Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЪЗЛЮБЕНА
web
Възпях я в любовни балади.
Написах за нея сонет.
Направих безброй серенади
на нейния сладък портрет.
От страст изтънял като вейка,
дори посветих й с финес
соната за арфа и флейта
в бемолно-бекарен диез.
След няколко слепи недели
поканих я в бар на коняк.
До късно Бокачо и Шели
цитирах в пламтящия мрак.
Накрая, до капка изстискал
куража си мъжки, реших
ръката й аз да поискам
със притча библейска и стих...
- Недей се хаби бе, колега! -
отвърна. Умрях си от яд.
Пристанала тя на съседа,
защото я щипнал отзад.
© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2011, № 2 (135)
|