Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

IV. МАЛЪК ОРГАНОН ЗА КОНСПИРАЦИЯТА

Владислав Тодоров

web | Увод в политестетиката на комунизма

Комунизмът може да бъде разгледан като най-мащабната конспиративна акция някога провеждана. Тя беше разгърната в две основни фази: нелегална и легална, разделени от праговата ситуация на Революцията, и следвани от едно особено постконспиративно състояние на обществото. Във всяка една от своите генерални конспиративни офанзиви комунизмът изменя рязко формите на своята видимост, публичност и представителност, както и собствената си непрозрачност, своето политическо инкогнито и символическата си кодификация.

КОНСПИРАЦИЯТА КАТО СОЦИАЛНОСТ

Комунизмът е политическа конспирация, която се базира на строги правила и процедури на комуникация, ритуализация на телесността, магически действащи пароли, имена и позиви. Съзаклятието е мотивирано от ясен идеал, вяра в него и учение за него, т.е. рационалното му оправдаване. Идеалът представлява едновременно дълг, правило за рационализиране на света и обект на желанието. Той е институцията, която мотивира морално, рационално и еротически конспирацията и така социализира по строг начин конспиратора. Конспиративният живот е демонстративно процесуален, фанатично любовен, ритуално жертвен, политически целесъобразен, научно оправдан, уреден от свои собствени извънредни устав, институции и екзекутивни органи.

Конспирацията е социалност, която сама създава това, което я гарантира.

Конспирацията се заражда в термините на "друга" социалност с цел да я ликвидира. Именно в термините на легалната социалност конспирацията формира своето политическо инкогнито и точно така се конституира като алтернативна социалност. В термините на "това" общество алтернативното общество присъства инкогнито - това е формулата на политическата конспирация.

ГЕНЕАЛОГИЯТА

Твърде популярно е схващането, че агентите на всяко ново, алтернативно общество се зараждат в икономическите структури на старото, именно в тях организират нови форми на отношения и интереси, после тези интереси прерастват в политически, формират политически представителен субект, който започва да се бори за власт, за да представлява интересите на новия икономически субект. Подобно е и схващането за зараждането на комунистическото движение, социално базирано на пролетариата и формирало свой политически авангард - компартията. Впоследствие се оказа, че комунизмът победи там, където имаше слабо развит пролетариат, слаба концентрация на капитала, слаба централизация на промишлеността, слаба политическа власт, даже безвластие.

След като взе властта, Партията проведе стратегическа индустриализация на страната, за да произведе собствената си социална база в масов мащаб - работниците, и методично започна да ликвидира и изтребва селячеството. Твърде дълго, както посочих, селяните бяха лишени дори от паспорти, което говори, че те са третирани като комунистически нелегитимни и непредставителни и в този смисъл граждани на "старото", вече ликвидираното общество.

Обратно, страни с традиционно развита работническа класа се оказаха силно резистентни на комунизма. Комунизмът се доказа като общество с вън-икономически произход, който не може да бъде мислен в термините на капитала и икономически структурираните общества, "работническата класа" няма икономически определения.

В комунистическото общество всички социологически сондажи за откриване, регистриране и описване на работническата класа се провалят. Подобно социално тяло с общ, осъзнат икономически интерес, което да може единно да се целеполага и да се интегрира около определен възглед или действие, няма. Там, където има, това тяло започва да се бори с политическата система, наречена комунизъм.

За да разберем комунизма, ние трябва да насочим интереса си другаде, не там, където неговото учение ни ориентира, защото се оказва, че това учение както и по-късните му варианти ни ориентират напълно погрешно и така ни зареждат с илюзии. Комунизмът като самодостатъчно структурно общество се заражда не като икономически, а като политически конспиративен агент в старото общество. Той издигна Партийността като принцип на социалността, която сам представлява. Партията беше и остана конспиративно структурирана и в този смисъл "партийност" е синоним на "конспиративност".

Комунистическата партия не е партия от буржоазен тип, за да представлява съществуващ икономически интерес, социална група или класа. Тя е конспирация и в този смисъл нейната цел не е да влезе във властта, а - "цялата власт". Това е така защото конспирацията е цялостна социалност, която трябва да бъде въведена. Комунизмът нито реално се базира на работническа класа, нито впоследствие я формира. Ние трябва да видим това, на което той реално се основава, и това, което той реално формира - конспиративното общество, което се базира на политически символизъм, не на политическа икономия. Към това ще водят разсъжденията по-нататък.

КОНСПИРАЦИЯ. ЗАГОВОР. АФЕРА

Заговорът и аферата не конкурират социалността, в която възникват, като цяло. Те решават въпроси на същата тази социалност и на същата тази власт, които не могат да бъдат решени по легален, публичен път. Обратно на това, политическата конспирация конкурира именно обществото като цяло, неговите държавни, класови и икономически структури. Заговорът и аферата произвеждат в обществото скандал. Конспирацията - революция, прелом, качествено нов растеж, исторически поврат и пр.

В НЕЛЕГАЛНОСТ

Конспирацията формира в нелегалност първите маски на своето политическо инкогнито. Създава свой таен език и сакрализирана метафорика. Изправя свои идоли и истини, които са заредени с изключително силна символическа власт, за да може за тях да се загива. Тя подменя легалните имена с прозвища и формира цялостно инкогнитивно битие на своите агенти. Въвежда цялостна кодирана система на комуникации и управление. Позивите са една от формите на нейната пряка видимост, знаците на това. че тя съществува. Тя създава тайна "полиция", "съдопроизводство" и "печат". Построява цялостно "иначе" работещо, невидимо пространство от явки, тайници, преименувани обекти и тела, шифрови топоси, като насища това пространство с магическите думи и жестове на своите учители и водачи.

Конспирацията символически импрегнира пространството, което владее. В него може да се движи единствено посветеният в кодификациите му.

ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА КОНСПИРАЦИЯТА

Комунистическата конспирация взима цялата власт чрез революция. Революцията представлява най-мащабната социална акция, чийто екстраморален и екстраправен произход е безвъпросно сакрализиран. Тя е оправдана от гледна точка на света и човечеството изобщо. По същия начин оправдава себе си и конспирацията, защото тя има същия произход. Революцията е максималното състояние на конспирацията. Идеолозите на перманентната революция са най-близо до смисъла на конспиративното общество. Въпреки това в социалните практики на това общество бяха въведени структури на държавност и правовост, които го накараха да симулира нещо, което то в произхода си не е. На това ще се спрем специално.

Чрез революционна офанзива Конспирацията отстрани обществото, в което се бе формирала, и въведе собствените си определения като легалните определения на новото общество. В този смисъл комунизмът като конспиративно общество няма как тепърва да бъде строен, той може единствено да бъде въведен като официален.

ЗАГОВОРЪТ НА СИМВОЛИТЕ

Легалният комунизъм е изцяло базиран на символически, не на икономически практики. Самите икономически практики имаха изключително символически смисъл и задачи - индустриализацията трябваше да произведе работническата класа, да я въздигне в национална класа и така да се яви новият Месия. Заводите трябваше да превръщат човешките тела в работнически тела. Не стоката, а "работническото" беше политическата цел на индустрията. Всички термини на икономическото общество изчезнаха - пазарът, парите, стоките, моралът. Държавата стана символическа облицовка на Партията, която с растежа на конспиративното общество трябваше да овехтее и да се превърне в стар костюм от театъра на историята.

Държавността бе подменена с Партийността, т.е. с конспиративността. Конституцията стана хипотеза на партийния устав и програма. Обществото бе овладяно и дисциплинирано в мащабни политически акции с грандиозен символен коефициент - Голямата химия, която ликвидира химията. Голямото строителство (което ликвидира жизненото пространство), Голямата индустриализация (която ликвидира промишлеността), Големите манифестации, които сплотиха телата около конспиративните символи. Партийните конгреси станаха историческите артикулации на социалния процес. Политическите преломи станаха прешлените на националния ръст.

Инициаторът, управителят и надзирателят на цялата тази мащабна символическа процедура стана върховният политически орган на партията, който продължи да бъде конспиративно скрит, невидим отдолу-нагоре, нерегулиран от никакъв държавен закон. Гледан през легалните държавни форми на обществото, той остана непроницаем и недосегаем. Държавата го облицова и така го направи невидим.

Комунистическата държава представлява форма на партийното инкогнито.

Този Върховен конспиратор - политбюро, произвеждаше преломите, изковаваше актуално действащите магически думи и заклинания, които управляваха националното пространство. Той си въобразяваше това, което после действително се случваше.

Партийната тайна и дисциплина запазиха конспиративния си характер. Всички промени във властта, курсът на конспирацията, замисълът за нанасянето на поредния прелом в обществото се формираха в състояние на същата тази тайна и дисциплина. Партийните комуникации продължиха да бъдат вън-държавни и магически кодифицирани. Терор, репресии, разстрели, лагери, мотивирани като политически целесъобразни, продължаваха конспиративната практика на партията. Серия от политически процеси присъждаха измяна на конспирацията. Главите на старите конспиратори, които падаха, после "ставаха" като бюстове в кабинетите на новите конспиратори. Конспирацията се нуждае от предателства, които да потвърждават нейният мистериален характер, и произвеждаше предателства. Тя се нуждаеше от светци и по същата процедура произвеждаше "предателите" в "светци". Учението стана едновременно наука и заклинание. Това създаде държавни институции, които да го разработват, и екзекутивни партийни органи, които да го привеждат в сила.

Конспиративната власт е изключително символически изразима, поради това тя изгради грандиозно монументално публично пространство, в което доминираше трудоидната образност. Работникът беше изцяло символическо, не класово същество.

Хроническата нелегалност на конспиративното тяло сега беше магически легализирана с тялото на Мумията. Заедно с това конспиративното тяло на обществото продължи да бъде въвличано в революционните офанзиви на партията, гарантирани и надзиравани от "ръката" и "окото" на тайните служби. Тайната полиция, проникнала в тил на населението и оплела това население с досиета, внушаваше безмълвното присъствие на конспиративната власт по цялата територия на страната.

Конспиративното тяло беше осветено отпред от своето сияйно бъдеще и пришпорено отзад от досието на своето минало. Мумията и Тайната полиция непрестанно препотвърждаваха конспиративния произход на обществото.

Конспиративното общество не строи комунизъм. То е комунизмът, защото представлява напълно осъществена и оцялостена реалност, познаваема единствено от гледна точка на Мумията, тайните служби и революционните офанзиви на партията. От гледна точка на "западния" поглед комунизмът е победил напълно, като е изложил на показ аномалиите на своя произход. Защото ако бъдат десакрализирани основанията и властовите устройства на това общество (неща като революция. Мумия, лагери, "партийност"), то целостта на това общество ще бъде видяна като една опасна аномалия.

СИМУЛАЦИЯТА

Конспирацията взе цялата власт и стана легална, защото въведе собствените си определения като определения на самото общество. Тук ще разгледаме различието легално/легитимно. Легално е явлението, което не противоречи на закона и оправдава себе си със закона. Законът може изрично да не предполага наличието на подобно конкретно явление. Законът не казва дали да има, или да няма работническа партия например. Тя става въпрос на закона едва когато сама възникне. Легитимно е това явление, чието битие е произведено от закона. В този смисъл парламентът е легитимно явление. Легитимните явления не могат да бъдат третирани като легални или нелегални, доколкото не са въпрос на нечия воля, която се е изразила във връзка със закона или въпреки закона. Освен това легитимността предполага делегирана представителност, уредена по законодателен път. От тази гледна точка компартията в своето конспиративно състояние може да бъде легална, защото не противоречи на актуално действащите закони. Но тя не е легитимна именно като партия по две причини - нейното ръководство, което се дублира като държавно ръководство, е произведено чрез партиен вот и дисциплина, а не чрез граждански вот. Тя реално въвежда интереса на конспирацията в структурите на държавата. Освен това нейната ръководна роля се урежда от конституцията, от основния закон на държавата, което автоматически подрива смисъла на самата конституция, която постановява възможности за политически живот, а не субектите на този живот.

Легитимността засяга процедурата по овластяването. Една партия е легална, когато не противоречи на закона, и обладава легитимна власт, когато притежава свободно делегирани права да представлява определени интереси и воля. Не обратно, когато е произведена с основен закон и не притежава така делегираните й права, които всяка правова държава изисква.

Легалната фаза на конспирацията се характеризира с хроническа нелегитимност. И партията урежда по символически път своята нелегитимност точно така, както правеше това в нелегалност. Именно защото конспиративното общество е символически, а не икономически базирано, то е и символически. а не правово уредено. Конспиративната държава представлява символически, не правен феномен. Ако конспиративната държава бъде мислена в правови термини, то тя ще бъде разпозната като изцяло симулативно явление. Партията прикрива своята хроническа нелегитимност. като поражда свое симулирано "държавно" битие.

Конспиративното общество създаде ЕФЕКТ за държава, както създаде ефект за исторически развой, прогрес, свобода...

Цялата видимост на конспиративното общество представлява привидност, заредена с грандиозна "воля за власт", и именно поради това присъстваща като действителност.

Всяка симулация е стратегическо усилие да се упражни или узурпира властта.

Времевият парадокс на конспиративното общество се състои в това, че миналото се представя като серия от грешки и деформации, които методично ни отдалечават от бъдещето. Именно това превръща актуалното състояние на обществото в преломно, в революционно. Това гарантира състоянието на перманентна революция, която, казахме, представлява максималното състояние на конспирацията.

Симулирайки държавност, конспирацията методично деформира собствения си екстрадържавен произход. При подобна ситуация възникнаха най-чудовищните извращения. Конспирацията въведе държавни термини в обществото и именно разглеждана чрез тези термини, тя започва да се държи асоциално. Възникването на конспиративната държава съвпада с процеса на пълна дегенерация на обществото във всичките му форми и структури. Това наложи вечното възвръщане на конспирацията към своите начални, ленински принципи на живот, за да се самооправдава.

Симулативната "държава" е ахилесовата пета на конспирацията. Тази пета практически я провали. Именно в нея проникна стрелата на промяната. Цялата конспиративна власт се оказа закрепена на две протези - чл. 1 на конституцията и Мумията.

ФАШИЗЪМ / КОМУНИЗЪМ

Конспиративно организираната власт няма нищо общо с фашистката власт, фашизмът представлява идеологически мотивирана и символически изразена социална екзалтация, но инспирирана и доминирана от една легитимна власт и партиен проект, превърнал се в действителна национална обсесия: фашизмът не представлява Конспирация и няма проблеми със своето легално/нелегално битие и не симулира държавност. При фашизма държавата действително се сраства с партията, което предизвиква грандиозен политически и икономически ефект в страната - висок ръст на индустрията, голяма концентрация на капитала, висока консолидация на трудещите се около субекта на властта, фашизмът като доктрина идва в Германия по пътя на изборите и после произвежда себе си в държава. Комунизмът дойде чрез революция, ликвидира формите на старата социалност и установи симулативни форми на държава с цел отмирането й. При комунизма не съществува срастване на партия и държава, а произвеждане на симулативен ефект за държава от страна на партийната конспирация.

Фашизмът няма нищо общо със симулативните политически стратегии на комунизма. Неговото учение е опасно именно в своята "позитивност" и пряка императивност. То е изчистено до формите на органическата агресия на расовостта, която има позитивно биологическо описание и ликвидира всичко, което не попада в него. Неговата диктатура се мотивира с реално осъществен експанзивен милитаризъм. "Расово-партийният подход" има коренно различни описания от "класово-партийния подход". Единият изхожда от завареното природно състояние на расата и въвежда процедури по нейното "хигиенизиране". Другият изхожда от символически процедури за произвеждане на политическо състояние на "класата", на нейната "диктатура" и "критерий". Конспирацията практикува алхимия на символите, фашизмът - химия на организмите.

Аналогизацията на фашизма с комунизма може да има единствено морален произход, за да се огледат взаимно двете политически чудовища на века, но тя има твърде нисък познавателен коефициент.

КОНСПИРАЦИЯТА КАТО МОРАЛЕН КАЗУС

"Западният" поглед десакрализира конспирацията и тя се явява като грандиозна аномалия в термините на неговия морал и право. Именно защото е сама-себе-си-гарантираща и оправдаваща социалност, конспирацията може да бъде мислена в категориите на алтернативното общество - като аномалия, мутант, изрод, или като небивало-естествено-сюблимно човечество. В този смисъл Рицарят на конспиративната вяра може да бъде видян или като атлет, или като изрод. Но в никакъв случай този Рицар не може да бъде съден като криминален, престъпник, аферист, заговорник от гледна точка на буржоазния морал и ценности, защото неговото действие не произхожда и не се санкционира от този морал и ценности. Това, което гарантира и регулира конспиративното действие, не се намира Тук, в Тази буржоазна социалност.

Конспираторът не е асоциален, обратно, той е строго социализиран, но в термините на "друго" общество. "Западното" въображение не може да го изобрази нито като луд, нито като аферист, а единствено в термините на опасното "друго", на чудовищното. Именно от гледна точка на западното конспиративното общество е чудовищно, защото го застрашава не правно, не морално, а битийно. Формулата е - онази "друга" социалност застрашава конституцията на "моята" социалност. "Аз" съм изначално нападнат със самото наличие на това "друго".

Да бъде съдено правно или морално конспиративното общество и конспиративното действие, това значи да бъде съдено за нещо, което то не е и няма как изобщо да бъде.

"Западният" поглед вижда конспиративното общество като изолатор за конспиратори, т.е. като общество, наказано да бъде "затвор" в самото си битие. Така конспиративното общество приема образа на Ад.

Оттук следва, че всеки политически съд над конспирацията и нейните агенти трябва да си присвои екстра-морален и екстра-правен, някакъв митичен прерогатив, за да присъди вина на едно явление, което има екстра-морален и екстра-правен произход. Политическият съд идва да съди не просто лица и дела, а цялостна социалност, която сама е създала това, което я гарантира. Подобен съд може да съди конспирацията като планетарна опасност, изхождайки от някакви до-правни и до-морални сакрализации на света, защото политическият референт на конспирацията е светът.

ЦИНИЗМЪТ КАТО ТРЕЗВОСТ

Комунистическата конспирация непосредствено осъществи учението като властова процедура, превърна Книгата в Меч. После Мечът бе окървавен до такава степен, че започна да застрашава съществуването на социалността изобщо. Дошлото отрезвяване след кървавите бани бележи генералния упадък на конспиративното общество. То навлезе във фазата на синилния цинизъм. Защото само цинизмът може да въздигне властта в ценност, като я разтовари от всякакви социални мотиви, оправдания и представи за целесъобразност. Конспиративната власт престана да социализира и започна репресивно да дисциплинира своите агенти. Те се дисциплинираха, за да оцелеят. Така конспирацията придоби характер на природно бедствие, което трябва да бъде претърпяно и надживяно.

Цинизмът се състои и в това, че симулациите на комунизма се превърнаха в обществен договор.

Един от големите циници се оказа българският конспиратор Тодор Живков. След като падна от власт, той категорично отрече да е вярвал в това, което е вършил, в това, което е причинил на България - в комунизма. Защото това е правилото на новото цинично здравомислие. С няколко интервюта той "дописа" своите мащабни събрани съчинения като радикално отрече техния "здрав смисъл". Тези томове са чиста властова институция, чисти команди, а не учение от периода на синилния цинизъм на конспирацията. Естествено, циникът отрече смисъла на делото си, за да не бъде квалифициран като невменяем Рицар на вярата от останалите циници. Това, което може да потвърди вменяемостта на конспиратора от времето на генерален упадък, е трезвостта на неговия циничен разум.

ПОСТ-КОНСПИРАТИВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО

Веднъж свалена от власт, конспирацията не може автоматически да бъде демобилизирана. "Промяната" отстранява нейните идентификационни символи, облицовки, симулативни състояния, заклинания и магически думи, но съвсем не премахва подмолните структури и комуникации на конспиративното общество. Те продължават да съществуват, да работят и да търсят нови ефективни оправдания, нова символическа система. Защото конспирацията е символически мобилизираща се социалност.

Комунистическата идея бе забравена чрез националната идея. Във фазата на своя синилен цинизъм конспирацията реактивира националния въпрос, за да реанимира себе си.

Рязкото преминаване към формите на действителната държавност застраши конспирацията. Възстановяването на държавата, правото и моралните ценности на "бившето" общество санкционират конспирацията като покушение срещу човечеството. Именно поради това тя трябваше да намери оправдание в ценностите на същото това право и морал. И националният въпрос бе мобилизиран на нова сметка. Тук не твърдим, че не съществуват реални национални проблеми. Именно защото съществуват такива проблеми, заредени с реална символическа сила, и именно защото конспирацията е социалност, а не заговор на шепа хора, тези две състояния на обществото се срещат. Националният въпрос е неимоверно усилен, защото твърде много конспиратори и конспиративни ядки се заеха с поставянето му.

Националният въпрос в известен смисъл може да бъде поставен като вън-държавен и даже като контра-държавен въпрос. Именно поради това може да прикрие зад себе си всякакви конспиративни интереси. Защото нацията е винаги нещо повече, винаги нещо още, нещо по-нататък от термините на конкретната държавност. Националният въпрос, остро поставен, може да конституира съзаклятие, т.е. символически мотивираща се социалност.

Възвръщането към националните символи и националния интегритет на обществото представлява стратегическо усилие да се надвие комунистическият символизъм и конспиративното общество да премине към състояние на национално съзаклятие. Това е стратегически символическо усилие на обществото да се остойности чрез пределно силни заклинания и да ликвидира комунистическата си заклетост.

Национализмът представлява пост-конспиративното състояние на обществото. Той демобилизира комунизма, преструктурира конспирацията в легални организации, морално реабилитира конспираторите и обществото като цяло. Национализмът представлява преход от конспиративното към гражданското общество. Чрез него конспираторът се възмогва в гражданин с национално качество.

НА МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Целият този завършен политически пирует може да обърне територията на "симулативната" държава в грамадно местопрестъпление. Местопрестъпление, което престъпникът не може да напусне, нито където той може да остане. Заподозряно е цялото общество, населяващо това място.

Ще се яви ли политически способен субект, който да изведе народите от местопрестъплението?

УТОПИЯТА

Действителната анти-утопия представлява утопията, разпозната като местопрестъпление, като престъпен топос.

Когато едно общество хронически препотвърждава себе си като конспиративно, когато "държавата" препотвърждава себе си като местопрестъпление, остава да влезе Фортинбрас и да каже това, което винаги казва - "Изнесете труповете!"

 

 

© Владислав Тодоров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2006
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. София: ИК "Иван Вазов", 1991 (вариант).