СРЕЩА ОТ N-ТИ ВИД

Петър Краевски

web

Летящата чиния премина над Резовска река, сниши се и пресече границата край Малко Търново. Движеше се бавно, пипнешком, създавайки впечатление, че изследва терена. Към три часа след полунощ, когато и последната позиция на противовъздушната отбрана остана далече назад, чинията намали скоростта и започна да подава светлинни сигнали. Над горските масиви като тръпка премина умерен югоизточен вятър. Въздухът се изпълни с пухчета, цветен прашец и алергии.

- Стой! Ще стрелям! - изкрещя някой долу.

Отекна предупредителен изстрел. Последва втори. Светлините на НЛО-то угаснаха. Появи се димна опашка. Миг след това летящото тяло пикира над една полянка.

Доволен от неочакваното попадение, бай Нако зареди шишането и приближи сваления трофей. Грамада от метал! Ясно се различаваха медни и оловно-цинкови проводници. „До половин час ромите са тука!”, рече си горския и се сниши. В мисловното му пространство на старшина от резерва нахлуха ромски пълчища с металотърсачи. В този миг пред него зейна малка вратичка. Показа се зелено личице.

- Мара ба, аркадаш! Що съсипа машината?

Наката невъзмутимо надигна пушкалото:

- Без безки движения! Легитимирай се!

- Леко, брато! Не виждаш ли? Аз не съм човек! Аз съм зелено човече. Междузвезден пришълец. Ето, имам си антенки на главата. А третото ми око е на една педя под пъпа.

Извънземното си разкопча сафарито и дружелюбно му намигна. Бай Нако натегна петлето на двуцевката.

- Много се изтарикатихте вие бе, трафиканти! Отваряй багажника!

Нарушителят неохотно се подчини.

- Така си и знаех! - поклати глава горският. - Търговийка, а? Тия маратонки декларирал ли си ги на митницата? Трябва да има към петстотин чифта!

- Хиляда, хиляда... - поправи го зеленото и прижълтя. Навярно от неудобство.

- А уискито?

- Двеста кашона. И три бутилки за из път. Характерен метаболизъм, какво да правиш... Да ти редим, брато, напоследък ментето слабо се харчи. Едва пласирам половината на консигнация. С трийсет процента отстъпка. Като сложиш ДДС-то и рушвета за полицаите, направо съм капо! Мизерна работа. А имам разходи - то гравитационно гориво, то антифриз... Требват ми и нови накладки за тая бракма...

Горският го погледна като извънземно и шумно плю. Отсреща му двете антенки щръкнаха войнствено. Оня губеше търпение. А явно - и пари.

- Виж какво бе, капут! Радарите вече ме засякоха. Ако останем още пет минути, тая полянка ще стане втората царичинска дупка!

Наката се прицели.

- Леле, ти не четеш ли вестници! Глей сега, преди години доставихме на нашите партньори в Царичина десет палета английски цигари. Внос от Турция. Не щеш ли, военните ни засекли. Че като почнаха едни изпълнения, едни маневри... Гониха ни с МИГ-ове чак до сръбската граница! Ние естествено офейкахме с парите и стоката. Отървахме се на косъм! Язък само за оня американски стелт, дето го насметохме над Белград - катастрофа, не го видяхме... Разузнаването на терен ни докладва, че след нас плъзнали елитни взводове трудоваци. Две години копали дупки и тунели, белким открият доказателства за НЛО. Чувам, доста се задълбочили хората. Дано поне са попаднали на полезни изкопаеми... Ха-ха-ха. Това беше майтап, схващаш ли? Явно не. Карай. Проблем в комуникацията. Що не черпиш една цигара?

- Не пуша! - процеди през зъби Наката. - Към заставата, ходом марш!

Братът по разум въздъхна през някаква клапа и прошепна доверително:

- Ще ти дам. Цял кашон уиски ще ти дам. Черен етикет. И маратонки ще ти дам. Армаган за децата. А за булката - козметика Гучи марка! Аре, влачи...

- Сваляй стоката и по очи!

- Тая лакомия ще ви изяде главата на вас! Добре, да си го кажем правичката. На пет очи. Делим. По равно. Фифти-фифти. Гепиш и бегаш! Скивай - багажника е с двойно дъно.

Неидентифицираният субект го погледна съучастнически с лилавото на очите си.

- Има дънки, бикини, прашки, даже надуваеми кукли за сексшопа в Скопие. Тази, русичката, ти е лика-прилика, котарако...

По гладко избръснатото лице на горския премина нервна тръпка. Той придоби изражението на индивид, готов да стреля без предупреждение.

Зеленото посиня, порозовя и отвърна телепатически:

- Ама как мразим насилието, баце! Но бизнеса си е бизнес. Нищо лично...

После натисна някакво копче. Блесна искра. Замириса на гуменки четирдесет и пети номер и половина. Бай Нако се гипсира. От летящата чиния се стрелна светлинен лъч, който се фокусира върху изпружената му фигура, издигна го на нивото на страничен люк и го засмука в търбуха на НЛО-то...

На другия ден в печата се появиха неясни снимки на светещо тяло над Малко Търново. Съмнителни очевидци се кълняха по кабеларките, че са видели летящ обект с формата на чиния. Екстрасенска предрече свършека на света. И както си е в реда на нещата, кампанията закри академик по физика, който доказа, че всъщност става въпрос за рядък природен феномен.

Седмица по-късно бай Нако се появи в града с тримесечна брада и отвори сергия за маратонки.

© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.08.2008, № 8 (105)