Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Appendix:
СРЕЩУ БЕРГСОН И НЕГОВОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ИНТУИЦИЯ, ВРЕМЕ И ДЮРЕ

Владислав Тодоров

web | Червено/черно

Те втвърдяват този теч...
БЕРГСОН

1. Интуицията е откритост на непосредствено достоверното, свидетелство за същинското положение на нещата, внезапно като мълния явяване на началата. Многозначителен показ на агрегатите и възлите в световния апарат. В този смисъл интуицията е епифания - един свръхсетивен наглед се потапя в полето на погледа.

Интуицията е схващане отвъд механизмите на разбирането. Налага ми се да разбирам единствено неочевидното. Разбирането, идва за да набави, да компенсира дефицитите на интуицията. То е действие пипнешком в мрака. Окото става пръст. Зрението дегенерира в опипване.

Интуицията явява света някак си сглобен, изначално съставен. Един внезапно отворил се илюминатор, в който изплува началната става, която прави света по собствен начин деен.

Символически укрепеното пространство е деен Кентавър. Интуицията е съсредоточие на зрението подобно на прицелването. Препускащият Кентавър пада на мушката на един прицелил се философ.

Интуицията се преживява като препускащо в обсега на снайпера пространство. Натискането на спусъка разглобява Кентавъра. Демонтира символически сключеното пространство. Така се разразява интуицията - като разглобяващ Кентавъра изстрел.

2. Самодвижещото се устройство на света се показва пред едно око, невключено в него. Пред окото, което в момента на прозрението не е според кодификациите на световното цяло. То вижда, защото актуално не извършва технологиите на света. То е претърпяло сюблимна вън-положеност. Екстатичност.

Интуицията представлява епифания пред нарастващото в екстаза око. Интуицията е магическа сглобка на Гледка с Око. Интуицията е Кентавър.

3. Прозрението е кентавризация на погледа, защото го превръща в магически монтирано пространство. В този смисъл интуицията е радикална изява на пространството. Не на времето.

По отношение на интуицията времетраенето е ирелевантно. Чрез интуицията окото попада върху ръбовете и ставите на едно прекомерно втвърдено и знаково укрепено пространство - мумия кочан.

4. Принципът дюре (траене) трябва да се замести с принципа индурацио (втвърдяване). Интуицията е парад на едно пределно втвърдено пространство (induratio spatii).

5. Действието на интуицията: пред окото застава символически укрепеното пространство, застава неговата начална сглобеност, кентавърът, който го носи. В този смисъл интуицията не е проникване в "неразчленено траещото време на живота". Тя е явен пред окото илюминатор, в който се вижда началната става-сглобка, която прави света по строг начин деен.

6. Всяко възможно време-траене, всяко дюре паразитира върху едно символически пределно сгъстено, индурирано пространство.

7. Пространството експанзира. Началният агрегат нараства, като поражда нови стави, които разгръщат принципа на действието му. Времето започва да тече в момента, в който пространството започне да расте. Да се разгъва. Именно така мумията разгъва извън себе си тоталното комунистическо пространство на държавата-колаж.

8. Носещата сглобка, или мумията, или индурацията, или кочанът - това са все кентаврите на изначалния символ. Той не се разбира. Той се гледа.

9. Определенията на символа не са определенията на телата, които го виждат и които той управлява. Символът е индурирано пространство, което изпуска от себе си времето. Сам той е времево безкачествен. Обратно, телата, които го разгъват, са времеполагащи се. Тези тела са текущи кванти. Комуната на неговите агенти.

10. Интуицията открива счупеното в символа пространство, сглобено и укрепено като вечна става - двигателната става на комуналното тяло.

11. Човекът sub specie indurationis!

 

 

© Владислав Тодоров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2006
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Владислав Тодоров. Адамов комплекс. София: ИК "Иван Вазов", 1991 (вариант).