Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

HOMO FABER*

web

Сръчна съм като баща си.
Извайвам името му всеки ден.
И аз като него си повтарям: "Акълът няма кой да ми вземе!"
Преди цялата мисловност
                        да придобие формата на глинен съд,
                        и от нея всеки ден да извайвам себе си.
Обичам сръчните хора,
                   изваяните тела,
                                    излетите думи.
Ръцете ми са живи,
                     целите в глина,
                                    прецизно извайващи.

Приличам на баща си -
                    играя си с глината,
                                формите,
                                    наслагвам контурите.

Изкуство е да си глинен.
Глината няма кой да я вземе.
Акълът в пъкъла отиде,
                             и там гори,
                                          където глината застива
                             в образа на...
                             в името на...
                                          където всички сме творци.
Защото колелото не спира своя ход -
                             извайваме дължини,
                             празни обороти.
Реципрочни сме само в своето движение,
                             в своето извайване.
            Ръцете кой ще ми вземе?
Пиша като баща си.
Аз съм неговия сподавен,
                             хаотичен почерк.
                             Пиша от Името-на-Бащата,
                             творя от името на глината,
                             където е застанал той,
                             вечно извайващ,
                                                  без ръце.

05.09.2006

 


* Сръчен човек. [обратно]

 

 

© Поли Муканова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.10.2008, № 10 (107)