душа, после се хвърлила в леглото на Кабаносов с думите "вземи си душ, нощта е млада."

Той отърчал в банята с надеждата горещият душ да му върне силата. Скочил в кабината и пуснал водата да бие в главата му. В този момент умното перде се изтръгнало от халките и обвило тялото му. Кабаносов бил летално пакетиран.

Зловещият пакет бил прекаран през няколко граници като произведение на биоправдата - Самозванец-Нагъл, препариран в Швейцария по поръчка на Ермитажа. Небивала в направата си художествена консервация на цял неизкормен човек, озаглавена Vortex.

Изменникът, вакуумиран за вечността, бил доставен в хранилището на ОБ. По-късно е пренесен на борда на Пумпала, където и до днес се пази в споменатата хладилна камера. Откровението е заключено в блиндирана каса, намираща се вътре в камерата. На тази каса Консервативната революция гледа като на кутията на Пандора. Ако тя бъде отворена, някаква страшна разрушителна истина ще бъде изпусната на свобода. Изпепеляваща Революцията истина.

Боря се с изкушението да препиша Откровението на неразрушима хартия. Защото това са единствените думи, които остават непреписани. Думи на вечно несбъднатата истина.

 

Великата А Аномалия

Великата Атомна Аномалия, разразила се в края на 21-во столетие, промени коритото на река Дунав. Златна Добруджа беше залята цялата. Житницата на България се намира под вода. Мръсна и болна вода.

България бе смъртоносно подкосена. Тя бе крайно обезсилена. Забави се рязко половото и интелектуалното й съзряване. Настъпи демографски срив поради безплодие и масово слабоумие. България се смали духовно и числено. Ялова и блудна тя се саморазпусна.

Дойдоха крайно гладни и жадни времена. Не смогваха да погребат самоубийците и те взеха да се палят. Кампанийно щафетно самозапалване изпепеляваше народа на малки части. Хора-факли осветяваха пътя ни надолу в Ада. Този път е дълъг и невменяемо страстен. В Ада нацията пристига цяла превърната в пепел. Изтляла.

С цел да бъде спасена от израждане личността на българина, в страната бе осъществена Консервативна революция под кодовото име "Светлоносец". Щурмът на Парламента бе оглавен от Бакърения генерал, главнокомандващ противопожарните сили.

Преялата с власт и продоволствия политическа върхушка бе заловена на място заедно с цялата шайка медиуми, екстрасенси и парапсихолози, които манипулираха политическите битки и подсторваха електората с биотокове, ултравиолетови вълни, сияния и прочее безжичен магнетизъм, както и експертите по изпразване на мозъците чрез стимулиране на жлезите. На всички тях им отсякоха езиците - тези пъргави опашки на Лъжата. Носовете и ушите също отидоха под ножа. Бившата парламентарна пача бе разселена из пещерите на искърското дефиле и пожизнено заплюта.

 

Пришествието на Светлоносеца

В учредителните документи на Консервативната революция е формулирана стратегическата й цел:

"Консервативната революция дефинира силната личност, нейните способности и таланти като божествен дар и върховна ценност. Бидейки неприкосновена, силната личност е основен предмет на държавна грижа. Революцията налага силата на личността с цялата мощ на институциите, ползвайки без ограничение природните, културните и технологичните ресурси, с които разполага. Великата мисия на Революцията е чиста, свята и сурова - производство на тотално балкан-българското чудо и неговото изнасяне в пространствата на всемира."

По-нататък още се казва:

"Революцията провежда политика на тотално национално преображение на базата на велико космическо преселение и физическо обезсмъртяване чрез клетъчно преустройство на личността. България да бъде преродена в микронация от живо-тръпни Титани, кръстосващи вселената на борда на летателен мемориал Светлоносец."

 

Революцията цели национално възмогване чрез тотална мобилизация на личността, а не на народната маса. Става дума за духовното и биологично усъвършенстване на избрани индивиди, не на безразборната тълпа.

Народнодемократичното начало аварира пред очите ни. Народът бе фатално изразходен във века на балкан-българската демокрация. Волята - изцедена. Мозъкът - смит. Огънят в сърцата - задушен. Нацията - видиотена.

Колективната немощ трябваше да се превъзмогне шоково, с титанична страст и напор. Бяха нужни велика идея и несметни богатства за възраждането на националния геном от гибелна развала.

Преображението можеше да се състои единствено в условията на абсолютна неземна свобода - в безтегловните пространства на открития космос на борда на летателния мемориал Светлоносец. В трюма си той ще носи неразрушим дубликат на балкан-българското духовно чудо. Трябваше да бъдат възпитани балкан-български живо-тръпни Титани, които да станат субектът на това неземно национално преображение.

Става дума за тотална мобилизация на балкан-българския дух. Става дума за производство на натурфилософско чудо. Става дума за чудотворни мъже. Трайни мъже. Мъже с нетленна плът и нерушим дух. Мъже с психосоматични мощности от титанично естество. Конструирането на подобна порода мъже постави пред науката грамадна задача - да осигури биологическото им безсмъртие и духовната им свръхсъстоятелност.

Повелител на титаничната микронация стана Бакърения генерал. Нарече се Уста Иван. Той повелява и твори с помощта на Дванадесет титулувани демагога и личен Хермафродит-тълкувател. Освен далновиден Повелител, Революцията разполагаше с огромното богатство, завещано ни от Траките. С него можеше да обезпечим преображението.

Несметните тракийските съкровища бяха разпродадени. Започна се трескава подготовка на операция "Светлоносец." В този момент моята мисия беше сменена. Бях прехвърлен на борда на Пумпала, който трябваше да бъде преустроен в космически летателен мемориал. На мен се падна честта да създам неразрушим дубликат на балкан-българското културно чудо, който да трае в условията на открит космос - вековечно.

Операция "Светлоносец" представлява небивало по рода си начинание да се възроди балкан-българския автентичен прототип на базата на специален отбор от максимално мобилизирани личности, които упражняват човешките си способности с нечовешка сила - титанично.

Времето беше бременно с Титани и роди Титани - балкан-българска направа живо-тръпни Великани.

Съгласно Хезиод думата титан идва от старогръцки и означава нечовешки напрегнат, крайно мобилизиран, свръхмерен индивид. Титанът е безмерно надарен. Личност без мярка. Чрезмерен човек - богочовек.

Титаните скопяват бащите си и изяждат децата си, за да скъсат с рода си и да прекъснат възпроизводството си. Те не са брънка. Нищо с нищо не ги свързва.

За беда обаче, безподобната сила крие коварна слабост. Възгордяването е слабостта на Титаните. Възгордяването им взима силата. Възгорделият се Титан е мъниче.

 

Неръждаем Адам

Земята е склад за бракувани хора - вторичните суровини на Грехопадението. Гравитацията ни държи във вечен плен на този склад, радикално заземени. Смъртни.

Смъртта подобрява хората. Прави ги по-приемливи за живите. Подобно подобрение на човека е съвършено неприемливо за Революцията. Смъртта трябваше да бъде опровергана. Веднъж за винаги поправена.

Науката бе впрегната в колесницата на Революцията. И се произведе балкан-българското природонаучно чудо. Преодоляхме бариерата Хеифлик - това, което прави живота краен и обрича биосферата на стареене и смърт. Спряно беше стареенето на клетките в процеса на деленето. Стана възможно циментирането на теломерите - краищата на веригата на ДНК. Това осигурява клетъчно делене без загуби на генетичната информация. Клетката остава невредима. Организмът не ръждясва. Смъртта - отложена завинаги.

Генната революция започна с тялото на Повелителя. Постигнахме стопроцентово делене на Уста Иван на клетъчно ниво. Той живее в биологическо безвремие. Естествената му смърт е научно отменена. Уста Иван е вечно живото натурфилософско чудо на балкан-българската биосфера. Неръждаем Адам.

Последва поетапно клетъчно преустройство на специални държавни номенклатури, на първо място Дванадесетте Демагога, Хермафродитът-тълкувател и Тайните служби, които трябваше да осигуряват безаварийното протичане на операция "Светлоносец."

Сред балкан-балканските народи от второто хилядолетие увековечаването на Повелителите е ставало чрез мумифицирането им. Мумията е вечно мъртва версия на безсмъртната личност. Обратно на това, безсмъртието на Уста Иван е жива, а не мъртва форма.

Възникна култ към нерушимия дух и плът на Повелителя, към вътрешния му свят и органи. Народният театър постави зрелищни алегории. В тях основните действащи лица въплъщават политическите и морални категории, които полемизират в главата на Уста Иван. На сцената на Народната опера неговите жлези, кожа и вътрешни органи взаимодействат на художествено ниво, пеят и танцуват, дефилират като биофизическа мистерия на изумителните мощности на Титана.

 

Отдел Нулев

Тайната Експедиция е една от специалните служби на Обществената Безопасност. Тази служба пряко и непосредствено осигурява разполагането на балкан-българското титанично чудо в рамките на вселената. Тайната Експедиция провежда специални вакуумно-гравитационни профилактики, които обслужват Пумпала-Светлоносец и го правят пригоден за развъждане на балкан-български Титани.

Отдел Нулев е мозъчният център на Тайната Експедиция. Оперативните работници на този Отдел са шест. Те носят имената на благородните газове от нулевата група на газовете - Слънчевия сплит Helium (He), Новия Neon (Ne), Ленивия Argon (Ar), Скрития Krypton (Kr), Чуждия Xenon (Xe) и Лъчистия Radon (Rn). Слънчевият сплит управлява отдела и координира тайните мисии на газовете.

Благородството на газовете произтича от извънредните им физико-химически качества - от абсолютната им устойчивост, неизменност и неуловимост. Газовете се радват на свръх секретна класификация, която предполага клетъчно преустройство, придружено от генитално неутрализиране.

Ерекцията е радост за смъртните. Не за безсмъртните. За да се чувствам щастлив, единственото нещо, което трябва да правя, е да упражнявам безсмъртните си дарби и мощности.

Тук ще разкрия дълбоката тайна за себе си. Аз съм благородният газ Неон. Просветлението е моят ресор. Единственият благороден газ, намиращ се на борда на Пумпала-Светлоносец. Аз съм този, който собственоръчно изработва нерушимия дубликат на балкан-българската книжовност. Аз създавам светлинната почва за развъждане на живо-тръпните балкан-български Титани.

По документи произхождам от стар род на граматици-калиграфи. Родът ми прекъсва с мен. Моят живот няма да има продължение. Защото с мен никога няма да се свърши. Аз ще бъда вечно млад. Спрял съм да старея на двадесет и три години, също както останалите газове на отдел Нулев.

Нямам детски спомени. Помня от момента, в който съм започнал да пиша красиво. Писането създава спомените. Думите сбъдват миналото.

В главата ми се върти някаква паметна останка. Мощно експонирана картина до степен на предсмъртно състояние:

Ослепително бяло. Варосана стая с малко прозорче, опиращо в тавана. Схлупено. Мазен задух. Седя на пода сред деца, наредени в кръг. Някой тича зад гърба ни. Играем на някаква игра. Внезапен полъх. Врата се отваря. Течението вдига тензуха на прозореца. Окъпани от слънце гумени ботуши. Леген, пълен с ледена вода. Върти се в кръг. От ръка на ръка. Стига до мен. Железен черпак загребва вода. Пия от него... и после нищо.

 

Мъжката полова монада

Безсмъртието прави мъжкия пол самодостатъчен. Женският отмира. Безсмъртният човек не се множи. Това е нецелесъобразно. Развъждането е вредно. То води до фатално пренаселване на планетата. Безсмъртните мъже са специална порода, а не род. Те нямат произход. Те нямат друга цел. Те са самоцел.

Някога балкан-българинът се размножавал, за да оцелее и пребъде във времето като един народ. Човекът бил смъртен. Родът - безсмъртен. Мъжете били зависими от жените в усилието си да победят смъртта като намерят продължение в синовете си.

Консервативната революция сложи край на човека такъв, какъвто го знаем. Чрезмерният човек съчетава гениалността на поетите, мускулатурата на гладиаторите и безполовата грация на ангелите.

 

На връх Всевишен се каляват Титаните. Далеч от полудата и суетата на човешките стада. С телата си топят ледените езера. С чела къртят канари. Взорът им достига неземни брегове. 666 живо-тръпни Титана добиват чрезмерност на чист въздух. 666 е критичният максимум, след който личността се масовизира. Шестстотин шейсет и шест Титана, сътворени по мярата на Златното сечение (Ф=1,618).

В уречен ден и час Титаните ще пристигнат на Пумпала за отвеждане в пространствата на всемира. Този ден се пази в строга тайна. Този ден може да настъпи във всеки момент. В този момент дори.

 

Полови вълшебства и аномалии

Не съм познал друго човешко същество в библейския смисъл на думата, било жена или мъж. Подобно на безсмъртните, аз съм неспособен да обичам. Не ме влече да се любя с други хора. Не познавам ерекцията. Тя е аномалия от гледна точка на безсмъртието.

Уста Иван е снабден с вълшебни гениталии - единствен той, ексклузивно. Те имат в себе си вградена аларма. Три пъти в годината тези му части оживяват. В кръг на титани той разиграва зрелището, наречено ерекция. Тестикулите заработват с турбинна мощ. Повелителят изтръгва от недрата си вулканични йодели. Органът му набъбва и изведнъж се изправя. Застава нащрек тотално мобилизиран. Тръбач от края на света. До еякулация не се стига. Оргазмът е разрушителен за безсмъртните. Има бронебойна сила. Разнебитва клетката.

 

Жлезата на щастието

Човешкото стадо следва волята на "уда", за да пребъде. Уд (старославянска дума) означава първична полова жлеза. Простосмъртната тълпа търси удо-волствия. Търси всенароден гъдел. Търси да натърка жлезата, за да изпита щастие. Удоволствието дава воля на Уда. Ощастливява плътски. Режимите на удоволствие осигуряват масовото възпроизводство на хора. Пълнят кошара със щастливо стадо.

Уда е вечно гладен фронтовак. Намира се в състояние на свирепа размножителна паника. Нахвърля се да осеменява, да уплътнява земната човешка маса.

Когато една култура търси да удо-воле-твори стадото, да насища масовите му възбуди, тази култура упада фатално. Рухва това, което нацията трябва да удържа за да бъде себе си - устоите. Устояването на уда е мъчителна работа - усилно, себеотрицателно състояние.

Един народ, който търси първичен гъдел, е велик блудник. Народ, който намира щастието си в чатала, е бездарна тълпа. Този народ е обречен да не пребъде. Политиките на всенароден гъдел опустошават. Това ни показа близкото балкан-българско минало. Това ни учи Консервативната революция.

Започна се кампанийно изкореняване на комунално-битовата похот и развъдното сладострастие. Подслаждането на страстите има фатални последствия върху дарбите и интелекта.

Ноздрите обаче са коварни. Приготвят дъхави психотропни мармалади от растителни екстракти, които провокират уда - балкан-българската жлеза на щастието. Най-потентният измежду тях е Маджуна. Разпалва плътта. Превръща я във вечно жива жарава.

 

Прозрачната жена

Една от потайните камери на борда на Пумпала, за които споменах по-рано, крие в себе си прелюбопитен обект. Става дума за секретна мостра на отмиращия Балкан-български неженски пол. Тази мостра може да бъде инспектирана с помощта на свръхчувствителни протези, които осигуряват автентични усещания на екзаминатора при досег с тялото.

Плътта е прозрачна. Това предлага на погледа вътрешното устройство и функции на женския пол. Мострата представлява младо девствено момиче в изрядно здравословно състояние и с първостепенни човешки качества - генетика, физика, обаяние, IQ и артистични заложби. Момичето е било селектирано измежду голям набор от себеподобни.

Архивирането на женския пол за целите на Революцията предполага специална процедура. Жизнените процеси на мострата се забавят максимално. Плътта губи плътност и става прозрачна. Мострата изпада в дълбок биологически сън. Стареенето на клетките е де факто спряло.

В лицето на Прозрачната жена балкан-българският нежен пол ще бъде подобаващо представен във всемира. Жената, този благороден отпадък, е съхранена за вечността минимално жива в своя автентичен вид.

Прозрачната жена почива в мир, сякаш препарирана по силата на някакво коварно вълшебство. Тя никога няма да се събуди сама. Събуждането й трябва да бъде предизвикано.

С целувка? - Никога!

Пробуждането е бавен процес, при който плътта се уплътнява. Прозрачността постепенно се загубва. Тялото бавно оживява, докато мострата идва на себе си.

Тя няма име. Трябва ми име, за да я извикам в съня си. Нарекох я Йо, а себе си Стършела.

Гложди ме еретичната мисъл да я събудя. Ще ровя в архива да намеря начин.

 

Пумпала Светлоносец

От гледна точка на вечността многовековната
история е мигновено явление.
Откровение на Кабаносов

Два пъти на ден се разхождам из Пумпала. Правя упражнения, раздвижвам се и се зареждам с обаяние - сам-самичък в този летателен ковчег на балкан-българската чрезмерност. Оставам сам до идването на Титаните.

Пумпала е свръхсекретното, умно съоръжение, съдържащо апаратура за вакуумно-гравитационни експерименти и клетъчно моделиране на организмите, както и най-голямото слово-хранилище на Славянобългарската и Балкан-българската писменост. Възраждането ги дели. Тук тази писменост присъства изчерпателно. Архивирана е в пълния си вид, калиграфски обезпечена на неразрушима хартия. Става дума за моя лична ръчна изработка на трайни специално импрегнирани копия на древните книжовни школи, на книгите от периодите на подем и упадък, на полуграмотност и изтънчен вкус, истории за легендарни чорбаджии и ратаи, луди глави и мижитурки, леки жени и знаменосци. Тук са и тайните архиви на Отечествената Безопасност. Писмени свидетелства на самоинициативни предателства и нормативно клеветене, на цялата апокрифна и официозна словесна маса, създадена през вековете от българска ръка.

Пумпала се надзирава с помощта на най-модерни газови разузнавателни средства. Строго секретна смес от невидими и неусетни емулсии и аерозоли правят възможно следенето на действията и разговорите без помощта на камери. Картината на ставащото се реконструира триизмерно в действителен мащаб, както и психосоматичното състояние на телата. Газовете служат като универсален детектор, който следи телесните функции, кръвното налягане, хемоглобин, половата възбуда и прочее.

Гледан от Долината на тракийските царе, Пумпала се издига на балкан-българския небосклон като удивителен в направата си летателен апарат. Легендите разказват, че в праисторически времена Ангели паднали (аварийно кацнали) на върха на планината. Били омагьосани от великанските гледки, които се открили пред очите им. Захласнали се по балкан-българския земен рай. Един ден сред тях се явила чудно хубава, белонога пастирка в кози кожи, дивна и трепетна, напращяла като райска любеница. И те се сбили кой от тях да я разцепи пръв. Тогава Бендида, богинята на половата съвкупност, за да ги разтърве завинаги, ги превърнала в бели скали. Тези скали са известните днес Иванови Хрущяли.

Произходът на Пумпала стои забулен от векове. Времето неуморно плете воал от легенди и конспиративни теории, научни открития, слухове и пълни глупости. Загадката на Пумпала, този балкан-български Сфинкс, отколе генерира тревожно удивление в национален мащаб.

Според една древна кандидатска дисертация това тук сюблимно място се предполага да е било скалисто дъно на безбрежен океан. В стари времена вярвали, че тук заседнал водолазен звънец на Исполини. Хилядолетия по-късно, в подемните времена на балкан-българския Соц, звънецът бил превърнат в партиен дом и ковачница на праволинейни кадри. След демонтирането на тоталитарната държава и развихрилата се криза с отечествения боклук, Пумпала е превърнат в бунище. Впоследствие бил даден на националната служба за борба с Ноздрите - членовете на организираната престъпност. Ползвали го за камера на дружелюбието. Тук държали Ноздрите рецидивисти в режим на форсирано дружелюбие, което трансформирало престъпните им подбуди. След Голямата Атомна Аномалия тук се е помещавал и санаториумът за борба с масовото слабоумие и безплодие.

Консервативната революция възстанови небесното предназначение на Пумпала, като го превърна в свръхмодерен летателен мемориал, пригоден за вселенско преселение.

Днес Пумпала живее в гаснещото масово съзнание като непристъпна крепост на вековната балкан-българската мозъчна дейност, чиято грамадна продукция се съхранява при специални условия, близки до тези на открития космос.

Този връх е свято място. Храбро място. Тук се слага Балкан-българското начало в нашата нова история. След Славянобългарския Златен век, насилствено прекъснат от петвековно робство, тук на този връх се побива балкан-българският Иконостас. Тук се калява бунтовната воля и дух на народа в лицето на прозорливи будители и лирични страшилища.

Връх Храбър е нашата Голгота. Тук в различни периоди на нашата нова история титани на мисълта и борци за свобода са падали в неравен бой, били са разкъсвани от диви зверове и са ставали предмет на небивало творческо вдъхновение. Мъже мъжаги стържи жаби - сурови, навъсени, чорлави и мустакати. Глава не скланят. Мишци и чатали не превиват. От земетръсния им подвиг се родил лъчезарният пантеон на героите, изографисани по овалните стени на Пумпала.

Отвътре Пумпала представлява огромно съборно пространство с особен символичен ред. Невиждана в размерите си амфитеатрална вселена, разположила в себе си трезорите с националните богатства, книгохранилища и лаборатории за клетъчно преустройство на човека.

Най-долу, в самото му дъно, се намира Капсулата на времето - моят кабинет. Тук прекарвам дни и нощи в преписване на славянобългарското и балкан-българското книжовно наследство на неразрушима хартия с цел съхраняването му за вечността. Част от деня ми преминава във водене на този таен борден дневник. В него нахвърлям мисли. Те са резултат не само от това, което намирам в архивите, но и от моменти на съкровено общуване със себе си на базата на специални техники.

При нужда, Капсулата може да се катапултира, което ми дава известно спокойствие, че в случай на авария мога моментално да напусна Пумпала.

Най-горе, в самия център на купола, във връхната точна на катедралния небосклон е вграден слънчевият сплит, пъпът на символния ред, възелът, който стяга съзвездието от герои да не се изсипе - сърпът и чукът, сключени завинаги в едно хермафродитно цяло. Трудът председателства неземният парад на балкан-българските светини. Зачеващият труд.

Ибо човек се раждал трудно. От трудова утроба на трудна жена.

 

Възгордяване и прелест

Консервативната революция завари Пумпала да работи като превъзпитателна станция за бивши вождове и командири, публични интелектуалци, писатели, режисьори и прочее индивиди, страдащи от мания за величие. Маса народ беше маниакално закоравял - изпаднал в състояние на крайно възгордяване и прелест. Тук са прилагани експериментални методи за борба с прелестта. Целяло се постигане на благоприличие и свяст чрез дресиране на насекоми с помощта на волфрамови дъги.

Един от най-прелестните пациенти на борда на Пумпала бил Професор Мамка Медовинов. Той дръзко узурпирал публичен авторитет с безочие и стилизирана олигофрения. Затворили го в Пумпала да го смирят. Но той не се поддавал лесно на манипулации. Обратно, ценял се такъв, какъвто е - самороден идиот и нямал никакво намерение да се предава. Всяка сутрин той се цепел гороломно от прозореца на своята клетка. Призовавал България да въстане и да го освободи. И това действително станало. Започнала Великата консервативна революция. Пуснали на свобода прелестните, в чието лице Революцията видяла чрезмерни личности, криворазбрани от лумпена-народ.

Народнодемократичното културно статукво, базирано на широкообхватна посредственост и уравниловка, било веднъж завинаги сринато. Започнала се кампанийна мобилизация на личността чрез консервативна закалка. Личността трябвало да бъде спасена от игото на бездарната маса. Да се отърси от вменената й либерална вина спрямо безпросветния народ.

Силната личност е невинна по презумпция. Колкото по-мобилизирана е личността в духа и плътта си, толкова е по-невинна. Тотално мобилизираната личност е чиста и свята.

Обратният ефект на тази мобилизация е възгордяването. Чрезмерната сила крие опасна слабост - изпадането в прелест.

 

Прелестният Мамка Медовинов

Празните глави не ги секат...
Откровение на Кабаносов

Професор Мамка Медовинов е едно от най-странните лица в нашата мигновена история. Архивът съдържа богата информация за неговия живот и дело, както и експертна разработка, третираща случая на неговия свръхестествен край. Това ме занимава сега и за това ще напиша.

Три неща изчерпват портрета на Професора:

Пърхот. Пърхот. Пърхот.

След като се провъзгласил за автор на Консервативната революция (замислена от него в Пумпала), Професора се превърнал в обект на всенародна гавра. Плъзнали злоезични слухове и мръсни легенди по повод неговите свойства. Доцент Леонардов, биограф на прелестните интелектуалци, открил престранен факт за произхода на Професор Мамка Медовинов. Той не бил от майка роден, а изходен от зла сила на цимента на запустяла къпалня. Около този факт се спори поради отсъствието на материални свидетелства, въпреки наличието на множество морални такива.

В архива е съхранена една негова изненадващо прозорлива мисъл:

"Балкан-българският напън винаги се увенчава с едно голямо изпърдяване и сръчно боравене с лайна."

След като Консервативната революция пуска на свобода Професор Мамка, той създава телевизионния канал Deus ex Machina и на нова сметка се самозабравя, докато в една прелестна нощ не го препънала злощастната съдба.

Тази нощ пързалката на стадион "Юнак" изглеждала фатално разхубавена. Блясъкът обаче вещаел мракобесие. Професор Мамка предавал на живо, вдигнат високо над пързалката с помощта на кулокран. Стометрови снопове лъчи от мощни прожектори го осветявали от четири страни. Така, положен високо на фона на нощното небе и ярко осветен, Професора председателствал пързалката като един величествен и неподражаем Deus ex Machina.

Бил се разпенил крайно в опита си да заплюе някакъв обществен недъг, когато голямо кълбо косми, което се било набрало в хранопровода му, се надигнало и заседнало в гърлото му. Мамка Медовинов взел да се дави и да губи прелест. И изведнъж, внезапен гърч го катапултирал от божествения му полог и той от върха на небето полетял стремглаво надолу като инертен отпадък.

Изневиделица тъмно масивно тяло се стоварило на леда със страшна сила и го разпукало. Това произвело масово объркване сред кънкьорите. Веселата глъч преминала в панически рев и цветната въртележка се разпаднала на съставните си части. Хаосът превзел движението на телата.

Професора с разбито лице драскал по леда в опита си да допълзи до края на пързалката, за да се опази от режещите леда кънки. Хаосът нараствал с бедствена сила. Изведнъж Професора съзрял съскащ никел с червено-черна лачена обувка да лети ким него. Кънката порела леда с остър звук, сякаш диамантна човка режела стъклено езеро.

В следващия момент главата на Професора отхвърчала заедно с хранопровода, който се гърчел във въздуха като опашка на парцаливо хвърчило. Разпраните му ноздри рисували кърваво червени йероглифи по леда, сякаш пращали шифрограма в ада. За части от секундата Мамка мярнал отражението на присмехулната луна в синкавия лед. В този момент жълтата му вратовръзка отлетяла като подплашено фламинго. Прелестта изчезнала.

Отсечената глава рекуширала в мантинелата, изпукала грозно и увиснала във въздуха като зловещ динен фенер. Последвало трескаво фъфлене, придружено от хъркане на разкъсан хранопровод, пискливо изсвирване, сякаш произведено от кух зъб. В този момент чифт ченета се изстреляли от разкривената уста и се изгубили в какафонията от предмети и тела, владееща пързалката.

Някаква сатанинска сила тръгнала да дриблира по леда с главата на Професора и с това била страшен шут на обичайния ред на нещата. Тълпата изпищяла хорово, последвал финален хрип на разкъсан хранопровод, отломък от музикална фраза се забил в обезкървения мозък на Професора и пресякъл чезнещата мисъл. Отразената луна шеметно се завъртяла като раздрънкан калейдоскоп. Светът се изпразнил и мигновено угаснал.

Свидетели на разразилата се инфернална какафония твърдят, че са видели как тъмно пипонесто тяло се изстреляло от общия хаос. Кацнало на върха на паметника на Съветската армия и се завъртяло на шмайзера на война като побеснял ветропоказател.

Гилотинираната глава на Професора мъждукала в тъмното демонично оживена, жвакала ожесточено хранопровода, сякаш новороден кретен се опитвал да прегризе пъпната си връв.

Главата пукала, въртяла калцирани очи, пъклено злосторна. Устата зеела ухилена като врата на селски нужник и бълвала в тъмното невнятен вербален картеч, който внезапно застинал в следната злокобна абракадабра - "Мердер."

Експерти тълкуват произнесеното като вербален хибрид от "убийство" на английски и "лайно" на френски. Професора не владеел нито един чужд език, което събудило подозрения, че ставало дума за бесовско брагадочио.

Оттук нататък на главата й се губи дирята. Не след дълго тя била обявена за безследно изчезнала. В действителност обаче тя била прихваната със специално разузнавателно средство и била доставена в Обществената Безопасност за експертна оценка. Тази зловещо-прелестна глава, както и друга част от тялото на Професора, за която ще стане дума, се пазят перфектно изсушени в Музея на Сушените Реликви на борда на Пумпала.

Но странната история на Професор Мамка Медовинов не свършва тук, а дълбоко в дебрите на Искърското дефиле.

 

Труповете не гърмят, нали?

Влакът стрела Дълбоки Искър фучал като огнен змей, врязвал се все по дълбоко в планината и изведнъж внезапно заковал в тунела при село Дирници. В този момент, насред растящото безпокойство пътниците усетили как във въздуха взела бавно да се процежда лепкава миризма. Жилав дим се влачел след миризмата. Пасажерите се схванали от ужас. Всички разбрали, че не ставало дума за прегоряла изолация, кабел или гума. Стелещата се смрад била от мъртвешко естество - газове на догаряща леш. Смъртта задкулисно вършела своите зловонни деяния.

Пожарната нахлула в тунела с оглушителен рев. Разбили пощенския вагон с брадви. Там сред пратки и колети тленните останки на Професора били транспортирани, за да бъдат погребани в местността Йоцови Гледища.

Ковчегът на Професора, като портативна Преизподня, изпускал жълто-жилаво-зелен острозадушлив дим. Синкави пламъци танцували върху ковчега като демонични джуджета. Огнени езичета се стрелкали, олизвайки гниещата леш. Газове на масури съскали яростно. Огнеборците, наблюдаващи всичко това, изпаднали в панически ступор, но бързо се съвзели.

Разбрало се, че поради неведоми причини трупът на Професора се бил самозапалил и започнал да тлее бавно, изгаряйки натрупаната лой. При някакво раздрусване на влака ковчегът се отворил. Нахлулият кислород разпалил огъня и пуснал на свобода гъстата сладникаво-резлива смрад. Когато пожарникарите отворили ковчега, видели локва разтопена лой около тихо тлеещата камара леш, найлонови дрехи и един опърлен палец от ляв крак. Спорадичните възпламенявания образували нещо като пъклено сияен ореол на мястото на липсващата глава. В хода на тлеенето трупът изпускал вискозни миазми, заредени с лесно запалими газове. Огнеборците изсипали чували с трици в ковчега, за да попият разложението.

Според експертизата трупът се самовъзпламенил при опит за себекремация. Ставало дума за случай на внезапен СНС или Спонтанно Некрологично Самозапалване на базата на обогатени тлъстини, синтетика, заредена със статично електричество, стомашни киселини и наситени с алкохол телесни флуиди.

Трупът изгорял като свещ. Като лоена лампа. Дрехите изиграли ролята на фитил. Непокритите части били съхранени. По-точно една - палеца на левия крак, който стърчал извън обсега на горенето поради дупка в чорапа.

Чифт ченета втора употреба оборудвани със свирещ зъб като специална екстра, били намерени забити във вътрешната стена на ковчега, който бил направен от евтин талашит. Откачили ги с щанга.

Допълнително пояснение по случая било открито в тайните дневници на Професора от престоя му в Пумпала. Установено било, че не друго, а именно първичният полов орган на Професор Мамка Медовинов изиграл ролята на детонатор.

"Изповед на един полов клетник". Така била озаглавена сто седемдесет и втората тетрадка от въпросните дневници. В нея става пределно ясно, че Професора бил развил тежка зависимост от състоянието на първичния си полов орган, от неговия размер и форма.

Скулптирането на члена е популярен дял в културизма, процъфтяващ сред Ноздрите на територията на Долината. Докато лежал в Пумпала, Професора тайно от всички се заел с ремонт на члена си. С помощта на домакина на Пумпала, Професора успял да си набави нелегална литература и нагледни материали, оперативни сечива и уреди за префасониране на първичния си полов белег с идеята да постигне божествена пропорционалност. Самодейните мъчения, на които Професора подлагал члена си, следвали два основни инквизиционни метода - вакуумен и гравитационен.

Единият ползва тръби, помпи и цилиндри, които засмукват члена, наливат го в тръбата, където той прекарва дълго време разпънат във вакуум. Другият метод ползва тежести. Те се закачат на слабините и ги опъват надолу, за да станат торбести. Повечето от уредите имали жестоки средновековни употреби - макари и капани, менгемета и скоби, арбалети и щипци, кабели и въжета, все неща за пристягане, прищипване, размачкване на органа преди той да бъде сложен в съответната вакуумно-гравитационна матрица, която ще му смени трайно фасона.

Фотосите, приложени към досието на Професора, говорят за принципна жестокост в опит да бъде постигната първична полова прелест по формулата на златното сечение Ф=1,618. Съдбата обаче е превратна. Членът бил превърнат в детонатор.

 

Долината на Ноздрите

Наричат ги така, защото обличат носовете си в пластично стъкло. Остъкляването на ноздрите прави публичния образ на организираната престъпност подчертано ювелирен.

Ноздрите се самонастаняват в Долината на Тракийските царе поетапно, след Великата Атомна Аномалия. По онова време Долината имала статут на природо-творчески резерват, населен с безвредни орнитолози и дружелюбни нестинари. Традиционното население на Долината, което от векове било заето с броене на птици и ходене по вечно жива жарава, е събрано да живее накуп в етнографски лагер в местността Иванови Подлоги.

Голямото преселение на Ноздрите премества в Долината основните сектори на сивата икономика, най-вече мощностите за производство на дрога и центровете, контролиращи трафиците на хора, на вътрешни органи и външни полови органи за трансплантиране и препариране.

С цел икономическа и политическа изолация на организираната престъпност, Долината е затворена и оградена с вал от плаващи пясъци и шоков клъон. Противно на очакванията обаче, тази мярка поставя началото на Златния век на организираната престъпност. Оставена на себе си, тя постига все по-голяма организираност, укрепва наркофармацевтиката, каналите за бели робини, билкови препарати и гъбни опиати, психотропен маджун, природни и културни богатства, както й горива от липомаса.

Отечествената безопасност разработвала специални мерки по дезорганизиране на организираната престъпност. С цел ефективно разстройване на комуникациите, в Долината е въведена затормозена далекосъобщителна система от 19. век. Става дума за анахронична мрежа от семафори по земята и маяци по водата, кодиращи и транслиращи информацията до нейните потребители. Подробно описание на тази система може да се намери в романа "Граф Монте Кристо."

Както споменах в началото на моя дневник, Вятърният часовник радикално преосмисля часовниковото време в Долината. На вид проста работа - махалото, задвижващо часовниковия механизъм, бе заменено от вятърната перка. Централен Вятърен часовник е издигнат тук на връх Храбър. Той е монтиран на върха на тристаметровия пилон на Пумпала. С мощния си магнитен пулс, той задвижва всички останали часовници в Долината, ръчни и стенни. Времето може напълно да спре в моменти на безветрие или бясно да тече в зависимост от скоростта на вихрите на връх Храбър.

Времето тук е спънато. Даден час може да удари два пъти, даден ден може да настъпи многократно. Посоката на вятъра може да ни върне във времето назад или да ни прати далеч напред. Така не само официалното часовниково време, но календарното време и летоброенето в Долината се развиват напълно хаотично.

Вятърният часовник е първата де факто машина на времето, управлявана от атмосферните стихии. Долината се намира с век напред в бъдещето от останалия свят поради напълно стихийната динамика на атмосферните процеси на връх Храбър.

Двигателят с вътрешно горене бе моментално забранен. За целите на транспорта бе въведено кривото колело и кривото огледало. Пътуването из Долината се извършва с теснолинейки от фибро-талашит на външно горене. Приличат на старинни примуси окачени на криви колела.

Пушенето бе изкоренено и заменено с дъвчене на орехова шума. Обществените места са снабдени с говорещи плювалници. Докато дъвче шумата човек може да разговаря с плювалника на голям набор от теми.

 

Алхимия на Маджуна

В пустеещите забои на урановите мини в местността Иваново Гърло, бързо се множи общество на Пурдотите. То се състои от седем Ортаклъка, ръководени от седем Старши Ортака. На всеки седем години, един измежду тях бива избиран да председателства Съвета на Ортаците, наричан още Върховен Пурдот. Казват, били пряка издънка от древните траки - ниски, трътлести, чорлави, кривокраки същества. Изхранват се с обогатена лой и дървесна каша. Притежават система от скотобойни. Изкупуват липо-масата от центровете за телесно моделиране, рафинират я в специални маслобойни и от нея получават лека светлинна лой и помада от тежка лой, с която търгуват на черните пазари в Ориента.

Пурдотите са поробили неголяма група Палачори и ги отглеждат в специални подземни ферми за вътрешни органи и външни полови органи. Тези от Палачорите, които продължават да живеят с разпродадени органи, добиват в урановите мини черното биле наречено Маджун - силно психотропен пестил от екстракти на мутирала флора и фауна, най-често от радиоактивен безоар, бодлива ябълка и църкащ кукумбер. При смесването на Маджуна с тежка лой се получават свръхпотентни помади. Казват, можели да събудят и мъртвец.

Пурдотите ръководят мрежа от терористични ядки с една-единствена цел - да убият Уста Иван и хвърлят Пумпала във въздуха. По тази причина Повелителя бе трайно евакуиран на връх Всевишен, където може лично да стикова екипа на Титаните.

 

София, бабам София!

София отдавна не лентяйства. София кърви. Градът беше изоставен завинаги - непоправим като вроден порок. Милостта на Футбола днес владее столичния град - свърталище на убога паплач, която се дере до скъсване "Гол. Дузпа. Убий го." Малоумни футболисти и озверели фенове описват социологията на града. Улични банди и единични изверги проливат кръв и разплискват мозък, изпаднали в убийствено опиянение от перманентната футболна касапница, която се разиграва по целия терен на града. Кикимори продават увредена плът по игрищата. По трибуните буйстват изчадия със залъгалки в уста. Животът на Столицата се е превърнал в нестихващо футболно побоище, което замира само когато заговорят огнехвъргачките. Железният юмрук на Маршал Луков-Пелтека държи това адско гноище да не се разплиска.

 

Капсулата на времето

Нощ. Изглежда съм заспал, докато пиша. Гладен плъх тарашува в душата ми. Бедният. Ще умре от глад. Там няма нищо за ядене. Само светлина. Тя не се яде.

(Дневникът продължава)

 

 

© Владислав Тодоров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.05.2015, № 5 (186)

Други публикации:
Granta България, 2013, бр. 3.