ШУТЪТ НА КЛИО

Таня Кольовска

web

“Хитростта е умът на глупака”
Гьоте

“Някои казват, че непозволено съм навлизал в чужда територия - не разбирам, защо е тази ревност... Доникъде няма да стигнем, ако продължаваме да гледаме на историята си с префърцунена сериозност” - това са думи на Стефан Цанев, казани на софийската премиера на “Български хроники” (съвместно издание на ИК “Труд” и ИК “Жанет-45”, 2006). В изказването си Цанев хитрува точно като префърцунена мома. Критиките към “Български хроники” - най-сериозно и компетентно изразени в статиите “Махмурлукът на един национализъм” с автор Борис Попиванов и “Плебейският синдром на Стефан Цанев” с автор Красимира Йончева (и двете във в. “Култура” от 15 септември т.г.), не са за това, че авторът навлиза в чужда територия, а заради мръсните крака, с които се разхожда из историята. И второто хитруване: Цанев се преструва, че не разбира разликата между “шега” и “майтап”.

“Шегуването с историята означава свобода”, казва Стефан Цанев и си прави с Клио такъв майтап, сякаш тя е провинциална актриса, която трепетно очаква да й се напишат репликите.

Още с жанровото определяне на книгата си Цанев иска всячески да се застрахова - това са “Български хроники”, но е и, представете си, “поема”. И въобще историците пишели скучно и учебниците им не се четели... Да, историците пишат всякак - и скучно, и нескучно, но това, че децата ни трябва да учат от скучни учебници, е резултат от действията на чиновници, които чрез привидно демократична процедура утвърждават точно такива учебници.

Най-общо казано, “Български хроники” ми прилича дори не на поема, а на сборник с цитати от непрочетени книги. Или поне неразбрани. Именно затова най-често коментарът на Цанев има фамилиарно-майтапчийския тон, с който шофьор на такси тълкува събитията от нашето всекидневие.

През 1995 г. Академично издателство “Проф. Марин Дринов” пусна на книжния пазaр “Съдът над историците” - сборник с документи и дискусии от 1944-1950 г. В блестящото си предисловие Вера Мутафчиева пише: “Масовият интерес към миналото ни е зареден със значителна опасност: той позволява да бъде манипулирано общественото мислене, да бъдат насаждани разбирания, настроения, мироглед.” И по-нататък: “Когато за приятност четем историография, туй още не ще рече, че са ни ясни методите и критериите на историческото познание.” Позволих си този дълъг цитат, защото чрез него много ясно се очертава опасността от шегите на Стефан Цанев, който отказва да носи отговорност за “чувството си за хумор” и отминава критиките с хитрото “не-съм-го-чел”.

...Неотдавна в интервю Доротея Тончева (дано на шега) каза, че очаквала Стефан Цанев да получи Нобелова награда, за да я заведе на околосветско пътешествие. Е, госпожа Доротея ще остане разочарована - авторът на “Български хроники” няма да получи тази награда. Освен ако не извърши някакво чудо, след което в Близкия изток да се възцари траен мир. Не само за поезията си, а преди всичко заради своето хитроумно поведение през годините Стефан Цанев обаче вече бе възнаграден с орден “Стара планина”. Така че може би ще е добре ние, които не оценяваме хумора в “Български хроники”, да напуснем родината си и да заминем на околосветско пътешествие. В посока, обратна на движението на Аспаруховите българи.

Така Цанев ще завърши на спокойствие втората част на “Български хроники”. Нищо чудно след като я прочете, същият, описан в първите хроники, приятел, който шепнешком бе обяснил защо българските царе нямали шутове, да прошепне отново: “Браво, добре се справи със задачата.”

П.П. Някой може ли да ми обясни тези хора защо шепнат?!

© Таня Кольовска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.11.2006, № 11 (84)