Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "ПИЕСАТА"

web

влюбване - аз
желание - ти
къде се намираме
в две местоимения

 

 

 

Пролог

Остана само една дефиниция... любов как се дефинира, носи ли си границите, щом е безгранична, ако е истинска - не е дефинитивна, как тогава се полага в абсолюта между двама?

пиеса в три центричности*:

тя: грация / покой
той: гравитация / съпротива
той / тя: телата търсят център

тя (дамата)

играе дама всеки ден
от 17 до 19 часа
вмъква се в квадратите
обитава своя тебеширен свят
(като във филм на Триер)
Има ли някакъв механизъм, който да отмени
сводимостта на ходовете?
Да разполови квадратите?
Да отложи затвореността?
Решение:
Да се умножи по стените на квадратите
и намери лицето си.

той

не се съмнява в отраженията
(изглажда всички ръбове по панталона)
брои до 10
до липсата на фокус
до изчезването

тя

никога няма багаж
      товари се с мисли
      завръща се преди всяко пътуване
      преди себе си
      преди всяка негова липса
гони маршрут с разписание "той"

той

отлепя кожата си като стар афиш
на пропуснат спектакъл
аплодира всеки свой ход
            бис
            бис
            бис
спуска завесите
на баналната вечер
оголен ляга
татуира си "тя"

тя

      цигарата е силует
      в ръката й
      единствената уловеност
      на заявеното отсъствие
изтръскано в пространството на той

той

      за нея е пълнолунието
      за нея са страниците
      за нея са думите
      разтварят се пространствата между деня и нощта
      той я разлиства
буквализира
      и я оставя в междуредието на някоя глава

тя

разучава непознати ладове
отключва се в си диез
взима по три октави и два аналгина
преди да заспи
дали мисли за него
            или
отново понася
фалшиво
нощта

той

овладял до съвършенство
"механиката" на сюжета
пренаписва историята й
с мастилото на своя поглед
                        отмества бавно
                        безмълвието
                        по голия й гръб

тя

моделира
търси себе си
по махалото
по Фуко
по обратната страна на огледалото
по ръба на станиола
разпознава собствените си вибрации
улавя ускорението по втори принцип на механиката
отправността е той

тя / той

вечерят в ресторанти за ценители
избират дълго
лутат се в менюто
намират се / загубват между ястията
обичат точността на сметките
и реципрочно се разделят

тя

обиграна е в преценките
в спектралните анализи
      в безсънията
      в кризите
      непоклатима е в
      археологиите
      които намират душата й

той

открива веществените доказателства
                              в дворовете -
                              за детството,
                              за липсите,
                              за извървяното,
                              потънал в своя география
                              изсича спомените на дървото
                              под прозореца

тя

става част от тъмнината
от утрото без него
залязва всеки ден
на някоя планета

тя / той

      момчешкият й почерк
      срещу
      неговия краснопис
      допълват се в обратен ред
      тя пише той
той пише тя

тя

не може да спре ускорителното движение
кинезисът на вечното си лутане
към своя свят
обикаля
движи се по осите на механични колела
прокопава тунел до дъното на земята
до магмата
до ядрения логос
където има център
на привличане
всмукващ
трептенията
вълните и частиците
в епицентъра на съвършеното полагане на времето
където се е стекла любовта
опорна точка на телата им

той

търси
началото
паметта
до дъното на съществото й
той -
човекът-амфибия -
последният
плувал във водите й

той / тя

пресичат се единствено
в безкрайното на успоредното засрещане
в n-тата проекция на паралела
в екваториалното завъртане
за части от секундата

 


* Няма поредност на действията, има улавяния, трептения, ускорението е залог за синхронизация и срещане на местоименията. [обратно]

 

 

© Поли Муканова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.10.2008, № 10 (107)