Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

I. INDURATIO SPATII

Владислав Тодоров - Агорафоб

web | Червено/черно


1. Топография / 2. Главата на ъгъла / 3. Яйцето / 4. Утробата 5. Сърп. Чук. Петолъчка / 6. Противоположности: Горе/Долу, Ляво/Дясно, Отпред/Отзад, Око/Пръст. / 7. Конгрегацията / 8. Конспирацията / 9. Политницшеанизмът / 10. Мумията / 11. Тук/Tам / 12. Лобното място / 13. Конспирацията продължава / 14. Мумията като гледка пред комуналното око на поклонника.
Как, боравейки със символи,
може да измислим реалност.
БЕРГСОН

 

 

Червен площад - юни 1989 (карта)

ЛЕГЕНДА
1. Мавзолей
2. Опашка
3. Кремълска стена
4. Бюстове
5. Кула-часовник
6. Кремъл
7. Събор
8. Лобно място
9. Музей
10. Тунел
11. Пасаж
12. Хотели
13. Хотел Русия
(не се вижда)

1. Топография:

Червен площад - юни 1989 г. Изключително важно за правилното схващане на всичко, което тепърва ще бъде казано, е способността на читателя да си го представя, да го вижда като на карта, плоскостно и контурно, а не обемно и с полутонове. (Виж картата.)

Правилното положение на всеки, попаднал на Червения площад в Москва, е да стои с лице към мавзолея на Ленин, представляващ символическият център на площада.

Картата, която може би вече сте разгледали, е направена от гледна точка на стоящ с гръб към мавзолея човек. Това е привилегированата гледна точка, защото нея управлява самата мумия, ако си представим, че тя се изправи. Това е гледната точка и на ръководители, учители и вождове, които се изкачват на трибуната на мавзолея в тържествени за Москва дни, за да приветстват ликуващия на площада народ.

2. Главата на ъгъла - виж Матей: 21, 42

Мумията е положена ниско под земята в мавзолея с глава към Кремълската стена. Ако използвам една от зидарските метафори, тя е Главата на ъгъла, която подпира цялата конструкция на Кремъл, и обозначава символически началното място в цялото пространство, което се разгъва над и около нея.

Мумията е Главата на ъгъла, който отваря гигантския обем на Кремъл, Червения площад, Москва и СССР изобщо. На мавзолея е изписано ЛЕНИН - едно от конспиративните имена на Владимир Илич. Мумията носи името на Великия конспиратор, на Майстора - Главата на ъгъла, с която Зидарите подпряха смелия нов свят. Тя лежи под стъклен похлупак, строго охранявана, а дясната й ръка е свита в юмрук, сякаш допреди малко е стискала каскет.

3. Яйцето

Интересно е това. че мавзолеят не е поставен пред входа на Кремъл, а пред Лицевата му стена. Пред входа с Часовника се намира Лобното място, за което ще стане дума. Така мавзолеят прилича на гигантска подутина-оток на Лицевата стена, затворил в себе си някакъв неимоверен Абсцес.

Мавзолеят е катакомба. Нещо като грамадно Яйце, заровено до половината в земята, което, както всяка елипса, притежава два центъра - горен (Трибуната), който управлява тържественото време на града, и долен (Мумията), който управлява траурното време на града.

Траурът непосредствено носи Тържеството. Във време на всеобщи екзалтации и манифестации двата центъра стават един, съвпадат. Яйцето-елипса става идеална сфера. Мумията се възправя на трибуната.

Тържеството представлява сюблимната еманация на Траура.

Мавзолеят е особена врата, която не управлява непосредствено хоризонталното пространство. Той пропуска, или не пропуска във вертикалния ред на града, т.е. нагоре-надолу. Надолу е утробното, нагоре - фалическото пространство на мавзолея-Яйце. Утробата се надига като фалос. Главата на ъгъла еректира в Кула. Мавзолеят е Андрогин.

Главата на ъгъла еректира и се превръща в глава на кулата, т.е. в Кремълския Часовник. Мъртвото - мумията, става жив агрегат - часовника. Вкочаненото тяло става машина. Мястото става време. Апатичната утробност на Мумията излъчва патетичното биене на Часовника, което времеразпределя живота на града. Артикулациите на града се задават от една непрестанно еректираща утроба.

4. Утробата

Утробата е погълнала мъртвото, без да може да го разложи. Тя е черното, непрозрачното пространство, в което е спуснат максималният символ, това, което из себе си отваря и в себе си затваря целия хоризонт на действителността. Максималният символ е изцяло пространствено изразен отвъд всяко възможно време. Той не протича. Той отваря и затваря и в този смисъл е предел на историята на времето изобщо, на тленността също. В него те прекъсват.

Утробата циклично е разтърсвана от контракции. Благодарение на тях тя изхвърля символа нагоре, за да изгрее. Тя изхвърля от траурното пространство тържественото време на града. Мъртвото оживява на трибуната, а скръбта става ликуване. Непрозрачното става искрящо. Танатосът - Ерос. Черното - Червено.

Контракциите на утробата съкращават собственото й пространство. Чрез тези синкопи площадът еректира и укрепва като Трибуна. Яйцето-мавзолей управлява сакралното пространство на площада. То представлява точка, в която това пространство се счупва и раздвоява в опозиции. То е сглобка-става, която управлява живота на града. Прави пространството му по строг начин дейно.

5. Сърп. Чук. Петолъчка

Мавзолеят е кентавър - препускаща в историята взаимност на траура и тържеството, на Черното и Червеното. На Косача и Ковача. Сърпът и Чукът. Смърт и Живот.

Така както мавзолеят присъства на Червения площад, така гербът присъства на Червеното знаме. Гербът е кодиран мавзолей. Петолъчката е Гордиева сглобка от ъгли. За разлика от шестолъчката, тя не може да бъде разглобена на части, на триъгълници. Така тя представлява начален неразложим символически агрегат. Тя се рисува с едно движение на ръката, т.е. с една непрекъсната линия и така сключва фигура, която не може да се демонтира. Това е Укрепеното пространство на символа - пределно по смисъл и очевидно - удивително по форма.

6. Противоположности: Горе/Долу, Ляво/Дясно, Отпред/Отзад, Око/Пръст

Двояко космизираната природа на мавзолея заразява и околното пространство.

А. Зад мавзолея е Кремъл - строго официалното пространство. Кремъл е музей. Музеят въвежда строги отношения между телата на експонатите и телата на гледащите. Експонатите репрезентират една сакрална, мумифицирана реалност, която с наличието си удостоверява различни високи ценности като Нация, История, Величие и Прочее.

Тялото на експоната изключва от собствените си определения тялото на гледащия. То е повдигнато. Музеят е вертикално устроен.

Освен музей Кремъл е актуалното седалище на властта - това, което поражда музейното пространство, защото оставя след себе си историите и дирите, които са изложени в този музей. Кремъл е музеят заедно с това, което пълни пространството му с експонати.

Посетителят попада винаги в пространствата на музея и никога там, в това, което ги пълни. Той е принуден да реконструира невидимото тяло на актуалната власт единствено чрез следите, които то отлага тук в музея. Музеят е алегорически ред, който носи следите на нещо, тук в него, непосредствено отсъстващо - тялото на актуалната власт. Музеят е машина за принудително досещане.

Б. На срещуположната страна, т.е. срещу Мавзолея се намира Пасажът. Обратно към Кремъл, обратно на строгостта, тук се разполага безразборното пространство на града. Ниското пространство. Търбухът.

Точно срещу самия Мавзолей зее гигантският портал на Пасажа. Той е вдлъбнат в корпуса на сградата с две извити вътре в него стълби като гръкляни или като прешленести тении. Едно отверстие, което открива гълтащата мека вътрешност на Пасажа. Цялата тази вътрешност гъмжи от народ. Пространствата й са разчленени на множество килии и преходи между килиите, където се извършва максималният промискуален акт - покупко-продажбата на стоки посредством всеобщ еквивалент - Рублата. Цялата тази безразборност от предмети и тела, които преминават от едни ръце в други, цялото това промискуално придобиване се управлява от всеобщия еквивалент - парите. Капиталът нараства именно чрез тази гмеж на тела и вещества, чрез тази трескава еротизация на пипането и придобиването, на заробването на вещи. Там, в Кремъл, се управлява Законът на това нарастване. Тук, в Пасажа, той непосредствено се извършва като вакханалия. Предметите тук не са експонати, а стоки. Тялото на стоката и тялото на купувача попадат в общи определения, те са в хоризонтално отношение и в положение на взаимно придобиване. Тялото на властта, която ги управлява, тук е непосредствено дактилно явена - Рублата.

В. Рублата - това е съвършената и максимално ефективната скулптура. На латински sculpo значи "рубленное". На "рублата" е изсечен символът. Тя е пространството му. Често на нея е изсечен профилът на ЛЕНИН. Така от едната си страна рублата дублира строгото символическо пространство чрез образа на мумията. От другата страна, тя носи знака на покупателната си способност, изразена в единици.

Рублата носи знаците на строгото и на промискуалното пространство, отведнъж изсечени. Високия символизъм и ниския комерсализъм. Окулярното и дактилното пространство са слепени в нея. Тя е сглобка. Кентавър. В нея двата рода пространствен ред се кръстосват в точка. Тя е Глава на ъгъл. Инструмент, който ни прави еднакво поклонници и нашественици. Тя ни възвръща непрестанно между музея и тържището - на Площада.

Рублата е скулптурата, която еднакво еротически ефективно може да се пипа и да се гледа. Чрез нея може да се придобива и да се отнема. Тя отключва и хоризонталното, и вертикалното пространство на площада.

Г. От едната страна на Кремъл се намира църковният Храм, който в момента е потенциалното, не актуалното свещено пространство. Той не е действащ, така както не действа и Лобното място пред него. Храмът прилича на грамаден рудимент, експониращ някогашния Съборен живот на града. Този експонат държи знаците на Конгрегативното пространство, чиито функции в момента са иззети от мавзолея.

Д. Зад храма се намира един голям Хотел, а от другата страна на площада друг Хотел. Хотелът е също така съборно пространство, но дисциплинирано, промискуално. Както Храмът, така и Хотелът е Общ дом, но не свещен, а вулгарен; но не висок, а нисък; но не строг, а разпуснат.

Хотелът отваря градското проституиращо пространство. Привечер, когато мавзолеят е затворен, малко преди да настъпи кръглият час за смяна на стражата, от Хотелите към Червения площад тръгват проститутките. В това време там е пълно с чужденци и всякакви туристи, които по определение спадат към хотелското, т.е. проституиращото пространство. Проститутките са облечени в черна, строга дреха и овладени от бавна, изключително прибрана походка, без никаква агресия и ексхибиции на нагла плът. Като траурни фигури, излизащи от концерт на Реквиема, те се събират пред мавзолея. След церемонията по смяната на стражата, ако не бъдат подгонени от милицията, те се разотиват пак така бавно.

Еросът на града извършва траурни церемонии. Червеното е предрешено като Черно. Именно така Мумията прави проституиращото пространство на града по особен начин дейно. Покланящо й се.

Глобалното пространство на града с всички свои разчленения алегоризира присъствието на мумията.

Е. Тунелът

Червеният площад е свързан с единия от хотелите чрез дълъг, като лабиринт нагънат тунел. Червото. Каналът. В това пространство под нивото на площада се вмъкват проститутките, за да разтоварят там бремето на траура и да разкрият еротически телата си. Около отвърстията на Червото се суети похотлив народ, а с приближаващия мрак на нощта се засилва зачервяването на тази централна ерогенна зона на града. Нарастващото сладострастие в нощта зачервява ръба на отверстието. Червеното и Черното отново се сглобяват в едно.

Под нивото на площада са мъртво вкочаненото тяло на Мумията и трескаво живото тяло на Ерос. Цялото пространство над площада извършва тяхната взаимност. Представя формите на тяхната страховита целувка.

Ж. На площада присъства Място, което нарушава неговата по-горе описана квадратура. Това е кръглото Лобно място. То се намира пред и малко встрани от храма и не попада в никакви симетрии на площада. Леко повдигнато, то се намира срещу портала с часовниковата кула. То е рудимент на някога бил център на площада. На някога било Общо съборно място на града.

Някога то било максимално публичното място. На него се четели укази, на него се изпълнявали присъди. На него тялото на актуалната власт откривало своята сюблимна видимост. То е рудиментарен център на някога билото Конгрегативно пространство на града.

Когато Мавзолеят бил открит, той пренаредил доминантите на площада. Това се случило след смъртта на Великия конспиратор, на вожда и основателя на новата действителност. Преместването на центъра променило кодификацията на пространството. Подменило символите на някога билата Конгрегация със знаците на актуалната Конспирация. Конгрегативният живот бил подменен с Конспиративния.

7. Конгрегацията

Храмът и Лобното място са тези експонати-рудименти, някога легитимирали Конгрегативното пространство, в чийто център бил Царят-Баща. Лобното място и Храмът били сюблимните пространства на неговата трансцендентална светска и верска компетентност. Конгрегативното пространство било монтирано в някакво начално митическо време. Някога то магически придошло, носено от различни метафори и образи, които удостоверяват неговата гражданска и верска легитимност. Конгрегативният живот представлява литургическо съгласие, което се носи от изконните метафори и атрибути на традицията. Той се космизира от наличието на някакъв Уникум, който е явен Тук, в него именно чрез тези метафори и атрибути. Богът.

Конгрегативното пространство се движи от едно радикално изявено съгласие. То е въплътеният decorum и така то е красиво и благородно.

8. Конспирацията

Тя е съгласие, но в смисъла на съзаклятие, на заговор. Конспирацията, възникнала в границите на Конгрегативния ред в момент, когато той се разпадал и ставал икономически и политически все по-неспособен. В границите на конгрегативната старост възникнало партийното съзаклятие. Конспирацията носила идеята за радикална подмяна на строя с всички негови агрегати и принципи на монтаж. Идеята за чисто нов социален апарат се родила и осъществила в границите на едно именно политически, а не митически или магически определящо се време.

Това налага новият принцип на съгласие да възникне и да укрепне конспиративно, в нелегалност, да възникне като политически, а не като митически произведено съгласие. Конспирацията за разлика от Конгрегацията предполага нови метафори и атрибути, които да я легитимират. Нейната легитимност е възможна единствено политически и окончателно се налага чрез Революция. След победата Конспирацията пренарежда старото Конгрегативно пространство.

9. Политницшеанизмът

Дионис в своя вакхически ексцес разтрошава статуите на Аполон. Във формите на политическия живот, които са винаги форми ad hoc, Волята за власт е изразена максимално. Тя е приведена в състояние на вечно непосредствено СТАВАНЕ. Разразяване. Нейните легитимации идват, за да я изтощят, а не за да я увековечат. Политическият живот е пределната освободеност на Волята за власт от всяка траеща, всяка БИВАЩА във времето ценност. Той представлява висша манифестация на Актуалното, което, изхождайки от собствените си ad hoc интереси, непрестанно претълкува изконно Биващите ценности. Именно това произволно претълкуване на непроизволните ценности е инструментът, който влудява Волята за власт и засища нейната експанзивност. Политическият език в природата си е непрестанно претълкуващ реалностите език.

Политическата идеология е агент на актуално засищащата се воля за власт и представлява ad hoc пре-опаковане на всички траещи във времето ценности. Особено на миналото, защото именно то е изконният дом на началата и опита, защото именно то е преди и затова някак си отвъд актуалното, защото то е изворът на Сега и Тук.

Борейки се с Аполоновото минало, актуалният партиен Дионисизъм се бори с най-големия си съперник. И за да победи, той извършва генералната манипулация - разменя местата на Преди и След. Миналото вече не е някакво абсолютно преди, то не е някакво привилегировано Там. То идва до нас чрез собствените ни интерпретации. Именно от Тук ние излъчваме образите му, възможните му ценности. Миналото е съставено от преднамерено реанимирани рудименти, за да се реши някакъв проблем Сега. Миналото е винаги ad hoc. То е епифеномен на Волята за власт и именно затова то не стои преди, то е след нейния актуален източник. Миналото става инструмент на нейния преднамерен интерес.

Партийната конспирация взима властта и внася в социалното пространство собствените си определения - Волята към едно перманентно политическо обладаване на света чрез заклинателен език, нелегални мумии, тъмни заговори и терор.

Работата е в това, че дори и победила конспиративността няма как иначе да бъде мотивирана и овластявана освен чрез собствените си метафори и атрибути, изработени в нелегалност. И след победата те продължават да носят конспирацията и да тероризират старите, конгрегативните.

10. Мумията

Гениалното изобретение на тази власт е това, което непосредствено въвежда в социалното пространство едно тотално и вечно траещо политическо СЕГА. Един агрегат, който да импулсира атлетизма на актуалния партиен живот. Този агрегат е Мумията на Великия конспиратор. Това, че той винаги остава ТУК и СЕГА и в думите си и в тялото си, внася тоталното присъствие на партийната власт и разгъва социалното пространство като един мащабен конспиративен план за перманентно взимане на властта и наказване на виновниците, за перманентен прелом в мисленето, за перманентен провал на този план от нечие предателство и отново справяне и надмогване. Такава е атлетичната воля на максимално упражнената и сюблимно изразената власт на партията. Мумията е кочанът на тази воля, който не може да бъде нито прекършен, нито разложен.

Перманентна революция, перманентно производство на врагове - именно така се мотивира окончателното физическо изкореняване на конгрегативното пространство - колективизация, изкуствен глад, инкриминиране и унищожаване на десет милиона селяни, т.е. конгрегативни агенти, тотална шпиономания, перманентен разгром на врага, преместване на огромни етноси от Тук Там, масово изтребване на населението с чисто политически мотиви, а после касово реабилитиране и прочее Дионисизми. Дори борбата с генетиката показа, че партията не допуска даже в природата закон, който да може да доминира актуалния социален строй, закон, който се възпроизвежда вън и независимо от актуалните условия, наложени от партийната Воля за власт. Не може да съществува независим закон, който да доминира актуалното политическо действие, актуалния комунистически смисъл по цялата територия на света.

Трябва някак си да бъде гарантиран перманентен политически прелом, който симулира напредък. Символически да бъде Укрепено пространството-арена. В самото наличие на мумията са скрити думите - "Аз съм Тук и Всичко Продължава!" Вън от тази екстензираща актуалност няма нищо и никой не може да я напусне.

Тялото на властта е винаги в тил на населението. Това различава конспиративната от конгрегативната позиция на властта.

11. Тук/Там

Класическата египетска Мумия представлява изсушеното и укрепеното с маска тяло на мъртвия като знак за неговото Не-наличие Тук и Сега. Знак за неговото актуално наличие Там-отвъд. В тялото на мумията това отвъдно присъствие е усилено максимално. Мумията е знак на вечните положения, на трайното устройство на света, но мумията е и знак на един Там-отвъд намиращ се Уникум.

Уникумът е утихнал Тук в пространството на собствения си вечен знак. Класическата Мумия е коляно, което сключва положението Тук и положението Там в обща става.

ЛЕНИН - обратно, той е като самия себе си. Той не е изсъхнал, няма маска, няма дни на сакрална откритост и дни на табу. Мавзолеят има работно време, а не свещен календар. Именно така е отстранена всяка конгрегативна привидност, че има нещо от Ленин Там, освен това, което е Тук. Неговото тяло е знак за ВСЕ-ТУК-ПРИСЪСТВИЕТО на конспиративната власт. После Сталин също легнал до Ленин и години лежал там. Именно така конспиративният ред демонстрира своята непреходност, като редублицира символистическите устройства, които го гарантират. Размножаването на мумиите демонстрира, че всичко е в ход, че актуалността самонараства, че квантира по територията на света все повече и повече знаци - мумии на своето всеприсъствие Тук. Египетската мумия и съветската мумия кодират по противоположен начин пространството на света - конгрегативен и конспиративен ред. Митически и политически. Властта или се приема, или се взима. Тя идва по пътя на някакъв вечен ред или тя се узурпира чрез конспиративен план в условия на нелегалност.

12. Лобното място

Това място е рудимент на някога билата сюблимна видимост на властта. През него се въвеждали законите в обществото като знаци на една висша трансцендентална воля и се сечели глави, т.е. изпращали се по конгрегативно правов ред хора от Тук - Там. На това място пространството на града достига своята сюблимна публичност, прозрачност и вековност. На това място баналното Тук се счупва в сюблимното Там.

Обратно, мумията ЛЕНИН е Главата на ъгъла, който отваря и затваря тоталната Тук актуалност. Който излъчва перманентното тук-наличие на властта. Който строи социума чрез перманентен политически прелом. Цялото социално пространство претърпява ежеминутен синкоп. Единствено траещото е мумията, която е знак за собствената си не-даденост никъде другаде освен Тук, в това конвулсивно пространство, което не може да изхвърли мъртвото.

На Червения площад стоят следите на малтретираното конгрегативно пространство. Рудиментът Лобно място е сакат паметник от някога проведената конспиративна акция - Революцията. Мавзолеят е моторът на сега провеждащата се политическа акция.

13. Конспирацията продължава

След победата максималната власт се съсредоточава в орган, който стои над държавните компетенции, над закона. Партийно-политическите компетенции стават върховни, затова този орган е чисто политическо тяло. КГБ - уредът, който привежда непосредствено в живота волята на този орган, е също извън санкциите на закона. Всичко, което е третирано от закона, в действителност е безправно. Не защото законът е лош, а защото там, където трябва, закон изобщо отсъства. Именно от гледна точка на закона, на легитимния държавен ред работата на максималния орган на партийната власт остава конспиративно скрит, недосегаем и непрозрачен. Този орган захвърля в пространството ДУМИ - различни фигури и метафори, които санкционират политическата ефективност или дефективност на актуално действащите закони. Тези езикови фигури се менят и това естествено мени смисъла на закона. Политическият език застава в тил на закона.

Върховната конгрегативна власт правораздава и публично санкционира, защото в нея е съсредоточена законодателната инициатива. Полит-органът не притежава подобна инициатива, т.е. не притежава правна отговорност. Той притежава далеч по-ефективна инициатива - с ДУМИ да задава възможните интерпретации на актуалните социални форми. Той задава смисъла на това, което изобщо се случва и може да се случи СЕГА.

Най-много власт е квантирана в езика, който смислораздава, но не правораздава. Който раздава актуалният интерпретативен ключ към всяка възможна и действителна реалност. Актуализмът на Волята за власт достига своя връх - полит-органът владее непосредствено случващото се, непосредствения акт на живота и така владее всичко.

Във всеки момент по цялата територия на обществото се оцелява, защото не съществува нищо друго, което да крепи и гарантира съществуванието освен непосредствено сега извършващото се. В него непрестанно влитат метафорите на политическия език, на Върховния полит-интерпретатор, които го преименуват и така гарантират неговия непрестанен преломен ход. Неговата експанзираща актовост. Езикът, който легитимира партийната воля, естествено е в силна позиция, защото чрез него тя непрекъснато узурпира властта. Който владее имената, той владее нещата.

Тежките метафори, които влитат в хода на живота, за да го разплискат, излитат от Главата на ъгъла. Докато бил жив, Великият конспиратор говорел как именно нещата са и как трябва да бъдат. Сменял лозунгите. Сменял наименованията и метафорите. Писал в белите полета на книгите кое е вменяемо и кое не в същите тези книги. Защото това изисква политическият език, който говорел чрез него - непрестанно да бъде актуален и така непрестанно да бъде на власт.

Актуалните условия решават всичко, а условията в тоталния политически обем на обществото се променят чрез език, чрез подмяна на интерпретационните схеми и носещите ги основни метафори. Езикът владее условията. Така той владее всичко. Този език е винаги в състояние на хроническа двусмисленост, която предизвиква снопове интерпретации в по-ниските етажи на обществото.

Когато умрял, Великият конспиратор престанал да говори. Той започнал да трае в корпуса на собствената си мумия и в корпуса на собствените си думи. Мумификацията на думите на вожда набавя необходимите заклинания, чрез които партийната воля за власт тероризира всяко изказване, което е направено през Главата на ъгъла.

14. Мумията като гледка пред комуналното око на поклонника

1) Пред мавзолея е строена дълга опашка от поклонници, която в най-активното време на поклонението се протяга над километър. Опашката бавно пълзи, влиза в мавзолея, после излиза оттам, минава покрай Кремълската стена зад мавзолея, където са погребани мощите и прахът на маса герои и конспиратори, и се разсейва сред тълпата. Тази траурна церемония ежедневно изпълнява конспиративната съборност на жителите на най-голямата държава в света.

Траурното шествие потъва в недрата на мавзолея, за да види там Главата на ъгъла. Така всеки гражданин набавя собствената си конспиративна актуалност, собствената си включеност в политическия ход на живота и става съ-при-частен в тайнствата на партийното съзаклятие, което тепърва ще нагъне лицето на света наново. Всеки се среща с максималното тяло, което дарява с достоверност всичко случило се и случващо се, защото то е това, което се е случило и има да се случи. То е в ход, защото само изпуска политическия ход на живота.

2) Но Червеният площад познава и други дни - дни на тържество, не на траур. Тогава траурната церемония - опашката, се превръща в манифестация - строен в колони народ изразходва чрез маршируване своите екзалтации от принадлежността си и посветеността си в конспирацията. Траурът е разкъсан от еротически възторг. В границите на черното избива червеното. На трибуната се възкачва върховният орган на властта, за да приветства ликуващия народ и да скрие с тялото си гробището на героите, което остава зад гърба му.

3) Тоталната тук-актуалност на политическия живот налага Еросът да се случва в чертите на Танатоса, възторгът в чертите на траура. Ликуващите стъпват върху гробове. Трибуната е най-високото място на гигантски ковчег. Всичко заедно Сега и Тук извършващо се.

4) Максималното тяло в това пространство е тялото, през което не протича никакво време, никаква история. То самото е началният агрегат на историята. То е неразложимо пространство, веднъж завинаги сглобен символ. Тлението като носител на времето е ликвидирано. Принципът induratio spatii е на власт. Кочанът.

Това тяло, така да се каже, утаява от себе си времето. Определенията на това тяло не са определенията на никое друго тяло в същото това пространство. То е максималният експонат, който редуцира всяко друго битие до чисто зрение, чист поглед, проникващ към него.

5) Вътре в мавзолея е забранено да се снима. Забранено е оптически да се отчуждава самото гледане. Забранено е също Мумията да попада в кадър и да бъде запечатана върху обективното пространство на снимката. Забранено е oculus ex machina да вижда тялото. Забранено е да го вижда око, което не е включено в кодификацията на мавзолея, а фотоапаратът е машина, чиито определения не са определенията на впереното в Мумията голо око. Мумията е гледка, която кодира виждането на всяко погледнало я око. Тя сглобява в окото определени интуиции за действително и недействително, за истина и лъжа.

6) Максималното тяло е граница между Ероса и Танатоса. То е мъртво, но е нетленно. То е мъртво, но именно така излъчва тържеството на живота. То е смъртно бледо, но погледите, които го докосват, зачервяват кората му.

7) Максималното тяло е само себе си. То е Прототипът. То е Същото на самото себе си. Вечно непогребано, но нетленно, вечно възпалено от погледите, които пробягват по него, то трябва някак си да утихне. Окото на поклонника, в чиито пространства се е разположила максималната гледка, също търси утеха. Ето защо непосредствено зад мавзолея има дълга редица от гробове с бюстове. В бюста мъртвият има своя образ, без да е сам себе си. Разлагането е утихнало в твърдостта на камъка, където мъртвото е подменено с чертите на живото лице. Зад гробовете с бюстове, непосредствено в Кремълската стена, се намира отегчително дълга редица от урни, където е затворен прахът на героите. Изображения тук изобщо отсъстват, а само имената са изписани на златни плочки. Кремирането е очистило смъртта от разлагащата се плът и от мъртвата й маска. Героизмът, тук напълно освободен от телата и лицата на героите, е вграден в основата на Кремълската стена.

8) Именно така максималното тяло утихва, като двукратно само отрича собственото си лице и вещество в Бюстовете и в Праха, като се лустрира до чиста Идея. Това представлява процесуалното вграждане на мумията в корпуса на града. Мумията е началното коляно на града, което го прави по строг начин деен. Уникумът на единичното тяло утихва като съборно тяло. Същото се случва с трескавото око на поклонника. Видяло мумията, после - бюстовете, после - стотиците имена на героите, то успява да погълне и стаи в себе си максималната гледка, която тепърва ще управлява виждането му. Траурното шествие е инициационно деяние, което дарява очите с масови интуиции за партийна истина, а телата с комунална съборност. Посвещаване в заговора. Мумията дарява масова способност за справяне с кодовете на конспиративното пространство. Тя отваря очите. Тя масово дисциплинира комунално действащо и комунално виждащо тяло. Строеното в колона тяло на поданиците.

9) Тялото на митическия гигант, някога претърпяло спарагмос, било разчленено, в страстите си нагънало релефа на света и родило съборното тяло на общността. Това е накратко митът за възникването, за началото на света.

10) Конспиративното тяло, което представлява началното коляно на цялото полит-пространство, за да бъде именно политически ефективно, трябва да бъде Цяло. За митическото тяло съществуват разкази, т.е. митове. То чрез различни фигури и сюжети става видимо за нас. Полит-тялото е собствената си поза и нищо друго.

Политическото тяло е Тук. Пак Тук то излъчва всички свои смиели, образи и атрибути без остатък. Именно безостатъчно то е включено към всички свои екстензии, които само създава и управлява. То не поражда никакъв трансцендентен остатък. С върховен статут е овластено тяло, което е единствено това, което е Тук. Самото събитие по овластяването се е случило пак Тук. Според класическите представи за тяло това е максималният Идол - Симулакрумът.

11) Разбира се, всичко това е валидно само за непосредствено включения в съветското пространство човек. За чужденеца мумията е максималният куриоз. Може да се каже максималният сувенир, който никога не може да се придобие. Чужденецът е агент на oculus ex machina, защото тялото му остава принципно чуждо, т.е. невключено в конспиративното пространство. Чужденецът притежава фотографиращо око.

Аз съм механическо око. Аз, машината,
ви показвам света такъв, какъвто само аз
мога да го видя. От днес завинаги аз се
освобождавам от човешката...
ДЗИГА

 

 

 

 

 

© Владислав Тодоров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2006
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. София: ИК "Иван Вазов", 1991 (вариант).