Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРЕДЛОЗИТЕ В (ВЪВ) И С (СЪС) В УСТНАТА РЕЧ

Стефка Петрова, Мариян Петров

web | web

При изброяване на предлозите в български език се сочат две разновидности на в и с - във и със. Тъй като изследването ни не е цялостно, няма да правим обстоен преглед на въпроса, а ще се спрем само на някои граматични трудове (на основата на случаен подбор). Ст. Стоянов определя удвоените съюзи като "фонетични разновидности (варианти)", които "се употребяват по метрични или по евфонични съображения (подч. авт.)" (Стоянов 1964: 420). В "Правописна бележка" (Стоянов 1964: 427) той посочва правилото: във се употребява при писане, когато следващата след предлога дума започва с в или ф, а със - когато следващата дума започва със с или з. Това правило се знае от всяко българско дете. Цитираме го тук, защото искаме да отбележим, че нищо не се споменава за произношението на вариантите на тези два предлога. Нормално е да се предположи, че трябва да се произнасят според написаната форма.

Като варианти на в и с Ст. Младенов сочи формите во и со,поставени в скоби след в и с, без да дава обяснения кога се употребяват. Обръща внимание само на пре и при в параграф "Правопис на предлозите", но примерите са за съответните представки (Младенов, Попвасилев 1939: 316).

В учебника "Български език", предназначен за педагогическите училища за начални учители, под ред. на проф. Л. Андрейчин и авторски колектив Л. Андрейчин, Н. Костов, К. Мирчев, Е. Николов и Ст. Стойков (1955), срещаме указание и за правоговора: "Удължените предлози във и със могат (подч. наше) да се изговарят и пишат пред думи, които започват с подобни съгласни, за да се избегне трудният и неясен изговор". И следват примери (Андрейчин и кол. 1955: 257), от които се вижда, че указанието всъщност е задължително, а не избираемо. Л. Андрейчин, който е автор на главата за предлозите, смята, че някои поети за благозвучие употребяват формите во и со.И специално отбелязва, че в поезията трябва да се четат така, както са написани. Ст. Стоянов също отделя внимание на предлозите в поезията, като разяснява, че "удвоените варианти се употребяват в мерена реч по метрични съображения, т.е. когато е необходимо с тях да се реализира в стиха една сричка". Примерът, който дава обаче, не подкрепя това твърдение, срвн.:

"Комини израсли в гората.
И със рапидно-стоманни зъби
заръфал снагата й
                      гатер" (НЙВ)

Ю. Маслов определя във и със като "дублетни форми", които са "широко разпространени в живия всекидневен език и често се използват в поезията за създаване на необходимия ритъм". Пише, че "се смятат за задължителни в писмената прозаическа реч в определени фонетични положения: във - пред думи, започващи с /в/ и /ф/; със - пред думи, започващи със съскави съгласни" (Маслов 1982: 320). Определя формите во и со като "архаизъм в книжовния език от ХІХ и началото на ХХ в., главно в поезията, или като средство за речева характеристика на героите" (Маслов 1982: 321).

В Граматика на съвременния български книжовен език (1983) представянето на предлозите в и с е по същия начин (автор е П. Асенова), а във и със се определят като фонетични варианти (Граматика 1983: 411-412).

Без да разширяваме прегледа на граматиките, ще цитираме само още едно мнение. П. Пашов в най-новата си граматика (1999), след като отбелязва взеизвестното правописно правило за в (във), с (със), пише: "Не бива да се мисли обаче, че такова удвояване не настъпва и във всички останали случаи. В действителност при изговор, в естествената реч, тези два предлога, единствените, които се състоят само от съгласна и следователно не образуват сричка, се удвояват много често" (Пашов 1999: 247).

Може ли да се открие някаква закономерност в устната реч за удвояване на двата предлога? Проследявайки телевизионни предавания, събрахме един засега ограничен корпус, на който искаме да погледнем с цел да направим някои предварителни изводи и да потвърдим или отхвърлим някои хипотези. Записани бяха говорители и интервюирани, журналисти и политици, които наричаме "медийни личности" (Петров 2004).

Въпросите, на които търсим отговор, са:

    1. Пред (в) и (ф) и пред © и (з) предлозите в и с винаги ли се удвояват при изговор.

    2. При четене предлозите произнасят ли се така, както са написани - единично или удвоено.

    3. При свободен разговор, ако не се гледа написан текст, по-често ли настъпва удвояване.

    4. Кои по-често удвояват - младите хора или по-възрастните.

    5. Зависи ли удвояването от началото на следващата дума и ако е да, има ли някаква закономерност. А ако е не, от какво зависи.

Резултатите:

1. Пред (в) и (ф) и пред © и (з) предлозите в и с винаги се удвояват при произношение. Иначе не би било възможно да се произнесат и да се уловят. В нашия материал нямаме отбелязан подобен случай, а удвоените писмено са съответно във - 13 и със - 10. Смятаме, че те ще бъдат произнесени при такава ситуация удвоено дори ако правописно не са отбелязани. Удвоени се произнасят (и биха се произнесли винаги) и когато попаднат в позиция на еднородни части (Петрова 1994): във и извън сградата; над и във бюрото; със и без тебе; без или със него.Това удвояване е отбелязано от П. Асенова (Граматика 1983: 412) с обяснението, че "предлогът носи собствено ударение". Всъщност предлогът носи собствено ударение именно защото се явява в позиция на въвеждащ компонент, който е изпуснат и по този начин той се издига до ранг на еднородност с другия предлог и се удвоява: погледни над бюрото и в бюрото - погледни над и във бюрото; ще го направи с тебе или без тебе - ще го направи със и без тебе.

2. При четене и при свободен разговор предлозите не се произнасят според правописа. Нашият материал не е представителен, но можем да твърдим, че при разговор настъпва удвояване по-често, отколкото при четене, защото съотношението е следното: при предлог в (във) имаме при четене правилно: "грешно" (т.е. удвоено без фонемно основание) 66,4 : 33,6, а при разговор - 54,1 % : 45,9 %, т.е., при разговор се среща по-често удвояване (Фиг. № 1). Но при предлог с (със) почти няма разлика между четене и разговор: 60 % : 40 % при четене и 58,8 % : 41, 2 % при разговор (Фиг. № 2).

Фиг. № 1

Фиг. № 2

Дали действително при предлог с правописното правило е по-меродавно или е случайно. За проверка привлякохме материал от проведената на 26 юни 2004 г. Кръгла маса на тема "Българският език през ХХІ век - развитие и норма", в която участваха филолози специалисти, повечето от които хабилитирани лица - научни сътрудници, професори и доктори по филология (и доктори на филологическите науки), т.е. хора, най-добре запознати с теоретичните проблеми на езика и, предполага се, носители на нормата на българския език. Записани бяха почти всички появи - до 16,00 часа - на в(във), с(със) при четене на научните съобщения и при разискванията и изказванията (говорене): в(във) - 300 появи и с(със) - 91 броя, от които удвояване според правописа имаме при във - 6 случая при със 10, които не вземаме предвид. Отношението на удвоените предлози при четене и при говорене е: за предлог в(във) - 109 : 52 броя, 51,1 % : 57,2 % (Фиг. № 3), а при предлог с(със) 29 : 27 случая, 60,8 % : 75,0 % (Фиг. № 4).

Фиг. № 3

Фиг. № 4

Т.е. докато при наблюдаваните медийни личности почти няма разлика между удвояването на предлог с при четене и при разговор, то при филолозите разликата не е незначителна.

Пълно спазване на "правилото за удвояване" срещаме в четене зад кадър, което се извършва от диктор - "същинска медийна личност (СМЛ)" (Петров 2004). В един случай от 8 появи на в всички са произнесени според правописа - 2 удвоено пред думи с (в) и 6 неудвоено; съответно при предлог с - 4 появи, едно удвоено произношение пред дума със © и 3 неудвоени пред други звукове. Във втория случай положението е идентично: 10 появи на в, от които едно удвояване според правилото - "отлита във времето", две появи на с, пак правилно: "със снимка..." и "с костюми...".

Картината в нашия корпус на медийните личности е следната. От записаните 227 случая на употреба на предлог в не пред /в/, /ф/, (правилно удвоените случаи не се включват) удвояване е настъпило в 85 случая и неудвояване - при 142, т.е. удвояване настъпва в 37,4 %, т.е. повече от една трета. (Фиг. № 5). При предлог с ситуацията е малко по-различна, но приблизително от същия порядък - от 90 употреби при 45 случая има удвояване, т.е. наполовина - 50 % (Фиг. № 6).

Фиг. № 5

Фиг. № 6

При участниците в конференцията резултатите са следните: предлог в(във) има общо(при четене и говорене) 294 появи, от които 133 пъти неудвоен - 45,0 % и 161 пъти удвоен - 55,0 % (Фиг. № 7); предлог с(със) - общо 81 появи, съответно неудвоен 25 пъти, 31,8 %, и удвоен 56 пъти, 68,2 % (Фиг. № 8).

Фиг. № 7

Фиг. № 8

Разпределено по начин на изява - четене или говорене, съотношението е следното: предлог в(във) - 48,9% (97 случая) неудвоен и 51,1 % (109 случая) удвоен при четене и 42,8 % (36 появи) неудвоен и 57,2 % (52 появи) удвоен при говорене (Фиг. № 9); предлог с(със) при четене 39,2 % : 60,8 % (19 :29 броя) и при говорене 25 % : 75 % (6 : 27 броя) (Фиг. № 10).

Фиг. № 9

Фиг. № 10

3. Няма достатъчни данни да се определи кой удвоява по-често - по-младото поколение или по-старото. Има един интересен факт при наблюдаваните медийни личности, който обаче не дава основание да се прави извод: при разговор със млади музиканти се е срещнал 14 пъти предлог в и само веднъж е произнесен удвоено - "белезниците във много отношения...", съответно предлог с 11 пъти, от които само 2 пъти е удвоен (+ веднъж пред дума със /с/).А при разговор с един възрастен поет от 13 появи на в имаме 13 удвоявания и от 6 появи на предлог с веднъж не е удвоен и веднъж е удвоен "правилно" (пред с), т.е. поетът редовно произнася предлозите удвоено. Но за някакво заключение и тук не може да става дума, освен това да припомним какво пишат граматиките за двата предлога в поезията. Научните работници от контролната ни извадка в по-голямата си част спадат към "средното поколение", затова тук няма да привеждаме данни от този корпус..

4. Не може да се твърди, че типът начало на думата предопределя или поне подпомага удвояването. Ето каква е картината при медийните личности: предлог в е удвоен 20 пъти пред две съгласни (23,5 %), 53 пъти - пред 1 съгласна (62,4 %) и 12 пъти пред гласна (14,1 %) (Фиг. № 11); предлог с е удвоен само веднъж пред 2 съгласни (2,2 %), 30 пъти пред 1 съгласна (66,7 %) и 14 пъти пред гласна (31,1 %) (Фиг. № 12).

Фиг. № 11

Фиг. № 12

По-детайлно разпределение - пред звучни, беззвучни и сонорни съгласни едва ли ще помогне, защото при медийните личности срещаме: със четири (трудно за изговаряне), но и с Чехия,и особено интересно е, че имаме пример с всички,където изговорът с неудвоен предлог е наистина труден;имаме два пъти във живота, веднъж - във жегите,и веднъж - в живописното... И при филолозите имаме удвоено произношение, което може да се обясни с по-труден изговор, напр.: във ефир [въфефир], срвн. с неблагозвучното [фефир], във младото..., при по-труден изговор [фмладото], със Христос - [схристос], във свои, във шест, във случая, със вас, със всички, със нашите и пр.

Остава да се проучи по-широк контекст - дали удвояването се появява там, където изговорът на синтагмата със съответния предлог "страда" от достатъчна вокалност. Това явно оказва влияние, но и този фактор не е решаващ. Ето примери, които може да се тълкуват като "немузикални", поради което предлогът е удвоен: тук във пространството, вътре във това, как във сфери..., се изявява във езика, специално във изместването, форми във пунктове, влезе във залата, присъства във крайните резултати, знак със цялото, се сблъскват със тяхната религия, заедно със други, във връзка със друг въпрос, отбелязани със националната система, и др.И примери, където, въпреки известна трудност при произнасянето на синтагмата предлогът не е удвоен: миг в своя живот, влиза в задачите, степен в двата варианта, поднасят в свободните моменти, състав с цифри, субстандарти с националната идентичност, защото с риск и пр.

Нашето мнение е, че причините за удвояване са комплексни: от една страна, зависи от индивида и от неговото състояние в момента на говорене. На тази мисъл ни навежда липсата на "грешки" при четенето зад кадър от диктор. След написването на част от това съобщение се появи и нов случай на "спазване на правилото" - един "стар" говорител (т.е. човек, работещ отдавна в телевизията) - "същинска медийна личност" (СМЛ), - при четене на вестници от 12 появи на предлог в и три на предлог с не удвоява нито веднъж пред други звукове. Явно мисълта, че човек е в ефир пред погледа на зрителите смущава и удвояването до голяма степен "запълва паузи", т.е. играе роля на "празна дума" от рода на "ами-и" или "ъ-ъ", които са недопустими в реч при ситуация на официално общуване. От друга страна, не е без значение фонемната съчетаемост. Макар че нашият материал като че ли не подкрепя подобно твърдение, тъй като срещаме двояк изговор от едно и също лице на едни и същи свързвания, напр.: в това - във това, в момента - във момента, в шест - във шест (тук напр. изговорът с неудвоен предлог би могло да се определи като труден), в национална - във национална, в Панчарево - във Панчарево, в София - във София, в Скопие - във Скопие и др. Несъмнено е също така, че при говорене, без да се гледа писмен текст, удвояването е по-често. Но то е застъпено силно и при четене на "правилно" написан текст.

Нашето мнение е, че не би било правилно да се смята удвояването не според правописната норма за грешно. Бихме стигнали и по-далеч - правописното правило да не бъде задължително, т.е. да не се изисква предлозите в и с да се пишат удвоено пред думи с (в, ф) и (с, з), тъй като там те неизбежно ще се удвоят при изговор. Освен това такива случаи общо взето се срещат рядко. По-провокативна би била друга идея, но и по-демократична - да се допуска писане на в/във и с/със свободно, независимо от следващата дума, което вече е "разрешено" за мерената реч. Ще приведем в подкрепа на нашего мнение фактът, че в енциклопедичната граматика на Т. Бояджиев, Ив. Куцаров и Й. Пенчев (1998) при представянето на предлозите (автор Ив. Куцаров) в и с са придружени с удвоените форми, но нищо не е казано за правописа и за изговора им.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Андрейчин и кол. 1955: Андрейчин, Л., Костов, Н., Мирчев, К., Николов, Е., Стойков. Ст. Български език. Учебник за педагогическите училища за начални учители. Под ред. на проф. Л. Андрейчин. София: Народна просвета, 1955.

Бояджиев и кол. 1998: Бояджиев, Т., Куцаров, Ив., Пенчев, Й. Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. София: ИК "Петър Берон", 1998.

Граматика 1983: Граматика на съвременния български книжовен език (ГСБКЕ). Т. ІІ. Гл. ред. проф. Ст. Стоянов. София: БАН, 1983.

Маслов 1982: Маслов, Ю. Граматика на българския език. Прев. от рус. Бл. Блажев. София: Наука и изкуство, 1982.

Младенов, Попвасилев 1939: Младенов, Ст., Попвасилев, Ст. Граматика на българския език. София: Изд. "Казанлъшка долина", 1939.

Пашов 1999: Пашов, П. Българска граматика. Пловдив: ИК "Хермес", 1999.

Петров б.г.: Петров, М. Някои видове езикови грешки (лапсус лингве) в предаванията на 11 кабелни телевизии. // Доклад на конференцията "Българският език през ХХІ век - развитие и норма", 25 юни 2004 г. (под печат).

Петрова 1994: Петрова, Ст. Към въпроса за еднородните части в българския език. // Годишник на ИЧС. Т. 9. Материали от научна конференция, посветена на 80-годишнината от рождението на проф. д-р Ст. Стойков. София: ИЧС, 1994.

Стоянов 1964: Стоянов, С. Граматика на българския книжовен език. Фонетика и морфология. София: Наука и изкуство, 1964.

 

 

© Стефка Петрова, Мариян Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.09.2006, № 9 (82)

Други публикации:
Годишник на Департамента за езиково обучение - ИЧС при СУ "Св. Кл. Охридски". Т. 12. София, 2004.