Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕВА
web
Когато Ева си замине,
остава само погнусата й,
завита в кърпичка,
и празните й мисли,
забодени на стената.
А огледалата са бездни -
зад тях е адът.
Когато Ева се върне,
плахо се олюляват
къщите, прободени от залеза.
Звездите ни подслоняват...
И огледалата оживяват
сред ябълковата й градина...
Мислите ми са рояк пчели
и винаги отиват в извора,
да вкусят нектара...
Но някои цветя са отровни...
© Ради Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.06.2006, № 6 (79)
|