Владислав Тодоров

web | Адамов комплекс

Това, което ще бъде казано тук, разчита на един вече изграден навик към подобен тип изказ. На една вече съществуваща настроеност или свойственост към подобно изразяване на проблематичното, което ме кара да говоря. Това е извънредно важно, защото самата изказност на проблематичното представлява особена действителност на неговото решаване. В този смисъл действията на изказа са практическите, а не теоретическите форми на решението, защото го извършват в себе си.

Ако подобна настроеност не съществува, това прави задачата на този текст извънредно трудна. Той трябва тепърва да създава навици към самия себе си. Да възпитава свойственост към подобно практическо решаване на проблематичното. А това предполага една задача, която в случая поне явно не е поставена.

Рискът за един несвойствен на вкуса текст е в това да не бъде разбран. В най-добрия случай да бъде наблюдаван като един нарастващ куриоз. В най-лошия случай го пресреща непоносимостта.

Изложението ще бъде фрагментарно, но не за да внушава разпокъсаност в битието на проблема, фрагментът трябва да бъде гледан като миниатюра, като орнамент, като отломка от цялото, в която проблематичното е изявено така, както това не би било възможно никъде другаде, нито в логическото, нито в реторическото цяло на тази работа.

Така да се каже, във фрагмента проблематичното е отпечатано "още веднъж", като орнамент, който, освен че трябва да бъде разбран, може да бъде съзерцаван. Това, което трябва да бъде разбрано, трябва да бъде видяно.

Подобно отпечатване е практическо, а не теоретическо действие, въпреки че оригиналният смисъл на думата теория е виждам. Чрез подобна практика фигурата на това, заради което се пише, става видима. Видимо става тревожното, опасното.

Всичко това налага на изложението една особена повторителност. Напредване чрез непрестанно отпечатване "още веднъж" на проблематичното не така както то вече е било или ще бъде демонстрирано. Така методично се наслагват неговите фигури, което строи холограмата на неговата възможна видимост. Подобна верига от повторни, но не еднакви отпечатвания е пределно демонстративна и лесно може да бъде видяна като самоцелен парад на орнаменти. Това поставя самия път (метод) на изпитание. Пътят става рискован. Опасен.

Методът - това не е теоретически, а изключително практически път. Той е деяние, изявило в себе си решаващата власт на езика. Естествен за този метод е един неспециализиран език. Когато казвам неспециализиран език, аз имам предвид не само научния, а всеки, който автоматично въвежда определени съдържания. Дали езикът ще е научно-сух, или цветисто-емоционален, това тук е все едно.

От гледна точка на автоматизирания изказ, на заварения готов научен или поетически жаргон "горещото" или "студеното" говорене са еднакво безинтересни и в определен смисъл неспособни за орнаментални демонстрации.

Най-свойствен за този метод е афоризмът. Афоризмът радикално сплотява теоретическото наблюдаване, практическата демонстрация и реторическата облицовка на проблема. Афоризмът представлява модернизиран дитирамб. В него теоретическо, практическо и реторическо са синкретично сраснали се в орнамент.

Афоризмът е особена ситуация на изговаряне, на скандиране, на изпяване, на повдигане и демонстративно поставяне на проблема. Афоризмът е физиогномическата постановка на проблема. Той е театрализирана теория. В него теорията е възвърната към театъра, наблюдението към процесуалното гледане, зрението към прозрението.

Оригиналният смисъл на физиогномията е: да се знае за нещо чрез проникновение в същинското му състояние, физио-гнома!

Като реторически стил гномата е афористическо изказване. Тя е античното, оригиналното състояние на орнаменталния маниеризъм. Физиогномията изявява същинското лице на проблема, неговия оригинален характер. Тя демонстрира чертите на този характер като едно завършено цяло, като един удивителен печат ("характер" означава печат).

Когато проблематичното посети езика, то остава в него своите печати - орнаментите.

Орнаментите свидетелстват за това, че езикът е бил посетен.

Физиогномиката ще бъде методът. Гномата ще бъде стилът.

Гномата сама създава това, което я гарантира.

***

Орнаменталният маниеризъм в "Наказателната колония" на Кафка:

"Надписът естествено не бива да бъде изпълнен с прост шрифт, той не трябва да убива веднага, а средно в разстояние на дванадесет часа, през шестия час според изчисленията следва да настъпи повратът. За това е нужно самият надпис да бъде заобиколен от множество орнаменти, същинският текст обточва тялото само като тесен пояс, останалото място е предназначено за украсата. Сега вече в състояние ли сте да оцените работата на браната и на целия апарат?... Ето вижте."

ЕТО ВИЖТЕ!

© Владислав Тодоров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2006
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. София: ИК "Иван Вазов", 1991 (вариант).