Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ЛОВЕЧ - ГРАДЪТ НА ПРОФЕСОРИТЕ" - ЕДНО УНИКАЛНО ИЗДАНИЕ

Стефка Петрова

web

Ловеч - градът на професорите. Съст. Радка РашеваНа 2 ноември 2018 г. в Ловеч се състоя представяне на книгата "Ловеч - градът на професорите" от великолепната, но скромна и неповторима авторка Радка Рашева. Една невероятна книга - енциклопедия, сборник, алманах, справочник, трудно е да се определи жанрът й, - която ще допринесе за съхраняване на паметта на град Ловеч за идните поколения. А в книгата са вплетени не само биографиите на професорите от Ловеч, вплетена е съдбата и душата на създателката. И тази душа срещаме навсякъде, където авторът изоставя скучното изреждане на факти и търси необичайното, незнайното, човешкото у човека, т.е. у професора. Затова смятам, че справочникът ще се приеме с интерес от всички, ще го разгърнат с почит и ще се задълбочат в неговите страници. Книгата е своего рода продължение на "Ловеч и Ловчанско", една енциклопедия от 7 тома, събрала между своите страници културния, интелектуалния, обществения живот на града и окръга. И сега Рашева поднася на гражданите от града на люляците още моменти от неговата история, моменти от най-висок интелектуален род - българската наука. Би могло да бъде и повече - да бъдат включени и доцентите, също заслужаващи уважение, но това е непосилен труд за един пенсионер, какъвто е Рашева. И затова тя е решила да се спре на по-малкото, ограничавайки се по място (т.е. община Ловеч) и степен (т.е. професори), за да може да го осъществи с нужната прецизност. А тя знае как се пишат такива книги, самата тя е автор на няколко биобиблиографски и чисто библиографски справочници.

Създаването на книга като тази - справочник, енциклопедия, - макар че на някои може да изглежда лесно, изисква огромно търпение, настойчивост, търсене, ровене (в буквалния смисъл на думата), памет, сърце. Колко телефонни разговора е провела, колко писма е написала, колко обаждания е чакала, само Радка си знае. "Как съм имала сили да го направя" - учудва се днес тя. Този, който е работил такъв вид работа, знае какъв труд се иска, но нека подчертая, че такъв справочник обикновено се прави от колектив, а тук е налице само един човек.

Да погледнем отгоре, формално на сборника. Включени са 107 професори и старши научни сътрудници I ст., от които 12 са академици. Петима от тях са били ректори на СУ: Беню Цонев, Димитър Ораховац, Стефан Петков, Анастас Иширков и Иван Лалов. Останали са още няколко невключени, за които авторката не е могла да намери нищо, а близките им не са се отзовали. Синове и внуци на някои професори се отнесли с пренебрежение към поканата да кажат или напишат нещо за своя близък, или да посочат къде би могло да се намери, затова и техните имена липсват в сборника. Но да загърбим болката от ненаправеното и обидата от неблагодарността и поработим с цифри. От представените 107 лица 14 са жени, сравнително малко, нали? Но такова беше времето в далечното минало, жената да си знае кухнята, и къщата, и децата, и мъжа.

Да погледнем първо "географски" на сборника. Най-много професори са от Ловеч (става въпрос основно за място на раждане и за заслуги към Ловеч, в обяснителните бележки е посочен критерият, приложен при избора) - 22. А ето участието на селата от община Ловеч: 7 професори са от с. Дойренци, 6 са от Абланица, по четири са от Лешница, Лисец и Йоглав, 3 от Владиня. От 5 села има по двама професори, сред които е и с. Радювене. Всички истории на селата са прегледани, а това са много книги и страници. И само те ли са: прегледани са почти всички алманаси и сборници, почти всички материали от отдел "Краезнание" в библиотека "Б. Цонев" в Ловеч, работното място на г-жа Рашева, много други книги, списания, вестници. Посетена е и библиотеката в Плевен и са прегледани всички сборници, които ги няма в Ловеч. На последно място по ред, не по значимост, е интернет. Но тъй като Рашева и повечето от по-възрастните професори (нека ме извинят онези, които са изключение), са поколение от друг век, предпочитат и вярват повече на печатаното слово. Рашева се е обаждала лично на всички кметове от общината, на някои по няколко пъти. От някои получавала сведения, от други - не. Телефонни разговори и обикновени пощенски услуги е използвала и с много още градове и села - и всичко за нейна сметка. Разбира се, при такава работа не може да няма пропуски и грешки - те са налице в сборника, нека да прощават читателите. Инструментариумът на Рашева са 8 тетрадки и хиляди листове и листчета. Да разгърнем една от тетрадките. По различен начин е отбелязано: сверки и допълнения, промени на имената на институтите, академични длъжности, за проверка, за корекция и др., а в другата - лекари, юристи, инженери, и пр., и пр.

Да погледнем и "научно" на авторите. Науката, представена в сборника, е почти всеобхватна. Най-много са специалистите по инженерни науки - 23; следват лекарите - 19; след тях са историците - 11; музикантите - 5; физиците - 5; филолозите - 4; икономистите - 4; ветеринарните медици - 3; художниците - 2; философите - 2; по един - географ, журналист, фармацевт, метеоролог, писател, режисьор. Делението тук е твърде формално - при инженери напр. става въпрос за строителен инженер, машиностроителен инженер, ядрен физик, геодезист, корабостроител и др., а сред лекарите виждаме хирург, педиатър, невролог, кардиолог, анестезиолог, фармаколог и др. Освен това откриваме, че личности от приложните науки - инженери, агрономи и др. - са и писатели и поети. Просто ме сърби ръката да напиша, че Банко Банков е не само професор по строително инженерство, но и талантлив писател, писал романи, разкази, повести, новели, драми, киносценарии, приказки за деца, участва в много представяния на художествени произведения в Ловеч и в София. А и научната му продукция е внушителна. Проф. Параскев Стоянов, лекар хирург, пише пиеса, публицистични материали и издава песнопойки. А Димитър Димов е известен повече като писател, отколкото като специалист по ветеринарна медицина, автор на над 20 научноизследователски труда по специалността. За още много професори може да се каже това - те не са били съсредоточени само в науката, интересували са се от литература, поезия, музика, живопис… От сборника може да научим неща, които ще ни учудят и възхитят. Към такива неща се е стремяла авторката Рашева, за да направи четивото си "живо", не скучно, изброяващо факти, а нагледно, посочващо човека. И където е намерила, поместила е сведения и за деца и внуци, за съпруга или съпруг.

Естествено, за една такава книга не може да се каже всичко. Каквото и да се каже, ще бъде малко и недостатъчно. Та това са 107 души, като се започне от най-първия, Иван Машов, всъщност от втория (за първия е намерила много малко) - Васил Радославов, юрист, политик, държавник (15 пъти министър на различни министерства и три пъти министър-председател), мине се през Иван Урумов, Лукан Хашнов, Беню Цонев, Стефан Ватев, Анастас Иширков и др., все академици, и се стигне до най-новата генерация професори, всички са дали и дават своя принос за развитието на българската наука, повечто от тях са основоположници на цели раздели от науката, създатели на нови специалности, неуморни деятели и радетели. За тях се пише по-рядко, говори се на конференции и конгреси, където и те говорят за своите научни резултати, но които са "затворени" за присъствие на обикновените хора. Това е книга, която е подходяща за всяко семейство и за всеки човек, а не само за ловчалии. Надявам се да бъде разпространена успешно и рационално.

Когато преди 3-4 години ми се обади г-жа Рашева, аз толкова се въодушевих, че веднага щом пристигнах в родното си село Радювене, се свързах с нея и установих, надявам се, трайно приятелство. Според мен това, което правеше и което доби завършен вид в разглежданото издание, ще остане за бъдещите поколения и ще послужи за пример и на други области и градове. И на ловчалии - да продължат да издирват и описват пропуснатите и новите професори, да създадат и сборници с друг тематичен обхват.

Иска ми се да подчертая, че направеното от г-жа Радка Рашева има непреходно значение - то се включва в непреодолимия ход на времето, разказва за Ловеч и Ловчанско, подтиква към благородни дела. И напомня за онези, за които по-рядко се говори, тъй като не са спортисти, певци, политици, макар че някои от тях, като посочих, са и такива. Но те, професорите, са хората, дали своя принос за изграждането на България и българската наука такава, каквато е днес.

Накрая да отбележа, че книгата е оформена много сполучливо в лилав цвят, с корици и изгледи от Ловеч.

 


Ловеч - градът на професорите. Съст. Радка Рашева. Ловеч: Сафо, 2018 г., 200 стр.

 

 

© Стефка Петрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.11.2018, № 11 (228)