Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЮБИЛЕЙНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ЧЕСТ НА ПРОФ. ВЕНЧЕ ПОПОВА, ПРОФ. ПЕТЪР ПАШОВ И ЧЛ.-КОР. ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ

Радка Влахова

web

Половин век академичният и научен живот на катедрата по български език, на българистиката и на славистиката са белязани от присъствието и научното дело на професорите Венче Попова, Петър Пашов и Тодор Бояджиев.

Проф. П. Пашов е избран за асистент в катедрата през 1954 г., проф. В. Попова става хоноруван асистент през1956-а, а от 1958 г. и редовен асистент, а проф. Т. Бояджиев започва през 1959 г. като хоноруван, а от 1960 г. като редовен асистент. Не е случайно, че и тримата са открити и подкрепени в началото на научната и преподавателската си кариера от проф. Л. Андрейчин, от проф. С. Стойков и от проф. К. Мирчев. Проф. П. Пашов е избран за асистент в катедрата по български език по предложение на Ст. Стойков, подкрепено от Л. Андрейчин и К. Мирчев, проф. В. Попова постъпва в катедрата като редовен докторант с научен ръководител Л. Андрейчин. Ст. Стойков, Л. Андрейчин и К. Мирчев са наставници в началото на академичната кариера и на проф. Т. Бояджиев. На полето на българската езиковедска наука се откроява ярко поколение езиковеди, които жалонно бележат развитието на българската граматическа мисъл.

Т. Бояджиев се хабилитира за доцент по българска диалектология и съвременен български език през 1975 г., от 1984 г. е професор, а от 1989 г. - член-кореспондент на БАН. П. Пашов се хабилитира за доцент през 1969 г., а през 1978-а е избран за професор. В. Попова се хабилитира през 1974-а за доцент, избрана е за професор през 1990 г. Академичното "битие" на тримата професори е всеотдайна работа на полето на научните изследвания, преподавателска дейност, научно ръководство на дипломанти, докторанти и асистенти, както и "академично строителство" на специалности и на катедрите по български език в университетите в Пловдив, Велико Търново, Шумен. В развитието на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и тримата професори са вложили десетилетия плодотворни усилия. Изграждането на българистичните специалности и катедри във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" в голяма степен е дело на проф. В. Попова, проф. П. Пашов и проф. Т. Бояджиев. Проф. П. Пашов е основател и пръв ръководител на катедрата по български език и пръв зам.-ректор по учебната работа на ВПИ - Шумен, проф. Т. Бояджиев е бил ръководител на катедрата по български език, зам.-ректор и от 1983 до 1986 г. ректор на ВПИ - Шумен. През 2001 г. проф. Т. Бояджиев и проф. П. Пашов бяха удостоени с почетното звание Доктор хонорис кауза на университета и провъзгласени за почетни граждани на гр. Шумен.

Важна част от мисията на тримата юбиляри е международната българистика и славистика. Проф. Т. Бояджиев специализира в Карловия университет в Прага, а проф. В. Попова - в Новосадския и в Белградския университет. Географията на университетите, в които тримата професори са били лектори и гост-професори, е от остров Куба до далечния континент Австралия. Проф. В. Попова е била в Ягелонския университет в Краков, в Упсала, Стокхолм, Регенсбург, Хамбург и Австралия; проф. П. Пашов - в Хавана, Лион, Упсала, Стокхолм и Москва; проф. Т. Бояджиев - в Московския университет. Проф. В. Попова е директор на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти и на Летния колоквиум по съвременен български език, проф. П. Пашов е бил зам.-директор на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти, създава и ръководи Научно-методическия център по българистика, проф. Т. Бояджиев е председател на българския клон на Международния комитет по славистика и практически организатор на Х международен конгрес на славистите в София.

Проф. Попова, проф. Пашов и проф. Бояджиев са ангажирани в научния живот и като участници в редица научни и творчески организации и в научни издания: Проф. В. Попова е член на Международната комисия по славянските книжовни езици към международния комитет на славистите и на Съюза на преводачите в България; проф. П. Пашов е зам.-председател на ЕЦЕЛ, първи зам.-председател на Дружеството на филолозите българисти (по-късно Съюз на българистите), дългогодишен редактор и главен редактор на списанията "Български език и литература" и "Език и литература", а проф. Т. Бояджиев - на списанията "Български език" и "Български език и литература".

Трябва да отбележим и дейността на професорите Попова, Пашов и Бояджиев в Специализирания съвет по езикознание и във Висшата атестационна комисия към БАН, дългогодишното управление на катедрата по български език и ръководенето на ФСФ като декани от проф. Пашов и проф. Бояджиев. Проф. П. Пашов е "неуморен организатор на обучението по български език в нашите средни и висши училища". Чл.-кор. проф. Т. Бояджиев е директор на Института за български език, ръководител на Лабораторията по опитна фонетика към Софийския университет и Института за български език, ръководител на Лабораторията по българска диалектология към Софийския университет.

Най-важни са обаче научните приноси на юбилярите. Всички техни работи: от езиковите бележки, през статиите и студиите, до монографичните изследвания, са белязани от значимост и актуалност на проблематиката, новаторство в изследователския подход, научен кураж при отстояване на позициите и богат идеен заряд. Като "христоматийни" и "класически" можем да определим "Обществено-политическата лексика в Каравеловите вестници "Свобода" и "Независимост", "Предлозите о(об), за в българския, сърбохърватския и словенския език", "Българските писатели за родния език" (в съавт. с Хр. Първев и К. Г. Попов), "Някои езикови особености на Паисиевото повествование", "Някои езикови особености на Ботевата публицистика", "Христоматия по история на новобългарския книжовен език" (съвм. с Л. Андрейчин и Хр. Първев), "Строители и ревнители на българския език" (съвм. с Л. Андрейчин), "Българската стилистика до 50-те години на ХХ век", "Чудесата на детската реч" (съавт. Б. Блажев) на проф. В. Попова. Сред основните справочници и академични учебници са "Правоговорен речник" и "Правописен и правоговорен речник на българския език" на проф. П. Пашов (съвместно с Хр. Първев), неговата "Практическа българска граматика" и "Българска граматика", "Българските глаголни времена", "Глаголи с местоименни корени в съвременния български език", "Българският глагол", "По някои въпроси на българската темпорална система", "Българският език - език на 13-вековна държава", "Стари и нови черти в морфологичната структура на съвременния български книжовен език", "Варианти в нормата на съвременния български книжовен език". Важен принос в науката за езика са трудовете на проф. Т. Бояджиев "Българска фонетика", "Българска лексикология", "За единството на българския език", "Ударението и звуковата структура на българската дума", "Българско-полска съпоставителна граматика", "Към сравнителното изучаване на интонацията в славянските езици", "Българските говори в Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия", "Български диалектен атлас".

Верни на призванието и мисията на филолога да бъде Учител, В. Попова, П. Пашов и Т. Бояджиев имат изключителни заслуги към образованието по български език в средното училище. Като автори и рецензенти на учебни програми, учебни планове, учебници и учебни помагала те задават стандарти, чието следване гарантира високо качество в преподаването и усвояването на книжовната българска реч в българското училище.

С уважение и респект към значимостта на филологическото дело и с признателност и обич на ученици пожелаваме "на многая лета" на проф. В. Попова, проф. П. Пашов и проф. Т. Бояджиев.

 

 

© Радка Влахова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 6
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2007, № 2 (87)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 6.