Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

I. СРАСТВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО И ЕСТЕТИЧЕСКОТО В ИЗКУСТВОТО: ДАДА И ПРОЛЕТКУЛТЪТ

Владислав Тодоров

web | Увод в политестетиката на комунизма

Дада възниква като интернационално движение в Цюрих, като реакция на световната война и световните събития през 1916 година, като реактивно единодействие в средите на ляворадикалната и анархистичната интелигенция. Може да се каже - като едно Световно реактивно единодействие на различни по националност и стил интелектуалци и художници. По това време в Цюрих са Ленин, Ромен Ролан, Ведекинд и Джеймс Джойс.

Дада е реакция. Политическият дадаизъм е реакция срещу буржоазната култура. Дада модернизира света в нагъл антибуржоазен стил. Мотивите на художествената акция са далеч по-широки от тези на изкуството. Дада мисли себе си като дръзка интервенция, която ще лекува човечеството от буржоазните лудости, каквито са политическият живот, изкуството, моралът. Дада ще разпъди тези изпълзели чудовища върху кората на земята, каквито са империализмът, викторианският морал и предразсъдъци, заедно с шедьоврите на класическото изкуство. Дада провежда акции, той не произвежда произведения на изкуството. Дада разтърсва с шокове трупът на европейската култура. Поругава хрисимия буржоазен морал. Буйства в клетките на здравия буржоазен разум. Дада вдига кански шум и така възвръща загубената органика на тръбящото нагли звуци тяло. Дада препъва логическия ход на мисълта и така освобождава човешкото същество от натрапливите тренировки по "здрав разум".

Дада разопакова табуираните органи, предмети и действия, въвежда низък, угнетителен за буржоазния морал, нов материал в изкуството. Дада довежда до предел невъздържаната колективна воля за гавра със стаения в морала си буржоазен индивид чрез крещящата мускулатура на изказа.

 

В ПАРИЖ пристига от Цюрих Тристан Цара, смятан за един от най-ярките представители на Дада и това е така, но с уточнението, че той все пак представлява определен френски вариант на дадаистичната стилистика. Парижкият дадаизъм, в който влиза и главният съперник на Цара Бретон, развива предимно техниките на наглия, нелеп хумор и нонсенс, изпитвайки непосредственото влияние от приятеля на Бретон Жак Ваше. В Париж излиза модернистичното списание Litterature, което формира около себе си група, развиваща се в стила шок-хумор и нелепи акции. Под влияние на психоанализата и Бергсон развиват техниката на автоматичното писане и свободното асоцииране. Превръщат себе си в устройства и автомати, записващи собствените си импулси, в кабели, през чиито съпротивления протича волята за живот. Именно така дадаистите не създават произведения на изкуството според собствени на самото изкуство закони, а така да се каже, нахално трупат интересна документация за собствената си гениалност.

Дада представлява акция, която оставя след себе си архив, а не експонати и творби за музей.

Дадаизмът в Париж се прегрупира в сюрреализъм, чиито основни принципи - "конвулсивната красота" и "автоматичното" писане, почиват определено на дадаистичния колаж, принципа на спонтанната симултанност и "вдетиняване" на говоренето.

В КЬОЛН се събира триумвиратът Макс Ернст, Йоханес Бааргелд и Ханс Арп. Те отхвърлят използването на художествените действия за пропагандна цел, нещо, което и правят парижани, и поставят външната форма на действието в отношение със състоянието на вътрешна свобода, формата трябва да бъде знак за освободеност. Действието е следа на освобождаването отвътре. Като подобни следи може да се разгледа така наречената фатагага - бунтуващи погледа колажи, изработвани колективно.

Подобни смели колажи от разнородни, несъвместими езикови реалности, стилистики и жанрове, синтагми, думи, въобще изрезки отнякъде някак си упражнена граматика сглобява Курт Швитерс в Хановер.

За разлика от всички други групи и центрове на дадаизма БЕРЛИНСКОТО му крило е изключително политически активно и заредено с взривовете на ултра-левия болшевизъм. Събитията в Русия пределно политизират програмите на дадаистите в Берлин. По време на революцията в Германия Хюлзенбек е провъзгласен за Комисар по изкуствата. Хаусман излиза с прозвището Дадасов. По-късно голяма част от берлинското крило преминава на непосредствено политическа работа в комунистическото движение.

Изискването за политическа ефективност на художественото действие довежда дадаистичните техники до решителни публични операции и офанзиви, които подриват буржоазната политическа система, буржоазния морален императив и фантомите на буржоазното изкуство. Всичко това методично осъществява проекта за радикална модернизация на обществото. Модернизиращата света воля е синкретична - в нея естетическо и политическо са неразчленени. Основните материализации на тази воля са - фотомонтажът, плакатът, агит-таблата, пропагандните устройства; асамблажи, разстройващи буржоазния предметен ред; художественият смисъл на пролетарския трудов подвиг и неговите дръзки екзибиции, нахлуването на новата индустриална материя като суровина за художествено третиране; актът на творенето, изявен като уникална организация на процеса на труда и прочее. Индустрия, изкуство и политика са трите глави на едно и също тяло, разтърсвано от една и съща воля за модернизация.

1922 година в Берлин е организирана съветска изложба на съветския авангард. С нея пристига конструктивистът Лисицки, който заедно с Еренбург започва издаването на списанието "Вещь", с което да запознае Запада с модерното изкуство на Съветска Русия. Духът на конструктивизма, духът на новата предметност и на новата материалност, който владее в списанието "Вещь", е вече популярен сред Берлин като Дада. Руският конструктивист Татлин е една от главните, задочно действащи фигури на първия Дада-панаир, организиран в Берлин през 20-та година. Дадаистите са привлечени от машинизма в новото изкуство и от организационната теория на руските конструктивисти, която очевидно е смесена с организационните теории на Пролеткулта и неговия идеолог Богданов. Конструктивисткото изкуство не украсява живота, нито създава продукти, предмети и изделия извън него. То организира живота. Изкуството е сюблимният и пределно рационализираният порядък на живота. В този смисъл продуктите на това изкуство представляват агенти, организиращи живота. Те се подчиняват на принципите оперативност и функционалност. Всяка идея за орнаментализъм е ликвидирана. Изкуството открива своята собствена среда не в музеите, не в тези изолатори на предмети, а в индустриалната среда, където идеята за висока, масова, машинна организираност на живота е победила окончателно. Индустриален дизайн, текстил, мебели, асамблажи, табла-колажи, фотомонтажи на крупни строителни обекти, скелета и масови обществени прояви, машини, поточни линии и одялани от трудовия процес лица и десници. Ателиетата се превръщат в лаборатории за изработване на новите материали и проекти, небивали машини и апарати. Татлин популяризира своя апарат Летатлин - апарат с крила за летене. Художественото действие има претенцията да организира в себе си като един инженерния с пролетарския труд. Умът - високо изобретателната рационалност, и ръцете - непосредствено творящата мускулатура, стават един атлетичен орган.

Изкуството представлява сюблимен и пределно рационализиран порядък на живота. В неговата естетика Геометрическият и Политическият разум съвпадат. Конструктивизмът е синкретично състояние на наука и политика. Модернизацията на обществото се гарантира от подобни синкразии на наука, изкуство и политика.

Ако конструктивизмът е наричан социализъм на виждането, то дадаизмът може да бъде наречен болшевизъм на действието. В Германия Дада е обзет от болшевишките видения за едно "трудоидно" пространство, сглобено от плът и метал, от тела и агрегати, от скели и машини, от юмруци и скандиращи уста. В Берлин Дада организира политически атракциони, монтира кентаври от тела и машини, за да изхвърли на показ магиката на всекидневния пролетарски трудов подвиг.

През 1922 година във Ваймар става официалната среща на тези две така близки течения - конструктивизма и дадаизма.

През 1922-23 година Георг Грос излиза с албумите - "Лицето на ръководната класа", който Ленин много харесвал, "Следва разплатата" и "Ессе Номо". През 1924 година той оглавява "Червената група" на художниците при немската компартия.

Ако в Париж Дада прекъсва в сюрреализма, то в Германия той по-скоро пулсира и като политически конструктивизъм, и като болшевизация на пространството, и като пролетаризиране на художественото действие.

По-късно в ядрото на немския конструктивизъм влизат дадаистите Хаусман, Хана Ньох, Ханс Рихтер, Щвитерс.

По същото това време в Берлин експресионизмът е все така силен, лявото му крило е определено политическо крило, което не е никак чуждо на идеята за масов, трудов и политически подвиг на пролетариите. Но Дада напада експресионизма, нещо напълно понятно, ако се имат предвид симпатиите и даже привързаността на Дада към конструктивизма. Именно чрез конструктивизма Дада напада експресионизма. Напада го за екзалтираната му изкуствена образност, за амплифициране на трескавия изказ, за интоксикации, които издават една болна вътрешност, за отричането на фактичността на живота и населяващите го обекти. Машинизмът и рационализмът, които са основните принципи на конструктивистката организационна теория, естествено срещат с враждебност еуфоричните експресии и видения.

Изкуството работи непосредствено върху фактическото поле на живота, а гледките, които то оставя там, визуализациите, които то там поражда, не трябва да зашеметяват. Те трябва да агитират. Те активизират не болното въображение, а работата на разума. Разумът е върховният машинист на творящото човешко тяло. На първия международен Дада-панаир е издигнат плакат - "Изкуството умря. Да живее новото машинно изкуство на Татлин." Или с други думи - Експресионизмът умря, да живее Конструктивизмът. На същия този панаир са изложени внушителни колажи, фотомонтажи, фотографи-атракциони на самите участници; телата на самите участници; всекидневни, банални обекти и предмети, които участват в нелепи асамблажи, агит-табла и призиви, кукли и чучела; инсталации и агрегати, с които може да се играе, които могат да се разрушат или поне да се опипат; сквернословията на самите дадаисти, фактичността на живота е превърната в цирк, в циркови номера, в атракциони, в предметна оргия. Политическият цирк на живота.

За разлика от левия политически експресионизъм Дада е изключително жилав. След смазването на революционното движение в Германия някои от експресионистите се оттеглят, други се самоубиват, трети потъват в дълбок мистицизъм. Дада, обратно, преживява настървение. Той обвинява експресионизма за сакрализация на болната вътрешност на човека, за хленч по готическото устройство на тази вътрешност.

Дада не си прави илюзии. Дада не се самоизмисля. Дада не страда от чувство за профетическа вътрешност. Дада е диверсант и е изразен изцяло навън, в експанзия. За експресионистите в тези години на разлом се променя онтологията на света - което ги ликвидира. За Дада това, което се е променило, е единствено посоката на пролетарския удар, а това ни най-малко ни ги заставя да загасят моторите.

Защото шумът на моторите изразява синкретизма на политическата, индустриалната и естетическата модернизация на света.

Атлетичното пролетарско тяло кове детайли и с геометрическа съобразителност сглобява машините, с които атакува стария грохнал релеф на света. Дада е усилената до предел идеология и практика на твореца - Машинист.

В НЮ ЙОРК Дада се разпространява бързо благодарение на пристигащите там от Европа рицари на дадаизма като Марсел Дюшан, Ман Рей, Франсис Пикабия, Артър Крейвън и други, за ляворадикалния характер на това крило на Дада свидетелства споменът на Ман Рей за издавания от него дадаистичен вестник: "Заглавието се състоеше от три черни букви ТМТ. Това беше политически вестник с подчертано лява позиция. Думите "комунизъм" и "болшевизъм" не бяха познати тогава в Америка. ТМТ беше една гневна тирада срещу индустриалците и експлоататорите на работниците. Ние всички бяхме замесени в групата на анархистите. Това беше преди всичко анархизъм... ние бяхме стопроцентови анархисти."

В Ню Йорк, в това потресаващо изделие на индустриалния машинен век, в тази колосална осъщественост на разума-конструктивист, в тази пределна нагнетеност на тела, предмети и автомати дадаистите намират осъществен своя максимален обект - Дюшан вижда своите "редимейд" предмети в гигантски размери, масовото производство на еднакви предмети, потоците от конфекция, унифицираното модулно проектиране на пространствата. Изобщо геометрическият разум е разкроил титанични пространства и изделия, сгради и проспекти посредством своите гениални протези: машините, автоматите, агрегатите. Пикабия вижда своите машиноморфни портрети, работещи в масов мащаб. Новата материалност, новата предметност, новите средства разгъват небивалото пространство на града. Едно невиждано нагъване, но не на земната кора, а на индустриалния масив на цивилизацията. Всяко подозрение за природното естество на пространствения ритъм е ликвидирано. Моторите на този застрашително подуващ се релеф са - индустрията и политиката. Моторите, които Дада форсира до ръба на радикалната авария.

Политическият скандал, катастрофите на индустриалната геометрия, колапсът на предметния ред - все явления на голямата беля, която Дада иска да извърши върху релефите на цивилизацията.

 

 

© Владислав Тодоров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2006
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. София: ИК "Иван Вазов", 1991 (вариант).