САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

web

Прочетох студията на Евелина Белчева още на коли, преди да бъде издадена като книжно тяло. Скромна книжка от 108 страници, но изключително ценна с откритията си. Авторката е страстен архивист, литератор, историк, с неистово упорство се втурва да търси истината в библиотеки, книги, архиви, семейства, отделни свидетели на събитията. Не скъпи време и посещава по няколко пъти определена личност, ако смята, че има какво да й каже. Интересува се от недалечното, но всъщност и много далечно и почти непознато на днешното поколение време - средата и края на миналия век: едно разделно време, когато нещата се вършеха тайно и потайно, без много шум, без да се информира обществото.

Но да се върна на темата. Е. Белчева издаде преди една година книга за Яворов - личност, за която може би е писано и говорено най-много от всички български автори, и въпреки това тя откри нови, не видели бял свят архивни документи за него ("Яворов между драмата и театъра", 2014 г.). И ето година и половина по-късно ни предлага ново изследване за друга личност, не по-малко емблематична за своето време, но много по-непопулярна и тогава, и днес, макар да е имало интерес и към нея, но главно от специалисти. Става въпрос за Владимир Василев - приятел на Яворов, анатемосан буржоазен критик, но всъщност горд благородник, естет и аристократ на духа, изявил се само с една книга, и то посмъртно, издадена от негови почитатели: "Студии, статии, полемики" (1992). Самото заглавие на нейната книжка - "Самотен в своето време" - разкрива същността на редактора на известното и също така емблематично за своето време сп. "Златорог". Определението всъщност е "заимствувано" от П. Динеков, който имал намерение да пише в последните си години студия за личности, подобни на Вл. Василев.

Изследването на Е. Белчева за Вл. Василев продължава много време, докато изкристализира в тази не голяма по обем книжка, оформена малко по-различно от обичайното - без съдържание, само от две части: Владимир Василев, или още към мартирологията на българския дух, и Архивите не горят: фрагменти из записките на Петър Динеков. Следват два Post scriptum, един Post factum и три Приложения: протокол от заседанието на Управителния съвет на СБП от 14 ноември 1944 г., на което е решено Вл. Василев да бъде изключен от Съюза на българските писатели; писмо на Вл. Василев до Веселин Андреев, 1956 г.; автографи на млади писатели и приятели (от намерени 500 книги от библиотеката на критика); и накрая няколко много важни архивни снимки с подробен коментар.

Похвално е желанието на авторката да представи на днешния читател блестящия полемист, големия критик и изключителния стилист Владимир Василев и като човек, благородник на духа, естет и иронист. Трагична фигура, символ на възвишените умове, неспособни да се приспособяват към мерзкото в живота, но и неспособни да се борят решително срещу властващи норми и погрешни идеологеми. Починал в резултат на лекарска грешка, погребан като излишен човек, живял като неудобен колега, заклеймен като вреден субект, търсена жертва от завистници и некадърници. Изследването започва от този най-драматичен, летален момент в неговия живот. И тръгва по незнайните пътеки на документи, спомени, случайно написани бележки и забележки, опитвайки се да "прочете" изгубеното минало. И "прочита" голяма част от него, защото авторката познава творчеството и архива му в дълбочина, притежава истински хъс да разкрива истината, литературен талант да не изразява пряко и помпозно мнението си, а да подкрепя всяка изказана мисъл с мнението и на друг голям, известен или не толкова известен учен или писател, да пише история по дневници и архиви, а не по ежедневници и разпространявани слухове.

Книгата запълва до голяма степен биографията на Вл. Василев. Защото той няма архивна история, голяма част от неговия архив просто изчезва - конфискуван от сътрудници на Държавна сигурност, оплячкосан от набедени защитници на правдата и от роднини, "арестуван" по нареждане на Тодор Павлов, мастития тогава председател на БАН. Като редактор на "Златорог" Вл. Василев издирва и привлича талантливи млади автори, а с рецензиите и критиката си помага на редица други да израснат и да се утвърдят. Като директор на Народния театър привлича и подпомага също млади даровити актьори. Благодарение на високата си култура и на умението да си служи със словото той има не малка заслуга българската литература тогава да се оформи до степен, че днес да се гледа на този период като на класически. И ако му е била дадена "възможност да пише и печата, нашата култура можеше само да спечели - дори в политическо отношение" - отбелязва П. Динеков, чрез чиито откъси авторката представя Вл. Василев, с подробен коментар на дневниковите записки.

Чрез книгата си Ев. Белчева прави достояние на читателите някои документи, снимки и епизоди, които тук се публикуват за пръв път, като: записките от "Тетрадките" на проф. Петър Динеков, публикувани с подробен коментар; надгробното слово за смъртта на критика, забранено да се произнесе на гроба; завещанието на Вл. Василев; неотпечатания некролог за смъртта му; паметната снимка с тримата приятели на Яворов - племенника му Найден Найденов, проф. Мих. Арнаудов, следователя по делото на поета Иван Божилов, и особено автографите на гърба, които са документ за ролята на Вл. Василев в последната година на Яворов (с. 98); неизвестни архивни снимки на Вл. Василев с Георги Константинов и с Цвета Ленкова-Василева и приятели; непубликувани текстове от дневника на Борис Делчев и др. Всички архивни документи са публикуван с подробен коментар.

По-рано бях прочела рецензията на Вл. Василев за Яворов в "Литературен форум", бр.1, 2014 г. и ми направи изключитлно силно впечатление стилът и езикът му. Исках да напиша нещо от типа "Език и стил на Вл. Василев", но тъй и не го написах. И понеже става въпрос за език и стил, да отбележа, че Ев. Белчева умело и ненатрапчиво се слива с цитираните писма, документи и цитирани писания, изказвайки своето мнение и становище между другото, без да подчертава своите заслуги и приноси. Иска ми се все пак да спомена нещо присъщо на езика в тази книга: отбелязала съм си няколко употребени архаизми и неологизми, като: диаболичен етюд (с. 5); неизкупима вина (с. 24, с. 62), провидческо изречение (с. 33); златорогщина (пейоративен термин за поместваните произведения в сп. "Златорог", употребяван от противниците му); самооблъщавам се (с. 81, изнесено и на гърба на корицата). Като отхвърлям архаизма златорогщина и глагола самооблъщавам се (написан по два начина - с А и Ъ - на двете места), признавам, че употребените думи тук са сполучливи и ясни в семантично отношение.

Хубаво е, че авторката продължава да работи върху онази епоха и онези познати непознати нам личности и ще ни зарадва с още две книги за Вл. Василев, както сама съобщава на гърба на корицата.

Евелина Белчева. Самотен в своето време. Книга 1. София: Век 21 - прес, 2016.

© Стефка Петрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.01.2017, № 1 (206)